Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Този път съм сигурна, че ми изневерява, но не знам какво да направя!


Recommended Posts

Здравейте,

Преди време пуснах тази тема http://www.beinsadou...B0&fromsearch=1

Вашите съвети са ми бяха много полезни! Явно не са помогнали много за отношенията със съпруга ми / ще разберете какво имам в предвид като допиша/, но много ми помогнаха да погледна по друг начин на себе си и да се замисля за своите нужди и желания. Започнах като се гледам в огледалото да се усмихвам и като цяло се чувствах, по-силна, уверена и щастлива. ДО СНОЩИ!

В ръцете ми поподнаха разпечатките от телефоните, като до сега тази от единия телефон на мъжът ми не идваше в къщи, а в магазина и той лично си я получаваше, но вчера я бяха донесли с другите и аз ей така по инерция отварях наред. Като отворих тази от телефона на мъжът ми, какво да видя всеки ден звъняно на един номер и и всекидневно по няколко съобщения пак на същия номер. Набрах номера от телефона на съпругът ми и излезе името Вероника/Вальо. Като това Вальо предполагам е за маскировка. Разгледах разговорите и кратките съвпадаха с почивните му дни / предполагам са се виждали/, а по-дългите с работните му дни. Това за целия месец октомври. Попитах го какво е това, а той ми отговори ами каквото съм виждала разговори и съобщения нищо повече. Но никой не може да ме убеди, че е така, защото аз не бих контактувала толкова много с някой и то всеки ден само и само да си бъбрим, това го правя с майка си и една приятелка и като приключа с тях не изтривам разговорите и съобщенията ми. Той обесни че даже момичето не било от града, просто се чували, но преди време пътува уж по работа и го нямаше близо 12часа, за тогава каза че са се виждали, но ми се изрепка какво от това не ми бил изневерил просто си говорили. Много съм разстроена!!! Не знам какво да правя, сериозно обмислям варианта да го напусна. Не ме интересува толкова дали са правили секс или не, просто това, че той има нужда да говори, да се среща с други жени, а в същото време мен ме игнорира и се държи грубо и наперено. Това много ме обижда. Не знам какво да направя! Просто не знам, какво да очаквам, ако простя ще си кара така. Не искам такава връзка нито за мен, нито за децата ми. Искам силна емоционална връзка, между двама хора които споделят и радост и болка. Искам като има нужда да говори да говори с мен. А не като искам да говорим да му вадя думите с ченгел от устата, и постоянно да си търси причини да се цупи за това и онова. Понякога мълчи с дни без дори да знам защо. Не мисля, че това ще се промени. Той ми вика много емоционално приемаш нещата нищо не се е случило, нищо не се е променило. Това според мен е НАГЛОСТ. МОЛЯ ВИ ПОСЪВЕТВАЙТЕ МЕ НЕЩО. ТОЛКОВА СЪМ ОБЪРКАНА И ТОЛКОВА МИ Е МЪЧНО ЧЕ МИ ИДВА ДА............

Линк към коментар
Share on other sites

ВСЕКИ ЧОВЕК ИМА НЯКАКВА ПРЕДСТАВА СА СОБСТВЕНО ДОСТОЙНСТО.

ЗА ТОВА ,МОГА ДА ВИ ДАМ САМО ЕДИН СЪВЕТ- ПОСТЪПЕТЕ ТАКА, КАТО СОБСТВЕНОТО ВИ ДОСТОЙНСТОВО ВИ ДИКТУВА И НЯМА КАК ДА СГРЕШИТЕ.

ГАРАНТИРАМ ВИ.

Редактирано от д-р Тодор Първанов
Линк към коментар
Share on other sites

.... Но никой не може да ме убеди, че е така, защото аз не бих контактувала толкова много с някой и то всеки ден само и само да си бъбрим, това го правя с майка си и една приятелка и като приключа с тях не изтривам разговорите и съобщенията ми.....

Да, ама вашето поведение не е еталон. Хората са различни. Съпругът ви е различен от вас.

Но като гледам, вече сте взели решение. Мисля, че както д-р Първанов съветва, защитата на достойнството ви ще ви доведе до разбиране. Колкото по-активно го правите, толкова по-добре.

Линк към коментар
Share on other sites

Не ме интересува толкова дали са правили секс или не, просто това, че той има нужда да говори, да се среща с други жени, а в същото време мен ме игнорира и се държи грубо и наперено. Не искам такава връзка нито за мен, нито за децата ми. Искам силна емоционална връзка, между двама хора които споделят и радост и болка. Искам като има нужда да говори да говори с мен.

А замисляла ли си се, защо той не иска да говори с теб?

