Viva Caselli

АлександърТ.А., понеже спомена Милен Цветков. Гледа ли днешното му предаване? Събеседници му бяха едно момиче и едно момче. Те бяха засегнати от думите на онзи английски джентълмен, който с три изречения описва положението в България. Та водещия ги запита: “Всъщност вие за какво недоволствате? Нима думите му не са истина? Защо се обиждате от истината?„ Те: гък-мък, ама ние това, ама ние онова. Няма такива филми. Пред истината всеки трябва да се кланя. Неслучайно Дънов е казал, че е операция без упойка. За това ми е болно, че не са малко хората, които в тъмната истина търсят позитиви и се чудят как да извъртят нещата, така че с думи да се успокоят, а положението да си остане същото. Което е истина, то и мое. Така трябва да разсъждаваме, а не да се обиждаме, че някой си англичанин ни смятал за хора от втората класа. Започва се с признаването на един факт, колкото и да е мъчен за преглъщане. После идва мига, в който всеки започва да се труди, за да промени тоя факт. Пътя към свободата е труден, но си заслужава всеки един според силите си да тръгне по него, без кой знае какви надежди, че ще види края му. Достатъчен край е децата му да сторят същото и един ден земята да заприлича на рай. Нали за това живеем? Вярваме, че ще се случи. Тая вяра ни крепи, иначе досега сто пъти да сме посегнали към Самадхито. Това исках да кажа с изречението си. Че сме обезверени и не смеем да признаваме истината. От страх, че ще трябва да служим на истината по всички параграфи, ние не смеем да и поддръжаваме дори в един.

Има един вид хора, който според мен е преобладващ сред българите. Повечете българи са силно обезверени и не смятат за нужно да знаят истината. Така тайните на мърсотията, която тегне над българите остават скрити, макар и чути. Говоря за хората, които ако можеха не биха поверили на себе си нито истина, нито ужасяваща тайна. Една от тези истини е, че всички ние повлияни от лоши примери ежедневно извършваме дребни престъпления, които са дребни поради простата причина, че не можем да влезем в парламента. Но кой поверява на себе си тая тайна, тая истина? Самосъзнанието на българина трябва да се изчисти и да разбере, че каквато и партия да дойде на власт, колкото и да е некорумпирана, от каквито и достойни хора да е, не може да постигне нищо без помощта на населението. И който смята, че е достатъчно едно кръстче върху бял лист, за да се почувства пълноценен в управлението на страната си е най-малкото наивен. Гласа на народа, макар и правилен не е гаранция, че положението ще се промени. Питайте младите на какво се възхищат и кой печели уважението им? Човека, който ги лъже. Вместо да го презират, те искат да приличат на него. Момчетата искат да са Златко Баретковци, а момичета Златки, дори и червенокоси. Който иска да вярва дали е така или не е, стига само да не се намерят такива, които да кажат, че положението в училищата ни е с много по различно. Влезте в дискотека и вижте какво носи радост на студентите, от които очакваме да дадат гласовете си в урната. Така че, когато млад човек ми каже гласувах за истината, аз няма да повярвам , че е сторил същото. Не и преди да се уверя, че гласа му пуснат в урната съответства с делата му. И тук нямам впредвид героични подвизи, които правят паметник от героизма, а просто достоен и човешки живот. Всекидневно отстояване на истината. Вижте какво прави прекомерната амбиция за живот в богатство. Младежи ограбили златарско ателие. Банда отвлякла човек за откуп. Друг заплашил с убийство друг, само и само да вземе месечния рекет. Нека си дадем ясна сметка, че ще тръгнем нагоре само тогава, когато това, което прави прекомерната алчност се замени с амбицията за живот изживян в добродетел. Колко много биха постигнали тези хора, ако смелостта им беше съсредноточена в борбата срещу злото. Как да стане е най-важния референдум в живота ни и неговия изборен ден е всеки ден от понеделник до понеделник.

