Emmy

"На кого Бог не е проговорил? Гледаш една птичка и на нея нещо отвътре й казва да бяга от пушката. На кого не говори нещо отвътре?Да ти проговори нещо отвътре, това е привилегия и за всички най-малки същества. Това е гласът, който пази хората от зло. Това е онзи Божествен глас, който говори вътре във всеки човек и му казва: „Ти ще ме слушаш, защото ако не ме слушаш, ще страдаш.”

Всичките неща, които са непреривни, са Божествени. Всичките неща, които са преривни, са човешки. Имаш любов към някого, но утре той те обиди и любовта ти е прекъсната. Тя е преривна. Казваш: „Едно време аз го обичах, имах любов, но сега вече никого не обичам.” Като отидете при някой извор, ще видите, че той ще постъпи по-добре от вас. Ти ще го наплюеш и ще кажеш: „Не те е срам.” След два - три часа отидеш, пак ще ти даде вода. След 10 дена пак ще тече, няма да се премести на друго място. Пак го наплюете, но той си върви, прави си същото, дава ви вода. Непреривен е този извор. Той носи само любовта и казва: „Аз никому не се сърдя, който ме плюе, аз го чистя.” Ти го хокаш, той всичко носи, но идете направете същото нещо с някой човек, втори път като дойдете, ще намерите, че този извор го няма вече там. И сега вие ще си направите вашите изворчета. Те пресъхват и после плачете и казвате: „Този Божествен извор е пресъхнал.” Не, само вашите извори пресъхват, а Божествените извори никога не пресъхват.

След всяка любов на Земята идва най-голямата омраза. След всяко топло време идва студено и след всяко студено време идва топло. Туй е на физическия свят и на духовния свят. Туй не е само до вас, туй е едно общо състояние в цялата природа. Туй трябва да го знаете. И у растенията, и у всички животни, които съществуват на Земята, след 24 часа стават две смени. Следователно, когато у вас става една смяна в настроението ви, едновременно и във всичките ви клетки става една смяна. Това става едновременно в цялата жива природа, тъй щото във всички същества става една промяна вътре. Тази страна, която се грее от Слънцето, е топла, а тази, която е на сянка, е студена."
Из Записки на Минчо Сотиров

"Любовта, която е за вас, не е само за вас. И ако вие мислите, че Любовта на Бога към някого е по-голяма, а към другите по-малка, вие се лъжете.

Ще гледаш да си на своето място, защото ако изтикаш някого, ще си навлечеш най-голямото нещастие. Там, където се крие щастието на едного, се крие нещастието на другиго. Такъв е законът. Ти си имаш място.

Сега ще ви дам една от най-важните формули: Ще кажете тъй: „Господи, желаем от всичкото си сърце, с всичкия си ум, душа и сила да изпълним Твоята блага Воля. Без никакво изключение!” Тази формула ще употребявате всеки ден, всеки момент, и като спите, и като сте будни, и като ядете, щом кажете тъй, вие сте на вашето място. Щом я забравите, вие сте на чуждо място.

Сега ще ви дам втора формула. Щом направите една погрешка, повикайте Божественото у вас да изправи тази погрешка. Кажете в себе си тъй: „Господи, аз не можах сам да изправя тази работа. Научи ме да изправя тази погрешка според както Ти кажеш.” Направили сте каквато и да е погрешка. Повикайте в себе си Божественото и като Го повикате, радвайте се. Ще видите как ще се изправи тази погрешка.

Ние говорим за онази възвишена Божествена, чиста Любов. Тя не може да дойде направо. Необходима е една форма, за да може да дойде Любовта, да минеш през нея, да я схванеш.

Дошъл си тук, нямаш работа, ще помолиш Бог да ти посочи къде да отидеш. Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш някому. Ще се обърнеш към Бога, ще кажеш: „Господи, аз много ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни.”

Срещнеш друг някой, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, иначе ако беше с автомобил, нямаше да имаш възможност да направиш това добро.

Някой път човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание. Току виж дошъл един от тези, за които пет пари не дава, поправя му крака, помогне му. Тогава той казва: „А, струвал е този човек нещо!”"
Из Записки на Минчо Сотиров

"Трябва ви вяра в Божествения Промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тия неща, може да ви се струват фантастични. Тия същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки са взети от тяхна страна. Толкова внимателни са те. После, в тези местности има отровни насекоми. Но тия същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези мухи и комари се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много. Студът по-умно хапе. Сега всички сте на курорт, платили са други заради вас. Иначе всинца вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си вършите работата и ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това, човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо! Това е най-хубавото, към всички без изключение да храните хубави чувства. Това ще произведе във вашите души нещо хубаво. Ако отношението ви към хората е външно, тогава ще постъпвате по различни начини с различните хора. Различно към растенията, към животните, пчелите. Затуй сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва тъй: „Ако вие не слушате Бога и не изпълнявате Волята Божия, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика, и в мене живееха богове, но понеже не послушах Бога, ето какво станах, и ако вие не послушате Бога, ето какво ще станете.”

Клековете какво говорят? Те казват: „Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, за да можем да израстнем по-яки, да оправим живота си.” Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: „Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок по смирение. И аз ще бъда като тебе тъй смирен.” Всички тия клекове, как са се прострели по земята! Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста. А така, тези клекове извличат водата и я задържат на повърхността й. Тези местности, у които дърветата са изкоренени, съдържат всичките нещастия. Те са безводни, сухи. Там, дето има силно електричество, от силните изменения стават силни изстудявания.

