Viva Caselli

Защо не бива да премълчаваш? В живота трябва да си тактичен и това ти коства на моменти много. Преди една седмица един близък роднина. Два пъти по възрастен от мен започна да споделя своите планове за това как ще направи ремонт на една селска къща, която е на майка ми! И как ще се събираме заедно, как децата му ще ходят с приятели да почиват в тази балканска къща. С други думи това беше брутална гавра с майчиното наследство. Представяте ли си? Говореше какъв цвят ще са стените, външната изолация, че площадката трябва да се разшири. Беше толкова нагъл, какъвто си е бил винаги, че в плановете му не присъстваше ничие мнение, освен неговото, което мнение се съсредноточаваше в мечти за бъдещото върху чужд за него обект!!! Бяхме се събрали на маса и разказваше това на всеослушание пред всички. Бяхме около 20 души. Ясно е защо премълчах. Защото щеше да се случи нещо, което би засегнало майка ми и останалите. Защото сме събрали като хора, а щяхме да се разделим като животни подплашени от изтрел. Всичко отмина и се разделихме благополучно, както трябва да бъде. Но понеже премълчах седмица след случая ( снощи ) сънувам следното. Първо, че съм в една стая с него, във въпросната къща. Той е седнал на леглото, а аз силно крещя: Няма да ми се месиш в личния живот, защото ще ти счупя краката. Той, един такъв жалък и защитаващ се гузно, казва: Ама, аз не исках... аз просто си приказвах... това е за добро. А аз съм така изпълнен с гняв, че докато бяхме на масата преди една седмица го чувах какво приказваше, а в съня ми въобще не обръщах внимание на оправданията му и каквото и да кажеше беше засичан от мен със страшни заплахи. Хващам го за гушата и крещя силно. А лицето му станало кърваво червено, но аз не спирам да го стискам за гушата. Обиждам го и удрям с дясната си ръка. Заслепен съм и изпитавам удоволствие от това, че го унищожавам! После сънувам непознати лица, с които сме в един отбор. Войници сме и в някаква гора търсим да убием някакъв човек. Не е тоя моя роднина, но този човек, разбирам, тълкувам, след като се събудих, че е негово олицетворение. Аз не успях да му простя за думите, които изрече преди седмица. Те са ме наранили ужасно силно и са се забили надълбоко в мен. Забравил съм за случая, но подсъзнанието ми не е и чрез тоя сън е дошло да ми каже, че имам проблем и трябва да го реша. Бил съм длъжен да защитя майка ми, но от лицемерие или учтивост не съм го направил. Достойнството и честта ми са били потъпкани. Един път от него и втори път от мене. Бях жесток убиец в съня си! Това беше моето наказание, че премълчах и не защитих майка ми. Днес му се обадих по телефона и му казах въобще да не си прави труда да купува материали и наема работници. Казах му, че нито аз, нито майка ми има желание да прави той ремонт. Отговаря ми, че вече бил поръчал материали, на което му казвам, че не ме интересува. Затварям. Звъннал на майка ми и разказал за разговора ни. Майка ми звъни на мен и ме пита защо съм направил така, но вътрешно се радва и е успокоена. Тя ми е споделяла, че иска тая къща аз да оправя, а не друг. Тя е жена, затова премълчава и търпи, но вътрешно е наранена и я боли, защото знае, че нейния баща нямаше да допусне точно този човек да променя къщата. Затова отсекох със закъснение, че няма да позволя друг да оправя нещо, което съм длъжен аз да оправя.

Темата е една възможна версия даваща отговор на въпроса защо хубави и млади момичета избират(?) стари и съсухрени мъже? Ще да е заради гласа, а не както носи мълвата: имали много пари и незнам си какво още...

"От каквото възникват всички неща, в същото се превръщат по силата на необходимостта. Защото поради своята нечестивост те търпят наказание и получават възмездие едно от друго според мярата и времето." Анаксимандър

http://www.youtube.com/watch?v=DgIrv-JH8ak&playnext=1&list=PL321BCA9F839641AF&feature=results_main http://www.youtube.com/watch?v=K5tWL7tTu5Y&feature=related http://vbox7.com/play:88a28677 Как само се движат саксофонистите!!! Сякаш убиват всякаква умисъл и те принуждават просто да гледаш. Дори не мечтаеш. Гледаш и слушаш! Така спокойно и истинско...

