Mentolka

Имате добър лидерски стил - но за армията... Това е автократичен стил, с подлежащ перфекционистичен характер. Той пък на свой ред е само изградена с годините компенсация - бягство от несъзнавани страхове.



Не съм съгласен, че няма добър началник. Аз примерно за шеф с авторитетен, но мек, гъвкав и пълен с чар и харизма лидерски стил бих направил всичко. Аз самият съм бил във вашата ситуация и съм се държал с подчинените си на същия принцип - или/или, с много налагане, но неспособност за приятелство, спечелването и харизматичното и "грабване", повеждане, така че да са готови на всичко за теб. Не го можех тогава! В същото време наблюдавах колегата си, който редовно събираше подчинените, говореше им, умееше да ги грабва с чара си, да бъде приятел с тях и да бъде зад тях в трудностите им, дори и лични, така че те да бъдат зад него в професионалните такива. И бяха! А към мен започна протест, неподчинение. Аз станах още по-изискващ, което за малко подобри положението, но в дългосрочен план съсипа моите нерви, а работата тръгна надолу.

Казвате: "не сме на работа, за да се харесваме"... Няма нищо по-грешно! На работа сме всеки ден по 8-10 часа, с пътуването напред назад и обяда, 12 и повече. Като махнем сън 8 часа, остават само 4 часа за буден живот извън служебните ангажименти. Тоест повечето от будното ни живеене сме на работа. Най-сигурният начин един екип да работи добре, е да бъдат създадени хармонични междуличностови отношения - те да бъдат фирмена политика. А те тръгват от умението на лидера на екипа да спечели сърцето на всеки един от служителите, да им бъде най-добрият приятел, да им харесва да отиват на работа, защото пак ще се видят с такъв харизматичен и сърдечен лидер. Такъв лидер редовно прави брийфинги, на които освен за рабоотноте цели говори и за взаимоотношенията, умее да разкаже случки, да завладее вниманието, да насочи мисленето, да промени нагласите в екипа с присъствието и уменията си по водене на екип. За да ги има обаче, е нужно първо да може да води себе си. Лидерите перфекционисти са винаги без изключение хора с много нерешени вътрешни проблеми, от които се стремят да се заобградят и избягат чрез външни цели. Нужна много гъвкава, осъзната и балансирана психика, за д абъде човек такъв лидер. При него работата върви не защото ТРЯБВА, а защото хората ИСКАТ да свършат нещото, защото са подходящо мотивирани личностово, работата е превърната с помощта на лидера в част от вътрешната им лична сфера - станала е част от тях самите! Всичко това прави лидерът! Затов да си лидер е както най-трудната, така и най-вълнуващата роля в този живот!

Ако лидер, какъвто описвам, имаше същия "материал", тоест същите хора, той би извадил от тях най-доброто, би ги мотивирал така, че да работят с радост! И то колкото се може по-лично всеки. Понеже е гъвкав, той би отчел личните или транскултурални особености на служителите си и би подходил индивидуално! С доста брийфинги, мотивиране, но с добро, с мекота, с проникване под кожата на служителите, с даването им да разберат, че са важни! Защото наистина са!

Oх, какво да ти кажа, така си е, а точно в образованието и здравеопазването е най-най-отговорно и ако попадне неподходящ човек, става направо опасно.


Да, първото сигурно е така, но това, дето направих синьо много ме учудва. Аз предпочитам да не назначавам роднини и приятели на работа при мен, дори и да имат качества, защото ще ми е по-неприятно да ги коригирам в работата или ако се наложи да ги посъветвам да си намерят друга, по-подходяща за тях. А ако нямат нужните качества, то положението ще е направо плачевно. Аз ВИНАГИ си търся най-подходящите и подготвени хора, иначе просто работата не върви. Вярвам ти, че е така, но никак не ми се връзва, защо така се получава.
Предполагам, че става въпрос за някоя по-голяма фирма, която има клон, или склад, или производство в малкото населено място и местния управител е местен човек или дори и да е външен, се доверява на някой местен относно подбора на персонал и съответно бива лансирана цялата рода. Имам всъщност едни контрагенти със склад в Карлово, при които май се наблюдава подобно нещо. И ... нещата май не вървят особено добре, ама на шефовете от София им е трудно да се усетят.

"Не само в безчинства ще живее бандита, но и с всяко олово робокопово" Ев. на ап. Робокоп, гл.I калибристих 45
"Веднъж реших да скапя компютъра си със силата на мисълта. Визуализирах около час и той взе че се скапа ...след 15 години."
"Веднъж се молих да завали, след месец и нещо заваля, желанието ми се сбъдна, аз мога да контролирам климата. "

Десетте админски заповеди за групата "Любими слова".

1. Аз съм Администратор твой, да нямаш други админи освен мене.

