dcveta

Коментарите и цитатите, книгите ги има в нета и извъннета предостатъчно. Лично идвам тук, за да чуя вашите коментари сега.
Би ли споделила своето лично мнение и коментар за цитата, който даваш? Какво лично на теб ти направи впечатление и какви изводи си направи от прочетеното?

Агресията се поражда от страха. Къде видя в Исус аграсия, например? Който е усъвършенствуван в любовта, в съвършената любов няма страх/и агресия значи/. Тя може да се проявява само на по-ниски духовни нива, където съществува страх и любовта не е усъвършенствувана.
Но не сте разбрали най-важните принципи както разбирам от мненията ви и си нямате представа от закона за равновесието. Нищо. Някой ден, ще разберете повече. Останете си със здраве сега.

Агресията се поражда от страха. Къде видя в Исус аграсия, например? Който е усъвършенствуван в любовта, в съвършената любов няма страх/и агресия значи/. Тя може да се проявява само на по-ниски духовни нива, където съществува страх и любовта не е усъвършенствувана.
Но не сте разбрали най-важните принципи както разбирам от мненията ви и си нямате представа от закона за равновесието. Нищо. Някой ден, ще разберете повече. Останете си със здраве сега.

Точно. По начина на изразяване прилича да е от Петър Дънов. Затова още в първият си пост писах, че с тези въпроси е по-добре да се занимават теоретиците или дух. учители.
Наистина е така. Ако Бог ти дава дарби или осъзнаване или нещо друго, ще имаш. Лично не мога да се оплача, дори мога да благодаря за изобилието и може би съм малко безотговорна в това отношение, но никога не ме е интересувало на какво ниво е другият или не съм се впечатлявала от дарбите на хората, защото знам, че при Бог се намира всичко, стига да го поискаме/да го пожелаем/. Да искаш духовна дарба, която другият има, а ти нямаш не е ли духовна ревност, но различна от ревността за Господа? Едното/първото събаря/, а второто изгражда.
Когато човек практикува някакви духовни дарби едва ли си задава въпросите като - от кой център идват.
Това което съм разбрала още за дарбите, че Бог просто ни използва като проводници за да благослови някого чрез нас. Тоест не е нормално когато човек се слави и възгордява с духовни дарби, защото те не са наши, идват от Бога.
Единственото което знам е, че талантите/дарбите/ не трябва да се заравят, защото ще закърнеят.
Ако ние само получаваме от Господа и не даваме то Живата вода, ще се превърне в тиня. Чистата вода се движи непрестанно - влива се и се излива. Не може да се замърси, когато има непрестанно получаване от Господа и даване, но когато движението, кръгът престане, то това което сме получили ще тиняса.

Точно. По начина на изразяване прилича да е от Петър Дънов. Затова още в първият си пост писах, че с тези въпроси е по-добре да се занимават теоретиците или дух. учители.
Наистина е така. Ако Бог ти дава дарби или осъзнаване или нещо друго, ще имаш. Лично не мога да се оплача, дори мога да благодаря за изобилието и може би съм малко безотговорна в това отношение, но никога не ме е интересувало на какво ниво е другият или не съм се впечатлявала от дарбите на хората, защото знам, че при Бог се намира всичко, стига да го поискаме/да го пожелаем/. Да искаш духовна дарба, която другият има, а ти нямаш не е ли духовна ревност, но различна от ревността за Господа? Едното/първото събаря/, а второто изгражда.
Когато човек практикува някакви духовни дарби едва ли си задава въпросите като - от кой център идват.
Това което съм разбрала още за дарбите, че Бог просто ни използва като проводници за да благослови някого чрез нас. Тоест не е нормално когато човек се слави и възгордява с духовни дарби, защото те не са наши, идват от Бога.
Единственото което знам е, че талантите/дарбите/ не трябва да се заравят, защото ще закърнеят.
Ако ние само получаваме от Господа и не даваме то Живата вода, ще се превърне в тиня. Чистата вода се движи непрестанно - влива се и се излива. Не може да се замърси, когато има непрестанно получаване от Господа и даване, но когато движението, кръгът престане, то това което сме получили ще тиняса.