Мусала е едно хубаво, хем тъй, на общо основание, духало. Човек като дойде тук, трябва да се издуха хубаво. Това място, на което сме сега, е хубаво, теченията вървят правилно надолу. Тук едната страна е магнетична, другата електрична."
Из Записки на Минчо Сотиров

Учителят се обръща към един трън и казва: Вие като гледате този трън, вижда ви се, като че няма смисъл той да съществува. Като че никой не му обръща внимание. Е, вие не му обръщате внимание, но как искате тогава Бог, Който седи толкова високо, да ви обръща внимание? Ти, като искаш Бог да ти обърне внимание, значи много голяма важност си даваш. Е, то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: „Господи, аз съм тъй малък! Да се обърна към малките, те са по-лоши от мене, но Ти си Велик, към Тебе ще се обърна за внимание.” И няма да се мине и една минута и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат още по няколко думи, всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо, но докато не даде Бог нищо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. У човека съзнанието е дошло до там, че съзнава, че Господ се грижи за него, а у малките, несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там, да съзнаят тази грижа. Бог промисля за нас, но за този промисъл какво ще трябва да дадем?

Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скръбни от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе. Докато научиш уроците си, представи си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да получите един урок, но в тях не е онзи, великия смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положението да любите Бога. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще Го разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировъзрение ще се измени и веднага ще отидете между хората да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачавате моите думи. Аз говоря така, но ще ви накарам и търпението да научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе у вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън, ще гледате да създадете единство помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. Оттам ще започнете. Ще кажете: „Този човек има един ангел и заради него ще създам туй единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек.” Той казва: „Аз познавам този човек не от един живот. Колко много е живял той на Земята.”
Из Записки на Минчо Сотиров

"Едно правило ще ви дам: не позволявайте отсега нататък теляците да ви мият тялото. Буквално ви казвам. Даже аз ви препоръчвам като ученици, даже и на баня да не ходите. Аз ви препоръчвам един метод за миене. Стоплете си вода на слънце, полейте се, измийте се вкъщи сами. Няма да казвате, че Учителя ни казва да не ходим на баня, но ще кажете: „Учителя ни заповяда всеки един от нас да си направи специална баня за себе си.”

Не викайте никого да ви трие, самостоятелно ще се миете.

Второто правило: падне някой от учениците и вие му помагате. Не тичайте да му помагате. Ако той ви вика, то е друг въпрос, но иначе, оставете го.

Ще спазвате три правила: на баня няма да ходите, вкъщи ще се миете и то няма да правите много бани, в неделята 1, 2, 3. Лицето и врата си може да миете всеки ден. Щом се изпотите, ще смените веднага ризата. Потна риза на гърба си няма да оставяте да изсъхне. По никой начин! Изпотени ли сте, ще се преоблечете. Потна риза на гърба си няма да сушите. Аз не позволявам това. Сега ще ме слушате, а после ще ви кажа защо.

Друго правило: главата си ще миете със сапун само един път в месеца! Иначе без сапун може да я миете и по-често. Сапунът прави голяма пакост на главата. Туй няма да ви го обяснявам, ще вярвате. Ще го опитате. Значи, веднъж в месеца и то с най-хубавия сапун ще си миете главата. А пък аз бих ви препоръчал друг един хубав сапун. Той е следният: ще вземете най-хубавата хума, ще я опечете в огъня, ще турите малко вода, ще капнете малко оцет и тя ще се размие. Ще си намажете с нея косата и след това ще се измиете с чиста вода. Така косата ви ще стане мека. Така ще се миете веднъж в месеца, а всяка седмица ще се миете с топла вода. Тази мазнина, която има косата, е нужна и не трябва да се измива. Ако тя се измива, главата ще диша свободно, но не ще може да мисли много, топлината и активността на мозъка изчезват. Българинът защо не може да мисли много? Той под калпака си има много пот и тези нечистотии остават там. Тази е една от причините. Не, никога няма да носите шапка, през която не може да става проветряване. Сутрин като станете, намокрете малко главата си с топла вода, според температурата на тялото, разчешете я с гребен и това е достатъчно. Ако искате да си направите сами сапун специално за главата, тогава вземете от най-хубавото масло и от него си направете, защото сегашните парижки сапуни са от умрели свини. Хумата ще употребявате само за главата и то не като абсолютно правило. Може да си миете главата с най-хубав сапун, направен от вас. Не трябва да миете главата си с много гореща вода, нито с много хладка. Водата трябва да бъде толкова топла, че като турите пръста си вътре, да издържа, да усещате приятна топлина.

Запитват: „Как да се махне пърхотът?” - Като живеете редовно, този пърхот ще се махне. Той не е от сапуна. Пърхотът е от това, че кожата ви е обедняла. Щом живеете разумно, той ще изчезне. Космите ви по този начин ще придобият съвсем друг живот."
Из Записки на Минчо Сотиров

Днес ми донесоха термо кана! Йей!

Молитвите със собствени думи винаги са били по-истински за мен.

Ако чета или произнасям чужди думи, предпочитам или да се запозная с тях предварително, така че мога да се „настроя“ към тях и след това да ги произнеса искрено.

Най-добрата възможност за мен е промяната на текста на някоя молитва. Просто довършвам редовете с подходящи според мен думи, или добавям някой друг ред... винаги се получава.

Но мисля, че собствените думи имат доста повече сила от молитвите, които се заучават... чрез тях човек може да прокара и насочи енергията си по-сполучливо.

"Не разчитайте на хората! Тези мъчнотии, които сега имате в света, ще са благоприятни условия, които сега се дават за развитие на вашия ум, на вашите сили.

