Ами, всъщност въпроса не е толкова сложен, колкото изглежда.
Имаме следните данни:
1. Човекът съществува като вид от 100 000 години.
2. Оценка на общият брой хора съществували на планетата е изготвена от Carl Haub през 1995 г. и актуализирана през 2002 и възлиза на 106 милиарда души.
3. Дейността на мозъка е еквивалентна на 1000 KHz процесор с 40 Gbits на страните. Съответната процесорна мощ е 4*1013 бита/сек.
4. Зрелият човешки мозък има към 100 млрд. неврони, всички те свързани с 100 млрд. разклонения. 100 билиона неврони с честота 200 пъти в секунда дава общо 100 млрд.*100 билиона сигнала за секунда. Трябва да отчетем, че не цялата мозъчна кора е активна едновременно. Даже четох, че всъщност ползваме 100% от мозъчната си кора, но едновременно само 3-10%. А максимум може 18%, както писах, защото това е скоростта с която мозъка може да бъде снабден с храна.
5. Остава да отчетеш лимита на човешкият мозък що се отнася до неговото хранене, средната продължителност на живот и будното време. Успех със сметките
Източник: http://vadim.oversigma.com/MAS862/Project.html
Сега открих за съдържанието на ДНК измерено в цифров вид:
1. На генетичния код: 6*109 базови двойки дава 1,5 GB (като само 3% от която, т.е. 45 MB е активна).
2. Сумарната дължина на веригите хромозоми ДНК във всички клетки: 1,2 * 1014 м (4.6 светлинни дни).
3. Операцията по хромозомно копиране: над 40 ТВ.
4. Консумирана мощност от възрастен индивид: 90-100 вата (2,000 Кк на ден). 20-40 вата се ползват от мозъка.
5. Брой неврони в човешкия мозък: между 20 000 000 000 - 50 000 000 000.
6. Скорост на разпространение на сигнал вътре в аксоните: 90 м/сек. Скоростта на информацията варира реално между 0,5 м до 120 м в сек.
7. 10 Мb (обръщам внимание, че това са бита, а не байта) е информацията предавана по всеки зрителен нерв за секунда, но само част от нея се обработва. Отчетени са в тест едва 60 бита/сек. обработена информация.
8. Средния брой мисли на човек дневно е 70 000.
Когато ме пита по-рано за триизмерно добитата със зрение информация, исках да напиша, че всъщност тази информация никак не е съвършена. За пример, дори двуизмерно нашето зрение често ни лъже. В примера областите А и В са с еднакъв цвят: