Мария-София

Какво е блудството? Блудството не е само в плътския грях, в оскверняването на собственото тяло, създадено да бъде храм на Светия Дух, но и личността на другия. Блудството е заблуда. Отдалечаване от дома на Отца ни, отклоняване от високото назначение, определено за човека от Твореца. Блудството е разпиляване на любовта, неспособност да обичаш един Бог и един човек с цялата си душа, сърце, ум и тяло - с цялото си същество. Блудството в широкия му смисъл, който се разкрива в Свещеното Писание, е отдалечаване от Бога, идолопоклонническа привързаност към видимото, осезаемото. Блудството е вместо да отдадеш сърцето си на единственото достойно за любов – Бога и божественото начало в човека, да разпиляваш любовта си във всички посоки, към идолите на своите желания, пориви, прищевки, увлечения. Блудството е да разпиляваш дадените ти от Бога дни и сили в суетни занимания и грижи. Ние всички сме заразени от тази страст. Сърцето ни не е единно – то е разкъсвано от противоречиви чувства и желания; умът ни не е съсредоточен – в него се борят различни идеи, тревоги и грижи, а волята ни е неустойчива, колеблива. Животът ни е безпътен като живота на Александрийската блудница. Както нея понякога искаме да се поклоним на Живия Бог, да се докоснем до животворното Му присъствие, но някаква невидима сила все ни пречи да го направим. Искаме да се помолим, а не можем, искаме да обичаме, а не можем, искаме да съсредоточим мислите си върху едното потребно, а те се разбягват, искаме да започнем нов живот, но не ни достига воля. Житието на св. Мария Египетска ни учи и на това, че Бог не отхвърля каещия се, колкото и грешен да е, колкото и безпътен да е животът му; показва ни, че човекът има силите да се изкачи от дълбините на греха до висотата на покаянието и светостта. Светата Четиридесетница е най-благоприятното време за покаяние, затова и Църквата премъдро ни припомня за великата Божия угодница св. Мария Египетска, освен в деня на нейната блажена кончина - 1 април, и в петата Неделя на Великия пост. http://www.sibir.bg/...le&artID=433941

Това не са легенди,Мария Египетска е светица,това е нейното житие. Грешници сме всички,най-голямата съм аз.Ако да имах повече смелост,бих отишла в пустинята като Мария Египетска да се моля. Хубава стана темата,ще послужи на някой наистина търсещ. Имам доста силна интуиция,която ми каза,че това е блъф,на човека му доскучало и си спретнал тема.Мисля,че е мъж... Силиконките/термина е техен,не мой/,към които се прави, че принадлежи ,просто не влизат по такива места в интернет като нашия форум Във всичко,което е написала/написал няма никакво търсене,никакво разкаяние,никаква емоция,няма коментари,за сравнение вижте другите теми в лични истории. За жена,която изпитва голяма страст е прекалено сухичко....бих казала....Въобще историята е стил мутренски барок и ми напомня на онази с приятеля-вампир преди време...

