Viva Caselli

Човек не трябва да губи онази велика сила в себе си - чувството за значимост. В каквато и позиция да се намира винаги трябва да знае, че има глас, глас, който може да бъде изявен. Един глас носи толкова сила в себе си, колкото гласът на велик мъдрец. Толкова силно искам момент на яростна съпротива, ясни цели, главозамайващо съпротивление срещу покварата. Всъщност аз за това живея. Но това е друга тема, в която не искам да забърквам " себе си то си ", та да не излезна; аха, да, да - точно тази мисъл в теб ! За да подкрепя думите си, колко силен всъщност е човешкия глас ... И изведнъж - глас, който се издига над всички, глас силен и като че ли не от този свят: „1798. На един висок баир се намирам сега, сам в едно пусто село, наричат го Алванитохори. Виждам снеговете и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и ми притъмнява. Виждам небето мътно. Но как да се защитя, къде да намеря спокойствие, та да ида там да живея? Обръщам се към изток - едра градушка ме удря. Обръщам се към запад - и той ме застрашава. Обръщам се на север - и там гърми и се святка. Тичам към юг - и там е смрад. Виждам вълци как силно тичат и зверове как се нижат - всички побеснели и раздразнени. Обръщам се към небето със сълзи и извиквам: искам свобода в тая неволя!” Това е великия глас на един отец, в чиято душа е съзряла искрата на бунта. Един историк преведе това велико творение на старобългарски, след това помолих една моя приятелка, която има изящен почерк, да го увековечи с черно мастило върху бяла хартия. Сложих в рамка творението и го закачих на стената в спалнята, така че съвсем съзнателно, когато заспивам, когато се будя, да ми бърка в очите. Това е незнаен глас, затова пускайте гласът си и търсете правата си. Хора - значими сте!

Темата си е много на място. Точно в тази тема няма излишна детайлност. Потребителят изказва своето възмущение и съпричастност именно посредством детайлността. Истината не трябва да се спестява, защото ще донесе в нечие сърце тъга. Нали именно съчувствието е добродетел. Истината не ме плаши, каквото и да е тя. Напротив - не си я спестявам. Подкрепям този начин на изказване и с двете си ръце. Наистина е жалко в каква заблуда живеем. Едно кубче сирене колко трагедия носи в себе си. На няколко пъти се опитвам да се откажа от месото, но просто отпадам и ставам като парцал. И все пак съм сигурен, че не е далеч времето, в което няма да слагам в устата си нечие страдание. Дотогава ще съм виновен.

Кавалерството ще си остане благородна постъпка. Но то трябва да се проявява в случаите, в които жената не би могла да се справи сама. Тогава кавалерството е на място, фалшът го няма. Кавалер е човекът, който създава в жената усещането, че тя е самостоятелна и независима, а не негова притурка. Кавералът е анонимен джентълмен, който с постъпките си бяга от показността. Когато кавалерът забележи правостоящ човек в градския транспорт не е нужно да го погледне в очите, за да каже: " Заповядайте, седнете ". Кавалерът просто става и съвсем спокойно отстъпва мястото си, без да отдава някаква значимост на постъпката си, значимост няма. Кавалерът не натрапва своята любезност, не очаква благодарности. Не търси внимание, не избира пол, просто кавалерства.

Колко ниско паднахме ! ! ! Милионер със сто предишни съпруги е наречен от много близка " приятелка " : " О, той е страхотен кавалер ". Говоря за предаването, в което милионерът си търси жена. Какви са идеалите на това тъпо племе. Нелепи са, повярвайте.

Следователно моя собствен път към Бог е: Няма прераждане, но има Бог. Няма лошо в този мой собствен път към Бог.

