vorfax

Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.
Защо се коментират само лошите постъпки, а добрите се забравят?
Не противоречи ли това на Учението?

Не, аз не отричам. Има граници, които никога не трябва да се преминават. Само ще допълня, че няма нищо, което да не може да се прости.
Inatari, ти не разбра ли, че говориш за субективни неща. Ти примерно често ме дразниш, но нямам спомен да съм те пъдел от тук. Дългата ми доброволна почивка от тук пък беше заради думи на Христо. Онзи същият под чиито постове сега поставям плюсчета, когато ми е харесало какво е написал.
По-важно от това да храним егото си и да се вживяваме в ролята на съдници и последна инстанция е да се научим да се приемаме такива каквито сме, заедно с добрите и лошите качества. Онези които обичаме не ги обичаме, защото нямат недостатъци. Мирът не е следствие на идеално общество или перфектни граждани. Разбирателството се гради върху умението да приемеш чуждите слабости с разбиране, вместо със съдене. Историята е показала, че това не е лесно.
Вместо да се питаме какво ще изгуби котката, да се замислим от какво лишаваме форумът с неговата липса.

didi_ts, искам да коментирам думите ти. Пишеш, че темата била сеирджийска и това е провокирало интереса към нея. Ами не съм съгласен. Къде е сеира в нея? Къде са кирливите ризи? Къде е зрелището? За това ли пишем в нея? Или думите на леля накрая обрисуващи в общи линии неприемливото поведение могат да нахранят някой в Портала със задоволство? Съмнявам се.
"Форумите са отживелица" - така ми каза един познат преди година. Комуникацията в реално време се разви, Интернета вече не е чудо, а ежедневие, свободния достъп до информация обезмисли много въпроси и т.н. и т.н. Въпреки всичко, оазиси като това място съществуват запазили своят идеализъм. Гледаш с носталгия назад и търсиш изкупителни жертви. Кажи ми честно, това място по-хубаво ли ще стане с една котка по-малко?



Ето тук отново не съм съгласен. Коментираме теб и мен. Коментираме докъде стигат границите ни на толерантност, какво сме научили след тоновете информация, с която сме се къпали и отмила ли е тя първичното в нас. Аз не съм против наказанието, а против крайностите. Ако ти мислиш с крайности, само тогава мненията ни се различават.

didi_ts, искам да коментирам думите ти. Пишеш, че темата била сеирджийска и това е провокирало интереса към нея. Ами не съм съгласен. Къде е сеира в нея? Къде са кирливите ризи? Къде е зрелището? За това ли пишем в нея? Или думите на леля накрая обрисуващи в общи линии неприемливото поведение могат да нахранят някой в Портала със задоволство? Съмнявам се.
"Форумите са отживелица" - така ми каза един познат преди година. Комуникацията в реално време се разви, Интернета вече не е чудо, а ежедневие, свободния достъп до информация обезмисли много въпроси и т.н. и т.н. Въпреки всичко, оазиси като това място съществуват запазили своят идеализъм. Гледаш с носталгия назад и търсиш изкупителни жертви. Кажи ми честно, това място по-хубаво ли ще стане с една котка по-малко?



Ето тук отново не съм съгласен. Коментираме теб и мен. Коментираме докъде стигат границите ни на толерантност, какво сме научили след тоновете информация, с която сме се къпали и отмила ли е тя първичното в нас. Аз не съм против наказанието, а против крайностите. Ако ти мислиш с крайности, само тогава мненията ни се различават.

Преди време отидох с колелото си до "Камбаните" ("Знаме на Мира"). В ума ми бе складиран стар детски спомен за тях, за звъна им. Когато пристигнах забелязах, че мащабите се бяха променили. Не ми изглеждаше вече голяяяммооо, а напротив - малко за този вид и време творение... В детските ми очи някак си нещата изглеждаха... доста по различно, но явно бях пораснал.
Все пак детето бе там, аз бях там.
С голям интерес започнах да ги разглеждам и изучавам, камбаните де. Удрях ги. Удрях ги една след друга, по няколко пъти всяка, която ми харесваше, като звук. Опитвах се да доведа до резониране, до определена вибрация... Удрях ги и в съчетание - няколко камбани на куп, в кратък ред и музикална подреденост.
Тъй, почти вече бях направил цялостна обиколка, когато ме дръпна другарска ръка. Спрях изненадан. Защо ме подръпваха? Какво?
Чак тогава чух... Чух пазача, който не издържал на тътена подвикваше да спра. Беше ми подвиквал доста, но аз не чувах. Бях пленен! Не го чувах. Не знаех че е там, че вредя. Просто не знаех.
"Хайде стига вече!" - бяха думите му...
В очите му имаш умора и моление. Колко много бе слуша той звъна на камбаните! Толкова много хора! Всеки ден, ден след ден...
Стига си звънял, човече!
Да, понякога не чуваме. Да, понякога не разбираме. Понякога просто не знаем. Затова "звъним". Нещо в нас ни подбужда. Какво?