Житието на Мария Египетска е притча за пътя към Бога Блудницата надмогнала греха с пустинничество, молитва и покаяние, и станала светица През шестия век в един от палестинските манастири живял благочестив старец на име Зосима. Явил му се Ангел Небесен и му казал да отиде в манастир, близо до р. Йордан". Зосима послушал съвета му и през първия Велик пост след пристигането си, по примера на всички братя, отишъл в пустинята. Вървял 20 дни, когато забелязал в далечината човек и го повикал. В отговор чул: "Отче Зосиме, аз не мога да дойда при тебе. Ако искаш да ме благословиш, хвърли ми горната си дреха. Аз съм гола жена, защото облеклото ми отдавна е изгнило в тая пустиня". Зосима бил удивен от това, че отшелницата знае неговото име. Той веднага изпълнил нейната молба. Като се облякла расото му, тя се приближила, поискала благословия, вдигнала очите си към небето и дълго се молила безмълвно. Зосима с почуда и смущение видял, че отшелницата се е отделила от земята. Страх обзел благочестивия старец. Той паднал на земята и просълзен поискал да му разкаже живота си Ще ти разкажа всичко, казала тя, но те моля да не преставаш да се молиш за мене, та и аз да намеря милостта в съдния ден. Аз съм родена в Египет. Когато бях на дванадесет години, избягах от бащиния дом и отидох да живея в Александрия. Сред съблазните на големия и разкошен град изгубих своето девство и се отдадох на лекомислен и порочен живот. Така минаваха годините на моята младост. Веднъж - това беше по време на жътва - видях, че много хора отиват към морския бряг. Узнах, че всички заминават за Йерусалим, където ще пристигнат за празника Въздвижение на Кръста Господен. Затичах се подир народа и помолих да вземат и мене в кораба. О, човече Божий! Кой език би могъл да изкаже, и кое ухо би могло да слуша порочните дела, които извърших на кораба. Когато пристигнахме в Йерусалим, аз заедно с народа се запътих към църквата. Когато стъпих на прага, някаква невидима сила ме задържаше и аз не можех да я преодолея. Уморена и смутена, се дръпнах настрана, за да събера сили. След малко тръгнах с друга група богомолци, но и този път същата сила ме задържа. Тогава се върнах, застанах в един ъгъл на църковния притвор и, опряна до стената, разсъждавах защо не мога да вляза в храма като другите и да видя животворящия Кръст Господен. Внезапно божествена светлина озари сърцето ми, духовните ми очи се отвориха, и аз разбрах, че моите грехове са оная невидима сила, която не ме пуска да вляза в храма. Сломена духом, аз припомних миналия си живот и се ужасих от дълбочината на моето падение. Дълго плаках, а когато дигнах очи, видях на стената образа на Божията Майка и започнах да се моля. "Пречиста Дево - шепнех - съзнавам, че съм голяма грешница и не съм достойна дори да погледна пречистия ти образ. Но аз съм слушала, че Твоят Син е дошъл на земята, за да повика грешниците към покаяние. Помогни ми да вляза и аз в храма и да видя онова дърво, на което разпнат роденият от Тебе Бог. Ако се удостоя с тази радост, аз ще се откажа от досегашния си грешен живот и ще отида там, където Ти ми заповядаш". С вълнение и страх отново се отправих към входа на храма и този път без усилие влязох вътре. Обхваната от неземна радост, аз смирено се поклоних и целунах Кръста Господен. След това излязох и се върнах пак пред иконата на Божията Майка, паднах на колена и продължих да се моля: "О, преблажена Богородице Дево, Ти прояви към мене велика милост. Ти не се погнуси от недостойната молитва на една блудница и ми даде възможност да видя светинята, към която не бях достойна дори да погледна. Аз съм готова да изпълня обещанието си. Бъди ми ръководителка и ми показвай пътя, който води към покаяние." Тогава дочух някакъв далечен глас, който ми каза: "Ако минеш отвъд Йордан, там ще намериш покой за душата си". Покорих се на този глас и тръгнах на път. Непознат човек ми даде малко пари, с които купих три хляба... На другия ден преминах реката и дойдох в тази пустиня, където се усамотих и тук се заселих. Минаха вече четиридесет и седем години... Трудно е да ти разкажа какво съм преживяла в тази пустиня. Страх ме е да споменавам за грешните помисли, които ме измъчваха като люти зверове 17 години. Тук аз донесох два хляба и половина, но скоро те се свършиха. Тогава аз трябваше да се храня с корени и да търпя глад... Но най-много ме измъчваха лошите мисли и порочните желания. Простряна на земята, аз виках към Бога за помощ и не ставах, докато не се успокои сърцето ми. Тогава ме озаряваше някаква чудна светлина, обхващаше ме приятен покой, и аз благодарях на моята небесна покровителка Богородица. Така се мъчих седемнадесет години, но после настъпи успокоение. Както виждаш, Господ запази и тялото ми, и душата ми. Словото Божие е моят хляб и моята защита. Аз се храня с надеждата за спасение, защото е писано: "Не само с хляб ще живее човек" (Мат. 4:4). Зосима се учудил, че отшелницата употребява изрази от Св. Писание и я запитал, дали е учила някога псалмите и Библията. Тя се усмихнала и рекла: "Откакто преминах река Йордан, не съм видяла никакъв друг човек освен твоето лице днес. А Библия не съм учила, нито съм слушала да я четат и пеят, обаче самото слово Божие е живо и действено и вразумява човека" (Евр. 4:12). Като заклела Зосима до момента на нейната смърт да не споделя с никого това, което му разказала за своя живот, отшелницата отправила към него молба на другата година и да я причести. На Великия четвъртък той взел свето Причастие и късно вечерта отишъл при река Йордан на мястото, което определила светата отшелница. Видял я да идва, тя спряла за миг пред буйната река, направила над нея кръстен знак и спокойно тръгнала по водата. "Слава на Бога, Който ми показа, колко далече съм от съвършенството" - възкликнал Зосима. По молба на светата отшелница старецът прочел Символа на вярата и Господнята молитва. Тогава тя с благоговеен трепет приела Светото Причастие След това се обърнала към Зосима и казала: "Прости ми, отче Зосиме, но изпълни още една моя молба. След една година дойди на онова място, където ме видя за първи път. Богу е угодно отново да ме видиш там". След една година старецът Зосима отишъл в пустинята на онова място, където я видял и разговарял с нея за първи път. Дълго я търсил той, и най-после я намерил мъртва. Тя лежала на земята, а ръцете й били сложени като за молитва. На пясъка били написани следните думи: "Отче Зосиме, погреби тук тялото на смирената Мария, която умря на първи април. Отдай пръстта на пръстта". От тези думи Зосима узнал, че се е поминала същия ден, когато се причастила със Светите Тайни. Това било на 1 април 530 година. Само за няколко часа тя преминала разстояние, което той изминал за 20 дни. Със сълзи и молитви погребал старецът преподобната и след това се върнал в манастира, където разказал подробно на братята за подвизите на св. Мария Египетска.