Защо всеки си мисли, че като се ожени или омъжи живота свършва и едва ли не, не трябва да общува с противоположния пол, да излиза, да се среща с хора, нещо толкова естествено, това е затвор, пък после що така. За всичко си има причина, нищо не става ей така. Явно е имал нужда от комуникация, нормална, и го е направил и няма нищо лошо. В семейството не го е намерил и го е потърсил навън.

И защо намесваш децата, това са отношения между теб и него, а не между него и децата?

Искам да те попитам нещо, ако искаш ми отговори на колко години сте се оженили, на колко години е бил той?

Последното ти изречение, което болднах лично на мен ми прилича на заповед, едва ли не го задължаваш да го прави, това адски много отблъсква!

Линк към коментар
Share on other sites

Здравейте, не съм взела все още никакво решение. За това и пиша тук. Това, което ще нарани съпруга ми най-много / а в момента така ми се иска да му причиня това, което той причини на мен/ е да взема децата да се махна и никога повече да не ги види. Чувствам се толкова обидена, наранена, предадена. Искам да разбере че не може да се подиграва с мен, че не можа да прави каквото си поиска само и само защото така му е скимнало. Че трябва да се съобразява с това, което е създал семейство, деца. Че аз не съм изтривалка, която постоянно да попива изсипаната помия отгоре и /точно така се чувствам/. Мисля си, че ако приема нещата такива каквито са, преглътна и продължим заедно това ще значи за него, че може да продължи да води живота, който си води и винаги да му се разминава. Това,което ме спира да си тръгна още на момента са ДЕЦАТА. Първо защото аз съм дете на разведени родители и винаги ми е липсвал бащата през годините. Моя беше пияница и редовно пребиваше майка ми. Когато реших да се задомя си обещах, че когато имам деца ще направя всичко по силите си те да имат щастлив и спокоен живот. До тук това го постигнах с цената на какво аз си знам. Но те имат баща, който е мил и грижовен с тях, осигурява ни финансово много добре и те са задоволени от всичко. Те дори и не предполагат за проблемите в момента и със сигурност ако ги откъсна от баща им това никак няма да им се отрази добре, а сащо така няма да мога да им осигуря стандарта на който са свикнали. Много ми е тредно, звучи объркано, но така и се чуствам. Не на последно място аз обичам съпруга си, и ако знам /не че има как да го знам/, че той ще промени поне малко тоношението си към мен и ще престане със интереса си към другите жени, бих продължила живота си с него и да се грижим и отглеждаме децата си. Късметче имаме две деца на дъщеря на 6г и син на 3г. Ако искаш прегледай предната ми тема, там съ написала как са започнали нещата http://www.beinsadou...B0&fromsearch=1

Лора Витанова, от 8г се познаваме със съпруга ми. Като са запознахме той беше на 35 и преди година някъде се беше развел с първата си жена /от нея има голяма вече дъщеря/, причината за развода им е че тя му изневерявала / първия път и простил, след втория последвал развод/. Като той лично ми е казвал, че и той и е изневерявал. За мен това нямаше никакво значение, те са били едно семейство, ние друго.

Относно това защо той не говори с мен съм се замисляла много пъти, но винаги съм го отдавала на това че е живял в такова семество. От разказите на майка му се е случвало баща му да и се обиди и да и мълчи по 6-7 месеца. Но въпреки това винаги съм се опитвала аз да подхващам разговорите, дори миналия месец по съветите от предната тема му обръщах постоянно внимание, опитавх се да бъда винаги секси и предизвикателна, сутрин му пожелавах преятен ден и приятна работа с целувка и още доста, пусках му съобщения, че го обичам че ми липсва и така. Определено не изпитвам не мисля че имам вина за действията му.

И още нещо към Лора, намесвам децата до там, че те влияят на решението ми защото за мен те са най-важното нещо и преди всичко ще взема под внимание тяхното добро.

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

Отново не е сигурно, че изневерява. Но ако продължите да проектирате пречупените през съмненията на ревността страхове в него, силно го тласкате към изневяра! Не казвам, че желанията ви за по-дълбоко общуване с него нямат резон - имат! Но ако страховете ви искат да го задължат, да отнемат вниманието му само за вас, той започва да се чувства окован и подсъзнанието му веднага търси спасително островче в друга жена! С това не казвам, че причините за ставащото са само във вас - със сигурност и той би могъл да положи усилия, за да подхрани взаимната ви любов! Но, питате вие, не той. Ако желае, да се включи - аз нямам нищо против!

Тук искам да включа две мисли на Алексей Бъчев, един много необикновен терапевт: "Ако много ти пука за резултата, спукан ти е резултатът!" и "Ако искаш нещо да ти е в кърпа вързано, дръж го развързано!" . Чувала сте и тази мисъл: "Ако отвориш вратичката на клетката на една птичка, тя полети, полети и пак се върне при теб - само тогава тя е наистина твоя!"

