vorfax

Тъй като прочетохме статия, твърдяща, че астрологията е наука, нека, за да изравним везната, видим няколко статии и за това, защо астрологията не е считана за наука...

http://astrollusion.free.bg/

http://solo5.log.bg/article.php?page=2&article_id=5810

http://www.astrologia.vlez.bg/?showpage=14792

http://www.obekti.bg/arhiv/2279-nauka-li-e-astrologiata

---

Давам тези препратки, за да могат спорещите страни да почерпят още аргументи или - за да могат да оборят чуждите аргументи; кой каквото от двете си избере.

Защо науката да не се занимава с астрология? Астрологията не се занимава с науката. Научните методи са ясни и конкретни. След като астрологията не ги ползва, под каква форма може астрологията да представлява интерес за науката, освен в категоризирането като псевдонаука? А псевдонаука е ненаучен подход, който имитира, като мимикрия, научност, за да се възползва от престижа на научността и нейните плодове. Не може хем да не е научно, хем да претендира, че постига резултатите на науката. Това е като жълта жаба, която хем няма отрова, хем претендира, че я произвежда.



Тъкмо това е реда по който се определя, че астрологията е лъженаука. Да заявиш, че нещо не е наука също изисква научен подход.



Въпросът не е дали дадено знание може да се систематизира, а дали то води до изводи, които могат да се подкрепят с факти. Науката представя алгоритъм от стъпки, чието следване води до точно определен резултат. В науката няма тълкувания. Тълкованията са субективен елемент.
Както вече написах, ако тази теория може да мине под някаква форма за наука, то това автоматично ще превърне всички псевдонауки в науки, защото общото между тях е, че не са научно обосновани.
Ще дам и пример. Когато в мелачката на науката сложиш домат, от там ще изтече доматен сок. Когато в мелачката на псевдонауката сложиш домат, то от там може да изтече и кайма.



Никой не е отричал, че в астрологията и всяка псевдонаука може да е заложен природен закон. Науката само обявява, че към настоящият момент такъв аргумент не съществува.

Аз си мисля, че общият въпрос предполага и неангажираност към конкретно умения. На първо четене, когато някой те попита как да стане супер герой, ние му отвръщаме със снизхождението каквото наивността заслужава, като изхождаме от опита си. От друга страна всеки от нас е искал да бъде супер герой и причина за това е било чувството за малоценност и безпомощност. Всъщност във въпроса има резон, но в отговорите едва ли може да се открие особен смисъл, защото ако рецепта имаше, сега щяхме всички да я знаем.
Желанието да си различен е етап от човешкият живот. В общи линии, ако си достатъчно ярка личност, такава, която работи върху своето развитие, то тя просто става различна, независимо дали го иска или си го поставя за цел. Всяка звезда в шоубизнеса е уникална и ценна, защото е нещо различно от всичко съществуващо до момента. И без да сме на сцена (като изключим това, че живота е) желанието да изпъкнем би следвало да е плод на заложения стремеж в нас да се докажем и доминираме. Когато обаче това става самоцел и желаем резултата, без всъщност да работим със самите себе си, то става като приготвянето на пица по телефона - когато друг я прави по инструкции ще стане я пресолена, я изгоряла, я клисава.

Be careful what you want to get because you might get what you want....

Това всъщност не са парадокси. Не знам дали е точно философия, а по-скоро логически заключения и то разбира се - погрешни. Можем в темата да разгледаме някои действителни парадокси, които не се основават на погрешна логика. Ще потърся, а се надявам и други да се включат.

