Viva Caselli

Относно дискриминацията понякога мъжа неволно може да дискриминира жената тръгвайки в грешна посока. Любовта между мъжа и жената трябва да бъде уравновесена, като мъжа по никакъв начин не трябва да показва на жената, че тя е зависима от него. Както в духовен, така и в материален план. Задушаващата мъжка обич не трябва да се бърка с истинската обич. Подаръците трябва внимателно да се подбират. Никога не трябва да се създава впечатление за зависимост. Веднага се сещам за една много красива френска песен, в която момичето е толкова силно влюбено, че дори обсебено от момчето, че споделя: " Аз съм там, където той пожелае ". Момчето доставя незабравими емоции на момичето, като по този начин създава в нея чувство, че не може без него. Ясно е, че няма нищо лошо в това мъжа да радва жената и обратното, но преди всичко според мен трябва много добре да наблюдаваме постъпките си, за да не подчиним съвсем неволно и несъзнателно половинката си. Всички решения трябва да бъдат вземани заедно. Мъжа трябва да се стреми да създава в жената впечатление, че и тя може да диктува правилата. Че кавалерството не е просто фалшив мъжки образ, а проява на човешки взаимоотношения. Мъжа никога не трябва да казва: " Искаш ли да те водя на кино ". Мъжът водач не е удачен вариант. Водачеството трябва да се изрази, когато мъжа трябва да защити правата на обидена жена, но в други случаи е недопустимо и тотално грешно да води НЕЩО, което няма нужда бъде водено. Като вместо това: " Искаш ли да ходим на кино ". Тук вече водач няма. Има заедно. С равни права. Благодаря!

Точно заради тази истина промяната трябва да започне от огледалото. Властта в ръцете на управляващите няма да бъде никаква власт, само ако гражданите осъзнаят, че има по важни неща от парите и имота. Само ако " нашия дълг " се превърне в наша свобода, само тогава властта ще загуби своето значение, своята позиция.

Нека в тази тема всеки, който се почувствал задължен и благодарен към някого да му се отблагодари тук. Това си е позитивна тема. Дано намери приложение и да се радва на голяма активност. Почвам първи. Може би аз винаги правя така че да обръщам темата в друга насока, в която задължително има наказани и опрадвани. Обещавам, че само заради теб в следващите дни ще насоча вниманието си към по положителни неща. Поне във форума. Споменах по - горе в поста си, че няма да споря. Ако човек се е разкаял съвсем искрено. Наистина се е изпълнил с любов и искрено съжалява за постъпките си лошо няма. Светъл, смирен , разкаял се, трепти, сияе. Гледам го тоя човек и си мисля: Хубав човек, разкаял се човек. Гледам после неговите жертви. Уплашени, омърлушени, унижени, загубили целия си живот заради него. И в мен се провиква едно чувство, което ти може и да не си изпитвала. Веднага се питам. Кое да гледам? Момичето, момчето, жената, мъжа, неговите жертви. Абе, гледам ги, гледам ги. Все плачат, все страх към всичко изпитват. Или любовта, бялата дреха, спокойствието, мъдрото изражение, благостта в разкаялия се. И някак си много, много жалък ми изглежда разкаялият се човек. И болка ужасна изпитвам към жертвите. Все те са в главата ми. Все ми плачат, все ръце кършат, викат, молят. Ефект няма. И мисля си: За да спрат поне малко да ми пищят на главата. Разкаялият се трябва да бъде наказан. Никакво разкаяние не е това да плачеш и да се тръшкаш, че си убил невинно дете. Разкаянието в престъпника трябва първо да се появи с желанието му да бъде наказан. Да се признае за виновен. Да каже: " Обичам Бог, съжалявам много, че детето ви не е сред нас, заради мен. Аз искрено се разкайвам, като обещавам, че любовта ми ще се прояви съвсем искрено зад дебелите стени на затвора." Така си обяснявам разкаянието в някого. Разкаялият се трябва съвсем съзнателно да поиска наказание за себе си. Това е неговата гаранция, че разкаянието му е толкова силно, че има някаква макар и минимална възможност жертвите му да спрат да плачат. Това е урокът, който справедливостта трябва да дава на насилниците. Разкайвате се, молете се, спете с Библия под главата , но знайте, че всяко престъпление трябва да бъде наказано, за да се уважи поне от части личността на жертвата. Поне малко уплашеното момиче да спре да плаче. Поне за малко майката да спре да се вайка. Незнам. Мисля, че дори и искрена, искрена, искрена, искрена подадената от насилника към жертвата ръка е огромна проява на лицемерие! Защото никакво разкаяние не е способно да оневини убийството на невинно и младо дете. Никакво! Ние няма да покажем своята доброта възхвалявайки изнасилвача. По този начин ние ще изнасилим групово жертвата. Жестоко ще я поругаем. Ще сринем из основи нейната личност. Не можем да допуснем разкаянието на насилника и евентуалната му помощ към хората след това, да застане на преден план. Ако допуснем това да се случи ние ще запалим и без това огорялата и обрулена душа на жертвата. И аз мога да съм положителен, въпреки че не знам дали някой ще ми повярва, но в това, което написах в момента няма нищо негативно .По - точно има, но мислейки по подобни теми въобще не усещам лоша енергия в себе си. По - скоро считам, че тези мои мисли са полезни за мен и моето израстване. Полезен съм за себе си. Все пак голото съчувствие пак е някакво съчувствие. Нали чрез самонаблюдение вървим в правилната посока, а за мен това е правилната посока. И искам да ти кажа, че аз те харесах за това, че ако не да ме разбираш, поне четеш и се опитваш да вникнеш в думите ми. Затова толкова те харесах.А отделно съм наблюдавал и други твои постове, в които макар и по остра по никакъв начин не заглушаваш любовта в себе си. Съвсем спокойно четеш и след това изказваш несъгласието си, което ми говори, че си много добра душичка. Няма да те хваля вече, че не е хубаво така хората да се хвалят. Повторих ти го още веднъж просто, за да си знаеш, че от сега нататък ще имам по специално отношение към теб и ще се опитвам да те разбирам, както ти правиш с мен. И може да разчиташ за абсолютно всичко на мен. За каквото се сетиш. Всичко. Абсолютно всичко. С предлаганата помощ да не си помислиш, че те пренебрегвам, омаловажавам, подценявам. Просто съм благодарен. Благодаря!

