Mentolka

Никола Тесла - Човек от бъдещето

2 интересни филма за този невероятен гений.

http://www.vbox7.com/play:55daa107

http://www.vbox7.com/play:a27e25a8&al=1&vid= и http://www.vbox7.com/play:0a2e5cd7&al=1&vid=

Здравей,broken bottle top,
Прочетох поста ти и реших, че искам да ти споделя моя опит. Аз също имах несполучливи връзки по същата причина и непрестанно търсех отговор (въпреки, че съм мъж), защо в крайна сметка имам чувството, че не съм обичан. Дерзанията ми продължиха до не отдавна, когато прочетох следната мисъл на Петър Дънов за любовта:
"Този , когото обичаш, трябва да бъде тъй свещен, както твоят образ и да не внасяш абсолютно никакво петно върху него. Съвременните хора не могат да разберат любовта, понеже не могат да се разделят от старите схващания.Те мислят, че като обичаш един човек, трябва да го нахраниш, да го облечеш, да му дадеш легло и пр. Някой може да каже, че при любовта ще задоволиш нуждите на онзи, когото обичаш: ако е жаден, ще му дадеш вода; ако е беден, ще му дадеш условия; ако е невежа, ще му дадеш знание; ако е скръбен , ще го утешиш. Но ако той има всичко това, ако няма нужда от това?
Това е само външната страна на любовта. Любовта дава нещо повече от това, което можеш да дадеш или направиш външно на човека. Любовта си има една , по-велика, по-дълбока вътрешна страна. При любовта има взаимна обмяна между душите , преливане на душите.Любовта е най-нежното цвете, което трябва да се развие далеч от погледите на хората. За любовта ти никой не трябва да знае. Любовта с език не се предава. Онзи ,който те люби, не говори , но ти чувстваш, че в тази душа има любов.Проговори ли за любовта си , тя се изгубва.Когато се обичат , хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно предават своите мисли и чувства.Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и ще чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение.Когато обичаш едно същество, макар то да е далеч, твоята любов ще го закриля, подкрепя и огражда.Прояви своята любов, без да търсиш любовта на хората. Връзката е Божествена, когато човек има такава широка любов, че като обича, да не очаква да му дадат нещо в замяна. Щом очаква, той не е никакъв извор.Той е щерна.Като търсиш любовта на някого, ти всякога ще имаш терзание. Когато някой ти кажа , че те обича, кажи му: " Ти вършиш волята Божия". Не питай другите: " Ти обичаш ли ме?" Щом питаш, всичко ще изгубиш. Кой как ни обича, то не е наша работа. Това е работа на другите. А ние как обичаме , това е наша работа.Престъпление е човек да изисква от някого той да не обича другиго , освен него.Любовта носи изобилието.При любовта между двама души единият е активен, а другият - пасивен. Двамата не могат да бъдат едновременно активни, Това състояние не остава винаги в същото положение. Като люби известно време, човек става пасивен. У него има вече желание да го обичат. Ето, защо , който люби , след време става пасивен, а когото любят, от пасивен става активен и почва да люби.Когато любовта между двама души е активна и в двамата, те стават положителни и се отблъскват.Ако са мъж и жена, в такъв случай остават бездетни.Ако искате някой да ви обича, между него и вас трябва да има разлика, която да е хармонична, както между тоновете в музиката. В това правилно съчетание, в това различие именно седи хармонията, от която ние се възхищаваме.Никой няма право да запита приятеля си или когото и да е , обича ли го. Зададе ли такъв въпрос на приятеля си, любовта между тях ще изчезне. Обичате ли някого , и той ви обича. Няма защо да го питате.Щом питаш , ти не вярваш вече.Ако кажеш на някого, че го обичаш, с това все едно, че искаш да му кажеш: " Както аз те обичам, и ти трябва да ме обичаш".Отрицателните сили в света не могат да докоснат човека на любовта. Те не намират храна в него, понеже не са в хармония с неговото естество.Когато имаме любовта целият свят работи за нас, а когато я нямаме, ние сами работим, и затова работите ни не вървят.Човешката любов, ако не е облагородена от Божествената, може да изсмуче соковете на онзи , когото обича.За всеки човек е определено, кой да го обича,.И всеки човек трябва да намери онзи, който го обича.Искате ли да знаете, дали даден човек ви обича, спрете се в съзнанието си. Ако мисълта за този човек никога не изчезва от съзнанието ви, ще знаете,че той ви обича. Ако и вие не изчезвате от съзнанието му , и двамата се обичате.Не може да мислиш за някого , ако той не мисли за теб.Няма по-голяма нещастие от това, да видиш любовта и да я нямаш".
В сърцето си почувствах, че той може би е прав и реших да се променя. Наложих си да спра да се притеснявам дали ме обича жената до мен, а да мисля само за това, което аз изпитвам. Много скоро тя усети промяна в мен, започна да ме пита дали не се е случило нещо (когато спреш да се тревожиш, излъчването се променя, изглеждаш щастлив - това действа като магнит за околните), да не би да съм срещнал друга (значи съм започнал да изглеждам влюбен, за разлика от преди), получавам всичко онова, за което съм се дерзал толкова години. Има и друго. В крайна сметка, има един, който те обича безрезервно и безгранично - Бог. Любовта между хората е проявление на тази негова любов.

