ПавлинаАтанасоваИванова

След като отговорих в една от темите във форума, написах това:

Възторжена сядам и пиша

на светлата ВЯРА във плен:

В сърцето пулсира и диша

Мечтата за Утрешен ден!



Децата ни, рожбите мили

с усмихнати ведри очи,

посрещащи изгрева, пили

от топлото слънце лъчи;



Растящи на воля, сърцати,

изпълнени с чиста любов,

поглъщащи мисли крилати

вървящи по пътя си нов;



Погалващи с обич и нежност

тревичка, дръвче, живинка,

В морето от мъдра безбрежност –

Светулки с добра светлинка…

След като отговорих в една от темите във форума, написах това:

Възторжена сядам и пиша

на светлата ВЯРА във плен:

В сърцето пулсира и диша

Мечтата за Утрешен ден!



Децата ни, рожбите мили

с усмихнати ведри очи,

посрещащи изгрева, пили

от топлото слънце лъчи;



Растящи на воля, сърцати,

изпълнени с чиста любов,

поглъщащи мисли крилати

вървящи по пътя си нов;



Погалващи с обич и нежност

тревичка, дръвче, живинка,

В морето от мъдра безбрежност –

Светулки с добра светлинка…

За новото училище


Нека светне в нас зората
на изгряващия час,
малки капчици позлата
да поръси върху нас.

Че сърцата да се сгреят
с животворна топлота,
а душите да запеят
на възторга песента:

Делото се готви вече -
нов градеж да съградим.
Ти ела при нас, човече,
дружно сили да сплотим.

С вяра ни подай десница
и по пътя нов тръгни,
та за нашите дечица
да чертаем бъднини:

Как с най-пъстрите боички,
стих и песен на уста
те откриват с радост всички
чудни тайни на света!



Павлина

04.ІV.2011г.
(след обаждането на Мая Христова)

За новото училище


Нека светне в нас зората
на изгряващия час,
малки капчици позлата
да поръси върху нас.

Че сърцата да се сгреят
с животворна топлота,
а душите да запеят
на възторга песента:

Делото се готви вече -
нов градеж да съградим.
Ти ела при нас, човече,
дружно сили да сплотим.

С вяра ни подай десница
и по пътя нов тръгни,
та за нашите дечица
да чертаем бъднини:

Как с най-пъстрите боички,
стих и песен на уста
те откриват с радост всички
чудни тайни на света!



Павлина

04.ІV.2011г.
(след обаждането на Мая Христова)

За новото училище


Нека светне в нас зората
на изгряващия час,
малки капчици позлата
да поръси върху нас.

Че сърцата да се сгреят
с животворна топлота,
а душите да запеят
на възторга песента:

Делото се готви вече -
нов градеж да съградим.
Ти ела при нас, човече,
дружно сили да сплотим.

С вяра ни подай десница
и по пътя нов тръгни,
та за нашите дечица
да чертаем бъднини:

Как с най-пъстрите боички,
стих и песен на уста
те откриват с радост всички
чудни тайни на света!



Павлина

04.ІV.2011г.
(след обаждането на Мая Христова)

След като отговорих в една от темите във форума, написах това:

Възторжена сядам и пиша

на светлата ВЯРА във плен:

В сърцето пулсира и диша

Мечтата за Утрешен ден!



Децата ни, рожбите мили

с усмихнати ведри очи,

посрещащи изгрева, пили

от топлото слънце лъчи;



Растящи на воля, сърцати,

изпълнени с чиста любов,

поглъщащи мисли крилати

вървящи по пътя си нов;



Погалващи с обич и нежност

тревичка, дръвче, живинка,

В морето от мъдра безбрежност –

Светулки с добра светлинка…

След като отговорих в една от темите във форума, написах това:

Възторжена сядам и пиша

на светлата ВЯРА във плен:

В сърцето пулсира и диша

Мечтата за Утрешен ден!