Идеята за справедливост е супер. Какво е справедливостта по своята същност? Ами това е (възстановяването на) баланс, (създаване и/или запазване на) хармония ... Проблемът е там, че ние, хората, поне засега, не умеем да създаваме справедливост, просто защото не виждаме/познаваме/разбираме нещата в дълбочина. Можем ли да видим добре в миналото и в бъдещето? А лично за мен има и друго - чисто практически аз не виждам смисъл някой да лежи в затвора, ако същевременно той може да помага на хората извън затвора. Има толкова много хора, на които е важно да се подаде ръка. А ако такъв човек се е променил дотолкова, че действително да помага на хората, бъди сигурен, че той самия вътрешно/душевно се измъчва и наказва много повече за миналите си постъпки, отколкото ако чисто физически е наказан с престояване в затвор. П.П. Сещам се, че имаше тук в някоя тема казуса - Човек убива Хитлер. Какъв е този човек - добър или лош, убиец или спасител, да бъде ли наказан за това убийство или не? Диана, няма да мисля точно сега върху това, което си написала, но ще ти кажа нещо, което с ръка на сърцето казвам. Фундамелно за мен откритие е, че любовта или се има или се няма. И толкова е лесно да забележиш кой я има, че може би няма нищо по - лесно от това.С едно просто конктактуване в един форум, за един кратък престой на време човек лесно може да прецени. Кой какво таи в себе си. На кого е даден шанса да има любов в себе си. Много е лесно да се забележи. Дори от човек като мен. Таящ; и омраза, и любов. И никакъв стремеж, никакъв учител, никаква религия не може да създаде любовта в човек, който не може да я притежава. Без да ти угоднича, без да ти се кланям, аз просто ти казвам: На теб любов ти е дадена! Огромна! Това, към което така пламенно се стремиш не ти се дава от някой учител, религия, не ти се дава и от това, което си прочела. То ти е дадено от това, което ни е създало. Oгромна си, да знаеш!

Аз оставам с чувството, че не ме харесваш. Няма лошо. Но нали ти си човекът, който се стреми към безусловна любов. Аз оставам с впечатлението за теб, че се тремиш към милосърдие и разбиране. Отитваш се да проявяваш любов и там където е трудно да се прояви. "За любовта нищо няма значение." Нали това твърдеше? Аз повече няма да ти пиша, но просто искам да ти кажа, че човек като теб, когато не разбира човек, като мен не може да носи в себе си много любов. Или може би в твоите очи съм по - жесток и от сериен убиец. В теб любов няма. Поне не и безусловна. Сбогом !

Ох, аз така се понесох към едно кътче в себе си, че съвсем забравих за темата ми. Ще пиша, но когато почувствам потребност. Много благодаря на всички, че взеха активно участие. И моля да ме извините.

Не мога да отрека, че тази история опровергава думите ми от онзи ден, че е много трудно в лош човек да се прояви светла проява. Станимир сподели, че може. Е, може, съгласен съм сега. Не мога да казвам на черното бяло. Но тук мислостта, с която турчинът е подходил към детето според мен не би трябвало да се тълкува прекалено в негова полза. Хубаво е това, че постъпил така, за да спаси живота на детенцето. Хубаво е и това, че след това е предложил помощта си. Обаче това по никакъв начин не омаловажава клането над други хора. Успиването на съвестта правейки добро не е правилен подход според мен. Съгрешилия човек първо трябва да изтърпи наказанието си, което ще бъде наложено от обществото, а след това вече може да проявява любов.Така действа справедливостта на земята. Грешката, че си убивал невинни хора трябва да бъде платена именно чрез наказание( предполагам, че е убивал, защото е тръгнал на клане. Като не се изключва вероятността да не е убивал). Веднага се сещам за един български крими герой. Не се сещам за името му, но помъча ли се ще се сетя. Та, той цял живот в България е крал, мародерствал, убивал може би... За всичките тези злини той така и не успява да бъде наказан в България. Да излежи ефективна присъда. Към 40, 50 - сет годишна възраст бяга в Америка. Там незнам какво се случва с живота му, но нека да го наречем светла проява. Та, въпросният крими герой става пастор. Хубава постъпка. Браво! Искрено разкалия се човек със сигурност излъчва светлина и одохутвореност. Няма да споря. Аз просто искам да споделя моето виждане, а именно: Ако няма наказание никакво разкаяние не е способно да изкупи вината на злосторника. Казват, че Бог прощава. Може и да са прави хората. Но няма ли да е по - добре, ако първо наказва, а след това прощава? Все си мисля, че ще е по - добре. И длъжен да го направя, го питам: - Пасторе, я почакай малко да те попитам нещо. - Кой ще плати, че ощети държавата с милион лева? - Кой ще плати, че изнасили момиче? - Кой ще плати, че склоняваше момичета към проституция? - Кой ще плати, че разпространяваше дрога? - Чува се мълчание. И пак длъжен се чувствам, и казвам му: - Пасторе, не ме разбирай погрешно, но ти трябва да платиш. Да платиш, като отидеш в затвора. Да платиш, като излежиш наказанието си. Бог съди след смъртта, но тук на земята обществото съди. Излезеш ли от затвора проявай любов навсякъде. Проявявай благотворителност, грижи се за бездомните деца, прави децата в социалните домове щастливи. Излежиш ли наказанието си и започнеш ли да проявяваш обич и уважение към хората, тогава ще си станал светъл в моите очи! И чудно ще ми бъде, ако някой види някаква жестокост в изказа ми, много чудно! Ако може някой, ако има желание нека да ми поясни. Какво лошо нося в себе си? Аз просто искам справедливост - тук и сега. Много ли искам? Лошо ли искам? Благодаря!

