@ЮлЯ@

Ако връзките не са приключили по твое желание може би правиш грешка, че отново се опитваш да върнеш минали преживявания. А може би с възрастта си започнала да идеализираш миналото, както често се случва. В очите на мъжете пък тази странна картинка може да изглежда или като плах опит за изневяра към сегашния партньор, или пък начин за себедоказване на доброто дашно мамче да гнезди на бивши хъшове. Нека мъжете кажат колко нелепо е такъв вид женско поведение, ако няма директна покана за секс.

Мисля, че нещо съм объркала името на Славка Севрюкова.

Не разбирам раздразнението ти. Не си споменал, че имаш някакви практики и какви точно. Също така не споделяш и практическата информация, която си намерил. Как очакваш някой да е в течение и да ти съдейства? Междудругото се присетих, че бях чела за Славка Славова, че помнела миналите си прераждания и знаела бъдещите също. Само че за да я питаш как го практикува ще ти е невъзможно... Японската принцеса също говори, че помнела преражданията си: http://www.vbox7.com/play:3a30de5de2

Темата се отнася не само за местата, където сте платили - магазин, заведение (хранително, учебно, на родителска среща, на семинари и курсове) , в градския транспорт (автобус, маршрутка), кварталната градинка (майките при нас имат нови катерушки и пясъчник!) , но и да уведомявате полиция когато виждате цигани да крадат и изнасят (тук ме достраша, но на околовръстното ги хванаха с каруците), когато сте неволни свидетели на произшествие и знаете кой е виновникът, когато сте свидетели на служебен рушвет и всичко наболяло или нарочно забравено, което може да си спомните. От какви подбуди действате - от тясно личностни емоции за конкретната ситуация, че ви правят на маймуна; - от елементарни или поне наченки на потребителя, който налага качеството? - или от някакво накърнено чувство за социален дълг и етика? На мен ми е трудно да установя този момент, хващам се, че личното се опитвам да го изкарам обществено. От какво се ръководите, когато искате да избегнете пряката конфронтация: - Е какво толкова, навсякъде лъжат, ще преглътна и това - Сигурно не съм единствен/а, има и други измамени/унижени/пренебрегнати - Сумата е малка и не си заслужава разправията - Въпросът е нищожен и не си заслужава да се нервя - Само аз ли ще водя битки, другите си траят, после мен ще ме изкарат виновен - Защо да се хабя, не мога да оправя света, аз за близките си едва успявам да променя нещо, а тук... - Ще си замълча сега, все едно нищо не е станало, въпреки че ще ми коства усилия, но при първи удобен случай ще го върна тъпкано. - Сега ми е хубаво, нека сега някой друг нервак да се развика, че му прави впечатление и ще се оправят някак нещата - Нямам време сега и затова. ПП В темата за Българския манталитет се промъкна нещо като апатия, безразличие към цялостната картинка на криза, не само финансова,потребителска, но и духовна, което се оказа повод за тази тема.

Сега едва разбрах мисълта ти, че става дума за дете и трябва да си спомня аз какво съм правила като дете. А аз говоря, че в тълпа не винаги успявам да се чувсвам осъзнато. Представи си всички излизат едновременно и крещят. Стадо. Някои се присъединяват към емоцията, други като мен се дразнят. Основната мисъл тръгна от апатията - ти пишеш, че си апатична към манталитета на стадото. Моята апатия е доколкото успявам да се справям да не ми влияят, докато не ми изпушат нервите както се случи днес. ПП сега се сетих как укротявах една крещяща агитка на едно състезание по... балет или нещо такова да не уточнявам. Абе май съм безумно смела на моменти. И то пред директорката, която ги беше довела да дюндюрлюкат на съчетанието на дъщеря й. Откъде ми идва тази енергия да се спускам срещу тигри и всякакви идиоти ... направо си се чудя на акъла, ще взема някой ден да си изпатя така... Не, сега си давам сметка че ще си изпатя от нараненото си чувство за етика.

Не мога да разбера, защо когато казвам нещо, което не ми харесва трябва виртуално да съм баба, за да могат насреща ми да изиграят ролята на своето невинно детство. Това "разпределение" на виртуалните роли е незряло, не мислите ли? Понеже съм малко по-фин човек, прави ми впечатление, когато вратата се удря дебилно до счупване. Прави ми също впечатление, когато от кабеларката техническия работник ми крещи като селянин дошъл от гората. Нахълтва вкъщи с обувките. Няма добър ден, няма здравейте. Това цивилизовано обслужване ли е? Нали едни работят, за да бъдат обслужени също културно от други. Последното се нарича социално общество. Не виждам въобще положителното във връзка с Катуница. Всяко такова събитие отприщва стаената агресия в тълпата, поривите за мародерство. Така си представям 2012 година - ако се случи природен катаклизъм, страната ще бъде залята от бандитизъм и мародерство. Имаше един руски генерал, който това разправяше в ютуб за манията 2012, за съвети на гражданската защита и как да се предпазим от набези на отприщилите се криминогени. ПП извинявам се, ако съм била рязка, вандалщината винаги ми е действала раздразнително, веднага правя реакция вместо да запазя спокойствие.

