smehy

Моите детски книжки непрекъснато изчезваха,после изчезваха книгите ми за възрастни...
Може би причината е в това,че много държа на тях?
Не обичам да изхвърлям книги или някой да ги къса или цапа.
Когато давах на някого книга за прочит и ми я връщаше в окаяно състояние преставах да му давам.Намразваха ме.
Някои хора въобще не ми връщаха книгите.Още помня.Сигурно съм злопаметна?
Е,всеки с особеностите си!
Книгите са голямата ми любов!

Детска школа „Бялото кокиче”





ще отвори вратите си за малките приятели


на новолунието в Овен, 4-ти Април в новият братски дом,


София, на ул. ”Ген. Щерю Атанасов” №2.



Всички родители на деца от 2 до 7-годишна възраст, които желаят да ги запишат


и да разберат повече за програмата на школата,


са добре дошли на 25 март, петък от 18.30 часа в братския център.






Идеята на школата е да се приложат на практика слънчевите методи на Учителя


за възпитание и образование на децата.



Първоначално заниманията ще бъдат от 8 до 14 ч.


Предвидени са следните 7 модула, за които са ни неохбодими и съответните материали.








1.МОДУЛ „РОДЕН И ЧУЖД ЕЗИК”



Български език


Чужди езици



Необходими материали:



Картинна азбука


Дървени кубчета с букви


Други занимателни игри и пособия




2.МОДУЛ „ЧИСЛА И ФИГУРИ”



Необходими материали:



Природни материали за изброяване


Кошнички за съхранение


Дървени обемни геометрични фигури


Забавни математически игри за възрастта


Бяла дъска и маркери






3.МОДУЛ „ЖИВАТА ПРИРОДА”



Животни и растения


Градинарство


Излети и екскурзии


Детски лагери,училища сред природата



Необходими материали:



Фигурки на животни и растения


Книжки с илюстрации за възрастта


Забавни игри по темите


Енциклопедии


Глобус


Семена от цветя за засяване


Саксии


Малки градински инструменти


Детски лейки


Образци минерали


Плюшени играчки






4.МОДУЛ „ИЗКУСТВА”



Музика


Танцово изкуство


Изобразително изкуство


Приложни изкуства


Театър











Необходими материали:



Детски играчки - музикални инструменти


Детски музикални инструменти


Глина и други материали за моделиране


Конци


Бои


Моливи


Хартия за рисуване


Ножички


Блокчета за апликация


Линийки с форми


Детски станчета


Платове за апликация


Ножчета и дъски за моделиране


Книжки за оцветяване


Семена


Черупки от морски организми


Декоративни камъчета


Буркани за съхранение


Подложки за масите за моделиране


Параван


Кукли за театър









5.МОДУЛ „ЗДРАВЕ И ЧИСТОТА”



Паневритмия


Гимнастически упражнения


Дихателни упражнения


Здравословно хранене



Необходими материали:



Малки метли и лопатки


Престилчици за децата


Хавлийки


Кухненски рула и салфетки


Етажерки от плат за принадлежности


Найлонови пликчета за отпадъци


Чинийки и прибори за хранене


Топки


Обръчи


Въженца


Постелки за упражнения







6.МОДУЛ „АКТИВНИ ИГРИ”





Необходими материали:



Дървени и други креативни игри тип „конструктор”


Детски светофар и знаци за движение по пътищата







7.МОДУЛ „АСТРОНОМИЯ И АСТРОЛОГИЯ ЗА ДЕЦА”




Други необходими неща:



Пожарогасители


Евакуационна схема и знаци


Килими


Столчета


Масички


Малки индивидуални закачалки







Ще се радваме на всеки който желае да помогне.






Слав Славов


Директор на Детска школа "Бялото кокиче"


телефон: 0896669767


e-mail: slav_svet@mail.bg

От предложените в списъка отдавам предпочитанията си на "Патиланско царство" от Ран Босилек; Приказките от Братя Грим; приказките от Ханс Кристиян Андерсен и Ян Бибиян. Но изпратих и мое предложение за Приказки по телефона от Джани Родари и Приключенията на Незнайко от Н. Носов.

Може, може.

Но ми е странно да се твърди, че хората от големия град били по-духовни от тези в по-малките градове....

От предложените в списъка отдавам предпочитанията си на "Патиланско царство" от Ран Босилек; Приказките от Братя Грим; приказките от Ханс Кристиян Андерсен и Ян Бибиян. Но изпратих и мое предложение за Приказки по телефона от Джани Родари и Приключенията на Незнайко от Н. Носов.