Никола Тесла - Човек от бъдещето

2 интересни филма за този невероятен гений.

http://www.vbox7.com/play:55daa107

http://www.vbox7.com/play:a27e25a8&al=1&vid= и http://www.vbox7.com/play:0a2e5cd7&al=1&vid=

Никола Тесла - Човек от бъдещето

2 интересни филма за този невероятен гений.

http://www.vbox7.com/play:55daa107

http://www.vbox7.com/play:a27e25a8&al=1&vid= и http://www.vbox7.com/play:0a2e5cd7&al=1&vid=

Дамян Дамянов
Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Защо се стига до алкохол, дрога, цигари? Или по-точно казано – защо някои стават зависими от тези неща, а други – не? В този подфорум (Психология), а и в другите има много подобни теми. Ако модераторите решат, могат да слеят тази тема с някои от тях. (вижте също темата: Зависимостите - част 1)

Но на мен ми се иска да повдигна въпроси, които са общи, за всички зависимости. А именно:

- Всеки ли човек, посегнал към чашка бира , вино или концентрат има опасност да се превърне в алкохолик?

- Всеки ли човек опитал някаква дрога , има опасност да стане наркозависим?

- Кога, защо и как някои хора стават зависими от алкохол, цигари, дрога?

В една друга тема от форума имаше сблъскване по въпроса да се употребява ли алкохол и в какво количество. Полезен или вреден е? Но съвсем малко хора си зададоха въпроса – защо се пие? Какво кара човек да посегне към чашката, дрогата?

Повод да се замисля по този въпрос бяха някои мнения в другата тема за алкохола. Ето последното:



И аз се опитах да кажа същото в първия си пост там, но никой не ми обърна внимание. Явно писането не ми е стихията. Затова и опрях до цитатите. Така, че не се сърдете когато ги ползваме. Не всеки има дар слово.

Забележете, че Учителя акцентира върху астралното и умственото пиянство. Но това е понякога предпоставка за посягане към алкохола на физическо ниво. Нещата са се счупили някъде другаде. Какво може да се направи за да се предотврати такова "счупване"? Един от отговорите ми е - човек да е буден. Но за съжаление събуждането често става след като сме се спънали в "камъка". Или наш близък се е спънал...

Обикновено отварям тема, когато нещо ме интересува. Така, че имат думата специалистите. А може би и хора сблъскали се с този проблем, изпитали негативите на тази зависимост и измъкнали се от нея. А може би все още измъкващи се? Или хора смятащи, че на тях това не може да се случи? Всъщност за това е и форума - всеки да си каже какво мисли.

didi_ts, много ти е хубава темата, моите поздравления за уцелената 10-ка.Дейл Карнеги дава много хубави съвети за това, колко безмислено е безпокойството ни.Който не умее да го надделее, много трагично за него.Спомням си примера с това да не намираме кусури за всичко, да не чоплим в душата си, да не цепим стърготини.Наистина безумно от наша страна да хабим жизнената си енергия за нещо невъзможно.Или случката с онзи професор по медицина, който събрал студентите си преди лекция и им показал как излива съд с мляко в умивалника.Завещава им нещо важно:"Не съжалявайте да изтеклото мляко"Да не си самоизмъчваме съзнанието с невъзможни неща.Както подреди нещата Бог, ние сме вторични със своите претенции. Сър Уилиям Ослър казва"Основната ни задача е да гледаме не онова, което се очертава смътно на хоризонта, а това, което стои ясно пред нас".Самия Ослър живее в херметизирания отрязък на днешния ден.

