Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Молитвата със свои думи


Иво
 Share

Recommended Posts

Молитвата със свои думи

Освен заучени молитви, търсещите често са съветвани да произнасят молитви със свои думи. Когато молитвата е като разговор с най-близък приятел, когато извира от сърцето и душата на човек, като че ли се създава една естествена и съзнателна връзка между човешката душа и Бога.

Не случайно мъдрецът казва, че молитвата е творчески акт. (СБ, 1921г) И също:

“Всяка сутрин вие трябва да съчинявате по един псалом от себе си. Който не знае да съчинява псалом, той не знае да се моли.” (източник)

Мислите ли, че молитвата със свои думи е важна?

Вие молите ли се със свои думи?

А бихте ли споделили някои от вашите молитви?

Ето една примерна молитва с мои думи, която преди време писах в друга тема.

Link to comment
Share on other sites

:dancing yes:

От както разбрах, че Господ е живо и разумно същество, се моля само с мои думи като в разговор / за да е моя молитвата ..искането/ без повторения, кратко и ясно през цялото денонощие.

:rolleyes:

Link to comment
Share on other sites

Има какво да научи човек и от молитвите на тези преди него. С помощта на добра и изпитана молитва по-лесно се постига умиротворение, смирение, благоговение, почитание, благодарност... състояние на правилно отношение спрямо Бога, нужно за да се чуе съответната молитва. Може различните видове молитва да се съчетават. Важно е човек да преживява искрено това, за което се моли. Трудности възникват при мене понякога от това, че старите молитви са с друг стил на изразяване, малко неестествен за съвременните хора. Но постепенно свиква човек...

Link to comment
Share on other sites

:thumbsup::thumbsup: Латинче!

аз лично предпочитам със свои думи само да благодаря. Иначе се моля за това, което учителя ни съветва да се молим в Добрата молитва... е, може и да го направя с леко променени думи - не мога точно наизуст, но същността не променям...

Понякога ми се случва докато се моля да ми излизат сами и други думи... Например:

Живота си, който посвещавам на Теб за благото на децата, които пращаш при мен и на моите близки и приятели...ти благославяй. ( така ми става по-ежедневно и приложимо... )

или:

"изпрати ми твоя дух свети на истината да ме пази и закриля от амбиции, гордост, недоволство, нетърпение, изкушение и страх. (вместо всяко зло и лукаво помишление)

Link to comment
Share on other sites

Латина, аз също смятам, че е хубаво човек да се моли със заучени молитви... И мисля, че си съвсем права - всяка молитва, заучена или не, трябва да се преживявя искрено.

А ти молиш ли се понякога и със свои думи? Пробвала ли си? :angel:

Донке, защо не използваш по-често свои думи? Или цели молитви със свои думи? Мислиш ли, че не е правилно? Или че е по-голяма вероятността да сбъркаш нещо? Или може би заучените молитви са по-силни и е по-вероятно да бъдат чути от тези със свои думи?

А дали няма определени моменти, в които е по-добре да се молим със свои думи и такива, в които е по-добре със заучени молитви? Ако да - как да избираме в кой случай как да постъпим?

Или може би заучените молитви да са подготовка за тези със свои думи? Ето една подобна задача от Учителя:

"Ще прочета 150-ти Псалм, който представлява хваление на Господа.

Четете този Псалм всеки ден в продължение на една седмица. Извадете по-важните мисли от него, а след това нека всеки се опита да съчини един Псалм...." (източник)

Link to comment
Share on other sites

Донке, защо не използваш по-често свои думи? Или цели молитви със свои думи? Мислиш ли, че не е правилно? Или че е по-голяма вероятността да сбъркаш нещо? Или може би заучените молитви са по-силни и е по-вероятно да бъдат чути от тези със свои думи?

А дали няма определени моменти, в които е по-добре да се молим със свои думи и такива, в които е по-добре със заучени молитви? Ако да - как да избираме в кой случай как да постъпим?