Някои ви атакуват. Вие се оградете така: теглете еднаж един светъл кръг, изобразете около себе си светъл кръг. Ще теглите друг светъл кръг отпред - назад. Направете тези линии със светлина около вас и неподвижни застанете в центъра на тези кръгове и си кажете: „Със силата на Духа Божий всички лоши мисли да се разпръснат, да се разпръснат!”

Ако имаш Любов, какъвто и да бъдеш, някой земеделец, овчар, някой обикновен учител на село, в тези положения ще събереш с Любов опитност да си създадеш бъдеще. Някои хора с високи длъжности ги мислим за щастливи, обаче ще ги претрепят някъде и в астралния свят ще си изкупуват греховете.

Най-първо, между всички ви трябва да се образува една вътрешна връзка. Вашите материални работи да не разклащат вашето духовно положение. Вие седите и чакате да развиете красноречието и след това да излезете и изведнъж да говорите. Чрез проповед светът не се оправя. Единичните разговори са най-хубавите. Най-добрата работа е единичният разговор. Той ще пита, ти ще му отговаряш като сте събрани само двама - трима на едно място. А в един голям салон, дето има спор, това е биене на барабан.

Специалният клас не е постоянен, той е временен. В природата специалните класове не са постоянни. На младите съм говорил за възможностите на ума, сърцето, волята и Духа, после за черната и бялата светлина. Така те решават задачите в живота. Трябва да ги заведа в живата природа. Например, известни извори говорят. Някой тих извор. Ще видите, че известни извори имат известно бълбукане, известни звукове и всеки един звук на извора буди във вас известни идеи. Друго бълбукане буди друга идея. Например Куш Бунар при Сливен.

Млад чавек значи носител на Божествената Любов. Стар значи онзи, който е мъдър - не по възраст. Мъдростта и Любовта вървят ръка за ръка.

Изобщо във всички общества - школи се срещат противоречия в живота на ученика. Противоречията се явяват като една необходимост, като една потребност. Това е един закон. Щом човек влезе в една окултна школа, каквото и да е, непременно на пътя му се изпречват известни мъчнотии.

Най-първо е нужно следното: всеки един от вас трябва да има определена програма, която той иска да постигне в тоя живот. Цар не може да стане. Това ще го изключите из програмата си. Княз - също. Милионер не може да стане. Да стане някой учен, знаменитост, да се прослави в света - и това не е в програмата ви. Ще изключите, ще изключите! Може да станете някой селски учител, на тези деца ще бъдете полезни. Ще започнете да работите в тази обкръжаваща ви малка среда и ще ви благослови Господ. Ако станеш министър, ще те затворят, вестниците ще пишат за тебе, в затвора ще стоиш четири години, без да те осъдят. Ще се убие духът ти. Сега в живота ни често ония, които вървят в окултната школа, са изложени на нападки от света. Исайя, например, когото сега считате за гениален, в него време какъв са го считали? Христос, Който за 500 милиона души е Божествен днес, в Негово време какви неща са казвали по негов адрес? Казвали са му: „Ти си обикновен човек.” Мойсей - също. Вие сега сте ученици на окултна школа. Мислите ли, че вие ще направите едно изключение от общия знаменател? Вие мислите ли, че ще направите изключение след толкова пророци и след Христа? Същият закон ще ви засегне. Това е в реда на нещата. В бъдеще, когато целият строй се измени, когато дойдат нови хора, тогаз друго. Тогаз ще имаме обратното. Но при сегашната култура ние трябва да се приготвим да посрещнем някой път неща, които ще бъдат неприятни. Ние ще бъдем умни всичките тия неприятности да ги използуваме. От друга страна аз бих ви съветвал да концентрирате ума си, да дойдете в по-висока връзка с Бялото Братство. И то ето как: когато помислите за най-възвишените качества Любов, Мъдрост, Смирение, Кротост, Въздържание, Честност, Постоянство - всичко, което можете да намерите най-хубаво в живота, всичко това ще отправите и ще кажете: това е в Тях. Тогиз вие ще ги привлечете. Когато у вас се образува светлина, само тогава едно Висше Същество влиза във връзка с вас. Едно Висше Същество се привлича, когато ние мислим добро за него.

12 юли 1920 година, Сливен"
По записки на Минчо Сотиров

"Лошите хора са канал в едно общество, в един народ. Те са необходими за да се изливат през тях нечистотиите от хората, от народа. Ако злото не бе вътре в Земята, тя не би се въртяла. Злото, силите на злото извършват трудовата работа - вулкани и пр. процеси. Това е най-трудната работа.

Възпитание се дава само на добрите хора. Нали хората обичат да орат само добрите ниви? Не отиват на каменистите ниви, а на добре наторените и с дебел слой пръст.

Търговия да се върши с продукти, които не носят карма и да си имат производство. Тия наставления се отнасят до приятелите. Сеченето на живи дървета и горенето им на кюмюр от духовно напредналите человеци носи за тях карма. Купените продукти трябва веднага да се продават. Задръжка от тях не се прави. Трябва да се гледа на такива продукти, които се намират, търсят се, не подлежат на развала и пр.