Според скромното ми мнение, до каквито и решения да стигате, добре е те да са взети на базата на спокоен здрав разум и чисто сърце! Сега огледалото на ума ви е силно "опушено" от ревност. А какво е тя? Една защитна агресия, гняв, зад които стоят страхови комплекси. Комплекси за отхвърляне и изоставяне, провал и малоценност, предателство и злоупотреба! Ревността е само едно защитно дразнене, компенсаторно "хапане" и гняв над тези и други подобни страхови комплекси! Сега ви пиша, без да чета предната ви тема, без да си спомням съвсем точно ситуацията. Ползвайте ситуацията за собствено израстване. Представете си какво би било, ако нямахте програми (комплекси), за които ситуацията да се захване. Бихте била спокойна и бихте се смяла на ставащото! Първо защото в огромна степен е вероятно "изневярата" да е само в съзнанието ви и второ, би ви "пукало" далеч по-малко, дори да е реалност!Тогава мъжът ви би виждал във вас една щастлива и спокойна, весела жена, със здрава вяра в себе си, с много чар и харизма. Тогава подсъзнанието му силно би искало да бъде с вас. Дори и понякога да му се случи да свърне от правия брачен път, да кръшне, вие бихте го приела сравнително спокойно, а той не би имал емоционална нужда от друга жена. Защото качеството на емоционалното общуване с вас би му давало всичко, което иска душата му! Сега, той вероятно също има трески за дялане - но това се решава в семейна терапия! Какъвто и да е изходът, според моя опит подходящата посока сега не е избързване с някакви крайни решения, а ползване на ситуацията за вътрешна работа по осъзнаване и стопяване на задействаните страхове! Когато се получи тяхната десензитизация, погасяването им, можете с помощта на здравия светъл разум и чистото си спокойно сърце да вземете правилните си решения! Сега когницията ви е изкривена, пречупвате всичко през страховете си, преувеличавате, катастрофизирате, скачате към заключения задоволяващи страховете ви, които незадължително са истинни. На принципа на субективното потвърждение намирате доказателства за тези страхове понякога и там, където те не съществуват! Изчистете страховете си - станете щастлива въпреки всичко! Тогава, когато сте спокойна и независимо радостна отвътре, една зряла самостойна личност - ако тогава той наистина изневерява, можете да си решите! Но засега, моята приятелска насока е - ползвайте ставащото за вътрешна работа - чудесна възможност е по изграждане на смело спокойствие и здраво психично ядро! Можете да кажете, че това не е лесно и че не е на моя гръб ставащото. Не е точно така - говоря ви от опита си - минавал съм през изключително болезнени ревности и от опит ви казвам, че точно тези преживявания могат да бъдат прекрасни стимули за растеж на самостойността на щастието! Защо не посетите терапевт за колкото е нужно сесии?

Опс, писали сме заедно - това мнение не е отговор на горното! :)

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

От съветите ви разбирам, че според вас най-добре е да го оставя да си прави каквото иска, в същото време да съм мила и любвеобилна с него и да се държа така сякаш нищо не се случвало. Не знам дали ще мога, не знам дали въобще някой ще може. Та аз като го погледна усещам само унижението, виждам наглостта му, подигравката. Че аз този ден като той е бил със сигурност с нея той ми го каза му звянах няколко пъти, малкото ни момченце също да му купи торта като се прибира, и аз се притеснявах дали всечко наред да не му се е случило нещо, а той в същото време се е забавлявал и лъгал лицемерно.

Линк към коментар
Share on other sites

Не! Така пречупваш възприемането и разбирането си ти!

Виж семейството си с този пиян и нараняващ баща! Такъв баща залага мъжки образ, модел за мъж, който е нараняващ, унижаващ, злоупотребяващ! Съответно тези дремещи програми (нараняващ мъжки образ-прототип в несъзнаваното) се будят лесно, припламват при сравнително малки или дори неутрални външни стимули и карат носителя им да вижда ставащото като ужасно, докато всъщност е възможно да е просто леко неприятно. Просто моделът за семейно функциониране, който е заложен в теб, започва да се проявява. Ако не погледнеш в себе си и не го неутрализираш, дали сега или след време, много е възможно този модел на принципа на самоизпълняващото се пророчество (кликни в и-нет, за да прочетеш какво е това, моля те) несъзнавано да те накара да се държиш така, че заложените в него параметри за болезнено общуване и развод да станат реалност! Затова ти казвам, че освен гредите в неговите очи, имаш сламки и в своите и би било добре да ги извадиш!

Той: по твоите два реда за семейството му, за обиденото мълчание към майка му, той също си носи известни програми! Неговото мълчание и липса на съпричастност в никаква степен не могат да се сравнят по нараняваща сила с пиенето и побоите на баща ти, но все пак имат силата да задействат и задоволят заложения ти семеен модел, през който да видиш взаимоотношенията ви пречупено катастрофизирано.