Децата ни, рожбите мили

с усмихнати ведри очи,

посрещащи изгрева, пили

от топлото слънце лъчи;



Растящи на воля, сърцати,

изпълнени с чиста любов,

поглъщащи мисли крилати

вървящи по пътя си нов;



Погалващи с обич и нежност

тревичка, дръвче, живинка,

В морето от мъдра безбрежност –

Светулки с добра светлинка…

Статията е много интересна!
Ще си позволя да споделя опита си по въпроса, макар и с по-голяма давност...
Като психолог, както е споменато и в статията, не бях добре подготвена по темата, в университета се бях запознала с нея по-скоро информативно, но все пак, тези знания се оказаха доста полезни:
Преди повече от 10 години, в началото на практиката ми се сблъсках със следния случай: Момиченце с красивото име Василена в първи клас - по това време на учебната година - в края на първия учебен срок... Учителката - на средна възраст, със солиден опит и доста усърдна, беше напът да се предаде, обявявайки детето за "бавноразвиващо се" след безуспешни опити да го научи да чете и да пише. В това то видимо изоставаше от целия клас...
Тогава бях само теоретично и то бегло запозната с дислексията /дисграфията/, но за щастие преподавателите ни бяха втълпили, че няма нищо общо с умствена изостаналост!
Така че първото, което ми хрумна, беше да направя най-простичкия тест - с рисунка, чрез която да определя психическото развитие на детето. Запознах се с нея и се постарах да я предразположа, след което я помолих да ми нарисува човешка фигура по неин избор. Тя избра да ми нарисува принцеса. И рисунката и беше пълна с детайли: глава, лице, устни, нос, очи с мигли и вежди, уши с обеци, къдрава дълга коса, рокля до земята, обувки, ръце с по пет пръста...
Всеки начинаещ психолог ще прецени, че детето е със съхранен интелект и няма признаци за забавено умствено развитие.
Когато помолих детето да надпише творението си, то след доста мислене написа с несвързани ръкописни букви: "В л н с"
Тъй като съм завършила първо Българска филология и после Психология, за разлика от посоченото в статията, съм наясно с особеностите на речта. Така че за мен лампичката светна: Дислексия! Майката беше много отчаяна, но решена да направи всичко за детето /тук е мястото да вметна, че бащата беше починал при катастрофа няколко месеца преди детето да тръгне на училище. Предполага се, че стресът също отключва подобни проблеми.../
За да изключим все пак други диагнози, заедно отидохме при невролог и след неговото потвърждение, че с детето всичко останало е наред, пристъпихме към следното: Жената на мой братовчед учеше тогава Специална педагогика и по-конкретно Логопедия. Изпрати ни по факс лекциите си, които съдържаха методика за работа при дислексия. Дадохме ги на учителката и въпреки, че чуваше за това за пръв път, взе присърце нещата и с ежедневни занимания с детето по час-два след училище у дома му

до края на учебната година постигнаха чудеса. Наваксаха пропуснатото и най-важното е, че изтриха клеймото, което надвисваше над малката. Сега тя е млада дама, не пропускам случая да се интересувам от нея и всеки път преживявам радост от спасението, което за жалост много деца не успяват да получат.

Статията е много интересна!
Ще си позволя да споделя опита си по въпроса, макар и с по-голяма давност...
Като психолог, както е споменато и в статията, не бях добре подготвена по темата, в университета се бях запознала с нея по-скоро информативно, но все пак, тези знания се оказаха доста полезни:
Преди повече от 10 години, в началото на практиката ми се сблъсках със следния случай: Момиченце с красивото име Василена в първи клас - по това време на учебната година - в края на първия учебен срок... Учителката - на средна възраст, със солиден опит и доста усърдна, беше напът да се предаде, обявявайки детето за "бавноразвиващо се" след безуспешни опити да го научи да чете и да пише. В това то видимо изоставаше от целия клас...
Тогава бях само теоретично и то бегло запозната с дислексията /дисграфията/, но за щастие преподавателите ни бяха втълпили, че няма нищо общо с умствена изостаналост!
Така че първото, което ми хрумна, беше да направя най-простичкия тест - с рисунка, чрез която да определя психическото развитие на детето. Запознах се с нея и се постарах да я предразположа, след което я помолих да ми нарисува човешка фигура по неин избор. Тя избра да ми нарисува принцеса. И рисунката и беше пълна с детайли: глава, лице, устни, нос, очи с мигли и вежди, уши с обеци, къдрава дълга коса, рокля до земята, обувки, ръце с по пет пръста...
Всеки начинаещ психолог ще прецени, че детето е със съхранен интелект и няма признаци за забавено умствено развитие.
Когато помолих детето да надпише творението си, то след доста мислене написа с несвързани ръкописни букви: "В л н с"
Тъй като съм завършила първо Българска филология и после Психология, за разлика от посоченото в статията, съм наясно с особеностите на речта. Така че за мен лампичката светна: Дислексия! Майката беше много отчаяна, но решена да направи всичко за детето /тук е мястото да вметна, че бащата беше починал при катастрофа няколко месеца преди детето да тръгне на училище. Предполага се, че стресът също отключва подобни проблеми.../
За да изключим все пак други диагнози, заедно отидохме при невролог и след неговото потвърждение, че с детето всичко останало е наред, пристъпихме към следното: Жената на мой братовчед учеше тогава Специална педагогика и по-конкретно Логопедия. Изпрати ни по факс лекциите си, които съдържаха методика за работа при дислексия. Дадохме ги на учителката и въпреки, че чуваше за това за пръв път, взе присърце нещата и с ежедневни занимания с детето по час-два след училище у дома му