Може би някои потребители са видяли от мен тежко налагане на мнение и никакво приемане. Но не е така. Доста пъти съм съгласен по дадени въпроси, но това се получава когато нямам ясно изразено мнение. За да не разводнявам дадена тема не пиша, че съм съгласен с мнението на някого от преди години. Но тук останах без думи! Съгласен съм с това мнение на 1000 процента! Браво ! ! !

Рекламата е вредна преди всичко за децата. Докато възрастния човек може да определи рекламата, макар и по лекомислен начин - тъпа, смешна, интересна, децата не могат. Тяхната мисъл винаги блуждае, докато в телевизора не видят забавното 15 - сет секундно клипче. Повтаряното всеки ден по няколко пъти кратко клипче бързо бива научено, а децата обичат да се учат от нещо кратко, което по никакъв начин не ги кара да мислят, а просто да приемат несъзнателно. И родителите споделят: " Е, моето синче когато види тази рекламата, сочи с пръст, обяснява нещо "Защо? " Ами, де да знам". Ярките образи привличат вниманието на децата. Те не осъзнават какво им внушава рекламата. Но тя създава в тях сремеж да имат. Стремеж да притежават. Стремеж да имат лъскавата и говореща самобръсначка. Още в ранна детска възраст материализма ги поглъща. Губи се духовното. Губи се играта на двора. Губи се правенето на снежен човек, губи се катеренето по джанката, като вместо това се иска материалното, защото то носи удоволетвореност, че имаш това, което трябва да имаш. Вредата върху възрастните също е главозамайваща, но предпочетох да не се впускам в подробности. Кой кого унижава, кой какво внушава. Точно на пишещите тук е пределно ясно. А това кой до каква степен ще види гавра в дадена реклама, е въпрос на избор и светоусещане. Благодаря!

http://www.youtube.com/watch?v=Slp50B4GKq4&feature=related Оригинал Интерпретация С най - топли чувства към всички, които съм натоварил по един или друг начин!

И ти и Диана сте някак си много меки. Това може би се дължи на постоянния ви стремеж към духовност. С постовете си и мен малко размекнахте. Позитивна енергия ли, де да знам. Особено Диана ме размекна. Макар да не съм съгласен с нея, че трябва да се дава шанс на онези, които за загубили това право поомекнах малко. Може би защото дълбоко в себе си съм склонен на подобни компромиси. "Не е ли по-добре вместо да съдим престъпника и да си представяме неговото наказание, да си представим неговата промяна към добро; вместо чрез мислите си да се превръщаме в съучастници на тъмнината, да пожелаем неговата промяна?" Има силно различие тук. Според моето разбиране аз не се превръщам в по - лош, по - тъмен, когато искам справедливост. Когато искам " наглите " в затвора. Ти явно успяваш във всичко да намериш и нещо положително. Не мога да отрека, че си доста интересна личност. Имаш дълбоки прозрения. Макар да не съответсват с моите разбирания си доста богат от към мисли. Но да " поискаш " от мен да си представя човек държал в плен друг човек в по - добра светлина е недопустимо и тотално грешно. Грешно от всякъде. И не знам защо сметна, че искайки възмездие аз се превърщам в съучастник на злото ( тъмното). "Но да изпитваме отрицателни вместо положителни мисли към някой човек, дори и той да е престъпник, според мен е неправилно." Това, че се стремиш към абсолютна любов е хубаво, но бих те посъветвал да помислиш хубаво, кога и към кого имаш право да изпиташ любов. И ако любов се прокрадне в теб чувайки поредната вест, че пет изверга са насилили 15 годишно момиче, то тогава любовта и нейното проявление губят смисъл. Според мен ние сме задължени и трябва да поемем ангажимент. На нас не само че ни е дадено правото да съдим, а нещо повече. Ние като общо от цялото сме длъжни да потърсим сметка на педофила. Не да си го представяме в църковен хор пеейки песни, променил се уж към добро. Ние трябва да го поставим на мястото му. Не сред хората, а вътре в затвора. Да плати цената, да плати заради това, че си е " купил " издевателство!Бог обича хората изпълнени с дълг и отговорност, съпричастни към всяка трагедия, противопоставящи се срещу всеки порок. Аз така го възприемам. И ако трябва и другата буза да си подам предпочитам да съм грешник ! Ние, гражданите на тази земя трябва да поведем една безкопромисна борба срещу порока и гибелта. Съвестта трябва да застане на преден план. Да пренебрегне семейството, да пренебрегне личните облаги. Да се съсредноточи само и единствено върху общото. Не трябва да се раздвояваме. Да се уповаваме на фалшиви източници, които в нежеланието си да се борят са решили да се примирят. В този искрен колектив задължения да не съществуват. Задълженията да са поети ангажименти. Борбата срещу престъпността във всичките й проявления да не бъде работа само на полицията, политиците, съдилищата, правните организации... Борбата трябва да ангажира всички нас. Да не създававаме в себе си илюзията, че е човешко да се греши. Така да не се залъгваме. Да се питаме. Аз кой съм и какво правя, за да не страда света? И за да не натоварим прекомерно себе си нека оставим в съзнанието си и нотка щастие. И понеже усещам, че с написаното от мен рискувам да бъда обвинен в жестокост, нехуманност е по - добре да спра. Ще се видим в друга тема. Дано там откриете повече любов в мен. Благодаря!

