vorfax

Richard Dawkins в отговор на What if you're wrong: Well, what if I'm wrong, I mean... anybody could be wrong. We could all be wrong about the Flying Spaghetti Monster and the Pink Unicorn and the flying teapot. Uhm, you happen to have been brought up, I would presume, in the Christian faith. You know what it's like to not believe in a particular faith because you're not a Muslim. You're not a Hindu. Why aren't you a Hindu? Because you happen to have been brought up in America, not in India. If you had of been brought up in India, you'd be a Hindu. If you had been brought up in... in uh.. Denmark in the time of the Vikings you'd be believing in Wotan and Thor. If you were brought up in classical Greece you'd be believing in, in Zeus. If you were brought up in central Africa you'd be believing in the great Juju up the mountain. There's no particular reason to pick on the Judeo-Christian god, in which by the sheerest accident you happen to have been brought up and, and ask me the question, "What if I'm wrong?" What if you're wrong about the great Juju at the bottom of the sea?

Ще бъда благодарен, ако някой преведе тази част, защото тя е красноречива.

Няма как да е предсказуемо. Дори изкуствения интелект може да ни изненада, а що се отнася до подсъзнанието, то побира съдържание което не може да се побере на всички запаметяващи устройства създадени от човека. Как може да наречеш предсказуемо нещо, което оперира с неизвестни на брой колкото число с милиони нули в себе си? Изчислено е, че съществуват 169518829100544000000000000000 начина да се изиграят първите 10 хода при игра на шах, а неизвестните са само 32 на площ едва 8х8. И какво чудно има, че при такова разнообразие може да има разлика в близнаци? Фактите, обаче говорят, че близнаците си приличат повече от която и да е друга случайна двойка хора! Това всъщност е потвърждение на формиращия фактор среда. Нормално е близнаци да имат еднакви вкусове към храна, музика, дори интимни партньори. В България има случаи на женени близнаци мъже за близнаци жени. По принцип е било забранено от църквата, но със специално разрешение може. Култивирането на човешки популации е с традиции от хиляди години, изненадваш ме, че не си забелязала. Вземи нацистка Германия, вземи чалгарска България, вземи футболна Бразилия. Баш така става. С каквито се събереш, такъв ставаш.

Между впрочем Фройд има една мисъл, че в детството човек натрупва комплекси, които избива през останалата част от живота си. Ето това е пример за причинно-следствена връзка. Свободният човек не би трябвало да има морал, задръжки, комплекси... кой от нас няма? Възможно ли е да няма? Вече изгубих надежда някой да се наеме да отговори

Ами като не е жрец, тогава шаман . Не е ли израз на егото да смятаме, че сме такива каквито сме, не само заради средата, а дори въпреки средата? Колко воля има едно бебе и колко воля има един зрял индивид? Какво има между тях? С какво се среща човек? Не е ли човека попивателна, която жадно поглъща света, за да изгради представите си? Може ли да предпочита синият цвят пред червения, ако през живота си е виждал само черно и бяло?

Моята хипотеза не е за планирано, а за причинно-следствено изпълнение. Първото предполага нечий замисъл. Станимир не ми отговаря, по което съдя или че съм казал голяма глупост или че няма отговор на въпросите ми. Като малък се замислих над следния въпрос: Защо като си помисля за число от 1 до 10 и успявам да избера, например 6, 2, 9... Как успявам да избера едно от тях, при положение, че нямам специално отношение към едни или други? Продължете редицата: А, Б, ............... X, Y, ................ 2, 4, 6, ............ Петко, плет, ........... червен, зелен, ........... Защо се справяте?

Stalik e писал доста по въпроса. Моите представи към геьовете са безгрижни и безработни. Не мога да си ги представя поели отговорност над своя живот, пък камо ли на чуждо дете. Такива са ми впечатленията, може и да са погрешни.

Мен пък ми се стихооплетства, ама нямам муза

Какво значи "доколко"? Казват ти някой: - Ако пипнеш този котлон, ще се опариш. Изборът е да го пипнеш или да не го пипнеш. Свободата е да игнорираш чуждото влияние и да го пипнеш ли? Втори въпрос, че имам и трети. Защо едното решение да се третира като по-съзнателно или свободно? Ако човека, който ни говори за котлона ни е предупредил 10 пъти вярно досега, на 11-я ще го послушаме, от чисто логически съображения. Ако 10 пъти ни е лъгал, на 11-я сме склонни да игнорираме мнението му. В живота е далеч по-сложно и нямаме само едно лошо и едно добро ченге, но не се ли свежда всичко до опита ни? А какво е опита, ако не влиянието на заобикалящата ни среда върху нашето съзнание? В мен се формира нова представа. Несъмнено вземането на избор се дължи на съзнание, осъзнатост. Въпросът ми е, всъщност това нашо съзнание ли е или общественото? Всъщност не притежаваме ли "обществено самосъзнание"?

