Viva Caselli

Ами нали героите ни показват пътя към промяна! Нали тази тема е за тях! Аз не разбирам защо ги отричаш, защото ти точно това правиш? Ти си мислиш, че щом си се развила достатъчно, към което прибавяш свои лични борби, израствания от типа на спрях цигарите с много мъка. Ах, това е геройство, преборих се със себе си. Нали те се борят срещу злото, нали всеки трябва да стане подобие на тях, за да има гражданско общество. Нали темата е за това да са замислим как да изчезне злото! Като предпочиташ да няма зло, пиши в темата за промяна на света. Пиши искам да няма зло и тогава вкупом ще ти кажат, че светът е перфектен. Сама казваш, че няма развито гражданско общество. Нали именно развитото гражданско общество го пряват героите! Нали затова са нужни. Нали от тях трябва да почерпим сила. Нали те ни променят. Нали ще изчезнат, заедно със злото. Аз не те разбирам защо не можеш да усетиш тежеста на делата им? Нали болшинство от хората трябва да заемат нечия страна. Нали трябва да имат нужда от добри примери. Затова са нужни. Нали те са тук, за да покажат, че искат съпричастност в борбата срещу злото. Нали хората са тези, които ще им я дадат. Сама казваш: всеки мълчи и си кротува. Това е от страх, силен страх и любов към живота и от такива хора, които си казват достатъчно е да не правиш нищо срещу злото, за да изчезне. Ако не е бил духът на Левски сега щеше да си в по-различно положение и не толкова свободна. Защо се страхуваш от героите? Затова че са повече от тебе ли? Или и това ще отречеш? Дънов е писал толкова за героите. Дънов не е бил миролюбив, както им се иска на хората тръгнали по неговата следа, по тази причина малцина постват негови думи, с които е искал да задължи хората да вършат геройски подвизи и да не отспъпват на злото. Навсякъде има герои. Има и в Норвегия. Когато Брейвик е стрелял по хората на озни остров е имало момче, което е закрило с тялото си момиче. Ето, че по време на война, то е намерило сили да спре кървавата разправа. Ето, че става пример и ни показва къде пътя се разделя. Тебе някак те кефи всеки да се уважава какъвто е. И такива номера с героите, сякаш ти звучат наивно, комплексарско и дори идиотско.

Нека да бъде!

Katoli World, Тайван Katoli World е един от многото изоставени увеселителни паркове в Азия, оставени на ръждата и праха. Тук обаче причината не е липсата на пари, а нещо друго. Паркът се намира близо до град Taichung. Той отваря врати в средата на 80-те години на миналия век и се радва на завиден успех поради факта, че е един от малкото паркове с увеселително влакче. Паркът е затворен след силно земетресение през 1999 г., при което загиват хиляди хора. Всъщност в самия парк никой не загива, тъй като земетресението става след работно време. Сентралия, Пенсилвания Сентралия е основана през 1966 г. и развива добив на антрацитни въглища. През 1962 г. обаче хората запалват боклуците на изоставена мина под земята, за да се справят със свлачище в района, вследствие на което възниква подземен пожар. Опитите да се потуши пожарът били неуспешни и затова той не е угаснал и до ден днешен. Непоносимите отровни изпарения и нагорещената земя принуждават хората да се изселят, а според специалисти пожарът може да не спре още 250 години. Yashima, Япония Yashima е внушително плато в североизточната част на град Takamatsu, вторият по големина град на основния японски остров Shikoku. Това е мястото, където през 1185 г. се провела грандиозна битка по време на войната Генпей. През 80-те години на миналия век жителите в областта решават да превърнат платото в туристическа дестинация – построяват се 6 хотела, много паркове и дори аквариум. По някое време обаче хората осъзнават, че Yashima не би било място, атрактивно за туристите, най-вече заради широко откриващата се гледка към близката каменоломна. Хотелите и магазините са принудени да затворят врати, а милионите похарчени йени потъват в неизпълнените проекти. Крако, Италия Крако е средновековен град, който се намира на 40 километра от Тарентския залив. През 1892 г. населението му достига до над 2000 жители, а в следващите 30 години над 1300 човека емигрират към Северна Америка. Масовото изселване се засилва вследствие от лошите реколти, свлачища и земетресения, и не на последно място – Първата световна война. През 1963 г, 1800-те жителя на града били преместени към съседната долина, наречена Craco Peschiera, а оригиналният град бил оставен да пустее и до днес. Припят, Украйна Припят се намира в област Киев, близо до границата с Беларус, и неговата печална история е свързана с трагедията в Чернобил. Преди да избухне атомният реактор, в града са живеели 50 000 души, предимно работници от централата. През 1986, вследствие на аварията, населението е евакуирано, а градът – изоставен. Години наред Припят запазва непокътнат вида си, сякаш замразил къс от живота във вече бившия Съветски съюз. Макар нивото на радиация да е значително по-малко в сравнение с това отпреди 20 години, градът все още е опасен за живеене и ще минат години, преди това да стане. Източник