2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова дето е по другите групи и сайтове, не им се кланяй и не им служи.

3. Не изговаряй напразно името на Администратора на групата!
4. Помни съботния чатден; шест дена ако искаш не пиши в групата и върши в тях всичките си работи; а седмия ден е събота на Администратора.Тогава бъди активен в групата.

5. Почитай админа и модераторите, за да ти бъде добре и за да членуваш дълго в групата.
6. Не убивай от смях с некомпетентни мнения !

7. Не преспамвай.

8. Не копипействай за чужди групи. Ако е от чужди групи за тази, може.

9. Не лъжесвидетелствай против съюзера ти по група.

10. Не пожелавай интелекта на съюзера си; не пожелавай аватара на съюзера си; нито никнейма му; нито качените му клипове, ни колекциите му, ни компютъра му в случай че разбереш какъв е , ни модераторските му права ( ако има такива) - нищо, което е на съюзера ти по група !

Питаш как да мислиш и да се държиш, така че да си психично здрав!

Това, което ще ти напиша, е съвсем простичко и ясно, далеч от ненужните никому латинизми и гърцизми в психиатрията.
Улеснява се развитието на шизофрения ако възприемаш света, ставащото, хората, ситуациите, себе си и т.н. прекалено катастрофично, черногледо, тревожно и болезнено. Как филтрираш ставащото с психиката си! Ако е с ведрина, вяра в себе си и живота и здрав реализъм, психиката ти е здрава! Развива се, когато тревожното черногледство стане прекалено силно, така че повярваш прекалено на тези вътрешни "филтри" и те станат за теб основна реалност. Една пълна със страх, нараняване и изкривено налудно мислене реалност, в която когато човекът се потопи, губи връзката с обективната твърда реалност наоколо.

Оптималната психика, която е здрава и силна и към която е нужно сега да се стремиш, е следната: оптимизъм, здрава връзка с твърдата обективна реалност и логика, здрава научна скептика, самоувереност, спокойствие. Нужно е да си повярваш! Да се отърсиш от вината, срама и страха и да се изпълниш с един спокоен оптимизъм! Един релаксиран, ведър оптимизъм! Оптимизъм, съчетан с нормално здраво себеотстояване и самочувствие!

Много важно нещо, което мисля, че не е само наследство от т. нар. комунизъм. Страха да поемаме отговорност за собствените си решения. Избор винаги има. И най-правилния е моя си. Не на мама, тате и обществото. Все по-често срещам умни хора, мъже, които чакат готов отговор. Не поемат риск, страх ги е да живеят.
Не говоря за безразсъдство разбира се. Но все пак как може да се израства ако ни е страх от живота? Явно застиването на долните нива е от ограничен ум, самоограничен. Масово хората си казват-що да опитвам еди к'во си, като то няма да стане. Самоурочасване, отчаяние... Не е крив никой, на никого. Ако не е имало авантюризъм и свободомислие, човешкият дух нямаше да открива нови земи, нямаше да има научни открития, нямаше да има интелектуално и духовно развитие...

Вярвам и мога, свободен съм. Да обичам и да мразя, да си задавам въпроси, да търся нови хоризонти... Винаги има начин. Оправдаваме се с условията, а не ги използваме, за да се учим и развиваме. Защо задължително трябва да съм милионер или президент, за да съм? Може да съм пиколо и да съм щастлив и доволен, защото съм осъществен. Важно е да се харесвам, а не да харесвам на другите!
/това са само примери/:feel happy:

Пред жената и Господ е безсилен
http://www.vbox7.com/play:16a5e538

... а на мен това: „Глупавите хора са способни да направят това, за което умните дори не се осмеляват да помислят.“ Т. Пратчет

Това е най - отдавнашната реклама, която си спомням. По - точно помнех припева : " куку руку вафла чудна". Не знаех, не помнех че има клип. Просто помнех, че се пее това. В 11-ти или 12-ти клас споменах за тази реклама в училище и една съученичка също я помнеше. Еххх, как се набиват тези реклами в главите ни. Бил съм една плюнка, когато са я излъчвали.

Реклама на "Куку Руку" ( вафла чудна)
http://vbox7.com/play:aace0e7f

повтарям се, но много ми се иска да ви поздравя с моите любими:
http://www.youtube.com/watch?v=rd1dQXhgNEk
и
http://www.youtube.com/watch?v=ZapOr6x7Xmc&feature=related

hakama, животът ни е даден не да го мислим, предполагаме или да се страхуваме, а да рискуваме и да го живеем. Как иначе ще придобием опитност и мъдрост? Само с мислене не става, знаеш..
А и какво са някакви си километри растояние, съотнесени със скоростта на Светлината и Любовта? Още повече, че живеем в толкова динамичен век.. и придвижването с каруци и писмата чрез гълъби - отдавна са отживелица
И колкото повече мислим и се страхуваме да рискуваме - толкова повече отлагаме пълноценното изживяване на живота си. А единственото, което губим така не е страхът, а времето, през което е можело нещо да научим

Нека малко да разчупим темата.

