марсин

Я колко много сродни зайчета заизскачаха иззад храстите едно след друго.
И аз се чувствах така. Изначално още от училище отцепен и затворен спрямо останалите, интровертен, почти без приятели, въртящ се в омагьосан кръг. Вечно склонен да разсъждава и да философства, но не и да действа. Става дума за до преди 10 г, когато бях точно на 26. Явно това е възраст, която вече те притиска да правиш нещо, за да осмислиш живота си, празнотата в спомените започва да те плаши, че нищо не ти се случва, няма какво да си спомниш. Та преди 10 години ходих при психолози...два пъти. Но те не бяха лоста, нямат панацея за това. Сам трябва да намериш извора на вдъхновението в себе си. И аз си го намерих. Йога, и други духовни учения, групи, практикуване, нови интереси и цели. Много нови приятели, интересни преживявания, и като че ли, но само като че ли всичко изглеждаше наред. За дълги години. Защото това отново беше търсене на удобство. Писане по духовни форуми, пристрастяване към компютъра, отхвърляне на онова, което сам не можеш да постигнеш, или нямаш сили да постигнеш, събиране в духовна групичка, на уютничко, пеене, медитиране, дишане, отново капсулиране. И пак реалните ти способности освен на медитираш и да развиваш "дълбокомислени" теории, остават нулеви. Много години без работа, обвинявайки държавата, а всъщност главният виновник е собственият ти мързел и страх пред вземането на решения и действията...Стигна се дотам дори духовният интерес да умре, всичко това, тези знания, които преди са ти носили радост, ентусиазъм, всичката вяра, са се изпарили. И пак си останал при мама и тати на топлично, за да нямаш грижи...Дори и с написана и защитена дисертация през това време...и какво от това. Пак си бил сам, не си взаимодействал с колеги, и в екип. дървен теоретик, чиито знания не са подплатени с практически умения... Минал си по най-лекото съпротивление, нищо че не всеки може да напише нещо такова. И тогава на 34 г. чувството за празнота, въпреки 8-те прекарани в духовни учения, стремежи и практики, години, се явява още по-силно!...Другите вече имат кариера, деца, пари, коли, къщи, приятели, а ти нямаш нищо...Страшно е. При това през тези години в духовни учения, останалите са те сочели за пример, за определено по-напреднал от тях самите...каква заблуда. И тогава реших-тотална промяна сега и веднага. Заминаване в чужбина, научаване на чужд език, работа, нормални хобита и пътувания...Към това свирене на пиано, пеене, личен живот, сериозен фитнес. Наваксване на всичко, от което си бягал и не си имал смелост да направиш! Няма друг път освен да минеш през всичко, което е естествено и ти се полага като на едно човешко същество. За да бъдеш завършен, духовно, психически и физически здрав. Не можеш да прескочиш този по-материалният, но по-реален и действен етап. В който плодовете идват само след тежък и последователен труд, а не даром или посредством молитва, медитация или благодатта на Учител...Никога не съм се чувствал по-нормален, отколкото сега...
Така че колкото и грубо или изтъркано да звучи, спрете да мислите, спрете безкрайните вътрешни монолози, а започнете да действате. Както каза психологът по-горе, курсът или книгата ще помогнат за 2 седмици, но после всичко се връща в старото русло на апатия и мързел. Трябва по-сериозна дългосрочна цел, която да ти оказва натиск и да те бута напред постоянно. Която разбира се трябва да не е наложена насила отвън, а да е израз на твое желание.

