Ани
-
Общо Съдържание
4078 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
125
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ани
-
-
Да , но той е бил отхвърлен от Националната опера и
заминава за Германия , където получава признание.
И когато там става известен , чак тогава нашите го забелязват .
Запозната съм ...
Точно в десятката!
Същото като онзи млад българин, който бил три пъти поред скъсан и накрая българският професор му казал "ти нямаш потенциал за докторант", а сега бил приет за докторант в Кеймбридж.
Не стана много ясно как точно България ще се спаси по думите на Камджалов. Говори за образование, наука, култура. А точно тези неща в България са деградирали и в упадък. Наивно момче.
Наистина в десятката! Но в полза на Камджалов - не се е озлобил към родината си, не плюе по нея. Колкото до това дали е наивен или не - не знам, Максим? За мен е важно, че е в думите му има обич и състрадание към хората, а не пълно отричане. Отричането не помага с нищо. А и не мога да приема на 100% думите ти, че образованието, науката, културата у нас са деградирали и в упадък.
-
„Българският дух никога не е бил по-силен от сега. Накъдето и да се обърне човек, има невероятни, мислещи хора. Не бива да се самосъжаляваме, а да ползваме трудностите като трамплин..“
„Няма как да има Феникс, ако няма пепел. Ние в момента гледаме една пепел…“ – думи на един наистина реализирал се българин в Германия - диригента Йордан Камджалов.
Не може да се каже, че Йордан Камджалов гледа през розови очила. В думите му има и критика, но и надежда... Най-добре е да го чуете в интервюто:
-
Още нещо за Димитър Голов:
ДИМИТЪР ГОЛОВ
1863 - 1917Роден е в Котел. Получил основно образование в родния си град и завършил френски колеж в Одрин. За доброто му поведение и ученолюбие е изпратен да следва католическо богословие в Рим. Веднага след ръкополагането му за свещеник заминал като мисионер в Африка. След време свалил свещеническите дрехи и станал учител в Солунската българска мъжка гимназия. Скоро след това се установил в София, отворил книжарница и избрал професията издател.
Димитър Голов издавал учебници за всички видове училища, също юридическа, философска, историческа, богословска и художествена литература. Той бил първият книгоиздател, започнал да издава окултна литература у нас. В същото време бил разпространител на издаваното в Сливен от д-р Миркович списание “виделина”, на преводите правени от с. Анастасия д-р Желязкова във Варна, на първото издание на романа “Безсмъртна любов”, а така също и на преводите на Камий Фламарион.
От 1899 до 1905 Димитър Голов е стопанин на известното списание “Летописи”, с директор Константин Величков и сътрудници - И.Вазов, Марко Балабанов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, и др. В това списание той е привлякъл най- изтъкнатите на времето писатели и общественици. Това означава, че е бил ценен и уважаван от елита на тогавашното софийско общество.
Книжарницата на Голов не е била обикновена книжарница, а един малък клуб, в който всеки е можел да побеседва с него на духовни или чисто философски теми. Там, именно, си устройвали редовни срещи първите ученици на Учителя. Неговата книжарница станала една необходимост за тях. Централната личност, разбира се е бил Дим. Голов. В този малък клуб не е имало карти и табла, шах, билярд за игра и за убиване на времето, както в другите клубове. Освен от учениците, той е бил посещаван и от хора с широки идеи, писатели, учени и политици. В клуба се отбивали и всички идващи от провинцията ученици на Учителя, за да си набавят литература и побеседват с Голов на духовни теми.
Димитър Голов много често е пътува из страната по издателската си работа. Всяко свое пътуване той е използвал за срещи и разпространение на учението на Учителя. Сам Учителя му е възлагал много поръчения за провинцията. Той е бил не само жива връзка между братята и сестрите при излизането си из провинцията, но е водил обширна кореспонденция с тях, както и с нови хора, заинтересували се от окултната литература.
Димитър Голов има голяма заслуга за това да се стенографират беседите на Учителя, с цел да се съхранят. Той, именно, е привлякъл за стенограф професор Гълъбов, който е записал неделните беседи "Сила и Живот”. По инициатива на Дим. Голов беседите на Учителя започват да се отпечатват в Придворната печатница.
Негова много съществена инициатива е и отпечатването на Антиминса, и на Пентаграма. И пак под негово ръководство става отпечатвавнето на “Завет на цветните лъчи на светлината”.
Ето как е описал личността на Голов писателят Васил Узунов:
“Голов беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, бе още млад и хубав. Елегантен и с маниери - у него всичко бе фино: скъпи пръстени кичеха пръстите му, връзката на врата му разкошна, ланеца на часовника му златен - особена изработка, дрехите му от най-скъпа материя, в цвят подходящ на лицето и косата му, винаги от най-добри майстори шити, портфелът му от крокодилска кожа.
Голов бе добил своето образование в Италия. На младини скитал много. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор - той беше много интересен.
Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, като цветния аромат - пчелите. Живееше обикновено с гости, било дома, или в книжарницата.
Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга, беше в състояние да я пласира. С рядко красноречие умееше да проповядва нейното съдържание.”
Като издател Голов става причина да се появят следните книги: “Принципите на френологията”, “Човешката аура”, “Потайната религиозна философия на Индия”, “Мисълта - творец на характера”, “Човек - творец на съдбата си”, “Между два свята", “Вегетарианска готварска книга”, “Нова наука за лекуване” и още много други.
Кога е станала първата среща на Дим. Голов с Учителя не е известно. През 1904 г. е отседнал в дома му. След 1907 г.при всяко идване в София Учителя е държал кратки беседи върху стихове от Евангелието и Библията. Отсядал е в дома на П. Гумнеров, с когото го е запознал Д. Голов. На тези беседи са присъствали в началото само четири души: Дим. Голов,Т. Бъчваров,П. Гумнеров и жена му – Гина Гумнерова. По-късно кръгът се разширява. Димитър Голов е водил записки по време на тези беседи. Ето какво си е записал той ведно от своите тефтерчета:
“На едно събрание през октомври 1910 г. Водено от г-н П. Дънов, в присъствието на Петко Гумнеров и Гина Гумнерова, Димитър Голов, Иван Тачев, Cт. Димитров и Михалаки Георгиев се дадоха следните уроци.