За мен няма неправилна молитва - има неискрена, користна или недобре обмислена.

За първите е ясно... Недобре обмислената може да навреди на молещия се и на хората, за които евентуално се моли. Видях това с очите си в молитвите на майка ми - иначе много добър и почтен човек. Тя като не можеше да си "смели" готовите молитви за всекидневието си, си направила свои. Ето част от една нейна молитва:

Моля те.... да опазиш дъщеря ми от проблеми и тревоги и да и дадеш здраве и късмет да се грижи винаги за нейните деца като достойна майка..."

Звучи добре на пръв поглед, но когато стигна до ушите ми, ме полазиха тръпки....

Проблемите и тревогите аз трябваше да се науча да ги преодолявам с любов към себе си и хората, които ми ги създаваха докато накрая спра да ги наричам проблеми и тревоги и ги усетя като уроци.

Здравето ми Господ си ми го беше дал, аз си го развалях с начина си на мислене и живот. Нужна ми беше любов към себе си и Господ и светлина да рабера какво да почистя в себе си.

Късмет не ми трябваше - точно липсата му ни учи да правим от "лимона лимонада" - т.е. да се приспособяваме и намираме "заровеното злато".

Грижата за децата е довреме - после трябваше да ги освободя от грижата си, за да се научат да летят сами. Колкото до достойната майка - това вече всички разбират защо е агресивно понятие, надявам се.

На мен ми стига да осъзнавам смисъла на готовите молитви в ежедневието ми. А някои от тях, както каза Латина :thumbsup: имат необяснимо релаксиращо и окуражаващо влияние именно когато не се мислят, а само завладяват съзнанието ни със звученето си - нещо като музика....

Link to comment
Share on other sites

Как ли не съм се молил. Опитвал съм всичко и думи лични и заучени молитви /формули/ и само мисъл и молитва само от сърце. В последно време осъзнавам, че най-истинската молитва е съчетание от всички до тук изброени.

Най-истинската молитва е молитвата изтъкана от благодарност и любов. Молитвата, която изговаряш + мислено осъзнаваш всяка една дума от нея + искрено преживяваш със сърцето.

Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

Дай ни днес ежедневния хляб;

и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете!

Амин!

Бих добавил:

Защото всичко, което съм искал, искам и ще искам - Си Ти.

Защото всичко, което съм имал, имам и ще имам някога истински - Си Ти.

Благодаря Ти, за всичко, което Си сторил за мен - вчера, правиш и днес, ще направиш и утре и знам, че то ще е най-доброто.

Нека бъде волята Ти!

:yinyang:

Link to comment
Share on other sites

Да добавя това, че в молитвата не е съществено какво изричаш, а в какво вярваш. Например брат казва на сестра: Дано да се справиш!

На думи имаме пожелание да се справи и в същото време вътрешно вярване, че е неспособна. При което сестрата оплесква работата, която иначе е елементарна и многократно изпълнявана. Просто нещо неочаквано полита към неочаквано място, възможно най-неподходящото. Може би роля е изиграло и нейното вътрешно негодувание, че я взима за чак толкова неспособна. Та така тя научи два-три урока. Ако беше по-смирена и не беше допуснала гняв, можеше и да избегне проблемите. Опасно е да се усилват способностите, по-конкретно силата на мисълта без правилни мотиви. Вероятно на този принцип са неправилните молитви, които са предизвикали толкова много сълзи... Да внимаваме в какво вярваме, че вяра колкото синапово зърно може и планини да премести...

Link to comment
Share on other sites

Да добавя това, че в молитвата не е съществено какво изричаш, а в какво вярваш.

Напълно съм съгласна! :thumbsup1: Все пак предполагам, че своите думи предполагат по- дълбока искреност (без винаги това да е особено сигурно). Поради това не би трябвало да има значение с какви думи се молим- свои, или заучени. Ако заучените са заучени, защото са всъщност и свои- все едно е! Ако, обаче, не са като свои, може нищо да не се случи (в по- добрия вариант), или молещият да си докара сериозни бели, та после да познае състоянието:"Аз ли криво ти се молих? Ти ли криво ме разбра?"

