vorfax

innuendo, моите думи не са се отнасяли пряко до теб. Сега минах по диагонал постовете ти и разбрах, че искаш да осиновиш дете с полу(брат) си. Не разбрах само защо никой от вас не възнамерява да създаде семейство с жена, след като между вас няма сексуално привличане? Ако толкова се обичате (не плътски) нищо не пречи да си гледате децата заедно, че дори да живеете в една къща да речем.

Приема се, че нивото на цивилизованост и интелект в различните общества определя колко думи за цветове имат. Примерно разни забутани племена имат само 3-4 думи. Даже едно племе имаше обща дума за зелено и кафяво. Тъй че ползваме, колкото ни трябват. На мен човешкият език ми се струва дискредитиран и саботиран от това, че е нагоден спрямо нуждите. Езика е до там, докъдето ни потрябва, а не дотам докъдето е света. И междувпрочем ми харесват жени, които знаят 30-40 думи за цветове, но това е друга тема XD

Тъй, тъй, а самите деца някой ще се сети ли да попита?

Това е мега глупаво решение. Ще се обоснова защо. Ясно е, че християнските ценности учат да помагаме на изпадналия в беда/нужда, но реализирането на такава идея е възможно точно така, както и Томас Мор го е представил - утопия. Първо: Идеята не е нищо ново, при това тя е практика в държавата ни. Нарича се социални помощи, обезщетения, пенсии за инвалидност, детски надбавки и прочие. Даже бих казал е основен приход за издръжката на цяла една прослойка в България - тази на циганското население. Второ: Невинното посочване на ДДС и акцизи спокойно може да бъде описано и като "пари ще вземем от сираците, от детските градини и инфраструктурата". Защо? Защото бюджета е една сума, която се преразпределя впоследствие. не може да бръкнеш в хазната и да кажеш, че си ощетил едните поданици, а другите не си. Трето: Като всяка утопия, идеята е за светло бъдеще, но е обречена на провал. Защо. Ами пак да се върнем на циганското население в България. Да, то е спокойно за светлото си бъдеще, да, то е материално осигурено, когато разчита на многодетните си майки. И какво от това? Какво това допринася за държавата? Как развива обществото ни? Как движи прогреса, какви блага произвежда? Ще кажете, циганите имат други навици. Добре. Да погледнем към Западна Европа. Бели хора. В много от тези държави социалните помощи (тук наречени ББД) са близки до заплатите. От порядъка на половината от заплата, извинете ме, че не помня точни цифри. И какво правят тези млади хора? Ами решават да не работят. Те са тъкмо такива, каквито автора на темата желае да ги направи - безгрижни, осигурени, доволни, спокойни, прахосници и лентяи. Какви проблеми произтичат от това? - Ами идиотите като мен, които работят, трябва да издържат повече неработещи. Независимо как ми вземат парите - като такси смет, данък дъждовна вода (и такъв си имаме), винетки или пенсионно облагане, това са моите пари и държавата няма от кого да ги вземе, освен от такива като мен, които печелят пари, от които да пренасочва част за своите си цели. - Като сме всички доволни и спокойни, че имаме дом, храна и задоволени нужди, кой ще мие обществените тоалетни? Кой ще седи в будка 10 часа за да продава вестници? Кой ще слага каменна вата на ТЕЦ-овете ни? Кой ще кара автобусите ни? Кой ще си трови живота да учи днешната младеж в училищата за жълти стотинки? Ами никой. И това искам да посоча, че е реален проблем в напредналата социална Западна Европа. Там имат недостиг тъкмо на служители в непривлекателни професии, мръсни или откровено вредни за здравето. Без емигрантите вършещи тази работа, че и за по-малко възнаграждение тези страни биха изпаднали в един много интересен колапс. Не случайно много професии, а и споменатата учителска, се заплащат в ЕС 30 пъти и нагоре повече. - Учи за да сполучиш. сполучваш и да не учиш? Ами защо тогава младите да учат? Тази липса на конкуренция в заемането на работа ще свали образователното ниво на и без друго изпростяващото ни население и ще поставя все по-некадърни кадри на длъжностите. - Ако Galina Hristova приложи утопията си днес, аз от утре напускам работа, правя 2-3 чавета и ще си ги гледам, спокойно и лежерно. В моята професия има липса на кадри. Искат много работа, високо образование, често по 12 часов работен ден и плащат несправедливо и обидно ниско. Нека други са лудите, които ще ми дават баницата, аз само ще ям.

