Jump to content
Порталът към съзнателен живот

vorfax

Участници
  • Общо Съдържание

    1653
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    10

Всичко добавено от vorfax

  1. За френологична карта с функционалните центрове в човешкия мозък се споменава в тази статия и тази книга, но май не е детайлното описание, което търсиш.
  2. Аз съм чел, че за да се разгради маргарина тялото трябва да постигне температура по-висока, отколкото е нужно за олио примерно. Чекнах, че не апвам, ама като спомена къде го ръгат... може да съм намазал и аз ^^
  3. Лельо, абзаца почва и свършва с нов ред, бре ^^ Това с мързела звучи логично, но най-малкото съпротивление говори и за най-малкото съпротива, а избягването на съпротивата говори за слабост, разбирай неувереност в собствените сили и съмнения, че заслужаваш или можеш нещо. Аз му викам страх. Частта с промяната на света вече я коментирах. Не промяна на света, а опита да го промениш е ценното. Както не листа хартия с дипломата ти за висшо да речем е важен, а всичко онова, което си вложил за да го получиш. Пътя, а не крайната точка променят, при това самата теб и вероятно нямаше да бъдеш това, което си, ако не си вървяла и по него път. За клетката. Една ракова клетка може да унищожи целият организъм. Един изобретател може да облагодетелства цялото човечество с електричество, лекарство или др.
  4. Леле, неща които със закон са забранени като отровни в едни страни се разпространяват свободно в други.
  5. Всичко, което има ясна форма, може да бъде оборено. Затова е по-лесно да отречеш нещо, отколкото да го формулираш.
  6. Това е модерен бизнес в Индия и други източни страни. И какво значи безброй жители на планета? Стоят един върху друг на безкрайна височина?
  7. И кой е решил, че това е неудобство и как е причинил амнезията? Значи притежателите на души на другите планети намаляват. Интересно.
  8. Ще се изненадам и ще потърся разумно обяснение.
  9. Всъщност планетите са образувани от избухването на звезди, чийто облак се сгъстява под силата на гравитацията. Всеки един атом от планетата ни е участвал някоя звезда. Имаше един филм където дори се обясняваше в кой миг, при какви температури и налягане при взривяването на Супер нова се образуват конкретните елементи от периодичната таблица.
  10. А кой е казал, че го искат? И сравнено със съществуването на живот на планетата генетиката е още бебе, да не кажа още и незачената. Хората създадоха клонирането. Хората създадоха запаметяващи устройства, които могат да надживеят човешкия живот. Хората създадоха и самообучаващи се машини, т.нар. изкуствен интерект. За какво им е да създават нещо, което могат да копират и носи със себе си всички недостатъци, които могат да бъдат избегнати, когато се гради нещо от нулата. Ти не можеш да преброиш и песъчинките на планетата и много други неща. Сложността не е показател за невъзможността за естествено образуване. Освен това живота на планетата съпоставен с нейното съществуване е един кратък отрязък от време. Ако приемем зараждането на живот на планетата като пренесен от извънземна среда, то да не забравяме, че въпросът за формиране на извънземните си остава. Сигурно има нарочна тема за еволюционната теория обаче...
  11. Е да де. Мечтаем си да се прераждаме, за реинкарнации като Буда, но твърди доказателства за това няма, говорим само за вяра в това. Пък и се сещам за онзи банален въпрос как, като населението на планетата расте има нови души за новите хора. Пък и дето нищо не си спомняме от предишните животи е точно толкова гадно, колкото и да ги е нямало.
  12. Диана, никаква логическа грешка не съм допуснал. Прочети поне част от параграфа от който си извадила изречение. Може би е по-добре да поставям точка и запетая между тези изречения, но така ми се стори по-прегледно: Сети се за Христос и неговата саможертва. Изброих ти безброй неща и ти дадох цитати, които най-тенденциозно подминаваш без коментар. В тях ясно е изяснено, че критиката е градивен интелектуален и морален процес, а не твоите неподходящи сравнения с безцелно самоубийство. Хайде да се четем преди да си даваме мнението, може ли? Точно всичко. Не ми харесва и почина ти да определяш истината като моя или твоя. Истината не зависи от това кой я изрича. Тя е обективно свойство, наскоро писахме в една чудна тема за нея.
