vorfax

За границата имаше един виц. Болт се завива, колкото е нужно да се скъса и след това връщаш малко. Всички знаем, че за да свири една цигулка, струните и трябва да са обтегнати, но не прекомерно, за да не се скъсат. Средния път ще е нещо като струна. Средния път трябва да даде резултат, но без да сме прекалили в стремежа си към постигането му. Златната среда всъщност е крайно абстрактно и неопределено понятие. Тя обхваща състоянието между крайностите, вероятно в потвърждение, че всичко е полезно в приемливи граници.

Не мога ^^ Знам малко. Исландка е. Крайно ексцентрична. Беше първата облякла рокля с дънки. Сега чета в Уикипедия, че е номинирана 12 пъти за Грами. Откъса е от филм, който направо къса сърцето. Мюзикъл е, но толкова тъжен филм няма... Когато бях студент пътувах често с влак. През дългия път колелата на влака отмерваха такта на тази мелодия.

Значи никога няма да си избереш религия?

Благодаря, че сподели.

Избягвам личната кореспонденция. Да разбирам, че чудо, на което си била свидетел, те е убедило в съществуването на Бог?

Къде ми изчезна поздрава от http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=13257&hl= ?

Искам малко да изясня това понятие. Неутралитета е отказ от вземане на решение. Неутралитета не премахва човешките предпочитания, вълнения и т.н. Неутралитета може да е политически акт - да не се влиза във война, да не се влиза в Европейския съюз, който да съсипе монополната търговия, да не се преговаря с похитители. С идеята, че е за добро. Понякога може да е така, друг път - не. Неутралитета е показен и афиширан за да върши тази си функция да е полезен. Примерно похитителите знаят, че не могат да изнудват, поради което и ще пуснат заложниците. Така е на теория. Да бъдеш неутрален в собствения си живот каква идея има? Не схващам. човек въздейства и с вида си и с речта си и с постъпките си. Ако не желае да накланя везните на решенията, които околните има да вземат, най-редно е да влезе в гроба. Позволявам. Кажи къде да си пишем за това, защото ми е интересно

Ми, късметче, България има героичен дял в победата над нацистка Германия. Дял имат и други страни. Според теб е било по-добре Германия да завладее света ли? Да гледаме неутрално как една утопия градена върху геноцид и империализъм покварява свободата на човечеството? Не мисля. Безпристрастен значи без пристрастия. Това ще рече без да имаш предварително изградени нагласи, за да бъдеш обективен. Безпристрастен не значи мъртъв или както тук се пише пасивен, безстрастен, безидеен, безчувствен, безразличен... "Ако спечеля, печеля за цял народ, ако загубя, губя само мене си." Интереса и безсилието са лоши съветници.

Снежи, оправи заглавието (: [media=]

Защо? Всъщност въпроса не е лесен, той е със същата тежест каквато би имала и въпросът "защо Бог съществува".

Възможно по-рано. Вероятно в началото ще е добре да се поднесе в по-мек стил - "отива на небето", "вечен сън" и т.н. Смъртта не бива да се описва като нещо страшно, а като естествен завършек на живота, така както и старостта не е присъда, а период от човешкото битие.

Гледам, че и останалите теми не са тясно свързани с философията, та ще пофилософствам и аз дървено тук. Темата ми е инспирирана от тази мисъл: Ще си кажа първо аз какво разбирам. Всички знаете вица, че ако говориш на Бог, това е молитва, а ако той ти говори, това е шизофрения. Моето мнение е, че молещият си не бива да си въобразява, че Бог е седнал до него, за да го слуша или поне не, че в такъв момент Бог му обръща повече внимание, отколкото, ако е в тоалетната примерно. Онова, което искам да кажа е, че идеята на молитвата не е Бог да те чуе. Той може всичко и не е нужно да произнасяш нещо на глас, да се намираш в църква или да купуваш свещ, за да го знае Той. Затова е и Той, а не той. И в този ред на мисли, молитвата е свещенодействие, което резонира с душата ти, вид транс, медитация, която ни позволява да се преборим с нещо, да съберем мислите си, да събудим добротата си и християнските си добродетели. Молитвата човек прави единствено за себе си. Не за бог, не за просяка пред църквата и не за умиращия роднина. Вероятно милиони са се молели някакво зло да подмине тях или техни познати или непознати, но резултат не е имало. Защото това не е сделка - 2 часа молене за излекуване на рак и 5 часа за порастване на нова ръка. Това са залъгалки за малките деца, че като се помолят и ще им се даде. Живота е несправедлив и промяната на света не само почва, но и като цяло свършва с това да промениш себе си. А когато ти и достатъчно други са добри по някакъв морален кодекс, тогава и света става по-добър. Вие сте. Молите ли се и защо го правите?