Не вярвам в прераждането. Че душата се ражда, за да е безмъртна е факт, но живота сам по себе си, какъвто и да е на Земята е добър и лош. Вярвам, че след смъртта душата губи връзка с този свят, за да живее в друг. Моята душа няма влезе в друго тяло. Тя си е моя и ще си остане моя. Каквато и да е, но в друг не е била, а и няма да бъде! Тя ще е на друго място, за да си получи присъдата, каквато и да е тя! Има край, в който вярвам, затова смъртта не ме плаши. Просто защото знам, че има абсолютно справедлива присъда. Всеки ще плати. Свидетел ми е Бог!

Дядо ми ( по майчина линия ) преди да издъхне лежа доста време на легло. На финал вече го беше пипнала склерозата. Нито познаваше, нито помнеше. Аз бях малък ( 11, 12 г. ) и помня как питаше майка ми: " Кое е това войниче ", виждайки мен. Брат му на дядо ми почина, когато дядо ми беше на легло обсебен от склерозата. Излишно беше да му казваме, че брат му е починал. Той не познаваше собствената си жена ( баба ми ), та брат си ли щеше да познава. Те не се бяха виждали дълго време. Бяха скарани. И тогава стана нещо странно. Майка ми влезе в стаята му с една шепа лекарства в ръце. Той не познаваше и нея. Винаги я наричаше с различни имена, но тогава я позна, каза: " Танюшке, знаеш ли кой е умрял ". Майка ми леко се сепна, когато дядо изрече името й, но му отвърна: " Кой ", а той каза: " Владо, брат ми ". Майка ми се уплаши, треперещите й ръце изпуснаха хапчетата на пода. Извика почти истерично: " Кой ти каза ", а той: " Който е трябвало ми е казал ". Майка ми настоятелно и заплашително го попита отново: " Кой ти каза ", но беше късно, склерозата го стисна и ясния разсъдък изчезна, така както се беше появил - за секунди. Беше адекватен точно толкова, за да каже, че брат му е починал, за да познае майка ми! Не вярвам, че мъртъв човек може да осъществи контакт с жив. Разделям двата свята и не допускам, че е възможно смесването им. Склонен съм да вярвам обаче, че той по някакъв начин усети липсата му от този свят. Или просто всичко това беше една случайност, която се прояви.

Глупости са това. Не бързайте да ме ...Глупости са за мен. Аз съм просто човек. Идеите не съществуват в готов вид. Никъде в пространството не седи конкретна идея, която да бъде уловена от откривателя й. Не вярвам, че нещо си е поставило в пространството идеята за възможното проявление на : самолета, влака, оръжието, совалката. "Тази вода не може да бъде в чашата, ако някое същество не я поставило там" Това е факт, но защо висшите интелигенции ще принуждават човечеството да открие, че водата може да се постави в чаша!? Не мисля, че някой ни ограничава по този конкретен начин. Истината е по - проста. Водата си стои. И ние сме свободни да измислим чаша, за да я поставим в чаша. Да измислим басейн, за да поставим в басейн. Водата е тук, за да проявим дадената ни възможост къде да я сложим, но ние не сме ограничени в избора си къде да я сложим, не и по такъв конкретен начин.Според мен ние сме ограничени до някаква степен. Няма в бъдещето нищо материално поставено. Материализмът е наше дело. Слаб съм когато говоря за духовното пред други личности, но все пак. Бог е сътворил дух. Качества на духа. Някак си не вярвам в Бог материалист, който постави в пространството възможното провление на пистовия мотор, прахосмукачката, дистанционното ... Бог изгради една ограничена материя. Земята с нейните богатства. Даде ни възможността да открием тези богатства и да ги използваме както сметнем за добре. Даде ни алуминий, даде ни и желязо. Факт. Но Бог не постави в пространството самолета или пък танка. Бог ни даде правото да проявим духът си свободно, не постави нищо материално ( определен предмет, определена химична реакция, определена идея), което да бъде открита от нас. Постави водата, а ние измислихме подводницата. Постави земята, а ние измислихме багера. Желязната руда не носи идеята, че може да се превърне в нещо повече.Нищо не носи. Тя просто си седи в недрата на Земята. Идеята носим ние. Понякога добра, а понякога зла. Оттам нататък ние сами измислихме златните накити, диамантените пръстени, палтото от бяла мечка. Някак си много нисша ми изглежда интелигенцията, която постави пред нас идеята, че лисицата може да седи и на врата ни! Вярвам, че има Бог. Ние сме под него. Не изключвам възможността за проявата на друг живот съществуващ едновременно с нашия. Дори съм склонен да вярвам, че има по - висши създания от нас. Вярвам в извънземното съществуване. Но не вярвам, че висшите същества дирижират разумът ни. Не и по този материалистичен, строго определен начин.