Случаят е измислица ,усещам голема скука.............. и сеир.....

източник:http://www.ivanstamenov.com/2011/03/2613/ ИЗ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ: Учителя Беинса Дуно за себе си – първа част Учителя Беинса Дуно за себе си – втора част Учителя Беинса Дуно за себе си – трета част Учителя Беинса Дуно за себе си – четвърта част Учителя Беинса Дуно за себе си – пета част

е, на теб може би ти харесва сексът без любов?! проверил съм. сексът без любов не е секс Исках да кажа,че сексът не е свързан с любов в случая...Тук махалото се люшка между пари и секс. Тя говори за страст,а не за любов.Нагонът не е любов... Това е интересен отговор от мъж....

Божидаре,бъркаш секс със любов Има едно много хубаво житие - на Мария Египетска.......

От духовен форум се превърнахме в любовен....

Хората тук при теб - каза малкият принц - отглеждат пет хиляди рози в една и съща градина... и не намират това, което търсят... - Не го намират - отговорих. - И все пак това, ... което търсят, може да се намери в една единствена роза или в малко вода... - Разбира се - отвърнах. И малкият принц добави: - Но очите са слепи! Човек трябва да търси със сърцето!" Aнтоан дьо Сент Екзюпери, из "Малкият принц"

Ако имаш нужда и потърсиш лечение с хомеопатия ,много вероятно е да получиш лекарство,направено от птица. Това е чисто хипотетично,разбира се.Определя се след 2-часово интервю.

От хомеопатична гледна точка конституционално вероятно принадлежиш към царството на птиците.

На зехтина трябва да пише,че е екста върджин,и че е студено пресован,ако е и от екологично чист район,още по-добре. При поставяне на студено получава утайка,и стои леко мътен,има силен маслинен вкус и зелен цвят.Не се обработва термично, просто го слагате накрая.За салати в комбинация с истински винен оцет вкусът става вълшебен.

Всички медицински манипулации са временно отстраняване на симптомите,склонността за образуване на камъните ще остане. Обърнете се към хомеопатия или лечение с прана-Ефективно,действат в дълбочина,влияят върху причините... Бъбреците са органът,в който се ситуират страховете и проблемите в отношенията . Необходимо е да се промени начинът на мислене в тези области.

Домашните любимци не са играчки,особено кучетата, Ако не гледате на него като на член от семейството,като на ваше дете,не го взимайте,само ще го мъчите,и него и себе си. Децата порастват,кучето остава дете,за което трябва да се грижите през целия му живот,и ако не го обичате, то ще боледува,ще сменя стопани..................... Кучето живее от вашата любов,обича ви безусловно,не двора ви ,не парите ви,не колата ви...няма значение дали сте богат или беден... то просто живее чрез вас.