В това да се надрусаш и да завъртиш страшна оргия няма нищо светло! После каквато и песен да изпееш няма светла проява, а двуличие. "Някакъв порок", както се изрази за мен е нещо, което да не забележиш. Допустима грешка. Правилно си се изразил, че ние не предполагаме за него. В неприязънта има морал ( за мен). Неприязън се изпитва към педофил, убиец, престъпник, наркодилър, сводник. Хората в тези си проявления трябва да бъдат разпнати на кръст от нашите мисли. Светла проява трудно може да се прояви в лоша личност. Точно заради криворазбраната втълпена на хората толерантност светът е ужасно място. Всичко във великия певец отива на дъното точно в момента, в който реши да избере пошлото и долното пред човешките добродетели. Хората, които излизат на екрана трябва да бъдат пътеводни светлини на първо място. След това вече таланти. Тази цена трябва да платят! Те са отговорни и задължени да показват себе си в добра светлина. Да не узаконяват наркотиците употребявайки ги. Да не узаконяват безразборния секс правейки го. Да не продават телата си. Слушайки тяхната музика ние се превръщаме в съучастници. Когато отидеш на чалга концерт ти какво правиш? Ставаш съпричастен! Узаконяваш всичко долно и пошло!Тук да поясня, че човешките добродетели са с различни форми. Добретели в себе си имаш когато се бориш срещу пошлото. Човекът, който натиска копчето, за да включи електрическия стол лош ли е? Не, не е. Лош е сводника склонил невръстно дете. Затова човек трябва да възпита в себе си на първо място остра самокритичност.Да съблюдава себе си и постъпките си. Ако в дадена ситуация се държи несправедливо спрямо други, да се порицае. Когато види несправедливост спрямо други, да вземе участие. Да бъде добър спрямо добрите. Да бъде лош спрямо лошите. Любов се прилага там където трябва, а не ... Както искате го наричайте. Нека да не е морал. Нека да е моята позиция. Благодаря!

Аз само ще ти кажа. Човек не избира дали да се роди. Вместо него действа друга сила, ражда се по силата на друга сила. Но в природата всичко следва да се уравновесява. Така е навсякъде. Именно, за да ни се покаже уравновесяването, когато се родим се раждаме без право, но кагото решим да прекратим връзката си с този свят ни се дава право! Бих те посъветвал да уважиш това негово право. И знам, трудно е, но само по този начин ще простиш на себе си.

В днешно време отлъчиш ли се от стадото си псевдоморалист. Прекалиш ли с своеволията си аморален тип. Търси се баланс, както навсякъде. Обществото приема най - добре умерените моралисти. Но едно е ясно, а именно: Абсолютен морал не може да възпиташ в себе, защото мозъкът мисли по различен начин в идентични ситуации. А за морала от съществено значение е да имаш ясна представа върху даден въпрос, не да се раздвояваш. Не може да претендираш, че носиш себе си морал и да оправдаеш нещо, което не е в съгласие с гледната ти точка.Голяма грешка е да отричаш нещо, но същевременно да го харесваш. Трудното идва от там. Казваш на себе си: - Аз съм твърдо против употребата и разпространението на наркотиците. Дотук добре. Но в следващия момент пускаш телевизора. Засичаш песен на Iggy pop, която ти допада. Струва ти се страхотна. И се питаш. Аз как така съм против употребата на наркотици, а същевременно слушам човек, който ги употребява? Как е възможно да съм против употребата им, а същевременно да харесвам това парче? Аз когато слушам него против ли съм или съм за? Стига се до извода, че си за? Защото не може да искаш премахването на наркотиците, а в същото време да поощряваш някого като го слушаш. Той използва наркотици, а аз съм против тях. Ок. Няма да го слушам. Това е лесно. Но умението и тънкостта е в това не просто да го махнеш от томболата, а да започнеш да изпитваш силна неприязън към него, както я изпитваш към наркотиците. Умение е, затова защото слухът ти харесва музиката му, а ти трябва да направиш така че да се отвращава от музиката му, което не е никак лесно. Не успееш ли да посееш в себе си искрен неприязън към творчеството му морала в теб изчезва.

