Viva Caselli

Много хора чули-недочули казват примерно: това, което не ме убива ме прави по-силен. Нали човек трябва да знае, първо, какво го застрашава, второ, с какво го застрашава, трето, как да го победи, за да надлее над него. Именно това е работата на психолога. Да ти помогне да видиш себе си в детайлност. В крайна сметка всеки сам за себе си решава как ще се освободи от стреса, но да се махва с лека ръка и да се мисли, че психолозите не са нужни е глупост. Точно във времето, в което пребиваваме сега са място.

Който е прочел "Феменология на духа " от Хегел и е разбрал нещо е голяма работа! В едно изречение три пъти се среща думата битие и още три пъти небитие. Аз си я купих, но изчетох едва 1/3 и се отказах. После я подарих на човек, за когото знам, че е чел само Братя Грим. Направих го с умисъл. Той няма да я прелисти, но няма и да я изгори. Защо да се мъчи четейки Хегел...

Благодаря за отговора! Дано не вали, дано всичко е наред, че една мечта е напът да сбъдне! Всичко хубаво и на теб!

Знам, то нямаше какъв да се развие по друг начин. Щом става въпрос за таро. Всичко добро!

Аз и на лично няма да го направя. Просто реших, че трябва да съм по умерен в изказа си. Не искам да се храня с никой, пък и нямам такива права, а не ми и трябват. Ето, питам те теб. Картите могат ли да предвещават резултат от спортни събития? Не става въпрос за хазарт и залагания. Просто ми е интересно как ще се развие Уимбълдън? Ще бъде ли дъждовно, каквото е по-често? Дано обичаш тенис. Сега по-смел ли ти изглеждам? Или трябва име, рожденна дата?

Това е вярно, но не важи само за кръчмата. Все повече хора решават, че трябва да се откъснат от стреса. Започват да живеят природосъобразно. Вечер не са в кръчма, а в парка. Не пият, карат ролери, колела, ловят пеперуди сред природата. Обаче така и не успяват да се откъснат от проблемите/зависимостите, тъй като те не са ги отработили при психотерапевт, а са се подвели по това: че трябва да се разсеят с приятни мисли, приятни забавления. А пък, ако са прочели и някой от розовите романи с утвърждения състоянието им става още по-тежко... На по-късен подтиснатите страхове, комплекси се насочват към тялото — соматизация. Не го казвам от свое мнение, а защото съм го видял, и продължавам да го наблюдавам. Става въпрос за един познат. Беше добър човек.

Честно казано, написах защо не искам да ми гледаш, но написаното изглаждаше зле и обидно, затова го изтрих. Просто ще ти кажа, че има граница, която не мога да престъпя. Стане ли тъй, че да повярвам, в което се съмнявам, ще те потърся на лични, само да е здраве, че днеска сме живи, утре — не сме. Дойдох в темата, за да споделя как в Англия лъжат хората. Видя ли друг интересен материал ще го постна пак. Който иска да вярва, който иска да не вярва... Ако питате мен, недейте вярва. Иначе мама е добре. Чуваме се по телефона. Оперираха я от жлъчка преди 3 месеца, но е здрава, права. Работи си, излиза си навън. Дори се грижи за Санбернар.

Не се имам за християнин. Грешна ти е интуцията. Виж сега! По-добре е да кажа, че ясновидците са лъжци, защото аз не съм видял досега някой да познава. Отколкото да кажа: вярвайте на тях и не жалете пари, защото видиш ли откривали хора, лекували рак, виждали бъдещето.

