vorfax

Тука вината е моя. Написах, че вероятно би го освидетелствала, а всъщност не си давала повод да мисля точно така. Нека ти задам един въпрос: какви хоризонти ще представиш на един педофил за да се откаже от "хобито" си? Да допуснем, че има интерес в туризма. Мислиш ли, че като го изведеш няколко пъти на разходка и вече няма да е педофил?

Откъде го видя това, лельо? Много убаво е синтезирано Само не разбрах, защо критикуващия не трябва да знае причините за изключенията от нормата и как посъветването на знаещия не е критика.

Например кои? Сам каза, че не бива да се сравняват различни времена. И това място 30-то е било първо пропаганда и второ относително. Хубаво е, че сме произвеждали много зеленчуци, но в момента този бизнес не е рентабилен. Ако в момента копахме на градината картофа, това нямаше да повиши жизнения стандарт. Що се отнася до имане, преди 30 години само са си мечтали за това, което имаме. Погледни наистина стари списания и погледни какви неща са наричали футористични мебели, транспорт или техника. Бедна им е била фантазията ще заключиш. носталгията е много лъжливо чувство. Що се отнася до спорта, нормално е да бъдеш шампион да не е наследствено. Все още си имаме олимпийски, световни и европейски шампиони, тук няма място за драма. Това е много далеч от факт. Мога да ти кажа, че като малко кутре чаках всеки понеделник за да ми донесе дядо 2 тунквани вафли. Чаках ги цяла седмица. Имаше два вида вафли мисля. Имахме черно бял-телевизор, което беше върха на сладоледа. Чаках няколко дена за 2 минути Пинко по него. Бях щастлив летните ваканции, но не от имане. Между впрочем от "аграрна гимнастика" в момента имам трайни травми в гръбнака и двете ходила. Романтичността на селското стопанство е само на картинките.

Качеството си го има. Ако от училище излезе глупав ученик, това няма да се дължи на наученото, а на това, че не е учил. За практичността съм съгласен. Проблемът с реализацията създава в учащите мисълта, че всичко е напразно. И някак си не мога да ги упреквам за това.

А не може ли земни да са се отзовали?

А как установи, че произходът им е извън планетата ни?

Този тип оплакване винаги ми е бил противен. Разбира се, че е по-лесно да има по-малко за учене в училище, а най-добре изобщо да няма. Така децата ще имат най-много свободно време, което да запълват с електронни игри и говорене по телефона. Да сте чули атлет да се оплаква, че трябвало не едно, ами няколко упражнения да прави? Културист, който се оплаква, че след пътеката му се налага да върви на лежанката? Ами то това е идеята на училището - на подложи на натоварване човешкият мозък, за да го направи мощен. Мозъкът е точно като мускулите - колкото повече го ползваш, толкова по-силен и издръжлив става. Работа под стрес, справяне в срокове, боравене с различни материи - това е истинският урок, чието приложение в живота дава училището. 99,99% от всичко научено ще бъде забравено, просто защото такъв е механизмът на мозъка - той може да оперира с малко оперативна памет. Знанието с което боравим е един буфер от потока информация край нас. Той непрекъснато се архивира в подсъзнанието и се изчиства от съзнанието, за да му позволи да поема и още и още. Мен ако питате, трябва нарочно в учебниците да се въвеждат неясноти, изречения по половин страница и висок стил на изложение. Нека има какво да стимулира закърнелите мозъци на нацията ни. Аз също съм ги срещал, но не съм станал по-глупав от тях, а напротив. Да се оплакваш, че си натоварван умствено е като да се оплакваш защо не си плазмодий.

Сиви ли бяха?

