Emmy

http://www.youtube.com/watch?v=6nq-X70DRrA

Ммм, колко вкусно звучи! И толкова семпло. Ще опитам при първа възможност. Бих добавила малко тиквички, и може би бих поръсила с малко сирене (след изваждане от фурната). Картофите са любимия ми зеленчук, макар че обикновено ги ям сварени. Печенето е доста по не-мързеливо Но така ми се прияде като прочетох тази рецепта, че ще опитам на всяка цена! Благодаря на Иво за рецептата!

На спора в темата "България. Ще я бъде ли?"

Страхотна рецепта! Благодаря (:

Ако има някаква петиция, или друга формална форма на протест, веднага бих се включила... =(

Много хубаво филмче

И аз бих дошла (=

Направени са изследвания на кръв и хормони, като всичко е в нормата. Беше ни казано, че няма смисъл от биопсия, тъй като при толкова голям възел и липса на симптоми, вероятността за рак е изключително ниска.

Здравейте, Дали случайно някой от Вас не е чувал за билкова смес, или отвара, която да лекува възли в щитовидната жлеза? Моля ви, ако сте чували нещо, напишете = ( Другият вариант за съжаление е операция, след която следва приемане на хормонални медикаменти до края на живота...(става въпрос за мой близък)

Защо не кажеш по-конкретно каква работа търсиш. Може някой тук да се сети за нещо и да може да ти помогне. Това на страна, Бог да е с теб.... Имай кураж и ще видиш как ще ти се подредят нещата, така че в последствие ще бъдеш благодарен, че си преживял това... и си усвоил този житейски урок.

Наистина ли? Слава Богу! Аз се чудя защо е толкова забавно написана... Извинявам се!

Аз пък се сетих за една новина, която прочетох на скоро и доста ме потресе. Още повече, че поредния протест е бил с лозунг "Тихо, да не събудим българите!" :D http://www.blitz.bg/.../article/110502 P.S. Просто за кеф ще добавя любимия ми цитат от статията: "Те привлякоха вниманието и на редица местни, и чуждестранни медии, като бяха запитани какво ги е накарало да се явят на протеста с подобен не традиционен плакат. От отговорите на гръцките младежи стана ясно, че те са студенти в България и от престоя си там недоумяват как може връстниците им да живеят по подобен начин и да приемат всичко което се случва с държавата им, и със самите тях с примирение, търпение и пиене: .... " :D "„Ние съжаляваме българите, но мислим, че те сами са си виновни за положението до което са докарани. Смятаме, че нашите управници искат да ни докарат до тяхното положение, което ние няма да допуснем. "

Трябва да ти кажа, че и моите проблеми бяха горе-долу същите. И макар и да не съм разрешила всеки от тях до край... факта, че посмях да направя крачка към реализирането на мечтата уи ми оказа огромна помощ. И аз изгубих няколко години, но никога не е късно. В момента, в който започнах да се подготвям, да действам... всичко стана някакси по-поносимо. От тогава насам съм си изработила следната практическа философия - винаги първо започвам от това, което ми създава най-малко дискомфорт и постепенно се придвижвам към дейностите или плановете, които са ми по-тежки. Стъпка по стъпка, самия дискомфорт става все по-безплътен.

/ще добавя още нещо, че нямах възможност да допиша преди малко

Извинявам се, аз не съм се изразила правилно.Мнението ми се отнасяше само до задължителните произведения, не като цяло. Иначе съм напълно съгласна с теб за това, че младите поколения наистина трябва да четат повече. Просто наистина съжалявам, че в училищата не се предоставя избор... Тогава определено щеше да се чете повече.

