Viva Caselli

Въобще Бог май не е личност. И май всичките свещени книги ще се окажат човешки писания. Дали християните живеят по Божията воля или по нечия човешка? Изчезва някоя древна цивилизация и заедно с нея изчезва и Бог. За какво са всички тези сделки и споразумения в светите писания? Такъв ли е Бог? Човекът като Бог трябва да престане с молитвите! Да ги замени с действия. Ако Бог може всичко, ако е въздесъщ и справедлив, тогава защо не повярваме, че и ние можем същото? И защо е по-удобно да се надяваме, че някой вместо нас ще ни помогне, ще помогне и на ближния ни? И защо да се молим, когато не знаем на какво и на кого се молим? Знаем единствено какви сме ние и знаем много добре, че можем, че сме способни на много. Може би с времето Бог ще отпадне и хората ще направят света по-добър, без да твърдят, че е перфектен и че шефа отгоре си знае работата. Човекът като човек... Ние знаем - помагай на бедните, прощавай на престъпниците... Защо въобще е нужно да мислим, че проявяваме добродетелите си, когато помагаме на бедните и прощаваме на престъпниците? Това ли е Бог? Не, това е изкуствено създадена измислица, при това човешка. Измислица, измислена от някой си или от група хора, които имат нужда от бедност и престъпност, за да доказват добродетелите си и за да манипулират хората дирижирайки разумът им. Ами, ако няма бедни и недохранени, ако няма и престъпления, тогава няма да има нужда от милостив и справедлив Бог. Безгрешен свят, в който Бог е тук и сега, пък нека животът бъде един!

Не, никак. Дори чувството за справедливост се е изпарило до степен, че българинът не смята оскърблението спрямо личното достойнсто за грубост. Какво да кажем за нараненото чуждо?! Предпочита да се заблуди омайно и да не се ядосва. Той е готов да жертва цялата си личност, а основна цел е намирането на собствена тишина. Нашенецът е способен да плаща данък тишина, мир и спокойствие, независимо какво му отнема този данък. Оприличавам българската реалност с тази в Африка. Пресичането на огромна река. Милионно стадо антилопи, а във водата дебнат крокодили. Целта е отсрещният бряг. Там е тишината. Ако минеш хубаво, ако ли не - късмет. Падналите в прегръдката на крокодилите...те просто са нямали късмет.

Направило ми е впечатление, че българинът много обича да се обединява покрай раздаването на безплатни кебапчета. Ех, може да има вкъщи какво да хапне, ама бута се, бута в тълпата! Та, нали и това е обединение. Сигурно така си мисли проправящият си път през тълпата. Или съседът. Ще отиде да подкрепи Левски или Цска, но заговориш ли му за ГМО или шистов газ те гледа тъпо и му идва да ти тегли една псувня. Българите сме си обединена нация. Как ще се разобединим?

Аз не одобрявам утехата и упованието в Бог. Също и разкаянието, когато е системно, а грешката - повторена многократно. Дори писах преди време много сходен текст със зададения в темата. Често пъти зад вярата и надеждата в силата Му се крие човешки страх. Човек трябва да проумее, че "страхливецът умира всеки ден, а смелият само веднъж". Но не защото да си страхливец е срамно, а смел - достойно. Защото животът губи смисъл, ако не се научим да отстояваме човешките си права!

Съмняващият се - Как може Господ да е милостив и справедлив? Справедливостта наказва злината и поощрява добрината, а пък милостта предполага прошка и отвръща на злото с добро. Сблъскат се два фундаментални принципа със статути на закон. Как е възможно Бог да е справедлив и милостив, след като двата принципа са взаимно изключващи се? Вярващият - Бог е извън ума, затова може. Той затова е Бог - защото може! Форумни лъвове търсят истината (сбит преразказ).

Кант пише -"На нас ни отреден разум като практическа способност, тоест като такава, която трябва да има влияние върху волята: но истинското предназначение на разума трябва да бъде да създаваме една воля не евентуално като средство за друга цел, а една сама по себе си добра воля".