А човекът не е ли ограничен? Не е ли биологично програмиран? Не му ли се подава декларацията (по аналог на програмните езици) и алгоритмите и законите по които да разсъждава (игри, морал, поведенческо копиране)? Свободата на новороденото се изчерпва до програмираните инстинктни решения, които да вземе. Всичко останало то поема със сетивата си. Машините са способни да възприемат и неща отвъд човешките възможности, примерно електронният нюх надминаващ този на кучето, който пък надминава човешкият 1 000 пъти. Програмата е сбор от зададени инструкции. А ДНК-то какво е? За да приемем нещо за живо, то трябва да извършва биологични процеси. В търсене на живот в космоса робуваме на стари представи за органична химия, наличие на вода, кислород и т.н. В крайна сметка приемаме, че живият организъм извършва някаква работа, ражда се и умира. Но какво става, когато срещнем случаи на безсмъртност като тази медуза? Какви са точно критериите по които определяме нещо за живо? Питам, защото приемаме, че само живото може да направи избор. И след като машина може да изпълни избор, защо не я приемаме за жива?

Има няколко, да ги наречем проблема: 1. Родителите са модели на поведение за децата си. 2. Правенето на секс между гейове не е само по любов. 3. Връзката между двама "бащи" не е по-стабилна от тази между стандартни родители, а както знаем и тя е далеч от "вечна". 4. Липсва биологичната връзка, както и чисто физическите черти, които създават привързване. 5. Укора на обществото и третирането на детето като изрод. 6. Желанието и способностите на мъже да вършат женска работа, включително това, че няма как да дават на детето да се храни с мляко по естествен начин. и др.

По-скоро нормите за правилно и неправилно не съществуват. Това е основна парадигма при дресировката на животни, защото те различават само позволено от забранено, което свързват с болка и удоволствие (храна примерно). Животните не различават зло от добро, затова дори когато убиват не можем да говорим за жестокост, мъст и т.н.

Да, какво да са? Ами съдейки по думите ти: изкуствения интелект е живо същество, защото извършва избор. Този избор не е зададен от човек, а се базира на трупането на опит и според това какъв опит натрупва изкуствения интелект може да се получи различно решение на различен проблем.

Добре, животните имат ли избор? И каква е раликата между животното и човека? Броя неизвестни участващ във вземането на решение и степенния им показател (при животните инстинктите тежат повече). Ама това само, ако приемем, че свободен наричаме избора от опит за който сме забравили, че имаме. Аз примерно не обичам да нося зелено, защото като малък имах един гаден зелен анцуг. Ако не бяха ме обличали с него, сега можеше да харесвам зелените дрехи. Тогава моя вкус мой ли е или принаден?

А самообучаващите се компютри машини ли са?

Животоспасяваща дори

Равенството в брака е червеят на раздора. Затова дадох примера със снасящия петел. Кажи Inatari, какво правим, ако ти си омъжена и се случи следното. Ти искаш да го кръстиш по един начин, а бащата по друг. Ако смяташ, че любовта помежду ви е причина да се отстъпи, то тогава разгледай и втората ситуация - и двамата отстъпвате и се съгласявате с отсрещното име. Това дете ще получи ли име някога?

Ако мъжете разберат жените, няма да са им интересни. На мен настоящето статукво ме устройва.

Ами ако не знаят какво е жрец?

Към това петлите да снасят яйца.

И защо не ти се иска?

Рискът, страха, парите.

Само понякога. Обикновено е задължение според повода. Превърнало се е в етикеция, като клишето букет цветя за Деня на жената, тортата за новородено, колички и кукли за малки деца (поне така беше), вино и рози за интимна вечеря, роклята на абитуриентския бал, билети за почивка на младоженци. Колко от подаръците ти са направени от подаряващия ги? Липсата на творчество, инициатива и личен принос в подаряването подсказва, че това е просто разменна монета, машинално отчитане на формални поводи. Аз затова и не харесвам подаръците си, защото не отговарят на нуждите или вкуса ми.

Че съм можел повече, а не съм положил достатъчно усилия, за да го реализирам. Viva Caselli още повече ме засрами и ме накара да се замисля...