Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ани

Модератори
  • Общо Съдържание

    4078
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    125

Мнения добавени от Ани

  1. Мисъл за деня - 24.06.2012 г.

    Човек да влезе в Божествената мисъл, която Бог е вложил в цветята, е един друг еволюционен метод за развитие на шестото сетиво. Така ще влезеш във връзка с Божествения дух в цветята, който работи в тях, и ще разбереш Божествените закони. Нали като отидеш при един войник и му кажеш паролата, той ще ти отвърне с останалата част. И цветето, като влезем във връзка с него, ще каже това, което е вложено в него от Бога.

    Най-главното е да се направи връзка с цветята и тогава Божественото от тях ще премине в теб и ще ти се изяви. Светлината, Божественото, което преминава през цветята, да премине в теб. Това е важното.

    Развитие на новите сетива

    Молитвен наряд за всеки ден:

    Добрата молитва

    Псалом 91

    Псалом 23

    Господнята Молитва

    Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула

    Молитвен наряд за неделя:

    В начало бе Словото – песен

    Добрата Молитва

    Псалом 61

  2. Май не видях някой да ми е отговорил на въпроса за разликата между критика и осъждане. А точно тук според мен е същността на цитираните от Божидар думи на Учителя: Първо, трябва да се научиш да обичаш хората. Ако хвалиш някого, без да го обичаш, или, ако го укоряваш, без да го обичаш, ти ще се поквариш. Ако не обичаш някого, по-добре мълчи; нищо не казвай за него.

    А кое те кара да мислиш, че ако НЕ критикуваш, това е преклонена главица?

    И кое е кара да мислиш, че застъпването за истината е критика?

    А как го наричаш? Когато човек се застъпва за истината, то е видял някъде и грешка. Може това да е субективно негово виждане, а може и да не е...?

    Сега за положението да критикуваме някого, защото нещо ни дразни у него.....

    Направило ли ви е впечатление, че хората обикновено доста се дразнят на дребни неща като кражби, обиди, простотия.....а пък си мълчат например за големи неща като убийствата. При убийствата по-скоро има учудване как може да се направи такова нещо.

    Всеки човек се дразни на това, което не е приел в себе си. Ако някой се дразни от кражбите, то някога е откраднал или има желание да открадне и не може да се примири с това нещо.

    Задачите ни на земята са именно да открием тези неща, на които се дразним, да си позволим да ги видим в себе си, да си простим, да поискаме прошка от другите за тях.

    Задачите ни не са да усъвършенстваме нещо, в което сме добри като се правим на слепи за очевидно дрзанещото ни в нас....

    С последното изречение съм съгласна. Колкото до това, че се критикува, когато нещо ни дразни в някой друг – вярно е. Но не мога да приема, че „Всеки човек се дразни на това, което не е приел в себе си.”

    Ето пример – знам за някой със сигурност, че е педофил и го виждам, че се вихри из нета или заговаря малки деца в квартала. Правя му забележка (това според мен е критика) и предупреждавам детето или родителите му. И тогава според заглавието на темата, излиза че критикувам – получавам...?

    Според мен пълното отричане на критиката е също такава крайност, както и непрекъснатото й прилагане. :)

  3. Мисъл за деня - 22.06.2012 г.

    Любовта е с много лица, многолична е тя. Любовта при цветята е цвете, при животните е животно, при хората любовта е хора, при птиците любовта е птица, при водата вода е. Всички форми взема, веднага взема техните форми, за да я разберат. Любовта е единствената сила, която слиза до нашето положение и си заминава. Тя не очаква. Никой не знае образът ѝ какъв е. Не очаквайте да се запознаете с нея. Тя ти услужи, взема твоето положение и си замине. Най-разбраното нещо в света е любовта и най-неразбраното нещо е тя. Две качества: неразбраното е любовта и най-разбраното е любовта.