Идването на Христа е дошло.Христос е дошъл. Той е дошъл, само чене се явява, както църквата Го очаква, а съвсем по друг начин. Христовото идване датира от 1914 година. В 1914 година кармата на евреите вече се привършва и оттогава нататък ще започне едно малко съживяване. Настоящият порядък трябва да се разсипе и силите, които действат, да се разложат. Христос трябва да се въдвори, за да дойдат добрите хора, за да се развиват. Прочетете последната глава от Данаила. Този Михаил, за когото се говори тук, е военачалник Христов. Той е сега, който действа между църквите, които, като не могат да се съгласуват, залавят се една срещу друга.
Лошите хора трябва или да се обърнат към Бога, или да се унищожат. Сега няма вече никакво отлагане. Никакъв закон не ще може да противодейства на идването на Христа.Христос ще дойде да уреди работите и справедливостта ще стане основен камък. На всеки человек трябва да се даде правото и обществото да се измени.
Веднъж за всякога лицемерието и кражбите трябва да престанат, защото един човек лъгал ли те е много, и сега ще те излъже. А пък, който праведник съжалява едного грешника, Господ ще му каже да си размени мястото с него. Трябва да се накаже светът и на всекиго предстои да се даде това, което заслужава. Понеже вие сте в единадесетия час, то на вас се приказва; на другите не бива да се говори. На земята има всичките условия за един добър живот, но по причина на нашата вина, не се дават на всекиго условията. Досега добрите слугуваха на злите, а отсега нататък, ще се обърне наопъки: злите ще слугуват на добрите. Времената, в които живеете, си вървят нормално, по естествен ред. Господ е започнал да чисти света, но това го знаят само умните хора. Сегашните министри, владици, попове, ако крадат, не само те, но и родът им ще изчезне, помен няма да остане. Трябва да се разбере, че има ред и порядък в света. Сега архангел Михаил е военачалник, той е, който се състезава на земята с лошите духове, които ще разпръсне, ще разсипе и ще обърне мислите им против тях. Всичките светии ще дойдат на земята, но чакат благоприятни условия, и тия условия Христос ще ги подготви, за да дойдат. Тези добри человеци ще дойдат за еволюция, а не че ще им бъде по-добре. Вие сте при вратата на една епоха, в която настава чистене. Който е прав, той ще слугува най-много. Няма вече да има тази алчност, щото всеки да иска да те измами. Толкоз години сте чакали и сега сте на вратата, няма причини за пъшкане. Добрите хора няма защо да плачат, а като гледате как Господ пердаши, радвайте се, защото това е благословение. Щом се изпъдят всички лоши духове от хората, светът ще се оправи. Вие, които сте в единадесетия час, които срещнете трябва да ги отпратите, за да вървят в пътя на истината. А за останалите, като дойдат страданията, ще ги научат. За България можеха да дойдат много нещастия, но ги предотвърнахме, и занапред, ако българите върват добре, по-добре ще им се съдейства. Но ако грешат, кармата е назряла и може да последва най-лошо за тях. Вие искате да слугувате и питате каква е волята Божия. Тя е много ясна: ами че може ли ръката да изпълни волята ти? Тя само ако е саката, не може да изпълни волята ти. Опасността, от която трябва да се боите, е, че вие се концентрирате просто в себе си и по този начин се хипнотизирате, а от това трябва да избягвате, защото с хипнотизма като средство дяволът си е служил в миналото. Докато не си уредим сметките с Господа, винаги ще бъдем в страдания. Щом обаче ги уредим, ще ни бъде добре. Слугуването на Бога започвайте с молитва и чистене вътре в себе си. Светът ще се пречисти, щом кармата на хората се пречисти, и тогава самата земя ще се пречисти в климатическо отношение.
Архангел Михаил е, който сега работи за въдворяване волята Божия на земята, мнозина има вече вързани, каквото например стана в Португалия, и което ще последва и в Испания. Всички водачи, министри, владици, управители, които водят разблуден живот, ако не се оправят, ще бъдат очистени.
На Димитровден 1917 г. у Голов дошли много гости. Той бил много разположен и щастлив сред тях. Когато празника завършил той разменил няколко думи с домашните си. Поръчал на сина си Богомил, ученик във военното училище да пише на майка си по-често. После взел Библията и отишъл в спалнята си. Той обичал преди лягане да чете от нея. Същата нощ починал. По това време Учителят е бил във Варна. Близките на Голов получили писмо от него:
“Използваха отсъствието ми и го грабнаха.”
Свещениците не искали да извършат опело, защото са го смятали за сектант. Но владиката ги заставил да извършат тази погребална церемония от уважение към дейната и богата духовна натура на обичания и ценен от всички Димитър Голов.Източник: сп. "Сила и живот", Бургас, Брой 1-2 -1995г.
-
Димитър Голов (1863-1917)
Димитър Голов е известен български издател, последовател на Учителя. Като бързописец, заедно с Петко Гумнеров водят протоколите на Веригата от 1905 до 1915 г. През 1914 г. Димитър Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов, началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Завършва земния си път на 8 ноември 1917 г.