Ние не сме против женитбата, но сме против наложничеството, сдружаването, а не сме против Божествения брак. Който е сгоден за някого, както казва Павел, не трябва да се жени, иначе ще страда, ще стане нещастен. Който е вързан с кармически връзки, да не се развързва. Който не е вързан, да не се връзва, т.е. да не си създава карма - да не се връзва с духове, за да не им дава плът, а който има връзки и обещания с духове, трябва да им дава плът, иначе ще страда. Не трябва да изменяме Божествените нареждания на нещата. С нашия ум ще попречим на Божественото развитие на нещата и ще страдаме. Господ изпъжда децата ти - остави ги, приближава ги - не ги отпъждай. Щом един човек люби, той е вече женен. Кармически свързаният човек, той трябва да се ожени, за да се разплати. С нашия морал сме смешни – чист отвън, а нечист отвътре. Чистият бил опозорен от нечистия, богатият направил сиромаха нещастен. Смешни са такива разсъждения. Безбрачието е на черната ложа - да ядят и да пият, без да дават плод. Божественият закон е да се даде плод добър. Не се позволява женитба между болни, слабоумни, покварени. Трябва да се женят здравите, за да дават добър плод. Може един момък да помага, да издържа една сестра духовно, за нейното образование, възпитание и ето, той е свързал сърцето си с тая сестра.

Венчаването, кръщаването е от попа, а живота е от нас. Човек трябва да се освободи от закона на догмата."

По записки на Минчо Сотиров, 11 Август 1924 г., Мусала

"Там, където хората се сдружават и има съгласие, там има и благословение - плодът се ражда в изобилие. Тогава и работата като се разпредели между 20 - 30 души комунира, по-скоро се свършва.

Там, дето Земята е плодородна, има магнетически вълни и като седнете на такова място, бързо си отпочивате. Където няма магнетически възли на Земята, там плодородие не се дава.

Комуната трябва да се образува най-първо, за да се тонират хората. Който дойде там, ще си почине, ще се ободри и ще започне да работи. Пентаграмът се съчетава с краските: най-отгоре - ясно синьо - Истината; ясно червено - Любовта; ясно жълто - Мъдростта; ясно зелено – Правдата /съдийската маса/; златисто - узряло жито - Добродетелта. Розовата краска е за Обичта. Краските от Пентаграма съответстват на удовете на човешкия организъм. Ясно синята краска е за духовния човек. Ясно червената - за сърцето, за дробовете. Ясно жълтата - за ума. Ясно зелената - за жлъчката, черния дроб. Трябва да се следи всяко дете, когато се ражда, какъв глас издава, с какъв тон започва своя живот. Едно започва с До, друго с Ре и т.н., това ще ни покаже какъв ще бъде неговия живот.

На света шалварите ще затреперят от политическите събития и природните стихии, които започват от 1921 година.

Оня, в когото Духът дойде, трябва да бъде винаги весел, доволен, внимателен и осторожен. Когато Духът дойде, тогава на душата израстват крилата.

Ако нагрубяваш майка си, ако нагрубяваш децата си, ако нагрубяваш баща си, вашият възлюбен ще си замине. Когато дойде Духът, болестите изчезват, скърбите, мъките, страданията изчезват. Лошата мисъл, лошите желания образуват едно мрачно небе, през което не можем да видим. При просветен ум няма пороци, а само чистота. Оня ум е ограничен, в когото има пороци.

Учителят прочете 21 глава от Откровението. „Тази глава съответства на събитията от ХХІ век. В по-малък размер съответства на събитията от 1921 година."

По записки на Минчо Сотиров, 11 Август 1924 г., Мусала
"Ново Небе, Нова Земя - новите порядки.

Новий Ерусалим е Европейското царство. Няма море - сегашният човешки живот. Ерусалим - Обществото на народите. Скиния ще се засели - Бог ще се засели. Риби и море - сегашният живот с неговите порядки.

Двадесетият век е век на съдба. Двадесетата глава се повтаря ХХ век.

От окултно гледище Земята има кухина вътре в центъра. Вътре в топката на Земята има друга топка, която се движи. Всяка топка си има своя магнетичен пояс. Земята в центъра си е най-пълна. Там има машинария, лаборатория, механици, които движат Земята. Там е малката мистерия. Който се посвещава, трябва да слезе долу да види. Малцина могат да слязат. Другите остават по нея. Всяка година има магнитни течения, по които може да се слезе. За там се отнася текста: „В бездната да слезем, хоругва да поставим.” Тя е под 13-та сфера. Който падне, мъчно излиза. Остава за друга еволюция. Духовете, които сега връзват, там ще бъдат вкарани, поставени и Земята ще бъде преграда да не влизат. Има само душници, там е поставен ангел с меча на вратата, за да не излизат. Една душа, която излиза оттам на Земята, е като на рая. Когато някой каже: „Черната земя” - това е именно бездната. Около нас има друга преграда, магнитна, други хора живеят. Ако тръгнете към Слънцето, през тоя пояс не може да се мине. Там е астралният свят. Той е над нас, но граничи с тоя свят, както земята и водата се опират. Тая материя, като отидем там, ще бъде под нас и ще ни се види като ефирна. Водата се крепи върху твърда почва - така е и с астралния свят. Много неща на Земята не виждаме. Има места на Земята, където човешки крак не е стъпвал. Хората не знаят Земята, а само отчасти я знаят и познават. Промени ще станат духовни, умствени и физически на Земята."