Благодаря лельо.
А ако котката хипотетично се извини за стореното? Несъмнено при така изложените факти следва да има санкции, но форумните правила предвиждат и други наказания. Ще се съгласиш ли с мен, че не бива 5 минути да съсипват нещо градено с месеци? Някак не е справедливо, поне за мен е така.
Към темата има особен интерес, днес дори видях 18 потребителя в нея. За какво е бил той, глад за екзекуция? Едва ли. Какво са искали да видят, кое ги е вълнувало? Може би, че всички ние заслужаваме втори шанс. Може би, че тук можем да получим прошка, за разлика от живота в който живеем. Може би за да се застъпим за онзи, който е прекрачил границата, дори да нямаме обяснение защо. Може би?

Не, аз не отричам. Има граници, които никога не трябва да се преминават. Само ще допълня, че няма нищо, което да не може да се прости.
Inatari, ти не разбра ли, че говориш за субективни неща. Ти примерно често ме дразниш, но нямам спомен да съм те пъдел от тук. Дългата ми доброволна почивка от тук пък беше заради думи на Христо. Онзи същият под чиито постове сега поставям плюсчета, когато ми е харесало какво е написал.
По-важно от това да храним егото си и да се вживяваме в ролята на съдници и последна инстанция е да се научим да се приемаме такива каквито сме, заедно с добрите и лошите качества. Онези които обичаме не ги обичаме, защото нямат недостатъци. Мирът не е следствие на идеално общество или перфектни граждани. Разбирателството се гради върху умението да приемеш чуждите слабости с разбиране, вместо със съдене. Историята е показала, че това не е лесно.
Вместо да се питаме какво ще изгуби котката, да се замислим от какво лишаваме форумът с неговата липса.

Ако искаме да оставим във форума само идеалните събеседници... ще останем сами със себе си.
Който не е грешал, нека хвърли камък първи.
Всеки допринася както може, всеки е най-полезен в различна, своя си област и тъкмо това е чара на средище като това - че картината е пълна. Събрани сме заради общи интереси и общи търсения, но не можем да спрем да сме индивидуалности. Всеки гледа от своята камбанария, пречупва света през своята призма и понякога постъпва по начин за който и не подозира какви последствия може да има. Ако не можем да задържим хората край себе си, кого? Ако не търсим начини да преодолеем трудните моменти, неразбирателството или дори обидата, с какво се различаваме от най-низшите същества?
Помня една мисъл, че глупак е не този който греши, а този който повтаря грешките си. Нека посочим грешките си, за да се научим да не ги повтаряме, вместо просто да наказваме. Иначе нищо не сме научили...

Ако искаме да оставим във форума само идеалните събеседници... ще останем сами със себе си.
Който не е грешал, нека хвърли камък първи.
Всеки допринася както може, всеки е най-полезен в различна, своя си област и тъкмо това е чара на средище като това - че картината е пълна. Събрани сме заради общи интереси и общи търсения, но не можем да спрем да сме индивидуалности. Всеки гледа от своята камбанария, пречупва света през своята призма и понякога постъпва по начин за който и не подозира какви последствия може да има. Ако не можем да задържим хората край себе си, кого? Ако не търсим начини да преодолеем трудните моменти, неразбирателството или дори обидата, с какво се различаваме от най-низшите същества?
Помня една мисъл, че глупак е не този който греши, а този който повтаря грешките си. Нека посочим грешките си, за да се научим да не ги повтаряме, вместо просто да наказваме. Иначе нищо не сме научили...

