Латина

Смирението отваря небесните врата. Може да не си чист /кой е чист?!/, но да си го признаеш. Това се оказва трудно за мнозина... "Блажени низшите духом!", т.е. смирените. Била съм грешна, слаба, недостойна, отчаяна - и пак Бог ме е чувал, дори тогава, когато от срам не съм смеела да Го моля за нещо друго, освен за прошка. Тогава разбирам какво е Божия милост, Любов, благодат. Какво е Бог да те умие, за да бъдеш чист. Всеки друг път за постигане на чистота ми се вижда безнадежден, водещ до себенадяване и гордост, а гордостта е смърт за душата. Случвало се е да ме смиряват отгоре, когато сама не се усетя и съм благодарна за това!

Чукаш - отваря се. Гостоприемни са. Нали трябва да съществуват! Първо те нахранват, после се нахранват с тебе. Често така става. Изпитване на нещата и предпазливост са нужни, освен кураж. Понеже грешките /и привързаността към тях/ си имат цена, и то висока понякога. Сърцето има нужда от ума и обратно, а Божествената интуиция ... там нещата трудно се доказват. Харесва ми принципът човек да не се привързва прекалено към никоя идея, винаги да остава отворен към различното, да изпитва нещата и да не дава свободата си. Бог, Любовта като принцип са над всичко, което би влязло в противоречие с тях. Любовта някак не се връзва с едностранчивост и тесногръдие, дори не се чувствам принудена да правя определен избор по отношение на конкретно учение или изповедание. Любовта изпълнява закона на свободата, моята и на другите, дори тогава, когато осъзнаваме обвързаността си един с друг. Пак се отплеснах... Имам една книжка за циклите на розенкройцерите, която е интересна, но виждам разминаване с личния ми опит в някои отношения. Видях нещо наистина много ценно за себе си в нея - едно писание за духовното лечение, с което съм съгласна. Понякога стремежът към слава и печалба карат хора да изфабрикуват нещо, на което слагат примамлив етикет, а понякога и плагиатстват /по принцип лошо/ освен това. Не казвам, че конкретната книга е такава, но знам ли? Имена на ценни духовни учения се ползват да се продаде какво ли не. Да не бъдем слепи ентусиасти.

Хайде сега, пак ли ще се извиняваме за цитати от Учителя Беинса Дуно? Все още не мога да схвана точно какво представляват Истината, Мъдростта и Любовта, но благодаря! Благодаря!

Ще поставя един въпрос без да съм съвсем наясно с отговора. Какво мислите за ситуацията, когато на тежко болен човек се дават лекарства, поддържащи жизнените му функции, без които иначе /по Божията воля?/ би си отишъл по-бързо и това лекуване в някои случаи не е ли изкуствено удължаване на мъките, т.е. грях? Принципът, възприет в съвременната медицина е да се борим за човешкия живот докрай и наистина в резултат на тази борба понякога безнадеждно болният учудващо се възстановява. Виждала съм хора с инсулти и онкологично болни, които живеят достатъчно дълго и пълноценно, след като са били "отписани". Имах колежки, които роптаеха срещу "прахосването" на средства за такива болни. Подозирам за някои от тях, че просто не им се работеше, понеже не бяха мотивирани и не виждаха смисъл в това. Какво, да отречем медицината ли?! Не! Като общество и като отделни хора ще износим трудностите по пътя на нейния прогрес. Евтаназията? Не казвам, че моето мнение срещу нея непременно и във всчки случаи е правилно. Зная само, че от страх Божи не бих направила такова нещо. Съгласна съм с мнението на Иван за това, че човекът може да се пречиства чрез мъките си. Както каза Благост обаче, знаем ли все пак дали Бог се крие зад съответната "инжекция" и дали този, който я прави, е упълномощен, т.е. няма грях за това, което върши? Нямаме право да съдим никого от морална /духовна/ гледна точка. За другия, обществения съд няма да говоря сега.

Ето начин да отслабна!

Работата е елементарна, но не е лесна...