"Русия има бъдеще заради Северния пояс. Тя е светата Земя, където никой не е ходил и не може да я превземе. Всеки, който е отивал там, си е счупвал краката. Промени ще станат и на Небето, и на Слънцето, и на Луната, както и на Земята. Този живот си отива вече, заминава си, за да отвори място на новия живот. Става сега преустройство на всичката материя на Земята. От Слънцето има грамадни магнетични течения, които дигат континента и го тонират. Тази Земя е грешна, има големи нечистотии, трябва да се измие. Ще останат големите гори на Русия, Америка, където има 4 -5 хиляди годишни дървета, където човешки крак не е стъпвал. Африка е била континент на черната раса, тя е част от друг един грамаден континент, който е потънал. Черната магия е култура на тази черна раса, която заради греховете си е потънала. Това са лемурийците. Големи територии са били. Атлантида е на жълтата раса. Сега иде същото и за бялата раса. Нейният континент е Европа. Хората от черната раса са били безчувствени, страдания не са имали, болка не са изпитвали. Те са започнали отскоро да се развиват. Атлантците са били раса на чувствата. Бялата раса е раса на интелекта. И тя ще потъне. Това е законът на необходимостта. Ще се потопи цял континент, за да се спаси светът. Ще излезе нов грамаден континент от Великия Тихи океан, а сегашна Европа ще бъде един остров. Ще остане един голям остров на белите. Части от Франция, Белгия, Париж потъват вече.

Край Нил възникна египетската култура. Черната култура в Африка се изолирва. Има проект Сахара да се наводни - ще бъде море и тогава около него ще възникнат култури. Климатическите условия ще се изменят.

Човешкият дух трябва да премине към новите условия на живота. Магнетичната вълна, която иде, може да изгори цялата земна кора /повърхност/. Духовните хора ще се приспособят веднага към новите условия, а хората на света не ще се приспособят и ще се лутат, ще бягат по земята, покой за тях не ще има. Тая магнитна духовна вълна ще повдигне земната повърхност над Великия океан, а ще потъне Европа - континента на бялата раса."

Инициативата да се играе Паневритния в парка е добра.Да се участва в почистването-също.Но защо не мога да приема прекалената показност и съчетаването на Паневритмията с хапването и пийването? Не е за това ,че и в тази област не сме достатъчно добри.Напротив../справка-поляните на Рила/.
Аз и преди съм писал ,че понякога се превръщаме в ''панаирджийски мечки''.Вече има достатъчно информация за Паневритмията и не виждам някакъв особен смисъл от това да се представяме по ''масовки'',както по времето на социализма.Някои писаха ,че хората се спирали и ги гледали /когато се игра Паневритмия пред НДК /.Но това не винаги е знак за одобрение.
Естествено ,това са си мои размисли.Всеки е свободен да играе Паневритмия където си иска и когато си иска.

Всички отбелязахме имената си в подписката.
И мисля, че мога да говоря от името на много хора, като кажа че наистина мислим и се притесняваме за бъдещето на България във връзка с всички настоящи и предстоящи промени в ЕС. Неизбежно е, все пак ще ни засегне директно. Ако не дай си Боже стане наистина лошо... ще ни изстиска животеца.

Разграничението идва между тези от нас, които избират да не се гневят, а да се молят, да медитират, да се надяват, да бъдат позивитни и да вярват че все ще излезе нещо добро от всичко това... и използват това време за работа върху себе си и околните. И второто представителство - онези, които се ядосват, хвърлят обвинения, затъват в опасения за неблагоприятно бъдеще, тревожат се, вайкат се.... сгорчават собственото си ежедневие със страха от събития, които са отвъд прекия им контрол.

Лично разбирам и едните и другите, и съм вкоренена и в двете позиции.
И на мен често ми идват тежки опасения и думи... ядосвам се, става ми лошо и ме обзема страх. Това за мен е по-голямата горчивина... Установила съм, че на някои моменти просто ми е било необходимо, но не съм си помогнала много така. Ако живея с постоянен страх... ако стигна до параноя, как ще живея?


Не мисля, че има смисъл от такива крайни думи, при положение, че всички сме в една кошница и искаме да постигнем едно и също.


Ако можехме по някакъв пряк и очевиден начин да положим усилия, чрез които да променим ставащите събития, или поне да извъртим посоката им на към нещо по-човешко, нямаше ли да го направим?

"Той работеше и през нощта

Зимна нощ

Студът свободно нахлуваше през процепите на дървените стени на стаичката. Печката не гореше. От студ не можех да заспя. Когато стрелките показваха 2 часа след полунощ, реших да отида в салона на топло. Това правех често, когато преспивах на Изгрева срещу беседа.

За няколко минути се приготвих и тръгнах. На пръсти преминах преметената пред салона площадка и влязох вътре... Разпалената печка ме посрещна радушно и аз седнах съвсем близо до нея. Стоплих се, поотпуснах се и започнах да мисля. Винаги, когато идвам насам нощем, всички лампи на полилея на Учителя светят. На светло ли спи или?...

В този момент нещо тропна горе в стаята му, която беше точно над салона.

- На каква ли силна синя светлина спи! Защо ли не си оставя само нощната лампа? - продължавах да разсъждавам аз.

В този момент повторно, по съвсем същия начин, горе в стаята на Учителя се тропна.

- Навярно е станал да сложи дърва в печката - продължавах да разсъждавам. Но ето, че за голямо мое учудване, за трети път се тропна по съвсем същия начин, както предишните два пъти.

Стреснах се, престанах да мисля и се огледах наоколо.

Салонът беше тъмен, проблясваха само светлинки от горещата печка. От време на време се чуваха леки стъпки и едва чуто прелистване на книга.

Разбрах, че не случайно светеха десетте крушки на полилея му. Учителя работеше и през нощта.


Когато приемаш услуга, внимавай

Учителя и цялото Братство летуваха край Рилските езера на палатки. Този път успях да се откъсна за десетина дни от детското игрище. Без много приготовления, качих се с раницата на камиона с провизии и се озовах в лагера. Всички ме посрещнаха с радост.

Сестра К. мило ме попита дали имам палатка и като разбра, че нямам, ми каза:

- Аз съм сама в моята палатка. Тя е доста голяма и двете ще се чувстваме удобно в нея. Заповядай!