В коментарите към "Епистоларни диалози, част 2", бележка 122 е написано:
Димитър Голов е роден в Котел през 1863 г., напуска този свят в София на 8.11.1917 г. Баща му Пенко е един от богатите овчари в Котел. Той е известен сред съгражданите си още и, че зиме и лете ходел с разкопчана риза. Оттам произлиза и прякорът му – Голата и фамилията Голов. Малкият Димитър завършва основното си образование в Котел, а после в Одрин продължава образованието си във френски католически колеж. Впоследствие е изпратен в Рим да следва католическо богословие в Римската духовна академия. След като приключва следването си отива в Париж, където го ръкополагат за свещеник и го изпращат като мисионер в северноафриканските колонии на Франция. Тази длъжност не му е присърце. Много скоро той се отказва от свещеническия сан и заминава за Солун, където става учител в българската мъжка гимназия. Там се сближава с учителите Трайчо Китанчев и Евгений Рилски, които остават негови добри приятели до края на живота му.
Д. Голов се жени за Сузана, с която имат пет деца – Аглика Ковачева-Маджарова (1892), Мария Тошкова (1894), Драган (1895), Богомил (1896) и Ружа Игнатиева (1907). След като решава да се отдаде на издателска дейност, той се установява в София. Домът му е на ул. „Цар Асен“ №25 –едноетажна къща с малко стаи. Голов е един от първите софийски книгоиздатели и книжари, започвайки своята дейност още през 90-те години на ХІХ в. На всички по-стари софиянци са известни книжарниците на Евангелисткото дружество – тази на Димитър Голов и на Христо Олчев. Писателят Васил Н. Узунов дава кратка характеристика за Д. Голов в своята книга „Това бяхме“, в главата „Малкият клуб“: „Той беше изящен в пълния смисъл на думата. Макар надминал 55 години, беше още млад и хубав. Елегантен и с маниери – у него всичко фино. Знаеше да говори и пише италиански, френски, руски, гръцки, турски и арабски. От всички тия езици той знаеше наизуст избрани поетически късове, които с часове декламираше. С дълбоки философски схващания, с богат език, с хубава дикция, духовит, находчив, надарен с тънък хумор, той беше много интересен. Гостолюбив като истински българин, той привличаше хората, както аромат пчелите. Живееше с гости било в дома му, било в книжарницата. Всяка книга, която издаваше, предварително прочиташе, обсъждаше и одобряваше. Той не гледаше каприза на четеца, не плащаше данък на сензацията. Стига да хареса една книга,беше в състояние да я пласира.“
Освен като ученик на Учителя П. Дънов, приемник на идеите му и радетел за делото на Всемирното Бяло Братство, Д. Голов ще остане в паметта на поколенията и като просветител и духовен деятел. Той издава учебници за всички видове училища, а също така философска, юридическа, историческа, богословска и художествена литература. Той е един от първите издатели на окултна литература у нас: „Принципи на френологията“, „Човешката аура“, Потайната религиозна философия на Индия“, „Мисълта – творец на характера“, „Човек – творец на съдбата си“, „Между два свята“, „Вегетарианска готварска книга“,„Нова наука за лекуване“ и др. В периода 1899-1905 Голов издава голямото за времето си литературно списание „Летописи“ с главен редактор Константин Величков. Там публикуват имена като самият К.Величков Ив. Вазов, Михалаки Георгиев, Антон Страшимиров, Цанко Церковски, Марко Балабанов Н. Доспевски, Г. Данаилов и др. Това са едни от най-изтъкнатите за времето си писатели и общественици.
Книжарницата на Д. Голов е своеобразен „Малък клуб“, както са я наричали онези, които отивали там, за да беседват на духовни и философски или културно-политически теми. Тя става и център на първите последователи на Учението, които отиват там не само да си набавят книги, но и да побеседват с приятели на духовни теми. Д.Голов, заедно с П. Гумнеров са бързописци и те стенографират част от първите сказки на Учителя П. Дънов, както и словото от годишните срещи на Веригата – съборите от 1905 до 1915 г. През 1914 Д. Голов привлича за стенограф на неделните беседи проф. Тодор Гълъбов,началник на Стенографското бюро при Народното събрание. Така излизат първите серии на „Сила и живот“, които по инициатива на Д.Голов се отпечатват в Царската придворна печатница. Той поема също литографирането на Антиминса и Пентаграма (1911), както и отпечатването на „Завета на цветните лъчи“ през 1912 г.
Голов пътува често из страната във връзка с издателската си работа. Всяко пътуване той използва за срещи и разпространение на Учението. На него Учителя П. Дънов възлага много поръчения за провинцията, тъй като той е не само жива връзка с братята и сестрите,но и води обширна кореспонденция както с тях, така и с нови хора,интересуващи се от окултна литература. Множество последователи намират Учението чрез него.
На Димитровден, имения му ден 8.11.1917 г. Д. Голов има много гости, измежду които ген. В. Диков, ген. Г. Вазов и др. близки. След като изпраща и последния си гост, той издъхва с диагноза „ангина пекторис“ (стенокардия). Свещениците не искат да го опеят заради това, че го смятат за сектант, но владиците ги заставят. Голов е обичан, уважаван и ценен от много хора. През този период Учителя П.Дънов е интерниран във Варна, където получава писмо с тъжната вест.Отговорът му е запазен и в него той пише: „Използваха отсъствието ми и го грабнаха.“
-
Кон, фолклорът понякога представя исторически събития и личности в доста различна светлина от истинската. Историческата личност - Марко Мърнявчевич от рода Вълкашин е средновековен владетел на Прилепското кралство. Мисля, че в онези години, когато Балканите са падали под турско робство - сърби, македонци, българи сме се чувствали почти като едно...? Може би и затова прилепският владетел се превръща в Крали Марко и остава в народната памет като един от най-смелите и обичани герои.
Христо Матанов се спира много подробно върху това в книгата си: "Крали Марко: Между историческата реалност и митологията"
-
-
Честито Рождество!
-
-
Дневник на домашния таласъм
10 юли
Започвам да си водя дневник. Помня последните 150 години, но вече започвам да забравям по-старите времена... Ще си записвам, може да се окаже полезно. Свих тетрадката от домакинята, едва ли ще забележи.