Въпросите ми не са свързани с регресивната хипноза, както казах. Нямам лошо отношение към отговора ти. Съгласен съм с казаните от теб неща. Добре разбирам какво ми се е казало, но не е това, за което питах. Сигурно за нищо няма да ги използвам евентуалните отговори по темата - питам от любопитство. То каквото има да става, ще стане (тоест или ще помним, или няма да помним - сигурно не зависи от нас, а и не знам дали си струва да помним). http://www.goenglish.com/CuriosityKilledTheCat.asp Любопитството убило котката - както казват англичаните. Само че котката има 9 живота... http://vbox7.com/play:3c32f3aa

Бе апатия апатия, ама като се сблъскаш с манталитета ще видим колко си апатичен. Днес едно едро хулиганесто едро момче блъска вратата на училището на излизане, едно друго с него момче му каза: Не блъскай така, ще счупиш вратата. Хубаво дете... После оня същия докато се добираме с тълпата децата хвърли топка в табела и замръзналия лед рикушира в бузата ми и без да искам изхвъркна от устата ми: Ей, загубен! В навалицата циганчето, което искаше да уплаши, като ехо ми заповтаря думите: Ей, загубен! А аз изпращам щерката на автобуса, голям родителски пример в навалицата на децата дадох... ех, значи не се удържах... излезе ми... После се питах как така от малки не се учат да се трудят и да творят, а тези ръце ги използват да трошат, удрят, грубиянстват, да направят на Вуте да му е зле... някакво рептилно поведение е това, примитивни инстинкти, пък кажете го интелектуалски "манталитет", ама не е... А като става дума за нация... национализмът е последното убежище на негодника. Вижте ги по стадионите колко са националисти. Това манталитет ли е? Национален? Не. Това е примитивизъм, хулиганщина. Няма националност, вирее там, където има тълпа, масовост.

Много интересно се подменят понятията. Не правиш компромис, а приемаш поведение. Траеш си, което значи, че ще ти дадат орден за гъвкавост. Из афоризмите на Уинстън Чърчил, които могат да се отнесат и за всеки вид любовна връзка (като вид война на стремежа за власт) Войната - в по-голямата си част е каталог от груби грешки. Силният, мълчалив мъж много често е мълчалив, защото няма какво да каже. Периодически хората се спъват в истината и падат, но в по-голямата си част след това стават и бързат за по-нататък, все едно нищо не се е случило.

Добре, не ти харесва отговорът ми, не те устройва. Аз не знам друг начин, по който можеш да видиш миналия си живот и да осъзнаеш взаимовръзките между уроците, само че не всеки е подготвен. Както ти в момента не си подготвен да разбереш какво ти се казва, само защото не ти харесва и не те е "обслужил" с думи точно по начина, по който си очаквал: с усуквания, изложения за Буда и сума ти непрактични обяснения, разпявания и приказки. Как ще ги ползваш тези неща?!

Не знам защо се обобщава само за българи. Във всички народи има простаци, има лоши хора, има дефектни характери и направо откачалници. Едни хора продължават да учат и да се развиват, други се спускат по течението и деградират. Познавам хора, които как да го кажа най-кратко и ясно - колкото и да пребивават в мръсна среда, все така неизменно си остават чисти. Наистина познавам такива хора. Значи за едни хора щом е за деградация - винаги може да деградират, да се държат кофти, мерзавски, а за други хора - не, не може, остават си чисти. Въобще това е странна работа податливостта на характера, той е индивидуален, не национален. Дали хората могат да си сменят дефектният манталитет? По мои наблюдения на повечето им се струва, че само си играят кофтито роля, и така до следващата ситуация, до тегленето на следващия тираж, където ще изтеглят по-добра карта, по-добрият късмет. Че всъщност те си носят маската на мерзостта, но душата си те не са такива, според тях са чисти в душата си, защото средата ги подлага да играят кофти роля, а всъщност стремежът е важен. Стремежът обаче се оказва само за успокоение, че го има, че все още сме интелигентни, въпреки че се държим лошо и правим зло. Докато накрая не се слеем с ролята, която играем, докато маската, която сме си сложили не залепне на лицето ни и не станем едно с образа, който имитираме. "Ние сме това, на което се правим, така че трябва да внимаваме на какво се правим." Кърт Вонегът

