Mel

Точно така.Важно е какви сме в същността си и е важен Пътят по който вървим.
Приятен и слънчев ден и на теб !

Благо-творително е когато човек даде своят труд за някаква полезна за хората и обществото кауза,без да очаква нищо в замяна на това.Без да очаква евентуално заплащане за положения от него труд.
Защото има много хора,които работят в такива организации или помощни училища,но това е по принуда.
Благо-творителност е когато твориш благо.Безкористно и от сърце.Когато влагаш средства,труд,или оказваш помощ на хора в беда,на хора които имат нужда от такава помощ.
Но не и да го правиш с цел показност.Както правят много известни личности.

!

Според мен ,говори за някакво вътрешно безпокойство,несигурност.За човек,който иска да промени нещо в себе си,или в живота си.

Смени си терапевта.

Смени си терапевта.

Как може някой да е завършен...?
Ако спреш развитието си-може.
Но ако в теб има желание към развитие и усъвършенстване,не може да се чувстваш завършена...

Може ли недостигът на пари да променя същността на хората ?
Недостигът на пари може да засили агресията и злобата само у този,който вътре в себе си по характер е такъв,или у този,който е подвластен на парите.

Тайните на безсмъртието

На ниво на всеобща интегралност човек престава да усеща смъртта. Той се разтваря навътре със своите желания, мисли, чувства в общата огромна мисъл, в огромното единно желание, което всички ние създаваме и гладко, спокойно и красиво преминава в други състояния.

Това се случва още преди да умре неговото тяло, защото то става нещо общо, живеещо в една идея, в единно съществуване в природата и обществото. Неговият дух се нарича ”човека в нас”, а всичко останало – това е физическото тяло намиращо се на животинско ниво на развитие.

Човек се нарича онова ниво в нас, което може да се съедини с другите в една единствена интегрална система. Когато се появява усещането, че ти си заключен в тази система заедно с всички свои мисли и чувства, в разум и сърце, то твоето тяло престава да се усеща и сякаш ”плуваш” над него. Ти се намираш в него, но не го усещаш, както да допуснем в момент на някаква еуфория, особени усещания, когато човек за малко излиза извън тялото си.

Взаимното поръчителство извежда човека на следващото стъпало на съществуване. При това ние се включваме в общия разум, в общите чувства, когато този разум и чувства стават едно общо цяло и заедно се съединяват в единния разум и чувство на цялата вселена, на цялата природа, на целия механизъм, който задвижва вселената и я управлява. Това е закона на вселенската еволюция. Ние влизаме в този закон и ставаме негова активна част. Постигането на такова единство между нас – това е то ”човекът” в нас. Ние ставаме единни с природата и по такъв начин се приповдигаме над всичко което засяга нашето тяло.

М.Лайтман

Здравей!

След като има нещо отвъд, както се казва, то защо продължава да съществува страданието? След като смъртта не е нещо, което прекратява съществуването, то защо човек е тъжен след загуба?
Заради привързаностите. Било те на физическо, или на по-фино ниво. Защото някой или нещо добавя в/у човека онова, което е липсващо в самия човек - щастие, пълнота, удовлетворение.
Всеки един предмет може да изиграе такава роля, макар и по-минимално, от колкото това би се усетило взаимоотношението на човека с друго същество, но въпреки това притежанието на различни неща в живота правят човека удовлетворен до някаква степен. Разбира се, тази удовлетвореност въобще не е пълна и абсолютна/окончателна.
Та каквото и да се отнеме от човека, той би изпитвал страдание, заради дупката, която зее в душата му.
човек се опитва да напълни тази дупка с всевъзможни неща - коли, къщи, пари, ..., с присъствието на хора, които му доставят щастие дори.

Ето как просто са формулирани нещата:


Със сигурност в/у човека съществува някаква празнота, неудовлетвореност, която аз лично наричам "бездна в душата".
Мнозина се тези по света, които все още не са установили тези неща за себе си. Мнозина са и тези, които не знаят как и с какво да изпълнят тази "бездна", тъй че тя да бъде окончателно и безвъзвратно наситена.
И тъй човек живее в един кръговрат от придобиване на някакви неща/хора/изживявания, които го запълват временно и раздяла със същите, но при все това той остава незадоволен напълно.
Сексът е тук, парите, властта... храната, знанието...

