Вдъхновяващи истории

[Guest Христо6]

Тук може да споделяте истории на хора, които въпреки житейските трудности не са загубили силата на духа си и дори са успели да творят. Пример в това отношение е Хелън Келър (27 юни 1880 - 1 юни 1968 г.), която е американска писателка, активистка и преподавателка. Оглушава и ослепява малко след раждането си, но по - късно се научава да чете и пише, завършва колеж. След това пише статии и книги, изнася лекции.

Ето една статия за нея : Хелън Келър - една смела жена

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=461383

[Guest Христо6]

ОЦЕЛЯЛ СЛЕД 2 АТОМНИ БОМБАДИРОВКИ !

Оцелял след 2 атомни бомбардировки - Цутому Ямагучи бил на 29 години, когато оцелял след 2 - те атомни бомби, той доживява живота си в родният Нагазаки и умира на 4.01.2010 година на 93 годишна възраст.

Тази история е пример за това, че ако ти е писано да живееш, може да оцелееш при големи катаклизми, отнемащи много животи.

http://www.vbox7.com/play:7c906ae2

Edited August 6, 2010 by Христо6

[Guest pavletA]

Бих искала да посоча няколко истории за преодоляване на препятствията, или може би да се замислим и върху това:

Уди Алън- продуцент и режисьор, носител на ОСКАР-не успява да завърши филмово продуцентство в университета в Ню Йорк и колежа Сити в Ню Йорк.Освен това не успява да си вземе изпита по англииски език в Ню Йоркския университет.

През 1944г Емълайн Снивъли, директор на агенцията за манекени "Блу бук", казала на преизпълнената с надежди Норма Джиин Бейкър/Мерилин Монро/-По добре се омъжете или станете секретарка.

През 1962 година четирима притеснени млади музиканти се явили на първо прослушване пред комисията на компанията за звукозаписи"Дека"Комисията не останала впечатлена.Докато отказвали на тази британска група, наречена "Бийтълс" един от служителите се изказал:"Звученето им не ни харесва.Групите от китаристи са си изпели песента."

Когато Александър Греъм Бел изобретил телефона през 1879 година, той не се скъсал дъа звъни от поръчки на потенциални клиенти.След проведената демонстрация, президента Ръдърфорд Хейс рекъл:Удивително изобретение, но на кого би му притрябвало да използва подобно нещо"

Томас Едисън е може би най- великият откривател в американската история.Когато тръгнал на училище в Порт Хютън, щата Мичиган, учителите му се оплаквали, че бил прекалено муден и неуправляем.В резултат на това майка му решила да го отпише от училище и да го учи у дома.Малкият Едисън бил очарован от естествените науки.На 10 години бил си направил химическа лаборатория.Едисън, със своя неуморен гении и енергия/който се твърди, че той сам се определя като 1% вдъхновение и 99% усилие/ направил в живота си 1300 изобретения.

Когато Пабло Калас навършил 95 години, един млад репортер го запитал:"Господин Калас, вие сте на 95 години и сте най- добрия челист на всички времена.Защо продължавате да се упражнявате по 6 часа на ден?"Отговора на Калас бил:"Защото откривам, че напредвам"

На 39 години Франклин Рузвелт се парализирал в резултат на прекаран полиомиелит, но въпреки това станал един от най- обичаните и най- влиятелните водачи на САЩ.Четири пъти бил избиран за президент на Съединените щати.

[Mentolka]

Никола Тесла - Човек от бъдещето

2 интересни филма за този невероятен гений.

http://www.vbox7.com/play:55daa107

http://www.vbox7.com/play:a27e25a8&al=1&vid= и http://www.vbox7.com/play:0a2e5cd7&al=1&vid=

[Guest Христо6]

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=477924

Любовта отключва вратите на затвора

[Guest Христо6]

Дядо Добри - Светецът от с. Байлово

http://vbox7.com/play:b0777cbd

[Raphail]

Добрият старец дядо Добри

Дария Захариева, в. Монитор, 20 юни 2009г.

