vorfax

Не е точно така, гледаме едно зайче, това е най-търпеливото животно, което може да съществува. Хмм, имам съмнения, че грешиш. Търпението е осъзнат отказ от удоволствие, заради планирана награда. Примерно прайд лъвове тихо лазят по земята обграждайки антилопа, за да успеят да я хванат, вместо веднага да се нахвърлят върху нея. Какъв пример можеш да приведеш за търпение при тревоопасен?

Това ми звучи като "Доброто е винаги добро, а това, че някой може да го ползва за зло има общо с волята."

Самата дума има корен "търпя" навеждащ на мисълта, че отлагането във времето е съпътствано с някакво страдание. Търпението не е добродетел, добродетел е единствено, когато възвращаемостта е добро дело. Ако подхождаш с търпение да научиш едно дете да чете примерно, това е добродетел. Ако търпиш някой да убива пред теб, това няма как да е добродетел. Във всеки случай търпението се учи, така както и дебненето по време на лов. С други думи предполага някаква зрялост и натрупан опит. Търпението да не харчиш парите си, носи лихва. Търпението да спестяваш истини пред ръководството ти запазва работата. Търпението е риск и цена на пропуснатата възможност в икономически аспект. Търпението се ползва за различни цели.

Умение да отложиш желанията си, за да увеличиш дивидентите си. Наследство от ловните традиции. Тревоопасните животни, в ролята си по-ниско в хранителната верига, нямат това умение.

Historiker, имаш ли информация защо националният ни герб носи символ на млада държава? Това не е ли хералдическо недоразумение?

Е, след като въпросите ми станаха реторични, значи е ясен.

Твоите религиозни убеждения съвпадат ли с тези на другите? Значи сега преформулираш постулатите си изведени на религиозна основа. Ще бъдат ли помилвани главите на мюсюлманите примерно? И какво ще стане, ако мюсюлманите предложат един "апел" да се обрязват всички?

Сещам се за друг добре работещ данък - девширме.

В началото като прочетох заглавието, помислих, че предлагаш всеки работещ да плаща данък от който да се подпомагат социално поне три родени деца. Това е мярка подпомагаща раждаемостта и бореща се с демографския взрив с негативен знак. После обаче чета, че просто предлагаш геноцид и отнемане на човешките права, заради което в Хага жив щете изядат.

Ми то и в България добре са работели Крумовите закони. Това достатъчен аргумент ли е да ги въведем наново?

Нищо не разбрах. Хората правят деца, защото има архетип? И ако не знаеш защо правиш деца, това трябва да значи, че не трябва да имаш деца или, че децата ще станат изроди или какво? И какво точно значи "да знаеш, защо имаш дете"? Ако знаеш, това те прави по дефиниция добър родител ли? Аз пък твърдя, че дори да обичаш (защото това все се привежда като най-висш аргумент гарантиращ успех) детето си, това под никаква форма не те прави автоматично добър родител, приятел и съветник на детето ти. Това е просто една детска нужда, която може да бъде задоволена. Аз примерно съм израснал без нея и колкото и да съм дръпнат не правя впечатление в тълпата, като изключим често по-трезвия разум. Много абсурдно звучи ползването на отнесени понятия в опит да се дефинира добрия и лошия родител или съдбата на детето. Такъв начин на мислене е архетип, при това примитивен.

БожидарЗим, след като смяташ, че циганите са проблема и ако премахнем проблема ще "се оправи България", защо така завоалирано поднасяш своето решение? Не би ли следвало да редактираш апела си до: - Забранява се на циганите да имат деца и се подлагат на насилствено стерилизиране. - Отнемат се социалните помощи на циганите. - Датата на влизане в сила на този "апел" да се определи за нов национален празник.

Брееее... наскоро четох Закона на Годуин: „Колкото по-дълга става една онлайн дискусия, толкова по-близка до 1 става вероятността в нея да се появи сравнение, свързано с нацистите или Хитлер“ Та в тази тема има доста фашизъм.