От предложените в списъка отдавам предпочитанията си на "Патиланско царство" от Ран Босилек; Приказките от Братя Грим; приказките от Ханс Кристиян Андерсен и Ян Бибиян. Но изпратих и мое предложение за Приказки по телефона от Джани Родари и Приключенията на Незнайко от Н. Носов.

Всички тайни излизат наяве един ден.
Интересното (и хубавото според мен) е, че тайните все по-трудно успяват да се пазят.
Разкриването става по всякакви начини, включително нестандартни - например все повече хора, като се "вгледат" в някой или нещо успяват да "видят" неговата тайна.
Това сигурно ще поразтърси обществото, но определено ще допринесе за изчистването му.

Дамата с рентгеновите очи

Разбирам те, Аlly!
И моите родители си крещяха взаимно, крещяха срещу мен и не само това. И на мен ми идеше да крещя в отговор, на агресията да отвръщам с агресия, но осъзнах че това е напълно грешен подход и постъпвайки по този начин аз всъщност ставам тяхно подобие ... А нали от това бягах...
И тъй като имах нужда точно като теб да излея някъде гнева си - започнах да спортувам. Избрах спорт, свързан с голямо физическо натоварване. Това от една страна снемаше натрупаното в мен напрежение, от друга прекарвах част от времето си извън семейството, а от трета станах част от общност с хора с интереси сходни на моите.
Друг начин да излея гнева си - да изкажа това, което ме влудяваше, това срещу което негодувах, това което не можех да разбера - започнах да си водя дневник - но не всеки ден, а когато се чувствах много зле (това го правих защото нямаше с кой да споделям за случващото се у дома - иначе, разбира се че е по-добре с приятел).
Може да ти се струва смешно да си водиш дневник или твърде детинско, но на мен ми помогна много - помогна ми да се науча да се изразявам в писмена форма; да придобия и да изчистя стила си на писане; да структурирам мислите си и се научих се на правилен изказ (все още пазя първият си дневник). А всичко това впоследствие ми беше и все още ми е от полза както в ежедневният ми живот, така и в професионалната ми реализация. Както се казва нищо не е случайно на този свят...
И макар сега да ти е трудно и думите ми да звучат за теб може би като поредните клишета, приеми случващото се като урок! Но за какво? - ти сама трябва да проумееш, за всеки е индивидуално! На мен ми трябваха години да го разбера и да го приема, а през това време се въртях в затворен кръг.
Вярвам, че ти ще бъдеш много по-добра ученичка от мен!

Да, неприятното е, че в конкретния случай имаме постоянна негативна поддържаща причина - онези тримата и съученици.

Все пак, мога да уверя, че хомеопатията нежно и без никакви странични ефекти е разрешавала много по-тежки случаи!

Така че този случай е сравнително лесен за оправяне с помоща на индивидуалното за нея хомеопатично лекарство.

Ако нещо не засяга другия, не виждам защо трябва да го знае. Близостта си е близост, но всеки сам си преценя какво да сподели. И много връзки се прекъсват заради прекалено споделяне. Когато има близост ел. поща на гаджето ти въобще не би трябвало да те интересува. Ако има съмнение, то дори и човек да знае паролата му, пак ще се съмнява дали няма и друга поща. Близост означава да споделиш с партньора си това, което го засяга, а не всичко. Другото е обсебване. Ако приятелката ми поиска паролите за регистрация в някои места в интеренет, това ще означава преди всичко, че тя ми няма доверие. Аз съм си аз, а не тя. Може да и дам някоя парола, но не просто ей така заради любопитството й, а защото участието й може да е полезно с нещо.Също можем да си регистрираме някъде общ акаунт и така да участваме заедно и това да е израз на близостта ни. Но това аз да искам да знам всичко за нея и тя всичко за мене или аз да искам тя да знае всичко за мене, а тя – аз за нея, не е близост, а нещо друго.

Мога да добавя и още , защото също се занимавам с оценяване на кандидатосиновители и наблюдение на осиновени деца в две годишен период на адаптация, че кандидат осиновителите по принцип идват и подават заявление в момент, когато всичко са опитали и дълго време са обмисляли тази възможнот. Въпреки, че им се разяснявят както положителните страни така и отрицателните в процесите на развитието на детето и очакванията им, те никога не се разубеждават. Страшно силно са мотивирани и решени на всичко. В този смисъл си правя извода, че наистина може да има и кармичен момент. Освен това децата наистина прибичат на един от родителите си. това съм го установила безпорно.
Има и един друг момент в в процеса на осиновяването. Осиновителите са винаги много по старателти родители. в смисъл наблюдава се престарание, това често води до обратни резултати и влияе на възпитанието на осиновеното дете.