Значи, до 1 април си готова XD Всъщност съм съгласен с това, което казваш. Смятам обаче, че е вярно и друго: Всяко нещо, което се случва на човека без негово желание, старание или намеса, е за негово лошо.

Ето какво мисля аз. Аз съм израснал с един родител, дето и той беше един родител, че по-добре без него, и съм много различен. Принципно, чел съм, в едно семейство детето възприема социалните роли наблюдавайки и изучавайки, ако щете, своите майка и баща. Родителите са оригиналните модели на поведение от които се формира по-голямата част от умението да се общува за децата. Това виждат децата най-много в първите 7 години. После чак е пубертета, където важност се придава на връстниците, после на модата, авторитета, че да се стигне до Аз-а като критерий за себеоценка. Децата са много различни, дори само от това дали са единствено дете в семейството, а какво остава за подмяна на родителските роли. В мен блика толкова толерантност, че не мога да отнема правото на хомосексуалистите на дете, но в същото време не бих им и дал такова, заради самото дете...

Добре, дай ми пример за истина. Дори "има бог" или "живот след смъртта" или "доброто побеждава" имат безброй аспекти. Изобщо това, което аз наричам "отговора 42".

Точно така. Впрегнатите сили на вярата би трябвало да имат лечебни сили. Наскоро ми прави впечатление нещо общо, което казват шампиони атлети. Те казват, че си вярват. Вярват, че заслужават да побеждават. Може би ако не си вярваха, а тренираха по същия начин нямаше да постигнат същото. Изненадвал съм се и каква сила дават нечии добри думи. Примерно някой да ти обещае, че всичко ще се оправи, че след някаква беда ще дойде нещо добро. И разума крещи, че този човек няма как да знае такива неща, а още повече да обещава. Обаче изведнъж ти олеква, снема част от бремето ти. Понякога няколко думи могат да те окрилят, да те мотивират да направиш неща, за които дори не си подозирал, че си способен.

Плацебото е медицински неефективно лечение, на което се преписва терапевтично въздействие. Съществува под формата хапчета, химически разтвори, операция или психотерапия. В тази категория псевдонауки на научно недоказани и противоречащи на химията, физиката, физиологията и прочие науки се включва и хомеопатията. Тук обаче не става въпрос за мошеничество, а за онези аспекти, които спрямо класическата ортодоксална наука има реално изражение. Аз самата хомеопатия няма да критикувам, тя науката отдавна се е произнесла по нея. Искам обаче да разгледам плацебо ефекта, посредством който различни учения могат да постигнат реални, физически измерими подобрения в човешкото здраве, които лично аз възприемам като решаващи в лечението. С други думи вярата, че нещо (независимо дали в наука или псевдонаука) ти помага, сама по себе си може ли да бъде лек? Има ли вярата такава сила и доверието лекува ли?

Сещам се за един филм на Атънбъро. Научно-популярен филм. Там едни вид птички на самотни острови е заплашен от изчезване. Полагат се неимоверно много усилия да се спаси вида, но тези птички се оказват ужасни родители. След положените грижи вида нараства с няколко десетки, обаче минава люта зима и избива масово птичките. Тогава се взема радикално решение - да се преместят яйца в гнезда на друг вид птички. Те са много по-добри родители и проекта жъне успех с оцеляването на ново поколение. Тези птички порастват, но... никога не дават поколение. Просто се опитват да се чифтосат с този вид, който е бил приемното им семейство...