    Едно, две, три

    Молитвен наряд за всеки ден:

    Добрата Молитва

    Псалом 91

    Псалом 23

    Господнята Молитва

    Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула

    Молитвен наряд за петък:

    Фир-фюр-фен – песен

    Молитва на Триединния Бог

    Псалом 44

  4. Божидар, интересна тема си отворил! :) Но ми беше трудно да изчета внимателно всички коментари. Затова може би вече е отговорено някъде на въпроса - има ли разлика между критика и осъждане. И трябва ли да си мълчим за някои очевидни несправедливости с които се сблъскваме само защото може да ги "получим". Всъщност аз мисля, че "получаването" се случва при осъждането на самия човек, а не на някоя негова постъпка.

    Ето част от една притча за разликата между критика и осъждане:

    Ако кажеш „моят брат излъга” - ти ще кажеш истината. Но ако кажеш „моят брат е лъжец”, ще го осъдиш. Защото това е осъждане на разположението на неговата душа и така му издаваш присъда за цял живот.

    Цялата притча може да се прочете от тук.

    Виждам, че тези които твърдо се обявяват срещу всякаква критика, доста често цитират Учителя. Но в една беседа Дънов предупреждава:

    "Искам всички вие да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде въпрос за Истината, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим за нея! Щом дойде въпрос за Любовта, по всичките правила ще се застъпим за нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик! "

    "Малките случаи", ООК

    Защо според вас са казани тези думи? Вярно е, че става дума за окултен ученик, но мисля, че животът ни изправя понякога пред ситуации в които не бива да се мълчи според максимата „Преклонена главица...”

  5. Благодаря, Слънчева! :)

    И в духовния свят има известни моди. Всички вие трябва да се освободите от тях. Едно верую, това е една мода. Например мода е идеята за троеличието на Бога. Ти може да спориш с хората дали е така. Как ще познаеш троеличието на Бога? Всеки ден има нещо в човека Божествено. Бог се проявява всеки ден във всички, и в умните, и в глупавите. Обхода трябва. С това Господ опитва разумните хора, светите хора дали ще Го познаят. Минава някой пиян човек. Господ е там. Ти казваш: Защо Господ го е оставил да пиянства? Ще кажеш: Бог му е дал свобода да пие, а пък този човек не знае как да цени свободата си. Че се е напил, това показва, че Бог му е дал свобода. А пък той не знае как да си служи с нея. Някой казва една лоша дума. Бог му е дал свобода да говори, а той не знае да си служи с благата на езика. Бог ни е дал блага, но ние не знаем как да си служим с тях. Някой човек може да ни каже: Ти не говориш добре. Най-добрият живот е: Ти като дойдеш до възвишения живот, не прави забележки никому. Не давай образец как трябва да се говори.

    Новата дреха

  6. Ами време беше да се удари едно рамо на "вампирския" туризъм и нас. Няма само румънците да печелят със замъка на граф Дракула. :D

    Каква е била представата за вампирите сред нашите прадеди, може да се види от тук и тук.

  7. Всичко, което става във всички общества, по целия свят е полезно и на място. В целия свят има един общ план, който работи в изобилието на нещата. Мислите, че в управлението на всяка държава, не участва Божият план? Както и Божият ум? Мислите ли, че това, което днес става в Европа, не става според Божията воля? Има неща, които стават извън Божията воля.

    Но има неща, които стават според волята Божия. Има един човешки свят, дето Бог е позволил свободно да се проявява човешката воля. А има един свят, той е Божественият, в който Бог не позволява да се наруши с нищо великата хармония, която съществува там. Човек е свободен да наруши и тази хармония, но позволи ли си да направи това, ще се случи такова нещо, което той никога не е мислил.

    В името Божие

    Значи, човечеството е велик организъм, държавите – негови системи, обществата – органи на тези системи, а индивидите – клетки на системите. Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно. Не, той трябва да разбере своето предназначение като част от целия организъм, там да намери своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? – Ще се разпадне. Ето защо и човек, като клетка от великия организъм, трябва да знае мястото и службата си в него и да не се отделя.