Излишен беше. Само според правото може да поправим кривото. Цяла Европа не ще тая енергия, ни сме тръгнали бъдеще да правим с нея. Е, какво като европейците са легализирали и тъмни идеи? Ще се вразумят, те затова са европейци. Българския народ вече дълго време е лъган. Хората са измамени, ценностите им обърнати наопаки. Има два вида лудост. Първия вид са разстройствата на мозъка породени от болест, разните шизофрении. Втория вид е лудостта на ума породена чрез манипулативни схеми. Първите ги мъчи самата болест, вторите са мъчени от измамните представи наложени от управляващите ни. Под управляващи посочвам всички, които приковават вниманието на тълпата. Референдумите могат да бъдат крайно манипулативни. Народа не се замисля какво го питат, а набляга върху това, че го питат. По този начин в народа се създава чувство, че играе важна роля в бъдещето на страната си, отговаряйки на въпроси, чиито отговор се знае. Специалисти заявиха по медиите, че хората могат да решават други въпроси. За или против легализирането на проституцията, за или против смъртното наказание, за или против цигарения дим на обществени места. Самата мисъл, че е правилно да се мисли върху въпроси, чийто отговор е еднозначен, е манипулация. За смъртното наказание е изписано много, но истината се побира в едно изречение. Всеки е длъжен да се съобразява със смъртта на другите, в своята само със себе си. За проституцията. Тя никога не е била доброволна. От древността до днес. Причините да ни се втълпява, че жените искат да упражняват тази “професия„ са много и няма да излагам. Едно обаче е сигурно. Няма разкрепостено момиче и не е имало, което да не предпочете свободния избор на мъже пред този, в който е на улицата или в публичен дом, уж по своя воля, обслужвайки мъже, които ако можеше би презряла. За цигарения дим. Може да познаеш що за човек си избрал да те управлява, когато ти възложи за задача да изразиш демократичната си мисъл по въпрос: за или против здравето? Тогава би следвало да ти стане ясно колко повече е струвал тоя демократ, когато за теб не е значел нищо. Да се подтикват хората да разсъждават върху въпроси, които са спорни е демокрация, но да им се задават въпроси, чиято истина е една е меко казано абсурдно.

Чудя се каква е тая могъща злина, която съдържа в себе си манипулацията, намира начин да се изроди и да живее отново и отново. Ето, виждаме бъдещето отредено за нас. Вече дори лъжата не трябва да се повтаря с думи, за да бъде възприета като истина. Защо ни е звук в телевизора? Достатъчно правят самите картинки. Няма да съм честен, ако споменавам думата манипулация, без да намеся и чалгата. Който не вярва нека в продължение на седмица гледа чалга телевизия, като звука е спрян. Сигурно е, нравите попити от самото съзърцаването в кадрите имат същия пагубен ефект, какъвто постигат манипулативните им текстове. Както гледката на чезнещо в морето слънце учи влюбените във вярност, така чалгата ги учи в лъжа. Затова е нужна съпротива в младите хора. Струва си съпротивата, само и само да се избягнат въпроси от типа на: а сега накъде, как стигнах дотук, какво да правя?

Съгласен съм. Но вече е спорно дали манипулацията се прави от отделен кръг хора или хората съвсем целенасочено манипулират себе си, за да избегнат неприятностите, които би им довело едно по-сериозно отношение към проблемите. И личните, и на страната. Пресен случай е атентата случил се преди дни. Телевизията съвсем ясно даде знак, че този варварски акт е повод за смях и веселие. Тоест положителното мислене намери начин да се внедри на място, в което то няма място! Господарите на ефира не пропуснаха да излъчат репортажа с насилието и да му лепнат положителен заряд. Фейсбук беше превзет от колажи представащи случилото се по един положителен начин.Във Вибокс се нароиха клипчета, в които деца интерпретират случилото се, придавайки му смешен заряд. Това е манипулация и заради едното положително мислене хората я приеха с охота и сласт, а нейния плод беше смях, пак смях, и отново смях — боя и позволен, и полезен! Насилието ни се представя в един доста невинен вид, но насилието, което всъщност ни представят за смешно, е насилие на ужаса, в чийто ужас живота губи смисъл. Затова отново споделям, че положителното мислене е враг на хората. То е самозалъгване, че всичко е наред. Вярата, че всичко е наред е страшно силна и пречи на вярата, че може да се направи така, че всичко да бъде наред. Позволяваме на медиите да правят от нас дотам оптимисти, че да повярваме, че настоящето не трябва да определя бъдещето. Още старите хора са ни казали, че днешния ден, ако е овладян ни прави по-малко зависими от утрешния. А няма как да го озаптим, ако мислим, че всичко ни е всьо равно. Към това ли се стремим? Да направим живота си приятен чисто и просто като престанем да се тревожим за миналото и за бъдещето? Само животните са невъзмутими и само те бягат при пожар. През останалото време доволни преживят и се радват на мига. Ако възпитаваме мислите си в миролюбивост с едничката цел след смъртта да "свирим на арфа възседнали бяло облаче" (Карл Юнг), то защо още днес не отидем в рая, но ако смятаме, че и тук може да бъде рай, то трябва да направим всичко по силите си да стане рай. И най малкото, което можем да направим е това: винаги внимателно да отсяваме доброто от злото и да няма нито един миг, в който манипулативните средства на медиите и телевизиите да направят, така че злото да се просмуква в нас с мисията да ни направи по-щастливи, но и по-жалки.