И от всичко това може човек да злезе само ако даде любов, а не докато чака и търси да получа такава.
И тъй, може да си изготвиш програма по добруване.
Днес ще направиш едно добро дело и така ще правиш всеки ден, докато не достигнеш период от една седмица.
През втората седмица ще правиш по две добри дела на ден, а по време на третата седмица - по три добри дела на ден.
С тази програма, ако я изпълняваш, накрая сам ще си дадеш уважение и сам себе си ще резпектираш. Ще се харесаш, ще се приемеш и ще си простиш всички слабости/несъвършенства. Ще се обикнеш.
От тук насетне, ще бъдеш свободен, а това е чудесно условие да може да даряваш от тази свобода и любов на другите.
Всички имат нужда от любов и от добро отношение и помни горенаписаното, че всичкия маскарад на този свят, всички трикове, игри и хитрини и за да може да се докопа някой до любовта, да може да предизвика нейнта поява към него самия.
Ако започнеш ти самият да даряваш любов, а това може да го направиш още от сега, то няма как и хората да не те уважават, да не те търсят, да не те желаят за събеседник, за партньор, за приятел...
Всеки търси на баницата мекото. Бъди мекото на таз баница, но не за да получиш, а заради самото даване, защото по-голям кеф от това да даваш, да споделяш, да даряваш щастие и любов няма.
Твоето щастие зависи от това далити самия ще правиш щастливи хората около теб, пък и не само тях, а другите същества - дървета, птици, насекоми, животинки и всякакви гадинки.

Да даваш щастие, само зарад самото даване, само защото то ще ощастливи някого, а не за да получиш в отговор същото. Напротив, твърде често в отговор може да получиш какво ли не, но "въпреки това" е казала Майка Тереза обичай, уважавай, почитай, благотвори и благославяй, милвай, утешавай...
Никой няма истинска нужда от пари. Всеки обаче има нужда от уважение и любов. И без пари животът е възможен.
Сага ти си на ход.

Хей, Ивайло
Нямам навика да правя такива неща и рядко имам импулс да гледам на Таро на хора, които не са ме помолили, но твоят казус не е нито толкова страшен, нито толкова отчайващ.

Не зная откога нямаш работа, но това не е от дълго време. Предишната ти работа просто е трябвало да я напуснеш, ти си знаеш защо. Всъщност ти си борбен човек, вероятно не ти достига смелост да споделяш със свои близки за проблема си, ти просто се чувстваш самотен и изоставен.
Гледах и дали ще си намериш работа до месец - определено не ти липсват идеи, ще промениш изцяло нагласата си и ще започнеш да се занимаваш с нещо ново, подозирам и че те влекат художествени занаяти или рисуване, имаш творчески нагласи и натам ще се ориентираш.

Минал си през тежък период, който не е свързан с работата ти, а със съвсем други неща и това те е повалило, но ще се оправиш. Имаш целия потенциал, който ти трябва.
Успех!

Аум

Интересното е, че човек, в най-честите случаи, се сеща за Бога, едва когато се разболее (или той, или негов близък), едва когато е пред прага на смъртта, или ако смъртта навести негов близък, ако е гладен, неподсигурен, ако няма работа, ако е зажаднял, или ако има други подобни проблеми.
Тогава човек отива на църква и почва да се моли. Тогава си спомня за Бога.
Инак, ако има работа, ако е здрав и ако всичко е наред с неговите близки, ако има достатъчно средства за да преживява що годе добре, то човек и хабер си няма за Отца, но пък в това време пред човека изкачат нови щения (аз искам), като например приятелка, семейство, деца,... и тъй ако има и тези, то желанието нараства с нова степен, защото и това не удовлетворява душата на човека и той започва да иска и други неща - по-бърза и нова кола, почивка, или екскурзия в чужбина, вечеря в скъпи ресторанти, яхта, частен самолет и пр..
За последните видове желания човек рядко търси Бога за помощ.

Вчера си направих труда да прочета всичките мнения на Ивайло, които можах да открия в Портала.