Нейде преди кандидат-студентските си изпити четох една книжка за това как се вземат изпити. Трябва да ти кажа, че много ми помогна, а също и че почти нищо от нея вече не ползвам. По първия проблем с притеснението, често е следствие на поставяне в нетипична среда - като застанали насреща ни хора, гласове, миризми, светлина... Аз лично се научих да изпадам в едно състояние в което се абстрахирам от средата, като гледам в една точка (ако искат визуален контакт гледах само едното око). Да се изолираш от шума е най-ефективния начин, но за съжаление едва ли ще допуснат да имаш нещо на главата. Не бива да се притесняваш от непознатите, защото те няма да участват в остатъка от живота ти. Някак си трябва да приемеш, че тяхното мнение за теб не те касае. И не на последно място, борба срещу неувереност се води със знания. Аз примерно провеждах такава подготовка за изпити, че в деня на изпита вече знаех, че ще имам шестица. Тази увереност се усеща и от изпитващите. Има един предел след който знаеш, че си положил толкова много старание, че няма начин то да не даде резултат. Ако имаш съмнения колко ще изкараш, значи просто не си подготвен достатъчно. По втория проблем с умората. Липсват ти витамини и минерали. Трябва да си сигурен и че приемаш достатъчно вода и сладки неща. Да се измориш след час значи, че си бил изморен още преди да започнеш. Аз се изморявам след поне 6 часа, при условие, че не съм правил никаква почивка. Може и да не съм пил и ял, но без да съм се наспал няма как мозъкът ми да работи на пълни обороти. Липсата на концентрация може да се дължи на преумора. Трябва да правиш и други неща освен ученето, но без да изразходваш много енергия. Аз лично се лишавах от всичко, което изразходва енергия - разговори, движение, телевизия, музика, емоции. Отделяй си време да се отпуснеш, без да мислиш за нищо. Като казвам за нищо имам предвид не само уроци, но и всичко останало. Няма нищо по-уморително от емоциите. Аз си почивах под душа или отпуснат на леглото. Тишината е критичен момент, не я нарушавай с нищо и никого. Ако чуваш нещо, значи мозъка ти вече е ангажиран, а ти искаш да го ползваш оптимално за други цели. Покрай сесия казват, че всеки става суеверен. Позволи си го, въпрос на нагласа е. Аз примерно не си оправям леглото, защото първата ми реакция е това, а аз искам да си напомня, че в деня на изпита има по-важни неща от оправеното легло. После ставам... напрегнат, мозъкът ми работи бързо, всичко става на забавен каданс, а непосредствено преди изпита съм спокоен като пън. Това нервничене има някаква роля, но не мога да обясня точно каква. Нещо като претопли двигателя преди старта. С времето го постигах все по-трудно и дори полагах усилия с треперене или нещо друго да постигна този тонус. Колкото по-напрегнат съм, толкова по-спокоен ставам на изпита. Другите неща са ти познати - дълбоко дишане, упражнения пред огледало, визуализация на предстоящия изпит... Като опитам да преброя изпитите на които съм получил оценка, те са няколко хиляди. Ако досега не си си направил изводите кое е в твоя полза и кое ти пречи, крайно време е да си направиш равносметка. В крайна сметка всички сме различни.

Вероятно правят секс и има емпирични наблюдения.

Отглеждането от еднополови родители с какво и дали се различава от отглеждането от 1 родител?

Като всичко абстрактно и преносно всеки го разбира по свой си начин. Назад имаше много хубави определения за това "що е истина", но аз се замислям, дали изобщо такава съществува. Дали универсални отговори от типа 42 имат някаква стойност или практическо значение? И как когато двама души с различно мнение са едновременно прави се определя само едното да е истина? Истината изразена с думи може да бъде само абстракция като "да разшириш сърцето си", която бива тълкувана/отъждествявана с толкова различни форми, колкото и хора я обсъждат.