Защо не разкажеш повечко за собственото си и неговото семейство, за взаимоотношенията помежду родителите ти, между неговите родители, за възпитанието и отношението на родителите ти/ му към теб/ него?! Когато имам време, ще погледна и другата ти тема!

п.п.: усещам раздразнението ти през пространството! Можеш да оставиш да поулегнат малко емоциите или да счупиш две-три чинии в стената (къде на шега, къде не... :) ), след което да отговориш! Аз ти изпращам съпричастността си и светлината си!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

От съветите ви разбирам, че според вас най-добре е да го оставя да си прави каквото иска, в същото време да съм мила и любвеобилна с него и да се държа така сякаш нищо не се случвало. Не знам дали ще мога, не знам дали въобще някой ще може. Та аз като го погледна усещам само унижението, виждам наглостта му, подигравката. Че аз този ден като той е бил със сигурност с нея той ми го каза му звянах няколко пъти, малкото ни момченце също да му купи торта като се прибира, и аз се притеснявах дали всечко наред да не му се е случило нещо, а той в същото време се е забавлявал и лъгал лицемерно.

Здравей, разбирам обидата ти, нараненото ти достойнство и липсата на варианти за решение на проблема.

Пишейки тук, обаче, ти ще чуеш и ще получиш съвети и варианти свързани с теб, само с теб. Това е много хубаво, както ти сподели при първата тема, това те е провокирало да погледнеш по друг начин на себе си, да промениш СВОЕТО поведение, да направиш това което е за ТЕБ, но си го насочила към него с очакване за отговор.

Разбираш ли, ТОЙ проблем няма, поне така разбирам, за него проблем няма.

Има проблем за теб. Но твоя проблем е свързан с НЕГО. Как очакваш да решиш съвместен проблем в който едната страна липсва? Представи си, че двамата с мъжа ти сте в две различни стаи и ви дели дебела, масивна стена и ти му говориш, но тай естествено не те чува, ти се ядосваш, викаш, крещиш, но не получаваш отговор, не за друго, а защото той не те чува, зад дебелата стена, която ви дели.

За да те чуе и да разбере проблема, първо трябва да намериш пътя, към другата стая и да се озовете в една и съща стая.

Това обаче е трудния вариант.

По -лесния е , ако и двамата осъзнавате, че сте в различни стаи и заедно започнете да търсите пътя един към друг.

Това няма как да стане, обаче, ако той не осъзнава факта, че ви дели дебела стена, която му пречи да те чуе.

Та от цялото това образно описание, исках да ти кажа, че няма как да се реши проблема, ако той не признае, че има проблем и не изяви желанието да го реши.

Това не става с с разговори от твоя страна с други хора, двамата заедно трябва да започнете разговори както по между си, така и със специалист, който бързо ще ви посочи пътя към изхода от проблема.

Много хора цял живот не успяват да се погледнат от страни, те са се затворили в определена рамка, в която им е удобно и си живуркат доволно до края на дните си. За да породиш желание у съпруга си да се погледне от страни и да пожелае да признае проблема, и да търси изход от него ти трябва провокация.

Дала ли си му варианти между които да избира, поставила ли си въпроса като избор.

Защото .....да, на него просто това положение може да му е удобно. Не може или не иска да излезе от рутината, а ти ще се съсипеш в тази рутина, какъв е изборът?

А заглавието на темата е много категоричен извод, за нещо в което не си сигурна. Помисли за това.

Редактирано от didi_ts
Линк към коментар
Share on other sites

Орлина Баев, може би сте прав. Не знам защо, но наистина виждам нещата ужасни.

Моето семейство: Майка ми имаше с баща ми 18г брак. Като от както помня, баща ми винаги се напиваше жестоко, много често пребиваше майка ми и почти всеки път като са напиеше и я пребиеше ни гонеше от къщи, като не рядко и изхвърлял вещите ни. Като отрезнееше се почваха молби към майка ми колко много я обичал, как не можел без нас и тя отново прощаваше и се връщаше при него. Така 18г, като накрая вече аз настоявах да се разведат, и си спомням като вчера последния път като майка ми реши да му прости и да се върне при него, аз плаках цяла нощ и още си ги спомням как бяха седнали до мен на леглото и ми обещаваха да ми купят колело и че всичко ще е наред от тук нататък. Не си спомням след колко време точно, но последва пак старата песен, поредния побой, майка ми влезе в болница и още кънтят в ушите ми думите на доктора " Какво ти се случи Иванке? Тя каза ами паднах от стълбата защото така беше свикнала винаги да прикрива действията на баща ми, а той и каза ти ли падна или някой те бутна" и те най-после се разведоха. Не знам защо помня още тези неща та от тогава са минали повече от 15 години. Последните думи към баща ми бяха, че никога няма да му простя това, което ни причини и че вода да поиска да го видя, че се влачи пред мен няма да му дам. Баща ми вече не е сред живите, почина от инфаркт, сам. Майка ми е добре, БЛАГОДАРЯ НА БОГА и се радвам, че е до мен.