Диана Илиева, В Италия, както и навсякъде, съдиите полагат клетва, че ще изпълняват стриктно служебните си задължения, поставяйки ги преди всичко. Благодарение на тази клетва и на мъжете удържали на нея, Италия се слави като страна, в която са се раждали едни от най-великите мъже, борци срещу мафията, приживе блажени, някои, от които биват посмъртно обезсмъртени с прославата на достойни мъже и биват канонизирани в светци. Те са се изправяли срещу една система, непобедима и властваща десетилетия наред, система от корумпирани политици, прокурори, съдии, обществени деятели, дори църковни служители — мафия; с ясното знание, че залагат живота и бъдещето на близките си хора. Всекидневно сa се изправяли срещу зверове, способни да отрежат ръка на дете, заклело се, че ще отмъсти на мафията, и докато е още живо и кръвта му изтича, да му кажат: "Тази ръка никога няма да посегне на мафията." О, най-велики сред героите! И не, не става на въпрос, че отдаването и залагането на живота е геройство. И то е, но още по-голямо геройство е да имаш силите да заложиш и този: на децата си, на близките си, на приятелите си, въобще на всичко, което по някакъв начин има досег с тебе. И да направиш всичко това, за да помогнеш на страната си и по любов към справедливостта. Ами стресът, стресът е толкова голям, че смъртта е спасение и облекчение. Как са заспивали тези хора и дали са заспивали въобще?! А липсата на личен живот? И това, че са спали в бункери, че са носили шлемове и не са могли да видят слънцето през тях, както обикновените хора! Те са живяли и служили на всички нас, миролюбивите, за които най-важно е личното щастие. Правили са всичко това, за да могат мирните граждани да живеят нормален живот. Мисля, че им дължим много. Най-малкото е, че всеки може да си избере герой, според когото да равнява духа си, дали е напреднал в живота или само във възраста.

Г-жо, Ще се помоля от сърце да намерите утеха! Аз по принцип не се моля, ама след разказа ви ме обзе чувство да го сторя. Търсете специалисти. Те са рядкост, но ги има и случите ли на тях, аз съм повече от сигурен, че ще се преборят с това тежко състояние. Ще си позволя да се отклоня от фокуса на темата, но, повярвайте, правя го за да ви вдъхна доверие. Гледах един научнопопулярен филм. Един австралийски гражданин страдаше от дългогодишно психично разстройство — "натрапчиво шопинг разстройство". Наркотиците и алкохола са нищо пред неговото състояние. Той работеше и затъваше в дългове, само и само за да може да задоволява манията си да купува вещи. Часовници, статуи, дрехи, картини... Всичко каквото се сетите купуваше. Само скитането в моловете и шопинг пътешествията извън страната му носеха спокойствие, само там се чувстваше в разположение и щастлив, това споделяше пред камерата. Знаеше за проблема си, но нито терапията, нито хапчетата са могли да му помогнат. Огромната му къща беше буквално претъпкана от ненужни вещи. Беше стигнал до степен, че продаваше част от вещите си, за да може да си купи нови и да угоди на манията си. Разказваше, че е наясно с това, че не се нуждае от вещите, но въпреки това страда, когато трябва да продаде някоя. Накрая, напълно разорен материално и духовно, среща жена, която го свърза с психо-специалист.Терапевтът успява за срок от година, чрез терапия и без фармацевтична намеса да го изправи в живота! Има техники и похвати, ясни за малка част от терапевтите и няма нелечимо психично разстройство. Повярвайте в това. Аз съм сигурен, че ще се измъкнете от този ад! Дано намерите такъв човек, дано!