"За мъдрия всеки ден е нов живот"

"Щастлив е оня и благословен,
който приема "днес" за своя ден,
който би казал ведро и без страх:
"Дори да няма утре, днес живях"

Една от най- успешните и широкодостъпни методики за справяне с проблемите, страховете и безпокойството е достатъчно елементарна, за да бъде използвана от всеки. Голям процент от хората стигат до нея сами, след като са били изправени пред неразрешими проблеми, други се запознават предварително и се опитват да я прилагат, а трети просто си се ядосват, притесняват и безпокоят. Интересното е, че този метод, който е доста успешен при силни стресови ситуации, не се прилага при ежедневните дребнави спречквания и тревоги. Този метод е вроден в човека, но научавайки се да се тревожи, човек забравя да не се тревожи , да не се ядосва и да не се стресира ежедневно от банални, повтарящи се ситуации.

Тези дни четейки за дребните и за големите страхове на хората и за тяхното преодоляване се случи така, че станах свидетел на неволното прилагане на метода на Карнеги от 6 годишният ми племенник.
Какво имам предвид!? Методът е прост: 1. Човек представя пред себе си просто и кратко какъв е проблема. 2. Представя си най- лошото развитие на нещата. 3. Приема най- лошия вариянт като случил се. 4.Търси по- добро решение на най- лошото което ще му се случи.

Звучи просто, но действа, след преминаването през четирите точки, следва спокойствие и трезво мислене в резултат на което излизат много нови варианти.

Преди няколко дни имаше страхотна буря, синът ми и 6 годишният ми племенник играеха в училищния двор, когато бурята започва, те тръгват къд дома на приятелчето с което играят, защото то живее наблизо. В това време родителите на племенника ми пътуват извън града. Малкият е силно притеснен от силната буря, пороя и светкавиците и започва да мисли на глас: Сега ако гръмотевица удари колата на мама и татко, те ще умрат и леля Д. и чичо Я. ще станат мои родители. И се успокои.

Методът за който изчетох цяла книга и който се затрудняват да приложат хора с доста житейски опит беше приложен успешно в рамките на няколко минути от едно шест годишно дете.

У хората не е заложено да бъдат дребнави, да се безпокоят за всичко и да си създават проблеми, тези "качества" се придобиват. Придобивайки ги, ние превръщаме живота си в ад, от който много простички правила, правилно подредени, могат да ни помогнат. Защо ни е толкова трудно да ги прилагаме ежедневно и с това вгорчаваме както собствения си живот, така и живота на околните!!?

Доста често по- лесно приемаме известие за смърт или тежка болест, от колкото факта, че съседката редовно изтърсва покривката с трохите над нашия балкон. И трябва ли задължително да преживеем катаклизми, за да успеем да погледнем живота по друг начин!

Един паралел. Изтезание в древните затвори- слагат човека в легнало положение и поставят над лицето му къпчук, капка, която капе равномерно, бавно и продължително в рамките на часове, това докарва изтезавания до лудост.
Това са дребнавостите- ежедневно, постоянно, продължително дразнене, което ни докарва до лудости.