Спомням си, че когато за първи път го видях, ме поразиха искрящите му детски очи. Деветдесет и пет годишният дядо, облечен във власеница, обикновено стои пред някоя църква, но някак встрани, и мълчаливо стиска своята касичка. Радва се на забързаните хора и целува ръцете на всички, които го заговарят. Той живее в стария свят не само защото е останал оттогава с шаячните си дрехи и цървулите зиме и лете. Останал е в добрия минал свят с дълбоката убеденост, че Бог е до нас във всеки момент и всички можем да се оставим в Неговите ръце така, както дядо Добри се е оставил с детската вяра на божий странник

Много хора са го питали защо живее така. Старецът обикновено отвръща, че е сторил голям грях. Роден през юли 1914 година, възрастният човек може да бъде срещнат най-често пред църквата "Свети Седмочисленици" в столицата или в пристройката на храма в двора на родното си село Байлово. Има четири деца, но не може да се похвали, че те проявяват разбиране към неговия подвиг. А той е избрал да бъде божий странник, благодетел на български храмове и манастири. Не помни точно откога е облякъл своята власеница, не може да каже колко километри е изминал пеша. Преди години е вървял пеш от София до Байлово и обратно, а сега пътува с автобус.

"Промени ли се светът, дядо Добри?" - го питам. А той отвръща, че малко хора търсят Бога.

Какво е направил старецът за времето, в което обикаля храмовете с касичка в ръка? Помогнал е за реставрацията на църквата на Елешнишкия манастир, дарил е и на байловската църква "Св. св. Кирил и Методий", която, преди да подслони стареца, е била пред рухване.

В списъка с добрините на стареца

са и възстановените църкви в Горно Камарци, Калофер, Поибрене.

95-годишният байловец не докосва нито стотинка от събраните пари и се храни само с това, което хората му оставят: ябълки, хляб, понякога сладки.

Той не възприема подвига си като важен, а като необходимост. Това е неговото покаяние. Понякога казва, че е извършил тежък грях, а в други случаи споменава, че не се разбирал с жена си. Очите му искрят от добротата на човек, който е намерил милост у Бога. Този човек е избрал да живее така някак естествено и от сърце. Той дори не знае, че е странник като онези, за които четем в книгите.

Тайна ще си останат духовните дарове

на дядо Добри. Той е спасявал от глад един манастир през зимата, съумял е да помогне на много храмове и никога не му хрумва, че би могъл да живее и по-добре, че може да живее като нас. (Добре че не живее като нас!) Казвам му това, а той отвръща: "Не, чедо, не - това грях. На мене така ми е добре. Бог помага, много помага!" Поразява необикновената лекота, с която хората общуват с божия човек. Комуникацията е извън думите, а сякаш цялото тайнство на срещата се е побрало в очите - кладенци на душите ни. Какво се случва с деня ни, след като сме говорили с божий странник ли?! Денят престава да бъде обичайната тъмносива каша, в която няма място за душата ни. В края на делничното лутане е останал споменът за думите на бай Добри: "Молете се на Богородица, тя ще ви помогне!" И мъглата от дребни провали изведнъж се отдръпва, щом го послушаме. Докосва ни красотата - вървим по същия мръсен тротоар, пътуваме със същите тролеи и автобуси, а животът има смисъл, защото вечността ни е докоснала и днес... "Хората отведнъж разбраха, че са съвсем сами." Съвременният свят се лиши от сакралността така, както ние сами се лишаваме от причастност към светостта. Имаме един старец, дошъл със своята отвъдмирна простота в големия бучащ град, облечен в дрипи и каещ се. Той е наше прибежище и спомен за вечност и за всичко, което сме и не сме. Щом го видим, се утешаваме, щом ни обещае, че ще се моли за нас - сме радостни. Дядо Добри стои в преддверието на някоя църква - щастливо божие дете, и отдавна е изкупил греха си. Гледаме го така, сякаш винаги го е имало. Защо ли си мисля, че всички винаги сме искали да бъдем като него.

