vorfax

... Ако някой заслужава двойка и ти не я напишеш, то постъпваш несправедливо (поне в повечето случаи). Затова че възниква въпросът: ти искаш ли и с теб да постъпят несправедливо или не? Ако искаш с теб да постъпват винаги справедливо, то следва да напишеш заслужената двойка, въпреки че не обичаш да получаваш двойки. Тук променяш формулировката от "не прави това, което не искаш да ти правят" на "не прави, онова което сам не смяташ, че е справедливо". Излишно е да уточнявам, че това са две различни неща. Вторият казус при новосформираното ти правило е, че сам подчертаваш нееднозначността на това "смятане"/преценяне кое е правилно, защото едно дете примерно не смята, че е редно да ходи на училище. За мен може да не е правилно да ми береш черешата, защото искам даправя компоти от нея, но ти може да не харесваш череши и на драго сърце да си навит да ти я берат. Освен, че справедливостта е тълкувана по толкова начини, колкото хора има на планетата, тя е различна по различно време и е различна по различни географски ширини. Ще дам пример направо с религиите. Нямаме всички една религия и по тази причина нямаме припокриващ се морален кодекс и светоглед.

Аз тъкмо за това говорех, но в друг аспект. Че, ако на мен не искам да ми се случват разни неща, то същите може да им се иска на други да им се случат. Това е примера с гъделичкането. Ако не искам да ми се случи, то защо не бива да го правя на другите, при положение, че някой ще искат? Е, това вече са си твои интерпретации. Никой не е поставял такива условия.

Имах една тема за прошката и доста идеи развих в нея, към които не ми се връща, заради обема им. В общи линии бях заключил, че прошката има ефект само върху този, който прощава. Вероятно това е проявление на чувството на любов. Не ми се връзва нещо това да има нужда от прощаване и същевременно да не остане спомен...

Наскоро четох, че в цялата история на Земята е имало общо 10 пъти повече животински видове, отколкото в настоящия момент. Това показва основно две неща: 1. В момента на планетата има най-голямото разнообразие съществувало някога. 2. Всеки вид който виждаш е изместил 9 други. Каракудата е краен пример илюстриращ закономерността, че равновесието се базира върху унищожението, което подлага на съмнение безобидността на това което наричаме равновесие. Частта с разточителството не я разбрах. Сладките плодове гарантират достатъчно животинки, които да разнесат с тях семената им и реципрочно увеличават шанса да попаднат на благоприятни условия за покълване и разпростиране. Друг пример са змиите. Най-отровните змии са в пустините, защото рядко срещат плячка и ако с ухапване не си гарантират смъртта на жертвата, просто ще умрат от глад. Така че много не значи разточителство, а често минимумът за оцеляване. С тези примери всъщност обяснявахме насилието ли е движеща сила на еволюцията. Мисля, че да. И дали червеят има шанс за оцеляване, ако се научи да гали орела. Мисля, че не.

Хубаво са изброени (: Всъщност неправилно се изразих. Не за връщане във времето, а за забавяне на времето има приложение Общата теория на относителността на Айнщайн. http://science.actua...ews_285458.html http://www.vratovraz...Страница-4.html В заключение, нищо не разбрах. Това относително забавяне на времето реално ли е или не...

Съгласих се с теб Диана ^^ Добрите намерения са важни.

Беше повече поздрав. Темата за връщане във времето е от стандартните мечти в пубертета. Другите са да бъдеш велик пълководец, неотразим атлет, да можеш да летиш, да бъдеш невидим, да можеш да четеш чужди мисли, да познаваш бъдещето, да управляваш времето, да подчиняваш диви зверове и от този род. В тази тема единствено ме вълнуват теориите на Айнщайн, че времето може да се връща назад, при достатъчно висока скорост.