http://www.vbox7.com/play:14b2c7b5

Ходихме с приятелката ми на Ивановските скални църкви и на входа един дърворезбар...И Натали вика да си купим нещо. Леле, като почна тоя човек да ни обяснява по какво да различаваме оригинала от ментето. И почна да говори срещу свой колега, също майстор занаятчия, също занимаващ се с дърворезбарство, продаващ същите творби на метри от неговата сергия, че неговите изделия били ментета. Казва, ако няма една дървена ваза двойно дъно Боже опази и се кръсти и ни поглежда през очилцата със свинските си очички, драматизирайки излишно. Имах чувството, че е работил дълго време в " Сълза и смях ". Чист манипулатор! Не беше достатъчно това, че хулеше против колегата му, ами излезе и циник. Обръща се към Натали, пита я дали разбира от майтап. Още не отговорила, той започна следната история...Продавал в София и дошли при него баба и дядо. И дядото подарил на бабата едно чуканче за лук, с пожеланието, когато си чука лука да си спомня как я е любил на младини. И се хили мазно и наблюдава подмолно реакцията ми! Това беше връхната точка на моето търпение и последва скандал, но всичко се размина само със няколко анатемосвания от моя страна, защото беше възрастен и си купихме една ваза от този до него, само и само напук да му направя. Но след като се качихме по стълбите и влязохме в дупките( скални църкви) ядът ми отмина. Гледката от върха е невероятна! Споделих тази история, защото и аз мисля, че няма никакво значение дали човек е творец. Има много художници, които са опорочили човеците в картините си. Имаше една картина, в която някой беше нарисувал човек, а за крайници беше избрал конски копита!

Съгласявам се, че е въведен такъв закон и признавам, че съм се отнесъл в определението си за педофилията, но аз оставам нащрек и не се отричам от думите си, че е напълно възможно браковете между гейове да донесат негативи за обществото и не мога да съм сигурен, че нямат користни подбуди. Така че оставам да бдя, готов да извадя меча на истината, за да съсека измамата!

В България пък един съд осъди двама души. Защо? Син на политик бутнал двама пешеходци. Единият пешеходец го осъдили, че се е опитал да проникне в колата през предното стъкло и е нанесъл значителни материални щети, а другият пешеходец го осъдили, че е избягал от местопроизшествието, тъй като го намерили на 25 метра в някакви храсталаци и решили, че е направил опит да се укрие.

Inatari, защо тогава искат от мен да призная нормалността им? Аз не съм ли в правото си да кажа, че не одобрявам исканията им? Мисля, че любовта, която излъчват един към другиго е с ниска енергийна честота, защото тя е плод на заболяването им. Казах в един предишен пост, че много водещи психолози и психиатри са на мнение, че хомосексуализмът е психично разтройство - вродено или придобито впоследствие. Не искам да ги избивам и не ме мисли за хомофоб. Уважавам свободата им до момента, в който не решат да злоупотребяват със свободата на нормалните хора.

Може ли мъжът да бъде жена или жената мъж? Заблуда е това - тяхната любов, защото удоволствията изпитвани от хомосексуалните им контакти са с ниска енергийна честота, която не може да бъде наречена любов. Да не позволим техните искания за брачни съюзи помежду им, защото е твърде възможно да действат със задни мисли желаейки не толкова равни права, колкото съсипването на брачната институция! Мисля си, че добият ли това, за което претендират ще се наложи да дадем правото и на педофилите да сключват бракове. Защото ще излезе един педофил в някое предаване и ще каже: " Приятелката ми е на 16-сет, а аз съм на 25. Искаме да сключим брак, но не ни позволяват, а се обичаме. " После ще бъде ред на зоофила. Той пък ще поиска да встъпи в брак с кучето си и ще изтъкне доводи, че кучето го обича. Накрая ще се появи някой толерантен и всеразбиращ болката и мъката във всички онези душици със сексуални девиации и ще каже: "Кой има правото да определя кое е редно и кое не?" Нека си съжителстват заедно, но нека не ме притискат да одобрявам връзките им и да ги считам за нормални.

Ок, няма първо да те ангажирам, а после да се съмнявам. Но no_self, благодаря за споделените знания!

Inatari, не го приемай лично, но ти си човекът, който извърта дискусиите в посока осъждане и вменяване на вина. Значи ти си добра, защото приемаш хомосексуалните двойки, а аз съм зъл, когато казвам, че не е приемливо да им се дава подобен статут. Сега знаеш ли какво ще се случи? Ще влезе Vorfax в темата, ще се изкаже по-остро провокиран от теб и темата ще бъде заключена. Аз съм написал по-горния си пост с възможно най-голяма внимателност, само и само да се води мирен спор. Незнам доколко съм успял, но поне съм се опитал да се придържам към това правило. Бих те помолил да премахнеш предрасъдъкът в теб, че несъгласието към група хора и ограничаването на свободата им е осъждане. Не заради друго, а за да може всеки да се включва в темата и да си казва мнението.