11 юли
Не си измила чиниите? Кажи сбогом на обиците. Съвсем се разхайтиха вече тези хора...
12 юли
Скучно ми беше. Цяла нощ играхме на гоненица с котарака. Стопанката се събуди, срита го и го затвори в килера. За отмъщение изстисках пастата за зъби в тоалетната. Котаракът е разстроен и ми се сърди, че лудуваме заедно, а все него наказват.
14 юли
През нощта от нямане какво да правя тропах с тенджерите. Стопанката се сгуши под юргана и си мислеше, че това ще я спаси. Смехоранка.
15 юли
Дойде един дебел поп с кандило и осмърдя цялата къща. Каза на стопанката, че сега всичко ще бъде наред. Ама не е познал...
19 юли
Фраснах се в шкафа и счупих вазата. Пак го отнесе котакът. Сега не ми говори. Само седи и ме гледа осъдително. Неудобно се получи.
21 юли
Стопанката чисти с прахосмукачка. Половин час преседяхме с котарака под леглото. Адска машина! Поне се сдобрихме с котето.
25 юли
Някакъв тип дойде на гости и остана да нощува при стопанката. Помолих котарака да му се изпишка в обувките.
29 юли
По стар навик през нощта душих стопанката. Сега оня нощува вкъщи всеки ден!!! Разправя, че ще я защитава. Рамбо някакъв.
30 юли
Този път душих Рамбото. Писна ми от него. Не го харесвам.
1 август
Дойде екип екстрасенси. Пращах всеки поотделно на м%@#а му, но никой не ме чу. Казаха обаче, че съм бил духът на покойния дядо на стопанката. Ха-ха. Той си замина преди две години.
2 август
Сега стопанката ми оставя мляко на печката. Мисли, че там спя. За глупак ли ме мисли?! Сега си спя при нея на леглото - на Рамбо му писна и вече не идва.
9 август
Обвеси целия апартамент с икони. Разходих се, позяпах ги... Едно време по-добре рисуваха.
17 август
Забравих да включа стелт режима. Стопанката е на фризьор, боядисва си побелелите коси.
29 август
С котето пяхме песни. Стопанката звъни на ветеринаря. Сега котаракът се бои за мъжкото си достойнство.
13 септември
Все пак продаде апартамента. Простачка! Вчера си заминаха. С котарака се разбрахме да си пишем по гълъби. Ами сега? На кого ще досаждам? Самотен съм.
-
Домовик, стопанин, домашен дух, таласъм...
Според народните представи до края на XIX в. и началото на XX в. всяка къща, място, дърво, извор си има свой покровител, стопан, мислен в облика на безвредна змия или някакво друго животно, а твърде често и в антропоморфен образ. Вярвало се е, че всяко село има стопан, който се заселва със заселването на самото село и се явява в най-различен облик — стрела, кросно, жена, смок и т. н.
В Северозападна България, Врачанско, стопанът на поле, гора или дол, е смокът и не бива да се убива. Големите смоци са били на особена почит и в Източна България и се наричат синорници или межници, защото „вардели нивите от град". Когато се зададял някой силен черен облак, синорниците го посрещали и като се изправяли, свирели насреща му и разваляли града. Който убие такъв смок, се разболявали умирал.
Всяка къща има стопан, с образ на змия или човек. В началото на XX в. тази представа е запазена главно в Южна България и особено в Родопската област. Според традиционните народни вярвания,щом змията стопан бъде убита или умре, умира някой от къщата, най-често домакинът.Тя живее често под прага, край огнището, влиза и излиза през комина.
Понякога функцията на стопан има и таласъмът. Смятало се е, че нито една голяма сграда не може да се държи без таласъм и затова при полагане на основите на една сграда строителите измерват с дебел конец ръста на някого от минувачите или в краен случай — неговата сянка. Снетата мярка слагат в нарочно приготвен сандък, който се поставя в основата на дома.Тогава по мнението на народа, като изтекат 40 дена, човекът, от когото е снета мярката,умира и после захваща да се явява в разни видове, именно от 8 часа следобед до 3 часа полунощ. Този призрак се нарича таласъм. Сведение за вярването в таласъмите
дава Л. Каравелов. Според него таласъмът отговаря на руския домовой.
-
П о к а н а
На 14.09.2014г. /неделя/
от 09ч. ще се проведе
годишния празник на братската група
„Паневритмия в Западен парк”
на тема
„Мисията на българите”
Най-съдечно каним всички почитатели на
Учителя Беинса Дуно!
Заповядайте и заедно да се потопим и да
съпреживеем мистиката на Учението с
музиката, песните, словото,
Паневритмията и разбира се да се
опознаем и да се повеселим!
Място: нашата любима „Бяла полянка”- намира се в ляво от цветната алея, която започва от Централния вход на парка откъм булевард „Сливница” - на 200м. от чешмата. Спирка „Западен парк” на рейсовете за
Люлин: № 309, № 310 и тролеите № 6 и № 7, също и автобус №83. Може да се ползва и метро и трамвай №8 – спирка Вардар. Трябва да се пресече по най-късия път влаковата линия за гр. Перник / всеки местен знае / и на 250м. по асфалтовата алея се стига до полянката.
Учителя препоръчва Братските срещи и ги нарича събори. Първият от тях се е състоял във Варна през юли 1900 г. На този събор Учителя е поканил само трима
ученика: единия от Сливен – д-р Миркович, и двама от Бургас: Пеню Киров и Тодор Стоименов, а сега сме толкова много!
Очакваме Ви с любов и трепет в сърцата!
-
4 август 2014
Молитвен наряд за начало
4. Добрият Път - Молитва на ученика
5. Беседата "Възходящият път", 23.06.1942 г.
"Восходящий путь" (Преводът на руски език е направен от издателската група "Слово Учителя" от българското издание "Опорни точки на живота", 1942 г.)