Да ти кажа омръзнало ми е от такива "горко на всички", "огненото езеро" и тем подобни. За какво да отговарят Адам и Ева - за любопитството си ли? И ако смъртта беше толкова страшна или грехът, Бог не би позволил да ядат от дървото на познанието, но след като им е позволил, значи е имал план и за в двата случая. Като не исках детето ми да пипа контактите ги запечатах с капаци, че да не може да ги достигне, за да не умре. Бог да не е по-малко умен от нас? Какво след смъртта? Нищо вечно няма и смъртта не е вечна. Не знам какво ще има след смъртта и идея си нямам. Но кого ще следваш ако и тези, които се правят на Богове, не са наясно? Представи си, че слушаш уж Бог, а се окаже че не е Бог и уж ти говорил за вечен живот, а после се окаже, че си затворен във времето и пространството отново. Кой ще ти гарантира? Разминаваме се. На мен пък ми е писнало от такива, които постоянно говорят за прошка. На себе си дават прошка, а и на останалите.Кои се правят на богове? Има един Бог. Вярвай, че Бог позволява и забранява. Въпреки че го казах сто пъти, ще го кажа още веднъж. Бог не забранява, не позволява. Той дава възможността човека да си забрани или позволи. Ако пребия в тъмното някоя беззащитна баба, взема и парите, но доживея до 80 - сет годишна възраст. А за капак и спечеля няколко няколко милиона от тотото, та да имат децата ми жилище и спокоен живот.Та, Бог много ми е чудно как ще ме е наказал? И много ми е чудно защо онова дете беше пометено от пияно камикадзе? Да не ми намесиш кармите и онези изкупвания от други животи, 'щото глупости са това! Бог на Земята не наказва! Това е истината за мен. И понеже усещам, че започваме да се повтаряме мисля, че е редно да спрем тази тема. Поне аз така ще направя. Благодарен съм, че затвърдих за пореден път вярата си. Благодарение на темата ти. И само да вметна. Гледа ли онзи смях? За Станиславовия конкурс "Умна и красива " говоря.Видя ли какво става там. Какви страшни вакханалии се сътворяват. И понеже цената на това, което извършиха организаторите няма да платят на Земята, ще я платят след смъртта. Бог безпристрастно ще отсъди присъдата им след смъртта. И понеже хората избраха да пляскат на това масово морално клане и те ще бъдат въвлечени и поставени под отговорност след краткия им престой на Земята. Дали от любопитство, похот, забавление хората избраха да са съпричастни към този страшен конкурс за мен няма значение. Отговорността, че избраха си е тяхна. Моя, че не избрах, а се отвратих! Бог ще произнесе тежката си присъда. Дотогава ще вярвам, че съм прав.