Семейството на мъжът ми: Над 45г брак, в неговото семество почти няма никакви емоции, това целувки, прегръдки, много рядка гледка, дори и към децата. Свекъра е философ по всичко може с часове да изнася лекции. За него идеала за семейство е жената гледа децата, всичката домакинска работа, мъжът изкарва парите. Когато децата им станали на 10г тя изявила желание да започне работа и започнала, а той след това 6-7м не и говорил въобще. След това тя поработила малко и спряла и така до ден днешен. Той много често мълква така даже, в повечето случеи тя казва че не знае защо. Ама така си карат. Даже си спомням, че като се роди дъщеря ни, и ние решихме да я сложим да спи в детска стая, не при нас, той се беше развикал на свекървата как може такова нещо амлко бебе да спи само, а тя ми казала да ни остави да правим каквото смятаме за правилно. тогава си спомням, че пак беше млъкнал за дълго време. Иначе по празници винаги се събираме, ако някой от семейството има нужда от нещо винаги са на среща и винаги помагат много. Не знам дали има връзка с живота, който е водила свекърва ми, според мен има на 100%, в момента е болна от Рак. Като, никога не е пила, не е пушила, имали са финансова възможност и се е хранила добре и здравословно. Сега се лекува с алтерантилва медицина и се надявам и вярвам, че ще оздравее.

Линк към коментар
Share on other sites

Не се опитвайте да го върнете, госпожо.

Всички ваши опити ще бъдат тълкувани като външна намеса и ще си намира поводи да се държи все така горделиво и наперено.

В момента изживява нещо и вие нямате власт над това. Всеки има нужда да изживее някакви си свои душевни пътеки и ако някой счита че душата е собственост на някой друг понеже е сложил подпис, жестоко се е самозалъгвал.

Ако бяга в момента от вас, то той не бяга точно от вас, а от себе си.

Вие нямате власт над този процес, освен да навредите с намесите си. Само можете да се молите той по-бързо да осъзнае нещо, което той сам търси.

Линк към коментар
Share on other sites

Ще си позволя да разкажа един случай, който звучи като виц, но показва, че и на нас терапевтите не бива винаги да се вярва .

Беше преди 7-8 години. Потърси ме жена, която каза, че иска да започне терапия при мен защото ревнувала безпричинно съпруга си. Тя каза , че съмненията за изневяра са се появили преди 5-6 месеца. Когато споделила със съпруга за това, той я убедил, че в живота му няма друга жена. Понеже съмненията и продължавали, по негова идея тя започнала психотерапия за да ги преодолее. Жената беше доволна от работата си с терапевта , но понеже той щял да отсъства продължително, тя искаше да продължи започнатото при мен. Сподели и, че от около седмица съпругът и рязко е сменил поведението си и е станал много напрегнат и неспокоен. По този повод искаше да запише час и за него. Попитах я , сигурна ли е, че той ще поиска среща с мен, но тя каза ,че както той е убедил нея да ходи на психотерапевт , така и тя ще убеди него да се консултира с мен.

Няколко дни по-късно жената ми се обади. Каза , че часът за съпруга и отпада и ще дойде само тя. Позаинтересувах се какво е станало и тя ми каза, че предната вечер съпругът и е казал, че наистина си има любовница и се изнася при нея, като любовната му връзка е започнала доста преди жената да се досети за нея.

От този случай, а и от други подобни се убедих,че инстинкта на съпругата /става дума за двойки с по-дълъг семеен живот/ е нещо много по-точно от това, което ние, страничните хора мислим, независимо какво сме учили.

Линк към коментар
Share on other sites

Мила ducha, от всичко, което сте написали досега, разбираме само за връзките и предпочитанията на вашия съпруг. Прави ми впечатление, че вие не говорите много за себе си или когато го правите, то вашият живот почти изцяло е отражение на неговия. Имате ли свой личен живот, преживявания, контакти, интереси, занимания, които не са свързани съв съпруга и семейството ви?