Може би не ни достига неговата смелост

детската чистота и вярата като синапено зърно... Светът е пълен с неосъзнати странници и сираци, неприютени в мъничкото място на сърцето. "Взрете се в полските кринове... не се трудят, нито предат... Погледнете птиците небесни..." Сиротството и странничеството са осветени от християнството, защото истинските сираци и странници не се чувстват сами и изоставени. Те живеят в непосредственото Божие присъствие и милост. Затова са доверчиви и непосредствени като деца. „Трябва да се пази истината. Това е Божият път. Молете се на света Богородица", "Бог е дал добрите закони и Той само може да ни спаси". Хората спират при бай Добри и се опитват да го питат разни неща. Колко рядко хората спират да чуят друг човек! А старецът нарежда своите скромни правила, които са го спасили. Които могат да ни спасят… Чудните очи на божия старец водят до признанието, че много малко светлина ни е останала. Животът е тайна. Животът е чудо. В огромната, непосилна красота на човешката ни вселена и на големия, заобикалящ ни свят продължават да се случват и да живеят чудеса. Те понякога са хора, застанали в сянката на църковната колона, с бяла като светлина коса. И с думи, които казват важни истини на умореното сърце - няколко прости и стари думи.

От тях си поемаме въздух - различен от градския, друг и Божий, и продължаваме да вървим в мрака на света. Ще можем ли да се завърнем в себе си и да заживеем с "вечното завръщане" на Пасха, на празниците и литургиите?! Завръщането ще ни покаже, че надеждата е преддверието към рая.

Снимки 1; Снимки 2

Edited December 12, 2010 by Raphail

[Guest Христо]

Зло, разтопено от прегръдка

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=485942

[Канел]

[Guest Христо]

Бивш Учител си купи апартамент с пари от вторични суровини

http://www.vbox7.com/play:04b350ed

[Рассвет]

Нобуюки Цудзии – слепият японски пианист

[Надеждна]

Ранди Пауш - Последната лекция

Ранди Пауш е професор в университета “Карнеги Мелън” – Пенсилвания. Специалността му е компютърни науки и дизайн, женен е за жената на мечтите си и има три деца, на една, две и пет години. Когато узнава, че е болен от рак на панкреаса, с множество разсейки в цялото тяло, Ранди разбира, че не му остава много време живот. Вместо да се жалва, депресира и оплаква, Ранди решава да приеме неизбежното, с твърдото намерение да направи най-доброто, на което е способен в оставащото му време.

„Има причина да срещаме тухлени стени по пътя си. Те ни дават шанса да покажем колко силно искаме нещо”

и още:

Аз няма да позволя на Тигър да ме напусне. Просто не мога да си представя да стана Йори. Някой ме попита какво искам да пише на надгробния ми камък. Отговорих: “Ранди Пауш: Той живя тридесет години след смъртоносна диагноза”.

„Тухлените стени съществуват с основание. И щом ги прескочите – дори и ако се налага някой практически да ви издърпа от другата страна, – може да е полезно за другите да споделите как сте го направили.“

Източник

Последната лекция с български субтитри

[pavli82]

Хората, които разбират принципа, че всички ние тук на Планетата Земя сме свързани, и че ако нещо има ефект върху едно човешко същество, тогава то ще окаже ефект и върху цялото човечество, са именно хората, които постигат невероятни успехи, които ние наричаме „чудо“, защото нямаме друго обяснение.

Една вдъхновяваща история за жена с тежко заболяване, за която на пръв поглед не е имало никаква надежда....

"Имало една дама от Южен Тексас на име Мардж Уолкот, която посети Силва обучение при нас в Ларедо, Тексас. Тя бе много религиозен човек, имаше навика да се моли за здравето на другите хора. Ето нейната история със собствените й думи:

„Имах множествена склероза от 15 години. Когато дойдох на лекциите Силва носех шина на врата и шина на тялото си. Трябваше да си донеса един специален стол, в който да седя.

„Когато дойдох на Силва курса имах силна вяра, но след края на курса вярата ми бе удвоена.

„Два месеца след завършване на курса свалих шината от врата. Два месеца по-късно шината на тялото ми се счупи на гърба и в зоната на раменете. Дъщеря ми, която също бе изкарала курса с мен, предложи въобще да спра да я нося. Тя знаеше, че се изкушвах да я сваля.

„Опитах, и от тогава никога повече не я сложих обратно.

По-късно един лекар от Далас ми дойде на посещение. Той самия страдаше от болест, която го правеше трудно подвижен и поради тази причина бе затворил практиката си. Тогава все още не знаех, но той бе много добре запознат с множествената склероза. Сподели ми, че въпреки знанията си, не е успял да долови нито един симптом на заболяването у мен!