„Аз съм самодостатъчен на себе си“. Фраза, която е изричана от мнозина. Дори умопромачен Хитлер е вярвал в това свое убеждение, което е изложил в „Моята Борба“. Учудващо е, че истината е попадала случайно между думите на най-долните. Ако са знаели, че изричат истината може би е нямало да я кажат, но ето, че е имало случаи, когато са се изпускали. Вече осъзнах грешката си, която правех по-рано. Отписвах от списъка със справки всички лъжци. Днес знам, че лъжците рядко биват спохождани от истината, но биват. Трябва да признаваме вярното. Какво като е изречено от лъжци? Ако не искаме да заприличаме на тях, трябва да признаваме истинността попаднала случайно между лъжите им. Истината няма частна собственост. Което е истина, то е на всички ни. И така, кой е самодостатъчен не себе? Хора наказвани от съдбата са намирали начини да се свестят. Сети за всички параолимпийци, те въпреки че са осакатени от провидението притежават някаква сила, която ги кара да живеят. Изгубили крайниците си продължават да живеят пълноценно, да са самодостатъчни на себе си. Явно разполагат с полезен оптимизъм или просто вярват, че живеем само на земята. Както и да е, няма да показвам другата страна. Ако искаш да бъдеш егоист продължавай да правиш същото — не спирай да хленчиш, че нямаш приятели, няма и да намериш, но ако искаш да бъдеш самодостатъчен на себе си не страдай поради липсата им, а подобно на параолимцийте приеми ги, ако дойдат( това биха сторили, ако непозната сила им предложи да върне крайниците им), не ги пропъждай като саможивците. Разрови се в себе си и открий причините за това, че се чувстваш ощетен от към приятели. Не може изцяло вината да се дължи на другите. Все имаш кусури, които да поправиш. Избери си, ако трябва велика личност, според която да поправяш себе си. Сам казваш, че усещаш промяна в себе си, но недей бърза да мислиш, че е положителна. Човек се променя и в двете посоки. Пада ниско или се издига високо. Когато се поправя обаче, тогава само нагоре върви. Съвета ми е прост и лесно изпълним. Притежаваш ли дух, велик и силен, ще спреш да се тревожиш поради липсата на приятели. Защото в желанието си да намериш такива може да започнеш да вършиш постъпки неприемливи за един здрав разум. Интригантсвото, укриването на истината, лицемерието, ползата от облагоделствуването... Все работи, които са пуснали пипала в колективите, към които си се запътил. Това са низки постъпки и не са нужни на новия човек. Новия човек трябва да ги избягва, ако не може — да ги презира. Запомни от мен, че не е важно колко са приятелите ти или дали имаш такива, а какви са! Решим ли да хапнем, храната, която заслужава стомаха ни избираме дълго, решим ли да отидем на почивка брошурите са купища, стигне ли се да се сприятеляваме, правим го бързо и мигновенно. Сети за всички случаи, когато с един клик на мишката си „печелил “ приятел във Фейсбука. Кажи си, че си самодостатъчен на себе си и направи обратното. Менюто бързо преглеждай, ако можеш дори не отваряй, брошурите бързо преглеждай, ако можеш дори захвърли, приятеля първо преценявай, после обиквай. Така че дори обстоятелството или смъртта да ви раздели, да бъдеш награден със спомена за онова вечно приятелство. Да имаш приятели и да имаш приятелство са две различни неща. От приятели никой не е лишен. И който може да се примири с приятели, то нека ги има, но който реши да има приятелство, то нека го търси, но без да усеща липсата му. Нека бъден достоен и самодостатъчен на себе си! И това не е малка награда.