A не си ли замислял колко пъти интуицията ти е била грешна. Тук е добре да се каже, че интуицията действа при хора разчитащи на нея. Не знам доколко се оставяш на нея, но ако го правиш често, тя ще работи, просто защото трябва да оправдае вярата/очакванията. Дори да допуснем, че някои хора имат пророческа дарба, то те ще са единици. По-добре е да се изобличават ясновидците, за да не лъжат хората. По-добре да очерним с неверието си единици, но да спасим хиляди, отколкото да твърдим, че ясновидството е сред нас. Защото по този начин ще се излъжат закъсалите хора и ще прибягнат до услугите на ясновидците-лъжци. В България смятам, че няма нито един ясновидец, да речеш, е този познава! Е, не съм ходил по врачки, ама от това, което съм чул и видял, заключавам, че няма. Ще рискувам с риск да стана смешен, затова се кълна в най-милото ми, че е истина! Някъде в 5,6 клас с един приятел излязохме на разходка. Минахме покрай кварталните тостери, а нямахме една стотинка в джоба. И аз му казвам " Ех, сега да имахме два лева да си купим по един тостер. " Той ми казва: " Представи сега да се разбие един самолет и да паднат 2 лева, как ще се наядем !" И почнахме да си мечтаем разхождайки се. Целият ни разговор се въртеше около това да си намерим 2 лева и да си купим по един тостер. Това си го приказвахме около 1 час, обикаляйки квартала. По едно време минаваме по един тротоар и аз гледам, че настъпва нещо. Правим 2, 3 крачки напред и се обръщам да видя какво настъпи — на земята 2 лева!!! Не е възможно никой да ни е чул какво си приказваме, защото беше зимата, около 10 вечерта, и нямаше абсолютно никакво движение по улиците. Нито пред нас, нито зад нас имаше хора, да кажеш да се е смилил някой и да е пуснал 2-та лева. Пустош, страшна пустош! И друго, което беше интересното, подобно на твоя случай. Тостерите винаги работеха до 10. В десет заключваха вратата. Обслужваха хората, които са вътре и това е. А ние ги намерихме около 10 часа и сме на 1 километър път от тях. Тичахме и стигнахме, часовника показваше 10:20 и те работеха, все едно за нас! Купихме си по един тостер и това беше. Той ме пита дали не съм ги пуснал аз, а аз пък питам него дали не го е сторил той. Той ми вика закълни се, аз му викам да го стори. Кълнем се и двамата. А искам да подчертая, че точно този мой приятел никога не е бил лъжец, дори по детински. Не знам какво се случи тогава, но ден днешен си припомняме тая случка. Понеже семейството му спечели Зелена карта и вече близо 5 години живеят в Америка. Та много често се чуваме по скайпа и си сещаме за тая случка.

Хората не обичат неизвестността и се стремят да знаят какво се случи с тях в дългосрочен план и прибягват до ясновидци, гледачи, магове и всякакви други такива "професионалисти". Колкото дяволът разбира от Евангелието, толкова и ясновидците могат да виждат в бъдещето. Гледам по Diskoveri едно предаване със звучното име "Измамници". Aнглия. Стая и маса. До масата два стола. Зад масата секция. Зад секцията човек в тайник, явяващ се като помощник на гадателя. А в секцията отвор, такъв като на пощенските кутии. В стаята удобно се е изпънал на стола ясновидецът. Влиза при него човек, който иска да ползва от услугите му. Ясновидецът му предлага да се разположи удобно на стола срещу него и да разкаже нещо повече за себе си. Възраст, семейно положение, проблемите си... Човекът започва да му споделя, ясновидецът го слуша внимателно и клати глава. След известно време му казва да се обърне наляво и да погледне картините на стената, а след това да каже какви чувства изпитва, когато си съзарцава. Жертвата се вглъбява в картините и мисли внимателно. През това време ясновидецът става и отива до секцията. Взима един лист и сяда пак на стола си. Листът е пуснат през отвора на секцията от помощника на гадателя. Докато жертвата е разказвала за себе си човекът зад секцията е писал на листа това, което чува, но под формата на числа, знаци символи... На листа има две детстки ръчички. На едната пише момче, на другата — момиче. Името Крис. Думичката "развод". Годината 1965. И други подробности. Магът прекъсва жената, докато прави опити да изрази чувствата си, които будят картините в нея с думите: " Достатъчно, я сега да виж какво съм написал на този лист, още когато се чухме по телефона и ти записах час. Да сравним. Погледни листа!". Жената учудена възкликва: " О, Боже. Ето, имам две деца. Да, момче и момиче. Мъжът ми се казва Кристофър. Да, развеждам се с него. А годината е тази, през която съм се родила! Не мога да повярвам! " Оставя 50-сет лири и си уговарят втори сеанс. Няма хора, които предвиждат бъдещето, но фокусници-професионалисти, умеещи да манипулират. Колкото и да е тъжно за някои хора не ни е дадено умение да виждаме бъдещето, не ни и трябва. Каквото трябва да се случи, случва се и толкоз...