Редактирано от Донка
Линк към коментар
Share on other sites

<p style="margin-left: 40px">Донка, от както се роди дъщеря ми, аз не се занимавам с нищо друго освен гледането на децата, изцяло съм поела домакинската работа, като винаги съм се старала да свърша колкото се може повече с  мисълта че като правя повече, ще получа повече. Кърмих дъщеря ни до 2г и 9м, а синът ни до 2г и 10м, това само по себе си говори, че съм постоянно с децата. Помощ свързана с гледането им не получавам от никого дори и от баща им защото той работи, майка ми също, а свекървата е болна. По желание на мъжът ми не пусках дъщеря ми на градина до като стана на 6г тази есен, защото според него в градините децата се разболяват и не ги гледат както трябва. Аз не бях на това мнение, още повече че имах вече болезнена нужда да оставам поне за малко без децата. Много ги обичам, но това че съм денонощно с тях ми идваше в повече. Но и с това се примирих, защото си мислех, че така като изпълнявам всяко желание на съпругът ми така ще си осигуря повече внимание и уважение. Отадван разбрах, че това не евярно и че всеотдайността ми не действа така, но просто нямаше вече как да променя нещата и си карах така. Преди месец като стана проблема с писанията му във фейсбук от предната тема, реших, че е време нещата да се променят.Не че можеха много, защото както написах постоянно със поне с едното дете и от задълженията покрай тях и домакинската работа, баща им, просто не ми оставаше много време. Но все пак зпочнах да гледам по позитивно на всичко и реших, че ще работя в тази посока. Записах се на Йога, ходих два път като през този 1час и половина баща им трябваше да заведе дъщеря ни на урока си по народни танци и да гледа малкия. Точно на третото ми ходене мъжът ми се развика, писна ми от тази Йога, аз ще си намеря и аз занимания и по 5 часа няма да ме има. Това направо ме втрещи защото той и без това по цял ден го няма без значение дали е на работа или почива. Никога до сега не е оставал с двамата сам, дори и само с единия освен ако нещо спешно не се е наложило да отида на лекар. Но аз категорично заявих, че продължавам с Йогата да се настрои, че ще трябва да гледа малкия. Въпреки, че сега покрай този скандал пак не мога да ходя защото баща им в момента е болен и почти не си говорим заради случилото се. Така че общо взето занимания които не са свързани със семеството ми нямам.</p>

Линк към коментар
Share on other sites

<p style="margin-left: 40px">....винаги съм се старала да свърша колкото се може повече с мисълта че като правя повече, ще получа повече.

....Но и с това се примирих, защото си мислех, че така като изпълнявам всяко желание на съпругът ми така ще си осигуря повече внимание и уважение. Отадван разбрах, че това не евярно и че всеотдайността ми не действа така, но просто нямаше вече как да променя нещата и си карах така.

Така че общо взето занимания които не са свързани със семеството ми нямам.</p>

Благодаря за искреността! :)

Како точно имаш предвид, когато казваш следното: Отдавна разбрах, че това не е вярно и че всеотдайността ми не действа така, ? Какви според теб са причините твоето първоначално предположение да се окаже погрешно? А как по-точно според теб действа твоята всеотдайност?

просто нямаше вече как да променя нещата и си карах така

Кои неща смяташ или си смятала, че трябва да промениш? Какво ти е било и сега ти е необходимо за да го направиш? Какво ти даде основание да мислиш, че не притежаваш сили или възможности да го направиш?

Освен йогата, с която си започнала да се занимаваш, какво друго според теб би могло да бъде твое лично занимание? Какви контакти с хора извън семейството мислиш, че са нормални и полезни за една жена в твоето положение? Мислила или си за своя професия, имаш ли някаква специалност, образование, занаят или нещо такова, с което би била полезна на хора вън от семейството, на обществото?

Линк към коментар
Share on other sites

Прочетох

как са започнали нещата http://www.beinsadou...B0&fromsearch=1

Съшия съвет от онази тема го давам пак.

Има някъде йога за деца и родители, ходи там заедно с децата.

Имаше и друга сиситема - чаткалина ... и още нещо, ще го намериш в нета, също може да се играе с деца. На 6 г. детето ще е щастливо от това, а и тригодишното може покрай по-голямото да се включи и да подражава донякъде дори в обикновената хата йога. Може да помолиш да си играе настрани на една постелчица каквото иска, без да пречи.

Винаги има начин.

Бъди себе си, а мъжът сам ще рещи, дали иска да бъде такъв, че да го харесваш. С тези семейни модели, които сте наследили,( Орлин ги обяснява по-горе) ще е геройство, ако успеете да запазите брака и да го хармонизирате ... но е възможно и си заслужава.

(Мога да ти помогна и лично с алтернативни методи, от София съм.)

Линк към коментар
Share on other sites

Здравей! Предлагам да комуникираме на 'ти" - аз лично недолюбвам 'вие' - много ми е клиширано и дистантно!