Да, Кени Джи е страхотен! Но нека не си мислят хората, че на саксофона прилягат най-добре жалните стонове! Ето нещо епично:

Саксофонът е музикален инструмент със силно специфично звучене, което има успокояващо и релаксиращо въздейстие — крал на музиката, който заслужава тази тема!

Природата е различна за всеки. Аз примерно не мога да се зарадвам на един домат, колкото и ярко червен да е станал, отгледан с любов, както имат навика да се изразяват селяните. А това да ме накараш да се грижа за градина, това няма как да се случи, въпреки че обичат да отглеждам цветя вкъщи и имам едно в хола. За да може да се радва на природата, човекът трябва да е спокоен, какъвто аз не съм, за това гледам природата, сякаш от прозорец, открехнат според копнежите ми. И не че я избягвам, просто в най-тежките моменти предпочитам да съм в градска среда, на любимо място, каквото в природата нямам. Кой както може се оправя и вижда красота...

Не знам много за него, за това прегледах накратко какво казва Уикипедиа. Направи ми впечатление, че е набирал доброволци за записване в армията, но е предупредил изрично, че лично той няма да убие никой. Изглежда се уплашил от войната. Не знам, това е предположение. Това да нараниш някого при самозащита не е грях и самият Дънов е казвал, че гневът е полезен, когато се браниш. Важно е да не изпитваш омраза. Просто да действаш правилно срещу злото, знаейки че ситуацията го налага. Герой е в някаква степен, която не ми е много ясна. Трябва да разуча повече за него и може да ме плени. Герой е, все пак много хора го смятат за такъв.

Героите са хора, които да са дали живота си за нас. Ето, че е най-трудно измежду всички неща е да разберем, че смъртта може да се забави, може е да различна, но краят и за героите, и за всички останали е еднакъв. Ние, хората нареждаме дълголетието сред първите неща и не си даваме сметка, че смъртта не е точно кабинет, пред който се вие опашка. Отиваме при нея, без направление... Тя не вика по списък от по-стар към по-млад. Те са знаели това и са бързали да прокарат великите си идеи и най-важно, че са имали силите да ги приложат.О, какъв силен морал са носили! Като знаем, че са се раждали и такива, които са бързали, трябва да поработим върху ленивостта и собствения уют. Героите са имали високи идеали, плановете им са били общи за човешкия род. Те са искали да изтръгнат из корен плевела несправедливост. Техното велико дело е събитие, което никога няма да загине. Те ще се помнят вечно и ще принуждават съзнанието ни да застава срещу неправдите и да се стреми към освождение. Те са хората, на които можем да се облегнем в тежък момент и да си кажем, че е възможно да се измъкнем от трудна ситуация. Те са в сърцето ни. Когато сме слаби, викаме ги. Дълбок поклон и вечна признателност пред тях!