Не, аз не отричам. Има граници, които никога не трябва да се преминават. Само ще допълня, че няма нищо, което да не може да се прости.
Inatari, ти не разбра ли, че говориш за субективни неща. Ти примерно често ме дразниш, но нямам спомен да съм те пъдел от тук. Дългата ми доброволна почивка от тук пък беше заради думи на Христо. Онзи същият под чиито постове сега поставям плюсчета, когато ми е харесало какво е написал.
По-важно от това да храним егото си и да се вживяваме в ролята на съдници и последна инстанция е да се научим да се приемаме такива каквито сме, заедно с добрите и лошите качества. Онези които обичаме не ги обичаме, защото нямат недостатъци. Мирът не е следствие на идеално общество или перфектни граждани. Разбирателството се гради върху умението да приемеш чуждите слабости с разбиране, вместо със съдене. Историята е показала, че това не е лесно.
Вместо да се питаме какво ще изгуби котката, да се замислим от какво лишаваме форумът с неговата липса.

Имам спомагателни въпроси:
1. При постъпките на потребителите отчита ли се това дали са злонамерени?
2. В средище на интелигентни хора, претендиращи за духовна извисеност какво място има прошката за онзи, който неволно или нарочно си е навлякъл гневът им?

Не крия, че това за мен е от най-забавните и ценни в множество области потребители, но не възнамерявам да съм му адвокат. Идвам си от село и заварвам, че котката не е тук. Какво толкова е прегрешила?

Не съм бил свидетел на случилото се и затова не съм запознат в подробности. Някак си банването на доказан потребител като принос и толерантност ми звучи алогично. В мен възникват няколко въпроса във връзка с това:
1. Какво е достатъчно да бъде премахнат един от най-компетентните потребители от форума? Не е тайна, че хората, които правят форума са единици, а тези склонни да споделят знанието си безрезервно - още по-малко. Чел съм отговори на такъв род въпроси - няма незаменими хора и котки. А аз помня, че има незаменими - всеки един от нас.
2. Ако котката е казала нещо нежелателно и това е повод да бъде ограничен достъпа и до сайта, да се забранят свободните регистрации. Аз, макар да усетих известна вражда, бях оставен да споделям своите мисли и вълнения тук.
3. Възниква въпросът за какво е форумът. Форумът е място за споделяне и ако споделянето е предтекст за санкции...

Ще се радвам да получа отговори. Ясно ми е, че не аз измислям правилата и че тук всички сме на гости, но най-малкото, което домакините дължат това е яснота.

Ако искаме да оставим във форума само идеалните събеседници... ще останем сами със себе си.
Който не е грешал, нека хвърли камък първи.
Всеки допринася както може, всеки е най-полезен в различна, своя си област и тъкмо това е чара на средище като това - че картината е пълна. Събрани сме заради общи интереси и общи търсения, но не можем да спрем да сме индивидуалности. Всеки гледа от своята камбанария, пречупва света през своята призма и понякога постъпва по начин за който и не подозира какви последствия може да има. Ако не можем да задържим хората край себе си, кого? Ако не търсим начини да преодолеем трудните моменти, неразбирателството или дори обидата, с какво се различаваме от най-низшите същества?
Помня една мисъл, че глупак е не този който греши, а този който повтаря грешките си. Нека посочим грешките си, за да се научим да не ги повтаряме, вместо просто да наказваме. Иначе нищо не сме научили...

Имам спомагателни въпроси:
1. При постъпките на потребителите отчита ли се това дали са злонамерени?
2. В средище на интелигентни хора, претендиращи за духовна извисеност какво място има прошката за онзи, който неволно или нарочно си е навлякъл гневът им?

Не крия, че това за мен е от най-забавните и ценни в множество области потребители, но не възнамерявам да съм му адвокат. Идвам си от село и заварвам, че котката не е тук. Какво толкова е прегрешила?

Не съм бил свидетел на случилото се и затова не съм запознат в подробности. Някак си банването на доказан потребител като принос и толерантност ми звучи алогично. В мен възникват няколко въпроса във връзка с това:
1. Какво е достатъчно да бъде премахнат един от най-компетентните потребители от форума? Не е тайна, че хората, които правят форума са единици, а тези склонни да споделят знанието си безрезервно - още по-малко. Чел съм отговори на такъв род въпроси - няма незаменими хора и котки. А аз помня, че има незаменими - всеки един от нас.
2. Ако котката е казала нещо нежелателно и това е повод да бъде ограничен достъпа и до сайта, да се забранят свободните регистрации. Аз, макар да усетих известна вражда, бях оставен да споделям своите мисли и вълнения тук.
3. Възниква въпросът за какво е форумът. Форумът е място за споделяне и ако споделянето е предтекст за санкции...