Критиката към родителите може да бъде тази да полага повече усилия във възпитаването на децата си. Ако има бъдещи деца, критиката ще послужи това да се случи и нов педофил да не се роди. Разбира се критиката не е гаранция, но това е нейното предназначение. Критиката към самия педофил е, че неговото поведение не е морално, че има нужда от помощ и лечение. Всъщност лельо, твоите думи се припокриват на 100% с критиката. Вероятно Диана би го освидетелствала, без да му каже тези неща в лицето (нали не иска да критикува), ще го тикне в психиятрия, където денонощно ще го критикуват психолозите. Те ще му обясняват какво трябва и какво не трябва. Излиза, че тези, които не искат да критикуват просто си измиват ръцете с други, които ги заместват в тази роля. Аз затова писах за страха. Нека друг му се скара, нека друг го поучава, нека друг си навлече гнева им, нека друг получи лоша карма... а ние на този свят ли живеем също или на друг?

Не е точно така. В момента сме много по-богати отпреди 30 години. Погледни само материалните блага с които разполагаме и ги сравни с ходенето до гераня с бъклици за пълнене на вода. Нашата бедност определяме само по два показателя - че има по-богати от нас и че има такова невъобразимо количество стоки, че е невъзможно да си ги купим всичките. Забогатяването ни е духовно. В момента, също като мен, ти ползваш световната библиотека за... без пари. Помня как като малък жаждата ми за знание ме караше да чета дебели книги несъответстващи нито на възрастта ми, нито на интелекта ми, преписвах на ръка нещата, които ми харесват, записвах си формули, за да са ми под ръка (не, че някога са ми потрябвали) и сигурно съм приличал на Микеланджело - трябвало е да измислям топлата вода, защото и хиляди преди мен да са го правили, аз нямах достъп до това знание.

* - замразеното

Като имах хладилник - да. Кивито, ягодите и лютеницата са вкусни така. Като замръзне някакъв продукт и водата в клетките му става на игли. Да не би това да унищожава витамините? Знам, че замръзеното месо става по-крехко, тъкмо защото тези иглички го разкъсват.

Зависи колко си похапва.

Ето на, има надежда. А нищо чудно извънземните да са дошли за да търсят евтини жилища.

Другия път ги питай нещо за алтернативните източници на енергия. Четох преди малко, че сървърите на Интернет мрежата ползват 1% от произвежданата електроенергия. Обезлюдяването на страната ще ми осигури евтини квартири, така че разхода за ток ми е първостепенна грижа.

И като пиша зло, нека се разбира пошлост, злоба... всъщност сетих се за седемте смъртни гряха - похот, чревоугодничество, алчност, леност, гняв, завистничество, горделивост.

Чакай да изясним нещо. С болшинство група хора ли наричаш или мнозинството от хора, защото тезата, която защитаваш е подкрепена от малцинство. Твоите толерантни възгледи тип "со кротце, со благо" историята е показала, че нищо не постигат, а иначе ти подкрепяш, заради религиозните си схващания. Тези твои религиозни схващания са тъкмо схващания на малцинство, особено в атеистичния свят в който живеем. Твоите възгледи спадат към ексцентрични и дори бих ги нарекъл радикални. Ти по своя воля се лишаваш от цяла страна на монетата в общуването - онази, която съдържа негативната частица "не" - "Ти не постъпи редно" примерно. Теорията за моркова и тоягата е всъщност илюстрация на света такъв какъвто е нужен за да съществува баланс. Не може да допуснеш онези които обичаш да преядат с моркови. Не може да познаваш светлото, без да има тъмното. Не може да знаеш какво е добро, без да знаеш какво е зло. Ти отказваш да показваш злото, защото злото е ирационално и мислиш за своят вътрешен мир. А всъщност злото се храни с добро. Колкото повече добро получава, толкова по-охранено става. Колкото повече добро отнеме, толкова по-силно става. И в правилника за движение по пътищата има знак "Стоп!". Звучи много хубаво това как ще поговориш човечно, как ще обърнеш бузата, как ще приемеш с мъдрост страданието си, но това, което пропускаш е, че ти имаш дълг да пазиш доброто. Имаш дълг към себе си, към цялото общество и пряко спрямо онзи чието зло вирее. Критиката е една изключително мека форма в това да споделиш своята позиция и то по начина по който искаш да бъде чута. В критиката няма обида, няма дори ирония, няма подигравка. И ако още веднъж напишеш, че критиката трябва да се отрече, само защото съществува някой, който не я харесва, ще си сложа за подпис "Много хора са умряли и от любов.".

