vorfax

Нека се абстрахираме от това в какво си мислиш, че аз вярвам. Моята мисъл е, че вярата ни често може да ни прави различни и враждебни едни към други. Нацистите са убивали с идеята, че градят един по-добър свят. Вероятно пък, ако бяха успяли да покорят света сега в учебниците по история щеше да пише, че това е едно добро начинание. И в крайна сметка как го наричаме не зависи от онова, за което наскоро прочетох хубаво определение - че: а именно е истина. На мен изречения с раздаване на "не е твоя работа" ми звучат повече враждебно. Форумите са една съвременна форма на общуване, чиято идея е да се споделят собствените възгледи и знания и да се "чуят" чуждите. Кой ще влезе във форум без да иска да научи нещо или да повлияе на другите? Някой, който не го интересува чуждото мнение? Мисля, че разликата е като между свобода и свободия. И двете окриляват, но едното може да е пагубно. Вярата също окрилява, но сляпата вяра не е нещо хубаво. И нека вярата е пътеводна светлина и нека тя е пътя по който вървим, но отвреме навреме да поглеждаме настрани, вместо да отричаме, че друг път има. Нашият път не трябва да е избран защото е единствен, а защото е правилния.

Да кажем, че липсата на мислене създава проблемите. А когато няма какво да създава проблемите, за какво ни е да знаем как да ги решаваме

А защо твоя работа да не е това, което аз мисля? По тази логика на мен няма да ми дреме за теб. Това всъщност общуване ли е или абдикиране от комуникация и разбирателство?

И какво показват тези примери? Божията промисъл? Предначертаната съдба? Или, че ангели и дяволи обикалят да гледат кой какъв играе във филм и после правят така, че да му се случи същото? Хората често не се замислят върху това, че нещо може да им се случи. Че може да ги блъсне кола, да се влюбят от безобидна среща, да се задавят точно на Нова Година... Защо това да е дело на по висш ум? Всъщност странното би било обратното - да няма съвпадения. Странно би било половината от партиите в шаха да не започват с пешка на Е2. Странно би било за 40 години живот да нямаш няколко житейски труса. Има и обратното - провокираната случайност. Случайност за която не виждаме причините, но всъщност сме работили за да се случи. Начумерените хора са избягвани за запознанства. Съвпадение ли е тогава, че те имат по-малко приятели?

В човешкото общуване вярата ни е решаващ фактор за поведението и начина ни на живот. Вярата е етичен кодекс който определя как изглеждаме пред другите и как те изглеждат на нас. Базирана е на правилно и неправилно, добро и лошо. В този ред на мисли, запитах се докъде вярата ни може да бъде ползвана като оправдание на това, което сме. Вярата оневинителна присъда ли е за всичко, което ни е тласнала да направим? Вярата имунитет ли е срещу чуждото мнение? Вярата прави ли всички грешни или врагове, ако не отговарят на нашите представи и убеждения? Темата е инспирирана от диалог във форума: Съгласен съм, че всеки може да вярва в каквото си поиска, но не съм съгласен, че какъвто и избор да вземе, то никой няма право да го упрекне. За пример сатанистите, човекоядците и... да не изброявам. Смятате ли, че ако вие сте убедени в нещо на 100%, то друг няма право или основание да ви порицае, това е въпроса.

В цивилизованата част на Европа (аз все разграничавам България от нея) има едно понятие известно като държавен протекторат. Неговата идея е, че стоките от първа необходимост стават почти безплатни. Разбира се те струват пари, както и транспорта им и продажбата им, но тези пари не ги дава купувача, а се отпускат от държавата. Държавата в общи линии се снабдява с тези пари от повишени данъци на стоки и услуги, които могат да си позволят само богатите - коли, вили, гори и прочие. Буквално от богатите се дава на бедните. Богатите, т.к. са богати не усещат това в тежест, а намалените стоки, колкото и малко да са намалени имат ефект тъкмо върху потребителя, за който изхранването е приоритетно. На практика много хранителни стоки в чужбина са по-евтини отколкото струва самото им производство. В България имаше един закон на различно облагане при който колкото повече имаш, толкова повече данъци плащаш. Имаше различно облагане и според мощността на колата, която имаш (реципрочно парите с които разполагаш и може да си позволиш). После мисля закона го махнаха, сега не знам как е.

Здравейте. Далеч съм от желанието да влизам в конфликт с някого, но смятам че съм прав, което като цяло проваля началото на изречението. Въпросът ми е какви са критериите едно мнение да бъде премахнато, като тук не включвам писаните правила, защото тях ги знам и по силата на техния смисъл това е неоснователно. Поста ми: Съгласен съм, че всеки може да вярва в каквото си поиска, но не съм съгласен, че какъвто и избор да вземе, то никой няма право да го упрекне. За пример сатанистите, човекоядците и... да не изброявам. беше премахнат от темата Пророчества и очаквания за 2012г. - 2 част. Написах, че желая да разгранича вярата и сляпата вяра като две отделни понятия и го поставих отново в темата. Виждам, че е забърсан заедно със спама на Теодора Андреева, но не разбирам защо. Би ли ми обяснил някой?