Преди години след дванадесетдневен пълен глад се натъпках за кратко /за час-два/ с какво ли не, направо с всичко. Жива съм и до днес, но се почувствах много зле. Мисля си, че това е един сигурен начин човек да си попилее черния дроб, бъбреците, жлезите с вътрешна секреция и какво ли още не. После с години чувствах постоянна умора, имах "необяснима" температура, имунитетът ми отслабна. Ако на човек не му достига воля да се захрани правилно, по-добре да не прилага пълен глад. Един доказано ефикасен режим с прочистващ ефект е комбинация от източните теории за денонощния цикъл на обмяна и разделното хранене, описани в книгата "Сила за живот" /американските автори не помня, а книгата ми изчезна някъде безследно/. До обяд фаза на очистване с плодове и чай, от обяд фаза на енергетизиране с въглехидратна храна, малко качествена растителна мазнина,ядки, семена и зеленчуци, от вечеря фаза на изграждане с белтъчна храна, при нужда малко мазнина и зеленчуци. /Може да съм сбъркала в термините, но смисълът е ясен./ Този режим е лесно поносим, има лек очистващ тялото ефект и спазвайки го аз лично се справих с много излишни килограми. Подходящ е за спазване неограничено дълго време, понеже включва всички нужни вещества, освен това човек е с добра работоспособност. Пол Брег препоръчва човек да не се нахвърля веднага на дълги срокове гладуване, а да започне с еднодневни гладувания примерно всяка седмица, после да опита с тридневни примерно един път месечно и така да увеличава постепенно сроковете, ако има нужда. При гладуване в кръвта се отделя огромно количество отрови, особено за хора, които преди това са яли каквото им попадне, включително месо. Отделят се лекарства, тежки метали, които отново стават активни и оказват токсичен ефект върху особено важни органи. По тази причина е много важно да се започва с омекотените варианти на гладуване, или ако е пълен глад, с еднодневни. При тази постепенност човек се приспособява по-добре физически и психически към условията на гладуване, калява волята си и вероятността да сбърка при захранването намалява. Най-важно е: "Не вреди!" Авантюризмът и стремежът към рекорди могат да навредят много. Ако ви трябва човек с грешки, ей ме на!

Ох, как се радвам, че има и такива, дето са готови да даряват! Благост, специални поздрави за тебе! За Орлин също, много хубаво ангелско изказване! Ако ни бяха ангелски душичките, ехе! Когато дарих кръв преди време едно приятелче от Бялото братство каза, че той не би направил подобно нещо, понеже се получавало силно преплитане с енергиите и кармата на другия човек, който вероятно е тежко болен щом се нуждае от кръвопреливане. Ние и без това сме в общо енергийно поле и сме обвързани с всякакви хора и енергии. Трябва да умеем да трансформираме негативните, независимо на какво ниво на обвързване с нас имат /нашите си също/. Този "мост" не може ли също да се използва за лекуване на душата и тялото "дистанционно"? Чиста кръвчица, чиста и силна душица - не може да им се навреди, само може да помогнат, ако имат желание, смелост и вяра. Моят мотив да дам кръв не винаги е бил безкористен. През последните години се е случило три пъти. Първия път беше срещу заплащане. Явно тези пари не бяха благословени или не бяха от сърце, понеже обувките, които си купих с тях, просто ми смазаха краката. Тогава не намирах лошо в това, че хем ще помогна, понеже и моята кръвчица е чиста, хем ще се обуя, понеже имах нужда. Явно в нещо съм сбъркала. Втория път дарих безкористно. От дълго време бях безработна. Даряваше ми се нещо, усещах го като вътрешна потребност, а нямаше какво. Впоследствие се усетих, че това е безплатен начин да си проверя кръвта все още ли е чистичка, което ми беше достатъчна награда. Два дни след кръводаряването ме взеха на работа и аз най-сетне се усетих благословена, с пари включително. Третия път вече дадох с цел - давах, за да получа, ама не стана така. Или още не ми се е избистрило в главата, че понякога загубата /на същата работа/ може да е печалба. След време, ако съм здрава, пак ще даря кръв, но ще си поизпитам мотивите. Може и да се помоля, да заредя кръвта не само с витамини и добра храна, но и с добра енергия. За бъдещето на донорството? Ами ние сами ще сме си донори, понеже от собствения ни генетичен материал ще ни правят резервни части. Науката още не е стигнала дотам, но и това ще стане. Засега тренират и се учат. Да не ограничаваме Бог в действията Му - Той може да действа и по този начин.