Казвам и вярвам, че Бог сътвори човека. Даде му свобода. С действията си, безразличието, съучастничеството всеки ще напише своята автобиография. Не е възможно да надрастнеш Бог. Самата мисъл дори е стряскаща. Казвам човека да не стреми да иска от Бог това и онова. Бог ни даде и това и онова, за да се опитаме да проявим човешкото в себе си. Смъртта не е край, а вечно начало. Не мисля за след смъртта, а изказвам позиция. След смъртта тежко и горко на всички с уж малки и незначителни грехове. Грехове, които хората приеха за невидими ще се накажат по ужасен начин. И мен ме интересува точно това. Променям каквото мога сега, защото след смъртта няма да има: " аз не съм ... ". Друго ще има! Мисля, че се разбрахме. Благодаря за пожеланията! Аз пък се чудя какво лошо ли нередно има в това да вярваш в нещо и да го следваш? То излиза, че книжките не са вярни, че нашите убеждения - непоклатими не са вярни. Точно в тази тема никой никого не обиди, а напротив - всеки беше достатъчно искрен, за да си каже какво мисли. Много е просто всичко: Във форума едни превеждат от английски, други изповядват своя религия, трети преразкат, а някои просто цитират. Всеки да си търси истината. Предубедено или не всяко лично мнение, лично следване си тежи. Който иска да вярва, който иска да не вярва.

" Никъде не е казано, че Бог на Земята не наказва. " Защо трябва да е казано? Не може ли да се проумее и без да е казано? Не държа да съм фактор с мненията си. Те са си мои. Не изземам функциите Му. Бог няма да те подничи. Защо да го прави? Бог не е институция, а свобода ( на Земята). Какви последствия? Последствията са наше дело. Мислиш, че Бог осъжда затворника или го помилва? Аз не мисля. Бог ли трови децата с наркотици? Бог ли наказва дилъра, когато конкурентната " фирма " му реже ухото? Това са наши дела. Наши грехове. Сега, това колкото повърхностно мнение, е толкова просто и разбираемо. Поне за мен. Не искам, а и не знам дали ще ми се отдаде да пиша с дълбоки прозрения и странни думи. Бог сътвори белия мак, за да бъде цвете, а не опиум ( наркотик ). Белия мак е Божие творение, а извличането на опиум от него човешко дело. Човека избра вместо да се радва на полето от бели макове, избра да се радва, но възползвайки се от белия мак. Белия мак е навсякъде, защото човека реши така. Бог избра място, в което белия мак да вирее, а човека го превърна в дози. Дози, които с едно позвъняване се доставят. Можеше да се радва, но друга радост избра човека. Уж по - силна. Ако Бог беше вмешател на Земята всяко зло би трябвало да се наказва от Него. И всяко добро да се поощрява от Него. Моята философия е, че човек се ражда. Избира сам пътя си. Умира. После вече Бог съди. " Сега първо трябва да те питам какво разбираш под думата "човек" - осъзналият се човек или неосъзналият се, който се приравнява с егоистичната природа? " Човек според мен трябва да търси постоянно грешки в себе си. Нещата, които са толкова незначителни и безобидни са тежки престъпления, които ни правят съучастници. Да осъзнаваш значи да разграничаваш. За мен това значи. Усещам, че в мен има едно свръх предозиране. Давам си сметка, че е възможно понякога да съм прибързан в наказанията. Може и това да е тежка вина, но ми трябва време и думите на човек, в който да се вслушам. Надавям се да живея възможно по - най правилен начин. За мен. Колко съм бил прав ще узная след смъртта. " Ако знаех какво ще преживявам на Земята предварително отпреди десетки години, щях да предпочета смъртта. Теб не те ли наказва на Земята Бог, за нищо?" Какво преживяваш? Бог не те наказва, когато се почувстваш жертва, когато се почувстваш наранена. Хората правят това. Нали казах в един предишен си пост, че ако поискаш може да избереш смъртта, но не го правиш, защото осъзнаваш тежкия грях в самоубийството. Мен за какво да ме наказва. Аз сам се ограничавам. Сам избирам да съчуствам, да презирам. Бог ли ме наказва, че вече втора седмица съм с температура? Не, не ! Не ме е наказал Той. Бог ли наказва праведния поп, когато се разболее? Бог не дели и не наказва на Земята! Истинското наказание ще бъде в деня на Страшния съд! Пак ти казвам. Споделям какво мисля аз. Това дали съм далеч от истината ще прецени всеки сам за себе си. Както аз прецених други.