Забелязвам, че всички големи конфликти започват от дребни неща и се разгарят от многото безмислени приказки, а в същото време всички големи проблеми приемаме и започваме да действаме за решаването им без много приказки. В същото време дребните ежедневни проблемчета ни нервират често , по малко и ни докарват купища физически проблеми, вместо да се опитаме да се справим с тях ние гледаме към големите проблеми, които често разрешаваме доста по- бързо от дребнавите си навици и кавги. Силно впечатление ми направи следния откъс от една книга:

"Една от най- интересните истории, разказани някога от д-р Хари Емерсън Фосдик- история за спечелената и изгубената борба на един горски великан.
"На склона на Лонг Пийк в Колорадо още лежи
дънера на огромно дърво
Естествоиспитателите казват, че е живяло
четиристотин години. Било е фиданка, когато
Колумб е слязъл на сушата в Сан Салвадор, и
младо дърво, когато първите заселници
пристигат в Плимут Нова Англия. През
столетния си живот е удряно четиринадесет
пъти от гръм, край него са отшумявали безброй
лавини и бури в продължение на четири века. То
ги преживява всичките, но накрая го нападат
бръмбари- дървояди. Те го повалят.
Насекомите си прогризват път през кората му и
постепенно разяждат сърцевината на дървото.
Те са дребни, но атаките им не спират.
Горският великан, непобеден от годините,
неунищожен от гръмотевиците, издържал на
бурите, става жертва на дребните буболечки,
които човек може да смаже с пръст."

Това е историята на повечето хора с хронични заболявания, с нервни кризи, сърдечни проблеми, хора устояващи на големите трудности, а изядени от дребните лоши мисли в главата си.
До колко хората сме в състояние да преборим дребнавостите!? Всеки има лична история......а лична рецепта?

Идеално казано,но проблемите идват понякога точно когато отстояваме себе си.... особено пред човек,който друго мнение или критика не приема

Здравей, по-долу ще напиша каквото мисля спонтанно, като отговарям на части. Ще пиша на "ти", именно защото те уважавам и не искам да поставям дистанцията на "вие"! А и говоря на цялостната ти единна личност, а не на някакви разцепени часто. Ако се замисли човек, погледнато от психологична гледна точка, обръщението вие, освободено от социалните консенсуси за употребата му, е най-малкото странно...


Наистина е много важно да знаем какво искаме от този живот! А кой е искащият?! Често си мислим, че искаме нещо, но всъщност това са сугестираните в нас социални желателности, внушени ни от медиите, приятелите, родителите... Какво обаче искаме ние? А кои сме ние - мисловните патерни, разбирания, човешки морал, норми, правила, подсъзнателните програми, заложени ни през детството и по-късно и следващите от тях емоционални ищения? Не сме това и ти го знаеш! На мен самия ми отне 32 години преди да намеря какво иска душата ми! От 21 годишен започнах да се питам какво искам. Отговорът беше само един и го знаех още тогава, но нямах смелостта да му повярвам. Трябваха ми десет години опит, мъки, сривове, провали, терзания, копнежи, лутане, докато пътят за по-пълна изява на душата ми се подготвяше. Именно в тези лутания и терзания, които погледнато от по-високо, бяха точно на мястото си! Накрая съединих личността и душата си в едно и намерих призванието си. Пожелавам го и на теб! Ако имаш призвание за артист, бъди такъв, дори и да си инжинер! Ако имаш желание да свириш, отдай му се. Ако тръпката ти е д атанцуваш, направи го своя професия, отдай му се с жар и хъс. Каквото и да ти казват родителите, сивите други наоколо, когато правиш нещо с жар и от душа, с цялото си същество, тогава наистина си добър в него! Тогава то ти носи и доходи! Парични, но и душевни! И парите се сливат с душевното наслаждение от правенето на призванието ти! Намери го! Последвай го!



Да, не хорицата наоколо са причината да не се чувстваш добре. Хорицата ще ги видиш според вътрешните си филтри, знаеш го! Аз самия когато съм в "дупка", всеки ме дразни, а подсъзнанието ми реагира със защитни образи ,пълни с насилие. Когато съм спокоен, енергийно наситен, оцялостен и свързан с духа си, всяка човешка слабост виждам като весела екзотика, а общуването ми носи наслаждение и храни душата ми!



Бог е доста атавистична думичка, съкращение за Космически ред, единство, сливане с мъдростта на големия Живот и т.н. Мислиш ли, че Вселената има нужда от малкото ти страдание? Не, мъдростта на битието се нуждае от огъня на любовта ти, от силата на вярата ти, от мощта на разгоряната ти псигхична енергия, от осъзнатата ти психика, която си анализирал, проникнал с лъчите на съзнанието си и трансформирал до сплотено единство, насочено към добруване и хармония!