На същото мнение съм. Без ума може да бъде само неосъзната истина, а тя не вярвам да може да се прояви по някакъв начин в този свят докато е неосъзната, тоест няма да има полза от нея, няма да има плодове или поне толкова разбирам засега.

Днес и друго си припомних. Словото също може да бъде осъзнато по седем начина-чрез седемте центъра.
И по думите, начина на изразяване може да се разбере кой на какво ниво е достигнал и какво му липсва духовно например и от какво има нужда. Също могат да се определят последствията от дадена вяра и тем подобни. В Библията се споменава за Слово пречистено като сребро седем пъти в пещ от пръст.

Ясно е, че възрастните, които харесват /не харесват това което е по тв, вестниците или медиите като цяло имат възможност за избор. Пренасочват вниманието си към нещо по-приятно или позитивно влияещо или продължават да се интересуват, защото според тях това е живота в истинския му вид. Ясно е, че който дава парите, той поръчва музиката. Медиите са такива, каквито им е платено да бъдат и това е истината.
Но дали децата ни имат такава възможност за избор? Как влияят върху детската психика всички тези негативни неща? Има ли агресия сред децата? Има. А защо я има? Сигурно от многото 'прекрасни' и 'занимателни' предавания, 'интересни' вестници с пошли картинки и т.н. За мен това е по-важният въпрос.

Когато ясновидец с опитва да „види“, той не „гаси“ ума си, а го привежда от активно в пасивно състояние, така че това, което трябва да се види да се отрази в ума. Няма как ясновидецът да види каквото и да е, без участието на ума си, а още по-малко пък да го разбере. Много се говори за директно възприемане на истината, но нека някой да каже едно нещо във вселената, което някога да се е осъществило без посредничество. Нищо не може да се извърши без посредничество. Въпросът до участието на ума при разкриването на истината е формата под която той ще участва, а не до самото му участие. Когато се отрича ума в източните практики, то се отрича неговото активно участие в търсенето на истината, т.е. правенето на необосновани предположения и догадки, но истината няма как да бъде осъзната без ума.

Не ми стана ясно какви са тези центрове на осъзнаване в далака, сакралния център и слънчевия сплит. Центърът на съзнание винаги е един (дори и при шизофрениците). Все пак духът на човека е само един.

Не намерих подобна тема.
Тази тема я пущам по повод мнението на Орлин Баев от темата за свободната воля
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=1933&st=340


Предполагам, че се имат в предвид тези думи на Учителя


Очаквам всякакви мнения по тези въпроси. Единство и разлики.
И основно ставаше въпрос кой, кой съдържа в себе си като кръгове например ако ги разглеждаме или като множества или кой е по-голям - Отец, Син или Святи Дух?
Да, колкото и да са едно в този случай ги разделяме, за да достигнем до правилното разбиране и познание, за да си научим урока един вид. Иначе е ясно, че са Едно.
Орлин смята, че Божията воля съдържа в себе си Божията любов. Аз смятам точно обратното.
В случая той приравнява Божията воля към истината, тоест към Отец, доколкото разбирам, а любовта към Майката/което не ми е много ясно като понятие.
Святият Дух и Сина ги е приравнил в едно понятие също.

Привет дете!
Просто няма какво да правиш, освен да продължиш пътя си. Ако Бог не те осъжда, не е нужно и ти да се осъждаш.
А човешкото осъждение и одобрение е толкова преходно, че не трябва да му обръщаш голямо внимание.
Спомни си какво сториха хората с Исус. Единият ден искаха да го направят цар, на другият ден викаха "Разпни Го". Това е тълпата. Единият ден едно, другият ден точно обратното. Времето си тече и всеки следва съдбата си. Не би следвало, да изгубиш живота си в самообвинения.
Взела си правилното решения в случая, независимо от заплахите за самоубийство, които са ти били отправени. Постъпила си правилно и не трябва да съжаляваш за нищо.
Не съм преживяла точно твоя случай, но съм виждала и обратната ситуация. В нея живите мъртъвци са повече от мъртвите мъртъвци. Така че не съжалявай за нищо и не си длъжна на никой. Гледай напред. След време всичко ще отшуми и няма да се помни, това което сега те притеснява.
Поздрави от сърце!