Темата е дискриминация на жените, нали? Затова не пиша дали са дискриминирани мъжете, а не защото не съм обективен. Не съм станал пряк свидетел на инцидента. Видях го в интернет. Дори го даваха в една телевизия. Не помня коя. Но мога да го намеря. От това, което написах дотук би трябвало да ти е ясно, че мнението ми е твърдо и категорично. Относно теб. Аз вадя заключенията си по какъв начин разбираш дискриминацията в тази тема. Ясно е, че няма да седна да ровя в 3110 - тте твои мнения. "Имаш право" да го наречеш прибързано заключение. Дискриминацията е 80/90 процентова в моите представи. В твоите по - скоро я няма. С диалога си по никакъв начин не може да си помогнем. Темата се разводнява. Искам просто да кажа, че няма да те разбера. Не мога! Позитивен си, и затова усещаш нещата по различен начин. Относно това, което казва Ворфакс: Жените няма как я усетят, когато постоянно от всякъде им се вменява, че трябва да са такива, разбираш ли? Нещо нормално, не дискриминация. Затова не я усещат. Първо, защото съществува остра липса на жени, които да застанат и яростно и ожесточено да защитават себе си, своята неприкосновенност. Второ, мъжете няма да го допуснат. Нагледен пример е порното. Мислиш ли, че има свободна жена, която да предпочете гаврите там, пред милото отношение на някой мъж? Няма ! Жените в порното са обременени. Те са жертви, но съзнанието им до такава степен е поругано, че те виждат в своето тяло секс иструмент. Това им е набито от мъжете. И прав си, не споря. Може би от векове това е набивано в главите им. Аз просто исках да кажа, че сегашния начин на показване на жената навсякъде в полуголи изображения също допринася за поругаването й. Домашното насилие до такава степен е навлязло в дома на българина, че когато жената отнесе шамар тя едва ли не счита това за нормално. За домашното насилие не се говори не защото го няма, а защото е станало нещо нормално. Затова баба ми, когато дядо ми, се напиеше криеше остри предмети, Бог да ги прости. Но и затова когато го удари инсулт и легна неподвижен тя се грижеше за него. Бае,( така го нариче тя), искаш ли вода, Бае, ходи ли ти се до тоалетна, Бае, ето ти хапчетата, Бае, искаш ли локум. Тя беше негова собственост дори когато легна болен и даже името със затруднение си казваше. Това беше нейния дълг, а не нейната дискриминация. Тя така го чувстваше. Бог кого наказа? Баба ми, която цял живот е била негова, негова и когато не можеше да си помръдне ръката, камо ли да я удари или дядо ми, който по цяла нощ не спеше и пъшкаше? Това е последното ми мнение в тази тема.Бях достатъчно ясен, не искам да се повтарям. Не искам да набивам в главите на четящите тук нещо очевадно, затова спирам. Нямаше да пиша, но го направих, за да не бъда обвинен в съучастничество с това: Ако не се намесиш в такава ситуация цялата любов, която дълги години си градил в себе си се изпарява за миг. От човек изпълнен с любов и добронамереност ти се превръщаш в изнасилвач. Всичката светлина, която си събирал през годините в желанието си да си духовно богат и просветлен, се сгромолясва върху ти със страшна сила. Затова аз така казвам и мисля: На мен не ми е нужен Бог проповядващ любов, не ми нужен и учител проповядващ любов. На мен ми стига светъл пример от обикновен човек, който може даже да не е вярвал в Бог. За пример веднага давам момчето, което преди години спаси две полякини на морето. Седят си те, а на другата маса пияни мутри решили, че трябва да си получат своето. Жените се дърпат, но мутрите не признават. Играта загрубява. Момчето вижда какво става и се намесва. Мутрите го убиват, но полякините успявят да избягат и се спасяват.Момчето е българин, съвсем случайно се озовава на това място. Ето го урокът. Ето го учителят, който дори може да не знае азбуката. Ето я така търсената светлина. Ще се видим в друга тема, Христо.

То е очевадно! Тежко престъпление е в национален ефир да проповядваш сексизъм,сексизъм, сексизъм - всяка вечер! Да създадеш конкурс " умна и красива ". И да казваш: "хубави ботушки". Да си 45 годишен мъж и да казваш на 18 годишно дете: "Много си секси", да се усмихнеш мазно и да кажеш: "Аз не те свалям, аз просто констатирам". Ама как мъж на 45 години ще си помисли, че има право да оглежда и сваля дете на 18, бе? Такъв е Станислав. За чалгата каквото и да се каже все ще е малко. Няма какво да допълня, освен че съм напълно съгласен с написаното от вас. Вашето мнение се допълва с моите разбирания. Благодаря!