Никола, защо смяташ че хората нямат права да осиновяват и че лошите там горе не им дават да осиновят? Няма такова нещо, работя по тази тема от 2003 година и имам наблюдения. Всеки има право да бъде кандидат -осиновител и след приключването на 3 месечен срок на проучване е вписан в РДСП, където очаква да бъде повикан. Лошото е обаче че повечето хара искат тяхното дете да бъде бяло със сини очи и руса коса а не всички деца са такива и се налага да чака докато се появи дете с характеристиката , която той или тя е описал в доклада. Имам няколко успешни осиновявания, без страх , без проблеми, всичко мина като по вода. Има и контрол след осиновяването социален работник посещава семейството през определен период и следи как се развива и адаптира детето. Съдейства на семейството при пробеми, консултира и подкрепя. Това стана възможно след промените от 2003.

Случвало ли ви се е да разберета, че някое дете е осиновено и да се питате-Ама как така, то толкова прилича на майкаси/баща си?
Според мен това е така, защото в този живот има определена карма за някого от родителите или самото дете. Физическите данни не са чак толкова от значение.
Ако човек има достатъчно Любов за раздаване физиологията не е важна.
Щом една душа се нуждае от грижи и обич, защо да не и се дадат? Майчината любов се доближава най-много до онази, наричана Божествена. Божествената приема човека като ученик и благосклонно го изчаква и напътства. Така и майката отглежда детето си и прощава, защото знае, че расте бъдещ човек.
Възхищавам се на хора, решили да раздадат себе си и да отгледат "чуждо" дете.

При мен помогна т.нар. хипосенсибилизация. Първо се тествах е се установи от какво е алергията ми - в моя случай най-вече към полени. Алергията ми беше много тежка и продължителна. Почваше от цъфтежа на първите треви и продължаваше до късна есен.
След като беше установено към какво точно съм алергична преминах към хипосенсибилизацията. Това простичко означава, че в тялото ти се вкарват през определени интервали от време онези субстанции, предизвикващи алергия, в постепенно увеличаващи се дози. Целта е намаляване на чувствителността на организма и бурната му реакция към тези вещества.
Е, неприятното е, че алергените (веществата към които организма реагира бурно) се вкарват в тялото чрез подкожни инжекции (поне при мен беше така). Чувала съм, че съществуват и "алергени" във вид на хапчета, които се слагат под езика...
Един курс на лечение обикновено е за период от три до пет години. При мен четири години, но ефекта е поразителен - вече мога да се наслаждавам на мириса на прясно окосена трева, да усещам уханията и аромата от дърветата и цветята около мен и да мога спокойно да стоя в парка или на поляна...

Възможно ли е да се "направи олекотена" версия на сайта, предназначена за мобилни телефони? И тъй като изпитвам затруднения да задам въпроса си на съответният технически език ще дам пример с електронните пощи - имат и версия за мобилни телефони (не визирам т.нар смартфони или тези с операционна система).
Предварително благодаря за отговора!

Само да вметна нещо - мисля също като Божидар и Дъгата, само дето те не уточняват, че такива предпоставки не се изразяват при всички хора като заекване; при други хора се проявяват по други начини.

А иначе всеки е убеден в собствената си теория. И я подкрепя, най-вече заради самия себе си, с всичките "аргументи" и "факти". До ... следващата промяна на убежденията. Което всъщност е чудесно - нека се развиват и доближават до истината нашите убеждения.

Как изтрита за вечни времена?!

По принцип хората не се променят, просто се осъзнават и виждат много повече варианти за действие, както и усещат по-добре единството на света.

Първо да кажа, че моето заекване не е било нещо особено. Проявяваше се понякога по време, когато трябваше да се изявqвявам пред много хора или ме упрекваха като неправ или недостоен.
Tова се дължеше на убедеността ми, че съм по-добър от другите и на ужаса от това да не изляза не-прав или не-добър.

Първоначално решавах проблема не точно със заекването, а със, както си мислех, стеснителността и необходимостта да се покажа по-добър от другите. После ще кажа как това влоши проблема.