  13. А сега не ти ли е готино, че са минали? В интерес на истината това усещане го имат почти всички хора. Всички имат рано или късно това усещане за пропиляно време, за излишни мъки, за излишни тревоги, за погрешно отдаване на важност на неща, които не са важни... не го приказват над път и под път и затова може да ти се струва, че си карък или някакъв единак. Успокой се, по това си приличаш с всички.
  14. От други планети, далееч, далееч през Вселената. Така обясняват от BBC. Иначе дотогава знаех версията, че са възникнали в анаеробна среда в горещите кладенци. Изобщо е кофти да гадаеш какво е станало преди 3 милиарда години, когато имаш да мислиш по въпроса само няколко съзнателни десетилетия.
  15. Странно, аз го мисля тъкмо наобратно. Онези, които не критикуват се страхуват от това, че притежават това от което негодуват (а те си го притежават, независимо дали критикуват или не). Тях ги е страх, че също могат да бъдат критикувани, нещо като алкохолик, който всячески ще избягва темата за алкохола, просто защото го касае. А когато критикуваме нещо, то не е защото се страхуваме от него, а защото не го одобряваме. Разликата е значителна. Страхът е доста първично чувство, докато критиката предполага задоволяване на физиологичните нужди, принадлежност и увереност, т.е. е към самоусъвършенстване - духовни постижения и учения. Като говорех за учителите, Учителят Дънов не е по-различен от тях що се отнася до критичното мислене.
  16. Всъщност предполагаемият носител на живот на планетата ни са микроорганизми донесени с комети.
  17. Заради теглото. Хелият, както и нагретия въздух (разширява се) е по-лек от въздуха.
  18. "Начина" е разумния. Това с лаещото кервана куче беше клише от твоя страна. Ако това те кара да изпитваш неудобство, няма лошо. Или не. Твърде често участваш с дребнави мисли като тази. Препращам те пак към темата ми с логически грешки. Да прекрачиш огъня има смисъл, когато спасяваш някого от него, а не когато си решил да убиваш. Критиката е градивен процес и не може да се съпоставя с деструктивен, какъвто е самоубийството. Като ще си говорим с поезия, ето и от мен: ...: когато живота си позволи да прояви отхвърляне и неприемане към нещо, човекът се опитва да го накара да прояви разбиране и приемане към същото нещо, а най-лесно се получава това разбиране, когато ти го сервират на теб живота от човека. ...
  19. Хомо еректус бил по-як вид от хомо сапиенс. Обаче с по-малък мозък. Дела зает да обработва речта бил по-малък. На хомо еректус са останали костите, а на хомо сапиенс сме наследници ние. Предаването на знание се извършва чрез имитиране и реч. Във всеки случай не можеш да покажеш всичко, което знаеш, така че речта е избутала човечеството до днешния прогрес. Вече написах, че всичко около нас е наложена критика - от това футбола да се играе с 22 души, до това да има болници, пътища или етажи с фиксирана височина. Всички мерки и теглилки са минали критиката на времето и са останали норма от мнението на хората, които са ги ползвали. Критичното мислене е мислене базирано на основни понятия, каквито са добро и лошо, правилно и неправилно. Ако някой е неспособен на критично мислене, то той не е способен и на разграничаване на добро и зло. Ето още по темата, което всеки трезвомислещ може да оцени, за разлика от криворазбраната хрисимост следствие на прекомерното кланяне пред боговете. Критично мислене е процесът свързан с подкрепянето или отхвърлянето на дадено предложение или хипотеза, на базата на достоверни доказателства. Състои се от разумно анализиране и преценка на приети от хората за верни информация, частични изказвания или предположения. То е процес водещ до размишляване върху изказванията и подлагането под въпрос на посочените доказателства и направените оценки на фактите. Няколко точки, характеризиращи критичното мислене: Вникване в чуждите позиции, аргументи и изводи; Съобразяване с наличието на чужди гледни точки; Издигане на честни контриращи аргументи и доказателства; Способност за четене между редовете, виждане под повърхността и отсяване на грешни или нечестни изводи; Разпознаване на техники използвани с цел дадено изказване да бъде по-предпочитано от друго – невярна логика или демагогия; Структурирана и логична аргументация както и проява на търпение към чуждото мнение; Способност да анализираме собствените си аргументи от гледна точка на това дали са верни, доказуеми, базирани на смислени доказателства и дали са смислено изложени; Представяне на структурирана, изчистена и добре обоснована гледна точка, която има за цел да убеди в правотата си. http://illfb.wordpress.com/2010/01/10/critical-thinking/