За себе си аз съм открил кой напълва душата ми. Това е Любовта и то не само Любовта, който идва към мен, наречена с еврейската дума "Ор Хохма" (Светлината Хохма), ами и онази Любов, която излиза от мен, във всякаква посока, дори и към мен самия - "Ор Хасадим" (Светлината Хасадим).
Аз обаче, като всеки обикновен човек не виждам как бих могъл да имам Любов и това съм го установил на 100%, без сърцето ми да е отворено/поправено. Затова Любовта идваща от Бога е от съществено значение (Светлината Хохма).
Сърцето прилича на едина стара бъчва, със застояла в нея пръщина, миксирано с вкиснало вино и докато всичко това от вътре не се отстрани, докато бъчвата не бъде очистена и поправена, то вино ново не може и не бива да бъде наливано, защото и то ще вкисне.
Затова аз, като обикновен човек, се моля първом за Любов от Бога (Помилуй мя, Боже!), пък после и ще бъда способен на Любов, сиреч да любя, но до тогава кажи ми как бих могъл да имам Любов!?

Изглежда толкова лесно и естествено...

Здравейте,
Преди време пуснах тази тема http://www.beinsadou...B0&fromsearch=1
Вашите съвети са ми бяха много полезни! Явно не са помогнали много за отношенията със съпруга ми / ще разберете какво имам в предвид като допиша/, но много ми помогнаха да погледна по друг начин на себе си и да се замисля за своите нужди и желания. Започнах като се гледам в огледалото да се усмихвам и като цяло се чувствах, по-силна, уверена и щастлива. ДО СНОЩИ!
В ръцете ми поподнаха разпечатките от телефоните, като до сега тази от единия телефон на мъжът ми не идваше в къщи, а в магазина и той лично си я получаваше, но вчера я бяха донесли с другите и аз ей така по инерция отварях наред. Като отворих тази от телефона на мъжът ми, какво да видя всеки ден звъняно на един номер и и всекидневно по няколко съобщения пак на същия номер. Набрах номера от телефона на съпругът ми и излезе името Вероника/Вальо. Като това Вальо предполагам е за маскировка. Разгледах разговорите и кратките съвпадаха с почивните му дни / предполагам са се виждали/, а по-дългите с работните му дни. Това за целия месец октомври. Попитах го какво е това, а той ми отговори ами каквото съм виждала разговори и съобщения нищо повече. Но никой не може да ме убеди, че е така, защото аз не бих контактувала толкова много с някой и то всеки ден само и само да си бъбрим, това го правя с майка си и една приятелка и като приключа с тях не изтривам разговорите и съобщенията ми. Той обесни че даже момичето не било от града, просто се чували, но преди време пътува уж по работа и го нямаше близо 12часа, за тогава каза че са се виждали, но ми се изрепка какво от това не ми бил изневерил просто си говорили. Много съм разстроена!!! Не знам какво да правя, сериозно обмислям варианта да го напусна. Не ме интересува толкова дали са правили секс или не, просто това, че той има нужда да говори, да се среща с други жени, а в същото време мен ме игнорира и се държи грубо и наперено. Това много ме обижда. Не знам какво да направя! Просто не знам, какво да очаквам, ако простя ще си кара така. Не искам такава връзка нито за мен, нито за децата ми. Искам силна емоционална връзка, между двама хора които споделят и радост и болка. Искам като има нужда да говори да говори с мен. А не като искам да говорим да му вадя думите с ченгел от устата, и постоянно да си търси причини да се цупи за това и онова. Понякога мълчи с дни без дори да знам защо. Не мисля, че това ще се промени. Той ми вика много емоционално приемаш нещата нищо не се е случило, нищо не се е променило. Това според мен е НАГЛОСТ. МОЛЯ ВИ ПОСЪВЕТВАЙТЕ МЕ НЕЩО. ТОЛКОВА СЪМ ОБЪРКАНА И ТОЛКОВА МИ Е МЪЧНО ЧЕ МИ ИДВА ДА............

