vorfax

Струва ми се основния риск за всяка вяра е това да не бъде сляпа. За мен вяра е всичко, което подложено на критика не изглежда пошло. От една страна вярата няма нужда от доказателства, от друга разсъжденията ни върху нея се подчиняват на някаква логика, най-малкото божествения промисъл. И говорейки и разсъждавайки за това какво е света и какви сме ние, често срещам едно такова понятие "древен", като етикет тип "Долче и Габана", като гаранция за качество, така де - истинност. Да, но понякога ми звучи като Адибас. Гръмко и популярно, но непочиващо на оригинала. Първо ще си копна два такива случая в които се сблъсках наскоро, че не обичам да се повтарям: 10 несбъднати предсказания за Апокалипсиса От тук може да се заключат няколко неща: 1. Според древните света трябваше да е свършил няколко пъти досега. 2. Освен описание на човешките мечти за летене, пътуване във времето, минаване през стени, телепортация, плуване без кислород, левитация, исполинска сила, четене на мисли и т.н. реално няма нито едно доказателство за тяхното наличие. В противен случай науката просто би го признала за факт, който да опише, изучи и обясни. Невежество, цензура и идолопоклонничество: Изобщо понятието древни е едно събирателно романтично нарицателно на мечтата по изгубеното съкровище. Сигурен съм, че ако едно такова древно изкопаемо ни се покаже насреща в своя неугледен, непотапян във вода от две години, нестриган цял живот и недохранен с репи вид, това би се преустановило. Да, обаче не можем да го видим. Виждаме само царски гробници и умни хора наети от владетелите си да овековечат величието и свръхсилите на своите господари. Не случайно примерно египетските фараони се самоназовават за богове. Нямали са нет форуми, където хората да кажат "Абе, бегай от тука бе, какви ги съчиняваш ", над 99,99% от населението не е можело нито да чете, нито да пише (просто защото е било ненужно) а и да можеше, само би си изпросило обезглавяване. Тъй. Следваща точка в моето изложение е времевата преекспозиция: Друг момент: Защо никой не се сеща, че и в миналото е съществувал жанра фантастика? Друго: Защо никой не се сеща, че и в миналото е имало луди? Друго: Защо по-старо е синоним на по-ценно? Не отразява ли това нашият материализъм? Антиките са по-редки и струват повече пари. Това им е единственото ценно. Нито те наяждат, нито те правят по-красив, нито по-умен, нищо. Просто струват повече пари. Друго: Избирателното приемане на част от чужда философия, обслужваща интереса ни: Тук исках да дам примера за мюсюлманин, който яде свинско, защото в християнството не е грях, но не знаех датите на постите. Надявам се, че схванахте идеята. Имаше още неща, но ги забравих, то малко ли са... Това колко назад в миналото е даден източник показател ли е за верността и обективността му, според вас? Или връзката е обратнопропорционална

С такова впечатление останах, защото не оспори аргументацията ми. Древните магове може и да са поназнайвали всякакви работи. Как се манипуларит тълпите, как се създават суеверия, как се правят евтини номера за плашене и подчиняване на народа. Ако се върнем в миналото и покажем едно огледалце, после ще видиш в бъдещето изковани в камък надписи, как исполин с размерите на планина е свалил Слънцето на земята. Как достигаш до извода, че живота е сън, все още не казваш. Прочел си го някъде изглежда и това ти стига.

Божествени и безгранични възможности нямат ли само боговете? А ти какво очакваш да кажат във времената на неграмотност, страхопочитание към безброй божества и деспотизъм? Изобщо, много е интересно избирателното вадене на "изводи". От една страна ти си склонен да приемеш възгледите на ведите да речем, или поне тези, които си мислиш, че са имали, защото уверявам те, те са казали всевъзможни неща някъде и някога, включително обратното на това, което изтъкваш. От друга страна ти не подкрепяш по никакъв начин техните богове, обичаи и култура. Това е все едно да бъда мюсюлманин, но да празнувам Великден, защото някъде пише, че деня се празнува и да посрещам Нова Година на 23 януари, защото така пише, че китайците го правят. Това са глупости. Не е редно да заблуждаваш с такива явни и лесно опровераеми "факти".

Е, то е едно и също. Източните течения не са в свои води на запад. Аз казвам заради културата, а ти заради липсата на методика, което си е следствие.

Той не може, аз не искам

Къде ги четеш тези неща?

Нали се разбрахме, че древен е синоним на примитивен, а не на умен.