Тя ми приготви меко, топло легло и се грижеше за мене като майка. Всяка вечер пиехме ароматичен чай от мащерка. Накратко, чувствах се добре при нея и единствената ми грижа, която ми оставаше, бе да дишам чистия въздух и да събирам сили за през цялата година.
Сутрин се изкачвахме на върха. Слушахме Словото на Учителя. Посрещахме чудни изгреви, красиви като небесни сказания, играехме Паневритмия, пеехме и ходехме по върховете. Вечер край лагерния огън с Учителя бе неизказано красиво. За града и грижите престанах да мисля. На такава височина човек се откъсва напълно от всекидневието и си почива. Учителя знаеше къде да ни води.

Но с мен започна да става нещо странно. След два - три дни ме застяга една мъка. Без болка, без причина започнах да се чувствам много нещастна. Тази мъка постепенно се изрази в желание да се хвърля от някоя скала. Налегна ме безсмислие и апатия към всичко. Започнах да избягвам другите. Плачех непрекъснато насаме и избирах скалата, от която да се хвърля. След няколко дни напълно бях решила да сторя това. Изчаквах момента и само една мисъл ме спираше: какво ще кажат хората?... И още едно петно за Братството. Ще пишат вестниците... тази мисъл ме спираше.

Беше на осмия ден. Като слизахме от върха след беседа, Учителя, минавайки край мен, някак си по-особено ме погледна. Не ми каза нищо.

След обяд дълго плаках зад една канара край езерото и намислих да отида при Учителя. И тъй, както бях с подути от плач очи и още неизсъхнали сълзи, минах по брега на езерото и стигнах до палатката на Учителя. Той разговаряше с една сестра, а един брат чакаше реда си по-настрана. Скрита застанах да чакам и аз. Сълзите ми се ронеха безспирно. Езерните води блестяха в позлата. Пъстърви подскачаха над водата и със силен плясък се гмуркаха отново във весела игра. А аз плачех и чаках.

Дойде и моят ред. Целунах ръка на Учителя и задавена от сълзи, едвам му продумах:

- Учителю, искам да умра, да се хвърля от някоя скала. - Сълзите съвсем ме задавиха и млъкнах.

- Защо?... Не плачи! - кротко ми каза той.

Като видя, че се стеснявам да не ме виждат другите, че плача така горчиво, ми каза:

- Ела, седни тук.

Посочи ми едно столче в палатката. Сам той седна пред масичката вътре и започна да чете мълчаливо от Бибилията.

Той четеше, а аз плачех.

Не зная колко време продължи това. По едно време сълзите ми престанаха. В мен се проясни и като през чист прозорец погледнах Учителя. Той продължаваше да чете. Аз стоях успокоена в тишината на неговата палатка. Когато престана да чете, погледна ме и рече:

- Слушай какво ще ти кажа: Когато приемаш услуга, внимавай! Сестрата, в чиято палатка пребиваваш, е имала дъщеря. Тя се е самоубила. Нейната мъка и страдание са преминали в тебе. Тя се е обесила. И затова ти страдаш. Иди си с мир: тя повече няма да те безпокои - каза той и затвори Библията.

Какво точно чете, не зная, но почувствах лекота и ни помен от мъката и желанието да се хвърля от скалата.
На сестра К. не казах нищо. Тя забеляза, последните дни пак бях весела и радостна и се радваше с мен.

През тези последни два дни бързах да наваксам за изгубените осем. Черпех с пълни шепи от рилската благодат и славех Бога."
Из спомените на Милка Периклиева - "Разговори с Учителя"
Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Откритост, добреее.... да видим как ще се справя!


1. Спокойствие - без драми, без интриги... просто, спокойно и приятно. В момента, в който настанат усложнения - ми става ясно че има нещо скрито, нещо за изправяне.
2. Сродност (a.k.a => ако е заклет месоядец и садист/мазохист/сатанист/анархист, едва ли ще се получи )
3. Приятелство!
4. Доверие и искреност
5. Някакво пламъче... (че и да е преходно)




Знаменит принц на бял кон, с бляскава броня, ангелско лице и благородни намерения!

Като всяко момиче, и аз от време на време си представям "идеалния" образ, който най-би ми паснал като партньор. И разбира се, той е перфектен... всяка жена си го е представяла на сън - мил, лоялен, галатен, забавен, интелигентен.... бла бла бла бла.... Но това настрана, мисля че не можем да намерим такива хора докато сме тук... изцяло отговарящи на представите и очакванията ни. Още повече че самите представи вредят... и на нас, и на реалните ни партньори. Така че, не виждам смисъл да давам живот на моя "идеален" партньор с тези редове. Дори и мислите за него не биха имали смисъл... не могат да донесат нищо хубаво на никого.
Предпочитам реалността... определено е по-интересна.


Избирам - преди всичко спрямо характера и ценностите, поне до колкото са видими на съответния етап.
Влюбвам се - пак в характера, макар че няма да отрека - не съм от НАЙ-опитните и ми се е случвало да си помисля нещо романтично само на базата на нечие хубаво лице... и ми е било наистина приятно, до момента, в който този човек не реши да проговори



Бих дала всичко, което мога и което трябва да дам. Зависи от човека, който седи срещу мен и неговите желания. Зависи от много неща, всъщност.
Преди всичко, най бих се радвала да дам нещата, които изброих като отговор на първия въпрос.


От всичко, което е зад мен се надявам, че съм научила всичко, което е трябвало да науча... като резултат сега имам доста по-адекватен разсъдък спрямо поведението на другия пол и знам какво да търся.
Не, не мисля, че ми влияят по някакъв начин, който не е свързан с горното изречение.