По-малко зло от това да не критикуваш. Не знам ясно ли се изразих в последното изречение в предното мнение. Говорех за това как липсата на критика е в ущърб на обществото. За това беше говорено и от други в темата.

Не го разбрах. Бре, стана вече и "отново" Не искаш или не можеш да го разбереш? Физиката се подчинява на формули, но както наскоро обсъдихме в http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=7952&st=0 красотата също. Примерно отношението на краката спрямо туловището, разстоянието между очите и т.н. Красотата е обективно свойство, което се възприема субективно. Тъкмо както и истината. Тъкмо както и гравитацията. И ти и аз знаем закона за всеобщото привличане, но едва ли го усещаме по един и същи начин. И двамата знаем какво е красиво, но едва ли еталоните ни за красота се припокриват на 100%. Що се отнася до резултата, резултат си има. $100 млн. приходи и празен киносалон е критиката, която потребителите отпращат към кино производителите. Изобщо Диана, позицията ти все се върти около съществуването на другомислещо "болшинство хора". Ако така ще ти помогне да го проумееш, приеми критиката като по-малкото зло. Много е лесно да кажеш "няма да критикувам, защото някой може да бъде наранен от това". В цялата дискусия ти така и не даде алтернатива, а тя ти беше обяснявана многократно.

Това ми напомня на светещите мишки.

Ами в темата за истина хубаво си е описано. Не просто има несубективна истина, ами и няма друга. Как да разберем, че нещо е истина? Ами когато дава резултати. Ако пуснатата ябълка падне на земята, истината е, че има сила, която я привлича към земята - гравитацията. Тук място за субективни тълкования няма. Междувпрочем аз много разчитам на критиката по вестниците. И си създавам впечатления, кое е тенденциозно или чиста реклама и кое опит на ерудит да оцени по достойнствата и на някоя пиеса, филм, опера. На всеки филмов постер има извадени едни цитати: "Филмът на годината", "Най-смешното нещо, което съм гледал", "Затрогваща история", "Прелестна игра" и от тоя род, а насреща им са написани авторите им - New York Times, Клинт Истууд, Джон Малкович... И аз се влияя, без никакви угризения на съвестта, защото опита ми е показал, че сочените ябълки падат, че едни са сладки, а други стипцави. Това с незрящите не го разбрах.

И кученце, кило и нещо...

Жалко, че няма начин да категоризираме някой българи като национално богаство. А други да ги изнасяме примерно ^^

Аз си мисля, че това е ключовият момент в обособяването на понятието критика. Критиката е лишена от емоции, тъкмо затова оперира до такава крайности с аргументи - "суха материя". Ако си решил да унижаваш и обиждаш, за какво са ти аргументи? Ако искаш да нараниш някого, просто го псуваш. Не е нужно да излагаш теза и развиваш разсъждения по сексуалните си закани. Ако се стремиш да звучиш интересно си оратор. Ако се стремиш да звучиш забавно си палячо. Ако се стремиш да звучиш обективно си критик.

Ама главите на болшинство хора не е критерий за това какво е критиката. Нали говорех, че истината е несубективна, та това което е си е такова независимо за какво го мислиш. Тук си припомних примера със слона и слепите мъдреци. Един мъдрец го хванал за опашката и го описал като въже. другия мъдрец го хванал за ухото и го описал като чадър, та и така някой от вас, Диана, го е хванал за нещо друго и му е станало нелицеприятно. Свастиката също е натоварена с негативен смисъл, но просветения е наясно доколко това е истина.