Защо не поставиш линк към тубата. Разликата се осеща. Дори често човек се събужда, тъкмо защото я съзнава - като щипането, нереални събития и т.н. Не разбрах защо съня да ни изхвърля, да усеща или противодейства. Това е просто почивка за съзнанието - това е и разликата с будното състояние.

Него не съм го питал.

Всичко може, Христо, това му е чара на света. Както и правилно и добро, това е просто абстракция подкрепяна от мнозинството. Нищо не е общовалидно навсякъде и по всяко време. Вероятно истина наричаме онова, което може да бъде оборено от възможно най-малко хора. Към нея се стремим, в опита си да угодим на всички.

Примерно защото никой не отговори на въпросите ми.

Ама аз да не оставих впечатление, че критикувам? Това, че смятам критиката за ценно качество, не значи, че я практикувам под път и над път. И мога да кажа, че тъкмо заради това, че обикновено хората към които бих я отправил, не биха могли да я понесат, аз не я ползвам. В интернет пространството, примерно този форум, си позволявам най-много да критикувам. Правя го със страха, че мога да сгреша, но... го правя. Вероятно, защото имам мнението, че посетителите на това място могат да го понесат. На доста популярни места, мнения, независимо какви, просто се посреща със защитни реакции като псувни. Тъкмо затова критиката е привилегия на хора, които могат да я разберат. И аз се възползвам. Напълно съм съгласен. Вероятно критиката е по-скоро начин за себеизразяване, отколкото общуване. Тъкмо такива хора не заслужават критиката. То и поезията простаците не я разбират, но това не значи, че е нещо лошо. Вероятно се мисля за нещо повече от останалите, защото имам склонност да критикувам, ако не другояче, то поне на ум. Вероятно просто съм по-добър от повечето. И някак не ми е срам от това. И някак не искам да падам до нивото им на безкритичност към себе си, света и заобикалящите ги. За емпатичността към другите, преди да ги критикуваш... аз винаги подхождам с емпатия, но съм забелязал една закономерност - уважавам хората повече преди да ги опозная. Като цяло имам само една жертва способна да понесе критиката ми и това съм самия аз. Това прави пропаста между мен и останалите още по-голяма, защото аз изисквам от себе си повече, а другите се задоволяват с по-малко. Както някой каза, въпрос на избор.

Ама пак сменяте темата. Това не е коректно! Като не можете да оборите тезата, оборвате тези, които я защитават. Имам тема, който го интересува (интересно колко ще се впуснат да търсят) да прочетат една от темите ми написана специално за грешките в логиката. Ако ще и най-долния човек на земята да обожава критиката, това по никакъв начин не я омърсява.

Не мога да си го представя. Това е фантастика, а аз не умея да витая в облаците. Идеята на общуването е да извлечеш наслада от проявите на активност на други индивиди от твоя вид.

Съобразявам се с това. Каква беше целта на въпроса?

За мен тези мигове са ценни, Диана. Събуждат съзнанието ми, залиняващо от баналното ежедневие; позволяват ми да изградя собствена философия/светоглед; възприемам, че съм помогнал, колкото и егоцентрично да звучи, на други хора да създадат своя представа за понятие като критиката; позволява ми да се докосна до чужди позиции, до различни позиции, до интересни позиции, каквито сам не бих могъл да имам. Това е и идеята на общуването. А критиката е едно от средствата за общуване. Добивам впечатлението, че тя се разглежда от някой, за нещо нередно, вероятно като някаква агресия или опит да се унижи събеседника ни, а тя просто е израз на нашите мисли и представи за правилно е неправилно. Когато някой ми каже, че вратовръзката не ми отива на ризата, аз не се чувствам засегнат и не ме избива на агресия. Оценям споделеното, независимо дали ще се съглася с него, защото това ми показва, че насреща имам човек, който е загрижен за мен и държи да знае какво мисля. Дали той е бил прав, че вратовръзката е грозна или аз съм грешал, че е хубава, това всъщност е на заден план. Не сме малки деца да се тръшкаме, за това, че онова, което сме може и да не харесва или може да харесва на другите. Възрастните затова са възрастни, защото вече са изградили мнение за себе си. Тези, които още не са, могат да приемат критиката като заплаха за тяхното съществуване.