Чух, че изкарал курса на Хосе Силва, възстановил се и по-късно отново отворил медицинската си практика.

„След като аз самата се възстанових от множествена склероза видях отново своя познат доктор. Единственият му коментар беше, че и преди е чувал истории за такъв вид възстановяване, но това е първият път, когато лично го вижда. Според него нямало е никаква надежда аз да се подобря. Вече бях с шините от 7-8 години.

„Ето какво точно направих използвайки Силва техниките:

„Програмирах по три пъти на ден. Много хора ми се обаждаха с молба аз да им помогна на тях, за това отивах в алфа ниво по три пъти на ден за да програмирам за тях.

„След като програмирах за тях, същото правех и за себе си.“

„Знам, че докторите не таяха никакви надежди за мен, за това и аз самата имах малко надежда. Но естествено имах желанието и нямаше да си правя целия труд да програмирам, ако нямах някакво очакване, че това ще помогне. И не се притеснявах за това. Ако успеех да подобря състоянието си, това щеше да е чудесно. Ако ли не, щях да го приема.

„Библията казва, че това, което правиш за другите се връща към теб десетократно. Очевидно, когато програмирах за другите хора, аз всъщност помагах и на себе си. Мислите за изцеление изглежда бяха повлияли моя собствен мозък, така че да направи необходимите корекции по тялото ми.

„Изминаха 12 години от както приключих обучението си по Силва Метод. От тогава нямам никакви проблеми с множествената склероза.“

Източник: http://www.silvameth...hko-zabolyavane

[Guest Христо]

"Нацист помогнал на евреин"

http://www.sibir.bg/blog/momchev/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=531732

[ivail]

„Откъде е надеждата сладостна и тоз копнеж?

Откъде е по безсмъртието страстната мъка?

Откъде е тоз таен страх и ужас вътрешен при мисълта за превръщането в нищо;

защо при разрушаването, обхваната от ужас е душата?

Божественият шепот вътре в нас това е; самите небеса отвъдния живот посочват. И шепнат на човека - ти си вечен.

ВЕЧНОСТ! Каква увличаща страшна мисъл!”

Едисон

[Guest Христо]

Историята е криминална и ако искате, не я четете, защото има описания на насилие. Но смятам, че е подходяща за тази тема. По - интересна криминална история като че ли не бях чел/чувал.

В нея става дума за излизане от тялото, уникално оцеляване, силна воля за живот, голяма издръжливост, късмет, екзорсизъм, сатанизъм,твърдения за видян демон и невъзможност да се произнесе думата Христос, българска фамилия, голяма любов срещната при неприятни обстоятелства, нов житейски път след инцидент. В тази история може и да се потвърждава твърдението :"всяко зло за добро". Или пък идеята, че светлата промяна е предхождана от нещо тъмно. Може би е истина, че ако имаш дни да живееи, няма да умреш (или шансът да умреш преждевременно е нищожно малък).

Алисън Бота и изнасилвачите - изкормвачи от Порт Елизабет

http://kriminalnidosieta.com/seriyni-ubiytsi/seksualni-sadisti/alisan-bota-i-iznasilvatchite-izkormva/

Edited January 14, 2012 by Христо

[Emmy]

Дядо Добри - Светецът от с. Байлово

http://vbox7.com/play:b0777cbd

Спомням си този старец Че то няма как да го забравя... така ме порази с искрящото си изражение и дълбоки (макар и измъчени) сини очи.

Веднъж му оставих нещо за ядене на излизане от Александър Невски. Той ми целуна ръката, наблагослови ме едно хубаво, и ме разплака. Каза ми, че винаги трябва да бъдем в Господ.

Не мога да повярвам, че през през цялото това време е събирал пари за църкви

[Inseparabile]

http://vbox7.com/play:07862465

Без коментар.