разковничето е в думата ,,несъзнавано'' (употребена по-горе), но това непредполага бездействие (напротив би следвало да действаме активно по неотложните задачи), просто ,,магическите'' събития в живота ни сякаш не се потдават на съзнателен контрол и се случват по един недостатъчно ясен за нас начин и все пак, след като се случат той става безкрайно логичен.. Откъде сте толкова сигурни, че можете да се доберете до склада от отговори, наречен "несъзнавано", че можете да стигнете до конкретните очертания на рисунъка на това поле? Вашето логическо мислене винаги ще подпъхва картинки. Вашето въображение, което оперира с познати елементи, изведнъж ви подпъхва сглобена нарисувана картинка. Съставена е по определени тагове на вашата мисъл. Това се нарича илюзия. Ако успеете да проникнете зад тази картинка, тоест през нея и да разберете от какво е съставена и от какво се реализира, това е вече реалност.

Ох, хубаво ги говориш, само че това са за мен са отдалечени понятия "ядрото на живота" ... и др. Как се извършва това на практика? Нали знаеш колко бавно и трудно се материализират нещата. Битието е "бавно като смола" - по Вл.Зеланд. 5-те книги от серията "Транссърфинг на реалността" ги прослушах на руски в аудиоформат, отначало всичко беше ясно... мина време и стоя в огромно недоумение. Единствено теорията за махалата като образ на институциите и деструктивните човешки егрегори ми остана съвсем ясно и разбираемо, всеки се е сблъсквал...

Твърде малко съм запозната с въпросните религиозни системи и как Буда достига регресия до минали животи. Струва ми се твърде опасно един обикновен човек да напусне тялото си и да витае из миналите си прераждания. Можеш да видиш доста неприятни неща... самият ти практикуващ неприлична професия, или да преживееш смъртта на любимите си хора... или да видиш собствената си смърт.. смърт в някаква ужасна ситуация и болки, някакви ужасни кървави събития, които сегашният ти разум не може да ти побере. Може да очакваш райски Дисниленд, а да се окажеш на влакчето на ужасите и като се събудиш, да се видиш в огледалото с побелели коси. Това се е случило на едно 11-годишно българче в един лунапарк... имаше го в пресата. Така че регресията хич не е за забавление. Току-що от фейсбука анулирах "приятелството" си с енергийни терапевти, които можели да те накарат да регресираш в минал живот... дистанционно!!! Да се правиш на Буда пред някой дистанционно и за пари вече ми се струва прекалено... не знам... който има мнение нека разгледа и си го каже http://www.facebook.com/#!/events/348581545165272/

Нещо като проект-визуализация, каквото си нарисуваш, то ще се материализира. Дали?! Все пак нарисуваното е илюзия. Когато човек обърка илюзията с действителността стават едни страшни работи.

@Инатари, разбирам за какво говориш, творчеството дарява на човека прекрасната възможност да изрази себе си, да изрази своето отношение към обкръжаващите го хора и към света като цяло. Ние изразяваме нашите съмнения и надежди, страхове и мечти, конфликти и примирения. И някъде там, по пътя творчеството става наш верен водач по дебрите на не толкова лесния ни, дори противоречив бих казала наш вътрешен свят. Само искам да отбележа нещо по-конкретно към темата за 45 годишния мъж, който Учителят съветва да вземе боичките и да рисува. В своя скромен житейски опит познавам подобни примери за 45 годишни неудовлетворени мъже, в които енергетиката е вътрешен конфликт. Да, те почват да рисуват, да пишат стихове, да се опитват да се върнат в детството, да се вдетинят едва ли не. Резултатът от това е плачевен - твърде начинаещи, дори неизвестни, почват да "звездоманят" с новото си-старо хоби и да си търсят компания на млади хора. Получава се, че други момичета виждат в тях най-доброто, на което техните татковци никога не са разкривали пред тях и започва една фройдистко-сексуална инфантилна серия, понеже 45 годишния мъж е всъщност едно дърто момче, недоузряло емоционално, неудовлетворено от постигнатото, а иска да узрее и да доизживее младостта, която му се изплъзва с по-младо девойче, което също няма кой знае каква цел или път. Общо взето се получава "слепец води слепеца", а изкуството е само предтекст. Така че не виждам защо Учителят дава такива съвети на 45 годишни мъже в тяхната фатална критична възраст. Явно той е откъснат със своите идеи в едно затворено общество, и не е имал голям контакт с масовата реалност и масовата култура, където нещата не се трансформират към по-високи духовни вибрации, а се стичат към по-ниски, секс, наркотици и одъртял рокенрол.