Ще се радвам да получа отговори. Ясно ми е, че не аз измислям правилата и че тук всички сме на гости, но най-малкото, което домакините дължат това е яснота.

Благодаря лельо.
А ако котката хипотетично се извини за стореното? Несъмнено при така изложените факти следва да има санкции, но форумните правила предвиждат и други наказания. Ще се съгласиш ли с мен, че не бива 5 минути да съсипват нещо градено с месеци? Някак не е справедливо, поне за мен е така.
Към темата има особен интерес, днес дори видях 18 потребителя в нея. За какво е бил той, глад за екзекуция? Едва ли. Какво са искали да видят, кое ги е вълнувало? Може би, че всички ние заслужаваме втори шанс. Може би, че тук можем да получим прошка, за разлика от живота в който живеем. Може би за да се застъпим за онзи, който е прекрачил границата, дори да нямаме обяснение защо. Може би?

Ако искаме да оставим във форума само идеалните събеседници... ще останем сами със себе си.
Който не е грешал, нека хвърли камък първи.
Всеки допринася както може, всеки е най-полезен в различна, своя си област и тъкмо това е чара на средище като това - че картината е пълна. Събрани сме заради общи интереси и общи търсения, но не можем да спрем да сме индивидуалности. Всеки гледа от своята камбанария, пречупва света през своята призма и понякога постъпва по начин за който и не подозира какви последствия може да има. Ако не можем да задържим хората край себе си, кого? Ако не търсим начини да преодолеем трудните моменти, неразбирателството или дори обидата, с какво се различаваме от най-низшите същества?
Помня една мисъл, че глупак е не този който греши, а този който повтаря грешките си. Нека посочим грешките си, за да се научим да не ги повтаряме, вместо просто да наказваме. Иначе нищо не сме научили...

Благодаря на всички, изказали мнение, бяха много ценни за мен лично, предполагам и за останалите от екипа.
За съжаление става дума за бан точно след откровени заплахи към администратора и целия сайт, след откровено преднамерено демонстриране на пренебрежение не само към нашите правила, но и към цялостната позиция на сайта. Намям намерение да повтарям казаното от Ина. Безкрайно съм и благодарна за присъствието и тук, макар и в момента да не е част от екипа по лични причини. Тя беше сред създателите на обновения форум и един от хората, с които заедно се опитвахме да направим правилата на сайта и форума възможно най-близки до духа на Учението.
Още тогава осъзнавахме, че дори сред така наречените "братски среди" ще има хора, на които никак няма да им харесат нашите правила и замисълът на форума, но затова има много сайтове с различни характери и атмосфера. Ние никога не сме претендирали да сме единствения или най-добрия. Напротив - в прекрасни работни отношения сме с всички и си сътрудничим непрекъснато.
Обаче, нека тези, които много държат на гражданската си позиция, на своето понятие за откритост и честност (безкрайно ги уважавам), да се опитат с уважение да се отнесат към нашата позиция. Мога да ви уверя в момента, че целият екип е единен с одобрението на взетите мерки. Аз лично поемам отговорността за единия от тях. Той от много време се държи неадекватно, и много потребители са били директно обиждани и иронизирани, много са ни сигнализирали с лични съобщения за грубостите му и дори са ни обвинявали в толерирането му. Аз си признавам пред всички, че аз бях човекът от екипа, който три пъти подред му сваляше постоянното модераторско наблюдение, наложено му от самите админи. Моля да ми простите това своеволие, все се надявах, че този път нещата няма да стигнат отново до там. Ако този потребител беше останал под наблюдение, сега сигурно нямаше да е баннат, защото нямаше да има възможността да публикува всички цинични и груби неща. Въобще, той все още си е дете и аз трябваше да се отнасям към него като към такова и да го пазя от огъня на свободното публикуване. Надявам се да ми простите и да приемете обещанието ми, че повече невър евър ще предприемам каквото и да било в "негова полза" - вече осъзнавам, че това, което ми се е струвало полза за него, се оказа негова вреда.