[media=] http://www.youtube.com/watch?v=_MjelxPz5Og&feature=related

Има слаб рейтинг

Много харесах тази мисъл. Имам въпрос. А защо не с лошо? Кой от вас успешно е премахвал бурени в градината си обичайки ги? А може и да не премахваме бурените Може да използваме естествената симбиоза на растенията, както е в природата. И само да подпомагаме развитието на това, което желаем. Знаех, че така ще отговориш. Но бурените убиват останалите растения и унищожават разнообразието. Каракуда ли беше онази риба... пускаш я в някой язовир и тя изяжда всички останали видове. Накрая не и остава нищо друго освен да се храни със себеподобните си.

Да се молим да спасят душата си, като осъзнаят грешката си. Тази любов ми напомня съжалението. Мой учител по литература, който много уважавам, поради което го и споменавам, веднъж каза, че няма нищо по-страшно охарактеризиращо съществуването ти от това някой да те съжалява. Вероятно онзи обичащ врага си съзнава до каква степен вече е наказан. Аз също съм изпитвал състрадание към хора вършили зло върху мен. Това отключва желанието да помогнеш на окаяния човек, да го чувстваш по-близък, може би и да го обичаш.

Ще дам пример с един футболен мач. Правилата са ясни, но пак има нарушения. Има сурови наказания, но има и сериозни травми. Има счуени крака, има спиращи сърца, има разбити глави. Има закон за движение по пътищата. Има и война която се води по пътищата, по зебрите, по автобусните спирки. Могат ли правилата да предпазят някого? Могат ли законите? Ако прегазиш някого и те осъдят да лежиш в затвора и заплатиш пари, това компенсация ли е? Това връща ли здравето или живота? Идеята да не се осмеляваш да постъпиш така, както смяташ, че няма да ти хареса на самия теб е идея на страхливец. Страхливеца има нужда от гаранции. Страхливеца има нужда от сигурност. Страхливеца иска да се предпази от света в който живее, сякаш света е в аквариум и той го гледа през стъклото. Дали обаче тогава той ще плува в този аквариум? Не искам да получавам двойки и никога няма да пиша двойка. Не обичам да ме гъделичкат и никой няма да бъде гъделичкан от мен. Не обичам кисело зеле и никога няма да го сервирам на друг. Не обичам да се разделям и никога няма да се разделя с първият човек към когото изпитам чувства. Избирам да остарея без да живея и гарантирам на другите, че ще им позволя същото. Когато съм на смъртното си легло, искам да си спомня, че в живота ми са се случили различни неща - неща, които са ме карали да бъда жив, неща, който са ме карали да страдам и да бъда щастлив, неща от които се свива сърцето ми и започва да тупти по-силно. Искам да знам, че съм опитал различни неща и че съм изпитал различни неща. Не искам да съм Буда, на който се поднася една нагласена утопия, защото той не е живял до напускането на двореца си. Света не е ***** за да му наденеш презерватив.

А може ли да правя на другите това, което искам на мен да ми правят? А ако не им хареса?

Но аз не от широкото понятие недоволствам, а върху тясното. Така ограниченото и оплетено в бодлива тел понятие страни от онова което наричаме и познаваме като любов и тъкмо затова го нарекох извратено. Това не е любов, а някакво измислено понятие, на което по изкуствен и практически вероятно невъзможен начин му е гарантирано, че едни неща не може, а други - сигурни. Извини ме, объркал съм таговете.

А може ли да правя на другите това, което искам на мен да ми правят?

Класическа книга е тази, която на всеки му се иска да я е прочел, но никой не е. Величието е нещо, което всеки иска да притежава, но никой не се осмелява да заслужи.

Не съм съгласен. Хората не се учат на зло, учат ги на добро (морал). Да береш чужда череша е зло само и единствено тогава, когато те научат (дресират), че е добро да не пипаш чужда собственост. Злото е част от нас (както и доброто), но то придобива формата на "зло" едва когато школуваната теория на доброто му присъжда тази присъда. Затова често малките деца не съдим за деяния, за които съдим възрастните - защото децата още не са назубрили аксиомите на доброто, които ще направляват живота му.