"Добре е да си учен, поет, воин, законодател или друг, но лошо е, ако при това не си и човек." Висарион Белински http://www.vbox7.com/play:2de82b1fc1 "Благословен е този, който без да се задоволява с настоящата действителност, е носил в душата си своя идеала за по-добро съществуване, живял е и е дишал с една мисъл – да побърза, според степента на дадените му от природата средства, да осъществи на земята този идеал…" Висарион Белински, (1811–1848) руски литературен критик и публицист, философ.

happiness379, здравей! Отдавна не бях се сблъсквал с такъв стил на изразяване. Стори ми се, че този ГИГАНТСКИ проблем всъщност е ангелска изповед! Така добра си и наивна, че ми е срамно да ти дам, какъвто и да е съвет, за да не се промениш. Аз само ще ти пожелая искрено и от все сърце да се оправи всичко около теб!

Успех на тези смели хора, които ще заминат! Дано децата ни един ден пътуват натам, накъдето сега зяпаме!

" С моите страдания и мечти закачих си на ушите обеци " От една френска песен. Така че, по-полека с мечтите, че за благодарност ще получиш разочарование. Предствяш си хубав живот, сполети те лош. Представяш си здраво тяло, започнеш да спортуваш, връхлети те болест. Представяш си гореща любов, стигне те изневяра. Много често нищо не зависи от нас. В древен Рим е съществувал един обичай. По това време писмената кореспондеция е била основно средство за комуникация. Винаги в началото на писмото се пишело: " Ако си здрав, добре е. Аз съм здрав! " След това вече се споделяли житейските болежки. Щом меланхолията взема връх пусни я себе си да снове, но преди всичко си спомняй и за римския обичай. Хората имат нужда да изпитват болка. Носталгията и меланхолията често са предпочитани пред обикновеното удоволствие. Не знам защо е така, но си е факт. Замислиш ли се ще стигнеш до извода, че никой не е нещастнен само от настоящето си. Пращаме мислите си или в миналото, или в бъдещето, но и двата случая тревожим духа си. Значи ние имаме нужда от тая трегова и тя се явява един вид някаква енергия, която ни държи живи превръщайки съществуванието ни в бушуващ пожар. Лично аз не съм чувал за случай, в който времето да не е заличило несподелена любов. И с твоята любов ще стане същото, ще се заличи след време. Изживей този период от живота си и се предай в обятията на горчилката. Времето ще свърши останалата работа и ще залюбиш друг. Такъв е законът на живота. Всичко тече (Panta rhei)! И заключение. Една моя съученичка ходеше с едно момче в продължение на 4 години. Той я изостави, понеже срещна друга любов. Тя го преживя много тежко. Дори си татуира на гърба част от някакво стихче от любов по него. Сега е женена с две деца, а татуировката превърна в плетеница. Всичко тече (Panta rhei)! http://vbox7.com/play:85811c4307 Замисли се над това, че си емоционална. Качество, от което мнозина са лишени. И не знаят от какво ги е лишила природата.

http://www.youtube.com/watch?v=WJvJJUbwV4w

Науката напредва мълниеносно и вероятно не са далеч годините, в които ще се разбере има ли живот след смъртта. Дотогава оставаме с вярата, че ще ни има и отвъд. Или по думите на Ошо ( по памет ). "Ако има живот след смъртта защо се притесняваш, че ще умреш? Ще те има тебе, ще ги има проблемите ти. Ще ги решиш! Ако няма живот след смъртта защо се страхуваш от нея? Изчезваш ти, изчезват и проблемите ти." Няма да я видя тая религия и представа си нямам каква ще бъде, ако се установи, че смъртта е край, че след нас остава просто и само овехтяла балада и дим. Тогава какви ли учители ще дойдат? Какви ли учения ще се зародят? И какви ли ще се хората, които ще ги следват? Защото факт е, несъзнателно или съзнателно, всеки един от нас се стреми да проявява добродетелите си с цел да се развие и премине на по-горен етап или пък в Рая.