  20. Обясни връзката, защото аз не я откривам. Както и лаенето с говоренето.
  21. А, сега пък за тях. Провокираш ме да търся емотиконка търкаляща се от смях по земята. Сега сериозно. Някой назад писа, че децата му са се възпротивили срещу това, че родителя е определил какво е добро за тях. На практика всеки би могъл да намери основания за такова възмущение. Обаче се сетих за нещо в програмирането, т. нард деклариране. Декларирането значи определяне на променливите, константите и др. в началото на една програма, която можем да наречем и живота. Програмата е поредица от инструкции, чието изпълнение води до решаване на проблем или клас от проблеми. Променливите и останалите в декларацията изискват т. нар. инициализиране. В общия вид то е нула. Променливата а приема стойност 0, променливата b приема стойност 0 и т.н. Сега някой ще каже: Ама защо нула, че то може да е 5 или 1 милион? И ето ти повод за негодувание. Каква е алтернативата обаче? Алтеранитават е тази променлива, разбирай понятие, да не съществува. Когато кажеш евгениката е лошо нещо, тогава въвеждаш променлива и нейната стойност, в случая отрицателна. После детето ти ще ти каже, че не е трябвало да имаш мнение за това какво е най-доброто за него, защото детето е решило, че всъщност евгениката е нещо хубаво. И въпросът е, родителя нещо лошо ли е направил формирайки първични представи у своето дете? Не, че въпроса не е реторичен, но пак очаквам да не получа писмен отговор. Въпросът с възпитанието е твърде сложен и донякъде нарушава свободата на непълнолетния, така че изводите и отговорността за резултата от това програмиране е твърде сложен, субективен и индивидуален. Защото друго дете ще приеме евгениката за нещо хубаво. Критиката всъщност е формирането на модели. Критиката е инициализиране на представите за света. Няма пречка те да бъдат изменени от индивида вследствие неговия опит и усещания. Всеки родител и учител предава своето знание и изпитва за резултата от това, ползвайки готови стойности за променливите. Той програмира, той критикува. Специалистите в изкуството споделят своето мнение за даден творец, което наричаме критика. Тя може да не е ласкава, може и да е превъзнасяща. Ние може да се съгласим с нея, а може и да не се съгласим с нея. Но да и се предава някакъв негативен отенък, затова, че някой учил за това за което говори, споделя своята позиция е тъкмо нарушение на правото на свободно слово. Моето усещане за критикуване на критиката (това направиха всички, които не я одобряват) в тази тема ми остави усещането за страх. Беше говорено, как като не критикуваш ти е по-спокойно, щастливо и как критика някога в миналото е довела до неприятности. И как точно това може да е довод? Ами нали когато аз дам подаяние на просяк, то аз се лишавам от тези пари? Нещо лошо се е случило, тая чепка грозде няма да мога да я изям, защото друг го е направил. Трагедия! Детето ми ще се прибира по-бързо от училище, ако минава без да гледа светофара, а аз съм му формирал понятия създаващи му неудобство. Срамота! Създал съм създание по свой образ и подобие. Грях! Интересно, не съм първия. Страх е пътя на най-малкото съпротивление. Страх е да не направиш нещо, заради угрозата, че може да има негативи за теб. Страхът е отказ от свобода. Само аз говоря за това какво аз мога да направя за света критикувайки го, а срещам псевдодоводи, за това какво света може да ми направи, ако постъпя както сметна за добре. Можело да греша. Можело да е за лошо. Същото се отнася за всеки един несъгласен с мен. Имаш право на позиция. Да. Нямаш обосновка. И каква позиция е това? Страхлива.
  22. Като си говорим за равновесие, аз виждам повече смисъл в "няма ненаказано добро". Повечето пъти, когато съм бил наказван е било за чуждите, а не свои грешки.
  23. За мен е по-важно да бъда разбран, отколкото победител. От второто си имам достатъчно.
  24. Гледай момичето да не вземе твоето тяло XD
×
×
  • Добави...