Ще те митам нещо и аз, братко и прости моята тъпотия.
Брате, кога и защо се сещаш за Бога?
И не е ли Божа работа да приведе човека в немотия от към нещо, я от към работа, я от към здраве, я от към семейство и пр.? Библейската книга "Йов" е достатъчно красноречива за тези неща.
Защо му е на Бог да прави всичко това? Ако има Бог де...
Най-вероятно, защото човека спи и с тези "похвати" Бог едва ли не разговаря с човека, привежда го към Себе Си, казвайки му: "Сине Мой, хайде спомни си и за Мен! Аз толкова много копнея за твоето внимание! Защо си Ме забравил? Страдам за теб, сине!"
А човек олисан в сивото ежедневие, във вихрушката на материализма, и еня си няма за Бога, стига всичко да му е О.К..
Ето защо, които Бог привлича към Себе Си, които е възлюбил - тях наказва, сиреч на тях им създава трудности, мъчнотий, поставя ги пред изпитания.
И тъй, ако вярваш в това, питам те: Защо не се радваш и защо не си благодарен? Точно тук, човек може да обърне своите представи и да възлюби страданието, разбирайки, че именно то е горивото за постигането на Щастието.
Бог те обича!
Защо да сме тъжни и нещастни от нещастието, което е само в нешите представи и съждения? Нашето нещастие е породено от неудовлетворението на нашите желания, които на свой ред произлизат от представата/възгледа ни за живота и очакванията ни към него и към околните, както и към нас самите.
Не бе ли казал Буда, че ако не искаш да изпитваш страдание, то бива да се отдръпнеш от своите желания?

Човек бива да прави всичко, което е по неговите сили, според това с какви сили разполага в даден момент, пък ако нещата не се връзват, според очакванията и представите, то човек не бива да се кахъри, а бива да приема поражението, да е съгласен и с тежките състояние, с глада, с липсата на партньор, с липсата на това да си се утвърдил в обществото и социалната сфера, с болеста даже и със смъртта.
Бог вижда в човешкото сърце и много добре познава човешките желания. Той знае всеки от какво има нужда и именно това принася на човека.
От друга страна човек си мисли, че има нужда от други неща, но човека всъщност не знае от какво има нужда истински. Бог обаче знае.

Сигурен съм, че има достатъчно земя, която да бъде обработвана в Бобовдол. Сигурен съм, че има и достатъчно работа, за който иска да се труди и да допринася на света. Верно е, заплащанието не е както човек очаква, за да живее в охолство. Това е съдбата ни в момента и в България, за повечето от нас, но знам със сигурност, че и с малко може човек да живее добре и да бъде щастлив.
Друг е въпросът, че човека не се задоволява с малкото, с насъщния, а най-често иска за себе си специални неща - точно определена работа, в определена сфера и му е трудно да работи само за хляба и покрива над главата си.
Ето, колко много хора идват в столицата, защото желанията им са по-големи от хляба и покрива на главата. Те всичките търсят да преуспеят, за да запълнят другите си желания, без да си дават сметка, че и до тогава са богати - имат здраве, умат здрав ум.
На човек не му се копае земята. Човек търси да работи с малък разход на пот. Пак на баницата мекото. Пак сметкаджийство. И после, защо страданието е дошло на моя праг!?!

Знаеш ли, Ивайло, защо написах че са нужни 12000 молитви?
Защото ако ги изкажеш, ще покажеш с това и своята готовност, решимост, сила и воля да получиш от Бога това, което желаеш. Тогава Бог ще бъде снизходителен към теб и милостив. Сигурен съм в това.

Всеки ден Бог ни казва: "Ти се ме забравил. Не се сещаш. Губиш ума си дълбоко в мимолетността. Ето, Аз ще ти напомня за Себе Си, за това че те обичам, за това че Любовта е най-важното нещо в света."

... и ако можеш не концентрирай мислите си само върху този проблем ще е най-добре, защото концентрираш напрежението си в тази мисъл и не позволяваш тази отрицателна концентрация да се разнесе и да си отиде...намери начин за уплътняване на времето си ,контактувай с положително настроени към теб хора и ще видиш,как ще се освежи и раздвижи ситуацията около теб! Всичко е в нас-трябва само да знаем как да го предизвикваме! В никакъв случай не пропускай молитвите +положително настроени формули /"започвам нова работа" , " " с всеки изминал ден усещам как ставам по-спокоен и уравновесен и позволявам на новото да влезе в живота ми" или там каквото си решиш/....пробвай и ти!