"Чашата е от полза, когато е празна!" Джиду Кришнамурти

Да се вменява на вегетарианците, че отказът им от месото не е правилна постъпка е абсолютно малоумно твърдение! Лично мнение.

Умреляк, какво точно искаш да кажеш? От какво не си доволен? За какви физиологични нужди и последователи става на въпрос?

Ако те попита някой, какво съм бил за теб? Кажи му само приятел. Нека да не знае всичко. Не му позволявай да се радва и тъгува. Да се радва, че не сме намерили сили да продължим. Да тъгува, че съм те имал първи. Ако меланхолия те обземе, когато жалния глас на саксофонът те подсети за мен, просто се сети, че си ме имала. Има ли смисъл да се питаш. Защо живота ни раздели? Нима е важно, приятелко моя? Младостта си отдадохме един на друг, скъпа! Това е смисълът, че щом сме били заедно, пак ще бъдем! Гореща следа, която е в тебе и в мене.

Случило се преди 30, 40 години... Радостен един човек възкликнал пред приятели. Имам за вас една радостна новина. - Повече виетнамци няма да идват в България! Изумени приятелите му попитали. - Защо? Отговорил. - Ем, защото последният дойде днес!

Писмо до едно неродено дете, Ориана Фалачи, журналистка и писателка Ориана Фалачи Една бъдеща майка води монолог с нероденото си дете. Говори му в какъв свят ще се роди. Как ще мине живота, ако се роди момче или момиче. Какво е отредено на жените и мъжете. За мъките, разочарованията. За радостта и любовта. Че трябва да търпиш и понасяш. Размишлява върху въпросът има ли право да роди, без да е чула съгласието на бебето в утробата си. Казва на детенцето си: " Изритай ме, дай ми някакъв знак, че ме чуваш!" Разкъсва се между дилемата да направи аборт или да роди, без да е попитала! Знае, че е късно и размишлява, за да държи в трескаво напрежение себе си, но дълбоко в себе си усеща, че няма как, че не може да посегне на живот, който не й принадлежи. Затова се чувства длъжна да роди, каквото и да й коства това, тя е съгласна да поеме вината, ако един ден детето й възроптае срещу живота. " Дано да се родиш момче! ", е мисъл появяща се няколко пъти в кратката книга, но и тайничко мечтае за момиче. "Студът ми минава, сънят ми минава, щом казвам, че животът съществува – самата аз се чувствам жива. Виж, светва някаква лампа. Чуват се гласове. Някой тича, отчаяно вика. Но другаде се раждат стотици, хиляди деца и майки на бъдещи деца – животът нямаше нужда нито от теб, нито от мен. Ти си мъртъв. Може би и аз умирам. Но това няма значение, защото животът не умира." Това е края на книгата. Мисля, че много точно го е казала - животът не умира!!! Който иска да я прочете, е нужно да си я закупи. Няма я онлайн. Но със сигурност няма да съжалява. Ориана е страхотна мислителка! Красива и смела, каквито жени все по-рядко се срещат.

Има! По National Geographic, в поредицата "Табу" гледах как мъж след работа захапва биберона. Играеше си с колички, гукаше, спеше в кошарка и казваше, че това именно детайлността му спомога да забрави кой е и за какво се бори. То затова е табу, защото е гнусно и отблъсква. Иначе аз също съм потъвал в спомени, при това често. Трудно е да си независим от спомените си. Толкова много щастие и радост са ти носили и сега да ги спуснеш в ямата, сякаш са нещо ненужно. Спомените са като съчки в огъня. Колкото повече съчки ръгаш в огъня, толкова по топло става. А, казват, не греят. Те са оная омая, която ти дава илюзията, че всичко е било някога, че всичко е било наред някога. Хубаво е да си спомняш. Чел съм някъде от един позитивен учител, да отпиеш глътка чай и да се вглъбиш в себе си. Да погледнеш пейзажът пред теб, да осъзнаеш, че всичко е тук и сега. Този миг да наречеш Бог! То е същото. Ако тук и сега е Бог, то миналото какво е било? Нима не е било тук и сега, само че преди години? Тоест спомените може би не са ония конкретен случай, а копнеж да върнеш лентата назад, преди да се скъса и да умреш. Вкопчване в живота и неистово желание да просъществуваш възможно най-дълго. Кой може да даде гаранция, че има нещо отвъд? Да не си останем с убедеността, че има нещо там някъде ние си спомняме, връщаме се назад, мислим, пресъздаваме чувства и случки, копнеем по отминали моменти...Това е парадокс. Мечтая за светло бъдеще, а ме разтапя тъмното минало! Вкопчваме се в живота, че изминал или не той е единствен и сам по себе си Бог. Поне в това сме напълно сигурни и убедени.