Суицидните ти мисли са вопъл на подсъзнанието ти за живот и любов! Те са езикът, на който то говори - така то изразява болката си от липса на задоволяване на нуждата си от любов, на здравата мотивация/ агресия на вътрешната и външна реализация. Тоест, последното, което подсъзнанието ти иска, е самоубийство. Напротив, тов а енеговият начин д ате тласне към намиране на щастието, любовта, пълноценната ти реализация, вътрешна смелост и социална самоувереност! Бих се радвал д апрочетеш другите теми за окр - в доста от тях съм обяснил механизма на работа на подсъзнанието. Виж и тази статия, в която също подробно обяснявам подсъзнателните механизми!


От една страна, дълго време си вървял против Себе си, учил си нещо, което душата ти не иска. От друга страна нуждата ти за любов крее и вехне, смачкана от някои излишни програми, които отклоняват пълноценната и изява! Няма да се впускам в подробности, макар че си казал доста.


О, разбирам те прекрасно! Ти имаш трудности от 6годишен. Аз от четири. Започнах да заеквам - генетично предразположен плюс майка заекваща. Тиранин, непредвидим и злоупотребяващ, мачкащ и убиващ всяка социална изява. А в юношеските години... както и да е... Дава ни се толкова, колкото можем да носим! Това, че имаш известни товари, тоест страхове, чувствителност и противоречия, всъщност е прекрасна храна за душата ти - когато съумееш да осъзнаеш и промениш всичко! Задача, разрешаването на която ще ти донесе ... мъдрост! Мъдрост далеч по-дълбока от тази на връстниците ти. Опитност, беезценно гориво за духа ти! Когато вземеш нещата в ръцете си, ще се радваш, че си носил тираните на страховете и тъгата. Те сега оформят бисерите на силата ти - сега съзнателната ти промяна обаче ще постави тази автоматична дейност на по-високо и осъзнато ниво!


И за анемията и за косата, психиката има огромна роля! Ако луковиците в кожата са още там и здрави, косата може да се възстанови. Имам случаи на пациенти, които в хода на терапията, при работата с емоциите, им порасна косата. Ако пък вече ги няма луковиците, какво пък, мъж си. Това е последното, което би било важно както за теб, така и за жените и за който и да е, когато реструктурираш психиката си!
Походката, езикът на тялото, мускулатурата (фитнес, бойни спортове) - това са неща, по които би могъл директно да работиш! Променения език на тялото ще повлияе и на психиката ти, отвън навътре!




Когато анализираш и осъзнаеш несъзнаваните си програми, ще имаш възможността да ги реструктурираш! Жените са като радари и по най-малките невербални поведения улавят скритите в нас мъжете комплекси. Препрограмирането на комплексите ти ще възвърне смелостта ти и увереността ти при чувеане на нормалните не-та и откази, които водят до все повече да-та и развиване на мъжки чар, пленяващ жените. Тогава сам ще осъзнаеш колко малко всъщност искат жените от нас, как самите жадуват запознаване и заговаряне, сприятеляване и т.н.

Моят приятелски съвет е да започнеш с лична терапия при психотерапевт, след което да преминеш на групова такава!

Успехи!

Присъединявам се към новината на Мона, тъй като бях свидетел на огромната работа свършена от духовниците в кв. Аспарухово.( и то напълно безвъзмездно)
Отделът за младежки дейности и спорт във Варна също дават своя принос, момчетата вече втора седмица са на водолазни спортове, учат се на мотивация, учат се да виждат красивото в живота, учат се да живеят, нещо което някой в детска възраст им е отнел( хероиново зависимите биват пристрастени от 13-14 год. възраст, като последствията са болестно състояние с трудно осъществими алтернативи).
Добрата новина понякога се състои в това да знаеш, че някой мисли за теб, че някой има нужда ти да си жив.

Родителите : шивачи на дрехи за души.

Дамян Дамянов
Към себе си

Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез.

Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.

Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.

Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!

Благодаря.

Тук е мястото да споменем положителното мислене и да обръщаме лошото в добро.
Пример-обвинявала съм се, че не мога да отида на работа, да съм с децата си, да съм сготвила, да мога да помогна и на близък, който ми се сърди... и това едновременно ако може...Години наред.