Ученията, които отричат Аза са опасни, тъй като гледат на Земята от високо, пък са стъпили върху й. Отричат явното, а ти обясняват надълго и нашироко мъглявото. Остави ги, ако не можеш — хвърляй им по един поглед, но не се заседявай дълго при тях да не стане тъй, че лъжата да мине за истина! Аз така правя. Развличам се с тях. Не е нужно все да съм сериозен. Аза е реален, света е реален, всичко около нас е реално. Ние сме хвърлени в тоя миг и трябва да го изживеем. Живеем, страдаме, радваме се... Не можем да се отклоним от тоя път, обаче можем да сторим тъй, че като вървим по него крачката ни да бъде една съща. Нека направим така, че и мъката и щастието ни да са в разумни граници. Нашето страдание много пъти е причинено от емоциите ни, които подобно на гладен стомах бушуват, докато не му дадем нужното, а често то е малко, пък ние го тъпчем с всевъзможни лакомства. Така правим и с емоциите си. Доплаче ни се, ние не плачем, а се дерем. Стане ни смешно, ние не се смеем, а са гърчим от смях! Когато вятъра обърне бръмбърче с краката нагоре, то маха с крачетата и чувства болка само от това, че не може да продължи пътя си. То си мисли, че пътят му е свършил. Страшни се виждат страданията му. Може да се движи, а не може да върви. Обърне се вятъра и го изправи пак на крака. Същото прави с нас и съдбата. Поднася ни леки изпитания, от които ние правим тежки скърби, вместо умерени в мъката да зачакаме вятъра на промяната. Мисля, че по-голяма част от хората са надарени с повече акъл от бръмбарите. Затова недей да тревожиш духа си. Направи обратното. Успокой го и продължи по пътя си, нищо че чувстваш, че е свършил.

Придодата не се интересува от любовта по същия начин, както ние. За нас е важно да има вярност по между ни. За нас е важно е да е споделена. Имаме нужда да се вричаме във вярност и да чуваме от другата страна същото. Заклеймяваме човека , в който сме се влюбили със силни думи, че е единствен/на, че е осмислил живота ни, че никога няма да се влюбим в друг/а. Обаче забравяме, че любовта не вземе насериозно нашите клетки и ни принуждава да ги изричаме отново и отново, но не винаги към един и същи човек. Нейната мисия е да продължи веригата...Нейните усилия са насочени към плода на любовта — децата, а не към това какво носи любовта в личностен план — щастие или мъка. Странни сме хората. Днес наричаме човека, в когото сме се влюбили единствен на света, но случи ли се тъй, че да ни предаде, ние нямаме сили да го наречем дори човек. Затова като знаем каква е любовта, че пламва по-бързо от пожар, трябва да се научим, че вричанията във вярност, как ще обичаме любимия/та си, докато смъртта ни раздели са неуместни клетви. Колко много са младите семейства, които не са живяли заедно дори и три години, но вече в главите им минават мисли как да строшат катанците на семейното робство. Любовта по между им е изстинала, също толкова лесно и бързо, както се възпламенила преди време. Започват едни изневяри, които нанасят оскърбление на другия, чиито чувства все още не са охладняли. Затова аз държа повече на думите: Слушай, не съм сигурна дали ще те обичам вечно, но съм сигурна в едно — че стане ли тъй, че любовта ми към теб да охладнее, аз няма да се колебая да спестя истината. Мое морално задължение ще е да ти кажа, че вече не тая същите чувства към теб, а твое — да уважиш свободата ми. Истината никога не може да нанесе обида, но лъжата винаги го прави. Който е разумен в любовта ще вземе на премисъл, че чувствата са по силни от клетвите и дойде ли време да чуе подобна истина ще го направи достойно и с уважение. Спомена за любовта носи наслада, дори и вече да я няма, стига само да е угаснала по човешки начин, а не чрез изневяри и лъжи.

Страха от това, че ще се лишим от удоволствията, които ни предлага живота е причината да не сме герои. Ние, в безумието си започваме да наричаме удоволствията си цели, които трябва да довършим. Стигнало се е дотам, че някой е измислил приказката, че всеки има своя собствена цел в живота. Какво значение придаваме на призванията си, а не виждаме, че заобикаляме най-важното! Художника си мисли, че е призван да рисува, певеца — да пее, поета — да пише стихове. Онова, което героите са разбрали е, че целта на всички е една и съща — изисква ли го случая да освободим духа си. Те са били хора с високо чувство за дълг и са действали според природните закони, които казват, че живее ония, който не живее за себе си. Хората умират от наркотици, умират от проституция — че живо ли е момичето на улицата заставено да обслужва не мъже, а негодници, които смятат, че се грижи за своята похот, а не за тяхната. Умират, понеже зъл човек е решил, че може да се разпорежда с живота им, ако не слушат да го отнеме. Все беди, зарад които умират ежедневно с идеята да надхитрят смъртта и да величаят робството. А не съзнават, че това, от което се страхуват е неизбежно. Може да се забави, ако си родил, да се избегне — ако те няма. Героите са знаели това и са вярвали, че смърт няма, само ако няма зло. Те са искали един човешки живот и са заплатили с цената на своя, затова аз поднасям своята признателност към тях и изразявам сърдечната си благодарност. Те са умряли за нас и ние имаме голям дълг към тях. Този дълг трябва да платим и докато не го платим с дела няма да усетим свежия вкус на свободата. Истина е казал Дънов актуална и до днес — вие не сте герои. Нека си дадем сметка, че е изправил срещу ни истина, и ако ще представяме доказателства, че сме няма да постигнем нищо особено, освен да попречим на истината, за да мине в лъжа. Трябва да се стремим да бъдем!