Здравей, Ивайло! В днешно време голяма част от хората се чувстват по начина, който описваш. Положението в момента наистина е тежко.
Недей да мислиш, че причината да не те вземат на работа е в твоите качества. Не допускай унизителните интервюта на които подлагат всички кандидати за работа да повлияят върху самооценката ти. Ти си можещ и знаещ човек, достоен да си намери подходяща работа и това ще стане. Не се поддавай на отчаянието, а продължавай да търсиш. Ще успееш!

П.П. Молитвите наистина много помагат, когато човек е в затруднено положение.

Най-дългото ми стоене без работа беше за около месец преди години, не бях на квартира, но просто щях да се побъркам. Не избирах много, ами започнах първата приемлива работа, която се яви.
Напълно съм съгласна с Eshavt
Поздрави и благодаря за казаното! Аз например никога не съм си позволила да взема назаем да инвестирам в себе си, но това е грешка, разбира се.
Макар през годините да съм забелязала от малкото жестове, които съм правила специално за себе си (да си купя нещо дребно или да се почерпя), че те винаги се възнаграждават. Сякаш отварям потока на Благоденствието към себе си и сякаш Бог ми казва: Да, само така, ти заслужаваш! Човек трябва да вярва в себе си, че заслужава добри неща в живота и да го докаже с дела. Тогава и светът ще му повярва.
Имам и един друг подход към живота - когато ми се отказва нещо малко, аз вярвам, че за мене е определено нещо много по-добро и по-голямо.
Съветът да се смени местожителството макар и временно може би никак не е лош, сега по морето има работа, много слънце и приятни емоции.
Молитвата на приятелите има голяма сила. Ние те подкрепяме, скоро ще се реши твоят проблем!

Хай! относно проблема с нашия шеф- имаме си предварителен график за отпуските,но при нас шефа ни е с личностни "особености"- хрумва му нещо в момента и няма редно-няма нередно...." Кой ти дава хляба", " Държавата-това съм АЗ!"....бяхме решили да ходим да се оплакваме в Инспекцията по труда, ама онзи като попита"Кои бяха".....