Молих се за тебе с тази молитва "Божият мир, който никой ум не може да схване нека пази сърцето и мислите ти в Христа Исуса".
Христа Исуса още значи - Път, Истина, Живот, Словото от което е сътворен света.
Когато в тебе нахлуят други мисли и притеснения можеш да си казваш тази молитва или да благодариш за Божият мир, който пази сърцето и мислите ти. Когато успееш и да го повярваш със сърцето си, думите казани с вяра се превръщат в живот, променят живота ни.
Божието Слово никога не се връща празно и извършва това за което изпратено. То е по-силно и действено от човешките обикновени мисли.
Знам, че вината и самоосъждението пораждат и страх, но ще отшуми.

Молих се за тебе с тази молитва "Божият мир, който никой ум не може да схване нека пази сърцето и мислите ти в Христа Исуса".
Христа Исуса още значи - Път, Истина, Живот, Словото от което е сътворен света.
Когато в тебе нахлуят други мисли и притеснения можеш да си казваш тази молитва или да благодариш за Божият мир, който пази сърцето и мислите ти. Когато успееш и да го повярваш със сърцето си, думите казани с вяра се превръщат в живот, променят живота ни.
Божието Слово никога не се връща празно и извършва това за което изпратено. То е по-силно и действено от човешките обикновени мисли.
Знам, че вината и самоосъждението пораждат и страх, но ще отшуми.

Молих се за тебе с тази молитва "Божият мир, който никой ум не може да схване нека пази сърцето и мислите ти в Христа Исуса".
Христа Исуса още значи - Път, Истина, Живот, Словото от което е сътворен света.
Когато в тебе нахлуят други мисли и притеснения можеш да си казваш тази молитва или да благодариш за Божият мир, който пази сърцето и мислите ти. Когато успееш и да го повярваш със сърцето си, думите казани с вяра се превръщат в живот, променят живота ни.
Божието Слово никога не се връща празно и извършва това за което изпратено. То е по-силно и действено от човешките обикновени мисли.
Знам, че вината и самоосъждението пораждат и страх, но ще отшуми.

Понякога ние мислим какво да направим и какво не, а нещата се нареждат от самосебе си, само трябва да изчакаме.

ПП Мило дете, където и да отидеш, каквото и да правиш не се оставяй повече да бъдеш манипулирана от чувството на вина. Мен цял живот ме обвиняват и ако няма за какво - за това, което са направили близките ми, приятелите ми, за десет години назад каквото съм сгрешила и т.н. Не оставяй, да ти се качват на главата. Отрязвай веднага подобни манипулативни действия.
Тези изпитания може и да ги имаш занапред, но не се оставай да те завладеят, не ги храни, за да не растат.
И щом изпадаш в тези изпитания си правя извода, че доста се раздаваш за другите, а те се опитват да използват тази твоя слабост чрез чувство на вина или подобни. Недей. Всичко си има граници. Казано е, че човек трябва да дава когато има две ризи, не да сваля едната от гърба си и да я дава за ближния.

ПП Мило дете, където и да отидеш, каквото и да правиш не се оставяй повече да бъдеш манипулирана от чувството на вина. Мен цял живот ме обвиняват и ако няма за какво - за това, което са направили близките ми, приятелите ми, за десет години назад каквото съм сгрешила и т.н. Не оставяй, да ти се качват на главата. Отрязвай веднага подобни манипулативни действия.
Тези изпитания може и да ги имаш занапред, но не се оставай да те завладеят, не ги храни, за да не растат.
И щом изпадаш в тези изпитания си правя извода, че доста се раздаваш за другите, а те се опитват да използват тази твоя слабост чрез чувство на вина или подобни. Недей. Всичко си има граници. Казано е, че човек трябва да дава когато има две ризи, не да сваля едната от гърба си и да я дава за ближния.