Обратен Ефект - Много моля ви мадам
http://www.vbox7.com/play:b6c6ad6d

Мона, според мен в тази тема не става въпрос за
а по-скоро за един опит да се разберат едни такива взаимоотношение. Когато се говори открито за нещо, вероятността то да бъде разбрано и прието е много по-голяма. Защото е факт - в нашето общество на такива връзки все още се гледа някак странно, хората биват одумвани и съдени.


според мен не, просто защото влюбването/любовта не е въпрос само на физическа възраст, а на определена 'психоемоционална зрялост' към дадения момент. И когато двамата партньори са 'на една и съща вълна' нещата се случват

Мона, според мен в тази тема не става въпрос за
а по-скоро за един опит да се разберат едни такива взаимоотношение. Когато се говори открито за нещо, вероятността то да бъде разбрано и прието е много по-голяма. Защото е факт - в нашето общество на такива връзки все още се гледа някак странно, хората биват одумвани и съдени.


според мен не, просто защото влюбването/любовта не е въпрос само на физическа възраст, а на определена 'психоемоционална зрялост' към дадения момент. И когато двамата партньори са 'на една и съща вълна' нещата се случват

Мона, според мен в тази тема не става въпрос за
а по-скоро за един опит да се разберат едни такива взаимоотношение. Когато се говори открито за нещо, вероятността то да бъде разбрано и прието е много по-голяма. Защото е факт - в нашето общество на такива връзки все още се гледа някак странно, хората биват одумвани и съдени.


според мен не, просто защото влюбването/любовта не е въпрос само на физическа възраст, а на определена 'психоемоционална зрялост' към дадения момент. И когато двамата партньори са 'на една и съща вълна' нещата се случват

Мона, според мен в тази тема не става въпрос за
а по-скоро за един опит да се разберат едни такива взаимоотношение. Когато се говори открито за нещо, вероятността то да бъде разбрано и прието е много по-голяма. Защото е факт - в нашето общество на такива връзки все още се гледа някак странно, хората биват одумвани и съдени.


според мен не, просто защото влюбването/любовта не е въпрос само на физическа възраст, а на определена 'психоемоционална зрялост' към дадения момент. И когато двамата партньори са 'на една и съща вълна' нещата се случват

Мона, според мен в тази тема не става въпрос за
а по-скоро за един опит да се разберат едни такива взаимоотношение. Когато се говори открито за нещо, вероятността то да бъде разбрано и прието е много по-голяма. Защото е факт - в нашето общество на такива връзки все още се гледа някак странно, хората биват одумвани и съдени.


според мен не, просто защото влюбването/любовта не е въпрос само на физическа възраст, а на определена 'психоемоционална зрялост' към дадения момент. И когато двамата партньори са 'на една и съща вълна' нещата се случват

Мона, според мен в тази тема не става въпрос за
а по-скоро за един опит да се разберат едни такива взаимоотношение. Когато се говори открито за нещо, вероятността то да бъде разбрано и прието е много по-голяма. Защото е факт - в нашето общество на такива връзки все още се гледа някак странно, хората биват одумвани и съдени.


според мен не, просто защото влюбването/любовта не е въпрос само на физическа възраст, а на определена 'психоемоционална зрялост' към дадения момент. И когато двамата партньори са 'на една и съща вълна' нещата се случват

Ако знаеш само колко ми е познато това!!! Само дето при мен се случваше в тийнейджърските години. Постоянните подигравки, одумването, шушукането зад гърба с присмех и т.н., и т.н. Аз обаче, не се биех със съучениците си, нямах такава смелост ;о) а просто мълчах, затварях се в себе си и не споделях с никого....просто си го трупах вътре в мен. Израснах супер притеснителен и затворен човек, без приятели, който не можеше един нормален разговор да проведе от притеснение. По-странното обаче е, че точно в студентските си години успях да преодолея това си състояние (е, не напълно...и сега си се 'панирам' от време на време, но не е както беше тогава). Може би защото по това време намерих приятели (които са такива и до ден днешен!), може би защото не бях под тоталния контрол на майка си и се чувствах свободна, може би защото осъзнах че имам проблем и поисках да го реша....не знам, но е факт, че тези години изиграха голяма роля в моя живот. Така че в това отношение напълно те разбирам какво ти е било.
Аз обаче, четейки споделеното от теб за живота ти, виждам един много силен човек! Успял си да се пребориш с толкова трудности, завършил си образованието си, реализирал си се в професията си... не си загубил себе си! Затова вярвам, че ще се справиш и с този проблем! Желая ти го от все сърце!