Та опитвах се да се покажа по-добър от другите, винаги да съм по-знаещ, а това се засили рязко в работата, когато някой се опитваше да ми попречи на поредния план да блесна като по-добър и умен. Не че тогава съм съзнавал това.

Пътят към малко по-доброто решаване на проблема беше една появила се мисъл вследствие на сблъсъците в общуването, че това, че някой е прав, няма ама никакво значение. Което не пречеше да се сремя да се доказвам като винаги прав. По това време вече не беше точмо заекване, а невъзможност да говоря и обяснявам позицията си. Абе мълча като риба все едно ме няма, а вътре яко бушуване.

Решаването на проблема със настройката да се покажа по-добър от другите просто влоши нещата и засили вътрешната тревожност.

После по една случайност поработих доста върху това да се освободя от страха и алчността. Това донесе голямо успокоение. Чисто символично алчността включва и желание да получаваш и похвали, на които разчитах да ми докажат, че съм по-добър.

Тогава пък нещата се изместиха към това да съм по-добър в това да не искам нищо за себе си, да съм по-духовен и т.н. Разхождане между крайностите.

После се помирих със съществуването на висша сила. Разбрах, че резултатите не са смисълът на живота. Мой учител успя да формулира доста точно крайната причина: "Мисля, че хората се държат с мен не така, както трябва да се държат". Явно човек сам много по-трудно би опознал себе си.

След като почнах просто да правя нещата, без да очаквам определен резулта, се появи вътрешно успокоение, възможност да виждам много повече от света около мен и възможност да правя много повече неща. Като разбира се има доста още работа.

След това започнах да се отказва от претенциите да съм нещо. Защото мисълта на човек, че е нещо, веднага го сравнява с другите и е възможност за агресия.

Отказах се да съм духовен, не-духовен, материлист, нематериалист, добър, лош и т.н. Отказах се да съм повече от доброто, както и да съм повече от лошото. Поне в горните части на съзнанието. Опитвам се да не деля света на по две части.

Преди пишех разкази и стихове, които се посрещаха много добре и особено добре от жените. След това разбрах, че са претенциозни и не са това, което наистина съм. След това започнах да пиша така, че да интегрирам и доброто и лошото, за да се получи реалността на света, за да има на какво да се стъпи като път към всеопрощаващата любов. Сега хората ми казват, че разказите ми били странни за човек привърженик на Бялото Братство, но мисля, че са много по-духовни от предишните.

Вече се изразявам, без да се притенсявам, че ще пострада гордостта ми, което ми позволява на речта да стане по-плавна и с по-малко паузи. Мисля, че може би завършек на този етап ще бъде вътрешен отказ от постижения и резултати.

П.С. Е, разбора се ползвах капки на Бах и други средства за подпомагане на осъзнаването.

Всъщност нервността в твоя случай се поражда не от опита на друг човек да те контролира, т.е. не от външния натиск, а от това, че този опит застрашава твоето лично усещане за самоконтрол и контрол. Самият факт, че друг човек се опитва да контролира нас, вече е симптом за това, че ние сме загубили контрола над него.

Но е интересно как човек да не се изнерви, когато друг се опитва да го контролира. На мен ми се случва често заради професията, а може би не само... Преди реагирах с навеждане на глава и поддаване на опита за контрол, но с цената на силен срив на вътрешните енергийни нива. Ако човекът не беше значим за мен, спасявах се със затваряне и отдалечаване на минимално безопасно разстояние (хладно уважение). При невъзможност от такова бягство, реагирах със скрито (зле прикрито) или явно страдание и подтисната нервност. Да вметна, че това успях да го преодолея с помощта на цветята

Сега си представям човека, който се опитва да ме контролира като малко заливащо се в лай кученце, а себе си като голямо спокойно наблюдаващо го куче. Аз го разбирам защо се опитва да ме вкар под свой контрол и му показвам, че не съм заплаха за неговата лична воля, но и той не е в състояние да превземе моята, за да бъде сигурен в своето благополучие. Получава се доста интересен и малко комичен филм, в който той упорито се опитва да ме застави да се впиша в неговия сценарий, а аз си играя невъзмутимо моя, без да се опитвам да променя неговия и да го вкарам в моя. Ако му харесва, ще играем заедно, ако иска да си играе неговия - свободен е, но без мен. Винаги се намира начин. Е, понякога трябва да се плати цената , но винаги си струва и се изплаща.