Индивидуалиста преди да обича да си върши работата сам (отделно и независимо от някакъв колектив) трябва да се научи да върши тази работа. Това до голяма степен отразява и темперамента, характера на човек. Ще речете, че чисто статистически половината хора трябва да са индивидуалисти, но ще сгрешите, защото повечето изобщо не са характер. Хората способни на екипна работа също са изключително малко. Разликата между групово и екипно е от небето до земята. Само ако някой се опита да изброи условията на които група трябва да отговори за да е екип, ще разбере как си няма и понятие какво е то и има ли почва у нас. Екипа е свръхпродуктивен и често освен количествено се изразява и качествено, т.е. нещо, което и с много време пак не може да бъде постигнато от група. Индивидуалиста за да върши нещо от край до край пък трябва да знае всички етапи. Да си независим, каквото е определението за индивидуалист, е почти невъзможно. Нещо като супермен, работохолик в тежка форма, гений. Хората не са гении, затова са създали специализацията, където всеки има собствена професия и своя тясна ниша на компетенция, с надеждата, че повторението някога ще доведе до качество. Не случайно индивидуалисти се наричат хората на изкуството. Защото всичко зависи от тях, от тях започва и до тях свършва. моето мнение е, че в България индивидуализма не е особено застъпен и за това вина имат две явления: Първото е, че равнявайки се с най-развитите икономики в света и за всички времена, оставаме с впечатлението, че сме бедни, недооценени, ощетени и обречени. Само че малцина от нас знаят какво е да си без питейна вода, електричество, техника и прочие. Второто е, че имаме управници от които зависи живота ни, а те са безотговорни и затова живота ни ще протече безотговорно. Истината е, че никой не може да те спре да се развиваш или успееш. Но условията на политически абсурд, неправдите по медиите, всичко това създава апатия и чувство на обреченост, когато приемаш, че си изгубил и неуспял още преди да си започнал. Затова никой не вижда смисъл в образованието или старанието. Присъдата е произнесена. Остава да си излежиш живота в България. Тъжна история е това, колективната безотговорност е по-силна от всеки индивидуалист...

Оф, тука не мога да редактирам чужди мнения ^^ http://vbox7.com/play:5beaf551c2 http://vbox7.com/play:36217500 http://vbox7.com/play:50567baa[/CODE] Ето една хитринка как да вземеш точния адрес. Копирай заглавието в търсачката и от цъкни на резултата - така ще ти покаже адреса на страницата, а не на съдържание от нея [center][media]http://vbox7.com/play:eaf2b60f08[/media][/center]

Не е лесна и твойта До автора на темата: една от най-големите заблуди е, че човек може да е щастлив непрекъснато. И да няма проблеми, ако ги затрупа с пари, жени и пиене.

Аз ни в клин, ни в ръка ще изръся, че най-полезната книга на всички времена е тълковния речник. Помня определението за класика - това е книга, която всеки би искал да е прочел, но никой не е. Та тоя тълковен речник е класика. Каня му се, но реално нямам 1000 часа за него. Иска ми се да бях закърмен с него, но в моето детство нямаше нищо, в буквалния смисъл, а сега се леят морета от безплатно и достъпно знание и не всеки може да го оцени, защото не знае какво е да си търсил, а да не си намерил. Философски речник съм захапвал, той също дава обяснение за смисъла на живота, за принципа на човешките взаимоотношения, за устройството на обществото..., но е твърде специализиран и не се стреми да поднася в смляна форма, което предполага неколкократно препрочитане. Мисълта ми е, че едва когато проумееш някой неща, т.е. вече имаш обяснение за нещата, които сега не разбираш, тогава ще ги приемеш и няма така да те тревожат. Това е в основата на всяка религия - да ти обясни нещо и да ти сочи път. И не само това. С богат речников фонд можеш да изпъкнеш навсякъде. Това се забелязва, повярвай ми. А ще четеш докато се заблудиш, че вече не е останало нищо за четене. Докато решиш, че вече си готов ти да пишеш книги. Тогава няма да питаш другите за отговори, а ти ще си онзи, който ще търсят за да им отговаря.

Световното през 94 г. помня с веенето на знамена и обърнатите кофи за смет по пътищата. Всяка спечелена битка отразява само две неща - че сме изхитрували с нещо (като при Ахелой) или, че сме били по-силни. Според мен не чертите, които печелят битки трябва да охарактеризират един народ. Затова и съм писал, че няма как да се гордея за това, че някой си минал отвъд Дунава или е убил противници, за да спечели битка. Това беше офтопик, сега по същество. Къде ми е анкетата?