Молитвен наряд за край
8. Формулата "Господи, моля Ти се, изпрати ми един Ангел да ме науче как да направя най-малкото добро. Да ме научи как да направя най-малкия акт на Любовта. Да ме научи на най-малкото знание. Да ме научи как да дам на хората най-малката свобода и как да проявя най-малкото милосърдие. Амин."
9. Формулата "Обични ми Учителю, бъди винаги с нас. Учи ни на твоите пътища. Закриляй ни според Твоята милост. Опази ни за Твоето дело"
11. Формулата "Божият Дух, Божият Мир и Божието Благословение да залеят цялата Земя" /три пъти/
12. Формулата на БратствотоИ най-малката случка дава подтик към доброто, което иде от Бога; най-малката случка дава подтик към справедливостта; най-малката случка дава подтик към разумността. Всяко нехайство към доброто, към справедливостта и към разумността са причина за страданията в човешкия живот. -
Мисъл за деня - 3 август, неделяСложи пред себе си този закон, кажи: „Ще ида да посрещна Слънцето“. То може да не дойде при теб, то няма да се отбие от пътя, но ти ще придобиеш всички благословения, които може да ти даде. Ако му кажеш: „Ела ми на гости!“, то ще каже: „Заето съм“. - „Малко се отбий!“ - „И това не мога да направя. Каквото искаш мога да ти дам, но да се спра в пътя си - не може. Когато свърша работата“. Кога ще я свърши - и ние не знаем. Казвам: дръжте примера на Слънцето - никога не се отбивайте от вашия път, каквото и да ви дават.Молитвен наряд за всеки ден:
Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула
Молитвен наряд за неделя:
В начало бе Словото – песен
-
3 август 2014
Молитвен наряд за начало
1. Песента "В начало бе Словото"
3. Формулата: "Сърцето ми е топло, душата ми е свежа, умът ми е светъл, духът ми е крепък, защото живея в Любовта на Бога, Който е вечен, безконечен.“
4. Беседата:
"Единое и неделимое " (Преводът на руски език е направен от издателската група "Слово Учителя" от българското издание "Опорни точки на живота", 1942 г.)
Молитвен наряд за край
5. Псалом 91
6. Песента "Вътрешният глас на Бога"
7. Отче нашПомнете: Любовта на Бога е еднаква към всички същества, съвършени или несъвършени. Любовта на Бога е вечна и неизменна. Едного обичат повече, защото се отворил повече за светлината и за любовта и приема повече. Друг се затворил, затова получава по-малко – от него зависи да получи повече. Като се отвори, ще приеме повече светлина и топлина. Всъщност, Бог обича еднакво и двамата. Ако се отворят еднакво, ще получат еднакво. Освободете се от заблуждението да мислите, че Бог, като обича всички същества, намалява любовта си към вас. Любовта на Бога, или на което и да е същество, към вас е специфична. Когото и да възлюби, освен вас, колкото и да го обича, никой не може да отнеме любовта Му към вас – тя е ваша и специфична. Правилно е, като обичате и като ви обичат, да се радвате. Радвайте се на проявите на любовта към едного или към всички. Любовта е единна и неделима. Единственото нещо, което не се дели, е любовта. Любовта на всеки човек, на всяко живо същество е и твоя любов. Любовта има еднакво отношение, както към едного, така и към всички. Който обича един вол, обича и човека. Когато младият момък се влюби, става мек, нежен и към животните. Ако преди това е бодял вола с остена си, като се влюби, престава да го боде. Той знае, че и волът е живо същество, което се нуждае от любов, както и неговата възлюбена. -
Наряд за 1 август 1941 г.
2. Формула: "Да осветяваме Името Божие. Да търсим Царството Божие и Правдата Негова. Да изпълним Волята Божия." (3 пъти)
3. Добрият път - молитва на ученика
4. Беседа: "Възможности за щастие"
5. Отче наш
6. Формулата: "Божият мир и Божието благословение да залеят цялата Земя." (3 пъти)
7. Формулата: "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа".
Днес повечето хора са недоволни, защото не са придобили щастието. Придобиването на щастието не е външен процес, който може да се постигне по механически начин. Щастието се определя от правилното схващане на Божията Любов, Мъдрост и Истина. Щастието се определя от правилното схващане на живота, на знанието и на свободата. На физическия свят щастието зависи от хляба, от водата, от въздуха и от светлината. Без тези елементи няма щастие. Който се смущава, той е лишен от светлина. Който не се смущава, той има светлина, вижда ясно къде върви и не се спъва в пътя си. И да направи някаква грешка, лесно я изправя. Ето защо, за да не прави грешки, човек трябва да ходи постоянно в светлина. Затова, именно, той се нуждае от знание.
…
И тъй, ако не можете да се справите с големите и малки мъчнотии, които ви спъват, вие всякога ще страдате. Ще кажете, че човек не може сам да се справи с мъчнотиите си. Това не е вярно. Който има ум, може да се справи с мъчнотиите; който има сърце, може да се справи със страданията; който има воля, може да се справи с противоречията. За ученика, който иска да учи и да върви в правия път, думата „не мога“ не съществува. Радвайте се, когато се намерите пред невъзможност да решите известни противодействия и мъчнотии. Това значи да опитвате силата на ума, на сърцето и на волята си и постепенно да се калявате. Някой се оплаква, че въпреки желанието му го заставят да върши някои неща. И това не е вярно. Никоя сила в света не може да застави човека да направи това, което не желае. В това именно, се заключава неговата сила. По това се отличава човек от Бога, Който може да прави всичко, каквото пожелае. Ето защо, не се извинявайте, когато направите някаква грешка, нито обвинявайте другите хора. Човек прави грешки поради известни слабости в себе си. Който търси вината за своите грешки в окръжаващите, във външните условия, той си служи с бялата лъжа.