    Живот вечен

  8. Донче, и на мен ми се искаше да разбера от къде е тази мисъл с която започваш темата за да мога да се ориентирам за каква административна структура става дума и на какви духовни принципи се основава? :)

    Иначе се говори общо за понятия като административна структура + духовен принцип в нея.

    Да си призная, не харесвам административните структури и работата с тях, обаче съзнавам, че са необходими. Съгласна съм с думите на Диана:

    „целият свят е една административна йерархична структура, но Създателят й се е погрижил да е ефикасна.”

    Ние сме частичка от тази структура, част от Цялото. Учителя не е употребявал думата административна структура, но ето какво казва в беседата си „Живот вечен”

    Значи, човечеството е велик организъм, държавите – негови системи, обществата – органи на тези системи, а индивидите – клетки на системите. Човекът се е отделил от общия организъм и мисли, че може да разреши въпросите на живота самостоятелно. Не, той трябва да разбере своето предназначение като част от целия организъм, там да намери своето място. Какво ще стане с организма, ако всяка клетка иска да живее самостоятелно? – Ще се разпадне. Ето защо и човек, като клетка от великия организъм, трябва да знае мястото и службата си в него и да не се отделя

    Мисля, че това е в сила както на духовен план, така и на умствен, и на физически. Отнася се и за всяко обединение, гражданско сдружение и т.н. Важното е в тези подструктуру правилно да бъдат приложени Божествените принципи и закони, според които функционира Цялото. :)

  9. Един интересен коментар от журналиската Калина Андролова в предаването "Деконструкция" на БНР, Хоризонт (2.06.2012 г.) за ГМО и корпорацията Монсанто - може да се чуе от тук.

    А ето и текста на коментара:

    Един от най-големите умове на Германия, Гьоте е казал нещо много дълбоко смислено и наистина вярно: „Човек вижда толкова, колкото знае.“ Съвременните политически елити превъзходно разбират това, затова и вече изобщо не е нужно масите от хора да бъдат държани като крепостни селяни. Достатъчно е да се контролира информацията. Така тънейки в невежество – много хора и цели народи са обречени на послушание. Посредством незнанието постепенно ставаме буквално притежание на големите корпорации и наднационалните капитали.

    Например компанията Монсанто е практически корпорация от фашистки тип. Монсанто унищожава нормалното генетично състояние на някои култури и освен това защитава нашествието си със свои частни детективи, частна армия и прочие...Още от преди векове земеделците просто са отсявали най-добрите семена от реколтата за да имат за посев. Така по един естествен начин са се развивали по-добри култури. През 80-те години обаче, съдът разрешава на Монсанто да патентова формата на живот – генът. Особеност на генномодифицираните култури е, че семената им не стават за посев за следващата година. Ако искат да засеят нещо, фермерите са длъжни отново да закупуват от Монсанто. Както казва Боб Шапиро, бивш изпълнителен директор на Монсанто – много е лесно да се направят огромни пари от базовите човешки потребности – храна, облекло, жилище. Не е ли гениално – от алчност да се изобретяват безплодни земеделски култури. Звучи като зловеща антиутопия – безплодни растения от които не може да остане семе за посев, поради наличието на ген предизвикващ неговата смърт. Но ако зърното се саморазрушава, то какво се случва с човешкия организъм?