Според мене правилно. Не сме отговорни за решенията и действията на Бог. Ние може да се помолим за нещо, но накрая винаги трябва да сме наясно, че не нашата, но Неговата воля да бъде. Бог е милостив. Понякога само чака да Го помолим за нещо добро, за да го даде. Понякога нашата свободна воля е спирачка да влязат определени неща в живота ни. Понякога трябва да направим избор и да го заявим ясно. И: "Не моята, но Твоята воля да бъде, Господи!" Молитвите на близките ни и обичащите ни хора имат сила пред Бога. Той отговаря заради тяхната любов. Моята майка преди години се молила за снаха ни, която раждала много трудно. Молитвата й била чута и след нея раждането станало бързо и благополучно. В работата ми като медицинска сестра съм виждала смъртта на няколко пъти. Случвало се е към края болките да престанат, макар човекът да е в съзнание. Това може да стане и по негова молитва. Доколкото помня, някъде в книга прочетох, че ангел дошъл по време на сън и премахнал ужасните болки до смъртта. Предполагам, че е нужно за това човек да се смири и да се покае. В конкретния случай мисля, че и вие сте били на изпитание. Пред вас е стоял изборът дали да помогнете на дядо си по човешки, правейки се на богове, или да признаете върховното право на Бог да реши кой, кога и как да си отиде. Направили сте правилния избор. Иначе бихте застанали срещу Всевишния, а това е страшно. Аз не бих направила евтаназия, но бих се помолила от сърце, ако е Божията воля, страданията на болния да се съкратят. Ако е възможно, бих подтикнала човека да се помоли, да се покае, да примири душата си с Бога. Считам тези неща за изключително важни и не случайно има такава традиция в много вероизповедания. Има и много редки, чудодейни изцеления от рак в крайна фаза, но мисля, че това не е случайно. Просто заради страданието хората са осъзнали нещо, което е трябвало да разберат, ценностната им система се е пренаредила и те са заслужили да живеят още на земята. Много е важно да се осъзнават собствените грешки, да се прощава, да се живее не само заради себе си както раково образувание, но и за другите - както в едно здраво тяло. Светът е едно тяло. Външната праведност понякога е придружена от много голяма гордост, а това в духовен план не остава скрито. Причината за рака може да е в нездравословния начин на живот, в небрежното отношение към собственото здраве. Моята майка премина през изпитанието да боледува от рак. Дано още дълго време да е жива, защото съществува, за да помага на другите. Не зная как бих се справила без нея през последните години. Когато беше болна, вътрешно имах силна увереност и дори спокойствие, че Бог ще я запази заради добрината и саможертвоготовността й. Иска ми се да се беше научила да се грижи и по-добре за себе си, но остава ли й възможност?! Не винаги обаче е възможно смъртта да се отложи. Понякога просто на човек му е дошло времето да си върви и в това няма вина или грешка. Всички си отиват - и праведните, и грешните. Абсолютно съм уверена, че това е справедливо и добро нещо. Смъртта може да се приема и по друг начин, не като болка, не като страх, не като висша несправедливост.

Бог е милостив към нашите слабости. Случвало се е да получа помощ дори когато съм била отчаяна, недостойна и невярваща. Понякога е достатъчно просто да си призная тези неща, а също и това, че не мога да се справя сама. Това, което според мене е било невъзможно, за Бог е било възможно. Но да бъде Неговата воля! Не Му казвам аз какво да прави.

Благодаря!