Виждаш ли колко просто е всичко. Ние много добре знаем същността на живота. Избирайки смърт ние не избираме живота. Смърт избираш когато в желанието си да си свободен опрощаваш свои, а и чужди грехове. Онази френската песен: " Parolle, parolle, parolle, parolle, parolle, parolle, parolle ... " Човек в стремежа си да се оправдае е способен да съчини цяла плеяда от думи. Защо ще се опрадваш? По - добре виж грешката си и не я допускай никога вече. Осъзнатата грешка е по - вероятно да ти бъде опростена, но допуснеш ли я отново жалко за теб. Имаме свобода и сме поканени да изберем живота или смъртта. Толкова е лесно!

Слушам, Mel!

Влизайки в циганската махала виждаш хиляди неграмотни и тук -там циганин с костюм. Какви са циганите? Ами неграмотни. В това обощаване няма нищо лошо или обидно. Това е истина. Понеже от сто цигани десет знаят таблицата е по - уместно да обобщим, че са неграмотни. И когато видим интегриран циганин това ще е изключение от правилото. Всички жени са ..., освен нашите майки, но да не забравяме, че и те са жени. Наполеон явно е бил женомразец. В това обобщение няма никаква истина. Има леки жени, но повечето не са леки. Затова считам това обобщаване за пълна глупост. Обобщенията понякога са на място, а понякога граничат с лудостта. Всеки лесно може да разбере кое обобщение е на място.

dcveta, ще ме извиняваш, че няма да отговоря поотделно на въпросите ти. Просто ще се опитам да синтезирам мнението си, за да се получи адекватен отговор. Ако искаш в следващия си пост бих отговорил и на въпросите ти. Бог създаде свят, в който даде на човека човешка свобода. Това сътвори Той. Бог не ограничи по никакъв начин човека със заповедите си. Бог просто даде на човека възможността да се ограничи. Бог каза: " Не убивай ", но Той не отне свободата на човека да не убива. Каза: " Не прелюбодействай ", но не отне правото на човека да прави безразборен секс. Бог на Земята не поиска от човека подчинение. Той просто даде на човека да избере дали да се подчини. Не на Него, а на човешкото в човека. Ето ти пълна свобода. Можеш да правиш всичко. Бог не ти забрани да лъжеш. Той просто ти даде правото да избереш. Лъжи, убивай, изневерявай, кради. Бъди спокоен, че Бог няма да ти прати инфаркт, няма да ти прати болно дете. Няма да ти прати случайно подлхлъзване по стълбите и нелепа смърт. Бог на Земята не наказва. Той наказва след смъртта. А дотогава всеки е свободен да прави каквото сметне за добре. За да се отличи човека на Земята трябва да избере, а не да се подчини. Да избере как да живее. Даде на човека съвест, за да говори с нея, за да не и обръща внимание. Той просто даде съвестта, а човека избра как да я използва. Дали ще я използва, за да се възползва или за да извлече полза човека сам избра. Да, да! Няма нищо предопределено, нищо начертано, няма път, по който трябва да минеш. Има свободна воля. Не е Бог, който натовари дадена личност с някаква мисия. Бог не товари. Той просто даде свобода. Пророческата дарба се прояви в Нострадамус, но Бог не го задължи да отдаде живота си на пророкуване, скициране, дълбоки пророчества. Той просто му даде правото да избере. Всичко, което се случва около нас не е Негово дело. Наше дело е. Той сътвори света, а ние сътворихме случващото се около нас. Той не създаде църквите. Ние ги създадохме. Той не създаде затворите. Ние ги създадохме. Всеки да усети свежия вкус на свободата, всеки има това право. За едни свободата е силна музика и поглъщането на десет кебапчета. Свобода е да продадеш тялото си на задната седалка в нечия кола. Да се смееш на черния хумор, защото смеха лекува. Всеки ще постави праг, който да не прекрачва, а много няма да поставят праг. Просто ще изберат да са свободни. След смъртта ни всеки ще получи присъда. И ако искането на доживотен затвор за престъпника е проява на жестокост ще бъда наказан, ако ли не, ще бъда оправдан.