http://vbox7.com/play:24fbdaab О, да! Но когато мама е на работа, съседката ме води на училище и подписва моя бележник. Другите си имат татко, а аз не. О, кажи й, колко ми е болно! Кажи й, за цялата ми болка! Колко ви обичам и двете! Нека всеки има деца, колкото пожелае, но нека на никой не се случва това, за да не избира пътя под влака. И най-съкрушения човек трябва да знае, че утре не винаги значи край! Никой не бива да се чувства толкова изигран от съдбата, че да загуби надеждата, че може да изживее още един ден. А един ден, ако е изживян по правилата, е като един живот, но извън тях.

Мен ми хареса един невероятно възпитан мъж. Става въпрос за българския летец Янко Стоименов, който е изкупителната жертва на една трагедия. Осъден в Гърция на 122 г, затвор. Причината е самолетна катастрофа, в която загиват 121 души, но той няма пряка вина. Всъщност той няма и косвена вина. В едно предаване вчера водещата, една Диана, го подтиква да произнесе слова, които да събудят съпричастност в зрителите и да се събере сумата от 77 хиляди евро, която трябва да бъде внесена в Атински съд до петък, за да откупи свободата си, а той (по памет) „Знаете ли, аз не мога да искам пари. Знам какво е положението на всички.“Усеща се как очите на водещата святкат, ако не е камерата тя ще се разплаче и ще го прегърне. Харесва го и като мъж, и като човек, и му състрадва, и пак го натиска, за да отправи молба за помощ, този път към ББ, а той: „Знаете ли, какво да кажа. Като знам положението на министър-председателя ББ не му завиждам и на него.“ Искайки да каже, че трудността и на двама им е по-равно. Мисли обаче да направи друго. Да поиска заем от българската държава, с който да откупи свободата си и после на разсрочено плащане да го погасява. Това е варианта, който смята за правилен. Тя го пита дали вярва в Бог, а той отговяра, че вярва и че ходи на църква да се моли за повече сили, шегува се обаче, че когато се моли за повече сили Бог му изпращал повече изпитания. Смее се и казва, че вече ще се моли за по-малко сили. Ще кажа, че смятам този човек за герой. Първо, той е разбрал, че сам може да се бие със съдбата. Че може да мине и без да парите на хората, на които знае какво е положението и въпреки явната злочестина, на която го подлага слепия случай, който дълго мъчи и бавно довършва, той не ще да признае своята слабост пред него! Въпроса е принципен и е наясно, че никой няма да стане по-беден, ако пусне някой лев в дарителската му сметка, отворена от негови колеги, членове на българската авиация. Той дори не се интересува от движенията по тази сметка. Казва със завидно спокойствие, че дори и да не се съберат парите до петък и да влезе в затвора, че ще продължи битката за справедливост и зад решетките. Ето дословно негови думи, които веднага ще складирам в папката с достойни мисли. „Питам се каква е целта на един живот - да оцелееш физически или да оцелееш морално, аз ще продължавам да се боря, имам още много какво да кажа!“ Янко Стоименов

Божидар Цендов-БожидарЗим, не мога да напиша какво мисля, защото няма да е по ничие правило. Първия път спестих мнението си защо не искам семейните ти консталации. Ще го направя и втори, въпреки явната провокоция. За последен път, съвсем човешки ти казвам да престанеш да се занимаваш с личноста ми. Два пъти си ме изследвал (обиждал) . Повече няма да се обадя, каквото и да напишеш. Ти си решаваш...