" Гневът от окултно гледище е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гняв. „Гневете се, но не съгрешавайте.“ Някой път трябва да се гневите, да развивате тия центрове. Трябва да има малко гняв. Някои не се гневят. У гневливия човек се заражда енергия да работи. Някои от вас смесват честолюбието с гнева. Честолюбието е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно* чувство; щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се. Един извади револвер, и ти извадиш револвер – браниш се. " Петър Дънов, Малките случаи

Тъкмо близостта е основната причина да съм по-искрен и да не спестявам какво мисля за човека отсреща. Но такъв е живота, че трябва на места да си тактичен, просто защото истината не би решила ничий проблем. Би докарала куп негативни емоции и за изричащия истината и за изобличения. Дънов е казал, че истината е операция без упойка. Ставали сме свидетели на моменти, в които истината е рушила и очиствала всичко лошо, но са малко случаите, когато истината е побеждавала. Човек осъзнава своята погрешност. Знае много добре задните си помисли и какво цели...Изрича куп лъжи и е фалшив с всеки и по-всяко време, за да постигне каквото си е наумил. И намери ли се някой, който да излезе и да го заклейми, само и само да не излезе черен пред себе си, а и пред другите започва да отрича наслагвайки още по-голями лъжи. На близките си хора съм казал, че ако ще ме лъжат да е за нещо дребно. Започнат ли да ме лъжат да едро това ще е краят на всички ни. Поклон пред тея хора, които са намерили тая сила, която да ги тласка винаги и само към истината. От такави хора няма лошо да видиш. Срещат се все още. Повечето не са никак религиозни, дори са простовати, но са ценни и са истински приятели!

Това е съвет отправен към мен от една просветлена жена. Вярвам, че ще ти свърши работа. Четири реда описват цялата ситуация! Успех!

Ако става на въпрос за оная прослойка гласувам ЗА, с високо вдигнати ръце и с абсолютно чиста съвест! За мен това е подходяща мярка и не виждам нищо варварско и крайно. Преди време си имах вкъщи котка. Мине се не мине време и малки пакостници превземаха дома ми. После идваше момента, когато започвах да се чудя как да ги разкарам. Най-вече ме мъчеше мисълта, дали ще попаднат в добри ръце? Трудно се намираха хора, които искат да гледат коте, а още по-трудно, такива за които съм сигурен, че са отговорни и ще отгледат котето с любов, че нищо няма да му липсва. Не исках да се чувствам виновен за съдбата им, но не исках и да кастрирам котката. А и ония клип с ония, който с подарените котета хранеше питона си още толкова беше внесъл съмнение в мен. Измъкнах се от ситуацията като подарих котката на едно момиче. После тя я отвела на ветеринар, за да я кастрира. Сега като се запитам кое е правилно? Да ражда и да обрича в неизвестност котетата или да й се отнеме правото да ражда? Е, избирам второто. Разбира се, най-удачен вариант ми се струва раждането на едно или две потомства и след това кастриране. Струва ми се по-малък грях. Това е от мен. Повече няма да се включвам в тая тема, че ако се тръгне натам накъдето тръгнах аз и още няколко други, ще се наложи да бъде заключена.