Възможно е да е изневерил, възможно е да не е изневерил. Това е само външно заявеният и случващ се или не факт, връхчето на айсберга във функционирането на семейната ви система! Аз съм сигурен, че дори да го е направил, ти си готова да простиш и продължиш, стига да видиш в него желание и усилия за промяна! Та, пак казвам, това е само външно заявен конфликт, зад който стои цяла несъзнавана маса от "подводни' психични движения, които ще спомена по-долу!

Не знам защо, но наистина виждам нещата ужасни.

Моето семейство: Майка ми имаше с баща ми 18г брак. Като от както помня, баща ми винаги се напиваше жестоко, много често пребиваше майка ми и почти всеки път като са напиеше и я пребиеше ни гонеше от къщи, като не рядко и изхвърлял вещите ни. Като отрезнееше се почваха молби към майка ми колко много я обичал, как не можел без нас и тя отново прощаваше и се връщаше при него. Така 18г, като накрая вече аз настоявах да се разведат, и си спомням като вчера последния път като майка ми реши да му прости и да се върне при него, аз плаках цяла нощ и още си ги спомням как бяха седнали до мен на леглото и ми обещаваха да ми купят колело и че всичко ще е наред от тук нататък. Не си спомням след колко време точно, но последва пак старата песен, поредния побой, майка ми влезе в болница и още кънтят в ушите ми думите на доктора " Какво ти се случи Иванке? Тя каза ами паднах от стълбата защото така беше свикнала винаги да прикрива действията на баща ми, а той и каза ти ли падна или някой те бутна" и те най-после се разведоха. Не знам защо помня още тези неща та от тогава са минали повече от 15 години. Последните думи към баща ми бяха, че никога няма да му простя това, което ни причини и че вода да поиска да го видя, че се влачи пред мен няма да му дам. Баща ми вече не е сред живите, почина от инфаркт, сам. Майка ми е добре, БЛАГОДАРЯ НА БОГА и се радвам, че е до мен.

Не знам колко сиблинги (братя и сестри) имаш и имаш ли изобщо. Правилото е, че според личната реакция на детето, един и същ изходен родителски стил на възпитание може да заложи различни характери. Примерно ако детето реагира пасивно подчинително, би развило характер изцяло като този на майка ти - мазохистичен, получаващ внимание и илюзия за обич през нараняване - емоционално или не само. При това такав апсихика несъзнавано търси нараняване и го привлича чрез поведението си. Ако обаче реакцията е борбена, защитаващата се детска психика би развила черти на характера, които в някои отношения и до някаква степен твърде много приличат на тези на домашния насилник. Това, което чета и чувствам в теб, е че имаш елементи и от двете, но с по-голям дял на мазохизъм. Подобна реакция в психологията се нарича амбивалентна, колебаеща се между самопотискащо подчинение и отхвърлящо гневно отричане и "зачеркване" на събудилия психомеханизмите човек (в случая мъжът ти). Преживяванията от детството ти карат подсъзнанието ти (дългосрочната ти памет) да вярва, че ако се нагоди, угоди и вмести в желанията и изискванията на важния за него човек, ако саможертва себеотричащо собствените потребности и нужди заради другия, ще получи приемане, хармония и обич. Това са несъзнавани механизми, ръководени автоматично от подсъзнанието! Такова поведение на загуба на себе си и личните си потребности обаче води до постепенно трупане на вътрешно напрежение, тревожност, неудовлетвореност, недоволство. На човека започва да му се струва, че "значимият друг", за когото прави жертвите, не го разбира и уважава, не задоволява нуждите му от щастие. Това за жалост освен субективно преживяване, често се превръща в обективен житейски факт. Факт, който обаче е всъщност причинен от сигналите, които дава такъв човек на другия. Когато дълго време се стремиш да се нагодиш и впишеш прекомерно в критериите на другия и така губиш себе си, ти даваш на подсъзнанието му сигнали, че си незначителна, че си по презумпция наличен сателит задоволяващ нечии нужди, но без свои собствени. Съответно човекът дори без да иска, започва да се държи с теб като с придатък на себе си, а не като с личност. Така обективизиралите се вътрешнопсихични движения събуждат вярвания за отхвърляне, неразбиране, предателство, изоставяне, злоупотреба и т.н. Ако психиката е типично мазохистична, човекът започва още повече да се стреми да се нагоди, с което още повече губи себе си и задълбочава целия порочен кръг. В теб мазохизъм има, определено! Но и доза насочена навън борбена и агресивна критика, която в момента се проявява защитно! Ако си говорим само за теб, лично, основният ти фокус, който би решил пъзела на психиката ти и би я превърнал в щастлива и спокойна, е здравото асертивно заявяване! Себезаявяване на мига и на място, спокойно и с такт, с дипломация и женственост, но и твърдо и решително! Осъзнаване собствената значимост и задоволяване на собствените желания, нужди, потребности, удоволствия и радости - в емоционален, сексуален, социален, професионален план! Имайки такава психика, реакцията на околните към теб също ще се промени автоматично! Нашите подсъзнателни процеси са свързани, макар и съзнателно да не го долавяме директно и промяната в собствената ти психика води до промяна и на умовете на хората наоколо ти, както и на отношението им към теб!