до края на учебната година постигнаха чудеса. Наваксаха пропуснатото и най-важното е, че изтриха клеймото, което надвисваше над малката. Сега тя е млада дама, не пропускам случая да се интересувам от нея и всеки път преживявам радост от спасението, което за жалост много деца не успяват да получат.

Статията е много интересна!
Ще си позволя да споделя опита си по въпроса, макар и с по-голяма давност...
Като психолог, както е споменато и в статията, не бях добре подготвена по темата, в университета се бях запознала с нея по-скоро информативно, но все пак, тези знания се оказаха доста полезни:
Преди повече от 10 години, в началото на практиката ми се сблъсках със следния случай: Момиченце с красивото име Василена в първи клас - по това време на учебната година - в края на първия учебен срок... Учителката - на средна възраст, със солиден опит и доста усърдна, беше напът да се предаде, обявявайки детето за "бавноразвиващо се" след безуспешни опити да го научи да чете и да пише. В това то видимо изоставаше от целия клас...
Тогава бях само теоретично и то бегло запозната с дислексията /дисграфията/, но за щастие преподавателите ни бяха втълпили, че няма нищо общо с умствена изостаналост!
Така че първото, което ми хрумна, беше да направя най-простичкия тест - с рисунка, чрез която да определя психическото развитие на детето. Запознах се с нея и се постарах да я предразположа, след което я помолих да ми нарисува човешка фигура по неин избор. Тя избра да ми нарисува принцеса. И рисунката и беше пълна с детайли: глава, лице, устни, нос, очи с мигли и вежди, уши с обеци, къдрава дълга коса, рокля до земята, обувки, ръце с по пет пръста...
Всеки начинаещ психолог ще прецени, че детето е със съхранен интелект и няма признаци за забавено умствено развитие.
Когато помолих детето да надпише творението си, то след доста мислене написа с несвързани ръкописни букви: "В л н с"
Тъй като съм завършила първо Българска филология и после Психология, за разлика от посоченото в статията, съм наясно с особеностите на речта. Така че за мен лампичката светна: Дислексия! Майката беше много отчаяна, но решена да направи всичко за детето /тук е мястото да вметна, че бащата беше починал при катастрофа няколко месеца преди детето да тръгне на училище. Предполага се, че стресът също отключва подобни проблеми.../
За да изключим все пак други диагнози, заедно отидохме при невролог и след неговото потвърждение, че с детето всичко останало е наред, пристъпихме към следното: Жената на мой братовчед учеше тогава Специална педагогика и по-конкретно Логопедия. Изпрати ни по факс лекциите си, които съдържаха методика за работа при дислексия. Дадохме ги на учителката и въпреки, че чуваше за това за пръв път, взе присърце нещата и с ежедневни занимания с детето по час-два след училище у дома му

до края на учебната година постигнаха чудеса. Наваксаха пропуснатото и най-важното е, че изтриха клеймото, което надвисваше над малката. Сега тя е млада дама, не пропускам случая да се интересувам от нея и всеки път преживявам радост от спасението, което за жалост много деца не успяват да получат.