Здравейте, съфорумци

Първо искам да благодаря на всички за споделения опит, мнения и съвети. Черпя от тях Вдъхновение и знание, както и просветление в най-различни ситуации.
Затова бих искала сега и аз да споделя опита си от третия ми за тази година житен режим, който неотдавна проведох. Започнах го на 3. юни, петък, при нарастваща луна (два дни преди това бях дала кръв в акция на Червен кръст) и го завърших на 12. юни в неделя. Реших да го направя с надеждата това да ми помогне в процеса на трансформиране на сянката в Светлина, защото явно се намирам в онзи етап от развитието, когото наричат "сблъсък със сянката" , "опознаване на сянката". Често изпадам в противоречиви състояния и дилеми по най-различни поводи.
Понеже по принцип консумирам лека храна, обикновено минавам лесно на житен режим. Този път чувствах през първите дни голяма слабост - вероятно от ниския хемоглобин - и ми се налагаше да спя през деня, просто едва стоях на краката си. Особено след утринния джогинг се сгромолясвах, затова реших да спра да тичам, докато се пооправя. На 3-ия ден се чувствах що-годе нормално.
На 4-ия и 5-ия ден от режима много осезаемо виждах и "хващах" сянката си: или идваха при мен хора, които я отразяваха, или директно себе си ловях в съответни мисли, чувства, терзания. Интровертна бях и се чувствах някак си помръкнала и вглъбена, сякаш не бях съвсем на себе си, а по принцип съм общителна и екстровертна. Видях в себе си и завист, и малодушие, и страх, и високомерие, и нерешителност, и тщеславие, чувство за малоценност, какво ли не. Опитвах се да ги приемам като факт, да ги анализирам и разбера, за да мога да ги трансформирам. Трудно беше. Много ми помогна Порталът за съзнателен живот, споделеният опит на други участници и особено едно есе със заглавие "Това, с което се бориш, само се усилва". Случиха се неща все в тази насока и едно по едно изплуваха отричани от мен, набутани в тъмни чекмеджета качества. Стараех се да ги анализирам и приемам с Любов, особено когато ги виждах в други хора, защото разбирах, че тов съм аз. Доста тежки пластове се раздвижиха.
Едва на 9-ия ден - в събота - станах с усещането, че отново съм се върнала при себе си и съм цяла. С такова Вдъхновение и ентусиатъм станах, изиграх 10-те упражнения от Паневритмията (понеже само тях знам, а и играя сама) и спонтанно реших след голямо прекъсване от цели 6 дена отново да ида да тичам! А и денят започна с благодатно, слънчево Утро.
Сякаш през изминалите дни бях извървяла вътре в себе си мъчителен път, осеян с мрачни места. И трябваше, минавайки през тъмните места, да пазя и държа будна връзката с Любовта, Мира, Светлината, да съм смирена - нещо, което, признавам, често ми се удава трудно - за да ги осветя и трансформирам в Светлина. Също като в една любима песен на Тоше Проески (всъщност на Джана Нанини): "Въздух, понеси ме със себе си между ангелски мистерии и демонски усмивки; аз ще ги превърна в бонбони от нежна Светлина...". Времето ще покаже, дали и долколко ми се е удало.
И 10-ият ден не мина без предизвикателства: на съквартирантката ми й дойдоха гости, напълниха мивката с мръсни чинии, след което изчезнаха. Така се вкиснах, че място не можех да си намеря. Усещах, как от мен изтича енергия от пламналата вътрешна агресия и пропадам, но не знаех какво да направя, за да се успокоя. И изведнъж, ей така спонтанно, изиграх 2 пъти упражнението "Смирение" от Паневритмията, ръцете ми сами се нагласиха за него. Усетих веднага някакво раздвижване на енергия и просветване около главата. Пуснах касетофона и нагласих друга любима песен от Тоше Проески и запях от душа. На втората или трета песен се разплаках и извиних на Любовта, че така я нараних с гнева си заради едни тъпи чинии и заради ужасната си гордост. Извадих чиниите от мивката, за да си освободя пространство и да не се дразня повече, реших при първа възможност да говоря със съквартирантката си по този въпрос (което и направих в последствие). Продължих да пея и ми светна. Спомних си и това: "Не се противи на злото, противопоставяй му Доброто". Благодарих на моите прекрасни Учители и ги благослових.
Захранването на 10-ия ден направих не с ангелска супа, а със салата и сезонни плодове.
Така в общи линии протече този юнски житен режим.

Разводът е мъка.....Причините за разводите са толкова,колкото са и разведените двойки хора-за да са взели решение за развод значи е имало бая душевно страдание, което продължава дълго/в зависимост от характера/ след развода/не раздялата!/. Аз се разведох преди 2г и осъзнах грешките,които съм допускала в общия ни живот , поддържаме постоянен контакт/дори очакван от моя страна/ дори и заради детето да е! Разведох се под лекия натиск на човека до мен, но това го осъзнах скоро/била съм в квадрат между моето Слънце и транз.Нептун- за който е запознат /...Бившият ми вече, съпруг живее с неговата избраница,но също не е доволен и е осъзнал грешките си.............Това ми беше Iвръзка с момче , бях на 21,като се оженихме...Сега осъзнавам, че нетърпимостта,която тогава съм изпитвала към него е била,защото съм нямала база за сравнение/трудности,напълно нормални при съвместен живот с друг човек/ . Предпочитам да търпя бащата на детето си,отколкото капризите на друг мъж....но това осъзнах късно.....Ако знаете как боли,как разкъсва душата ти тази безизходност от ситуацията...и колко е жестоко и несправедливо това изживяване за детето.....Но времето и ангажираността лекуват

За мен няма връзка между семейния живот и политиката

Христос воскресе !
Во истине воскресе!......за да живеем ние...и дано отворим душите и сърцата си за Неговата Любов!

Тази година направих житния режим за пръв път,без предварителна подготовка-днес реших ,утре го започнах....от любопитство и желание за духовен растеж...Не можах да издържа обаче 10дни,щото смъкнах доста кг /от 48 надолу ми е доста зле/...Чувствах се свежа,всичко,което си пожелаех се случваше,осезанието ми се изостри/за мое съжаление/, кожата ми значително се освежи,сега усещам и виждам,че косата ми се е сгъстила...Но най-важно за мен беше, че успях да изчистя някои злотворни клетки от тялото си ,които след режима отново се появиха в изследванията ми...може би щях да успея,ако бях продължила режима до край....Ще повторя/дори лекарката ми каза да направя това -про кауза!,след като предположих причината /

Честит празник на всички цветенца и от мен !