А ако не се учим да го разберем какво ще стане според теб? Ами след като нашето несъвършенство не ни позволява да разберем нещо съвършено, какво ще постигнем изучавайки го? Точно изучавайки го, ние се усъвършенстваме. Следователно се доближаваме и до разбирането. Което пък води до доближаване на съвършеното. Нещата са взаимосвързани и взаимоподхранващи се. Това става бавно и постепенно, да не кажа, че процесът клони към безкрайност, но все пак е сходящ Ако се откажем да изучаваме, ще бъдем в ролята на човек, който току що хванал тенис-ракета примерно, установява, че почти нищо не може да прави с нея и ... се отказва да се учи, защото решава, че е много, непостижимо далеч от Надал. Аз тъкмо това не разбирам. Какъв е смисъла да подхващаме процес "клонящ към безкрайност", когато продължителността на човешкият живот е един миг? Това е като да дресираш куче да играе на шах. Вероятно за 40 години упорит труд ще успееш да го научиш как се движат пешките и това куче безспорно е ПО- в сравнение с другите, НО какво от това?

Излиза, че възлюбването на злото го превръща в добро, но това е някаква извратена любов, която има толкова много подточки на ограничения и условности, че аз забравям за какво говорим!?

Много харесах тази мисъл. Имам въпрос. А защо не с лошо? Кой от вас успешно е премахвал бурени в градината си обичайки ги?

Добре де, само аз ли чета това? Бе ще я получим, но може да не я получим. От нас зависи какво ще получим, според това какво излъчваме, но... всъщност може да получим обратното. Разпръсквайки любов получаваме любов... но всъщност не зависи от нас, а от чуждата воля, така че може да получим... хайде да не съм циничен.

Не е същото. В горния линк се говори за "края на света" в смисъл на катастрофи и унищожение, обичайния ограничен подход на журналистите. Преходът е нещо много повече. Е, модата е тъкмо към глобална гибел, раждането на Антихриста през 2000, Трета световна война и т.н. Не съм чул пророчество за нов сорт домати, поевтиняване на почивката в Албена или автогол на Световното по футбол. До сега света е свършил няколко пъти според разни пророци и милионите балъци с излишно време. Сега изникнал "прехода" към нещо по-такова и малко по-онакова. Празни приказки. Прехода никога не е спирал, както света не е спирал да се върти. Много неща ще се променят, едни ще се променят към хубаво, други към лошо. Ограничените виждат само едното и правят изводи за Апокалипсис или нови раси и прочие свободни съчинения. Тези, които виждат цялата картинка могат само да кажат "нищо ново под Слънцето". Всичко по вестниците и телевизиите напомня на филм, който вече сме гледали и знаем как свършва. Вълнения тип "ако" са, пак ще се повторя, за хора с много свободно време. Изобщо изречение започващо с "Пророкуване на примитивен народ с посредствени познания, достигнал до 2-3 факта известни в днешно време от децата в детската градина..." нямам никакво намерение да довършвам. Древен не е синоним на мъдър, а на примитивен. Простеенето по древни открития на топлата вода, прехласването по изгубено могъщо познание и пророчества на народи, които не са могли да предскажат собственото си заличаване по банални причини като сушаво време, са храна за романтични натури със склонност към научната фантастика. Ще си спестя по-ясните класификации, в случай, че тук има убедени хора, че индианци знаят съдбата му.

Ами, постави си за цел да спреш. Аз имах една кашлица две години, когато ме светнаха, че такава няма и всичко е просто нервен жест. Спрях. Като ми се кашляше не го правех и след две седмици се отучих. Тея психотерапевти ги вземате като аспирин.

Здраве.

А ако не се учим да го разберем какво ще стане според теб? Ами след като нашето несъвършенство не ни позволява да разберем нещо съвършено, какво ще постигнем изучавайки го?