Защото повечето от благините, които хората одобряват са зли примери. Подобно на риби, те нагълтват примамката мислейки, че става за ядене. Много ясно съм изложил позицията си и можеш да я разбереш. Казал съм, че стойностното не бива да се отблъсква. Направата на зелена салатка не е кой знае колко стойностнен акт, затова съм добавил, че не трябва да се отблъсква нищо човешко, което носи удоволствие. Подозирам, че има и такива, които ще се зачудят що значи човешко и сериозно ще се замислят наясно ли някой въобще относно тоя въпрос, че да дели постъпките на човешки и позорни? Тези, които все още не са разбрали бедствията, които докарва позорния смях по-добре да не вършат нищо. По-добре да бездействат и никой да не знае нищо за тях. Замислим ли се разбираме, че някои хора са полезни само с бездействието си. Ти допълваш, че не всички общоприети нрави трябва да се избягват. Ако ме попита духовно ориентиран човек може ли да се разходи в парка — да, ще му кажа да го стори. Не само че ще му позволя, но дори ще го насърча. Но ако се допита до мен дали да отиде на чалга концерт, за да изпита удоволствие, ще му кажа, че е по-добре се откаже или от духовното, или от живота въобще. Това, което искам да кажа е, че духовно ориентирания човек ( не я разбирам тая дума ), затова я заменям с разумния, достойния, почтения... е морално задължен да възпита в себе си дисциплинираност по отношение на това, което му носи радост и да знае последствията донасяни от на пръв поглед безобидното. Правилния начин на живот не изисква самонаказание, а само самоограничение. Нека се сетим за всички онези случаи, когато от снизходителност към себе си сме губили обективната си преценка. Нека се сетим, че природата е създала посредствеността, за да се избягва, а нещата, които смятаме за рядкост, за да се следват. Ще кажа. Човек може да получи богато наследство, с което да си осигури щастлив, разнообразен живот съпровождан от една камара житейски радости. Ще пътешества, ще осигури живота на децата си. Ще си купи къщичка на брега на някое езеро, ще гледа звездите вечер с чаша чай в ръка. Ах, удоволствие! Колко хора биха сторили тъй? Всеки един от нас. Но колко хора биха изпитали удоволствие от това да се разделят с наследството си дарявайки го в дом за сираци. Никой не ще стигне дотам, че да изпита удоволствие от такава постъпка. Първото е посредственост, второто е изключителност. Първите хора считат личното си щастие за полагаемо, а вторите общо за човешкия род. Трябва да изпитваме удоволствие, когато неговите плодове са наистина вкусни. В своя защита ще кажа, че съвсем не смятам себе си за изключителен. Материалните блага не бива да се презират, та нали без тях никой не може, но всеки може да постави граница, когато излишното се превръща в зависимост. Пиша се в групата на посредствените, но с надеждата, че ще правя всичко по силите си, за да не съм на дъното на класацията. Относно това, да ме изследваш, ще кажа само, че не желая. Написах и обяснение защо не желая да го правиш, но впоследствие счетох да го заменя с добро пожелание: Бъди жив и здрав, друже.

Виждал съм хора, независими на пръв поглед. Нито ще ги видиш с алкохол в ръка, нито с цигара в уста, парите им малко, но стигат. Но стане ли тъй, че трябва да са усмихнат, те се смеят на неща, на които и дявола не се смее. Тоест радостите, които им носят удоволствие са признак за болен дух. Авторитета им е на възрастни, репутацията на луди. Мнението им за лошото е добро. Сериозния човек изпита ли удоволствие подлага го на проверка. Той ще се откаже от удоволствието, стига му само да съзре и един недостатък в него. Такъв човек се грижи отрано за погребението си, приживе го урежда и върви подир ковчега си. Самия Дънов казва така: представете си, че утре ще се преселите. Вие трябва да бъдете чисти пред Господ. Ако доживеем до 70, 80 години, времето на старостта, то със сигурност ще очистим себе си от удоволствията. Единственото благо на старостта е, че изпитваш удоволствие от това, че вече нищо не ти носи удоволствие. Гаранция обаче никой не може да ни даде, че ще стигнем дотам. Човек не бива да вярва, че трябва да прави всичко по силите си, за да живее щастливо. Не винаги щастието е добродетел. На всеки по силите е да промени начина си на живот и да се откъсне от удоволствията считани за общоприети, на които повечето хора не само че не правят забележка, но и поощряват. Тоест всеки може да избере да живее достойно, но дълго — никой. Друг урежда тая работа. На всеки е позволено да изпитва удоволствие, при условие, че се ограничава в удоволствията, без да отблъсква нищо човешко и стойностно, което носи удоволствие.

Дано ти хареса... http://www.youtube.com/watch?v=ZX4mPRAEbuA