[Guest Христо]

Клошар станал радиоводещ

http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=3529671

[Inseparabile]

98- годишна баба получи черен колан по джудо

http://curious.actualno.com/news_356464.html

Edited January 27, 2012 by Inseparabile

[Guest Христо]

Турчин лекува българската си учителка без пари

http://www.168chasa.bg/Article.asp?ArticleId=765384

Робин Худ от Лас Вегас

http://www.sibir.bg/...le&artID=539850

Отказ от богатство

http://www.sibir.bg/...le&artID=539852

Edited February 3, 2012 by Христо

[Viva Caselli]

Няма линк, но не това е важното. Всеки е гледал по Investigation Discovery документалната поредица " Съдебни медици ". Мисълта ми е, че е вдъхновящо себеотдавеното, което влагат американските съдебни медици, криминалисти, прокурори...

Убито е младо момиче в малко градче, в което убийствата са изключитела рядкост. Всичко това се случва някъде около 70 - тте година на миналия век. Само ще спомена, че убийството е жестоко. Има главен заподозрян, но няма доказателства, които да имат сила в съда. Нарочен за убиец е млад мъж. Фбр получава заповед за обиск на пикапа на предполагамия извършител, но не откриват нищо нередно. Престъплението попада в задънена улица, и когато следователите са сломени на помощ е изпратен криминалист, с дълъг стаж от Ню Йорк. Той се заема със случая и поисква повторен обиск на пикапа. Като преди това щателно оглежда местопрестъплението и открива нещо, което е убягнало от погледа на местните криминалисти. Едно дърво в близост до местопрестъплението е ожулено сякаш от автомобил. След това идва ред на повторния обиск на пикапа и в багажника следователя намира няколко шушулки. Същите като на обруленото дърво. С помощта на професионалната непримиримост поисква от лабораторните учени първата до този момент днк експертиза на растение. Експертизата потвърждава съмненията му - днк - то е еднакво! Обезверен и притиснат от следователите убиеца прави пълни самопризнания и разкрива пъкленото убийство на младото момиче. Осъден е на доживотен затвор, без право на замяна. Правосъдието възтържествува! Жителите на малкото градче са успокоени, както и паметта на убитото момиче. Родителите на жертвата овъзмездени. Това е показателен пример за това колко силен всъщност е професионалния дълг! Поклон пред това светило на криминалистиката!

[Guest Христо]

Мой разказ от около преди месец :

Истински случай - преди малко го гледах по Нешънъл Джиографик. Филипинец, мюсюлманин, член на радикална групировка свързана с Ал-Кайда, се смилява над американски пленник (който по - рано въпросният филипинец и другарите му са пленили, за да получат информация къде се намира някаква филипинска пророчица) - въпросният филипинец (Джозеф) помага на американеца да избяга от острова, на който го държат вързан ( с риск за семейството си и за собствения си живот), остров на който е щял да намери смъртта си ...( понеже не успяваше да им даде нужната информация, а и видя как други двама души биват съсичани пред очите му - единият от двамата беше негов водач във Филипините). Преди да се качи в лодката, американецът пита филипинеца защо му помага с риск за живота си и този на семейството му (дъщерята на мюсюлманина беше в лодката) и той му отговори : "Вярвам, че Бог е един за всички хора и че ние с теб сме братя." Може да погледнете тазвечершната програма на Нешънъл Джиографик и евентуално да гледате повторение на този документален филм.

Тези едва ли са били и истински мюсюлмани, най - малкото, защото консумираха алкохол, а и отвличаха хора за пари.

Edited February 5, 2012 by Христо

[Guest Христо]

"Повест за истинския човек". Този мъж е с ампутирани крака. Едната му ръка е отрязана до китката, а другата - до лакътя.

http://www.vbox7.com/play:92d941e168

[Итое]

Дядо Добри - Светецът от с. Байлово

http://vbox7.com/play:b0777cbd

Това ме просълзи, ще повярвате ли! Добрината на този старец ме развълнува толкова много, че сълзите ми сами потекоха. Но това са сълзи на щастие и вяра в доброто у човека. Аз вярвам в това добро и вярвам,че то е у повечето хора на този свят. Забелязахте ли, че името му всъщност е "Добре" - с думата "добре" ние изразяваме съгласието си; вярата си, че нещо е добро,хубаво. Аз мисля,че някой хората идват на този свят с име, което Господ им го е дал. Затова дядо Добре ще прави добрини - за това е призван тук и така докосва и човешките души!

А с. Байлово е родното място на Елин Пелин - друг българин, който толкова добре е описал българската душа в творбите си.

Edited February 25, 2012 by Итое