Попивай. Това е като избора на обувки. Гледай в краката на хората и ще придобиеш представа.
И един съвет, който има изключително мощна приобщаваща сила. Научи вицове. Колкото повече, толкова по-добре. И ги разказвай с емоция. Да разказваш вицове понякога е по-смешно и забавно от самият виц. Не става въпрос да си палячо, но... всъщност ще бъда по-подробен. Има една теория, която подкрепям и аз, че вицът е форма на подигравка и е бил привилегия на високопоставените. Човек, който се намира в центъра на група и говори нещо, което другите трябва да слушат и накрая то въздейства върху тях, при това на интелектуално ниво, защото хуморът изисква развит интелект, доминира над тях, а това те поставя на картата. Вчера гледах филма "Проекта Х". В общи линии се разказва за това как трима неудачници подготвят грандиозен купон в дома на единия и стават център на внимание и уважение. Може да те изненада, но такива привидно малки неща правят разликата между аутсайдер/загубеняк и готин. Разбира се не възприемай всичко буквално, но нуждата на хората да се усмихват е огромна и често незадоволена. Имаш ли подготовка в тази неразработена ниша, това е голям коз. Писах ти (мисля на теб) преди това и да четеш книги. Богатия речник, обрисуването "цветно" са също нещо, което кара другите да имат "едно наум", да изградиш респект.
Ще придобиеш и самочувствие, когато свикнеш да те гледат в очакване. Приеми разказването на вицовете като терапевтичен курс. Разказвай ги на всеки, дори на случайни хора в автобуса, без да се съобразяваш с възрастта.
И никога не мънкай, така сам афишираш, че не желаеш да те забелязват.

Почвай да зубриш вицове и чакам скоро да споделиш каква е била реакцията (:

По скоро се съобразявам с частта


Иначе те наглеждам ^^

Скъпи Ворфаксе, дойде подходящият момент да ти намекна, че отдавна не си се появявал небрежно в "Забавно",.. което те превръща автоматично в сух теоретик !

" При нищожното ни тяло природата ни е дала толкова ненаситен стомах, че надминаваме по лакомия най-огромните и най-всеядните животни? Така ли? - Нищо подобно. Нищожно е това, което дължим на природата. С малко можем да се разплатим с нея. Не гладът на стомаха ни струва скъпо, а амбициите ни. (4) Затова нека поставим в числото на животните, а не на хората тези, които - според думите на Салустий - “са роби на стомаха си“; а пък други - дори не са в числото на животните, а на мъртъвците. Живее този, който е полезен на мнозина, живее този, който е полезен на себе си. А пък онези, дето се спотайват и бездействат - за тях домът е като гроб. На тях спокойно можеш да им изпишеш името върху мрамора на собствения праг – те са изпреварили смъртта. "
Извадка от любимите ми нравствени писма от Сенека младши към неговия скъп приятел Луцилий.

А, вкусотийки. И аз обичам, ама няма кой да ми готви. И още едно съвпадение, имам алергия и към ядки. С тези към меда и млякото от мен май няма да стане вегетарианец. Тялото ми като не иска, какво да го правя?

Такива изрази не бива да се възприемат буквално. Тяхното предназначение е да изразят доброжелателност. Затова когато махнеш с ръка, това не значи "здравейте, аз не съм въоръжен, огледайте ми хубаво ръцете, за да се престрашите да се приближите", а по-скоро "виждам те и това ме радва". Нещо като махане на опашката на кучето. Прави го по различни поводи, но общото е, че е проява на интерес, вълнение.



Моя любим учител по литература ми казваше "Пиши кратки изречения". Като го питах защо, той ми отговори, че така няма да допускам грешки в тях. Т.к. обаче аз въпреки това не допусках грешки, просто продължих да мисля и пиша в дълги изречения. Та ти трябва да пишеш в къси изречения.
Никой не приема някой за приличен, само защото му е казал здрасти, нито пък това му усмисля деня или го кара да се чувства значим. Що се отнася до "ненужния на никой живот" такъв няма и няма как да има. Това е като да пуснеш акварелна боя в чаша с вода и да твърдиш, че има и чиста вода.

В общи линия ти разбирам подтиците да напишеш това. Осъзнал си, че в света има лицемерие и че някой, които махат с ръка, всъщност са въоръжени. Ще го преживееш.



Ако това ме прави разумен, то радвам се, че и аз смятам, че човешкият живот няма смисъл, но това не го прави безсмислен. Има голяма разлика между това да имаш мисия и това да зависиш от други и други да зависят от теб.