Знаеш ли, малко хора прибягват до самоубийство и те наистина са предразположени към това. Как реагират околните направо не съм сигурна, дали има голямо значение - тук визирам, не само теб, ами и родители, братя/сестри, приятели ... С това искам да пресека и намеците, че семейството му не е било достатъчно добро, нямал е опора в родителите и т.н. Ако беше САМО това, то децата на някои семейства щяха да се самоубиват всички наред. А знаем за деца, претърпяли ужасяващи психически и физически издевателства от страна на родител/и и пак намерили сили да живеят.

Знам, че е много натоварващо да се чувстваш причина за някакво нещастие, дори и не толкова фатално, както в твоя случай, дори и когато ние имаме някакво съвсем косвено участие. Обаче много често ние не можем да предвидим събитията, просто правим най-доброто, на което сме способни. И понякога за съжаление следват ужасни неща.
Нито аз, нито някой друг от нас тук може да влезе в ролята на съдник и да прецени можело ли е нещата да се развият по друг начин, кой, кога и каква грешка е направил и има ли въобще такава. Но ... страданието и измъчването с чувство за вина няма да помогнат никому. Самонаказването също. Знам, че това е стимулирано от общественото мнение, но за съжаление е една много неградивна проява. Ако искаш с нещо да бъдеш полезна на себе си и на хората, ако искаш да има по-малко такива самоубийства, намери подходящия за теб човек и изградете една здрава, хармонична връзка, създайте и отгледайте с много любов деца, които да бъдат здрави пълноценни хора ... Това е.
За целта, щом си в малко населено място, също бих посъветвала да се преместиш другаде. Иначе, ще ти бъде по-трудно, не само че всичко ще ти напомня станалото, но и няма да се учудя, ако има обществен натиск да се чувстваш виновна, лоша, някакво смътно желание в част от съгражданите ако не да си наказана по някакъв начин, то поне да не си щастлива, като един вид възмездие, като един вид изкупление... което, както вече казах, от никаква гледна точка не може да се сичта за градивно или положително, но голяма част от хората разсъждават много първосигнално.
Приеми тази ситуация като болезнен и разтърсващ сигнал, че трябва да започнеш живота си другаде и по друг начин, а не както до сега.
Успех!

Привет Диана! Така е и логически и по Божия закон, който казва, че който дава ще получава и на него ще му се дава. Който обича повече е готов да дава, тоест и да получава. И на мен тези думи на Дънов ме затрудниха, не ги разбрах в пълнота, но ги оставих за потвърждаване с времето, защото истината сама се доказва. Има различен поглед в тези думи с който поглед светът не е свикнал и може би затова не ги разбираме от първо четене в дълбочината.
Ето че сега разбрах повече. На пръв поглед противоречието идва от даването и вземането, но като го свържем със закона за даването и вземането - всичко си идва на мястото - който повече дава и повече получава и повече обича/излиза на практика/.
Но има и други, които също се ограничават в любовта като искат само да дават, но не знаят да получават. Истинската Любов трябва да знае и двете - да дава без да нарушава законите на съприкосновението и да получава без да нарушава законите.

А относно Любовта в Библията се казва, че тя се усъвършенства. Тоест ние се усъвършенствуваме в нея, в молитва и в познаване на Господа, подлежи на непрестанно развитие в човека.
На друго място ап. Павел казваше "нека любовта ви бъде просветена и всячески проницателна". Тоест за вярващите и познаващите Бога - сляпата любов трябва да остане на заден план.
Много хора са склонни да обичат и прощават, когато не знаят слабостите на отсрещната страна, но познаят ли ги се отказват да обичат. Христос ни обичаше въпреки, че виждаше всичките ни слабости и грешки, въпреки че ни познаваше, виждаше невидимото, непроявеното. Та с това си обяснявам просветената и всячески проницателна любов.
Още се казваше, че в съвършената любов няма страх и който се страхува не е усъвършенствуван в любовта.