Интересно е, че когато пишете тук от години, може да видите как се променяте за този не толкова малък период. Лично аз не си водя дневник и като се върна назад и прочета свои мнения, си спомням как съм се чувствала, какво съм си мислела тогава, какво ми се е случило от там нататък.
Нещо като "Когато бях млад " И мислено се пренасям във времето и вдъхвам от свежестта на спомена.
Защото с помъдряването тук таме се появява и някоя бръчица.

Чудесна е днешната мисъл. Благодаря, Розалина.
Да се прави наука, да се върши нещо мъничко, но заради Бога. Онова светло начало вътре в нас да ни води.
За жалост днес почти всичко се върши за пари. Първият въпрос е - колко ще изкарам? Каква ми е печелбата? Не радостта и удовлетворението, а печалбата, дори и да не е материална, но някакъв кяр? И за това, дори добрите идеи се опорочават.
Караме децата си да учат професии, в които има пари. Да имат приятели, които имат пари. За да успяват....
А парите са следствие, средство, не смисъл на живота....
Когато вярата, любовта към дадена професия, наука или изкуство ни водят има стойност. Не работим за овации, за признание, а за радост и удовлетворение от добре свършената работа... Тогава и средствата не закъсняват. Защото всичко е енергия. И добри енергии се привличат...
За жалост тези мои мисли будят страх у хората. Услужливият ни ум веднага започва да пита-ами децата, ами престижа /коли, дрехи, жилища/, ами оценките?... Знаем, че страхът блокира мисленето и така всъщност не може да се разбере, какво точно искам да кажа...
Всеки живее това, от което се нуждае душата му, докато се пробуди...




Показа им ръцете си
Важни са ръцете, когато бяха малки децата ми, се стараех да разбера, какво е заложено, написано на ръцете им. И така опитвах да изграждам възпитанието си-някои неща да туширам, други да активирам... Мисля, че има резултат. Но е важно да сме обективни, безпристрастни майките...

Като дете обичах да гледам в калейдоскоп. Сега рядко се среща тази играчка. Но интересът ми към калейдоскопните преживявания не е изчезнал. Форумът е един калейдоскоп. По- пълна картина се получава с помощта на повече парченца.

Хм, Бях писала че повече няма да пиша в този форум(поради причина накратко казано както се е изразил в едно мнемие един потребител/модератор в сайта ще цитирам, че тук в този форум преобладават над нормата „ „ „хвърчилата без въженца” „ „ , което го споделям на 100%), ………………………….обаче такива сме хората от общество<НЕсъвършени> не си спазваме обещанията и ей ме на пак драскам някой ред тук….

Според мен хора които са тотални привърженици на филми и книги като „Тайната”, „Подсъзнанието може всичко”, хора които образно казано са на мнение че едва ли не с визуализации и енергии който каквито му харесват рейки/прана и др. могат да преместят Черно Море в София и Витоша във Варна………..според мен са хора теоретици и буквоядци. И на практика нищо сериозно не са постигнали по този начин, …..подчертавам по този начин, а не изобщо. Според мен са хора които не са имали през живота си тежки или средно тежки премеждия и не им се е налагало да прилагат тази теория на практика, ……за това и се възхищават като я четат написана на книга. Разбира се кое е тежко премеждие и кое не е, е относително….......за някои тежко премеждие е че не могат да отидат на почивка, ниско платена работа, или пък загуба на работа, или пък развод ………………………………….…….за други тежко премеждие е че са им строшени кокалите например и са непълноценни дори и парализирани, други с рак, трети с диабет, четвърти множествена склероза, пети деца останали без родители живеещи в мизерни условия и нечовешко отношение и и т.н., и само могат да си мечтаят за първата изброена група премеждия.

И когато човек се сблъска с наистина тежки премеждия ОТ ЛИЧЕН ОПИТ, такива високопарни изрази като този ще бъдат доста съмнителни като спасение. „ „ „ 11. Болестта е изпитание, за осъзнаване на собствените грешки, които творят кармата негативно. Вгледай се в себе си, открий грешките, които те разболяват, осъзнай ги и ще оздравееш.” „ „

Разбира се нищо не отричам! Мнението ми от преди 5-6 месеца си остава същото, че не повече от 5 % от обявяващите се че могат нещо по енергиен начин…..наистина могат нещо сериозно. Колко от вас които са върли фенове на тази теория наистина влезли в Духовния път, и променили себе си са довели и в промяна в материята от сравнително сериозен характер. Айде не искам да се мести Черно Море в София по горе го споменах само образно, нещо по лесно да кажем излекувана болест с физическо измерение.