Разбира се, че споделям същото мнение и за лесбийките. Няма начин да се създаде семейство с подходяща структура и нормални взаимоотношения в семейства от еднакви полове. Просто подобно съжителство е в разрез с заложените в нас ценности. Дете отрастнало в семейството на хомосексуална двойка неминуемо ще загуби представите си за достоен живот и няма да е способно да се идентифицира и опознае сред обществото. Дори е възможен тотален крах на умствените му способности и изпитване на отвращение към хетеросексуалните двойки. Също толкова силно отвращение, каквото има по-голяма част от населението към хомосексуализмът. Нека не забравяме, че много водещи психиатри, психолози... определят хомосексуализът като вродено разтройство или придобито впоследствие.

no_self, ти се занимаваш с просветленията и все пишеш за тях. Възможно ли е според теб изпадането в някакво по-висшо състояние и тотална загуба на "Аз" идеята. Може ли да се случи това на земята и знаеш ли подобни случки? Мисля, че всички онези думи за просветление описващи случващото се с човек след просветление, са само догадки и някак си не вярвам, че смъртен човек може да се докосне до просветлението. Искам да кажа, че може да знаем какво е, да предполагаме и вярваме, но не можем да го постигнем. Тоест има ли хора в днешно време, които са победили умът? Победа като описаната от теб в темата: "Що е да си просветлен". Можеш когато имаш време и ти се занимава да приложиш разкази на наши съвременници достигнали просветление, ако се сещаш за такива случаи.

Църквата казва, че докато към тези мними общества се проявява любов и милосърдие няма да може да се отърсят от грехопадението. Гейовете трябва да се обърнат към Бог и да променят мирогледа си, да се разкаят искрено, за да получат спасение. Далеч съм от мисълта, че църквата трябва да бъде последна инстанция, създателка на морални догми и не твърдя, че моралната взискателност налагана от нея трябва да бъде следвана неосъзнато и сляпо, но в случая заставам зад нейните думи и усещам, че либералното отношение, царящо напоследък към гей обществата може да застраши сериозно сигурността на децата ни и да доведе до упадък на моралните устои и добрите нрави! Гражданите трябва да застанат твърдо против хората, чиито обединяващ интерес е само и единственно перверзията! Сигурен съм, че в плановете Господни не влиза този - създаване на трети пол! Защо да заблуждаваме себе си наричайки гей парадите израз на демократична свобода, когато носят със себе си единствено и само слободия? Едно дете се нуждае от майчнина обич и бащина закрила. Поради тази причина смятам за абсурдна идеята да позволим мъж и мъж да сключват брак, да осиновяват деца и да си играят с любовта разпределяйки я на майнича и бащина!

Имаше една крилата фраза: " Вярвам, защото е абсурдно, ако беше достоверно щях да знам " Май е редно да се спомене, че много подхожда на всички ни тази фраза. А пък на едно място срещнах въпрос отправен към някакъв учител, той гласеше: Има ли смърт след самата смърт? Говореше се, че натрупвайки душата опитност умира и отива на по-горно стъпало и така до безкрай... Но все трябва да има някакъв край. Такъв описан от no_self.

Според един човек "Аз" изчезва след смъртта. Той не отрича, а напротив приказва, че е вярва в съществуването на висша сила направила възможно нашето появяване и допълва, че не е атеист, но и твърди, че " Аз " съществува само на земята. Описва смъртта като край. Няма задгробен живот, ад, рай, прераждания... Раждането и смъртта, промеждутъкът между тях е полеизявата за Аз-ът, и тъй като това е вечен процес вечен остава и Аз-ът. "Вътрешностите на рибата хвърляте в боклука и забравяте за тях. Същото става и след смъртта. Умирате и забрявате, че сте живяли!"

Ех, ти все едно пишеш от отвъдното. Така убедително и ясно звучиш! Но no_self, аз не мога e да се разделя със себе приживе. Едно е да мисля върху това, което пишеш, а съвсем друго да се опитам да го постигна. Аз на този етап си оставам себе си и ще си защитавам онова, в което вярвам. То е доста по различно от насоките давани от теб и е трудно да обърна себе си и отношението си към случващото се след смъртта. До след смъртта! ... и други желания, не само това.

Когато паднат тези атрибути. Говоря за след смъртта. Аз-ът какво ще представлява? Как ще е неопределим? Няма ли пак да бъде Аз в някаква по-висша форма? Тоест няма да има осъзнато усещане, че сме нещо индивидуално!?