За втори път постъпваш така — четеш мой текст, който самоволно отнасяш към себе си. Аз дори не знам коя си. Нека се изясня, че в нито един от постовете си не нападам симпатизантите на позитивното мислене, а авторите на позитивни романи и феновете им, към които не вярвам да спадаш. Е, може във вярата си да съм сложил и малко отгоре, но е било неумишлено. Може да съм приел нещо за истинно, защото много дълбоко в себе си съм желал наистина да е истинно. Но никога не съм подкрепял тезата, че лъжата трябва да се подкрепя. Виж, допълнил съм, че преди всичко, трябва да бдим по какъв начин ни натрапват позитивните приказки. Да бъдем готови да извадим меча на истината, за да съсечем измамата. Какъв човек да си? Щом си се посветила на Дънов и учението му значи си добра. Когато нещо не е наред в нормалния човек се заражда желание да го вкара в ред. Изпитва негативни чувства. Те са ни нужни, за да отсяваме полезното от вредното, правилното от грешното, доброто от злото. Заблудата ни е огромна щом започнем да смятаме, че блажен живот се постига с едностранчиво мислене. Нищо не е дотам полезно, че да помага само по себе си. Не! Нека да не съдим по своя собствен живот колко много ни е помогнало положително мислене, защото има вероятност просто да сме съжалени от слепия случай: изпитанията ни да са били нищожни, мъките — леки. Взрем ли в случващото се около нас ще видим, че не е по силите на розовото мислене да освободи хората. Не и по начина, който ни натрапват. Питаш — в кои случаи негативното мислене е довело до мир и любов? Човек трябва да прежали живота си, за да стане и негов господар. Казвам ти, който е съблякал робската си одежда е облякъл тази на бъдещето. Че мир ли е да живееш в робство? По думите на Дънов, който милее за истината е готов да извади ножа си и да прекара десет войни. Глупакът би изтълкувал дословно прочетеното и би си купил нож обявявайки първата, но той е искал да ни каже друго. Да се освободим от желанието си за живот, който нито хората, нито животните заслужават. Представи си свят и в него хората живеят без страх от смъртта. Нещо повече! Наложи ли се — викат я! Аз съм дуалист и винаги съм се люшкал между двете крайности. Което е било осъдително, такова значение съм му придал и не съм добавил нищо излишно, ако е имало такъв случай, то спорно е дали е било с много излишно, което е било за похвала достопочтено съм възхвалявал и награждавал със славата на достойното и вечното. Нека не наричаме страха мир и любов, в който България ни държи, а борбата на загиналите срещу злото опасна революция. Положително мислене против което съм аз, е положително мислене на страха и робството. То се вписва и най-тъмната страна на живота и по никакъв начин не се поколебава да успокоява съвестта, за да бъде всичко божествено и смирено. Виж, приключвам с това: има добро, има и зло. Доброто има начало, но няма край! Злото има начало, ще сложим и край! Забележи, че аз също съм оптимист и вярвам в добрия завършък, но преди това отчитам, че има върху какво да работим, не се пускам по течението. Нищо не е толкова съвършено, че да не можем да добавим и още върху му. Не желая да назовавам съкровени за мен имена на всеослушание, но реша ли се, ще направя едно полезно изложение на няколко велики личности и ще ти го пратя на лично. И за да не помислиш, че съм изопачил борбата им ще преведа от чужд автор, ако трябва. За тяхната борба, живот, вярванията им... Дотогава бъди спокойна, че не съм поддръжник на никой от хората, които по-рано в темата обяви за личности. Затварям темата за себе си. Няма да рискувам повече. Нека остане поне малко емоция, която да бъде само за мене си.