И двете са висша форма на тъпеене. Да гледаш света сякаш е телевизия, значи, че не го живееш. И ако си решил да ставаш добър, това не става с мислене, а с действия. Една чепка грозде на бездомник струва 100 повече от всичките позитивни бълбочи, които някой може да съчини за цял живот.

И външно и вътрешно, бездействието е смърт и нищо друго. И няма как да си активен външно, а мъртъв отвътре или да си активен духовно, а външен израз да няма.

Аз не откривам разлика. Ако ти пука за нещо, то правиш нещо по въпроса. Ако не ти пука - не правиш. Или всъщност за безпристрастност говориш... безпристрастността по никакъв, ама по абсолютно никакъв начин не се свързва с неутралността. Ще дам пример, за да изясня: България участва в Световните война, заради безпристрастността си, а Швеция не участва, заради неутралитета си.

Ее, защо някой ми е местил мнения? Писах, че подкрепям становището на автора, за по-малко четене и повече мислене, защото от прочетеното само оглупях.

В коментар от статията се говори за друг парадокс - кмет забранява със закон храненето на бездомни котки и кучета. Та кое е по-голямото зло? Котките са диви животни и мен повече ме шокира дрането на домашни питомци като кучета. Известно ми е, че и преди 30-на години е имало такава практика в България. В Русия също съм гледал филм за това. Мисля, че ако се запитаме какви хора са способни на това, общото ще е едно - гладни. Англичаните така и не можаха да проумеят защо българи им изядоха кралските лебеди, защитени със закон...

Това звучи като "с по-малко камъни, повече дувари".

И не откриваш правота в това?

Мне, и аз съм подсказвач и тъкмо затова от опит знам, че е лошо. Ти се оправдаваш, че някой си го бил очаквал, което е нелепо. Истината е, че не си имал смелостта или самочувствието да откажеш. И това го казвам от опит. Факта, че се хвалиш с това, показва че си бил подмамен от чувство за превъзходство и егоцентризъм. Ласкаеш се сам изтъквайки постъпката си. А освен да измамиш системата и да подмениш резултатите, които е създадена да отрази, друго не си постигнал нищо. Пак ти казвам, че в живота няма да те имат до себе си, за да им подскажеш, така че ако си въобразяваш, че това с нещо си им помогнал, в голяма заблуда си.

Липсваха ми твоите куизове тип лексикон Как да ти кажа, то същото важи и за живота по принцип. Понякога е хубаво да го има, друг път не дотам. Понякога е за добро, а друг път не е. Живеенето в миналото не е на хубаво. Ако страдаш по някаква раздяла и я възпроизвеждаш всеки ден отново и отново, само ще се измъчваш. Някой обаче би ползвал този адреналин за да постигне нещо стойностно. Ако си зает с приятни мечти/спомени, може да се освободиш от дневното напрежение, но пък може и да се откъснеш от него до степен да изгубиш реална представа за актуалните условия. Гледам, че назад други работи са ти писали... всъщност този въпрос не ми е никак актуален, защото аз нямам физическо време да се връщам назад във времето, да правя равносметки и прочие. Това би трябвало да е привилегия на хора със свободно време или заети да променят живота си в някакъв план.

Злото и доброто ни хранят, не обратното. А за пасивността... ще цитирам един съфорумец от друг форум: Пасивна е неживата материя. Мисля, че въпросът дали жив организъм, особено претендиращ за разумна форма на живот, е приемливо да е пасивен, е безпредметен.

Аа, аз си го нападам и си изразявам несъгласието

Така е. Хубаво от време навреме да шофираш пиян, да хвърляш боклук по улиците и да псуваш - от солидарност и за да не се цепиш от колектива.

Аз лично влагам различен смисъл в тях. Вероятно защото начините по които някой може да ни въздейства само с вида си са толкова много, че по-скоро думите не ми достигат за да ги изредя. Чара свързвам с детското излъчване във възрастен индивид - трапчинки, сладка визия, кокетничене, такива неща. Излъчването от своя страна може да е в различни насоки - сексуално излъчване, респектиращо излъчване, излъчване на недодялан, перверзно излъчване, искрено излъчване... все нагласи, които човек може да формира в нас, още преди да е проговорил или да знаем нещо за битието му.