Останах с впечатление, че след като сме се родили, нямаме нужда от другиго, за да осъществим единение с Бога. Което ми се вижда невъзможно. Защо - обясних вече. Не сте ли благодарни на първия, който ви е заговорил за Бог, независимо по какъв повод /най-вероятно още от детските приказки/? Все ще има някой недоволен, дори да е така. По-страшно е, ако има лицемерие в служителите, т.е. те самите ако нямат страх от Бога, вяра и любов към Него, а "служат" по някакви си други причини. Мир и Любов!

Наистина чудесно казано, в по-голямата си част, според мене. Но дали е реалистично да очакваме, че без помощници може дори да ни дойде наум за Бога. Ние хората сме социални същества. В противен случай, лишени от обучението в социума, няма да стигнем много напред от животните. Приемете заблудите като нещо нормално. Нормално е човек да се заблуждава и с това да заблуждава други. Нормално е да сме несъвършени. Нормално е до истината да се достига през изпитания, заблуди, жертви. Честно казано, иначе никой не ще да й повярва. Виж, като се поопари някой, става друго. Изглежда трябва да опитаме от доброто и лошото, от истината и лъжата, за да се убедим в нещо. И пак има много "истини" за хората по света. И това е нормално. Повечето гледат да наложат горделиво своята си истина. Трябва да сме по-смирени и толерантни, по-търпеливи и приемащи различията. Да не съдим и да не обиждаме. Аз не бих изрекла съзнателно подобно нещо. Да не би аз да съм по-добра от тях? Кой е безгрешен на земята? Що се отнася до молитвата, наистина никой не може да застане като посредник между мене и Бога. Това е нещо лично. Все пак, може да се молим за друг човек, което не означава, че се молим вместо него. Страхотно!!! Право в целта!!! Пак според мене.

Най-добрият начин да обичаш себе си е да обичаш другите. Тогава действаш за доброто на Цялото. Бог благоволява в това и го благославя. За да знае човек обаче как да го прави, трябва да има сърце, очи и уши за Божията воля, и готовност да я следва. Да обичаш всичко и всички. Дори и враговете си - това е най-трудно. Когато постигнеш тази любов, може да стигнеш и до любовта към Бога. И да добавя накрая - имам усещането, че сме на едно мнение, но не сме го изяснили все още. Най-малкото вървим в една посока. Желая здраве на всички!!! Добър поздрав по примера на Орлин, хареса ми!

Просветленият няма да затръби с тръба, но "ще се издаде" с делата си, делата на Любов. Има дълбочина, която остава скрита, но тя все пак се проявява и външно по някакъв начин. За който може и иска да вижда. Понеже човешката надменност и завист пречат понякога да оценим другия. И на просветления не може да се разминат хулите. Те на Христос не не разминаха...

Мисля, че си постъпила чудесно. Може би не го осъзнаваш, но ти си разбрала приятелката си, нейното страдание. Едва ли ще отречеш, че в първия момент примерно ти се е свило сърцето /образно казано/, а после от обич си потърсила и намерила начин да й помогнеш.Това може да е станало интуитивно. Реакцията ти е била бърза и правилна - вместо да потънеш заедно с приятелката си в лошото настроение, ти си й помогнала да се измъкне. Понякога наистина имаме нужда точно от такива приятели. Но дори и тези, които биха поплакали заедно с нас не бива да отхвърляме, понеже всеки проявява обичта си различно, според душата си. Важно е да има любов. Донке, дала си чудесен пример за съчувствие/състрадание в случая/, разбиране и помагане, според мене. Поела си отрицателното настроение на приятелката си в някаква достатъчна степен, трансформирала си го и си й помогнала също да се справи. Това, което си направила, не бих определила като Ключовата дума тук е трансформация - бърза и правилна! Толкова бърза, че явно не си регистрирала краткия миг на съчувствие, а без него няма и разбиране. Без него не би имала мотив да помогнеш. Та искам да кажа, съчувствието и разбирането не са всичко, важно е да се помага! Радвам се наистина заедно с доброто!