Така си е. Но съветите на позитивните великани на ума втълпяват на хората тъкмо обратното; ти мисли положително, пък ще ти се даде, което мечтаеш. Шри Шри Рави Шанкар, един съмнително духовен водач го е казал най-точно. Цитирал съм го по-рано в темата. Станимир, ти знаеш ли за случай, в който психотерапевт е препоръчал позитивен роман на пациент? Че мен не ми се вярва да има такъв обичай сред общността им.

Здравей! Нормално е и всеки поел по тоя път да се замисли за какво учи и дали един ден наученото ще му се отплати. Ще се яват специалисти, те да ти кажат какви са вероятностите да се впишеш в средата. Аз ще ти кажа, че не бива да се притесняваш и да отдаваш кой знае какво значение на това: дали чрез наученото един ден ще изкарваш прехраната си. Въпреки че я има тая опасност: да се видиш излъган от системата. Ти учи, пък дойде ли време да те стигне тоя въпрос: за какво учих(!?) не се притеснявай — за себе си учил. Времето прекарано в учене никога не е откраднато. Вгледай се внимателно и ще забележиш, че хората, които са се изучили не е нужно да са до нас, за да ни поправят. Титуловани или не още щом си помислим за тях и вече сме в правия път.

Било е казано, че на имащите ще бъде дадено, а на нямащите взето. Дори в това библейско сказание да има истина. Дори цялото да е истина, аз пак не съм съгласен, че е кой знае колко справедливо. И най-недосетливия би се сетил от кого ще се вземе за да се даде. Така си е. За да се даде някому трябва да се отнеме от другиго. Потърпевш в случая е нямащия, който, както е споменал Г-н Еленко Ангелов не ще да е част от едно болно общество. С тая реплика спокойно би спечелил моя глас и агитация на изборите, стига само да се намери такъв, който да я сложи на билборд. Какво около нас е наред? България потъва! По пътя на божията повеля, спомената по-горе, от нямащите се взема, изгниват в мъки, с празни надежди, че ще дойде истинско божие царство. На имащите се дава, защото то вече е настъпило. Ако наистина е вярно, че всичко се случва по необходимост, то е и вярно, че няма за какво да тревожим духа си. Че кой не желае безметежен живот? Но ако прави в случая са по-смелите и отговорни философи, че Бог ни е дал свободна воля и е възложил някакви надежди, че можем сами да се справим със злото, то вярвайте позитивното мислене е излишно. Този вид позитивно мислене, което с дебелоочието си не ще да признае, че нещо не е наред и че хората заслужават повече, което отрича действието и въздига силата на мисълта. Докарали сме я дотам, че хумора, шегата, скеча... радостите, които трябва да внасят в живота ни позитивизъм, са пошли. Погледнете какви хора печелят сърцата на публиката! С нечестиви средства се печели вниманието на хората. Как да не съжаля такъв идол, като съм се убедил с очите си до къде води такова признание. Смятайте. Групи седмокласници се водят организирано в индианска нишка от вождове (учители) на комично предаване, в което главен скеч е как жена е изнасилена от 12 души и се втълпява, че е доволна и сама си го е търсела. Какъв позитивизъм само! Няма да завидя на примерите ви. Нека в тези тъй смешни скечове славата ви бъде изтръгната от позора! Докога и в най-злите примери ще търсим добро? Докога ще се радваме на хората, които зад привидно весели закачки или чалга "изкуство" ни успокояват, а тези дето презират гнусотията избягваме да не би да прехвърлят част от негативното си влияние върху ни. Затова преди да осъзнаем силата на положителното мислене нека се замислим какви хора го притежават. Нещо повече. По какъв начин ни го втълпяват! Замислим ли се ще стигнем до извода, че най-нещастни са щастливците, в чиято група попадат авторите на позитивни романи и куп други. С игриви очички и избелени зъбки те печелят продавайки наивност. Дори дръвчетата биха възроптали срещу тези писатели, само да можеха да кажат, че не са никак забавни манипулациите, които драскат върху им. Г-н Еленко Ангелов, аз също не се примирявам!