За необходимостта от цели:

„В разумния свят има един велик закон, който определя отношенията на всички разумни същества. Този велик закон в науката наричат развитие, еволюция. Еволюцията подразбира движение, а движението е първият подтик на живота в известна посока. Втората стъпка, това е самият живот, който показва, че животът използува това разумно движение. И глупавият се движи, и разумният се движи, само че разумният има цел. Тъй щото, когато умът е насочен в известна разумна насока, това показва, че той има за цел постигане на някакво свое разумно желание. Често и в съвременната окултна наука употребяват думата „желание“ в двояко значение. Ние говорим за желанието в принципиален смисъл. Ние не говорим за илюзиите. Илюзиите, това са проекции, сенки на нещата. За сенките няма да говорим. В сенките няма реалности.“ (И обхождаше Исус всичка Галилея)

„Моята цел не е нито да ви уча, нито да ви морализирам. Учи се невежият, защото у него има стремеж към знание. Тогава ние задаваме въпроса: онзи, който знае, какво трябва да прави? Който не разбира смисъла на живота, той ще се възгордее, ще мисли, че знае много. Знанието е, върху което добрите работят, невежият не може да работи. Трябва да работи онзи, който знае; следователно невежеството е стремеж към знанието, знанието е стремеж към работата, а работата е стремеж към постижението на великата цел на живота. Казват някои: Каква е целта? Целта стои в човешкия ум. Всеки, който има ум, има цел. Всеки, който има сърце, има условия. Всеки, който има воля, има постижение. Това са неща вложени в човешката душа.“ (Пред всичкия народ)

„.Докато човек има цел в живота си и върши всичко с разположение, той е обичан от Бога. Щом е недоволен от живота и не намира цел в него, Бог казва: “Изпъдете това дете от училището! Върнете го в дома му, Аз ще му дам друга работа”.“ (Великата задача на човека)

„В съвременния живот изобщо се говори за смислен и целен живот. Говори се за съдържание на живота и форма на живота. Така, можем да говорим за четири състояния на човешкото съзнание. Например, когато човек се храни, това е формата. Най-първо го интересува външната страна на яденето: как е сготвено, каква е покривката, как е сложено. Това е външната страна на живота. Второто е съдържанието на живота: каква приятност ще произведе това ядене, какво чувстване – приятно или неприятно. Трето: каква сила ще произведе яденето в нас; и най-после, в какво може да се оплодвотвори то, какво можем да изработим. То е последното влияние. Всички ваши мисли и желания минават през тези четири процеса. Човек трябва да има цел в живота. Както онзи, който иска да дигне някой товар, има опорна точка или отгоре, или отдолу, така и вие трябва да имате една опорна точка. Защо трябва да имате една опорна точка? – За да дигнете вашия товар.“ (Двата метода на природата)

„Всяко нещо, което човек прави, трябва да има цел, смисъл. Ако ученето няма цел, ученикът няма защо да учи. Учение, което няма цел, няма смисъл, представя тежест, излишен товар за човека.“ (Вечно благовестие)

„Когато ви дойде едно мъчение в света, вие ще трябва да го превърнете в здраве, защото само здравият човек издържа мъчение. Мъчението се издържа чрез здравето, а трудът – чрез щастието. Онзи, който копае с мотиката, е щастлив, защото има цел – да прехранва жена си и децата си. Извадете из ума му тази цел, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трябва никакъв труд!" Това е психологичен анализ.“ (Мъчението)

„Казвам: Вложи цел и смисъл в живота си и ще оздравееш. Вложи цел в живота на младия и го остави свободен. Той знае за какво да живее и какво да прави. Същото се отнася и за стария. Под „стар" не разбирам стар на години. Според мене, стар е онзи, който няма цел в живота си. Стар, в прав смисъл на думата, разбирам мъдър човек. Когато старите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, аз съм с тях. Когато младите кажат, че имат цел и смисъл в живота си, аз съм с тях. Ако младият върши глупости в живота си, не съм с него. Следователно, търсете ме между млади и стари, които имат цел и смисъл в живота си. Аз съм всякога на тяхна страна.“ (Станете да отидем)