Здравей, Инатари! Разбира се за звездоманията не разбирам откъде идва това нещо. Учителят говори за арт-терапия на 45 годишен човек, как да намалее агресията му. Относно арт-терапията е на същото мнение и известният художник Пикасо: "Всяко дете е художник. Трудноста е в това да остане художник, излизайки от детската възраст." Пабло Пикассо 2009 година бяха пристигнали негови рисунки и керамика в Галерията за чуждестранно изкуство, където сам си беше правил иронични графики на старец, който се заглежда с вид на велик художник по млади жени. http://culture.actua...ews_226081.html Това е снимка на друг ексентричен позьор с неговата картина и с холивудската звезда Ракел Уелч. Тук вече не става дума за арт-терапия а направо за арт-психиатрия. Не е ясно как светът ще се оправи и кой кого точно...

Мечтите са безплатни, така че понякога изпитвам удоволствие да зяпам в молове(без да купувам за съжаление). Дали съм била на доброволчески дни? Има ги обявени във фейсбука списък на обекти с нужда от доброволци с безплатен труд - в събота или неделя, засега не съм успяла да се включа. Обектите, които са близо до мен са със запълнени списъци, а искам да ми е удобно не да пресичам по диагонал целия град да помагам в чужд непознат квартал.

Попремислих малко и ми дойде друго прозрение. Учителят говори на 45-годишен мъж за арт-терапия и прави крилати обобщения, за да го запали. Аз споменавам за арт-звездомания и болестни състояния на блясъка на славата.

Нищо не се разбира от неподредените ти мисли, които си изложила. Говоря за закона на джунглата приложен не при нормални животни, а при хора и техните психични комплекси и неустойки.

Малко съм объркана от темата, твърди се, че хората на изкуството са егоисти. Дори егоцентрици. Ако засягаме въпроса за макрокосмоса им - това са приятни неангажиращи приказки за пред публика, а те много я обичат.

Една майка ме убеждаваше, че за да станеш художник, почваш да учиш от а, б както математиката, там също имало само формули и съотношения, както и работа, работа. Излиза че пак трябва да си праволинеен и като чиновник, затворен само в своя си свят. Може би става дума за наивни художници? Знам, че има такъв раздел "наивно изкуство". Хора, които умеят да рисуват, знаят отлично кое как се прави, решават да рисуват картини в наивен стил със сгрешени пропорции и простодушна инфантилна тематика, отговаряща на моментните им състояния, но носеща енергетиката на душата им.

Слаб е неестествено състояние спрямо природните закони. Това е човек в състояние на вътрешен конфликт по отношение на това, което иска да направи. При такова състояние ресурсите не са целенасочени, а отиват както към борба със себе си, така и с другите. Състоянието на слабост притежава голяма сила - то започва да играе по закона за джунглата - който най-силно драска, щипе и хапе, на негова страна е и правото. Няма как да помогнеш на човек, който "играе" по законите на джунглата, избива комплекси и винаги си мисли, че трябва нещо да защитава, защото е прав. Такъв човек няма как да усвои ново знание.

http://www.facebook.com/pages/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4-%D1%80-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-d-r-Svetla-Baltova/338129679549093?sk=app_190685820970571#!/pages/%D0%97%D0%B4%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B4-%D1%80-%D0%A1%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%BB%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%BB%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-d-r-Svetla-Baltova/338129679549093?sk=info eто го линка към тази страница във фейсбука, вече зададох въпрос на г-жа Светла Балтова Много благодаря за информацията и за страницата!!

Здравейте, ще се разпиша и аз. За първи път правя житен режим, започнах на 8 февруари. Досега не съм спазвала някакви диети, килограмите ми са в ред, единствено съм се ограничавала след като прекаля с някакво хранене и не употребявам в кафето си захар, а мед. Мислех, че ще бъде лесно, започнах без подготовка преди това 10 дни. Оказа се, че съм била много самонадеяна. Първо не знаех как се приготвя житото. Нямаше как да зная, че едно е да го ядеш варено на котлона малко преди това, друго е да го оставиш в термос с гореща вода 24 часа и трето е 36 часа да е било на температура 22 градуса. Е, на третия ден го направих по третата рецепта и го изхвърлих, защото ми се струваше, че мирише и е развалено. Доста е побъркващо, ако храната не ти е готова веднага, особено когато вкъщи се разнасят миризми на любимите ти неща. С близките и почивните дни също не го предвидих. Направих им манджи толкова много, колкото не съм правила друг път, сигурно защото бях много гладна и те да се хранят вместо мен. Едвам издържам да си кажа формулите преди хранене. Какви ти молитви, гневна и раздразнителна съм особено когато се въртят всички в почивните дни край мен вкъщи, а аз съм гладна. Детето само ми взема орехчетата, които съм си начупила и ме подяжда. Вчера бях много унила, а и откакто съм на режим престанах да си правя гимнастиката на Синди Крофърд. Нещо не ми върви особено с режима, по-бавна съм.