Разбрах те сега.

Всъщност сетих се цитат от Междузвездни Войни III: "Само един Сит може да бъде толкова категоричен." Този бълвоч не съм го гледал. Би ли пояснил кои са тези Сити, за да разбера какво искаш да кажеш.

Клипче, в което предводителят на проституцията Берлускони показва как трябва да се държим с жена полицай. Жената пише акт върху капака на кола. Сводника Берлускони минава зад нея, за да я обладае за няколко секунди. Ухилен и доволен, че е задоволил потребността си той се качва в колата си. И случая, в който стареца си позволи да педофилства с момиче! Пламенните италианките не позволиха на сводника да мародерства. В много европейски столици жените в знак на съпричастност се надигнаха, за да покажат, че не са те робини и притурки. Част от лозунгите: " Аз любя приятеля си безплатно " " Италия не е публичен дом " " Искаме страна, която уважава всички жени " " Берлускони - враг на Италия " Ето я съвременната жена, браво момичета !

Ами чета го, но рядко. Това става в случаите когато съм склонен да възприемам нещо, което в по - голяма част от живота си бих отхвърлил. Иначе мнението ми за Дънов е положително. Цитирай го. Предствави си, че в момента мога да възприемам. Може да има, а и има Бог. Ние по никакъв начин не може да сме богове, никакъв. Дори с поглед в бъдещето ние си оставаме хора. Това, че даден човек намира думите, силата, могъществото да проповядва и да печели свои привърженици прави ли го Божии намесник ? Хората имат навика да намират измежду хората богове, за да подхранват вярата си. Нали ги знаеш онези случки с чудодейните икони, чудодейните извори, чудодейните места. Водят родителите си детето до този извор, пие детето от чудодейната вода, и о... чудо! Детето се излекува. Чуват хората за онова място и вкупом се втурват натам, за да лекуват неизлечимите си болести. Но защо детето, което обеси котка преди една седмица вече вижда и с другото око, а детето, което чете всяка вечер детската Библия, не му се да даде възможността да се излекува? И пи от извора, а и чете Библията. Защото Бог на Земята не дели хората на добри и лоши. За него тук всички сме хора. Ние сме тези, които ще разделим злината от добрината. Толкова е просто. Злото съществува, защото иначе доброто не би могло да се прояви. Нали именно борбата ни срещу злото ще бъде нашата лична карта след смъртта ни. Човека е свободен да прави злини, но правеното на злини ни показва точно това. Че в човека място за зло няма. Точно така! Злото се наказва от Бог, защото е извън човека. Може човека да стори зло, но това зло идва да ни покаже, че в човека няма място зло. Следоветелно извършилия злодеяние трябва да се накаже. На Земята от нас. А след Земята от Бог.

По рождение дарба да рисува има Пикасо, но Бог не е избрал личността му, за да се прояви в него тази дарба. Той просто е сътворил дарбата. Това, че дарбата трябва да се прояви в някой човек не значи, че е богоизбран, надарен с нещо от Бог.Ти сама го казваш. Заложени са у нас по рождение. У НАС, а не в определена личност. Всеки може да получи дарба, но не защото Бог ще избере него, а просто защото дарбата е заложена, трябва да се прояви. Защо ти да можеш да пееш, а аз колкото и да се мъча да не мога? Защо Бог ще предпочете теб пред мен? Той не ни дели, а просто ограничава дарбата. Не може да е в всеки, но може да е в малко хора. И тези малкото не са избрани от Него. Случайността и раждането в определен момент дават на новородения дарба. Случайността е дело на Бог. Моите родители са взели решение, че аз трябва да се родя. Те попитали ли са ме дали искам? Много ясно, че не. Това означава ли, че аз съм се родил без право? Ясно е, че това значи. Но за да уравновеси везните Бог ми е дал правото да прекратя връзката си с този свят. Неуспешният ми опит за самоубийство не е дело на Бог. Той не ме запазва. Възможността да се случи неуспешния опит е негово дело. Бог е създал бедността и охолството. Възможното им проявление, но той по никакъв начин не определя кой да се роди богат и кой беден. Това определяме ние хората. Мислиш ли, че Бог избира, че детето на Мария и Иван трябва да се роди сляпо? Не. Той просто е създал недъзите. Няма карма. Бог не връща, не наказва нечия душа в друг живот. Няма прераждане. Има един живот. Тук на Земята. После вечна мъка или блаженство в друг, но вечен свят. Има ли смисъл Бог да създава съдби. Ако сложи коловоз, по който аз да вървя това значи, че ме ограничава. Не, не!Той не чертае пътят ми. Аз го избирам. Избирам от ограниченото. Това, което избера сега ще бъде моето досие след смъртта. Бог е създал този свят, за да имаме възможност да се разграничим от злото, като не е изключил и възможността да сме съучастници на злото. Всеки за краткия престой тук ще начертае съдбата си сам. Тук всеки може да се оправдава, но след смъртта няма да може, затова не циментирайте съвестта си. Бог е един. Ние не сме богове, а хора - непросветлени!

