generation

На 20 години. В обтегнати отношения съм - миналото е свързано само със критики по мой адрес, безпричинни. Те са единствените хора в тоя свят с които почти не се разбирам. Обиждаха ме много като малък - да кажем, ако дете сгреши и има нужда да му обясниш как да прави нещо, те ми казваха - Ти си боклук, за нищо не ставаш и разни такива. Явно в следствие на прекалено многото обиди и унижения стана така, че буквално не мога да ги гледам. Скоро ще се изнеса, само да пооправя въпроса с парите, че знаете не е толкова лесно напоследък, но работя в тази насока. И когато не са покрай мен, като че ли съм добре. Като са вкъщи, рядко не винаги, но почва примерно да ми става едно такова притеснено все едно съм на модно ревю - всеки гледа как стъпваш по подиума и дали няма да се спънеш и всички да те критикуват. Забелязвам, че навикът им е останал колкото и да не говоря с тях почти - всичко е критика. Едно хубаво нещо не се чува. Сега, аз не съм дете, надживял съм ги тези работи, но явно емоциите които изпитвам към тях ме карат да се чувствам депресиран, а някога съм бил на ръба на паник атака. Казвам на ръба защото не е много силна - примерно е само ускорен пулс, притеснителност и май с притеснителността се изчерпва. Почвам да си мисля как не искам да ги виждам, обаче как съм още затворен тука и се ядосвам и като се ядосам стават другите проблеми. Може ли да ви дам един пример? Сигурно голяма част от вас са гледали Кръстникът, та там всички герои спокойно приемат случващото се, анализират го спокойно и спрямо това вземат решенията. Аз не мога така - аз направо избухвам (фитила ми е много къс), даже напоследък имам известни проблеми с агресията, които се опитвам да овладея, защото знам че не е хубаво да навлизам в конфликти (физически) с хората. Примерно като се ядосам от близките, или от това че още не съм се разкарал от тях, или въобще като се ядосам много, трудно се справям с гнева, достатъчен е малък повод и мога направо да се скарам много лошо с някой, дори да се сбия - било то и случаен човек. А искам да съм спокоен, да премислям нещата преди да реагирам, но емоциите надделяват. И това се случва обикновено, когато те са в основата на това за което се ядосвам. И в следствие на яда се случва да премине в притеснителност, срам (в себе си срам, че се държа така) и като цяло някви много емоционални неща са, но мисля че опират до семейната среда. Та се чудя, когато се махна и заживея без тях, дали ще съм по-добре?

Здравейте, ще ви въведа накратко в историята ми. Имам ужасни отношения с майка си и мъжа и. От това съм изпадал в депресия, пих антидепресанти малко време... 4-5 месеца, спрях ги и съм добре. Не пия нищо. Но! Когато съм под един покрив с тези хора, редовно ме обзема чувство на притеснение, тъга и сякаш депресията се връща, но то не е така, защото когато ги няма се чувствам чудесно. Питането ми към вас е - ако се махна от тези манипулативни хора (явно им е природна дарба) ще ми минат ли и оплакванията. Някога усещам просто... страх, не е адски силен, но страх и притеснение от това, че не знам точно кога ще се разкарам от тука. Ще се радвам да ми отговорите - премахвайки истинските причинители на депресията и паническите атаки, ще спрат ли тези оплаквания - притеснението, тревожността и най-вече яда. Само като ги погледна се ядосвам жестоко, усещам че искам да не ги виждам никога в моя живот повече, но за сега съм вързан.

Последвах съвета Ви, докторе! От последния си пост насам, не съм чел никакви сайтове и форуми. Чувствам се доста по-добре, имам пак много социални контакти, излезнах от това положение в което бях зациклил... почти, още много малко остана, но вярвам че ще се справя, защото другото не е опция за мен. В доста от форумите докато четях, виждах как хората един друг се отказват от постигане на "успеха" ако мога така да го нарека в излизането от тези състояния. Прави ми впечатление, че голяма част се подкрепят - "Да, и ние сме така, няма изход". Мисля, че изход има (преди около месец, може би два, имах 2 последователни панически атаки в 2 дни, които ме докараха до легло). Та изписаха ми успокоителни, но аз реших че няма да ги пия и че всичко зависи от мен. Не искам да развивам зависимости, не искам да завися от нищо и никой. Искам да бъда нормален мъж, който си решава проблемите и не се оплаква. За момента съм си приел новия мироглед... не мога да ви опиша колко позитиви има. Излизам си, забавлявам се и не смятам изобщо да се предавам. Надявам се нещата за мен, а и за други хора с подобни проблеми да потръгнат и най-вече последвайте съвета на д-р Първанов... недейте толкова време да прекарвате в интернет четейки диагнози и симптоми. Поздрави на всички!

Здравейте, пак съм аз. Д-ре чудех се тази статия - http://депресия.net/ до колко са верни изброените симптоми и могат ли да стигнат за някакво заключение, защото 7 от тях съвпадат с мойте. Макар, че напоследък уж съм по-добре, избягвам стари приятели, близки и т.н. Откривам че ми е много по-лесно да говоря с непознати. Това исках да ви питам, до колко въпросите в този сайт са достатъчни за заключение?