Статията е много интересна!
Ще си позволя да споделя опита си по въпроса, макар и с по-голяма давност...
Като психолог, както е споменато и в статията, не бях добре подготвена по темата, в университета се бях запознала с нея по-скоро информативно, но все пак, тези знания се оказаха доста полезни:
Преди повече от 10 години, в началото на практиката ми се сблъсках със следния случай: Момиченце с красивото име Василена в първи клас - по това време на учебната година - в края на първия учебен срок... Учителката - на средна възраст, със солиден опит и доста усърдна, беше напът да се предаде, обявявайки детето за "бавноразвиващо се" след безуспешни опити да го научи да чете и да пише. В това то видимо изоставаше от целия клас...
Тогава бях само теоретично и то бегло запозната с дислексията /дисграфията/, но за щастие преподавателите ни бяха втълпили, че няма нищо общо с умствена изостаналост!
Така че първото, което ми хрумна, беше да направя най-простичкия тест - с рисунка, чрез която да определя психическото развитие на детето. Запознах се с нея и се постарах да я предразположа, след което я помолих да ми нарисува човешка фигура по неин избор. Тя избра да ми нарисува принцеса. И рисунката и беше пълна с детайли: глава, лице, устни, нос, очи с мигли и вежди, уши с обеци, къдрава дълга коса, рокля до земята, обувки, ръце с по пет пръста...
Всеки начинаещ психолог ще прецени, че детето е със съхранен интелект и няма признаци за забавено умствено развитие.
Когато помолих детето да надпише творението си, то след доста мислене написа с несвързани ръкописни букви: "В л н с"
Тъй като съм завършила първо Българска филология и после Психология, за разлика от посоченото в статията, съм наясно с особеностите на речта. Така че за мен лампичката светна: Дислексия! Майката беше много отчаяна, но решена да направи всичко за детето /тук е мястото да вметна, че бащата беше починал при катастрофа няколко месеца преди детето да тръгне на училище. Предполага се, че стресът също отключва подобни проблеми.../
За да изключим все пак други диагнози, заедно отидохме при невролог и след неговото потвърждение, че с детето всичко останало е наред, пристъпихме към следното: Жената на мой братовчед учеше тогава Специална педагогика и по-конкретно Логопедия. Изпрати ни по факс лекциите си, които съдържаха методика за работа при дислексия. Дадохме ги на учителката и въпреки, че чуваше за това за пръв път, взе присърце нещата и с ежедневни занимания с детето по час-два след училище у дома му

до края на учебната година постигнаха чудеса. Наваксаха пропуснатото и най-важното е, че изтриха клеймото, което надвисваше над малката. Сега тя е млада дама, не пропускам случая да се интересувам от нея и всеки път преживявам радост от спасението, което за жалост много деца не успяват да получат.

След като отговорих вчера във форума, написах това:

Възторжена сядам и пиша

на светлата ВЯРА във плен:

В сърцето пулсира и диша

Мечтата за Утрешен ден!



Децата ни, рожбите мили

с усмихнати ведри очи,

посрещащи изгрева, пили

от топлото слънце лъчи;



Растящи на воля, сърцати,

изпълнени с чиста любов,

поглъщащи мисли крилати,

вървящи по пътя си нов;



Погалващи с обич и нежност

тревичка, дръвче, живинка,

В морето от мъдра безбрежност –

Светулки с добра светлинка…

Публикувах го и в темата с поезия. Надявам се да Ви хареса!

След като отговорих вчера във форума, написах това:

Възторжена сядам и пиша

на светлата ВЯРА във плен:

В сърцето пулсира и диша

Мечтата за Утрешен ден!



Децата ни, рожбите мили

с усмихнати ведри очи,

посрещащи изгрева, пили

от топлото слънце лъчи;



Растящи на воля, сърцати,

изпълнени с чиста любов,

поглъщащи мисли крилати,

вървящи по пътя си нов;



Погалващи с обич и нежност

тревичка, дръвче, живинка,

В морето от мъдра безбрежност –

Светулки с добра светлинка…

Публикувах го и в темата с поезия. Надявам се да Ви хареса!

След като отговорих в една от темите във форума, написах това:

Възторжена сядам и пиша

на светлата ВЯРА във плен:

В сърцето пулсира и диша

Мечтата за Утрешен ден!



Децата ни, рожбите мили

с усмихнати ведри очи,

посрещащи изгрева, пили

от топлото слънце лъчи;



Растящи на воля, сърцати,

изпълнени с чиста любов,

поглъщащи мисли крилати

вървящи по пътя си нов;



Погалващи с обич и нежност

тревичка, дръвче, живинка,

В морето от мъдра безбрежност –

Светулки с добра светлинка…

След като отговорих в една от темите във форума, написах това:

Възторжена сядам и пиша

на светлата ВЯРА във плен:

В сърцето пулсира и диша

Мечтата за Утрешен ден!



Децата ни, рожбите мили

с усмихнати ведри очи,

посрещащи изгрева, пили

от топлото слънце лъчи;



Растящи на воля, сърцати,

изпълнени с чиста любов,

поглъщащи мисли крилати

вървящи по пътя си нов;



Погалващи с обич и нежност

тревичка, дръвче, живинка,

В морето от мъдра безбрежност –

Светулки с добра светлинка…

След като отговорих в една от темите във форума, написах това:

Възторжена сядам и пиша

на светлата ВЯРА във плен:

В сърцето пулсира и диша

Мечтата за Утрешен ден!