    Монсанто е химическа компания. Тя отравя с химикали около 3 милиона мирни виетнамци по времето на войната във Виетнам. Тя произвежда и отровния спартан – изкуствен подсладител, който се съдържа във всички дъвки и ментови бомбони, които познавате, както и в много лекарства. През не малкия период на своята история Монсанто създава различни продукти, включително и пестицида Roundup, както и генномодифицираната соя, която е устойчива на Roundup. Когато посипеш земеделската земя с Roundup, това вещество унищожава всичко освен генномодифицираната соя. През 1996, когато Монсанто започва да продава трансгенната соя, само 2% от семената на соя в Америка съдържат патентования ген. Към 2012 г., повече от 90% от семената на соя в Америка съдържат генната модификация на Монсанто. А в Канада органичният и естествен генен семенен фонд е практически унищожен напълно. Всичко е собственост на Монсанто. Веднъж появила се генномодифицираната култура замърсява така да се каже всички други култури. Чрез кръстосано опрашване генът преминава в съседните култури и така всичко става генномодифицирано. Където обаче се появи генът – Монсанто по закон става собственик на продукцията. Компанията обвиняват в кражба на семена свободните фермери и ги принуждават да купуват семена единствено от нея. Специален отдел от 75 човека в Монсанто се занимават с разследване и съдебно преследване на фермери. Всеки може да бъде обвинен в нарушение на патентното право. Хората са изплашени, сломени и изнудвани. Днес в Канада например вече няма никаква органична соя, царевица, рапица. Много от продуктите които купуваме съдържат соя, а генно модифицираното замърсяване попада през фуражите и в млякото, и в месото, които после ние много доволно хапваме.

    Постепенно Монсанто придобива контрол над храната на света изобщо. Преценете сами, ако Монсанто реши да унищожи Канада, просто ще остави цялата страна без грам зърно. Нима това е една независима Канада. Иначе много обичаме думата „диверсификация“, но когато става дума за американски контрол, тя веднага отпада.

    Светът върви към едно недалечно бъдеще, което можем да наречем възможност за пълен контрол чрез глада. Как Монсанто окупира територии по възможни начини? Ето един от тях: През 1998 – Международният валутен фонд, който много добре познаваме – една организация с доста по-различни цели от обикновеното финансиране, буквално вменява в програмата на Индия за структурни промени да отвори зърнения си пазар за международни корпорации. След което светкавично в Индия пристига Монсанто и десетки хиляди индийски фермери доверчиво засяват своите ГМО зрънца. Утре или в други ден независимата многомилионната Индия няма да може да каже и гък, независимо от това, че има ядрено оръжие, тъй като ще е принудена да купува зърно единствено от Монсанто. Доскоро Франция, Германия, Австрия, Люксембург, Унгария и някои други страни в Европа се съпротивляваха срещу отглеждането на генномодифицираната царевица на Монсанто. Тези дни обаче европейският орган по безопасност на храните заключи, че няма опасност за човешкото здраве. Монсанто успя да купи и Европейският съюз. Знаете ли – голямата опасност не е само за здравето. Голямата заплаха е свързана с пълен контрол върху изхранването на света. Затова борбата срещу ГМО ще продължи да бъде една от най-... битки на постмодерния ни живот. Има каузи за които си струва да се борим, ние – редовните обитатели на планетата Земя.

    Въпросът е, че виждаме толкова, колкото знаем, а знаем твърде малко.

  10. Ако чакаме да минат 40 години, като при евреите по времето на Моисей, за да се сформира гражданското общество, то стабилно ще изостанем от света. В момента темповете на развитие са съвсем други. А колкото до кълновете, то ако ги ашладисаме с идеите на Учителя, няма да се получат магарешки тръни според мен. :)

    Хареса ми написаното от Ивелина:

    В посочените “Елементи на гражданското общество” се вижда, че Гражданската активност е точно толкова различна по характер, колкото са различни човешките стремежи. Но тя може да бъде стимулирана както от големи граждански движения, асоциации така и от индивиди - единомишленици, съидейници.Източниците на вдъхновение могат да бъдат както политически, морални, така и духовни. Така, че общности, основани на духовни принципи, солидарност и братство, също могат да инициират граждански инициативи, които да отговарят на потребностите на обществото.Защото точно тези духовни общности имат обща ценностна система и могат да защитят интересите на хората.

    и

    ... гражданското общество е определяно като “арена”, където хората доброволно се обединяват в утвърждаването на общи интереси и премахва йерархичната зависимост между държавата и гражданите .