Как така дълбоко в себе си ще усещат, че са нечие притежание? Какво значи "натръгна", повдигнала ли ги е, що ли ? Или са ви сметнали за богати или поне заможни типове и са решили да ви се натискат заради това (но едва ли даденото левче би ги накарало да мислят, че сте паралии - ако им бяхте поръчали алкохол за няколкостотин лева сигурно щяха да си го помислят), или пък просто достатъчно са ви харесали като мъже, а и им е бил приятен жеста ви, и са решили да ви дадат възможност да се видите с тях и друг път ...В днешно време жените са по - активни, отколкото са били преди. Ако един мъж се натиска на жените, що и жените да не се натискат на мъжете ако им харесват.Ако това е противно на нечие морални разбирания, нормално е той да не одобри подобна женска активност. Възможно е и грешно да са изтълкували жеста ви...И все пак, те сигурно биха се досетили, че ако вие желаехте да ги сваляте, не просто щяхте да им доплатите сметката с едно левче, но щяхте да им предложите да ги черпите нещо (макар че те са мислили да си тръгват в този момент), щяхте да бъдете още по - активни по отношение на тях. Но може и да са си помислили, че ги сваляте. Щом са ви отвърнали по този начин, значи са ви харесали (не мисля, че са се почувствали като проститутки, които са длъжни да ви свършат някаква работа за даденото левче и нещо, едва ли е било така). Просто са помислили, че ги сваляте и са отвърнали на това, което са си помислили, по начина по който са искали. Яко, man !!! Може да не е признак за висока моралност от тяхна страна, но пък ... Е, сигурно има и жени, които желаят унижение ... Нали това, което привличаш в живота си, съответства на това вътре в теб.Може и да не искаш да се унижаваш, но ако го правиш поради една или друга причина, твърде вероятно е да си привлечеш унижение и от другите. ..................................................................................................................................................................................................... П.п.: поведение като това на сладурчетата от разказаната от теб история, сигурно би било добре дошло за дооооста мъже (и това няма общо с младата чалга култура, а би се харесало и в предишни времена, струва ми се ); дори и някои мъже, поради някакви морални скрупули или други мисловни модели, външно да кажат,че не одобряват подобно женско поведение - вътрешно то може да им хареса, поне донякъде...Ако тези момичета не са ви сметнали за баровци, на които да се продадат, явно просто сте ги кефели като мъже и са искали да се виждат с вас. Поведение като тяхното си е голямо изкушение за мъжките човеци, особено ако момичетата са с приятна визия, и ако мъжете са свободни и хетеросексуални ... И жените са хора, и те имат нужди - явно някои по - директно показват желанията си. На други може да им се прииска да се държат така, но външно да се правят на по - морални от притеснение какво биха си помислили хората наоколо и най - вече вие с приятеля ти. Това не означава, че тези дето ще прикрият желанията си са по - духовни от онези плезещите се, които поне са по - искрени и не по - малко морални, защото истинският морал е вътрешен, а не външен; - тоест, по - безскрупулни, което поне в случая си е по - голяма искреност. Външно може да се правиш на еди какъв си, но това ще е фалшив морал, ако този морал няма и вътрешно съответствие. И още, във връзка с мой вчерашен въпрос : Всъщност предмет и обект са думи синоними. Има и вариант, поне едната от тях да е била нимфоманка. Много въпроси. Не виждам смисъл да отговарям на всичките. Първо, защото имаме различия точно по тази тема. Аз търся да покажа, че има дискриминация, а ти, че и да има не е толкова голяма, а може би и няма. Имаме различен светоглед и е ясно, че нито ти ще ме убедиш, нито аз теб. Затова ще бъда възможно най - кратък. Аз навсякъде я виждам, а ти не. Затова мненията ни няма да са от полза, нито на мен, нито на теб. Дълбоко в себе си те се чувстват подвласти на мъжете. Именно заради наложения отдавна модел, че жената трябва да бъде притурка на мъжа, а след това вече самостоятелна и независима. Истинкт за намиране на точното място. Трябва да си сляп, за да не осъзнаеш това. Жената - помощник е навсякъде около нас. И тук - там се прокрадва безмълвно някой пример на успяла жена целящ сякаш да ни покаже, че жената изравнява везните. Търсещ човек си и знам, че си разбрал какво значи " натръгна".Ако ти се стори интересна може да я поместиш в онази тема, където измисляш нови български думи. Пиша я и тази.Само че не мога да се аргументирам от къде е в речника ми. Не съм я измислил.Чувал съм я. Но грешката е моя. Повдигна е правилно да се каже. Подвигна дънките си и започна да трепери с краката, а ръцете и бяха на колана. Нито са ни харесали, нито пък са видяли баровци в нас. Личеше си, че бяха лекомислени, способни да жертват себе си за благото на други.Научени от връстниците и ежедневието, че мъж не може да се държи мило с тях, без да иска нещо в замяна! Не е нормално да черпиш жена, за да получиш секс. Все едно да храниш кокошка, за да снесе! Жената кокошка ли е? Не е. Дискриминацията до такава степен е заседнала в представите ни, че в днешно време мъж, който не плаща сметките на жена се счита за стиснат. Ти сам го каза : " Помислили са си, че ги сваляте"! Жената свързва черпенето със сваляне. Това е онзи модел от клиповете. Мъжът с парите, и жената, която му слугува. Понеже жените постоянно са обект на сексуални атаки помощта на мъжа не се счита за добродетел, а за секслуален намек. Щом дава значи иска нещо ! Ето го модела, ето я дискриминацията. Къса се нишката. Щом помощта на мъж е знак, че иска секс, тогава къде отиват нормалните човешки взаимоотношения, под леда ли? Ами че то утре - ден само и само да не бъда криворазбран няма да взема чантата на жена, за да и помогна да речем. Съгласен съм с теб, че дискриминираните жени отвръщат на удара дискриминирайки бедните мъже. С разликата, че богатите мъже употребяват жените по предназначение( каквото им хрумне), а жените не употребяват бедните мъже. Те просто ги пренебрегват. Аз експлоатирам - лошо правя. Аз пренебрегвам - оставям го на мира. И аз си блъснах главата на този въпрос " Да се гледа на една жена като на сексуален обект, същото ли е като да се гледа на нея на предмет ?" Кога жената е предмет, но не е сексуален обект? Ще си помисля, но в момента не мога да ти отговоря. Нищо не ми идва наум. А точно насилието и гаврите над жените изострят доста сетивата ми. И не знам уместно ли е да поствам тук клип съдържащ насилие( за мен е, но за правилата на сайта не е). Да видиш какво прави мъж с пари в чалга заведение. Да видиш момичето как се дърпа, а изрода как я сочи с пръст и се смее. Да видиш как бумти красивата чалга, да видиш как всички изпаднали в екстаз танцуват, докато на друга маса мъж се опитва да изнасили момиче. Да видиш как мъж задушава момиче, а кротко до него чалга барабанист тупа ли тупа... И тогава да видиш, че безусловна любов няма тук на земята. И да видиш как духовно богати и хора изпълнени с космична любов ще започнат да се гневят и плачат , и да се тръшкат,крещейки в един глас: " Смърт за изрода". Христо, затварям темата за себе си. Ако продължа ще изпадна в крайности. Благодаря!