Бог е сътворилия всичкото. Глупости са това, че Бог чертае планове за всяка отделна личност. Бог не създава богати, не създава бедни, не дава късмет, не дава и здраве, не дава дълголетие, не дава и ранна смърт. Не събира, не разделя. Не залага в определени личности дарба - артистична, музикална, пророческа... Той просто е сътворил дарбата. Бог ни е дал свят, в който всеки има пълното право да избере от ограниченото. Той не чертае пътят, по който да минеш. Той просто е създал пътя, по който може да минеш. Той по никакъв начин не взема отношение в живота ни. Той ни е дал просто възможност - да Му вярваме, да Му се молим, да искаме от Него. Случая с ония изедник, който оскверни гроба на момиче. Веднага се запитах: " Бог кого наказва " Момичето, на което отнема покоя или изедника, който по - късно беше пребит от близките на момичето. Питам се, защото недоумявам, а наясно съм, че Той на Земята не наказва. Той просто наблюдава невъзмутимо. Когато убиец отнесе животът на дете, близките на жертвата палят свещичка, споделят: " Има Бог ", надявайки се, че Той ще го накаже, понеже обществото е безсилно. Но Бог не наказва, не и на Земята! Той просто е създал наказанието и оправданието, за да боравим с тях. В форума някой пишеше, че няма добро и зло. За Бог няма. Има свободен избор. За нас има, защото сме хора. Но няма За Него на Земята добро и зло. След смъртта има и за Него добро и зло. Да съдействаме на съвестта си, защото с онова, което казва съвестта ни разграничаваме добро от зло ! Да не успиваме съвестта си, защото горко ни след смъртта!