Link to comment
Share on other sites

Guest Зара_

Моята лична молитва изумително съвпадна с тази на Марк Шагал, която съм поставила като подпис. Там слънце е равнозначно на любов:

Link to comment
Share on other sites

молитвата -това е мост между човека и бога но този мост може да

прерастне във връзка само когато човек се моли искренно

всеки човек трябва да се моли това е начин да преодолее съмненията и болката,молитвата е и път към израстване на човека.Дори когато се молиш със собственни думи е добре важното е да бъде от сърце :)

Link to comment
Share on other sites

Питал съм Бог, защо се молят човеците. Аз никога не съм се молил и когато влизам в църква, само гледам картинките по стената.

Бог ми отговори, че се молят само чуждите. Неговите деца никога не му се молят, защото той като родител винаги се грижи за тях.

Вашите деца молят ли ви се, когато имат нужда от нови дрехи, обувки, или са гладни? Молят ви се само съседските, чуждите деца.

Децата на Бога никога не се молят на своя баща, а само го прославят.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 weeks later...

Незная дали е важна, но съм убедена, че ако е сърдеча-тя ще бъде приета.. :thumbsup:

Link to comment
Share on other sites

Молитвата със свои думи

Мислите ли, че молитвата със свои думи е важна?

Вие молите ли се със свои думи?

А бихте ли споделили някои от вашите молитви?

Да! Два пъти да! Според мен най-добре е когато молитвата се ражда спонтанно. В йога няма твърдо определени молитви, които да се произнасят. Това е личен момент, и трябва да става спонтанно според личния усет. Една от най-добрите молитви според мен е изразяването на благодарност. Тогава молитвите се получават от сърце. Но и някои от готовите молитви също ми допадат. Например "Молитва към Великото съзнание" и "Молитва на детето" и много от формулите, дадени от Учителя.

Link to comment
Share on other sites

Guest Кристиян

Здравейте,

Аз съм пешеходец, и обикалям пеш насам-натам, на работа ходя пеш...и докато си ходя, понякога механиката на самото ходене става автоматизъм, докато съзнанието ми се насочва някъде...Наскоро, ходейки, докато усещах в себ еси протичане на определена енергия (ШРЕК я наричам- от Шамбала, Рейки и Каруна), приех следната молитва, в която няма нито една моя дума, и която ще споделя тук. Тя е простичка, не е кой знае какво, но ако човек я опита, и се опита докато я произнася да преживява и да си представи това, което съдържа молитвата, да се отнесе като Цяло в тази молитва и да се постави там, където е мястото на този, който я произнася, ефектът отнея е поразителен. Освен аз, подобни ефекти е имало и при няколко души, на които съм я предал:

Бог е с мен,

Ангелите са около мен,

Учителите са до мен,

Любовта е в мен,

Душата ми е Слънчице изгряло,

Духът ми с Бог се слива в Единно Цяло,

И щом в мен роди се Светлината,

И спомен не остана в мен от тъмнината.

Да бъде. И така е.

Амин.

В началото, когато се "върнах" в "крачка", не обърнах кой знае како внимание на тези думички, подредени по този начин...Но, нещо ме накара да начертая геометричния модел на тази молитва- няма да се спирам върху тази част, но след това неколкократно я използвах, и всеки път резултатът беше поразителен...Това всъщност, едва ли е молитва в точния смисъл на думата- това са думи, слова, в които човек осъзнава своето място и присъствието на Трите свята в неговия живот- нещо като напомняне...като паметна бележка", в която няма мобла, няма искане..а само заявяване на действителността, такава каквато е...Такова впечатление имам, от това което досега съм успял да събера като личен опит.