Това са пубертетски изблици на инфантилност, когато индивида се самоопределя не само като отделен индивид, но и като отделна личност и се бори за самоидентифициране, като опитва да се отърси от чуждото влияние, до степен да отблъсква и онези, които са му най-близки. Все едно си боя, обаче другите все си отръскват своя цвят и ти не знаеш какво си. С времето ще научиш, че най-хубаво е да цапате заедно света.

Що се отнася до "шибаните" думи, които употребяваш, дори когато можеш да преосмислиш в писмена форма, редно е да осъзнаеш, че те са писък за внимание, освен ниска култура. Да, не си особено интересен, но това е защото си задаваш глупави въпроси. Дали няма да звучиш по-интересно, ако си задаваш по-интересни въпроси?



Чети книги.
Нали не очакваше да ти изръся 42, 105 и накрая да извикаш БИНГО!

Честит Рожден Ден, лельо ^^

http://www.youtube.com/watch?v=OHIZSygZ2A4&feature=youtu.be

Не бих казал нещо, ако поне не усещам, че е така, Друг е въпросът доколко мога да бъда разбран и доколко близки на съвременния човек са изреченията на Учителя.

Ето точните цитати.

От "Да го Посрещнатъ":
"...И сега почти всички вегетарианци сѫ все болни хора. Ами че азъ до сега не съмъ видѣлъ единъ здравъ вегетарианецъ. Тѣ сѫ все болни хора, които искатъ да се лѣкуватъ съ вегетарианство. Това още не е идея. Азъ бихъ желалъ да видя единъ вегетарианецъ, който се е родилъ такъвъ...."

От "Единственото Богатство":
"...За да възкръснете, вие трябва да имате такова разбиране! Христос, като носеше греховете на света, стана ли грешник? Една добродетел, която вие имате, сравнена с добродетелта на един ангел, се различава много. Вашата добродетел, сравнена с неговата, ще има един тъмен цвят. Вашето добро при доброто на един ангел ще бъде зло. Мислите ли, че като ядете от месото на една овца, вие сте добри? Мислите ли, че като ядете варен боб, вие сте светия? Че сте вегетарианец? Че, вие измъчвате боба. Аз никак не ям такова ядене.'..."

От "Сила на ВОлята":
"...Месоядните клетки са били такива от хиляди години насам, и днес, и да желае човек да стане вегетарианец, тия клетки му се противопоставят. Ако не се достави съответна храна, месоядните клетки се самоизяждат. Клетките на белите кръвни телца, например, водят борба помежду си и се самоизяждат едни други. Значи войната съществува още в самия организъм на човека. Вследствие на тази война, човек е вегетарианец по идея само. Вътре в него, обаче, клетките се самоизяждат. Ето защо, за да станете някога плодоядци, още сега трябва да поставите в ума си идеята да се храните с плодове. Тази идея ще работи в ума ви години наред, докато един ден, незабелязано за самите вас, ще видите, че сте готови да се храните с най-чистата засега храна – с плодове. Що се отнася до вегетарианството, в пълен смисъл на думата, във всички светове – физически, сърдечен и умствен – това е въпрос на вековете..."


И цитат от съседната тема за методите на Учителя: "Така те разбрали, че методите, които дава Учителя, не са за всеки. И да не се фанатизират."

Честит Рожден Ден, лельо ^^

http://www.youtube.com/watch?v=OHIZSygZ2A4&feature=youtu.be

Благодаря ви Приятели!
Бог е изпратил на всеки от нас светли разумни същества, за да му помагат, учат и обичат. Тези разумни светли същества са в душите на приятелите, които не търсим, а те ни намират сами, които не се опитваме да заслужим, но любовта им ни грее и свети когато и да имаме нужда от нея.
Благодаря ви мои светли разумни същества за помощта, уроците и любовта ви!
Да духнем заедно свещичките и да се веселим!

Честит рожден ден, скъпа, Донке !
Здраве, щастие, любов и много светлина в душата ти и в хората около теб !
Нека всичко, към което се стремиш стане твой пристан и част от живота ти !
Поздрави,
Ина

Светлина по Пътя!