Семейството на мъжът ми: Над 45г брак, в неговото семество почти няма никакви емоции, това целувки, прегръдки, много рядка гледка, дори и към децата. Свекъра е философ по всичко може с часове да изнася лекции. За него идеала за семейство е жената гледа децата, всичката домакинска работа, мъжът изкарва парите. Когато децата им станали на 10г тя изявила желание да започне работа и започнала, а той след това 6-7м не и говорил въобще. След това тя поработила малко и спряла и така до ден днешен. Той много често мълква така даже, в повечето случеи тя казва че не знае защо. Ама така си карат. Даже си спомням, че като се роди дъщеря ни, и ние решихме да я сложим да спи в детска стая, не при нас, той се беше развикал на свекървата как може такова нещо амлко бебе да спи само, а тя ми казала да ни остави да правим каквото смятаме за правилно. тогава си спомням, че пак беше млъкнал за дълго време. Иначе по празници винаги се събираме, ако някой от семейството има нужда от нещо винаги са на среща и винаги помагат много. Не знам дали има връзка с живота, който е водила свекърва ми, според мен има на 100%, в момента е болна от Рак. Като, никога не е пила, не е пушила, имали са финансова възможност и се е хранила добре и здравословно. Сега се лекува с алтерантилва медицина и се надявам и вярвам, че ще оздравее.

Виждаш, че отношението на съпруга ти към теб като към придатък на печката, кухнята и прахосмукачката има корени в собствения му семеен модел! ...

Освен чисто интрапсихичните (семейния му модел) и интерпсихичните (взаимодействието му с твоята даваща му сигнали за неглижиране и пренебрегване мазохистична психика), има и външни, социални фактори, които тласкат поведението на мъжа ти! Това е масовото установяване на разврата като норма на междуполово общуване от една страна и силно изтънелите и вече с много неясни граници и параметри "стени" на семейното гнездо, система. За разврата ясно - просто е рекламиран ежесекундно от всички медии. В интернет има хиляди сахтове, където з аминути човек може да се свърже с представител на противоположния пол и след час да има интимни отношения с него. Ако преди порното беше приоритет на финансово силна индустрия, сега има хиляди двойки, мъже, жени, които се държат буквално като проститутки (женски или мъжки такива) пред уеб камерите си... Това са силни послания, които някакси трудно "се връзват' с представите ни за традиционно семейство.... Та, семейството... Какво сега го задържа във вече бившата му роля на "основна градивна социална тухличка"? Църквите, поне християнските такива, показват изумителен догматизъм и вместо да бъдат функции на Божественото в човека, стават функции на догмите и управляващите си апарати. Църквата масово вече не играе сериозна роля в задаването подходящи параметри за семейно съжителство. Държавата? Не мисля -посланията на държавите с епредават през медиите. Те са нейно "оръжие" за държане на народа в подчинение чрез "хляб и зрелища". Та, медиите ясно показват отношението на държавите, поне на западните, към семейството - разврат, съжителство за няколко години и развод и т.н. Социалните тенденции може би? Те са най-неясните по отношение на брака! Докато преди само 20-на години, а на запад до преди 30-на, мястото и ролятан а мъжа и жената в семейството бяха доста ясно определени, сега не са никак ясни. Понастоящем границите на междуполово и въобще за човешко общуване в семейната система са изключително размити и неопределени! Всичко се променя с огромно темпо - не казвам, че за добро или за лошо, но се променя. И засега бъдещето на семейството въобще не изглежда розово... Както и да е, това са глобални и широки теми!

За вас! Можете да промените всичко - ако го искате и двамата! Първо, искате ли да сте заедно? Ти искаш ли да бъдеш щастлива и себеотстояваща се жена? Защото можеш да бъдеш само след няколко месеца терапия! А той иска ли те такава и желае ли да осъзнае и промени собствения си модел за семейно съществуване? Ако и двамата го искате, посетете успешен терапевт! Питайте негови клиенти, сравнете, изберете 'своя човек" и го посетете! Можете, всичко можете! Стига да го искате - и двамата! Дори той да не желае промяна, ти можеш да промениш параметрите на собствената си психика така, че взаимодействието и със света да пречупва реалността в хармония с желанията на душата ти! Тогава можеш със светъл и ясен ум и спокойно съзнание да вземаш решенията си - с или без неговото участие!

Редактирано от Орлин Баев
Линк към коментар
Share on other sites

×
×
  • Добави...