Ако някой има желание, нека да опита тези думи- преди да започне делника си, преди да се заеме с работа, преди да се заеме да поработи над себе си, предзи да си легне вечер...когато и да е, и бих се радвал на това, ако някой сподели след това какво е донесла за него тази "молитва". :thumbsup:

Link to comment
Share on other sites

:thumbsup: Молитва на Пълнотата. Хубаво е Кристиян.

Аз освен традиционните молитви, дадени от Учителя си имам и един разговор мой си. Сякаш разказвам, питам... Но се сещам и за Ботевата Молитва:

"О, мой Боже, правий Боже

не ти що си в небесата.

А ти що си в мене Боже,

мен в сърцето и душата..."

:yinyang::)

Link to comment
Share on other sites

Guest Кристиян

1 Бог е с мен,

2 Ангелите са около мен,

3 Учителите са до мен,

4 Любовта е в мен,

5 Душата ми е Слънчице изгряло,

6 Духът ми с Бог се слива в Единно Цяло,

7 И щом в мен в Любов роди се Светлината,

8 И спомен не остана в мен от тъмнината.

9 Да бъде. И така е.

10 АМЕН

Здравейте- днес, дойде и "цвят" за всеки един ред- и редовете са 10 всъщност...колкото са и сферите (видимите) в Дървото на Живота- и ако проследите текста, аз специално се учудих, че смислено всеки ред отговмаря на цвета.-Е използвах сиво вместо светло синьо, няма сребърно, златно и бяло-диамантено...но така ги изреждам, че да си ги "намести" човек...

Просто и аз се учудвам на много неща, които откривам...Има и още три "реда", но тях все още не мога да напиша тук, когато мога, ще го направя...

Благодаря на Всички, прекрасна и звездна да е нощта, защото след нея винаги има Изгрев...А можем да посрещнем нашия вътрешен Изгрев, само ако сме изпратили нашия вътрешен Залез...

:)

Link to comment
Share on other sites

:D:v::thumbsup2:

:thumbsup2: добре направи,че добави Любовта при Светлината :D звездна е нощта...велика красота, а Изгревът е с нас и в нас от Вечността:feel happy: Благодаря, че сме Всички заедно :)

:feel happy: Любов + Светлина + Мир + Радост + Хармония :feel happy:

Link to comment
Share on other sites

Молитвата със свои думи е хубаво нещо, но аз често се хващам, че има думи и мисли които ме карат да се чувствам добре. Но дали това е "моята" истнска молитва "думите в които се чувствам добре". Това в действителност приспива.

Това което искам да кажа е, че истинската молитва е състояние на съществото и нашите си "свои" думи немогат, да го постигнат, повярвайте немогат. Състоянието молитва, не се "постига", самото същество е молитва. Там неможе да има думи. Страданието постига това състояние, не външното, а вътрешното страдание, страданието на душата по изгубеното - Бога.

Link to comment
Share on other sites

Да. Да! ДА!!!

Ха! Май не очаквах точно такъв калиграфски резултат, трябваше да е:

Да. Да! Да!!!

Истинската молитва със свои думи е всъщност... отвъд думите! Състояние и живот на молещия се! :)

Link to comment
Share on other sites

Молитвата със свои думи е хубаво нещо, но аз често се хващам, че има думи и мисли които ме карат да се чувствам добре. Но дали това е "моята" истнска молитва "думите в които се чувствам добре". Това в действителност приспива.

        Това което искам да кажа е, че истинската молитва е състояние на съществото и нашите си "свои" думи немогат, да го постигнат, повярвайте немогат. Състоянието молитва, не се "постига", самото същество е молитва. Там неможе да има думи. Страданието постига това състояние, не външното, а вътрешното  страдание, страданието на душата по изгубеното - Бога.

Трепач си бе, батка!

Как да не ти е голямо "да"то бе, кака! :lol:

Link to comment
Share on other sites

Join the conversation

You can post now and register later. If you have an account, sign in now to post with your account.

Guest
Reply to this topic...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

 Share


×
×
  • Create New...