Епично!

Щом според мнозина философи по занаят нямаме свободна воля, то следователно и вярванията са ни напразни. Нека заключим така: който вярва в добрия завършък на бъдещо събитие не греши. Обратното. Който вярва в хората, но и в бъдещето на атомните бомби също не греши. И двете страни не грешат. Коя е била права може да потвърди единствено бъдещето ( Бог ) и, докато то не се изкаже по въпроса не можем да кажем, че истината е нито в едната страна, нито пък в другата. Позитивното мислене може би е полезно за доброто здраве, но понеже над нас бди въздесъщ баща, който преценява кога слепия случай да споходи някой от нас, то на практика позитивното мислене се обезмисля. Самият аз губя в момента позитивен приятел стигнат от рака, опасност, която не заслужаваше! Какво можем да променим с мислите си, щом като предопределението има последната дума? Каква е тая сила, която издига едни дотам, на върха на славата, те смаяни хълцат, кършат ръце и повтарят: "О, Боже! Не вярвах, никога не съм очаквал, че ще стана първи в това спортно състезание, музикално, умствено... " Каква гавра! Автори на позитивни приказки предайте се — изобличени сте, къде отидоха наставленията, че положителното мислене променя съдбата? Съдбата не издига никого дотам, че да му позволява повече от това, което му се полага, това са думите на предопределението. Единици са хората, които са били способни да се присмеят над нея и вие не сте от тях! Позитивното мислене е полезно и от настроението прави добро настроение, от нещастието прави щастие, мъката лекува, депресията също, но то по никакъв начин не може да променя бъдещи събития (материално) в полза на позитивно мислещия. Така че който се осланя на идеята внушавана от Джон Кехоу и компания, че с позитивни утвърждения ще получи каквото мечтае( яхта, ексурзия до Марс или околосветско пътешествие ) смятам да поставя в числото на хората застигнати от весела лудост. Чиято лудост е способна да размее и човек в траур. Позитивно мислещия трябва отвреме на време да страда, чрез съчувствието да унива, ако трябва и да се мъчи, нека съзре злината около него, нека усети чуждата болка. Негативно мислещия трябва да търси покой понякога и да разнобразява мислите с хубави неща. Нещата трябва да се смесват.

Ето как велик дух преобръща съдбата, дори и нанася оскърбление! Ето и доказ, че положително мислене и равнодушието често си сътрудничат. В това е най-голямата беда! Ето какво се случва с хората, които поставят дълголетието сред големите блага — напускат ни първи. По начин нито красив, нито пък примерен. Където пътят се разделя Най-великите личности раждали се на тая земя са били оптимисти (това не бива да се оспорва) и от дъното на цялата си душа са вярвали, че могат да изтръгнат из корен злото. Това е положително мислене. Обаче обратното става, когато започнеш да виждаш само добро. Някои са стигнали толкова далеч, че в най-черни тъмници виждат светлини, което е пагубно за всички. Те са като факли в тъмницата — светят, но само за себе си. В тая тъмница ни тласкат авторите на книги за положително мислене, според които достатъчно за доброто съществувание е да станеш сутрин, да си внушиш, че "казано честно всичко ми е наред" и да продължиш със смирение деня. Още се спори по тоя въпрос: дали трябва да си благодарен на малкото, което притежаваш или да се бориш със зъби и нокти за това, което смяташ, че ти се полага като гражданин на тая планета. Много доводи тежат в полза и на едната и на другата страна. Позитивно е да мислиш, че беден е не този, който има малко, а който желае повече, че няма по-страшно от това да си беден в охолство. Другата страна казва, че няма лошо в стремежите за по-добър живот, че желанията сами по себе си не са зло, стига само да не се привързваш към тях. Между тях пък е и най-вярното, което споделят реалистите. Първо, да имаш колкото е нужно, след това, колкото е достатъчно.