Разбира се. Нали това писах. Критиката е външен израз на собствените морални ценности и светоглед. Критиката е средство за изразяване и ако някой не може да я ползва по предназначение, това не е минус за критиката. Аз лично винаги чета критиката за филмите, които възнамерявам да гледам. Времето ми е скъпо, а опита ми показва, че това е добро средство да не пропилея времето си. Мисля, че разбирам Диана. Тя обяснява, че с времето ще открия грешките си, ще открия чуждите оправдания за чуждите грешки и ще се разкая, че съм имал мнение различаващо се от този бъдещ момент. Аз обаче не искам да избера пътя, който ще ме лиши от доброто, което мога да направя, заради риска от грешки. Никой в темата не се осмели да критикува родителите си и своите учители, а те тъкмо това са правили с него цял живот. Никой в темата не ми обясни защо ножовете трябва да бъдат забранени. Никой в темата не отрече, че самокритиката е средство да мотивира добродетелите в нас. Никой в темата не отрече, че да бъдеш критикуван за недостатъците си може да ти позволи несубективно мнение отстрани за реалните пропуски, които може и да не си подозирал до този момент. Никой в темата не отрече, че критиката изразяваща се в признание на твоите заложби, умения и знания, може да окрили и мотивира за тяхното доразвиване. Единствения довод, който ми бе изтъкнат беше, че в бъдещето, аз може и да открия, че в нещо или във всичко съм грешал. А същият довод мога аз да приложа за всеки един от вас, включително и теб Диана, след още толкова години. Ако не постъпвам така както смятам за правилно сега, развивам теории за неутралитет, пасивност и подобни, то няма полза от това, че съм жив.

А ако не е от ясно изразеното съжаление? Или е отправено към животно или към човек, на който не му пука или има нужда да бъде съжаляван? Изначалната ти идея беше нещо от рода да не съжаляваш, защото ще ти се върне и след време някой теб ще съжалява. Само аз ли не откривам логика в това? И да не съжалявам, пак някой ден ще бъда за съжаление. И да не съдя, пак ще заслужа да бъда съден. И да не мразя, пак ще има хора, които ме мразят. Чакам да видя, ще се престраши ли някой да осъди ножа вместо убиеца, така както критиката беше заклеймена за капаци пред кръгозора ни. Това ми напомни вица за перфектната защита на един компютър - без Интернет, без запаметяващи устройства, без периферни устройства. И въпросът е, за какво ми е тогава такъв компютър?? Критиката не може да бъде заклеймена, без да се критикува!

И как първото пречи на второто?

1. Николко. 2. Не. 3. Вярата приляга на характера. Основно културата определя вярата. 4. Съмнението е единственото доказателство за истинността на вярата. Останалото е сляпа вяра. 5. Синтактично си объркал изречението и не се разбира въпроса. 6. Всяка вяра може да направи всеки човек щастлив. 7. Много работи дават и много неща вземат. Обосновката е дълга, може да направиш отделна тема.

Според мен очевидците на зелени извънземни са повече от виделите Преподобната Стойна да лети. Това доказва ли съществуването на зелени човечета? И естествено, че гимнастиката повдига тонуса на тялото. Чак за летене не стига, обаче. А има ли зелени извънземни? Колкото и преподобната Стойна лети.

Вчера вечерта научих, че съм изкарал шестица на теста - явно съм набрал достатъчно точки с другите въпроси. ; 75% от въпросите бяха с попълване, така че не е имало онче - бонче. Голяма работа. Като изкараш толкова шестици колкото мен, ще спреш да им обръщаш внимание.

Не съм съгласен. Първо говориш за крайности, после за критиката като оправдание, а накрая за дребнавост. Привидно думите ти са по темата, но реално не се отнасят за нея. Казваш, че критиката действа като капаци за очите ни. Това не е вярно. Критиката ни пробужда и отваря очите на слепците! Истина е само, че критиката може (не гарантира, а по-скоро е частен случай на това) да заслепява и ограничава (да бъде капаци). И тук ме подсещаш за един пример, който аз много си харесвам. Един нож може да бъде ползван за да си намажеш филията с масло, а може да послужи и за убийството на човек. Имам два въпроса свързани с това: 1. Второто основание ли е да се забрани първото? 2. Кой убива - инструмента (ножа) или човека, който го държи? Критиката е едно прекрасно умение, така прекрасно както са разсъжденията, споровете, ораторството, дискусиите или друга форма на цивилизована комуникация между зрели индивиди. Онези, които я отричат, аз бих оприличил на страхливци, които не желаят да им се посочат грешките, виждайки в критиката инструмент единствено за това. А когато аз тук напиша "харесах тази ти мисъл", това също е критика. Защо забравяте това?

Аз, пак да си кажа, такива неща не ми се случват. Съденето и критикуването са различни неща. Защо да не съжаляваш околните не разбрах...

В този разговор не мога да бъда полезен. Не гледам телевизия, въпросната Кулезич познавам само по име. Поднасянето на новината като "сензация" подчертава, че това е рейтинг кампания, а не морален вопъл примерно, така че не мога да коментирам повече.