Наред с оживените мегаполиси, по света има множество "призрачни" градове, в които сякаш времето е спряло. Тук някога са живели хора, а животът им е преминавал забързано през дните, месеците и годините. В един момент обаче, по някаква причина, тези градове остават безлюдни, а малкото им настоящи посетители намират само останки от отминали времена, потънали в прах и бурени. Боди, Калифорния Град Боди, намиращ се в Калифорния, близо до границата с щата Невада. Той е основан през 1876 година и е един автентичен американски "призрачен" град. В началото Боди е малко миньорско селце, което обаче бързо се разраства и през 1880 година вече наброява почти 10 000 жители. В един момент обаче ресурсите започват да намаляват и славата на града започва да запада. Въпреки това градът устоява през голяма част от 20-ти век, макар през 1932 година пожар да изпепелява голяма част от индустриалните сгради. В момента Боди е изоставен и ненаселен, като повечето къщи са оставени почти изцяло обзаведени, а посетителите могат да видят улиците и сградите на града така, сякаш вчера там са живели хора. Сан Жи, Тайван В северната част на Тайван, близо до столицата Тайпе, се намира област, наречена Сан Жи, чиято футуристична архитектура го прави странен дори за съвременния човек. Неговата история започва в началото на 80-те години на миналия век, когато голяма компания, под патронажа на държавата, започва строежа на ултрамодерен град за богати хора от столицата. Според местните архиви обаче, в процеса на строителството се появяват няколко жертви, като според слуховете почти всеки ден умирал по някой от работниците. Въпреки това строежът бива завършен и дори е проведено официално откриване на комплекса. Тъй като тайванците обаче са доста суеверни, желаещи да закупят жилище в него не се намерили. Местните легенди разказват, че из града обикалят призраците на загиналите работници – именно заради тях проектът вероятно никога няма да бъде реставриран и пуснат в употреба. Тук съм бил. В една от тези сгради има един огромен кратер от бомба, паднала по време на окупацията от турците. Да видиш просторите и висящите дрехи, които не са прибирани от 1974 г., направо е неописуемо! Вароша, Кипър Вароша се намира в турската част на Кипър, в град Фамагуста. Преди той е бил модерен туристически град, но през 1974 година турците окупират острова и го разделят на две части. Хората от Вароша избягват от домовете си, очаквайки да се върнат там след няколко дни, но турските военни части обгръщат града с телена ограда и поемат напълно контрола над него. И до този момент там не се позволява достъпът на външни лица, макар да има планове през 2010 година комплексът да отвори врати като туристическа дестинация. Макар сградите и съоръженията на града да са започнали да се рушат, обезлюдяването на града има и положителна страна – рядък вид морска костенурка е започнала да развива популацията си на брега на морето. Gunkanjima, Япония Gunkanjima означава “островът на бойния кораб” - това е по-неизвестното наименование на този остров, известен повече като Hashima Island (“граничен остров”). Той е един от 505-те ненаселени острова в префектурата Нагазаки и се намира само на 15 километра от печално известния японски град. Неговата история започва през 1890 г., когато компания, наречена Mitsubishi закупува острова и започва проект за добив на въглища от дъното на океана. През 1959 г. гъстотата на населението става 1.4 човека на квадратен метър, което го превръща в един от населените градове в цял свят. С навлизането на нефта като един от основните източници на енергия, въгледобивът започва да запада и населението започва да се изселва от острова. През 1974 г. компанията официално затваря мината и островът остава обезлюден – чак до наши дни Балестрино, Италия Историята на Балестрино е доста странна и за нея трудно може да се намери реална информация, поне що се отнася до самото обезлюдяване. Никой не може да каже със сигурност кога е основан градът, но се счита, че това е станало някъде преди 11-ти век, когато градът е бил собственост на бенедиктинския абат на San Pietro dei Monti. Записките сочат, че през 1860 г. тук са живели около 800- 850 човека, основно фермери. В края на 19-ти век северозападният бряг на Италия бива покосен от множество земетресения. Накрая, през 1953 г. населението от около 400 човека бива изселено на запад заради "геоложката нестабилност" на местността. Източник

Още си спомням думите на една жена, живееща зад граница, в Америка, в едно предаване "Глобусът", което за съжаление отдавна изчезна от ефира. Накрактно каза: " Знаете ли каква носталгия ме мъчи? Сънувам България, мисля за България и всичко свършва щом стъпя на родна почва. Първата мисъл, след слизането от самолета, е, всъщност аз какво правя тук? И бързам да се прибера в Америка. После се повтаря същото. Почти всяко лято си идвам и не за друго, а по носталгия." Това е феномен, изпитван от много хора. Нещо бори духа ни, и докато отиваме на една страна, то ни дърпа на друга. Така че: http://vbox7.com/play:b2ded999

