Viva Caselli

Лошо ли е да се ангажираш с остра критика към някого, защото усещаш, че този човек лъже и се стреми да се облагодетелства чрез манипулативни методи? Предлага някой си някаква идея, а аз да речем усещам съвсем искрено, че в основата на тази човешка хрумка има користни намерения. Тогава смятам, че е нужно " мисля, че ... " да бъде заменено с " това е ... ". Когато критикувам доказвам своята отговорност към света и човешките проблеми като цяло. Това доколко има истинност в моята критика може да определи друг, а аз за себе си понасям последствията, тъй като съм бил откровен, сочещ с пръст ...

Диана, според мен е по - вероятно да видя бяла лястовица, отколкото човек, който изразява несъгласието си посредством думи, в които не се усеща критика. На мен лично ми харесва повече критиката, която е заредена с емоционалност. По - малко тази, в която липсва емоционален заряд. Сякаш ако човек бъде по - умерен в изказа си ще запази неопетнено нечие лично пространство.

Незнам дали правилно съм разбрал, но след прочетената статия на Алън Уотс, постната от Inseparabile, ми стана ясно, че който стане буда ще изпита едно велико състрадание към всяка жива твар, към всичко съществуващо. Следователно пътят на всички, които не са буди трябва да се изрази в борбата срещу злото. Има ли буди тук!?

Не е сън. Има една фраза, която гласи: " Всички умираме, но не всички живеем ". Е, някои наистина живяха!

Това твое изказване може ли да бъде определено като критика? Според мен е. В него има недоволство, има защита, има изтъкване на недостатъци.

Да, разбирам те прекрасно. Може би аз не се изразявам добре, когато обяснявам за приемането. Приемане не означава да харесваме или да одобряваме. Приемане означава да видим и разберем. Много е лесно да се възмущаваме, да размахваме пръста и ... да сме доволни, че ние не сме такива. Но, това не е достатъчно. Аз повече се вълнувам от това защо на някои хора им харесва да правят нещо, защо на други им харесва да гледат това нещо. Ако разбера това, ще мога действително да помогна. Иначе какво? В най-добрия случай тези хора, които са извършили престъпление, отиват за известно време в затвора. С това какво се променя? Нищо. Ще излязат от там и ще правят същото. Дори да допуснем, че системно унищожаваме физически такива хора, пак нищо съществено не правим за човечеството като цяло. Отново ще дам примера с краката, които тъй като не ни харесват, решаваме да отрежем. Същото е. Също толкова абсурдно. Защото тези хора са част от нас, част от човечеството. Те са нужни. Разбира се, не в това си състояние, в което се проявяват, а в друго, по-развито, по-облагородено. Диана, мисля, че е редно да продължим в тема " Хуманизиране на наказанията ". Ще бъда откровен и ще ти споделя, че аз също разбирам твоята позиция, но честно казано чувствам, че не си права. Сякаш излъгана от духовен капитан. Подчертавам, че съм напълно искрен и не искам да те засегна по никакъв начин. Ти беше първия човек в този форум, който допуснах по - близо до себе си. Ценя те, Диана.

Ето един подходящ случай, който ще укрепи поразклатените основи на критиката. Книгите, които ни правят щастливи, материално осигурени, в хармония със себе си, в хармония с природата. Става въпрос за наръчниците на позитивния ентусиаст. Последната такава беше на някой си Джон Кехоу, който официално представи книгата си в България. Българите - отчаяни, обезверени посрещнаха с високо херцови аплодисменти тайната на положителното мислене. За да вкарат един път завинаги ред в живота си. Предполагам, че много от закупилите книгата са си помислили, че щом телефонната ясновидка не може да помогне, то поне книгите могат. Няма лошо. Написал книга, помогнал на някои хора чрез тази книга, а на колко не е помогнал не се знае. Какво се получи? Хора, които изучават, анализират човешката проблематика изкочиха изад ъгъла и разкритикуваха насоките, които дават авторите на подобни книги. Именно заради това е полезна критиката! Защото чрез нея на хората се представя и другата страна. Страната на здравия реализъм.