Много се надявам да не сте решили, че децата ви са такива или онакива, защото не са чели задължителните произведения в час по литература. Въобще, е голяма грешка да смятате това за кой знае колко голяма работа. Защото честно казано, няма никакво значение дали четат или не четат.... Аз ги четох (с изключение на тези, които са цели книги... все пак, не съм ненормална), учих си уроците като едно добро момиченце, и резултата беше на лице. Завърших една що-годе престижна езикова гимназия в София (преди 3 години), крайната ми оценка по български език и литература беше 6, както и на матурата изкарах 6-ца. И знаете ли как? Нека ви обясня. И МНОГО се надявам че това, което ще ви кажа ще ви помогне по някакъв начин да се поставите на мястото на вашите деца и да ги разбeрате по-добре. Та, как се изкарват хубавите оценки по литература... Първо, произведенията не се четат. Защо? Защото, обикновено когато човек започне да чете нещо, той си представя, разсъждава, мисли, изгражда си собствено мнение. А това мнение обикновено не съвпада с мнението на уважаваните г-да литературни критици, чиито теми и аргументи се оценяват високо на матурите, в съчиненията, в есетата.... и т.н. Моята най-последна учителка по литература беше изключително интелигентна, респектирана и високо поставена персона, имаща повече от 20 години опит в сферата. Всички я уважаваха толкова, че никой не смееше да гъкне в присъствието и. Даже, мисля че няколко мои съученика проплакаха в нейните часове, заради нейния, как да се изразя... маниер. Та, тази съответна госпожа ни информира още от самото начало, че за съжаление... литературата в училищата вече е сведена до... (няма да кажа зубрене, защото това е малко грозно), но на кратко: наизустяване на теми, по-точно на определени тълкувания, публикувани от този, или онзи литературен критик. И защо? Тя самата каза, че не знае. Просто е така... Ако искаме добър успех, трябва да се „научим“ да пресъздаваме думите на критиците, и то по един деликатен начин, които няма да позволи да бъдем обвинени в плагиатство. След това ни беше даден списък с помощни материали, които да си закупим, сред които най-доминантно беше Ръководство по литература за едикой си клас. Едни сини книжки, в които има САМО анализи. Учителката ни изграждаше специални работни планове (за нас), по които се подготвяхме сами, а тя само изслушваше и коментираше. Беше доста голямо мъчение, и трябва да кажа, че не си струваше и капка от стреса и напрежението, които съм преживяла при тази преподавателка (и изобщо в това училище). Единствено я уважавам заради това, че ни каза истината от самото начало: 1) литературата е пропаднала като предмет от много години насам (образованието като цяло.... направо да си го кажем) 2) ако искате оценки ще трябва да зубрите 3) разсъжденията не се насърчават 4) на никой не му пука достатъчно за образованието ви, че да седне и да промени скапаната система И това беше. Зубрихме, бяхме на тръни ПОСТОЯННО, но имахме 6-тици. Идеалната структура за мен би включвала избирателност на първо място. Защото все пак, литературата е изкуство... което означава че едни и същи неща не се харесват на всеки. Едно дете би трябвало да може да избира какво да чете (както и реално стоят нещата с четенето и книгите като цяло) и да има свободата да интерпретира. Това е всичко. Класики, не класики... живота се променя, стандарта на живот се променя... Изобщо не ме интересува дали Иван Вазов е бил такъв или онакъв, творчеството му никога не ми е било интересно. А за епохата мисля, че съм научила предостатъчно в час по история. Не ми е нужно да „усещам“ тогавашното време... защото това по никакъв начин няма да ми помогне в сегашното време. Естествено, сигурно ще има някое училище, в което преподавателите да са по-либерални, да насърчават свободните разсъждения и мисленето, но аз поне нямам приятели, които да са ми се похвалили с такова нещо. Дори и да има преподавател, който искрено да обича предмета, и децата... я се отклони от стандарта на зубренето, тези деца после дали ще имат добри оценки на матурите? Дали някой би оценил позитивно това, че те са седнали да мислят индивидуално, че са се опитали да направят свое тълкувание, вместо да копират критиците? Честно да ви кажа, се съмнявам. Самата ни образователна система насърчава наизустяването.... преди ВСИЧКО останало, което е много неправилно. Къде остана мисленето, творческото начало... Ако човек седне да учи сериозно, ако наистина се впрегне в образованието си... на главата му ще падне един огромен стрес. И само това. Няма и капка удовлетворение. Общо взето стреса е единственото нещо, което истински попих от това образование... и бях подготвена в това отношение когато започнах да работя в голяма фирма, с типичния йерархичен корпоративен строй, и онази гадна подтискаща атмосфера, която вирее в повечето „големи международни“ офиси. Гади ми се от такива.... честно. И всички родители мислят, че е добре за децата да се впрягат, защото училището БИ ТРЯБВАЛО да е главната подготовка за живота... а живота е сериозно нещо. Нека ви кажа това – оставете децата си да се забавляват. Оставете ги да излизат с приятелите си, да се учат от живота.... определено ще научат много повече от колкото в училищата. Всичко с граници, разбира се... не казвам да ги оставите на наркоманията, бездействието и сексуалната разюзданост. Но не ги притискайте, няма да постигнете много така. По-скоро се надявайте, и се молете... средата в която са попаднали да е нормална, и да не се намери нещо в нея, което да отрови живота им перманентнo (както, за съжаление, се случва с повечето)

Аз бих задала и въпроса: защо съответната училищна програма не е била обновявана (дори леко променяна) от десетилетия?

Прочетох няколко разказа, и трябва ви да кажа че останах без думи. Наистина... не мога да повярвам, че може да има такова зверство и нечовечност от страна на лекарите и акушерите... Ако някога съм имала някакво дребно желание да имам деца.... това го довърши окончателно.

Честито Възкресение на всички!

На щастливото изживяване на най-добрата ми приятелка! Просто страхотно!

Напълно съгласна. И аз съм на мнение, че беседите говорят сами за себе си. Думите и дейностите на българската църква - също. И наистина се надявам българите да дойдат на себе си по-скоро. Защото в противен случай, ще ни бъде трудно.