Абсолютно вярно. Нека добавим и това, за да бъде наистина в полза. "Чуваш толкова много за силата на позитивното мислене. Казвам ти, това е причината за депресиите. Хора, които си налагат позитивно мислене за три години, на четвъртата изпадат в депресия. Защото те си мислят, "Ох не, не, мисли позитивно". Колкото повече се опитваш да мислиш позитивно, толкова повече се давиш в негативности." Шри Шри Рави Шанкар Пожелавам на попадналите в капана да вземат мерки навреме. Нека се отърсят възможно най-скоро. Нека строшат робските си нагласи. Към пропаст прикарва тая нагласа! Нека се мисли позитивно, но дотам, колкото е нужно за добро здраве. Защото няма нищо по-пагубно за човешките добродетели от позитивната нагласа: тогава, когато се е превърнала в мания. Най-позорните примери са давани от лекомислени хора способни на неща, които се неприятни дори за слуха. Такова ни е обкръжението: понякога зло, друг път — добро. Смятам, че щом иска да живее някой и да напредва не само във възраста, но и в достойните постъпки трябва да притежава способност, която да отсява доброто от злото. Не е всичко само хубаво, не е и само лошо. Има дуалност в тоя свят.

Казваш му какво се случва с теб и това е, което можеш да направиш! Предупреди навреме какво крои главата ти, защото по-късно може да е късно за думи. Смятам, че по това се съди дали е достоен човек. Щом заподозре, че живота му предлага нещо античовешко той започва да се чувства длъжен да го сподели с цената на всичко. Той не мисли за последствията, а само за това как да се освободи от непристойното. За мен подобни мисли нямат място между двама влюбени и колкото по-рано бъдат изложени на показ, толкова по-достойно двамата партньори ще преодолеят силата им. Разбира се, всеки е свободен да действа както намери за добре, но кураж в любовта не бива да се губи и трябва да се прави всичко възможно никое човешко същество да не се чувствува оскърбено в нея. Какво иска той и какви планове замисля е негов свободен избор, и както надеждите бързо се изпаряват, така трябва да се изпарява и страха от последствията. Най-ценното качество в човека е способността му да милее за истината и да не я спестява, когато знае, че само тя може да чупи окови. Прави това, което мислиш, че трябва да правиш. Чувстваш ли се виновна — признай му какво се случва с теб и недей да го щадиш. Смяташ ли, че можеш да живееш със съмнения и угризения — живей. Дано намериш изход! Успех!

Aко търсиш приятели, които само да може да наречеш такива, които ще запълнят неделния следобед, ще намериш под път и над път. Малцина са наистина изолирани, мнозина тези; заобиколени от хора ( приятели ), но чувстващи сами. Но силата на истинското приятелство е друга. Хората грешат и страдат, понеже първо обикват, а после преценяват приятеля. От 2,3 години правя обратното. Първо претеглям, а след това обиквам. Но приема ли някого за приятел, то го правя с цялото си сърце. Споделям всички грижи с него сякаш говоря със самия себе си. Вярвам в него, като на самия себе си. Не бива да приличаш на човек, който за да се хареса на друг прави нещо, което не му е присъщо. Ти бъди себе си и преценявай преди всичко става ли за приятел човека срещу теб според нагласите ти. Ако мислиш, че е верен, такъв и ще го направиш, ако ли не недей се захваща с него, дори и да ти обещава на пръв поглед измъкване от самотата. При първата беда сам ще останеш. А какво по-тъжно от изневярата на приятел? Тоест нещата не са прости и за взаимно навързани. Каквото даваш, това получаваш, каквото търсиш това и намираш. С разум ли даваш, с разум ли търсиш — ето кое е важно! Претегляй какво може да дадеш и очаквай същото да си върне. Повече ли ти се връща не го вземай, а се сети, че си длъжен да го върнеш и помисли дали ще успееш, по-малко ли също. Значи преди да потърсиш приятел мисли, не се втурвай с надеждата, че непременно трябва да намериш такъв, защото така е прието: човек с човек да дружи. Глупаво е да вярваш, че всички са длъжни да се отнасят приятелски с теб, глупаво е и да вярваш, че никой не се държи добре с теб. Просто първата глупост е по-наивна, втората пък по-песимистична. Според една песен две души в едно живеят. Или ще се докоснат, или не, но и двете една за друга знаят. Успех!

Точно това и Апостол Петър казва. Скоро след това му се представя възможността да се отрече три пъти от Исус. Дай точен цитат, където го казва, моля!