-
Ред на четене на беседите в ЛДШ Рила
За дата:01.08.2014 - 22.08.2014Драги приятели,Тази година в Лятната духовна школа на Рила ще бъдат четени съборните беседи от 1941 и 1942 г. в следния ред:01.08. Възможности за щастие, 24.08.194102.08. Опорни точки на живота, 21.06.194203.08. Единното и неделимото, 22.06.194204.08. Възходящият път, 23.06.194205.08. Живите числа, 25.06.194206.08. Прилагане на живите числа, 26.06.194207.08. Новият път, 27.06.194208.08. Новият свят, 28.06.194209.08. Космичната Любов, 28.06.194210.08. Красота и благост, 1.07.194211.08. Новата култура, 1.07.194212.08. Красотата на живота, 2.07.194213.08. Дом на блаженството, 3.07., 194214.08. Самовъзпитание, 2.08.194215.08. Ценни добродетели, 5.08.194216.08. Наследници на Земята, 9.08.194217.08. Силните, 12.08.194218.08. На зазоряване, 16.08.194219.08. Тайната стаичка, 19.08.194220.08. Устойчиви връзки, 26.08.194221.08. Постоянна благодарност, 28.08.194222.08. Любов и обич, 29.08.1942Томчето със съборните беседи е достъпно в PDF на сайта на Издателство Бяло Братство: www.bialobratstvo.info и в книжен формат в книжарницата на Издателството на ул. Ген. Щерю Атанасов 2.С пожелание за успешна Рилска духовна школа,
-
Научно популярен филм за древната българска история по книгата на Стефан Цанев "Древните български хроники"
http://vbox7.com/play:fec6e219 -
Духовен наряд за 22 март 2014 г.
Начало: 6 ч. за цялата страна
3. Формулата "Да осветим Името Божие. Да търсим Царството Божие и Правдата Негова. И да изпълним Волята Божия!" (1 път)
4. Молитва "Лозинка" (1, 2 и 3 част)
5. Прочит на Евангелията:
6. Беседата "Празникът на пролетта" - 22 март 1914 г.
7. Песента "В начало бе Словото"
8. Молитва на окултния ученик:
"Мъдрост прося, о, Боже мой!
Ти подкрепи ме, дай ми Любов!
Аз вечно ще Те любя! Аз вечно Тебе ще служа!
Амин."9. Заповедта на Учителя
10. Формулата на Братството (3 пъти)
---
В София нарядът ще се чете на Мястото на Учителя
---
Беседата "Празникът на пролетта"
Прочит на евангелията:
Матей 28:1-20;
Марко 16:12-20;
Лука 21:19-33;
Йоан 21:1-25.
Мнозинството не схващат важността на днешния ден, но за някои ще остане паметен, защото днес приключва една епоха и започва друга – нова.
Някои може да кажат: „Защо?”. Защото, ако оттук минеше знаменит композитор и дадеше един концерт, мнозинството ще е на работа. Някои от присъстващите ще се възхитят, а за ония, които разбират от музикално изкуство, ще е един знаменит ден.
Понеже поканените на царската сватба не се отзоваха на поканата, то царят каза на слугите си да поканят където когото намерят по улиците (поканените сме ние) и понеже дошлите не са облечени със сватбени дрехи, то Господарят на сватбата ще им ги приготви.
Най-важният фактор за една душа е възкресението. Който опита ябълката или крушата, тогава я познава; така е и с възкресението.
Всичко, което мислим и чувстваме, не е истинският живот, защото ежедневно се мени.
В човека има три неща, които се лъжат и нас излъгват – вкусът, сърцето и интелектът: с вкуса се излъгваме да претоварваме стомаха си и си причиняваме страдание; със сърцето си обикваме близките си, някои от които ни причиняват неприятности; интелектът ни увлича в едно или друго желание и ни създава тежки главоболия и страдания. Ала стомахът, душата и духът са реалните, неизменните, вечните, защото стомахът приема толкова храна, колкото му е нужна, ако вкусът не го изнасили, а душата е, която ни показва кои са истинските ни приятели и ни съди, когато сме слушали сърцето, избирайки приятели, които са ни изневерили. За пояснение служи следната приказка.
Двама приятели вървели през една гора и в това време ги среща мечка. Единият прибързал да се покачи на едно дърво, а другият, понеже не успял, легнал по очи. Мечката, като дошла, подушила го и като го помислила за мъртъв, отминала. Първият, като слязъл от дървото, попитал другия: „Приятелю какво ти пошепна мечката?”, а той му отговорил: „Каза ми друг път да не тръгвам с такъв приятел, който ме оставя всред опасността”.
Такъв приятел е избран от сърцето без мнението на душата. Понеже хората се увличат и задоволяват интелекта си без съгласието на Духа, пакостят на себе си. Вкусът е агент на стомаха, интелектът – на духа – ума, а сърцето – на душата.
Христа трябва да познаваме със стомаха, душата и духа. Хората гледат с външните сетива, а Христос – с вътрешните. Всяка външна форма трябва да отговаря на вътрешните ни качества.
Христос иска да възстанови в нас три неща: стомаха, който образува истинските жизнени сокове, необходими за нашия живот; душата, която е царица на нашето тяло, като представлява един малък свят; и духа, който образува благи мисли в нас.
Колкото се приближаваме към Господа, толкова повече усещаме сила, а ако се отдалечаваме, е обратното.
Когато отиваме към Господа, две неща са потребни: еднакво да понасяме загубите и печалбите, радостите и скърбите; да ходим с Вяра и да не роптаем, защото не знаем след тази загуба каква печалба ни чака, нито каква радост – след тая скръб.
В днешно време дъщерята учи майката и синът – бащата, а как може някой да учи друг, когато първо себе си не е научил?