Децата ни, рожбите мили

с усмихнати ведри очи,

посрещащи изгрева, пили

от топлото слънце лъчи;



Растящи на воля, сърцати,

изпълнени с чиста любов,

поглъщащи мисли крилати

вървящи по пътя си нов;



Погалващи с обич и нежност

тревичка, дръвче, живинка,

В морето от мъдра безбрежност –

Светулки с добра светлинка…

Много ми се иска да Ви обнадеждя!
Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда...
Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това...
Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип!

А мястото, на което се намира училището, е прекрасно!
Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен:
08934343176 - Павлина Иванова - Варна

Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!

Много ми се иска да Ви обнадеждя!
Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда...
Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това...
Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип!

А мястото, на което се намира училището, е прекрасно!
Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен:
08934343176 - Павлина Иванова - Варна

Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!

Много ми се иска да Ви обнадеждя!
Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда...
Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това...
Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип!

А мястото, на което се намира училището, е прекрасно!
Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен:
08934343176 - Павлина Иванова - Варна

Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!

Много ми се иска да Ви обнадеждя!
Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда...
Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това...
Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип!

А мястото, на което се намира училището, е прекрасно!
Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен:
08934343176 - Павлина Иванова - Варна

Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!

Много ми се иска да Ви обнадеждя!
Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда...
Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това...
Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип!

А мястото, на което се намира училището, е прекрасно!
Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен:
08934343176 - Павлина Иванова - Варна

Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!

Много ми се иска да Ви обнадеждя!
Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда...
Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това...
Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип!

А мястото, на което се намира училището, е прекрасно!
Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен:
08934343176 - Павлина Иванова - Варна

Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!

Много ми се иска да Ви обнадеждя!
Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда...
Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това...
Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип!

А мястото, на което се намира училището, е прекрасно!
Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен:
08934343176 - Павлина Иванова - Варна

Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!

Много ми се иска да Ви обнадеждя!
Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда...
Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това...
Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип!

А мястото, на което се намира училището, е прекрасно!
Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен:
08934343176 - Павлина Иванова - Варна

Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!

Много ми се иска да Ви обнадеждя!
Запленена съм от идеята да се създаде такова училище. Дори мога да предложа това да се случи в училището /най-старото българско светско във варненска област/, създадено от бащата на Дънов, Константин Дъновски, на което съм директор. Отдавна симпатизирам на идеите на Учителя. Още преди да зная, че ще започна да работя в родното му село Николаевка /всъщност това ме привлече там и вече 6 години пътувам ежедневно от Варна/, изкарах курс за инструктор по паневритмия, тъй като съм се посветила на работата с деца, без дори да съм наясно кога и къде ще успея да го приложа. Както и да е, сега, след 12-годишен опит в системата на образованието и 6-годишен управленски, вече много неща са ми ясни. За жалост се чувствам и доста уморена - направо смазана - от всичката помия, дето ни залива... Все по-често обмислям да напускам Родината... Разбирам, че сама не бих могла да се преборя, но винаги си струва човек да храни надежда...
Засега имам още един сериозен съмишленик - Павлина от Троян, възрастна жена от фондация "Духовни градежи", която строи /вече довършва/ родната къща на Учителя в самия двор на училището. С нея споделяме въжделенията си - в училището, създадено с любов да се обучават с любов децата на хора, почитащи идеите и морала, завещани от Дънов /вместо настоящата "циганизация", на която сме подложени/. Но засега не сме измислили как да се случи това...
Всъщност не е трудно да се издържа училище с парите от държавната субсидия, постъпващи за определен брой ученици съгласно нопмативната уредба. И сега, в стремежа си да го запазим, привлякохме много деца от цялата област, които пътуват ежедневно. Но за жалост не мотивирани да учат и да се усъвършенстват, а държащи се като малки вандалчета, отритвани и гонени отвсякъде, отмъщаващи си на света, че не са създадени с любов, че не се чувстват обичани!. Нямахме избор, нужни ни бяха ученици, заради бюджета! А сега, в условията на делегиран бюджет, всяко училище се стреми да задържи добрите и не чак толкова добри деца. Разделят се, макар и без охота само с най-трудните и най-непоносимите... Всичко много се обърка от 2008 насам... Било пазарен принцип!

А мястото, на което се намира училището, е прекрасно!
Ако се интересувате от предложението ми, свържете се с мен:
08934343176 - Павлина Иванова - Варна

Готова съм да рискувам и дори да си заложа работата, тъй като търпението ми вече е на предел! А и тази кауза си заслужава!