Да бъдем като ония, дето им казват: " достойни по природа ", хора на честта . И срещу ония, които се крият зад името на предпазливостта, крайни и в мъдростта отстъпват и заспиват вечер сякаш се глътнали сънотворни. На тях им казват съучастници. Приличаме ли поне малко на първите ще бъдем сърцати и смели. Използвайки възможността, че сме се родили няма да отстъпим пред злината. Приличаме ли повече на вторите ще бъдем лицемерни, когато злото заплашва човешкото съществувание и смели, когато опасността е отминала. Е, какво ни трябва? Първо, по никакъв начин да не приличаме на вторите, второ — Никога да не търпим злото, никога. Щом усещаме личната болка, значи и чуждата съществува. Нека дори в тея моменти, когато лична болка няма, а страхът ни възпира да бъдем като тях: " достойни по природа ".

Mайката трябва да възпита сина си така; дойде ли време да избира между нея и друга жена да действа разумно с внимателен оглед на ситуацията, с мъжка безпристрастност. Той ще претегли моралните ценности, оставяйки настрана чувствата и в крайна сметка ще реши какво да избере и ще бъде правилно. А глупостта на много майки е голяма щом започнат да злобеят срещу снахите, мислейки, че той е жертва на манипулация, без да се усещат, че злословят и пред самите себе си. Всеки мъж е бил повлияван от майка си и това е било винаги в такъв случай; тя го е защитавала и смятала, че е за негово добро. Не му е позволявала да порастне навреме, като вместо това е насаждала в него, че за жените винаги трябва да има едно наум. Докато жените живеят с това мислене няма да добият свобода и винаги на мъжете ще прощават, а себе си ще унижават. Затова смятам, че успее ли майката да възпита правилно сина по-късно в живота ще прояви мъжественост, ще усети женската злоба и завист и ще застане срещу нея. Той няма да се заблуди и от многото чуто ще запомни само едно; че трябва да застане твърдо против женската сплетня, откъдето и да идва; дали от майката или съпругата. Ще остане с чиста съвест и няма да съжали, каквито и последствия да е причинил. И най-важното: ще се е застъпил за истината. И случи ли се тъй, че да му е дала добро възпитание, то майката ще е спечелила повече, отколкото той.

http://vbox7.com/play:94847f3d За всеки, който неведнъж е усещал, че може да върши всичко онова, което е вършил на младини. Защото и за най-стария понякога младостта е по-близо, отколкото смъртта. За тея моменти... поздрав!

Всъщност няма нищо лошо в парите, секса, нощните забавления... Но! Казва се, че достойно живее ония, който е способен да оцени първо нужното, а после достатъчното. Съществува нужно, което трябва на човека, за да е живее по човешки. Затова имаме и съвест: за да сигнализира, когато сме получили достатъчното. Всичко над достатъчното се превръща в зависимост и тази човешка алчност за секс, пари, безкрайно забавление... е безумие и жестоко човешко падение. Така че човека не бива да затъва напълно в материалните си желания и трябва да знае, че много от тях веднъж постигнати ще донесат или нищо особено приятно или пък неприятното ще е в повече.

Ето, ето до какво води позитивното мислене!!! Ето, ето как жената се е съсипала и как хора след третата година изпадат в депресия. Ах, че е голяма вредата от злоупотребата с позитивизъм! Ах, как против волята си човек бута под килима всичките проблеми на човечеството, че и свои, и след време зловонната воня безразличието се размирисва! Излиза, че най-евтини са радикалните оптимисти. Готови са да загубят и чувства и качества с едничката цел да си покажат, че са щастливи! Така им минава и живота. Вършат всичко не както трябва или още по-лошото - не вършат нищо, освен да вярват, че докато същестуват са длъжни да се радват, губейки достойнство, губейки трезва преценка; и за себе си; и за останалите хора. Човешка глупост е да смятаме, че се разплащаме в живота само с пари. В много случаи плащаме прескъпо със самите себе си.

Аха. Аз съм чувал подобни изрази често, и все от различни усти. Всъщност, не знам откъде са дошли, но съм ги приел.