Христос ни показа, че с радост трябва да понасяме всичко, каквото ни се случи в живота, защото онова, каквото се случва с нас, се случва за добро. Който каже, че не може да търпи положението си, лъже се; искайте и ще можете!
В живота си нито да лъжем, нито да допускаме да ни излъжат – и тогава Господ ще ни даде Виделина.
Тоя ден е велик духовен ден. Горе става официално присъствие на тържеството и всички приятели от Там ви поздравяват. Ако някой не вярва в това, скоро ще е денят, в който всеки лично ще го провери и ще се убеди в истинността на думите ми.
Който има болна душа, от всичко се страхува и във всичко вижда опасност.
Христос дойде да ни избави от злото.
Хората на Земята са вечно недоволни и на Небето, когато говорят за човека, казват: „Недоволните на Земята”. Господ всякога желае от недоволните да направи доволни.
Един богат човек сънувал, че друг богат човек е решил да раздаде богатството си, за да се освободи от него и се посвети на Бога. Натоварил го на камили и раздавал от село на село, а бедните, кой с паничка, кой с тенджерка, вземат и си отиват. Въпросният богаташ си казал: „Чакай да си взема и аз, та колкото съм богат, да стана още по-богат”, но когато поискал, отговорили му, че ще му дадат, ако легне по очи, за да сложат един сандък отгоре му, и ще сипват, докато той каже: „Стига!”. Започнали: слагали, слагали, той все мълчал и когато казал: „Стига!”, опитал да стане, но не могъл да мръдне от тежестта.
Животът ни се състои не в имането ни, а в общението с Бога. Сегашното ни положение носи зародиша за бъдещето. Божествените работи в нас са микроскопични и се умножават, както житното зърно, посято, в няколко години неимоверно бързо се умножава. Една Божествена мисъл в нас, посята, след време ще ни принесе най-голямото щастие. Христос ще дойде, но как ще ни завари? Пролетта и лятото ще дойдат, но как ще заварят земеделеца? Ако навреме е посял нивите си, ще използва тази благотворна пролет, ще пожъне през лятото и ще напълни хамбарите; ако е пропуснал да посее, пролетта минава, лятото отива, а той е изгубил един момент, който ще го остави с празни ръце.
Днес започва нова епоха в Духовния свят и как ще се запишат имената ви в новата Книга на живота?
Когато страдаме, ще дойдат да ни помагат. Горко на онзи, който няма кой да му помогне в страданието.
До вчера бе казано: „Идете и проповядвайте да се покаят”, ала отсега верующите с вяра ще се спасяват и Господ ще им помага. Най-мъчното нещо е сам да се спасяваш. Ако се намериш сред морето след някое корабокрушение, възможно ли е сам да се спасиш? И сега Христос един по един ни спасява със Своя кораб и когато ни избави, ще ни научи на Правда и как да се обичаме. За да се научим на това, трябва да повдигнем духа си, да обновим ума си и да възкресим тялото си – тогава ще станем собственици, но дотогава не можем да бъдем небесни граждани.
Ние всеки ден бием тялото си с нашите желания и страдания.
Външното ни тяло е скеле, под което се гради истинското ни тяло, с което ще се явяваме и ставаме невидими.
Господ ще ни се яви, ако имаме чисти желания и мисли – в Христа не може мъж без жена, нито жена без мъж; ако единият пада, влече и другия и ако единият се издига, тегли и другия.
Христос е Учител, Който ще ни покаже грешките ни в живота така, както учителят показва грешките на ученика в тетрадката му, при класното му упражнение, и му поставя оценка. Всички трябва да се стараете, когато дойде Христос, по-малко грешки да намери в тетрадките ви и да ви постави добра оценка.
Както точките и запетаите са от голяма важност в тетрадките на учениците, така са важни те и във вашия живот: тук-там Господ ни спира по запетаите на нашия живот, а на точките повече, за да се взрем в писаното дотам, да си поотпочинем и продължим; и когато завършим темата на нашия живот, да има един смисъл всичко вписано и написано.
Велик човек е оня, който обича, а обича оня, който слугува, не комуто слугуват. Слуга е най-неблагородна длъжност, а Господ я дава като най-почетна. Господ ще постави на практика Новото учение на слугуване.
Трябва да станете семе.
Да не ви е страх! Да се не боите от дявола, а да го изхвърлите от себе си! Когато мислиш за злото, култивираш го. Жената и мъжът не са лоши, но дяволът ги прави да са лоши, затова всяка сутрин жената да вижда, че мъжът й е станал малко по-добър от вчера, а мъжът да вижда същото в жената. И така, с пеене, те ще изпъдят всичко лошо от себе си.
Мъжът е Господ вкъщи.
Камъкът на пътя не е поставен, за да се спъваме, а да внимаваме да не се спънем. Ние сме виновни за всичките си страдания.
Благороден човек е онзи, който не се гневи. Да не се осъждаме един друг, защото всяко осъждане е даден протест и ще ни призовават като свидетели, а да се свидетелства пред един Божествен съд колко е приятно? То е все едно да обвиняваме и да искаме наказанието на брата си.
Да се повдигаме и да си представяме днешната Божествена картина на празненството в Небето. От Горе ще слязат духове, да ни направят доволни от онова, което имаме, а с тях иде Христос. Това ще стане или с едно благословение, като само ще ремонтират сегашното положение, или, ако то се окаже непоправимо, ще дойде с катастрофа, ще събори всичко издъно (като сгради с прогнили основи) и ще започне наново Своето дело. Да се не страхуваме от това!
Христос е винаги над нас и между нас. Да си идем с Христа в душите, да отворим душите и сърцата си и Той ще влезе да ни благослови.
Амин.
9 (22) март 1914 г.
(Беседа от Учителя, по записки на Иван Гарвалов)
-
Филм за лечителя Петър Димков
-
-
Хората обикновено не искат да им даваме любов (или каквото си мислим, че даваме като любов). Искат да си получат нещото, за което егото им да е доволно дори и човекът да се чувства разнебитен.