Докато не ми гръмнаха бушоните. Спрях, отдръпнах се и започнах да си казвам-сина ми се оправя сам, няма кой да го изпрати и посрещне от училище. Да, но пък се учи на самостоятелност.
Закъснявам за работа, ужас, това не си позволявам никога, винаги съм преди всички... Да, закъснях, два автобуса минаха натъпкани. Ще повървя пеша. Ще се усмихна... И хоп, идва празен автобус, закъснях с две минути, но пак съм преди всички...
Дъщеря ми няма да ходи на училище, ужас... да, но може да каже обичам те, да се усмихва и да сме щастливи заедно...
Не съм успяла днес докато готвя, да прочета някоя книжка, да напазарувам, да изпера... и ми остана работа за утре... ами да, не съм робот. И другите ще помогнат. Все пак съм и жена, човек, който има нужда и от забавления, малки


Та ето, осъзнаването, че има независещи от нас причини. При желание можем да ги потърсим, да разберем ... себе си. И някак по-лесно разбираме и другите. И всичко се подрежда, от самосебе си някак... Просто живота потича по-леко.
Нямам цел да съм "най-добрата", а правя най-доброто за момента. Според силите си.

За можене -МОЖЕМ Слънчева.
Интересна тема.Мисля,че филмовият герой подал репликата ,всъщност олицетворява една категория хора,които искат да държат всичко около себе си под абсолютен контрол.В тази категория са например онези шефове,които искат да знаят всичко,да бъдат питани за всичко и не одобряват никаква инициатива.Пълен и повсеместен авторитаризъм.И когато стресът дойде в повече и шефът постъпи например в болница ,в стаята се монтира телефон(преди развитието на моб.комуникации),по който продължават да се дават команди и нареждания.Образът е краен,но го има сред съвремениците ни.Същото отношение други хора ,без значение мъже или жени ,имат в личните си взаимоотношения.Родители,които искат да упражняват пълен контрол над децата си,съответно над партнъора и т.н.Изведената в крайност потребност да се контролират и направляват нещата от живота,на мен лично ми говори за вътрешна несигурност,за липса на опорна точка.
Много е изтощително да си постоянно нащрек и в кондиция за да не изпуснеш нищо от вниманието си.
Мисля,че хората ,които контролират по този начин други хора и събития,рано или късно се изчерпват физически и тогава идва момента на преоценка и смяна на курса,ако човекът успее да види проблема си.

Поздрави

Как може да се защити човек? В бомбено убежище или в танк. Човек си мисли, че е защитен вътре. Но видимостта и в двата случая е ограничена до малко прозорче и амбразури. Човек е защитен от света, но не вижда света. Не вижда и себе си, защото е облечен в защитен костюм.

Основната цел на контрола е създаването на контролирана среда, вътрешна или външна, в която да няма изненади, неочаквани промени, неоторизирани гости. Както знаем, около барутен погреб ще има охрана десет години независимо дали през тези десет години някой е имал желание да го подпали или не.

Контролът не зависи от реалните опасности, а от вътрешните страхове. Страх от неочакваното, което може да се окаже лошо. Страх да не би човек да се промени към по-лошо. Колкото повече неща обявим за лоши, толкова по-голям ще е контролът, толкова по-голямо капсулирането в себе си. Човекът в капсула може и да смята, че живее в света, но може да си позволи да види от света само онази негова част, която може да контролира. Останалата я потиска.

Затова, колкото по-голям е контрола, толкова по-малко от реалния свят виждаме, докато стигнем до наличието само на една амбразура, която прахът може да запуши по всяко време. Виждаме по-малко, защото плашещите части на света ги отхвърляме, потискаме ги в несъзнаваното. Те стоят там, натрупват се и накрая ни изяждат главата.

Плашещите части на света (а и в себе си) ги отхвъляме чрез обобщения. Страх ни е да погледнем проблемите в себе си и обобщаваме: „Жените не можеш ги разбра”. Страх ни е да се заемем с практическите си задачи на Земята и обобщаваме мислите и дейностите си като говорим за отвлечени понятия като истина, любов, мъдрост и т.н. Това също пречи да се види реалния свят. Влизането ни там се контролира, за да не узнаем нещо за себе си, което да ни уплаши.