Благодаря за статията (:

Всъщност сега се сетих. Тези, деградиралите, независимо какъв вид дават, всъщност се чувстват още по-зле. Понякога се изненадвам колко жалки и малоценни се чувстват хората...

Лельо, разбирам те. Четох и за онзи метод на учене, който смяташ за бъдещето. Мен повече ме интересува как ще се инициализира този процес, при положение, че почти всички са материалисти. Ти смяташ, че децата са инструменти от които може да излезе добра мелодия, ако учителя знае кои струни да докосне. Толкова ли е просто? Принципно да, естественото състояние на човек е да е активен, енергичен, любопитен, но... трябва да го видя с очите си. Накратко, ето моя въпрос. Възможно ли е в условията на проповядвана култура и ценности от медиите и децата като проводници (защото знаем, че поне в пубертета децата се интересуват от признанието на връстници и единствено на връстници) да се формират личностите податливи на тези духовни идеи? Честно казано аз се смятам различен от другите тъкмо защото съм бил изолиран до голяма степен от връстници. И ето парадокса, сега аз бих жертвал учението си за тази комуникация, независимо колко деградивна за ценностната ми система би била тя. Защото моите ценности единствено ми позволяват да се чувствам като черната овца на стадото. Или ако щеш пастир или кучето, което обикаля стадото. Нещо повече съм от тях, но какво от това?

Добре Диана. В крайна сметка как да мотивираш дете да полага системно усилия за да стане по-умно, когато не можеш да му покажеш реализация? Като еталон на човек, който се е убил от учене, учителя какъв пример дава на подопечните си със заплата на общ работник? Всъщност знаеш ли, аз си мислех за решение на проблема преди някоя и друга година. Аз не вярвам, че смяна на правителство, поставяне на доказани или съвестни хора ще реши проблема. Смятам, че хората назначени да служат на народа са твърде заети да служат на собствените си интереси, защото знаят, че няма да бъдат преизбрани и компенсират за цял живот. Ето моето решение: да бъдат поставени в страх. Искам една тълпа, напълно кротко, без скандирания или плакати да съпровождат политиците до техните домове. Искам политиците да виждат очите на хората от народа, защото е много лесно да ощетяваш някого, когото не си виждал. Ето това измислих. И още вярвам, че това е начина.

Диана, заради тази тема ли ме критикува, че съм пасивен? Аз чета успоредно и в други форуми и срещам твърде много пречки пред това да теоритизирам панацея за образователната ни система. Не съм участвал в тази тема, защото не смятам, че мога да дам решение на проблема. Други се чувстват по-подготвени от мен, браво на тях ^^ Към момента в темата виждам само два проблема - единият е мотивация, обезпеченост и подготовка на учители, за да стане масово. Вторият проблем е интереса на децата. С други думи дори да срещнат подготвени учители днешните деца имат много различна ценностна система от тази с която сме израснали аз и леля. Тази седмица прочетох във Фейсбук на една картинка надписа "от ученето се оглупява", или от училището, нещо такова. Дотук нищо, ама погледнах коментарите. "Разбира се, че е така", "не трябва да се учи в училищата", "трябва да се пречи на учителите" и т.н. Наскоро гледах и Любен Дилов -син, ако не греша. Този човек ме впечатлява с умението си по забавен начин да говори за сериозни неща. Та той обясни, че в днешно време се приема за готино/ценно/модно/правилно да бъдеш лош. По време на комунизма беше издигнато в култ това да помагаш на другите. Сега не си печен, ако не прецакваш другите, ако не си гаден, кучка, копеле, брутален, изверг и т.н. И това е самата реалност, не някакъв локален бисер. Не случайно на матурите бай Ганьо е положителен герой. Децата го уважават, той ги респектира с това, че в банята кънти неговото име, че е дребен търговец и измамник, тарикат, авантаджия. Децата вече не ги е срам, че са глупави, разбирате ли? Шльокавицата е жива не защото има неграмотни, а защото неграмотните не им пука, а само дОбАвЯт Ра3ni еFFекти и това ги котира. Не знам, ще чета и като намеря изход от ситуацията ще пиша. Не преди това.