Искам само да напомня, че всеки тук има свобода да изрази мнението си както сам намери за добре, стига да не нарушава правилата за писане в Портала. Аз като един свободолюбив Лъв не мога да не реагирам, когато е налице опит да се ограничава тази свобода. Все едно някой да ме върже за себе си с каишка и да ме води където и както той си иска. А-а-а, не! Понякога самолюбието и човеколюбието имат един корен - Любовта, само обектът е различен. "Да обичаш ближния си като себе си", т.е. да ти е мил, както ти си си мил. Да можеш да страдаш и да се радваш заедно с него. Любящото сърце не е студено и безразлично, не се пази и от най-малките неприятни преживявания, не се скъпи на съчувствие и подкрепа - те са естествени за него. Човек, който е проводник на Божията Любов е Силен, той прелива от енергия и я раздава, невъзможно му е да я задържи в себе си. Той е като Слънце. Тогава малките човешки страхове дали ще стигнат силите и времето стават безсмислени, направо смешни. Ако човек е заслужил да бъде проводник на Божията Любов, това естествено означава, че той живее според Божията воля, т.е. винаги прави най-доброто за всички. Това е начинът да прави и най-доброто за себе си. Това е проява на самолюбие по правилен начин.

Диян и Зара, сърдечно благодаря! Няма как да се представя външно силна, когато отвътре съм слаба. Когато поставям на изпитание себе си с някои мои изказвания, всъщност се оказва, че поставям на изпитание и другите. Те се оказват в един вид "изпитна" ситуация, в която представят и себе си. Така всички се учим на нещо или поне се надяваме да е така. Има още много да учим...

Интригуваща тема. Често съм се хващала, че пиша преди всичко заради себе си. Научих много неща от останалите участници тук, но най-много ценя непрекъснатите възможности за самостоятелно търсене на отговори, възникнали от техните мнения и въпроси. Средата тук е силно стимулираща. Лично аз не се притеснявам особено от прекрачването на границата между обмена на мнения и личните оценки, още повече, когато са положителни. Тук аз и не само аз се учим на общуване, на прощаване, на уважение, на смирение, на позитивна нагласа към останалите, независимо от различията. Освен това обогатяваме знанията си. Понякога от взаимното учене боли, но това не е лошо, понеже добрият резултат си заслужава. Голяма част от хората тук са в състояние да простят и да обичат независимо колко са били наранени чисто по човешки. Не мисля, че е добра идея да се отказваме от човешкото в нас и в общуването, пък било то и в абстрактното интернет-пространство. Аз пък обикновено действам импулсивно и се случва да съжалявам след това. Понякога съм се питала дали да обмисля и представя внимателно мнението си или пък да бъда естествена, такава, каквато бих се представила очи в очи. Първото е по-качествено и обмислено, второто е по-непринудено. Е, по-лесно е да се говори за абстрактни неща пред екрана и клавиатурата, отколкото в действителност. Искам да ви питам и ви моля да отговорите съвсем искрено, поне пред себе си: Когато някой изкаже положителна лична оценка-мнение /понеже има елемент на обективност в оценката, ако е искрена/ по отношение на вас, не считате ли това за добро нещо, носещо радост, удовлетворение и желание за още добрини от ваша страна? Мисля, че лични оценки-мнения от такъв вид не са равнозначни на духовно сриване, напротив - трябва да сме щедри за тях.

Изгрев, смятам, че сега те разбрах по-добре. Не мисля, че има опасност от култ към нечий авторитет и подтискане на индивидуалната свобода на мислене. Аз лично използвам цитати в различните ситуации с различна цел, не винаги за да подкрепя позицията си. Понякога просто нещата са казани далеч по-добре, отколкото аз бих могла да ги представя. Всичко подлагам на критична преценка, доколкото ми е възможно. Авторитетите са си авторитети. Някои от тях са били направо гении за времето си, но след време техните идеи са били отчасти надраснати. Има и вечни неща, вечни идеи. Не се слагам равна или по-горе от хора, които са по-мъдри от мене. Използването на цитати обикновено не е с цел да се представи и издига в култ някоя личност, а просто да се представи или подкрепи конкретна идея. Учителят Беинса Дуно заслужава да се уважава според мене. Дори да не приемаме и разбираме думите му изцяло, достатъчно е това, ако ни карат да се замислим. Все нещо ще прихванем. Правилните въпроси понякога са по-ценни от готовите отговори.

