nickles

мс,разучих за него,идва веднъж в седмицата!

Не искам да ставам нахален,но напоследък ми се случи нещо ужасно!След като разказах на приятелката си за всичко,което в нормална ситуация нямаше как да се случи,с това ровене в миналото и с тези "керливи ризи" започнаха едни съмнения във всяка моя мисъл.Знам,че това пак е вид"натрапчивост",но не ми дават мира.В съчетание с другото направо се чувствам нито жив,нито умрял.Сега не знам как да си избия това съмнение направо,пак се получава един"затворен кръг",бих отишъл на специалист(hip) тъй като той е близо,но как да погледна в очите човек и да му кажа"Аз идвам за помощ,но да знаете,че се съмнявам във всичко!Нали именно доверието крепи!".Вътрешно в себе си съм убеден,но за всяко нещо започва една контра атака,треперене на тялото,и стягане в главата и слепоочията!Имам чувство,че "полудявам"от страх и,че съм бомба със закъснител!Ако някой знае нещо да помага!Не съм се предал,но сякаш всеки ден е"последен"

Ще пробвам!

д-р Стоянка Велкова, психиатър,специализант по детска психиатрия , асистент в катедрата по психиатрия на УМБАЛ “Св. Георги” – Пловдив, тел. 0878246835, кабинет: ул. “Петър Стоев”123, с предварително записване!Искам да попитам някой знае ли нещо за тази жена?"

http://www.youtube.com/watch?v=ILWSp0m9G2U Flashdance What A Feeling - Irene Cara Official Video

Вълшебство е и още как...дори когато се чувствам най-зле някак успява да ме разведри.Достатъчно е нещо като саунтрака на "Flashdance" или "dirty dancing", а защо не и Whitesnake или Enigma!

Така и ще направя,мога ли само да попитам нещо?Внушил съм си,че ако не кажа всичко на моята приятелка за миналото ми и за всичко,което съм й причинил мога да направя наистина нещо.Сега съм мн.уплашен,защото всеки ден й "забивам по един нож в гърба",и си казвам"ако не й кажа",това внушение или мисъл ще ме докара до край!Какво ми стана не знам,плаша се от себе си направо!

Благодаря Ви,споделих с моята приятелка,но на нея никога не й се е случвало това,тъй като е по-спокоен човек.А семейството ми ме подкрепя,но понякога казват"Все още ли мислиш за такива неща"или "Веднага да си ги избиеш от главата".Нов съм в града(който споменах),не познавам и съм питал за добри специалисти,но отговор не получих!

Здравейте,изчетох поста!Случи ми се съвсем наскоро,но и преди съм се чувствал така,но не искам да задълбавам историята,защото ме е срам да не се изложа.Проблемът е следният,че имам т.н."натрапчиви мисли",прочел съм доста неща за тях,когато го правя и тук съм спокоен.Но когато остана сам сякаш отново се връщам в "първи клас"и пак се поддавам на тях.Понякога си повтарям една мантра"това са само едни негативни мисли" и успявам,друг път-не.Стотици пъти се връщам назад за изясняването на причината за появата им,дали е това,че съм студент и се преместих в малък град и единствената ми позната е моята приятелка.Не ме е страх от излизане,правя го когато се налага.Може би защото съм много социален човек и изведнъж се поставих в коренно противоположна позиция!Чета много постове с този проблем и някакви страшни години борба и се притеснявам.Знам,че всичко е характер и много индивидуално.В живота си съм човек,който не му е поднасяно на поднос напротив-трудех се доста,амбицията също я имах,даже желаех във всичко да съм първи,ако може така да се нарече.И хоп изведнъж сякаш всичко се срути.Мн.ме е яд,че не мога да използвам собственият си инат срещу всичко случващо се,а той сякаш ми съдейства да ставам по-зле.Имам желание като всеки човек да изляза от тази ситуация,не знам с кой подход да го направя,за да не сгреша.От физическите симптоми на ОКР единствено се оплаквам от безсъние и като,че ли понякога забравям някои неща..Водя си дневник,макар и да е смешно,а след това чета на глас.Също така много се анализирам,да не кажа непрекъснато,знаете как е-мисля си нещо,после се оборвам,после се повтаря,идва друга мисъл,понякога успявам да се надсмея вътрешно над всичко.Страх ме е още,че ако оставя тези мисли хей така спокойно да се реят и не им обръщам внимание и страха изчезне,а остане само импулса да не се превърне наистина в желание.Защото понякога имам чувство,че все едно е едно голямо желание и просто пак се страхувам.Покрай обекта на моят страх минавам всеки божи ден и си казвам:"Това е просто един блок"!Благодаря предварително,очаквам само позитивни мнения и градивни критики