Ами да де - точно това казва мисълта. С всеки човек да се държим така, както бихме желали този конкретен човек да се държи с нас. Не можем с всеки да сме близки приятели, а и дори с близки приятели не можем да споделяме неща, които пък споделяме със съмишелници, с които дори не сме се срещали никога. Други са отношенията и в семейството...

Моят опит показва, че хората винаги са се държали с мен така, както аз съм се държала с тях, но има една подробност. Ако се опитваме да им се харесваме и по този начин да ги манипулираме, те не се опитват да ни се харесват, а направо се опитват да ни манипулират, къде по-леко, къде съвсем грубо. Това е за да осъзнаем истината за своето отношение...

http://www.youtube.com/watch?v=DgIrv-JH8ak&playnext=1&list=PL321BCA9F839641AF&feature=results_main

http://www.youtube.com/watch?v=K5tWL7tTu5Y&feature=related
http://vbox7.com/play:88a28677
Как само се движат саксофонистите!!! Сякаш убиват всякаква умисъл и те принуждават просто да гледаш. Дори не мечтаеш. Гледаш и слушаш! Така спокойно и истинско...

Малко еретично тази мисъл не я приемам. Всъщност причината е, че я следвам, но от това в 99% съм видял само лошо. От друга страна, ако не я следвах, може би щях да разсъждавам, че би било правилно да я следвам. Интересен казус. Моя съвет е по-скоро да се държиш така, както искаш и другите да се държат с теб, но избирателно. Преценяй кой заслужава теб, защото в крайна сметка, когато посветиш времето, труда и чувствата на някого, ти му даряваш себе си и то безвъзмездно. И само за справка, това ако ти звучи лесно, е подвеждащо. Аз тепърва ще се уча и не съм сигурен доколко ще се справя добре.

Малко еретично тази мисъл не я приемам. Всъщност причината е, че я следвам, но от това в 99% съм видял само лошо. От друга страна, ако не я следвах, може би щях да разсъждавам, че би било правилно да я следвам. Интересен казус. Моя съвет е по-скоро да се държиш така, както искаш и другите да се държат с теб, но избирателно. Преценяй кой заслужава теб, защото в крайна сметка, когато посветиш времето, труда и чувствата на някого, ти му даряваш себе си и то безвъзмездно. И само за справка, това ако ти звучи лесно, е подвеждащо. Аз тепърва ще се уча и не съм сигурен доколко ще се справя добре.

A пък аз съм работил в консервен комбинат, където се консервирана плодове и зеленчуци. Изгнилите зеленчуци миришат ужасно. Гнилите краставици са меки и слузести, от тях като ги стиснеш капе слуз, която смърди ужасно и се просмуква в кожата на ръцете. После не може да ядеш, защото ръцете ти миришат на гадно.

Не е важно от какво ти се повръща. На човек и от хора може да му се повръща, а някои точно така се и изразяват.

Важно е отнощението. В тези неща няма или-или. Има дълбок смисъл от който бягаме.

Както знаеш, в природата няма резки граници, всичко става плавно и постепенно, а не изведнъж. И едно нещо се реализира тогава, когато има условия за него.

В един момент си помислих, че тази тема трябва да се слее с тази за вегетарианството, но осъзнах, че тя е много различна, защото не разглежда вегетарианството в духовния път. Всяка религия и учение се опира на догмите, а те по презумпция са неоспорими. Затова и се постарах да се изолирам от границите, които обрисувах с общото понятие морал. Във вярата точно това ме плаши, че е базирана на аксиоми, а тези, които не я подкрепят са невежи. Интересно как някой като мен, който допуска всичко за възможно и подлага всичко под съмнение бива класифициран като ограничен по силата на тези убеждения. Не е ли интересно? Или някак абсурдно? А любовта наистина е отговора на всичко. Само дето всичко е любов и някак става тавтология. Сигурно просто повече трябва да обичаме себе си, а не просто да ни се иска да се обичаме повече...