Вероятно е така. Но доказана формула за успешен клубен отбор е мултинационалния такъв. Помня, че близо 50% от успешни клубни отбори в световен мащаб са от чужденци. В срещи между клубни и национални отбори, помня победи на клубните. Клубните отбори не трябва да се ограничават до материала в рамките на страната си, а това е голямо преимущество.

Идеята е организирана мисъл. Както информацията е набор от логически свързани данни. Идеята има приложно действие, т.е. полза, решава проблем или отговаря на някаква нужда. Мисълта не е ангажирана с нищо от изброените.

Напълно съм съгласен. В настоящето ни консуматорско общество централно място заема забавлението. Телевизора е на ключово място във всеки дом, телефона е залепнал за нас и т.н. и т.н. Помня черно-белите вестници, помня лъскавите опаковки на дъвки и бонбонки... сега сме заляти от зрелищност до кичозност. И това определено разсейва от приобщаването ни към Бог. Сетивата ни са не просто залети, а заглушени от притока на информация, често безстойностна и ненавременна. Понякога не мога да чуя мислите си, вероятно е нещо което всеки един от нас познава. И забързани в динамичния свят, забравяме и за Бог и за себе си и да живеем, вместо да се носим по течението от фойерверки и пукотевица. Понякога много ми липсва спокойствието на село, това че ток там се ползва само за помпата за вода и електрически крушки. Знам ли...

Съгласен съм, че всеки може да вярва в каквото си поиска, но не съм съгласен, че какъвто и избор да вземе, то никой няма право да го упрекне. За пример сатанистите, човекоядците и... да не изброявам. Забърсали сте това мнение по темата заедно с офтопика. Не смятам, че вярата и сляпата вяра са едно и също понятие и бих искал да бъдат разграничавани.

Съгласен съм, че всеки може да вярва в каквото си поиска, но не съм съгласен, че какъвто и избор да вземе, то никой няма право да го упрекне. За пример сатанистите, човекоядците и... да не изброявам.

Е, няма как да се съглася с това! Давал съм примера и с ножа. С него можеш да си намажеш филията, а може и да намушкаш някого. Не ножа е лошият, а този който го държи. И технологиите не са зло, защото могат да помагат на злото. Откъде накъде? Технологиите могат да бъдат ползвани и за добро и смея да твърдя много повече, отколкото да навредят. А човешкото безразсъдство е безкрайно и технологии съвсем не са му нужни за да сее смърт примерно. И само информативно, по изчисления населението на планетата никога не би могло да надхвърли 15 милиона без земеделие, а то далеч е прехвърлило този си капацитет именно благодарение на технологиите до днешните 7 000 милиона. С други думи технологиите може да са послужили за убиването на 60 милиона, но на технологиите дължат живота си близо 7 милиарда!

Извинявам се, но кой е Ариман? Прочетох в уикипедия, че има такъв зъл египетски бог/дух, но как точно е свързан с технологията или темата?

А къде сте прочела, че тук някой не го прави? Става, става. И те се числя към "всеки".

Съгласен съм, че всеки може да вярва в каквото си поиска, но не съм съгласен, че какъвто и избор да вземе, то никой няма право да го упрекне. За пример сатанистите, човекоядците и... да не изброявам.

А къде сте прочела, че тук някой го прави?

??

Общото е нуждата друг да ти казва какво да правиш или кога да умреш. Обичам да илюстрирам логиката си с примери, които могат да се сторят крайно отвлечени, но и позволят да бъда разбран от този който поне се опитват.

Преди малко прочетох това: Аз го знам по различен начин: "Никой няма право да ме обиди без мое разрешение." И изобщо, никой, пък бил то и примитивен туземец на който му се радваме, че е забелязал цикличното местене на Слънцето по небосвода, защото е нямал кабелна телевизия и независимо колко красиво маца по стените на гробищата си с боички, няма право да ми каже кога ще свърши моя свят.

Аз имам другояче дефиниция. Човекът недоволства от онова, което другите вършат, а той е учен, че не бива да прави. Недоволство и възмущение у мен възниква, когато някой минава на червен светофар. Но на тези, които са свикнали да минават на червено същото не ги дразни у другите. Човек се дразни от това, което би могъл да бъде, а не може. Човек се дразни, когато гледа минаващ на червено, защото самия той не може да мине на червено. Твоите разсъждения се изчерпват до недоволството, че не си по-добър еталон, а недоволството може да е провокирано и от моралните задръжки да не изпреварваме на опашка примерно, т.е. това да не бъдем лоши, за да улесним живота си.

... или ги е използвал, но пак е нямало резултат - бих допълнил.

Примерите са едностранчиви. Когато си недоволен от серийните убийци, недоволстваш от това, че не си сериен убиец ли?

Мисля, че ако си мацка, ако си красива и имаш къса пола, може да те погледна. Но не е нужно да си красива мацка с къса пола, за да те погледна.

Открих как и от YouTube. Не мога да си редактирам предния коментар.