Японците пуснаха порно с деца! В сцените участват дори бебета! Дори има сцени, в които бебета са брутално изнасилвани! Дори има телевизионен канал!Наистина всичко това се случва благодарение на анимационните им олицетворения! Сега ще излезе някой и ще каже - приемай. Какво нередно има в това някой човек да критикува подобен стил!? И защо критикът няма да е в правото си? С какво ще навреди той и на кого? И кой в случая е ненормален? Този който се самозадоволява гледайки как едно бебе се скъсва от плач, докато група от хора го обладава смеейки се;или този, който е дълбоко накърнен и потресен, който изразява възмущението си по краен и остър начин?! Аз просто недоумявам как е възможно да се твърди, че критиката нанася вреда!

Не, не очаквам от теб нищо. Критиката на Люба Кулезич полезна ли е? Има ли право да нарича така този човек или трябва да търси начини да представи нещата по друг начин? Без да влага чувства. Ако не беше изложила възмущението си от този човек с какво щеше да е по - полезна?

Сигурно това са си помислили останалите посетители в нощното заведение. Безобидна игра!!! Че то кой осъзнал се човек слуша чалга? Има двама , трима прозорливи, те ще разберат защо съм го написал. Защо не слушаш чалга? И какво изпита гледайки тези два клипа? Какво желание в теб събудиха? Равнодушен ли остана към видяното?

[media=]http://vbox7.com/play:289cd034fa Аз все пак оставам оптимист. Защото знам, че никой не е загубил вътрешния съдник в себе си, а това кой какво твори посредством скърцаща клавиатура не е важно, защото е илюзия, а не истина.

Нямам за цел да накърнявам достойнства. Когато изразявам своя свят, разбира се, съграден въз основа на общочовешкото прието изразявам свободната си воля, като същевременно доказвам и своята отговорност. Не се опитвам да вменявам вина на необразования добряк, от който лъха добронамереност, но на интелигентния простак, на него се възмущавам. Така че мнението ми за критиката, каквато си я представям и предлагам е изцяло положително. Блякс! Изпитвам гнус от човешките постъпки. Един изнасил бебе, втори - девойка, трети - старица! Ох, Боже!!! Прости на мен многогрешния, че изпитвам неприязън, че тая в себе си желание за справедливост! А аз ще обещая, че няма да критикувам, а ще приемам...

Съдиите трябва да носят в себе си един велик принцип. Да претеглят фактите, да не изпитват състрадателност към жертвата, да не изпитват омраза към престъпника. Тяхната отговорност е неимоверно голяма и чувствата може да са лош съветник. Но ако погледнем от близо ще открием, че те в крайна сметка са човеколюбиви активисти. Те по свой начин се вграждат в духовната и социална сфера на нашето съвремие. Те са безпристрастни наблюдатели със силно подчертана ценностно активна морална интуиция . Подобна неутралност приемам, въпреки че аз не мога да я следвам, а ще ми трябва. Другия вид неутралност, която толкова се афишира от някои потребители наричам непукизъм, а на галено - хармония със себе си. Ако погледите ни стигат дотам, че да се стремим да живеем в хармония със себе си, ако това е целта, ако това е пътя, то тогава живота губи смисъл!

Казват, че ако си (по)паднал на улица " Неутралност " живущите там те прескачат.

Плевелът наречен мафия от както е поникнал никога не е помагал на бедните. Единствено по времето на Мусолини мафията е гонена. Мафиотите убивани, клани, разтрелвани, което не е било никаква борба срещу нея, а брутално отмъщение. От както е излязъл на свобода духът на мафията сломен никога не е бил. Многобройните арести и мегапроцеси срещу нея доказват нейната мощ. През годините тя е претърпявала поражения от държавата, но никога не е губила своята мощ, своята позиция. Нейната дейност в обществения и политическия живот никога не е отслабвала. Каква е мафията днес? Вече не посяга на прокурори, съдии, политици. Тя през 90 - тте разбра, че това е пагубно за нея. Мафията днес е прикрита и предпазлива. Но тя е тук!

В човешкия светоглед преобладава това мнение. Защо? Защото човешките взаимоотношения се крепят вследствие на възгледите, че съществува дълг и чест, срам и позор... Съществува общественост, в която си ти, а и аз, че и всички останали. И което е извън тази среда е зло. Разбирай, хората позволили си правото на индивидуален морал. Убийци, педофили, изнасилвачи, крадци, измамници, сводници, търговци на човешки органи... Всички онези, според които злото и доброто не съществуват, че са имагинерни понятия нямащи стойност. Хората с такива съждения, ако трябва да ги отстояват биха били пасивни наблюдатели нежелаещи да се включат в борбата. Просто защото в техните представи борба няма. Трагедията сполетяла Осло, и тя ли е добре замислена изсценировка, в която оператори са висши държавници? Май е възможно пещерна организация ( талибани ), не само да скрои пъклен план, но и да го изпълни!?