Контролът е най-вече страх от себе си. „Ох, какво ще си помисля, какво ще направя, какво ще почувствам. Какво ще си помислят братята? Абе аз това защо го направих? Как можах да го направя? Следващия път ще контролирам повече!” Този вътрешен диалог го има съзнателно или несъзнателно. Ако след като сте направили нещо нестандартно за вас, усетите вътрешно напрежение, то спрягате този диалог в себе си.

Контролът пречи да опознаем себе си. Държи те в рамките на определени мисли, чувства и ситуации. Рамки, които човек сам си поставя. Това са рамките, които ни отделя от света. След като не можем да видим свят как ще опознаем себе си?!

Човек може да се опознае едиствено, ако съответното знание е влязло в съзнанието. А как ще влиза това знание като се потискат мислите, емоциите и чувствата. Как ще влезе, ако потискаме действията, които биха ни изправили пред нестандартна ситуация, която единствено може да ни даде възможност да се опознаем.

Да, дълбоко капсулирани ние наистина идеално познаваме....капсулираната си страна, но не и огромната част от нас извън нея. За да опознаем себе си, трябва да позволим на всичките си чувства и желания да излязат на повърхността. Да се отнасяме нежно с тях, за да видим истинските им корени, истинските причини за тях. Опознаването на тези корени и причини означава себе-опознаване.

Да се опознаеш означава не да се обявиш за лош или да обявиш свои мисли, чувства и действия за лоши, а да видиш техните корени. Да видиш коренните причини, за да разбереш, че не си лош.

Човек не се променя. Да, човек не се променя. Всички техники, медитации, начин на живот и т.н. не променят човек. Човек си е един и същ. Може само да се самоопознава и надгражда над това, което има. Това, което има и по погрешка е обявил за лошо, са корените, които ще дават жизнена сила на надстройките, които може да направи. Дори не са точно надстройки, а разбиране на възможностите и изпълване със светлина. Човек се изпълва със светлина и любов, когато се себеопознава и разбира, че е точно такъв, какъвто трябва да бъде.

В този път всяка загуба е полезна. Всяка загуба е непредвидена, неконтролируема ситуация, която ни носи познание за нас самите. След всяка печалба идва моментът на загубата. Това, което сме взели, трябва да го върнем, иначе не бихме могли да вземем следващото по-голямо нещо. Всичко, което получаваме в даден момент трябва и да го връщаме. То е нещото на сегашното ни стъпало на развитие, което ни приковава към сегашното ни стъпало на развитие. Преиодично трябва да се отказваме от всичко, за да минем на следващото стъпало.

Нещото, от което трябва да се откажем завинаги, това е сигурността. Сигурност означава статичност, блокиране, замразяване, спиране. Несигурността означава развитие. Контрола е враг на несигурността.

Човекът и грешницата

* Човек става това, което мисли.

Един ден в ръцете ми попадна книга, писана от християни. Поисках да ми четат и да ми обясняват някои пасажи. Ще повярвате ли? Единственото нещо, за което се говореше в тази книга отначало докрай, беше грехът и само грехът? Глупакът, който непрекъснато повтаря: “Аз съм поробен”, ще бъде един ден такъв. А нещастникът, който казва непрестанно: “Аз съм грешник”, навярно ще стане такъв. Ето една притча за това.

“Имало едно време един свят човек /санясин/, който седял под едно дърво и поучавал.Той пиел мляко и ядял само плодове. Той правил безкрайни пранаями /целенасочени дихателни упражнения, предназначени да се овладее Праната – космическата енергия/ и имал усещането, че е много свят. В същото село живеела жена с леки нрави. Всеки ден санясинът я предупреждавал, че ще отиде в ада за своите грехове. Клетата жена се молила богу, ронейки парещи сълзи и повтаряйки: “Моля те, Господи, избави ме от клетия живот, който водя!”