Това ,което правите е едно много благородно дело.
Нека Бог да благослови всички,което са се заели с това Велико дело,да съберат на едно място цялото безценно наследство,което е оставил Учителя.
Моята препоръка е ,след като съберете всичко,да го запишете освен в електронен вариант, и на някакъв по-сигурен носител,който да се съхранява на някакво специално място ,и който да остане и след векове,след хиляди години...за следващите поколения.
Защото това,което е оставил Учителят ,е нещо безценно в Световната история.
Неговото духовно наследство няма цена.
Поклон пред всички,които съдействат за реализирането на този проект !!!

Това ,което правите е едно много благородно дело.
Нека Бог да благослови всички,което са се заели с това Велико дело,да съберат на едно място цялото безценно наследство,което е оставил Учителя.
Моята препоръка е ,след като съберете всичко,да го запишете освен в електронен вариант, и на някакъв по-сигурен носител,който да се съхранява на някакво специално място ,и който да остане и след векове,след хиляди години...за следващите поколения.
Защото това,което е оставил Учителят ,е нещо безценно в Световната история.
Неговото духовно наследство няма цена.
Поклон пред всички,които съдействат за реализирането на този проект !!!

"Имаме си един централизиран Бог, който осъжда желанието ни да имаме и да правим нещо, което не е по Неговата воля и в Негово име.
Бог е като едно бебе, което копнее за внимание и ревнува когато извърнем очи от него.
Защо Господ не ме завива нощем, това е въпросът ми"


Първо.Бог не е егоист.
Бог е най-великодушното "същество".Да ме извини Бог,но заради теб го наричам същество,а Той не може да бъде описан...
Бог е много ,много великодушен.Защото е създал за нас ,неговите творения един прекрасен,великолепен свят.
Помислил е до най-малкият детайл когато е сътворявал всичко-толкова съвършено и прекрасно !
Така че ,откъде си измисли ,че Бог би могъл да бъде егоист ?!
Дал ни е Слънцето,Луната,звездите...
Ако нямаше Слънце,какво бихме правили ?Как би съществувал светът без светлина и топлина ?!
Дал ни е прекрасна природа.Великолепно я е изрисувал с най-прекрасните багри,за да можем ние,Неговите творения да и се любуваме...
Дал ни е водата-най-чистото и най-нужното нещо,без което и един ден не можем да живеем.
Дал ни е реки,морета,океани...с пясъчнозлатни плажове...Напълнил е моретата и океаните с всемъзможни и несравними по красота морски твари...Сътворил е и безброй животинки в природата...

Кое му е егоистичното на Бог ?!
Егоисти и неблагодарници сме ние,хората,неговите творения...
Едва ли има по неблагодарни същества от нас...



Ако теб не те завива нощем е,защото ти не Го търсиш,и не Му вярваш...
Мен ме завива всяка нощ...И аз спя сладко ,сладко в Неговата нежна прегръдка...

Ето това е. Всички ние търсим на банацита мекото!


из "Четирите благородни истини"
Какво се опитвате да си докарате, talaz? Угода, наслаждение и някакво по вид щастие/кеф. Сиреч искате да обърнете всичко във ваша полза и да няма нищо във ваша вреда.
Сега това, което следва да ви напиша, може да ви се види много обидно, но не бива да гледате на него от подобен ъгъл.
Да, това което искате е израз на т. н. егоизтична природа на съзнанието. Абсолютен егоизъм - аз искам доброто - това, което ще ме ощастливи и би ме ощастливило евентуално и в същото време в никакъв случай не искам злото, което може да ме нарани и да ме направи нещастен, т. е. да страдам.
Да, това е егоизъм, но в него няма нищо лошо и той си е в реда на нещата, но в същото време този егоизъм докарва страдание, защото се сблъсква с егоизма на друг. Така се получава често, че две, или повече егоизтични природи/съзнания, у двама или повече човека, искат едно и също нещо/неща, напримерно сърцето на едно момиме, демек нейната любов, тя да ги обича, защото това ги прави щастливи, защото от това се чувстват добре и значими, важни, нещо в света, и чрез това излизат от състоянието на малоценност и незначителност..
Хората си мислят, че щастието зависи от това да бъдат обичани и търсят да ги любят, да ги уважават, да ги почитат.