Да, много съм съгласен, че е емоции. За книгите. Изглежда и аз съм от хората, които използват четенето за лична изгода. Невероятно според мен е чувството, което изпитваш, когато някой автор изсмуква отнякъде думи и облича емоцията в тях. Прави го максимално точно, така че да я опише. И не само че я описва, а дори я улавя. Не те лишава от нищо твое, прави повече — към твоето още прибавя. Това е някакъв вид дарба, от която емоционалният човек е лишен и се спъва при обяснението й. Затова радостно ликувам, когато прочета нещо от друг, който е успял в някаква степен да изрази моята емоция, моето преживяване. Сякаш получавам близост и си казвам: Ето, не е напразно скитането и лутането между различни учители, писатели, гурута, поети, мъдреци и какви ли още не... Затова скучни и бездушни ми се виждат хората, които се съсредоточават върху един автор, когото наричат учител, с едничката цел да им покаже пътя, който често е толкова необятен, че не е в състояние да се опише от един човек, от една гледна точка. Затова четенето е полезно, когато не е строго планирано. Не се знае от кой храст ще изкочи заек, както са казва. Разбира се, има и автори, които губят част от времето ни, за които мечтаем да не бяхме срещнали, но няма как. За емоциите и кога трябва да им сложим юзди. Такива моменти съществуват, безпорно е и е факт. Но знам от личен опит, че не бива да се вманиачаваме в тази насока. Затова хич не ми се нравят авторите на позитивни романи, които, докато си съкрушен те мъчат с наставления да мислиш, че си в грешка. Което допълнително утежнява мъката. И от поносима без тях, става непоносима, въпреки тях.

Разликата между обикновения човек и героя, че обикновеният знае много добре докъде се простира силата му. Пред клетника стои Берлинска стена — знае, че отвъд е по-добре и все пак не бърза да я разруши. Героят ще намери начин да освободи духа от слабостта; и ако не намери такъв, той ще изтръгне и духа си, заедно със слабостта му, но няма да се примири. Това са хора, които са умряли за нас.

Калин Сърменов, актьор, музикант, режисьор, художник и бизнесмен и какво ли още не, сподели, че вярва в живота след смъртта, в онази, обаче, която му е подготвил Господ не вярва, по-точно не му се иска да е по този начин. Разказа за близък приятел, изпаднал в клинична смърт, а там — отвъд се срещнал с прятели, познати. Сподели, че ако след смъртта се събере със същите идиоти, то хич не му се иска да мрие. Разбира се, че го каза с ирония, ама се получи добре. Та въпросът е с какви ли идиоти ще се съберем след смъртта? Дали с познати или нови? Запознанствата ще бъдат интересни, стига само да не се намерят и такива, с които да няма за какво да си побъбрим. Нали и в смъртта има чар? Във всичко непознато има чар. Дано наистина бъде велико и ново приключение, а не нещо, което познаваме добре.

Здравей, Отнеси се към себе си, както се отнасяш към страха си. Недей да си вярваш бързо и лесно. Тоест да казваш, че не те е страх, а в себе си да таиш страх. Това е внушение, което не само че не помага, но и пречи. Тоест трябва да отработиш страховете си, не да ги зариваш. Сети за всички случаи, в които си се страхувал от нещо. Извади на показ всичките си тревоги. После се замисли, че си още жив и че някак си, незнайно как, си ги превъзмогнал. Ще видиш, че това, което те плаши не е страшно. Също може да напишеш на един лист най-големите ти страхове. Чрез предрителна подготовка ги повикай и съзнателно ги изпитвай. Нека бие сърцето, нека пулсът не спира! Нека всичко, което те плаши вкупом те сграбчи! Прави тези упражнения всекидневно в продължение на няколко седмици. После ще се чудиш и ще се питаш: Аз от това ли се страхувах?! Важно е човек да е в добро разположение. Хора, които са водили войски. Генерали, които са управлявали хиляди хора по време на войните, са се самоунищожили. Едни от алкохол, други гонени от параноя. Какво излиза? Че независимо колко си силен и независимо каква власт притежаваш над останалите, пак може да бъдеш победен. Може да загинеш, но не от вражески огън, а от неправилно мислене. Това ти го казвам, за да си вдигнеш малко самочувствието и да разбереш, че можеш да се справиш, но, първо, трябва да осъзнаеш, че грижите ти идват от тебе, а не от другите хора. Ти го знаеш, ама да ти припомня. Успех и надявам се скоро да върнеш усмивката на лицето!