..........- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо. Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората, че съм непохватен и много тъп. Как да се поправя? Какво да правя, за да ме ценят повече?
Без да го поглежда учителят му рекъл.
- Съжалявам много момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос. Може би след това........- И след кратка пауза добави: Но ако склониш да ми помогнеш ще се справя по- бързо с него и после може би ще ти помогна.
- О....колко се радвам, учителю - измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.
- Добре - продължил учителят, свалил пръстена от кутрето си , подал го на момъка и рекъл: - Яхни коня ми, иди на пазара, продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг. постарай се да получиш възможно най- високато цена и да не скланяш на по- малко от 1 златна монета.
Момъкът взел пръстена и тръгнал. Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, те го поглеждали с интерес, докато не споменял за цената. Отворел ли дума за златната монета или му се подигравали или му обръщали гръб. само един старец си направил труда да му обясни, че 1 златна монета е твърде висока цена за този пръстен. Някъде се смилил над него предложили му 1 сребърна монета и медна съдинка, но той отказвал, защото имал заръка за 1 златна монета.
След като го предложил на всички на пазара, яхнал коня и се върнал обратно при учителя.
Колко би искал момъкът да има 1 златна монета и да я дадена учителя, за да се отърва той от дълга си и най- после да го посъветва и да му помогне.
Влезнал при стареца.
- Учителю - съжалявам. Това което ми заръча е невъзможно. Сигурно щях да получа 2-3 сребърни монети, но не мисля че можех да заблудя някой за истинската стойност на пръстена.
- Това което каза е много важно млади приятелю - усмихнат, отвърнал учителя - първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера. Че кой ще знае по- добре от него? Кажи му че искаш да го продадеш и колко ще ти даде за него. Но каквото и да ти даде, не го продавай. Върни се тук.
Момъкът отново яхнал коня.
Бежутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето, разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако държи да продаде пръстена точна сега, не мога да му дам повече от 58 златни монети.
- 58 златни монети ли?- възкликнал момъкът.
- Да, знам, че след време може да му вземе 70, но ако го продава спешно....
Момъкът се развълнувал и препуснал към дома на учителя да му каже новината.
-Седни - рекъл му той като го изслушал - Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит. И като него можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач. Защо си тръгнал, да искаш от всеки да види истинската ти стойност?
И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.

Не съм юрист, но служебно работя със Семейният кодекс. За това ще си позволя да цитирам чл. 65 от СК: Форма на припознаването:
чл. 65, ал. 1
Припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданско състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданско състояние. Заявлението може да се подаде и чрез управителя на лечебното заведение, в което се е родило детето.
ал. 2 Длъжностното лице по гражданско състояние съобщава припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другият родител, ако той е известен, и на детето, ако то е навършило 14 години.
чл. 66 от СК- Оспорване на припознаването от другият родител и от детето
ал. 1 Родителят или навършилото 14 години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданско състяние в тримесечен срок от съобщението. Ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в Акта за раждане.
ал. 2 Когато припознаването се оспори, припознаващият може в тримесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за установяване на произход.
ал. 3 ако припознаването бъде извършено, преди да е съставен акта за раждане на детето, и родителят заяви по реда на чл. 65, ал. 1, че няма да го оспорва, припозналият се вписва веднага в акта за раждане като родител. Оспорване на припознаването от родителя след съставяне на акта за раждане не се допуска.
Ако в Акта за раждане бащата е вписан като такъв - то той е с равни родителски права с майката по отношение на детето. Ако майката желае тя да упражнява родителските права следва да заведе дело. Но дори и съдът да постанови решение, с което да определи упражняването на родителските права над малолетното дете от майката, то бащата не е лишен от родителски права! За да бъде лишен от родителски права - отново следва да се постанови съда.
Доколкото знам, според нашето законодателство, единият родител няма право да извежда детето извън страната без нотариално заверен документ - писмено съгласие на другия родител. - да, така е.
Ако бащата заведе дело за бащинство и изиска ДНК тест, то майката може ли да откаже да се яви и с това да осуети получаване на право на попечителство? - заведе ли се дело има и съответните механизми то да се приключи. Протакането или неявяването няма да реши проблема.
Но съм съгласна с Мона - ние тук можем да дискутираме случая, но много важно е какво мисли майката и какво смята да прави- от нея зависи и от нейната активност.