За втория потребител - харесвала съм неговия стил и интелигентност, но малко ме смущаваше от време на време самочувствието, с което се поставяше в ролята на съдник. След предупреждението да не се коментира повече темата за състоянието на духовното общество, той си позволи да публикува точно под моето предупреждение откровена заплаха за съдебно дирене към нас, защото сме защитавали едната страна. При явния факт на написаното от мен, че ние поддържаме неутралитет в този и други подобни случаи и категорично отказваме да станем арена на каквито и да било конфликти и разправии между когото и да било. Сега може би си мислите, че всъщност от време на време допускаме подобни неща, но и ние сме на работа - аз преди малко приключих натоварен 11 часов работен ден в школата и още не съм се прибрала и съм гладна та свиря музика чак. Опитваме се... благодарни сме, на всички, които ни помагат...
Да се върна на случая - същият потребител си позволи на личното съобщение на администратора на сайта, с което той му обясняваше защо е под наблюдение, да го заплаши лично ъс скандал в медийното пространство. Сами разбирате, че това никак не е приемливо. Ние не се страхуваме от обвинения, нито от клевети дори, но всички писали по-горе потребители имат право да влизат в чист форум. Е, може и да събрах пръски кал, нека, но преди години ми връчиха стииммопа за това място и аз, която толкова държа на свободата на всеки и на правдата, трябваше да преосмислям много пъти какво означава това в ежедневието и как да ги прилагам. знам, че не винаги съм постъпвала "както трябва", но ако бях извършила някакво дело, противно на Учението, досега щяха да са ми взели мишката и клавиатурата. Сигурна съм, защото вече ми е горял компютър заради един непрецизно проверен превод с изтървани от небрежност абзаци.


Простете ми за словоизлиянието и времето, което ви загубих с него. Надявам се да сте успели да прочетета поне половината...
Пряитна вечер и светъл красив изгрев утре!

Ето защо аз предлагам да ме накажат, а котката да я реабилитират.

Ворфакс, преди няколко дни, на презентация в НДК разговарях с едно момче, което ми се стори много симпатично. После си казах " Ами ако това е Ворфакс, живият, не виртуалният, чиито очи виждам..." Когато не знаеш нищо или почти нищо за някого, когато не чуваш гласа му, да, това може лесно да отключи враждебност или антипатия. Колкото до атмосферата в Порталът, убедена съм, че не трябва да бъде стерилна и неистинска, като че ли е по- безобидно да грешим и да си прощаваме. Аз съм категорично против крайните мерки- някой да бъде издухан, вместо да се изтрие мнението му заедно с предложение да размисли. И нали в педагогиката санкциите се степенуваха, имало ли е предупреждение? Питам, защото и при мен има какво да се желае, когато става дума за дисциплина. И Христо го няма,..... то не остана с кого да се скараш. Ми дайте да гласуваме, това са живи хора! И аз се фръцнах за няколко дни, но, признавам, не ми беше никак леко.

Не крия, че това за мен е от най-забавните и ценни в множество области потребители, но не възнамерявам да съм му адвокат. Идвам си от село и заварвам, че котката не е тук. Какво толкова е прегрешила?

Не съм бил свидетел на случилото се и затова не съм запознат в подробности. Някак си банването на доказан потребител като принос и толерантност ми звучи алогично. В мен възникват няколко въпроса във връзка с това:
1. Какво е достатъчно да бъде премахнат един от най-компетентните потребители от форума? Не е тайна, че хората, които правят форума са единици, а тези склонни да споделят знанието си безрезервно - още по-малко. Чел съм отговори на такъв род въпроси - няма незаменими хора и котки. А аз помня, че има незаменими - всеки един от нас.
2. Ако котката е казала нещо нежелателно и това е повод да бъде ограничен достъпа и до сайта, да се забранят свободните регистрации. Аз, макар да усетих известна вражда, бях оставен да споделям своите мисли и вълнения тук.
3. Възниква въпросът за какво е форумът. Форумът е място за споделяне и ако споделянето е предтекст за санкции...

Ще се радвам да получа отговори. Ясно ми е, че не аз измислям правилата и че тук всички сме на гости, но най-малкото, което домакините дължат това е яснота.

Имам спомагателни въпроси:
1. При постъпките на потребителите отчита ли се това дали са злонамерени?
2. В средище на интелигентни хора, претендиращи за духовна извисеност какво място има прошката за онзи, който неволно или нарочно си е навлякъл гневът им?

Реквием е заупокойна литургия, а лакримоза се превежда като сълзлива. Това е едно от любимите ми произведения.

Реквием е заупокойна литургия, а лакримоза се превежда като сълзлива. Това е едно от любимите ми произведения.

Историк, извинявай но информацията ти е само за малък отрязък от време - около 2 месеца, ако знаеше колко грешка - прошка имаше за тези години... а нали грешките са, за да си извлечем поука, а не обратното.