Поклон пред вас, великомъченици книжовници! Поклон пред вашите страдания под игото агарянско и пред лъчезарната ви памет! Поклон най-вече пред великото ви досещане, че накрай преписите на светите книги иде да оставите и нещо от себе си, нещо за народа си. Защото жив е бил народът, според както вие доказвате това нееднократно. С трепетна ръка, вкопчена от студ и болести, редили сте чернилото буква по буква: „Преписах аз, многогрешний поп Никола… …Да се знае кога беше гладна година, 12 пари ока жито… …кога дойдоха кърджалии у София… И това да бъде знайно, че беше трус велик, страх божи… Да се знае кога бе потоп на Знеполе…” С тем подобни екове от бедствия, плачове и сълзи, охкания и състрадания в стотиците приписки към евангелия и минеи, апостоли и триоди. И изведнъж - глас, който се издига над всички, глас силен и като че ли не от този свят: „1798. На един висок баир се намирам сега, сам в едно пусто село, наричат го Алванитохори. Виждам снеговете и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и дъждовете и сърдечните вълнения; виждам фъртуните и ми притъмнява. Виждам небето мътно. Но как да се защитя, къде да намеря спокойствие, та да ида там да живея? Обръщам се към изток - едра градушка ме удря. Обръщам се към запад - и той ме застрашава. Обръщам се на север - и там гърми и се святка. Тичам към юг - и там е смрад. Виждам вълци как силно тичат и зверове как се нижат - всички побеснели и раздразнени. Обръщам се към небето със сълзи и извиквам: искам свобода в тая неволя!” Той дори и името си не оставил, тоя беден свещеник от Арбанаси, описал съсипването на селото си от пълчищата на Хюсеин паша. Но духът му, като е търсил изход в мрачната безизходица, е възроптал: “ИСКАМ СВОБОДА В ТАЯ НЕВОЛЯ!” Достатъчно, за да кажем, че в отеца е съзряла искрата на бунта, че той далеч е преварил своето време. Измежду стотиците приписки това описание се отличава и със своята сила на изображение. Тоя човек е бил писател. И то гениален писател, уви, оставил само няколко реда. Но тия редове, избликнали из кървите на сърцето, показват на света за кой ли път, че революциите се предхождат от Ботев и Пушкин, от Шандор Петьофи и Хосе Марти и че - тежко на тоз народ, който ги няма. Благодарим ти, безименни! http://literaturensviat.com/?p=28196 Едночасово мълчание в знак на признателност пред безименния борец за свобода ! ! !

Всеки ги гази и никой не е съвършен. Защо се притесняваш да изразиш себе си? И мен колко ме хокат и са на противните мнения и въпреки това си казвам моето. Какво от това? Нито ме хранят, нито ме поят - за какво да се притеснявам от хората? Щом си прецинил, че трябва да съдиш, ще съдиш и никой не оставяй да ти се бърка. Имаше и една приказка - на човека прощавай, но на дявола не. Съденето и прошката са си част от Божиите принципи и закони. Има си време и място за всички тях в живота, за да се прилагат. Има хора, които ще се променят от прошката - на тях ще прощаваме. Има хора, които няма да се променят от прошката в положителна насока - на тях няма да прощаваме, защото така ще им сторим зло. Та за всичко си търсим мъдрост и знание. Когато ги има, няма проблем, с Божията помощ ще постъпваме правилно. Не се притеснявам. Просто не обичам да се повтарям. Употребявам странна хуманност. Не е нужно във всеки пост да я показвам, за да бъда разбран. Твоето : Е моето: Ще прощаваме само след внимателна преценка. Защото твоето: Е моето: Няма да прощаваме, но не защото ще им сторим зло. Не! Простим ли ще им сторим добро. Няма прераждания, няма карма. Има откъсване от този свят и вечно преминаване в друг.Оставам съпричастен към чуждата болка. Оставам изпълнен с ярост към жестокото в човека. Съдя, мразя, обичам, съчувствам, за да пиша, но не с ръце, а със сърце - своето досие. След смъртта ми ще се преразглежда, за да ...

Това е историята за змията, преразказана от Саспортас. А ето и неговият коментар: Мислих дали да пиша по темата. Дори един път започнах, но не пуснах поста си. Викам си: Ако съм умерен, за да бъда разбран от другите няма да съм искрен. Трябва да съм доста неискрен, за да се впиша в колектива.И обратното. Ако дам израз на желанията си ще се получи " учение ", което няма да се впише тук. Ще се почне една словесна канонада, от която никой няма да спечели. Ще се говори за мир и хармония, но ще е с налагане, та мир няма да има. Това писание дойде точно навреме. Право било на човека да ограби, а не било мое право да го съдя! Май на това любов му се вика, де да знам. Може и да не съм разбрал. Тук някъде един слънчев подпис си пробива път: " Който щади лошите, вреди на добрите. " Съскайте, съскайте, съскайте ... Не се безпокойте, че ще погазите Божиите повели. Бог е съпричастност. Anita03, благодаря за поста!

Когато бурето се търкулне агресията изчезва ... Просто не позволявам звучен шамар и по другата буза.