Светият човек и грешницата умрели. Жената била потърсена от ангели, докато демони поискали душата на санясина. “Как така – възкликнал той, - не живях ли свят живот и не проповядвах ли на всички за светостта? Защо трябва да ходя в ада, докато тази жена с лоши нрави отива на небето?”

“Защото – отговорили демоните – тази жена, която беше принудена да извършва безнравствени постъпки, беше устремила духа си към Господа и търсеше избавление, което сега получи. Ти напротив, когато извършваше свети постъпки, беше устремил духа си към лошотията на ближния ти. Ти виждаше само греха, ти мислеше само за греха; ето защо сега ти трябва да отидеш на мястото, където съществува само грях.”

Шри РАМАКРИШНА

СЛЕДИТЕ В ПЯСЪКА

Една нощ един човек сънувал сън. Сънувал, че се разхожда по морския бряг заедно с Бога. По небето проблясвали сцени от неговия живот. При всяка сцена той забелязвал двойни следи от стъпки по пясъка-едната била неговата, а другата на Господ. Когато проблясва последната сцена от живота му, той погледнал назад към следите от стъпки в пясъка. Забелязъл, обаче, че много пъти по жизнения му път имало само една следа от стъпки и че това ставало през най-тъжните и унизителни периоди в живота му.Това го разтревожило и запитал Господ: "О, боже,Ти някога ми каза, че след като съм решил да Те следвам, Ти ще вървиш винаги с мен. Но аз забелязах, че по време на най-трудните моменти от живота ми по пясъка имаше само една следа от стъпки. Не разбирам защо когато най-много се нуждаех от Теб, Ти си ме изоставил сам. Господ му отговорил: "Мило мое дете, аз те обичам и никога не бих те изоставил. По време на твоите изпитания и страдания, виждаш само едни стъпки, защото тогава те носех на ръце!"

След време След време човек научава тънката разлика между това да държиш някого за ръка и да оковеш душата му във вериги, научава, че любовта не означава да се облегнеш върху някого с цяла тежест, и че компанията не се търси за сигурност, започваш да научаваш, че целувките не са договор и подаръците не са клетвени обещания, започваш да приемаш пораженията с високо вдигната глава и отворени очи, с достойнството на вече голям, а не с детско страдание, научаваш се да градиш пътищата си върху днешна основа, защото утре е твърде несигурна почва за каквито и да било планове. След време човек се научава, че дори слънцето може да те изгори, ако се доближиш твърде близо. Затова засадете своя малка градинка и украсете собствената си душа, вместо да чакате някой да ви донесе цветя. И човек се научава да оцелява... Научава, че е силен, и че наистина има стойност. Неизвестен автор Мъдрост Трима каубои яздели из пасищата от ранна утрин.Единият от тях бил индианец от племето навахо.Заети цял ден с непокорния добитък, тримата нямали нито миг да седнат да се нахранят.Към края на деня другите двама каубои започнали да разправят един на друг кой колко бил гладен и какви купища храна щели да изядат, когато се върнели в града.Когато единият от тях попитал индианеца навахо дали и той не е гладен, той само свил рамене и отвърнал: -Не. По късно вечерта, след като се прибрали в града, тримата седнали и си поръчали обилна вечеря от печено месо.Индианецът навахо изял всичко с голям апетит и единият от приятелите му го подсетил, че само преди час им бил казал, че не е гладен. -Няма смисъл гладен тогава, нямало храна-отвърнал той. Неизвестен автор

Харесва ми втората част от заглавието. "Осъзнай, разграничи и промени..."

Можем да осъзнаем ситуацията, своето място и участието ни. Можем да видим и и приемем или не, отношенията на другите. Нормално е да се разграничаваме от общо мнение, да имаме свои разбирания, гедни точки. Но можем да променим единствено себе си. Защото уроците си учим според будното съзнание, а всички сме на различна отсечка от Пътя. Има хора /а понякога и ситуации/, в които всеки се смята за най-прав!

Из учебник по история

Българите били свободолюбив народ. Понякота пападали в робство, но дори тогава не работили.
--------------------------------
- Какво е неточност ?
- Българин отива на работа.
- Какво е точност ?
- Българин излиза от работа.

Fade To Black
по-добре с Нюстед!

http://vbox7.com/play:5899cab4