Ето го последното положение в което се намирам! Проблема с излизането отпадна напълно, отново съм контактен, говоря с всички, покрай това и притесненията ми също може да се каже че ги няма. Живота потръгва в положителна посока. Останал е един проблем от преди - много често прозяване и бърза умора понякога. Може би ще ида при невролог за това, то не мисля че има връзка. Всичко е спокойно при мен, нещата се нормализираха, което е прекрасно. Даже в някои отношения се чувствам доста по-уверен от преди.

Днеска, до момента абсолютно нищо не се е случило, изобщо. Всичко е чудесно, засега, продължавам да излизам и вече това не представлява проблем. Просто за мене другото не е опция, всичко бих направил, но не мога да допусна такива неща да ми се случват. Каквото от мен зависи го правя напълно и ето подобрението е на лице. Само да се надяваме да се задържи. Излизам говоря си с хора като преди, нещата определено доста се подобряват. Интересното е, че винаги съм бил много контактен, момичетата са ме харесвали, но това което беше станало доста ме беше притеснило. За сега положението е наистина несравнимо по-добре, за което голяма част от заслугата е ваша д-р Първанов, защото ме насочихте в правилната посока. Дано всичко се оправи за дълго време.

Здравейте! Прогреса върви доста добре, излизам си макар понякога да имам неприятно чувство преди да изляза, но вече и то се изпарява. Замислих се за мисловната нагласа която имах, сега се опитвам да я сменя. Гледах само негативното, очаквах нещо лошо да се случи, и като се случеше си казвах "Ето, стана!" и то продължаваше отново и отново. Но ако човек се замисли реално, и по-надълбоко ще открие много неща за които да е радостен и ще разбере че наистина няма нищо страшно. Замислих се че има хора, които наистина не могат да си живеят живота, по сериозни причини. Това са инвалиди, и други хора, които колкото и да искат наистина няма как да живеят пълноценно. В моя случай се замислих, че имам всичко необходимо за да заживея качествен живот. Сега се опитвам да се наслаждавам на всеки един миг и да не мисля за лошите неща, защото имаше един израз - ако мислиш че си победен, такъв си. Учудващо е колко неща могат да се променят само с мисловната нагласа, но човек трябва да направи критичен анализ на себе си и на всичко. Онзи ден ми стана лошо, за по-малко от 5 минути, ама нещо ми беше нервно така или иначе. От тогава до сега абсолютно нищо не се е случило. Една част от мен казва "Чист късмет, че нищо не е станало", но го отдавам по-скоро на това че се опитах да вникна в нещата и да разбера, че нагласата е най-важната. За момента съм добре, не знам какво е вашето мнение за това, което написах, ще се радвам да го чуя.

Днеска беше чудесно времето, и излязох по обяд в центъра, на доста натоварено място и пълно с хора. Отначало бях леко притеснен, понеже отдавна не бях ходил, но след 10-15 мин. се отпуснах и се наслаждавах на чудесния ден и това чувство е тук до сега. Просто исках да споделя с вас прогреса.

Д-р Първанов, не знам какво да кажа. Написал сте изключително изчерпателен пост, с много полезна информация, за което от сърце Ви благодаря. Започвам да си мисля, че проблемът е може би породен от някои неприятности насъбрали се "капка по капка" както казахте. Мисля да се опитам да наложа пълен контрол над живота си и надявам се след като го направя симптомите ми да изчезнат, защото те ме притесняват. Не че са страшни или непреодолими, или че ми пречат да живея, а просто самия факт, че се появяват, а до преди 3 месеца не ги е имало. Много Ви благодаря още веднъж за отговора, заемам се още сега да прочета темите към които сте дал линкове.

Здравейте! Автор съм на тази тема - Здравейте! Това е първото ми мнение във форума. Момче на 19г съм от София. От известно време забелязвам проблем с мен. Появява се всеки ден, изразен е в леко замайване, сърцебиене, което поражда известен страх. Напоследък откривам, че навън не се чувствам добре, напрегнат съм, притеснен, обаче няма причина за това. По принцип съм/бях доста силно момче, но може би семейната среда в която израстнах е предпоставка за това положение. Чувствам, че не мога да се справя с нищо, и много се притеснявам от сърцебиенето и замайването и за целия проблем който се появи. Понякога изпитвам затруднения и в дишането, или ме заболява главата. Ходих на лекар направиха ми рутинни изследвания, според тях съм напълно здрав. Пиша в този форум, защото забелязах, че тук обсъждате подобни проблеми. Ще съм ви много благодарен да ми кажете, разстройство ли имам и как да се справя с проблема, преди да е станал по-сериозен. Жена от форума ме насочи към вас, защото според нея може да имам социална фобия. Ще съм благодарен да ми кажете и вашето мнение на проблема ми.