Такива изрази не бива да се възприемат буквално. Тяхното предназначение е да изразят доброжелателност. Затова когато махнеш с ръка, това не значи "здравейте, аз не съм въоръжен, огледайте ми хубаво ръцете, за да се престрашите да се приближите", а по-скоро "виждам те и това ме радва". Нещо като махане на опашката на кучето. Прави го по различни поводи, но общото е, че е проява на интерес, вълнение. Моя любим учител по литература ми казваше "Пиши кратки изречения". Като го питах защо, той ми отговори, че така няма да допускам грешки в тях. Т.к. обаче аз въпреки това не допусках грешки, просто продължих да мисля и пиша в дълги изречения. Та ти трябва да пишеш в къси изречения. Никой не приема някой за приличен, само защото му е казал здрасти, нито пък това му усмисля деня или го кара да се чувства значим. Що се отнася до "ненужния на никой живот" такъв няма и няма как да има. Това е като да пуснеш акварелна боя в чаша с вода и да твърдиш, че има и чиста вода. В общи линия ти разбирам подтиците да напишеш това. Осъзнал си, че в света има лицемерие и че някой, които махат с ръка, всъщност са въоръжени. Ще го преживееш. Ако това ме прави разумен, то радвам се, че и аз смятам, че човешкият живот няма смисъл, но това не го прави безсмислен. Има голяма разлика между това да имаш мисия и това да зависиш от други и други да зависят от теб. Това са пубертетски изблици на инфантилност, когато индивида се самоопределя не само като отделен индивид, но и като отделна личност и се бори за самоидентифициране, като опитва да се отърси от чуждото влияние, до степен да отблъсква и онези, които са му най-близки. Все едно си боя, обаче другите все си отръскват своя цвят и ти не знаеш какво си. С времето ще научиш, че най-хубаво е да цапате заедно света. Що се отнася до "шибаните" думи, които употребяваш, дори когато можеш да преосмислиш в писмена форма, редно е да осъзнаеш, че те са писък за внимание, освен ниска култура. Да, не си особено интересен, но това е защото си задаваш глупави въпроси. Дали няма да звучиш по-интересно, ако си задаваш по-интересни въпроси? Чети книги. Нали не очакваше да ти изръся 42, 105 и накрая да извикаш БИНГО!

Френски щит: Както може да се види и в Уикипедия България налага френският щит в националният герб през 1879 г. под влияние на Русия. С френски щит в хералдиката се отбелязват държави с над 1000 годишна история. България (14-вековна история) с достойнство може и трябва да включи този вид щит в герба си. "Всяко привнасяне на друга форма на щита в герба ни е груба грешка и обида към българската нация и държава, към историческата ни предопределеност." Какво чине тогава този немският щит ползван от новоизлюпени държави?

Интересува ме една дума.

Поучи мъдрия и той по-мъдър ще стане. — «Наставь премудрого, и он еще мудрее станет.» — Даниил Заточник

Първото условие за единство е невежеството. — Жарко Петан Дали е нужно да не знаем нещо, за да е възможно да се обединяваме?

Браво. Доброто е заразно.

Ще попитам другояче: Може ли да бъдеш индивидуалист без да имаш изграден характер? Всеки дава мнение, но за какво и какво? Обикновено за неща, които не са негова работа и на всичкото отгоре не разбира. И как това да препишем на активна индивидуалност, като е по-скоро бездушие и да отбием номера. В интернет пространството повечето коментари издават, че авторите им са неуки. Тези извън него може и да са други, но като цяло маса учени и хора "от обществото", елита, интелигенцията проявяват стряскаща некомпетентност. Факт е, че в България да си умен не е водеща ценност. Даже бих казал, че е извън челната десятка на онова, което хората смятат за важно. Дори да разказваш вицове е по-важно от това да знаеш какви са етапите на вътрешно горене в четиритактов двигател, което си е само прашинка от общата култура, или поне би трябвало да е. Колко смислени коментари чувате в ежедневието си? Колко от тях са повторени? Колко от тях са насадени от медиите? Колко то тях са плод на предварителни знания или изучаване? Не може индивидуалиста да е папагал. Бърборковците и многознайковците не са индивидуалисти. Индивидуалиста има интереси. Индивидуалиста има лични занимания в процеса на себеразвиване и себеутвърждаване. Индивидуалиста има постижения. Индивидуалиста има собствено мнение, защото не се чувства част от стадото. Индивидуалиста може да заяви мнението си, дори когато се очаква, че то няма да бъде прието добре. На мен ми се струва, че такива се срещат рядко. Именно. Проблема е, че свободата ни се сервира на тепсия и ние не разбрахме, че тя не е нищо повече от това сам да носиш отговорността за живота си. Никой не ти казва какво да правиш, супер. И от свобода минахме направо към свободия, защото не само децата нямат спирачки, а "стоп" никой не каза, като се нахвърлихме като невидели. Изградихме консуматорско общество. Поглъщаме всичко шумно и блестящо. Това е като наполовина бременна. Или е гражданско или не е гражданско общество. Пука му на обществото... ама не достатъчно да направи нещо. Съвест го гризе... ама пак краде, лъже и маже. Струва ми се, че в Западна Европа и Северна Америка има коренно различно отношение към децата, което формира и други ценности в тях. Те се съревновават, поощряват и получават привилегии за постиженията си. Това изгражда индивидуализмът. Не може да си индивидуалист, ако знаеш точно каквото и другите и правиш точно каквото и другите.