Като цяло, може би най-ценното нещо, което съм научила е че и сам да си остане човек, не е страшно. Ако няма да се грижа за съпруг и деца през този живот, има по-важни неща, на които с радост ще отдам вниманието си.

Днес ми донесоха термо кана! Йей!

Преди всичко ми се иска да има повече общение и отзивчивост между хората.
Да бъде по-лесно общуването, приятелството... искреността.

Преди 20 години съседите в България са се канели и събирали за обеди и вечери по големите празници, а сега едвам едвам си промълвяват по един поздрав веднъж месечно. В днешно време българина дори не познава съседа си. Мисля че топлотата и задружието са били сред най-уникалните ни качества като народ... Качества, които човек много трудно би могъл да открие на запад. Там хората са в пъти по-студени и затворени.
Много ме натъжава като виждам как И в България топлотата постепенно се превръща в апатия и дръпнатост, както във всички останали "напреднали" нации. Ако изгубим и това, наистина не знам какво ще ни остане. Днес, хората сякаш се делят много по-крайно. Всеки седи сам и кисне в собствените си недоволства и разочарования, прекалено зает за да се сети да погледне от хубавата страна на нещата.

Колкото по-възрастен става човек, толкова по-трудно може да завърже едно искрено приятелство, защото с времето у хората се трупат предразсъдъци, задръжки, страхове и болки, с които никой не може да им помогне. Много ми се иска да видя обрата на това докато съм жива.

Да видя една по-ясна осъзнатост у хората... представата, че всички сме заедно на това бойно поле и се борим срещу едни и същи врагове, които се спотайват дълбоко в нас. Че пътят ни е един и същ, създателят ни и един и същ, и щастието и насладата ни ще бъдат в един тон когато най-накрая достигнем великия духовен подем, който ни е бил отреден като раса.

Чак на стари години, българинът си припомня всичко онова, което е забравил. Разговаряла съм с много възрастни хора (и нека се надяваме, че няма да е само това поколение), и трябва да кажа, че голямата част от тях са толкова благи и спокойни, колкото са и крехки физически. Старите хора се обръщат към Господ и в скуката си започват да размишляват за смисъла на живота и смъртта и всичко онова, което води до съзнателно просветление. Това ме лъхва с наистина големи надежди.

Иска ми се да видя и насърчаване на повече промени в Българската социална и икономическа инфраструктура... и в образованието. Правим едни и същи грешки от толкова много време, и въпреки това продължаваме да бъдем инталиви консерви. Новото никога не вреди... най-много да научим някой друг урок, който да ни помогне да скъсим периода си на развитие.

Вярвам, че ще постигнем това скоро. И много силно се надявам, че няма да стане в момента, в който бъдем обединени от някой огромен, злокобен и труднорешим проблем, а ще намерим сили да се изцелим сами, благодарение на Бог и неговите усилия.

Мисля, че въпреки всичко не бива да се отчайваме.
Вярно, условията не са особено добри за България в момента. Но трябва да имаме повече вяра в плановете за бъдещето, от които така или иначе няма да можем да избягаме.

За нас, тук, най-важното е да съхраняваме учението, да разказваме за него на приятели, да обнадеждаваме хората и преди всичко да не се отказваме от България.

Сигурно наистина ще имаме тежки глобални перипетии в следващите 20 години, но те могат да бъдат само за добро.

"Роден съм на 01.12.1899 година в град Стара Загора в семейството на Стефан и Екатерина Камбурови. Аз съм първият им син, след мен са двамата ми братя Марин и Костадин и сестра ми Таня.

Грижите и възпитанието на децата бе почти изцяло предоставено на нашата майка, която наистина можа да ни предпази от много детски простъпки и да ни даде едно сравнително добро възпитание. Кварталът, в който живеехме, т. н. „Новата махала”, бе прочут със своите зле възпитани младежи, от които нищо добро не можеше да се очаква. Разбира се, имаше и добри деца, но те бяха малко.

Баща ми беше печатар. Имаше частна печатница, която отчасти играеше ролята на клуб, където след работно време се събираха приятелите на баща ми на разговори. Много често се случваше баща ми, който беше добър цигулар, със същите приятели да се отбиват вечер на път за вкъщи в някоя кръчма, където гуляеха до късно през нощта.

Не помня някога тати да ни е правил строги забележки или да ни е наказвал за някои провинения.Напротив, винаги е намирал смекчаващи вината обстоятелства и е гледал, макар и виновни, да ни оправдае пред мама, която лесно не прощаваше. Тази именно характерна черта у тати стана причина аз окончателно да стана вегетарианец и да приема Учението на Учителя, което по-късно ще опиша.

Животът на нашето семейство до около 1909 година протече по обикновеному. Ние бяхме малки и родителите ни освен всекидневната си работа, отделяха и доста грижи за нас. Но точно по това време - около 1909 година - пристигна един ветеринарен фелдшер, Панайот Ковачев, със семейството си, идващ от Казанлък и делегиран на служба по ветеринарното дело в Стара Загора. Той бил един от пионерите на Новото учение на Учителя и предан негов радетел.

Чичо ми - Никола Камбуров - също печатар в Казанлък и последовател на същото учение, дава на Ковачев адреса на баща ми и пристигайки, намира го в печатницата. Ковачев информира баща ми относно мисията си и апелира да стане член на Братството. Баща ми, който до това време бил голям атеист - социалист, неусетно, без сам да съзнава, приема предложението на Ковачев, като в момента почувствал голяма радост. Нещо топло се разляло в душата му.