    Но тук все още наблюдаваме слабо гражданско участие – в митинги, стачки и др. колективни действия.

    Точно по това се различаваме от Полша. Клубове по интереси има много и при нас. За народни танци, за други неща... Но когато трябва да се сформира някое движение за отстояване на правата ни, то тогава българите за разлика от поляците – дават „заден ход”. Защо е така?

    А иначе едно гражданско общество основано на духовен принцип сплотява хората много по-силно. Така мисля.

  11. Неделни беседи за месец юни 2012 г.

    03.06.2012 г. - 201. Съблазните (23 септември 1923 г.) - Донка

    10.06.2012 г. - 202. Ще ви направи свободни (21 октомври 1923 г.)-Розалина

    17.06.2012 г. - 203. Изпитвайте Писанията! (28 октомври 1923 г.)-Слънчева

    24.06.2012 г. - 204. Отвори им умовете(4 ноември 1923 г.)- Ани

  12. Утринни беседи за месец юни 2012 г.

    02.06.2012 г. - 79. Любов и разбиране (25 февруари 1934 г.) - Лъчезарна

    09.06.2012 г. - 80. Обичай Божественото (4 март 1934 г.)-Розалина

    16.06.2012 г. - 81. Новата дреха (11 март 1934 г.)-Слънчева

    23.06.2012 г. - 82. Едно ви трябва (18 март 1934 г.)-Розалина

    30.06.2012 г. - 83. Възстановете любовта (25 март 1934 г.)Слънчева

    Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

  13. Мисъл за деня - 25.05.2012 г.

    Христос казва: „Мир вам!“ Казва още: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. След туй, като се яви на учениците си, те станаха силни и смели и можаха да понесат страданията, разбраха смисъла на живота. С явяването на Христа пред тях, разбраха смисъла на живота. Сега хората като обикнат някого, влизат в една любовна каша и загазват всичките. Момата, като се влюби, изгубва смисъла на живота. Майката, като се влюби, изгубва смисъла на живота. Детето замине, мъжът замине и тя замине. Всички съвременни хора страдат все от любов...

    Да обичаш хората и да умират, това не е любов...

    Да имаш онази любов, която ражда вярата, която планини мести.

    Както ме е отец въздигнал

    Молитвен наряд за всеки ден:

    Добрата Молитва

    Псалом 91

    Псалом 23

    Господнята Молитва

    Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула

    Молитвен наряд за петък:

    Фир-фюр-фен – песен

    Молитва на Триединния Бог

    Псалом 44

  14. Владислав Варненчик бил гей (18 +)

    http://www.sibir.bg/...le&artID=551120

    Е, и? Александър Македонски също е бил гей. Това прави ли ги по-малко велики от някои "мъжкари", които са се криели под полите на жените си по време на Априлското въстание например, а и по времето на кръстоносния поход на Владислав Варненчик (Владислав III).... май?

    Това ли е най-интересното за този полски крал, който вместо да си гледа спокойствието в Полша, тръгва срещу турците? Та той е бил само на 20 години когато загива!

    Според историческите хроники е допуснал непредпазливост, обкръжен е от отряд еничари на 10 ноември 1444 г. и обезглавен. Другото са пикантни измислици и хипотези.

    Каква е причината за поведеният от него кръстоносен поход е друг въпрос. Тук има намеса и папата. Имало е желание на европейските сили да съкрушат Османската империя и дори да се освободи Йерусалим. Каквито и да са били интересите на подбудителите на този поход, ние само сме щели да спечелим. 500 години турско робство са забавили развитието на страната ни.