Честит празник на всички цветенца и от мен !

Честит празник на всички цветенца и от мен !

Честит празник на всички цветенца и от мен !

Здравейте! Отдавна не съм влизала тук и темата удивително се е "уголемила".Преди седмица след паневритмията слязохме пеш по стъпалата/ играем на високо в града/...И ние,щото заредени силно позитивно от паневритмията , си поздравяваме всички качващи се нагоре наши съграждани ... ами и те ни поздравяваха,че и се разговаряхме/както на село в детството ни,много обичам това сравнение/....Беше супер емоция за всички,чувствахме се сякаш по-силни и по-задружни...



wonderful , да ти е здрава госпожицата!

Здравейте! Отдавна не съм влизала тук и темата удивително се е "уголемила".Преди седмица след паневритмията слязохме пеш по стъпалата/ играем на високо в града/...И ние,щото заредени силно позитивно от паневритмията , си поздравяваме всички качващи се нагоре наши съграждани ... ами и те ни поздравяваха,че и се разговаряхме/както на село в детството ни,много обичам това сравнение/....Беше супер емоция за всички,чувствахме се сякаш по-силни и по-задружни...



wonderful , да ти е здрава госпожицата!

Здравейте! Отдавна не съм влизала тук и темата удивително се е "уголемила".Преди седмица след паневритмията слязохме пеш по стъпалата/ играем на високо в града/...И ние,щото заредени силно позитивно от паневритмията , си поздравяваме всички качващи се нагоре наши съграждани ... ами и те ни поздравяваха,че и се разговаряхме/както на село в детството ни,много обичам това сравнение/....Беше супер емоция за всички,чувствахме се сякаш по-силни и по-задружни...



wonderful , да ти е здрава госпожицата!

влязох в клипчето със записа от пещерата в Тибет и се отпуснах като за медитация ,с обърнати нагоре за приемане длани.Мина ми мисъл все едно покойния ми баща ми говори/ честичко в трудни за мен моменти,си "говоря" по моему с него,минават ми мисли-отговор/"Руме,къде отиде бе,татко- ти намери себе си" ,постоях още малко,в това време усещах гъделичкане по дланите си....Всичко до тук за около 3-4мин,постоях още 1-2мин, но ми се разтуптя сърцето и спрях клипа.....Заради сърцебиенето се уплаших и се помолих на татко да ме успокои и тогава той ми каза "Повече никога не прави това!"...сега съм малко по-спокойна/откъм сърцебиене/, но напрегната

Пламъче, за теб -

съвършенно и изпитано вярно.........

Ох, и при мен е така,а правя кардиограми...
Сутринта имах някакъв обрив само по лицето с едри широки пъпчици,но сякаш избледня...Енергична съм и сякаш забравям,че съм на диета /приемам я като нещо нормално/

И аз съм в тази група, днес ми е 4ти ден! Не очаквах,че ще издържа толкова,като за Іпът,но мисля да продължа още.Днес като се изтеглих мааалко се поразочаровах от резултата/ -1,5кг за 3дни/,но пък съм по-доволна от психическата стабилност,която усещам ,при положение,че страдам от безсъние.Наблягам на водата...и така с мен.Орехите ги избягвам по здравословни причини,житото го ям с мед, после ябълката.Но ще повторя диетата,сигурна съм в това

Да се отчета за днес -2ри ден /ако досаждам-свиркайте/- сутринта се събудих с умерено главоболие,което изчезна,като се раздвижих през деня.Чувствам се безсилна,наложи ме се да повървя10ина мин пеш и се изморих.Настроение имам .Коремът ми "хлътна".Не ми се е прияло друго/много ме радва /,като се има предвид фактът,че днес е Задушница и се подава.