Макар, че денят тепърва предстои и ще има доста неща, които ще зарадват.... До сега се зарадвах на красивите розово-белезникави линии, които видях над къщите когато слънцето изгряваше ^___^ Иии... едизод на едно от любимите ми детски качен в интернет:

Убедена съм, че духовните познания ще могат да се нарекат наука от хората на бъдещето (и тук се предполага положителен еволюционен път, който да се основава на братство, толерантност, справедливост и любов). За момента, едва ли е уместно, тъй като мнозинството от прагматици и "реалисти", на които света се уповава, никога не биха се съгласили, нито пък биха склонили да приемат, че има някаква маааалка възможност духовните учения да надхвърлят традиционната физическа "наука" по съдържателност. Науката, която ние имаме на този етап се отнася до материалния свят. Само. На останалото му се вика метафизика, отвъд физиката, демек... "който ще напуска физическия свят скоро, той се да занимава с тия неща, останалите не ни интересува." А на нещата, които лееееко странят от стремежа към материалното начало, понякога им се вика изкуство. Защо никой никога не е казал "рисувателна наука" (.. примерно), въпреки че... да овладее човек тези похвати наистина си цяла наука. Всичките техники, характеристики на цветовете, на материалите, детайлите свързани със сянка, светлина, рефлекс, перспектива... всичко може да бъде предадено по много точен и "научен" начин. Но не, в рисуването има и нещо, което бърка в душата. Нещо, което човек не може да овладее само със запаметяване на формули, уравнения и теоритични принципи. Има нещо, което идва от вътре. Аз лично, не мога да вникна в духовното по такъв задълбочен и цялостен начин, че да го нарека наука. Наука е било, може би, само за Учителя, за който нищо не е било забулено в мъгла. Духовенството няма място сред отличията на днешната наука. Та тя е толкова горда. Мислят си, че знаят всичко... въпреки че има хиляди (че и повече, но айде, че съм незапозната) физически явления, които не подлежат на обяснение, чрез "доказаните" научни методи. Че нали по-голямата част от тези методи са били измислени едва преди 100 години, а хората вече са убедени, че са достигнали дъното на тунела, и с такава ярка арогантност отказват дори да допуснат нещо ново. Още по-лошо, подиграват се на иноваторите... точно както преди всичките тези години са се подигравали на хората, които са твърдели, че Земята е кръгла. Толкова е "прогресирала" нашата "наука". С нищо не е прогресирала. За една истинска научна общност не би трябвало да има такива ограничения. Какво си мислят, че ще постигнат, като изолират духовния аспект на живота? За пример, ако кажем, че еди коя си година учени изобретят лаптоп, 5 см. тънък, плазмен екран и т.н..... Хората ще се зарадват, ще го купуват, ще се дивят и прочее.. НО след 3 години да кажем, някой ще открие различна технология, която е по-ефективна, евтина и компактна... и на пазара ще излезе нов модел, който е с 2 или 3 см. по-тънък от предишния. Такъв трябва да е ритъма на ВСЯКА наука. Отворена за иновации, отзивчива към хората с нови идеи. С поведение, което изразява: "Всяко научно откритие подлежи на промяна и подобрение от бъдещите поколения за доброто на цялото човечество!" и "Всяка идея заслужава внимание!" А не :" Млъквай, ти нищо не знаеш. Аз съм по-едикакъв си от тебе, следователно знам по-добре. Нямаш право на глас, така че по-добре не се обаждай.... " Ако предположим, че изобретателите на лаптопа са били закостенели консерви, и след представянето на първия модел са казали: "Това е най-добрия и идеален лаптоп, който съществува! Не подлежи на никакви промени и критики!" И потребителите ще приемат това становище за истинно, понеже не разбират от технология и няма да могат да се досетят сами. И никога няма да има подобрение...Ще бъде един вечен застой. Такава е и сегашната ситуация с духовността, понеже една огромна порция хора са я изолирали от подиума на науките (не броим конспиративните открития, които се пазят в тайна от хората)... като са оставили малки пролуки за разни феномени като Кочовска, колкото да се отвлича вниманието на обикновения човек. Друга още по-огромна порция хора отрича всякакво иновативно мислене свързано с духовните начинания, и вместо това наслагва догми и заучени речи в главите на децата, което с течение на времето ги отблъсква от духовното, превръща ги в атеисти, сатанисти... и кой знае какво още, не ми се мисли. За мен няма нищо по-хубаво от това едно дете, или един млад човек да бъде насърчен сам да разсъждава за смисъла на живота, за живота след смъртта... всички тези неща, които са незнайни и практически недоказуеми, освен пред самия себе си. По този начин детето само да мисли, само да стигне до духовността, и да я приеме по естествен начин, с лекота и свободомислие.

Житният режим през годината Това е за мене, решавам за себе си да е от понеделник. Такова беше и предварителното ми интуитивно решение. Макар и да не е февруарски, мисля да го направя! В новолуние. (като видях всички невероятни отзиви, реших, че няма да чакам до следващата година ) Дали някой по-запознатможе да ми каже, дали 4-ти май (сряда) е подходяща дата? Мерси предварително! ^____^