Наистина недоумявам. Постингите на Таня не се състоят само от цитати. Те са приложени като аргументи, бих казала достатъчно силни, към личната й позиция. Няма лошо да се споделят богатства от световното духовно наследство, напротив - това са ценни подаръци за мене, всъщност за всеки, който иска да ги оцени. Таня, и аз съм била огорчавана, мислила съм си да се махна оттук, но не мога. Чувствам се приобщена към това общество. Ти също си част от нас. Зарадвах се, когато се появи и ще ме заболи, ако си отидеш. Всъщност зная, че няма да го направиш, няма да тръгнеш срещу копнежа на душата си. Имаш приятели, братя и сестри тук, които те обичат. Дори и тези, за които си мислиш в момента, че не е така. С тях ще се обичате и цените особено много! Любов+Светлина+Мир+Радост

Бина, благодаря ти! Много добре си се досетила за емоционалното ми състояние по време на случката, всъщност ми го припомни. И аз не се понасях заради някои мисли, които ми минаха тогава през ум. Към Петьо: Мисля си, че няколко купона с песни и китара в компания на хора с подобен на твоя мироглед ще ликвидират част от излишния багаж, който нося и ще ме изстрелят едно ниво нагоре. Радвам се, че пишеш тук! В отговор на Изгрев: Може би без съчувствие не можем да разберем напълно другия човек? Вътрешната нужда от споделяне не е същото като желанието да се прехвърли товара другиму. Човек, който действително е в слаба позиция, може да прави това несъзнателно. Едно е зов за помощ, друго е манипулация. Помагането е трудна работа. Голяма „любов” блика от нас, но за проблеми предпочитаме да не ни търсят. Ако не се направим на слепи и глухи, може да покажем, че ни е неприятно. Много сме заети със себе си, със собственото си "духовно" обогатяване и издигане. От друга страна не сме длъжни да се захващаме с всичко, което ни се изпречи на пътя. Имаме ограничен лимит от енергия, време и способности, които трябва да използваме разумно. Аз не съм Бог, за да се заема с всичките проблеми на света. Мога да поема само малка част. Няма универсален отговор как да постъпва човек, зависи от конкретния случай. Не бива да се обвиняваме независимо дали сме помогнали или не. Закъде е светът, ако няма добри души, готови просто да помагат?! Малко извадки от интернет: Емпатията неизбежно е свързана с някакво емоционално натоварване, положително или отрицателно. Това е част от общуването, от социалния живот. Добре е човек да разбира другия, но по възможност без да се ощетява, освен съзнателно и доброволно, и да се стреми към взаимно обогатяване. Понякога прекалено много се пазим да не ни заболи, да не преживеем нещо неприятно... /особено заради друг/. Животът може да се превърне във вълнуваща игра едва когато преодолеем този страх. Тогава човек може да е щастлив, докато го боли, докато се е провалил, докато е беден...

Благодаря и на Донка за споделеното! Имала съм подобни преживявания, затова съм напълно съгласна. Ценен подарък за мене е това, че са вече осъзнати и систематизирани! Желая здраве и много Любов! Благодаря, че ни даде от светлината, която имаш!