  15. Молитвен наряд за начало:

    Добрата молитва

    Беседа: "Младият, възрастният, старият"

    Утринно Неделно Слово, държано на 11 февруари 1934 г

    Молитвен наряд за край:

    Господнята молитва

    Някой ще каже: Какво е Божественият живот? – Като идеш, ще го видиш. На детето никога не можеш да разправяш, какъв ще бъде животът на възрастния. Детето, като дойде в тази фаза, ще те разбере. И на един възрастен не можеш да разправяш, какъв е животът на стария. Като дойде до този живот, ще го опита. Само старият познава живота на детето и на възрастния. Като млад казва – така мисля, като възрастен – така, като стар – така. Трите фази старият вече ги има, а младият има само двете фази, като тези, на възрастния и на стария, седят пред него като едно бъдеще. Старият ги е реализирал, но и старият има нещо, което не знае. Той не знае как ще умре и това го плаши. Как ще дадеш душата си на Бога? Ако душата е излязла от Бога и аз трябва да я дам, какво трябва да ме плаши това?

    ....

    Единственото нещо, което трябва да държите в ума си всякога: Кой трябва да живее – ние или Бог? Преди нас живее Господ и след нас, пак той. А ние? Туй, което е било преди нас и туй, което ще бъде след нас, то е реалното. Ние сме една преходна форма. Не се спирайте със себе си. Всеки човек така може да се спре и да се спъне с въпроса: "Какво ще стане с мене?" Нищо няма да стане с тебе. Нито ще изгубите, нито ще спечелите, за какво има да се плашите? Не сте доволни пак. Най-лошото, което може да ви се случи, то е следното: нито ще спечелите, нито ще изгубите. Ама казва: Аз не искам така. – Значи, при това положение не сте доволни. Право е.

    Човек, който мисли за великия Божи живот, нищо няма да изгуби. Не само няма да изгуби, но ще спечели. И трябва всички да се радвате, че животът така се развива и човек се мени. Ако детето не може да се освободи от старата детинска форма, не би могло да опита живота на възрастния. И ако възрастният не може да се освободи от своята форма, не може да опита живота на стария. И ако старият не може да се освободи от старата си форма, не би опитал тази Божествена форма. А щом влезе в Божественото, то е вече изяснение на онзи, пълния живот. И тогава ще разбереш, какво отношение имат хората едни към други. Най-първо ще гледате да се освободите от вашия неестествен страх.

    ...

    Мисълта, която трябва да държите, е следната: Човек трябва да расте. Младият трябва да стане възрастен, възрастният – стар и старият да отиде при Бога. Туй е само външно нахвърлено, но то е цял един красив процес.

    Няма по-хубаво нещо от това, да разбере човек, какво значи да идеш при Бога.

  16. Не ми се иска темата да завива към разправии и противопоставяне. Съгласна съм с Розалина. :)

    Може би някои са прави, че не е отворена правилно, че има емоционално преживяване от репортаж за гладна смърт... Че няма нещо авторско. Беше казано „Не е ли по-добре да напишем нещо авторско, достатъчно истинско и силно – за да запали огънче в сърцата на четящите?”

    Само, че за мен случаят в Стражица не е от взет само от медиите – писах, че познавам тези хора, съседите им. Стражица е родното място на баща ми. Познавам и случая с починалото от недохранване едногодишно момиченце в с. Петко Каравелово. Виждала съм родителите му. В момента другите деца са вече прибрани в детски дом. Но за съжаление... постфактум. :(

    Бях наистина емоционално заангажирана. Затова приех присърце думите на Учителя, и предложения идеен проект. За отваряне на теми – толкова мога. :feel happy:

    Колкото до това дали един човек ще продължава да пише в темата си или не, кога ще пише във форума, то това е въпрос на свободен избор.

    Спрях да пиша, защото се колебаех. Защото имам много въпроси и към едните и към другите - „от горе” и „от долу”.