Сега, по въпроса как да съгласуваме целите си с висшата (или ако някой предпочита Божията) воля. Ние няма как да знаем със сигурност каква е тази воля. Ние можем единствено според развитието си да предположим в какво се изразява тя. Значи оценката доколко едно действие, което можем евентуално да предприемем е в съгласие с висшата воля или не, правим ние самите. Ние сами решаваме дали да действаме по един или друг начин, дали да си поставим едни или други цели. Както можем да си поставим една цел и тя да се окаже не съвсем на място, така можем и да приемем нещо за Божията воля и то да се окаже не дотам божествено. И в двата случая решаваме ние с нашата воля, и в двата случая е възможна грешка. Ако липсваше възможност за грешки, ние щяхме да сме съвършени. Ние можем да си поставяме цели, които смятаме, че са в съгласие с някаква висша воля, управляваща света, но това може да е така, може и да не е така. Никой не ни поставя цели директно отгоре (поне в общия случай) – ние сами си поставяме цели, които смятаме, че са в съгласие с духовното.

Мда, добре, а как са се появили тези същества, изграждащи космическата йерархия?

Ех, извърташ се.

Добре, кажи ми само. За един Бог, който е създал естествения порядък в света, възможно ли е за него да не познава този порядък

Станимир обръща вниманието на търпението и има право.
Когато говорим за единиците/само за себе си като цяло/ ще обръщаме внимание на силните си качества, но Станимир разглежда нещата комплексно и затова обръща внимание и на слабите качества.
Не знам как да го формулирам точно с едно изречение, но разбирам за какво става въпрос.
Ще дам един пример/ако правилно съм разбрала думите на Станимир, но точно за него се сетих когато го четях, особено примерът за въжето и слабото място/.
Преди много години един молител ни беше събрал на молитва. Тогава ни научи на нещо много ценно, да се сработваме с точно тези с които не можем, за да стигнем до единство в молитва.
Първо беше нужно да се приеме другата гледна точка не като противоречие, а като допълнение, да се чуе тази друга гледна точка безпристрастно, да се стигне до единство в противоречието, за да може да се молим.
Няма да се простирам повече/не може да се обясни с две думи/, но в цялото е нужно търпение и точно тогава са нужни и тези слаби страни от нашия характер да бъдат възпитани с цел единството. Защото Бог благославя в единството. Там където има разделение, няма благословение.

Може би на някои кармата им е да бъдат войни или стражи, но не е за всички, както и на Земята не всички са войници.
Преди много години слушах една проповед на Фил Дриско/ако си спомням правилно името/ и този човек каза нещо което ми се запечата. Каза, че чрез хвалението човек се издига както със самолет над всичко земно, материално, плътско.
Имаше и един псалм в Библията. Там се казваше "напред вървяха певците", най-напред.
Войната отдавна е в небесни места/и все още се отразява и в този свят/ . Както е казано ние не воюваме срещу плът и кръв. Воюването срещу плът и кръв е война със сенки. Тях не можеш ги победи, защото са само отражения. Не може да няма други средства, освен борбата. Борбата е съпротива и според мен недостатъчна винаги се оказва. Любовта не е ли по-мощно средство и за любовта се казва, че покрива много погрешки/тоест променя кармата/?

A защо да вникваме в нечии чужди теории, след като още на първо четене забелязваме някакви слаби места, несъответстия ... ?


Т.е кое противоречи на кое?
А и не съм забелязала Божидар да е писал това, по-скоро се опитваше да обясни, че едните и другите чувства ги има и горе, и долу.


Чрез астралното си тяло проявяваме ВСИЧКИТЕ си чувства, поне докато сме въплътени.

Как става според теб "отстъпването на водещото място в психиката на човека"? Чрез подтискане на астрала, чрез контролиране на астрала?

Какво значи "няма да направи това доброволно"? Просто няма да стане бързо и изведнъж, но така и трябва да бъде, според мен. Революцията е неподготвена еволюция, насилието ражда насилие. Хубаво е да стане постепенно и естествено, а не зорноволно, измъчено. Според мен астралът продължава да се развива и дори бих казала - да се изчиства. Но да - вече не е той на дневен ред, като фокус на развитие на телата ни.

Иначе продължава да виси това:

И не само към теб, разбира се. Нека и други се включат, смятам, че наистина е важно. Важно, не за да видим кой е по-прав и кой седнал , ами като база за изграждане на светогледа.