Да, някой нагоре също писа - любовта я приемат също като агресия, навлизане в личното им пространство.
Сега вече имам обяснение за душевната им настройка, с която обикновено ходят по улицата - егото им е недоволно.
Всеки има нужда от любов, но истинска, не "напомпана" са разни думи като "намасте" или "обичам те". Ако не обичаш, нито го казвай, нито го мисли на зорлем. Не само хората, но и животните усещат изкуственото и това ги дразни. Като агресия се приема всеки фалш. Бъди себе си и толкова.
-
От години не чета вестници! Телевизионни новини - от време на време. Информирам се от Интернет.
И аз го правех, Александър, но вече съм разочарована. Усетих, че в нета информацията трябва много внимателно да се филтрира. Особено в социалните мрежи. Фейсбук имам предвид. Други засега не ползвам. Всеки може да пише в мрежата. Включително неуравновесени хора ...
Върнах се към радиото и телевизията, като предпочитанията ми са - БНТ и БНР (Хоризонт). Има журналисти, които са достатъчно обективни и доказали се с времето.
Малко излизам от темата за политическите новини, но ето един пример: Вчера се "опарих" от едно съобщение, което се развява из нета с призив "ЧЕТЕТЕ ВНИМАТЕЛНО - МНОГО, АМА МНОГО Е ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ!" и автор Григорий Жорж Кьосев. Не познавам автора, но написаното от него щеше да ме докара до повръщане. Не знам дали скоро ще погледна сирене... Замислих се за тъмната енергия, която се генерира с подобен род съобщения. Знам, че има известна доза истина, но как се казва?! Защото четейки подобни новини, човек изпада в отчаяние, безисходица? Тук се получава замърсяване на по-високо ниво от физическото. Не знам дали авторите на подобни съобщения, носещи шок и ужас, се замислят за енергийните структури, хранещи се със страховете на хората?
Мога да направя сравнение с новина по БНР от специалистка в храненето. Ставаше дума за бозата. Не си спомням кога беше. Изнесоха се също ужасяващи подробности за това какво се слага в бозата. Но беше казано и как човек да се предпазва. Как да различава.... Жената говореше за някои неприятни неща спокойно, уравновесено, без да внася излишна паника.
Та затова се връщам вече към БНР. Може и да съм консервативна...? Не знам? Но още ми "държи влага" написаното от г-н Кьосев. Не давам линк - всеки може сам да си го открие чрез Google.
ISTORIK, извинявам се за отклонението.
-
Мисъл за деня - 12.8.2013 г.
Бъдете млади, Бъдете готови да служите на Любовта. Бъдете готови всяка сутрин, през годината поне два три пъти да хванете онзи лъч на Любовта. Не го схващайте буквално. Ти като схванеш този лъч, ти ще се обновиш. Този лъч като влезе в тебе, ще влезе и в окръжаващата среда. Баща ти ще се измени, майка ти ще се измени. Този лъч магически ще подействува. Той е един съзнателен лъч. Сега аз не ви искам да вярвате в тия работи. Искам да ги опитате и намерите, че са верни...
Молитвен наряд за всеки ден:
Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула
Молитвен наряд за понеделник:
Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143 -
12 август 2013 г.
Дежурна група: Благоевград
Сутрешен наряд
1. Молитва на Царството
2. Песента "Да имаш вяра"
3. Беседата "Вяра и вярване"
4. Молитва за благословение на българския народ
5. Песента "Житно зърно"
6. Господнята молитва
7. Поздрав на Братството (3 пъти)Вечерен наряд
1. Песента "Благославяй"
2. Псалом 143
3. Песента "Аин фаси"
4. Красивата молитва
5. Песента "Красив е животът"
6. Заповедта на Учителя
7. Поздрав на Братството (3 пъти)Мнозина смесват вярата с вярването. Това са два различни процеса. Вярата е положителен принцип, който изключва всякакво противоречие. В каквото вярва човек, това става. Във вярването не е така. Във вярването повечето неща не стават. Следователно, когато нещо не става, както мислим, това е вярване; когато нещо става, както мислим, това е вяра.
Съвременните християни са поставени на изпит, да проверят, каква е любовта им. Без изпит, никой не може да влезе в Царството Божие. Искате ли да влезете в Царството Божие, веднага ще ви изпитат, каква обхода, какво поведение имате към ближните си. Достатъчно е да отправите един крив поглед към никого, или да кажете една обидна дума, за да се намерите вън от пределите на Царството Божие. Там няма стражари, който пъдят хората, но човек сам го напуща. Щом прояви някаква дисхармонична постъпка, той заспива. Заспиването подразбира помрачаване на съзнанието. Като изпаднете в това положение, разумните същества дохождат при вас, връзват ръцете и краката ви и ви свалят на земята. Защо ви връщат на земята? За да се събудите. Значи, за един крив поглед, или за една обида вие слизате на земята да се учите. Всички хора, които живеят на земята, са изпъдени от онзи свят, защото са отправили крив поглед, или са казали обидна дума на някое от разумните същества. – Ами Христос защо дойде на земята? – Той дойде да спаси човечеството от дълговете му. Той стана поръчител на хората. За всеки, който не плаща дълговете си, викат Христа и Му казват: Ти си поръчител на този човек, плащай за него. Христос плаща за всички хора. За благодарност на това, те Го разпнаха. Чрез разпятието Христос видя, какво представя неорганизирания още човек.
Всички християни вярват в Бога, убедени са в съществуването Му и очакват само добър живот. Това е невъзможно. В началото, т. е. като се роди, детето е добре прието. Като порасне, човек минава през мъчнотии и страдания. Като умре, т. е. като дойде до края на живота си, пак го изпращат добре. Това е закон.
Чужбина и любовта като стимул.
в Лични истории
Добавено