    За хлебните къщи – много е хубава идеята. Но - ще отидем в някое село, ще покажем как се меси хляб и... ще си тръгнем. Може би инициативата ще бъде поета от някои местни...? Дано! За да научим човек да меси хляб или да го пече, преди това трябва да му осигурим продукти. Брашното може да е евтино, но за хора изпаднали зад борда – не е. Димитър хубаво се е сетил, че „по-нататък с времето може да се мисли и за отглеждане на жито от общностите.” А след това житото трябва да стане на брашно... Така, че вместо да учим хората как се меси хляб, не е ли по-добре да ги научим как се отглежда жито, а и други растения? В селата все повече и повече има къщи без градинки (предимно ромски). Тук е проблемът според мен. А в големите градове е още по-тежко. Не може да се каже на всеки закъсал – заминавай на село. Ами ако няма такова село, ако е стар и болен и не може да се справи сам? Но идеята за раздаване на омесен с любов хляб ми харесва. Това е един генератор на доброто! :thumbsup:

    Колкото до месенето и приготвянето на хляба – има една много хубава тема, която май забравихме: „Хлябът”, отворена от Мария-Мими. Там са споделени полезни съвети, някои, от които вече приложих! :)

    За идейния проект също имам въпроси. Димитър е прав, казвайки, че за него е необходим акъл (май нещо такова беше...). :) Проектът „от долу” зависи от сърцето, емоциите. Идейният проект, който е свързан с държавата – зависи повече от ума. Но и в двата са необходими хора с чисто сърце и светъл ум. Много е сложно сред политиците да се намерят такива. Но не губя надежда!

    Има малко коментари конкретно по проекта. Хареса ми поста на ISTORIK. Но не видях някой да го коментира освен vorfax. Може и да бъркам... :hmmmmm:

    Не мога да приема думите на някои хора, че финансовата обосновка е много простичка и достъпна за всеки. И аз като математик би трябвало да я разбера от раз. Да, ама не – с икономиката трябва да си призная, че съм леко скарана! Ако всеки, който знае да смята, разбираше и икономика, то няма нужда от икономически вузове. За мен финансирането на идейния проект съвсем не е проста работа и затова в последния си пост се съгласих с думите на Божидар – да се акцентира върху целта, а не върху средствата. Защо е необходимо да се предложи такъв проект на държавата?

    Според мен, ако думите на Учителя не са актуални за момента в България, то е добре да си отворим очите и да видим какво става в света. Икономическа криза, концентриране на благата само в една прослойка и обричане на огромни маси от населението на планетата на глад. Паралелно с това върви теорията, че хората сме станали много и това е причината за настъпващия глад. Тази теория аз не мога да приема. В нея има нещо НЕчовешко. :angry: Това което става по света, конкретно в някои страни, един ден може да ни застигне и нас. В идейният проект, опиращ се на думите на Учителя Петър Дънов, основен според мен е принципът на солидарността. Това ми хареса в него. :thumbsup:

    В беседата „И украсиха светилниците си” се казва:

    Всяка държава трябва да осигури хляба на своите поданици. И богатите хора трябва да се заемат да работят, за да се осигури насъщният хляб, за да не бъде изложен човек на явна смърт от глад.”

    Независимо по кой проект ще се работи – съгласна съм с думите на Димитър:

    „Хляба трябва да е чист и да отиде в чисти ръце.”

    Аз приемам за чисти ръцете на всички хора. Независимо, че някои в момента са в кръчмите. Душите им са чисти. Само трябва някой да ги разбере и събуди.

    Гладен е човекът, дай му хляб, не го учи как да яде. Тури му най-хубавия хляб, тури му най-хубавите плодове, остави го той да яде. Той е специалист.

    ....

    Сега вие ще кажете, че хората, които вярват и хората, които не вярват те се отличават. Никак не се различават. В Божествения живот на земята няма абсолютно никаква разлика. Онзи, който не вярва, не диша ли по същия начин, както вярващия? Онзи, който не вярва, не приема ли светлината? Онзи, който не вярва, не яде ли? Онзи, който не вярва, не спи ли?...

    Като малките деца

    Очертаха се два засега проекта. За мен и двата носят нещо добро в себе си. Съчетание между тях няма. Мисля, че Диана беше написала нещо такова...? Но не бива да има и конфронтация. :)

  17. Днес празнуваме Деня на Европа, победата над Хитлеристка Германия и краят на Втората световна война!