"У дома или на гости или пред най-прекрасния пейзаж, всичко се изпразва от съдържание и смисъл." Емил Чоран А какво да кажем, когато се случва обратното. При вида на познато място, когато картинката придобива цялост и спомените сякаш се съживят. Всеки е имал такива моменти. Познатите места опресняват спомените и ние несъзнателно ги свързваме с нещо хубаво. Меланхолията напира; все едно преяждаш с мармалад — сладко е, но ти идва в повече. Ето, аз имам подобен случай на летището в Кипър. Толкова отдавна не бях го виждал, че след като го видях, веднага усетих едни спомени, свързани с едно кипърско момиче. Самият въздух те кара да си спомниш, топъл е, сякаш идва от фурната. И ти много добре си запомнил, че си врял в тая фурна. Сега пак си в нея и спомените нахлуват. Всъщност жена — беше разведена, второ издание. Сякаш е пред устните ми. Виждам сълзите й, усещам и моите. Как ги подтискам и как не успявам, въпреки че я няма наблизо. Тогава човек усеща своята младост, дори се връща в нея и именно тя изиграва важна роля в откриването на смисъла на живота. Усеща, че не е живял напразно и че има какво още да добави в живота си. Добре, че са емоциите да ни държат живи.

На тази снимка много ясно е уловена емоцията на наша Маша. Снимката придава чувство на дълбоко щастие. Годината е 2004, събието — финал на Уимбълдън. Тогава едва 17-годишна, успява да срази Серина Уилямс! Още един паметен миг от историята на Уимбълдън! Линк към двубоя

Има една стара история. Един човек си седял кротко край морето, провесил крака от ръба на една висока скала. Минал друг човек и го запитал — Какво правиш? — той отговорил. — Разговарям със себе си. — Пази се! С лош човек разговаряш! И наистина. Когато минал по-късно нямало и следа от лошия човек. Наоколо се търкаляла само една обувка... В самотата и опознаването се крие риск. Тая работа не е за всеки и не са малко случаите, в които само намразването не стига. Във всеки човек дреме зъл приятел, когото е по-добре да не опознава, за да не му разгради пътя към свободата.

Аз примерно не обичам да съм сред природата. Точно за това при посещението ми в Норвегия, се ръгнах в един пиано бар, не отидох да гледам фиордите, въпреки че по скоро и това сторих, но сякаш по задължение и не от любопитство и желание. Особено изразени са чувствата, когато съзерцавам ивицата, оформена от боровете и небето. И ако времето е преди свечеряване, но още светло (лек, много лек, едвам доловим мрак), усещанията са пълни. Тогава, взирайки се, през главата ми не минават никакви мисли, а едни усещания, които могат да се опишат, при това, неточно. А те са: едно усещане за празнота, както се е изразил Чоран, всичко се изпразва от съдържание и смисъл, но не го констатирам, тоест не мисля за себестойността си или тази на света и останалите хора, а просто усещам как нищо няма смисъл. Ще прегледам Шопенхауер задължително.