Няма възходи, няма падения. Няма грешки, няма грехове. Всичко е една голяма илюзия. Сподели преди време един мой по - прост другар ( бивш ).

11.09.2001 ... Ее, това инсценировка на ЦРУ и ФБР за да си спонсорира съществуването и външната военна, пардон икономическа, политика: http://bg.wikipedia....птември_2001_г. Това, което се случи тогава зло ли е? Осъществилите проекта зли ли са? Как ти струва идеята за пасивни наблюдатели, които възлюбват терористичен акт? И въобще дуализма пречи ли на хората или им помага?

Човекът като част от Бог е осветен във всичките си желания, даже когато желае зло... 11.09.2001 ...

[media=]

Първоначалните разбирания, от които израстват доброто и злото - " свои - чужди ", " полезно - вредно ", в по - общ смисъл " оцеляване - гибел ". И всичко това се е случвало, защото морално нормативния механизъм е съществувал дори в първобитния строй. Дори първобитния човек е бил надарен с едно пра - морално отношение към заобикалящата го среда. По - късно в племенните общности именно този морален регулатор зачева табутата, нравите, традициите. Разбирай, позволено - забранено. Аз пак споделям. Вътре в общността е топло и уютно, а извън нея студено и опасно, така че злото е извън нея. Извън хората. Какво донася човекът идвайки на този свят? Свободна воля, смисъл, самоцел. Чрез свободната си воля човекът се самоподчинява избирайки едно морално дълженствуване. Или иначе казано. Свободната воля е труженичка на доброто. Такъв е висшия замисъл! Злото да бъде извън нас! Опитите да се представи доброто - злото в една светлина са опасни сектантски похвати!!!

Не съм съгласен. Хората не се учат на зло, учат ги на добро (морал). Да береш чужда череша е зло само и единствено тогава, когато те научат (дресират), че е добро да не пипаш чужда собственост. Злото е част от нас (както и доброто), но то придобива формата на "зло" едва когато школуваната теория на доброто му присъжда тази присъда. Затова често малките деца не съдим за деяния, за които съдим възрастните - защото децата още не са назубрили аксиомите на доброто, които ще направляват живота му. Според теб какво би станало, ако няма кой да предостави " аксиомите на доброто "? Ако детето само трябва да прецени кое е зло, кое добро? Ако утре изчезнем ние, а на наше място се зароди нова цивилизация... Какви ли ще бъдат първоначалните разбирания, които ще разделят доброто от злото?И ако злото вземе превес, то би ли просъществувала тази цивилизация!? Съмнявам се. И да! Злото е вън от обществеността - разбирай, хората.

Така сме създадени, че злото е вън от нас. Индивидуалният човешки свят е дребна монета, защото обществото винаги има право. Всеки злодеятел има право на защита, но самото зло няма морална обосновка, защото е вън от нас. Правото на индивидуална нравственост е в човекът, но това право изчезва в мигът, в който човекът извърши престъпление. И поради тази причина разбираме, че везните са наклонени в полза на добросъвестността, на положителните качества. Ако разглеждаме хората като колектив, то ще забележим, че злото буди страх и неприязън в повечето. Следователно то е извън колективността. Извън обществеността. Така че, който си позволи да нарушава принципите, законите, които са описани не само в Наказателния кодекс, но и в сърцата ни, който си позволи - автоматично му се лепва клеймото " престъпник ". И е далеч, далеч, далеч ... от Бог и твърде близо до лукавия!

Много е удобно и неангажиращо да си далеч от хората и да превъзнасяш тяхната добрина. И ясно е, че за отшелниците няма зло, а нееволюирало добро, но подобни прозрения се постигат далеч от градските среди. В моменти на уединение съзерцавайки звездите.

Значи обичта може да е издевателство и общочовешките ценноси са по-важни от любовта? Желанието да причиниш болка - физическа или психическа е садизъм. Желанието да господстваш над другия, да го превърнеш в обект на унижение и поробване, да станеш негов повелител, негов мъчител, негов спасител е садизъм. Е, как се нарича тогава стремежът да любиш злото и доброто по един същи начин? Има нещо сбъркано в тази твоя философия!