Всичките игрички на човека, всичко, което цели да притежава в материален аспект, е за да се издокара същия този човек, като по-привлекателен, по-желан, за да може другите да го обичат и уважават, респективно и да не му нанасят вреда, а само полза/и.

Но кажете ми, talaz, ако вие сте безразличен към това момиче, дали бихате се чувствали щастлив, макар въпросното момиче да ви обича на 100%?
Не. Може като нищо да ви се дигне самочуствието, но няма да сте щастлив. Помислете!
Бихте били щастлив, истински, само ако вие изпитвате Любовта, ако живеете в нея, ако тя гори в сърцето ви. Да, точно тя е тази, която дава криле и която прави живота смислен. Не чуждата любов, а вашата, която извира от вашето сърце.

Сега, не мислите ли, с оглед на това, че бихме могли реално да сте независим човек, що се отнася до вашето лично щастие, щом то зависи единствено от това дали вашата собствена любов ще излира от вашето сърце?
Няма ли да сте сбободен човек в такъв случай?

Тогава няма да изпитвате ревност, нито ще се срахувате да загубите човека до себе си, защото ще сте осъзнали, че щастието е не в любовта, която ви се дава, а в любовта, която вие давате, зарад самата любов, а не поради корист / тънки сметки / задни мисли.
Кой може да отнеме любовта, която би могла да блика от вашето сърце? Нима смъртта, или раздялата? Не. Любовта е вечносъщетвувща.

Хубаво помислете и анализирайте всичко това, ето и моя съвет към вас, до колкото той ви е необходим в такъв вид.
Бъдете здрав и способен на живот/любов! Това е и моето пожелание!

Привет,Рассвет !

Повечето хора по света,си мислят,че да си успял човек,означава да си материално преуспял.
Борбата на огромна част от хората,почти на всички е в материалното преуспяване-пари,кариера,професия,образование....и т.н.
Всички препускат по този път,Пътят на първичните инстинкти.Физическото оцеляване,физическата удовлетвореност,на физическо ниво.
Но когато дойде осъзнаването,виждаш,че това не ти носи удовлетворение.Нито парите,нито имотите,нито къщите,нито колите,нито връзките,нито семейството,нито децата...
И започваш своето духовно търсене...
Само то ти носи пълнота...и удовлетворение на Душата...
Да ,истинският успех е твоето вътрешното богатство ,на твоята най-съкровена същност,твоята Душа.

Колкото един човек има повече комплекси,толкова е по суетен.
Това е от мои лични наблюдения.
Прекалената суета говори за някакъв вътрешен комплекс.

Колкото един човек има повече комплекси,толкова е по суетен.
Това е от мои лични наблюдения.
Прекалената суета говори за някакъв вътрешен комплекс.

Здравейте,скоро ми казаха,че Вярата и Логиката били несъвместими.
Вие,как мислите,за да вярва човек в нещо ,трябва ли вярата му да е сляпа ?
А ,за да вярва човек в Бог,не може ли тази вяра да е логически обоснована ?
Съвместяват ли се Вярата с Логиката ?
Как е по-правилно и по-логично да се каже:Аз вярвам в еди какво си,или аз зная за еди какво си ?

Ако в разсъжденията на Бог нямаше Логика,едва ли би могъл да направи този свят и всички същества и творения в него толкова съвършени.

Здравейте,скоро ми казаха,че Вярата и Логиката били несъвместими.
Вие,как мислите,за да вярва човек в нещо ,трябва ли вярата му да е сляпа ?
А ,за да вярва човек в Бог,не може ли тази вяра да е логически обоснована ?
Съвместяват ли се Вярата с Логиката ?
Как е по-правилно и по-логично да се каже:Аз вярвам в еди какво си,или аз зная за еди какво си ?