Благодаря за отговорите към мене и се извинявам за предизвиканите отрицателни преживявания! Надявам се да ми простите! Проявих небрежност при описване на случката, понеже бях много уморена и имах силно главоболие. Знаете, че не винаги човек успява да предаде достатъчно добре истината с думи. Явно съм оставила впечатление, че съм се впуснала в грозна разправия, но това просто не се е случило. Клюкарския стил тип "Сигнално жълто" не го наложих аз, нито съм му отвръщала, просто със сълзи на очи поисках да разбера защо съм чакала напразно. Не съм се защитавала, не съм отвърнала с обиди. Грозните изводи се получиха пост фактум такива по инерция от причинилите ги думи, но те не са в моя стил на мислене. Дадох си сметка за това, но така по сходство ми дойдоха в главата, така ги оставих. Учудвам се за пореден път, как е възможно човек дълго време да се е представял в своята си светлина и поради само една грешка в изказа, поради някакво недоразумение изведнъж да се промени коренно мнението за него. Защо един постинг натежа повече от останалите триста? Дори при един по-внимателен, простителен и добронамерен прочит в същия този постинг може да ме видите такава, каквато съм била винаги. Не съм имала претенции да се слагам за образец. Не намерих най-правилния начин да кажа, че и хора с претенции за духовност понякога правят елементарни пропуски. Те не трябва да се възгордяват от успехите си, не трябва да презират другите, трябва да са смирени и винаги да са готови да се учат, дори и от едно дете, което не би се спряло и би казало примерно: Чичко, ти защо не ставаш навреме за работа? Защо не си държиш на думата? Защо не се извиняваш, когато сгрешиш? Защо се заяждаш? Защо правиш напук? Защо обиждаш? Защо разплакваш хората, вместо да им помагаш?... Бихте ли обвинили това малко дете, че е казало каквото е видяло? Някои хора се възгордяват и забравят, че и на тях им кроят шапка, т.е., другите отстрани също преценяват какво имат в главата, какво представляват. Изглежда съм виновна, ако видя нещо грозно и си помисля, че е грозно, още повече - ако кажа, че е грозно?! Трудно да прецениш душата на човека. Това наистина е пресилено и просто не е вярно. Аз съм обикновен грешен и търсещ човек, с някой и друг проблясък отвреме-навреме. Предпочитам аз самата и другите да ме приемат такава, каквато съм, с недостатъците. Това значи да се приема истината, дори да е нелицеприятна. Предпочитам да се срамя, отколкото да съм лицемерна. Това не е много умно, показва липса на инстинкт за самосъхранение, но е факт. Благодарна съм за цитатите от Таня, както и думите й, отправени лично към мене! Те са много на място. От постинга на Таня ме обля усещане за Любов и от думите й не се почувствах по-зле, напротив, разбрах искреното й желание да ми помогне. Думите, подбрани от Беинса Дуно са наистина ценни. Мисля, че не може да се принизи стойността на едно духовно богатство, било от Библията или от друг източник, независимо от случая, в който се използва. Един диамант където и да го сложиш, си остава диамант. Като махна плявата, ще остане зърното; да не би като отмета плявата, да отмета и зърното. В някои духовно търсещи хора има едно презрение към душевните проблеми. „Кошче за душевни отпадъци”, „емоционално изпразване” и други изрази в тоя стил са характерни за тяхното отношение към хората, които просто са объркани в чувствата си и ги споделят, понеже всъщност се нуждаят от помощ. На тези „извисени” души не им достига Любов и милосърдие, те не са готови и не са достойни да помагат на другите. Нека си представят Христос как би постъпил в дадената ситуация. Това е полезно упражнение за всяка ситуация. Казвам го и на себе си. Нека Христос се изобрази в нас! В крайна сметка разбрах защо плаках толкова. Не защото са ме обидили - моля, аз го правя и сама със себе си, не ми пука! Не защото не умея да чакам, понеже се научих да чакам с години. Плаках толкова, защото в онзи момент умря надеждата ми най-сетне да разбера защо е болна дъщеря ми и как може да се излекува. Всички останали въпроси ми се сториха суета и цялото ми желание се беше свило до това – да се намери начин дъщеря ми да оздравее. Една майка, която с месеци и години е гледала болни деца ще ме разбере. И сега плача. Да ме извинят тези, които не могат да понесат душевните ми отпадъци, ако майчината мъка е душевен отпадък. Като видят името ми, да не четат! Може да не съм права, но почувствах някаква яснота и всъщност разбрах, че напразно съм търсила вина в себе си. Не са искали да ми дадат урок. Получих знак да не ходя. Ядосах се на себе си, че не го послушах, че загубих време и не само това. Един е, който има право да съди. Ние хората се съдим един друг и е трудно да го избегнем. Аз в случая дори сама си го изпросих. Надявам се този път да сте ме разбрали и да сте ме познали, приятели! Вярвам в доброто, което е във вас!