Остава да смениш "жената" с женско име и да и го дадеш XD

Ми пишеш същото, което съм писал и самият аз. Защо тогава остава такова впечатление, че аз съм срещу вегетарианците или че смятам вегетарианците за болни или слаби? Защо, при положение, че и в прав текст написах, че не е така? Всъщност аз вече отговорих на този въпрос...

Благодаря ISTORIK, аз и в другия форум писах, че в двете статии не беше упомената свободно избираемата форма. Диана, ...... предполага се, че си ме чела достатъчно. В защита правата на учителите съм писал на няколко места в Интернет. Според мен намесата и бумащината не позволява на учителите да си вършат работата и даже писах тема за това в БГ Наука форума. Но няма да се разпростирам, защото няма смисъл да се повтарям. Що се отнася до промяната на света, смятам, че съм я почнал в правилната хронология - променям себе си. Старая се да бъда по-добър, усъвършенствам се всекидневно, не признавам почивни дни, живея що годе аскетично и самото ми присъствие в този форум предполага някакви мои търсения в духовно отношение. Това, че обичам науката не бива да се приема като противоречие или пречка. Обратното е дело на ограничено мислене. "постовете ти са едно към едно прекопирани в няколко форума" е долна клевета и не ти прави чест, че се позоваваш на нея по твоите си съображения. Като изключим споменатата тема в БГ Наука и ползването на фактология (статистика и години), която съм открил и споделил всъщност не мога да се сетя за друг случай. Пиша в БГ Наука, образователен форум, раздела Нашите деца на bg-mama и тук. Ако не ми посочиш прекопирането на постовете ми в няколко форума, чакам публичното ти извинение.

Тук ще спестя два реда. Първо, не става въпрос за по-убедително, а за по-полезно. Така както предписанието на лекарства може да бъде съпроводено с подчертаване, удебеляване, изпъкващ цвят. Второ, много тенденциозно тълкуваш думите на Свети Павел. Да констатираш нещо и да го осъждаш са две различни неща. И тенденциозно подминаваш, че в настоящата тема се насажда чувство на вина от вегетарианците и се правеха неоснователни опити да се приравни всеядството с някакво падение и даже неестествено състояние. Не бива, когато някой нарича нещата с неистинските им думи, независимо дали на мястото има 10, 100 или 1000 сподвижници, това да превръща другомислещия съдник.Такава форма на самозащита е елементарничене свеждаща всеки пеещ на свой глас в една отритната или игнорирана категория. Нещо като ереса. Всичко различно от дадена вяра е в кюпа на погрешно и грозно. Нали вярата е тъкмо пътя да разберем, че сме еднакви и че любовта е в основата на всяко учение. Или любовта е средство за делене, а на вяра са способни само богоизбрани? Не искам такива елементарни реакции на думите си. Не искам едностранчеви тълкования. Не искам да съм страшен, защото мога да разваля нечия непоколебимост в убежденията му. Ако някой се страхува от това, че имам собствено мнение, това ще е защото се съмнява в своето. Аз не се притеснявам да чуя никого. Който го е яд, нека си разкрива хомосексуалните въжделения, както вече стана веднъж.

Защо сте сменили размера на червените букви от поста ми? Смятам, че след като съм опровергал заблудата от "въпреки" до "благодарение", това заслужава да бъде написано с големи мигащи букви и звукови ефекти. Тук активната опция ми е само за размера. Из послание на Св. апостол Павел към римляните:

За пръв път го срещам, затова съм го запомнил. А любопитството ме накара да потърся дали източник на израза е един и същи човек.