Който пуска нови теми и пита е в стрес! Той е в дълбок потрес, той е болен! Който пуска нови теми има вродена тежка олигофрения! Който пуска нови теми е нужно да посети психиатър! Въпроси: Усещате ли я в себе си? Мислите ли да посетите психиатър? Защо мислите, че това не е вярно? С практическа обосновка. Извинявам се, че не отговорих на поставените въпроси, но затова пък ми изникнаха нови. Който реши може да отговори.

Има един фундаментален и прост въпрос, чиито отговор е основа, за това какво следва да се случи! Мисълта мислещият ли е? Ти трябва да отговориш сам на себе си! Мислите, които текат през главата ти твои ли са??? Ако са, какво искат от теб тези мисли? Ако не са, защо за Бога са там? Препоръчвам ти да опознаеш себе си и да се изгубиш в себе си! Това е твоето спасение! Не ти трябва нищо и никого, докато не разбереш какво се случва с теб! Не желай нещо, което не знаеш какво е и за какво ти е! Аристотел казва, че морална отговорност може да се вменява само на хората, които имат огромни познания и знаят що е морал. Същото е и с теб. Глупостта ти идва оттам, че не си способен да бъдеш отговорен пред себе си, защото не знаеш каква е твоята същност. Искам приятели, казваш. И сам на себе си вменяваш отговорност и започва едно болезнено дълженствуване: да търсиш такива, а не си наясно вменената отговорност, че не трябва да си сам твоя ли е? Плод на твоите мисли ли е или е чужда мисъл? Мъката се заражда в теб, когато си вмениш отговорност, защото тази вкаменила се в теб отговорност не е твоя, а чужда. Ти не я познаваш, тя е наложена отвън, затова не можеш да се пребориш с нея. Защото е невъзможо да воюваш с нещо, което не познаваш, не виждаш, не знаеш нищо за него! Установи истинската си самоличност! Тя е твоята първа приятелка! С нея си родил, с нея ще умреш! Успех!

http://www.youtube.com/watch?v=WgldGHu0WXA Inseparabile, за теб!

http://vbox7.com/play:f08aca39 Вечно красивата и никога неостаряваща(!), госпожицата на блуса вечно пееща блус! И румънската девойка с блестящата интерпретация!

Нещото, което винаги ми е подсказвало с какъв човек си имам работа са очите му. В слънчевия сплит не съм усещал напрежение. Умът ли действа или интуицията идея си нямам, но досега не съм се подвеждал от личната си преценка за човека, с когото разговарям. Изяснявам, че не е задължително определен от мен човек като лицемер да бъде такъв и за останалите. Просто се радвам, че себе си не съм подвеждал. Последния път едно съседско дете показваше снимките от абитуриенската си на съседите от улицата. Понеже с приятелката ми бяхме на беседката, та и ние се включихме в зяпането на снимките. Момичето ме попита: "Познай коя е на добрата ми приятелка", сочейки снимка, на която е тя, заедно с още четири момичета. Посочих едно от момичетата и тя с възхищение каза: "Как позна?". Просто в очите на онова момиче се четеше, че е момиче, което става за приятелка. Вътрешно усещане помагащо ми да бъда прецизен в преценките си и по този начин да избягвам взаимоотношенията си с хора, които биха ме разочаровали.

Ето поименно съвременните душмани на Ботев и Левски!!! Възмутени и длъжни, крайно огорчени българи са предприели кампания по установяване на адресите им! Но както всяка група с подобна насоченост и тази е била изтрита!

Защото осъзнах, че не аз съм човекът, който има право да съветва точно този потребител. Видя се, че no_self e постигнала просветление. Аз и повярвах, почувствах, че не лъже, че не е парадирала. Реших, че ще е глупаво от моя страна да я задържам. Тя е искала да помогне на останалите. Това е била нейната мисия. Просто уважих решението й, без да натрапвам жалостни молби. Ако един ден се появи бих я приветствал с нескрита радост, но да я поучавам в решенията й не смятам, че е редно.

no_self, преди да си постигнала Самадхи искам да ти кажа, че се радвам, че съм познавал просветлена жена, макар и да не ми е харесвало просветлението, така както съм го разбирал. Ще ми липсваш! http://www.youtube.com/watch?v=5f_1d2zyjaI