Не съм запознат с творчеството й, но знам, че гласът й е уникален. Когато видях темата веднага се сетих за 14 -сет годишната хлапачка, която покори целия свят с нейното вечно жълто такси, в което денонощно кънти музиката на Хавиер Кугат и Има Сумак.

Христо, ще пиша по ясно може би утре. Сега ще си лягам, но само ще вметна един пример, който дойде навреме. В днешно време е опасно да бъдеш услужлив точно заради половата дискриминация. Ето го принизяването. Преди около два часа бях на кафе с един приятел. Понеже кафето беше пълно седнахме на едно сепаре в близост до две момичета на около 17, 18 годишна възраст( ученички). Момичетата поискаха сметката си. Когато пристигна се оказа, че не им достига лев и нещо. Аз съвсем добронамерено предожих да платя сметката им. Платих я. Просто исках да им вляза в положение. Всички сме били бедни ученици. Когато заставаха едното момиче застана до мен, а другото се смееше лукаво. Момичето до мен съвсем демонстративно натръгна дънките си, за да подчертае " женствеността си" и закопча ципа си.Изплези розов език, и каза: " Следващия път ние ще почерпим ". Когато дойде и нашата сметка сервитьорката донесе и листче с телефонен номер. Това е явен пример. Малко момичета процедират по този начин, но повечето дълбоко в себе си усещат, че преди всичко са нечие притежание. Чалгата, Станислав Трифонов ... поставиха жената на " мястото й ", успяха. Напоследък гледам и някакъв " д -р " Енчев продължава започнатото. За мен лично половата дискриминация е огромна. Такава, каквото я разбирам и усещам аз. В случая според мен момичетата не дискриминираха себе си, а бяха жестоко поругани, принизени, оплюти от низките страсти заливащи ги отвсякъде. От " Момиче на броя", през " Мис мокра фланелка", та до " Дупе на 2010 ". Зад всичките тези зрелищни пиршества седят мъже с пари. Жената е склонена. Няма жена, която желае унижение! Има мъже, които желаят унижение! Подчертавам, че не слагам всички под общ знаменател. Има все още много свестни момичета. Тук всички жени са такива, без да ги познавам знам. С мнението си по никакъв начин не искам да обременявам и ангажирам нечие съзнание.

Да, песента е невероятна! Първото нещо за което се сетих прочитайки заглавието на темата беше тя при все че съм я пускала и в други теми. Важното е че го осъзнаваш това чувство и ако искаш можеш да се опиташ да го трансформираш. Както се казва, само Един Бог знае дълбоките процеси които се случват в нечия душа и защо това е така или иначе ние можем само да гадаем, но не и да сме напълно убедени. Въпреки, че и мен са ме дразнили преждевременно остарелите хора или пък инфантилите. Нито една крайност не е за предпочитане и когато на мен ми се е случвало да заклоня на някъде, "червената лампичка" от вътре винаги ми е подсказвала, че съм поела в грешната посока. Що се отнася до другите неща писани от теб по- горе, мисля, че ясно се виждат отклоненията и с порсто око /поне аз така го усещам/, но все пак в т. н. реален човешки свят има и специалсти които имат марка за нещата, т.е. имат познание, за нормите на нормалното човешко поведение. Във форума има достатъчно психолози които биха могли да се изкажат по този въпрос. Поздрави за интересната тема Може би това тяхното е вид " дълбоко дишане ", медитация. И да, неприемливо е, но лично аз предпочитам съседът ми да е човек, който след работа намъква бебешки дрехи, отколкото проститутка, която след работа намъква нормалните си дрехи. Искам да кажа, че не се срамувам или обиждам от жена, която се грижи за кукла. Приемам я по - лесно за човек, отколкото наркодилър. Благодаря!

Има полова дискриминация спрямо жените. Среща се често в чалга индустрията, но не само. Изключение не правят и световните музикални компании. Позиционирането. Мястото и гледната точка на мъжа и жената са от съществено значение. Цветовете играят съществена роля. Ярките цветове поставени на точните места подчертават сексапила на жената. Наглата камера гледаща към дупето на жената създава впечатление, че преди всичко е предмет, а не личност. Подвижност/неподвижност. Колкото по - важна е дадена персона толкова по - неподвижна е. Седящия в кресло стилно облечен мъж и минаващата покрай него нежна и крехка жена. Погледът му вперен в гърдите й. Предметите, парите, вещите. Често в рап " културата " мъжете са представени в ролята на бохеми. На преден план мъжа размахва пачка с пари, а на заден няколко засукани негърки разтварят предизвикателно краката си. Всичко това цели да ни покаже: жената - опаковка. Готова за консумация. По темата може да се пише много, но тъй като е ясно, мисля, че е излишно. Дискриминацията е огромна, но по - плащеш е факта, че доста често известни жени дискриминират себе си. Може ли някой да поучи Андреа(!), че пеейки: " късай етикета, дай, дай...продадено на теб " дискриминира себе си, и което е още по - жалко, а именно: хиляди български девойки. Дано в бъдеще жената осъзнае своята роля, защото заради една лека жена всички останали горят. Мисля, че за никого не е тайна способността на българския мъж да слага всички жени в кюпа с вещото...