Първото молитвено събрание направили в печатницата. От този момент баща ми заживява вече нов живот - приема вегетарианството, напуща гуляите и пиенето, а с това заедно и старите си приятели-гуляджии. Рано се прибираше вкъщи и всичкото си свободно време употребяваше за духовно обогатяване. Така двамата братя, Панайот и баща ми, сложиха началото на Братството в Стара Загора, което по-късно достигна до 60 души членове.

За мама промяната, станала с тати, бе истинско щастие. Сега и двамата бързо усвояваха идеите на Братството, четяха, учеха песните, които тати свиреше на цигулката си.

Същата година Учителя, който по това време правеше своите обиколки из цялата страна, пристигна и в Стара Загора, като отседна в Ковачеви. Тогава още не го наричаха Учител, а г-н Дънов.Той беше около 45-годишен, със светлокестенява коса и брада, телосложение хармонично и с необикновено красиво лице и очи - белези, от които даже и от пръв поглед можеше да се разбере, че г-н Дънов не беше обикновен човек, като нас.

Учителя и Ковачев направиха посещение на всички братски домове. Посетиха и нашия дом. От това първо посещение на Учителя у нас, си спомням само онова, което Ковачев след отпътуването на Учителя казал на тати, какво казал Учителя за нас, децата: „Да се радва и благодари брат Стефан, че са му изпратени добри духове.”

През 1910 година животът на Братството чувствително се засили, като се присъединиха още нови членове - семейства: Димитър Маркови, Сава Вълканови, Иван Котарови и др.

През 1911 година Учителя отново посети Стара Загора, като обяви публична сказка по френология. Баща ми, като печатар, отпечата два вида афиши - голям формат за разлепване на съответни места в града и малки, които ние, момчетата от братските семейства, разнесохме на ръка по учреждения, сладкарници, кафенета и раздавахме и на случайно срещнати лица.

Сказката се състоя в салона на Общинското управление. В определения ден и час гражданите масово започнаха да пълнят салона. За съжаление 9/10 от публиката бяха правостоящи, тъй като нямаше повече столове, освен идонесените от канцеларията на общинското управление 30-40 стола, наредени на две редици отпред и заети от най-видните представители на гражданството: кмета, съдиите, някои свещеници, начело с владиката Йосиф, някои висши чиновници, стари чорбаджии и др.

Тук ще отбележа първата ми опитност, преживяна на тази сказка. Тогава бях на 11 години. Чувал бях от тати и от брат Ковачев, че Учителя можел да чете мислите на човека и ако мислено се обърнеш към него за нещо, той ще ти отговори наяве.

Като видях, че салонът е вече препълнен, а от друга страна, че е време вече сказката да започне, аз, който бях един от правостоящите в десния фланг на салота, където също бяха и родителите ми, Ковачев и много братя и сестри, реших да проверя дали Учителя действително може да чете мислите на хората. Отправих му следната мисъл: Учителю, салонът е вече препълнен, не е ли време вече да започнеш сказката? В това време Учителя, както седеше до масата на един стол, погледна ме в очите, после извади часовника си, погледна го, пак погледна мене, стана и започна сказката.

След тази първа опитност имах още много други знаменателни опитности и преживявания с Учителя, които последователно /по годините на преживяванията си/ ще опиша."
Из спомените на Петър Камбуров "Моят път с Учителя",
Подготвяни за печат от издателство "Бяло Братство"

Молитвите със собствени думи винаги са били по-истински за мен.

Ако чета или произнасям чужди думи, предпочитам или да се запозная с тях предварително, така че мога да се „настроя“ към тях и след това да ги произнеса искрено.

Най-добрата възможност за мен е промяната на текста на някоя молитва. Просто довършвам редовете с подходящи според мен думи, или добавям някой друг ред... винаги се получава.

Но мисля, че собствените думи имат доста повече сила от молитвите, които се заучават... чрез тях човек може да прокара и насочи енергията си по-сполучливо.

Молитвите със собствени думи винаги са били по-истински за мен.

Ако чета или произнасям чужди думи, предпочитам или да се запозная с тях предварително, така че мога да се „настроя“ към тях и след това да ги произнеса искрено.

Най-добрата възможност за мен е промяната на текста на някоя молитва. Просто довършвам редовете с подходящи според мен думи, или добавям някой друг ред... винаги се получава.

Но мисля, че собствените думи имат доста повече сила от молитвите, които се заучават... чрез тях човек може да прокара и насочи енергията си по-сполучливо.

Молитвите със собствени думи винаги са били по-истински за мен.

Ако чета или произнасям чужди думи, предпочитам или да се запозная с тях предварително, така че мога да се „настроя“ към тях и след това да ги произнеса искрено.

Най-добрата възможност за мен е промяната на текста на някоя молитва. Просто довършвам редовете с подходящи според мен думи, или добавям някой друг ред... винаги се получава.

Но мисля, че собствените думи имат доста повече сила от молитвите, които се заучават... чрез тях човек може да прокара и насочи енергията си по-сполучливо.

При мен често даже и молитва без думи се получава. Или въобще май се получава нещо, което не е молитва. И аз не знам. То кой съм аз, че да определям какво е нужно и да се моля за него? Например във връзка с Япония. Някои се молят да спрат земетресенията, а аз по-скоро се моля за това японците да останат спокойни и да вярват въпреки сполетелите ги нещастия. И пак ако трябва да съм точен не се моля, а просто им изпращам една положителна мисъл носещи моята вяра и моето спокойствие. Т.е. нищо не искам от никого и в този смисъл не знам дали се моля или не.

По пътя към Боянския водопад