    По случай празника 1250 деца в София и още 28 града по едно и също време - точно в 12 ч. ще изсвирят химна на Европа. Инициатива се провежда за първи път по идея на списание "Мениджър". Тя бе подкрепена от общините, от много училища, от децата и техните учители. Партньор е Информационното бюро на Европейския парламент в България.

  18. Божидар, ако не вярвах, че има честни и почтени хора на всички нива в България, нямаше да си хабя времето да отварям подобна тема. Според мен сред политиците има такива. Няма да давам примери тъй като това е политическа пропаганда, а този сайт има съвсем друга тематична насоченост.

    Приветствам Диана с това което е решила да прави и й пожелавам попътен вятър. Дано има много такива инициативи! Иска ми се тези хлебни къщи да са от помощ за хората. Било като трудова терапия, било като се осигури хляб на тези които имат нужда от него. Но дали подобни инициативи ще успеят да намерят всички нуждаещи се? Как ще достигнете до изоставените хора в градове като София, Пловдив, Варна. Как ще стигнете до малките села в планинските местности, където и ток няма дори. Не съм против да се тръгне с Любовта от долу нагоре. Имало е обаче случаи, когато Учителя е действал от горе надолу. Как бяха спасени според вас българските евреи?

    Не мога да разбера обаче, защо признавайки едната инициатива, хвърляте „камъни“ по другата? По хората искащи да живеят в нормална държава, не в племе и в закони на джунглата. Не знам за кой път пиша това, но пак ще го повторя. Отворих тази тема защото ми омръзна да чета как в една европейска страна хора умират от мизерия и недоимък. Същевременно тези които се занимават с някакъв бизнес са твърдо убедени в съществуването на корупция, на корумпирани политици, но не правят никакви усилия за промяна. Плащат си данъците и си мълчат. А хората вярващи, че може да се намерят честни държавници, искащи поне мъничко да разчитат на живот в една цивилизована страна, се определят като мързеливи, лентяи, тунеядци...

    Народ и управници трябва да работят съвместно. Това разбирам под работа и от долу на горе, и от горе надолу. Защото ако нямате подкрепата на държавата – такива хлебни къщи и изобщо всякакви благотворителни акции са обречени на рекет и смачкване с данъци...

    Ако виждате нещо нередно в изложения проект – ок. Казвайте. :)

    Относно проекта – мисля, че затъването в подробни финансови обосновки не е много удачно. Съгласна съм с Божидар:

    Аз не знам защо не се съсредоточите върху целта, а не върху средствата. ....

    Според мен да се изготви детайлен финансов модел на нещо, което е още в сферата на идеите е много трудно. Наистина – по-добре е да се тръгне от целите, мотивите и ако проработи – тогава да се включат специалисти. Финансовата обосновка е необходима, но не детайлно.

    Тази тема е отворена както за идеи от горе надолу, така и обратно. Някои се опасяват от зависимост от държавните институции, от корумпираните политици. А дарителските кампании, обществата живеещи на принципа на комуните, близо до природата – мислите ли, че са застраховани от тъмните сили. Смятате ли, че там всичко е по мед и масло? Аз мисля, че добри хора има навсякъде. И в държавното управление, и в благотворителната дейност. Но се среща и обратното.

    И накрая – нещо за уточнение, а може би и успокоение на някои. Нямам никакво намерение да влизам в политиката (имаше такива намеци). Мисля, че това се отнася и за авторите на проекта за хляба. Харесвам и работя повече в областта от долу нагоре. Отворих тази тема защото си мечтая малко поне да се оправи положението на България, да не емигрират хората в други държави, търсейки сигурност и сносен живот. Човек разчитащ да живее в нормална, цивилизована държава, да не се обявява веднага за мързелив. Ако се работи само от долу нагоре, без да се разчита на държавата, то е все едно да се налива вода в пробита каца. Същото е и другото. Надявам се да сте ме разбрали... ? :)

×
×
  • Добави...