В Турция вече има хомеопати,познавам лично такъв.Идва на международните семинари в Бг. Живее в Измир,ако се интересуваш,ще ти дам координати.

Донка! Аз съм преминала 2 пъти пътя ня Бг образованието-от детска гладина до Университет вкл. веднъж ,и със сина ми... Децата са си прекрасни,системата е мелачка,която се опитва да ги вкара в калъп и да ги направи послушни и немислещи същества.Това,че някои от нас все пак могат ,Е ВЪПРЕКИ СИСТЕМАТА,а не благодарение на нея... Как прочетох задължителната Война и мир на Л.Н.Толстой в гимназията: Аз някак си не желаех да я прочета,въпреки ,че си налагах и изчитах през лятото каквото трябваше... Учебната година започна,и когато дойде мига да учим произведението,учителката ни заведе на кино-ВОЙНА И МИР на Бондарчук,8часа...,епопея... Няма да описвам впечатленията си от филма,но за няколко дни буквално изядох книгата с кориците....За мен остана любима книга и любим филм,гледала съм го още много пъти....

Има детска градина засега: http://zlatno-zrantse.bg/

Във Валдорфската педагогика се залага на темпрамента,талантите на всяко дете,обучение,близко до природата,децата не се подлагат на стрес,дава им се възможност да бъдат себе си.........Долу съм дала линк към цялата книга,много полезна дори и за неспециалисти,аз съм я ползвала като майка,доколкото съм могла... За малкото дете (до 7 год.) чрез добри примери за подражание с много движение и внасяне на ритъм в живота му за развиване на волята, със защита и любящо обгрижване, чрез извършване на смислени и необходими дейности (месене на хляб, плетене, правене на книжки), чрез творчески свободни игри, отразяващи първични човешки дейности (копане, жътва, косене, бране на плодове), чрез изкуства (рисуване, пеене, приказки, танци), с организиране на празници (годишни и рожденни дни). За децата от 7-14 год. с магическата дума авторитет, като ученето на повечете дисциплини става чрез изкуство за подтикване на въображението. Тази възраст е сърцето на детството и детето иска да изживее какво е мястото на знанието в живота, сърцето и ума на възрастния. Учителят се обръща към чувствата, а към науките подхожда с наблюдение на познати природни явления, което поражда у детето почуда и преклонение и го подготвя за по-късното изработване на критическо мислене. Важат два критерия:всичко да бъде функционално и полезно; всичко да бъде красиво. През третата фаза, юношеството (14-21 год.), времето на търсенето на истината, на здравия ценностен идеализъм, уязвима чувствителност и стремеж към самостоятелно мислене. Високообразованите учители се обръщат към рационалното ясно мислене и способността за критическо съждение на учениците, за да разгърнат пред тях отделните науки, изкуства, спортове. Още тук: http://www.aobg.org/...php?ln=1&id=168 ЛЕКЦИИ ПО ВАЛДОРФСКА ПЕДАГОГИКА: http://www.aobg.org/...e/GA/GA_295.pdf

Слънчева е абсолютно точна,съгласна съм с всичко ,което е написала... Системата на образование е безумно остаряла,опитва се да направи децата еднакво глупави,а те са умни и интелигентни в по-голямата си част,но с различни дарби и интереси.Именно тази и неадекватност води до бума на деца с дислексия,лошата дисциплина,която е бунтът на децата.Стане ли дума за образование,винаги се сещам за песента и клипа на Пинк Флойд-Тухла в стената.......... Бъдещето е на Валдорфската педагогика.Добре е учителите да се запознаят с нея,не по задължение,а по интерес,особено ако са станали учители,в съответствие на вътрешното си желание...

Ще дам пример с "Под игото":пълно е с архаични думи,и с турски думи,които децата никога не са чували.Те просто нищо не разбират,когато започнат да го четат и се отказват. Същия случай и с Маминото детенце...Докато сина ми беше ученик,баба му прочиташе книгите и му ги разказваше,така че той беше в час с материала,който изучаваха...

Много точно послание...

За състоянието на Планетата и какво можем да направим http://yosif.net/file/zemq.pdf

Прозрения Свръхфеноменът Слава Севрюкова Христо Нанев http://star05.net/e-books/duhovna.lit/mistika/hristo.nanev-prozrenia.pdf