Според мен с времето човек може да развие привързаност към тъгата. Да се чувства на мястото си само когато е тъжен. Да търси хиляди причини, за да изпита тъга. И трудно е да се определи. Когато в продължение на десет години ежедневно си се връщал отново към черното, та дали ти е станало навик или си заобичал тъгата? Ако си пренебрегнал стоте детски усмивки по пътя за хляб, като вместо това на преден план си поставил човекът с ампутираните крака, чакащ кротко на опашката, та дали си черноглед или обичаш тъгата?Спорно е!

Чудна тема си отворил, браво! Искренната любов е присъща на малко хора. За нея от значение е дали е от сърце. Дънов споделя: Дойде дъщерята. - Тате, пари имаш ли. - Нямам. Замине си. Дойде внучето. - Дядо, хайде да си поиграем. Поиграят си. Дядото бръкне в джоба и на изпроводяк даде пари на внучето. Според него това става така защото внучето знае езика на любовта. И наистина е прав. Внучето излъчва топлина и любов към дядото. И дъщерята я излъчва, ама някак си не е толкова силна. Цитирах го по памет, но така някак си се беше изразил. Когато помагаш на приятел според мен го правиш не толкова от любов, колкото от морален дълг( тежка зависимост). Съпричастността не е любов, а по - скоро задължение, което всички трябва да притежаваме. Всеки сам преценява колко високо да вдигне летвата - съвестта му, но едно е ясно. Думите неправда и консенус не могат да се словосъчетават! Няма как!

Благодаря за включването! Преди време гледах по National Geographic едно предаване от блестящата поредица - табу. Ролеви игри. Мисля, че така беше заглавието на епизода. Та там изникна един човек на (30, 40 г). Обикновен човек. Работи и се храни. Той след работа се преобразяваше в бебе. Сподели, че по този начин той бяга от отговорността, зависимостта. Сякаш казва: " Майната му на всичко". Още по интересно в случая беше, че живее с възрастна жена, която влизаше в ролята на негова майка. Той се преобличаше в бебешки дрехи, смучеше биберона, спеше в кошарка, играеше си с кубчета, гукаше. На всичкото отгоре възрастната дама го хранеше с пюре. Истински филм! Тези двамата до такава степен бяха погълнати от ролите, че ... Само публика липсваше. Другата история от табу. Жени, които не са могли да заченат си купуваха бебета! Бебета бяха скъпи, но за сметка на това притежаваха ужасяваща детайлност. Лицето им беше изваяно по удивителен начин. Тези майки се грижеха за куклите си по същия начин, както за истински бебета. Така казваха. Даже бяха сформирали общност в интернет. Броят на тези майки не беше малък. Възможно ли е заблудата да бъде толкова истинска, че падне ли куклата от ръцете ти да изпаднеш в паника? Възможно ли е бебето да изчезне и майката да изпадне в депресия? Обобщено. Възможно ли е когато години наред си се грижил за бебе кукла тя да се превърне в твое истинско дете. Да го повярваш? Много ми е чудно ! Mоята младост беше меко казано луда. Сега съм на 24, но друг път ще представям себе си. Въпросите ми са? Може ли според вас това превъплащаване да бъде толкова реално, че човек да забрави себе си? Може ли човек да изпипа детайлите с такава точност, че да се превърне в ученик, бебе? Може ли човешкия разсъдък да бъде толкова брутално разръган, че ученикът в теб да се появи, като за миг поне да забравиш тегобите? Възможно ли е да построиш в себе си чудовищно сомовглъбение, за да бъдеш ученик, студент?Възможно ли е да превърнеш себе си в наивно дете на коледна трапеза? Да пресъздадеш спомените толкова ясно, че при вида на белобрадия старец с червен костюм да повярваш в него, както си вярвал когато си бил на 5 годинки? Елф, съгласен съм с теб. Аз също съм се питал защо я съжалявам ( унижавам ). Но това е просто чувство, което се появява в мен. Не мога да го подтисна. Аз пак казвам, че не й го показвам( не се оправдавам, споделям). За песента какво да кажа, освен че сме имали страхотна музика. Една от любимите ми български песни. По едно време я слушах денонощно. Красота! Диана, съгласен съм, че лудостта за всекиго е различна. Добър пример си приложила. Аз на абитуриенския бал паднах от 2 етаж, но нищо ми нямаше. Веднага ми изниква в главата Робърт Луи Стивинсън рецититайки: "Помага дявола и на пияния и на слепеца! Йо-хо-хо и бутилка ром. Благодаря ! Късметче, и с теб съм съгласен. Стихотворението, което постави е от онези, които в миг на тъга ти дават лъч надежда. Благодаря! Не си мислете, че угоднича. Ако нещо ме подразни съм директен, но в случая просто съм съгласен с всички ви.

Петър Дънов проповядва любов. Хубаво е това! Християнството е красива религия. Струва си да я следваме от части! Сам няма как да се уча. Невъзможно е, защото съм зависим. Има свят, който аз трябва да възприемам по свой си начин. Възприятията са даденост. Може би съм ти прозвучал грубо в по-горния пост. Но не това съм целял. Не мога да вярвам в нещо, в което не вярвам. Нима е престъпление? Любовта е ти да разбереш мен, а аз теб. Аз те разбирам. Така я разбирам. Благодаря! Според мен не е лошо човек да гласува доверие на здравия разум. По-лошо е да следваш нещо безусловно само защото е казано... По-лошо за мен, но не и за вярващите сляпо. Нека си вярват. Аз също вярвам, но със съществената разлика, че избирам. Ако отричайки нещо казано от учител, религия, учение се превръщам в глупак, грешник, смешник, нещастник, то тогава съществуването ни губи смисъл. Ако вярвам в Буда, а някой друг в Аллах има ли грешка? Няма грешка. Има Бог!