Диана Илиева, тук става въпрос за някакви си семена. Замисли се същото ли щеше да стори бабата, ако беше взела от аптеката сироп за малкото си внуче, но с изтекъл срок на годност? Не знам кой би могъл да запази енергията си. Всеки нормален човек би се възмутил най-малкото. Залагам си главата, бабата щеше да се върне в аптеката по този начин Обстоятелствата имат значение. Който го отрича не е наясно какво отрича. Само не питай какво щеше да спечели с гнева си. Колкото и да се напъваме трябва да признаем, че волята не винаги има власт над чувствата. По-често е обратно.

Добре е да се консултираш с ендокринолог. Понякога щитовидната жлеза е виновна за прекомерното изпотяване. Той знае от какви изследвания се нуждаеш, ще ти каже.

„Истината“ е, че дори хора, които не вярват в живота след смъртта, ако имаха възможността да разберат, че е време да си ходят, биха промълвили нещо, което имат нужда да изрекат. Едни ще поискат прошка, ще кажат:.„Простете ми, бях такъв, какъвто бях! Повярвайте, не съжалявам за нищо! Аз самият го вярвам!“Други ще поискат да видят примерно любимото си място за последен път, с думите примерно: „О, любимо мое място! Дойде време да си тръгвам. Добре си прекарвахме заедно, дойде време да се разделим и искам да ти кажа, че те напускам и нямам намерение да те търся повече. На друг ще си компания.“ Няма начин да не се намерят и такива, които ще искат да се позабавляват по техен си начин преди да си тръгнат. Идеята е всеки да се сбогува с живота по свой начин. После душата няма да търси и обикаля уплашена, че е загубила нещо. Тя си е отишла от живота, не са я изгонили. Разбира се, аз изразявам собствената си нужда. Как бих искал да бъде. Какъв шанс да ми се даде на мен, ако решат да ме прибират. Много ясно, че това е човешка нужда. Много ясно, че има причина да не се знае това. Но все пак...

Бих дал думата на човека, който се готви да го стори, преди да го стори да предупреди, поне най-близките си какво е намислил/а. Какъв пъклен план е скроил/а. Нека, която сила урежда тея неща, да връчва ден по-рано призовката! А не както се случи сега. Една моя съседка точно преди 1 час отиваше до банкомата с мъжа си, смееха се, вече е мъртва! Станало й лошо... Тя имаше проблеми с алкохола, високо кръвно, но иначе работеше и живееше като всички останали. Та се замислих какво ли ни чака и нас... И сега сме в обсада, смъртта ни дебне, а може би доближава! Нямаме ли това право — да знаем кога ще ни сполети!? Нямаме ли това право — да можем да се простим с близките и живота!? Нямаме ли това право — да можем да не оставим думи недоизказани?! Нямаме ли това право — да знаем, че любимата песен за последно звучи!? Тая празнина бих запълнил. http://vbox7.com/play:f5aba0ee

Какво значи, че нямаш възможност? От това зависи здравето ти! Точно те ще ти помогнат. Мой близък познат е развил над 15 симптома. Замаяност, мравучкане, изтръпване, къркорене на корема, неволно хълцане... и каквото още се сетиш. Скита по клиничната пътека и отвсякъде му казват, че на физическо ниво е абсолютно здрав. Смятай, три пъти си прави скенер на главата!!! Паралелно с неприятните симптоми разви и хипохондрично разтройство. Той е убеден, че нещо някъде из тялото му създава тези симптоми. Чете като луд за всякакви болести и скита по доктори. И най-лошото знаеш ли кое е? Че точно като теб мисли, че психиатрите, психолозите не могат да му помогнат. А чуе ли за лечение с антидепресанти/успокоителни се чувства като изигран, тъй като вярва, че те само ще забавят болестта. Не може да осъзнае, че симптомите му идват от мозъка. Мозъкът упражнява въздействие върху тялото му. Излекува ли се психиката, те ще изчезнат като кошмар. Задължително намери начин да изкараш пари! Ще спестяваш ли, назаем ли ще вземеш, но трябва да намериш и да посетиш специалист. Не ти трябват много пари. Иска се желание. Нямаш напредстава какво може да направи психиката на тялото! Действай незабавно! Съвсем сериозно ти го казвам! Успех!