Viva Caselli

Злото е по - лесно да се възлюби, ако си чувал, че съществува, и по - трудно, когато си се сблъсквал директно с него. Затова не смятам, че е нужно да се търси консенсус с неговите членове. Да обичаш някой, който е прекрачил границата на общочовешките ценности, е меко казано абсурдна обич. Насилието върху човешкия дух е издевателство. Не просто оскърбление, незачитане на равнопоставенността, а унижение спрямо живота. Следователно, който обикне злото ще намрази живота. То няма място сред нас и всеки опит да бъде изопачено с цел успокояване на съвестта е обречен на провал.

Който може и телефонните измамници да възлюби. Едва ли ще внесе добро в тях. Напротив. По - скоро ще внесе уют в собствения си свят неглежирайки проблема. Вярвам, че е възможно да вникнеш и разбереш мотивите поблазнили нечия душа да сломи друга, но още по - силно вярвам, че съвестта е морален феномен служейки вярно, както на човека, така и на обществото. И знам, че няма да бъда по - праведен, по - добър ... възлюбвайки хора, които чрез действията си самоволно са се лишили от правото да са сред нас.

Не става ясно кои са другите? От това, което си споделил ми става ясно, че не искаш да бъдеш себе си, а някой си. И този някой си не е " другите ", а избран стил на поведение. Какъвто ти допада, но не успяваш да постигнеш. Какво повече може да се каже. Дори ти самия си предположил какви ще са отговорите на останалите. Те други не може и да са. Живей според разбиранията си и не се страхувай да ги излагаш и защитаваш.

http://vbox7.com/play:7ef11d87

Няма линк, но не това е важното. Всеки е гледал по Investigation Discovery документалната поредица " Съдебни медици ". Мисълта ми е, че е вдъхновящо себеотдавеното, което влагат американските съдебни медици, криминалисти, прокурори... Убито е младо момиче в малко градче, в което убийствата са изключитела рядкост. Всичко това се случва някъде около 70 - тте година на миналия век. Само ще спомена, че убийството е жестоко. Има главен заподозрян, но няма доказателства, които да имат сила в съда. Нарочен за убиец е млад мъж. Фбр получава заповед за обиск на пикапа на предполагамия извършител, но не откриват нищо нередно. Престъплението попада в задънена улица, и когато следователите са сломени на помощ е изпратен криминалист, с дълъг стаж от Ню Йорк. Той се заема със случая и поисква повторен обиск на пикапа. Като преди това щателно оглежда местопрестъплението и открива нещо, което е убягнало от погледа на местните криминалисти. Едно дърво в близост до местопрестъплението е ожулено сякаш от автомобил. След това идва ред на повторния обиск на пикапа и в багажника следователя намира няколко шушулки. Същите като на обруленото дърво. С помощта на професионалната непримиримост поисква от лабораторните учени първата до този момент днк експертиза на растение. Експертизата потвърждава съмненията му - днк - то е еднакво! Обезверен и притиснат от следователите убиеца прави пълни самопризнания и разкрива пъкленото убийство на младото момиче. Осъден е на доживотен затвор, без право на замяна. Правосъдието възтържествува! Жителите на малкото градче са успокоени, както и паметта на убитото момиче. Родителите на жертвата овъзмездени. Това е показателен пример за това колко силен всъщност е професионалния дълг! Поклон пред това светило на криминалистиката!

Изневярата е варварски акт. Нейната двигателна сила е жаждата за плътски удоволствия и гнусно развратничество. Предателите винаги са били недолюбвани и сочени с пръст. Но днес нещата са по различни. Разврата се толерира, а покрай него идват и внушенията, че изневярата в някои случаи може да се оправдае. Перверзниците, които с лека ръка прощават ходят срещу Бог. Опрощаването и примирието с измамника е гнусна и лицемерна прошка. Веднъж е потъпкано собственото достойнство, а втори - Божията воля. Тази печална и крайна постъпка може да се оприличи с погребването на жив човек. Измамения е сринат из основи и оскърбен, а развратникът се явавя като погребален агент - на семейните ценности, на семейното огнище! Нека се знае, че вричането във вярност не е формалност, не е и остарял прийом. Обетът, който младото семейство ще даде в началото на връзката си ще бъде тежък кръст, който цял живот ще носят влюбените. Така че оргиите, които сътворят прелюбодейците и мазните толеранси на съучастниците им, а и на онези, които подкрепят изневярата на Земята може и да останат незабелязани, но всичко ще излезе наяве след смъртта...

" Сърцето на жената, която в любовта е оскърбена от измяна, прилича на крепост, която е превзета, опустошена и напусната! " У. Ирвинг " Никой не бива принуждаван да сключи брак, но всеки трябва да бъде принуден да се подчинява на законите на брака, щом е встъпил в брак! " Маркс

Специален и сърдечен поздрав за всички космополити! " Петдесет хиляди души са като попарани ". И прословутата реплика на покойния спортен журналист и коментатор Николай Колев - Мичмана: " Господ е българин ". Тогава съм бил на 7 години, но ясно си спомням радостта на баща ми, мама и едно приятелско семейство. Аз си играех с момичето на това приятелско семейство. Момичето беше по - голямо от мен и ясно си спомням, когато Костадинов наказа Бернар Лама как каката започна да надува една свирка. Еуфорията беше огромна. Радостта от съкрушителния изтрел на Емо донесе радост и сплотеност в онази далечна вечер. Домът ни бе озарен от пристъпи на национална гордост ... България ликуваше!

Ти си дете и няма нужда да се тревожиш и притесняваш. Не се безпокой, че някое момче е възможно да се отнесе грубо с теб. Видиш ли такива негодници им се опъни да видиш как ще свият опашка. Остави настрана за малко ученето и се отдай на по - весел живот. Щом усещаш, че имаш близка приятелка не страни от нея, а откликни на исканията й. Сподели с приятелката ти притесненията си, но го направи само ако си сигурна, че може да пази тайна. Ако е добра приятелка ще те разбере. Излизай, забавлявай се и намери някое свестно момче, което да спомогне да се отърсиш от предрасъдаците си. Но помни! На момчета няма да им пускаш аванта, защото веднъж усетили леконравно момиче те не го изпускат от очи. Ще държиш на своето и няма да правиш излишни компромиси, за да угаждаш на някого. Така с времето ще усетиш как ще се вдигне самочувствието, а с него и критерийте ти. Предишните случки са посмачкали самочувствието ти и в теб се загнездил предрасъдък, че си " бавна, тъпа ". Положението е такова, че тези предрасъдъци, които виреят в теб игнорират любезното държание на мнозинството, като вместо това търсят доказателство, че нещо ти липсва. Първата и най - важна крачка е да се отпуснеш, но същевременно и да останеш бдителна и разумна, за да не ти замае главата сегашния живот. Престраши се, отиди да дискотека няколко пъти и ще усетиш как проблемът вече го няма, а ти си свободно и весело момиче. Дете, горе главата!

Личното ми мнение е, че само примитивният, заслепеният, неграмотникът би се отказал от потомство. Да имаш възможността да създадеш живот, но да не го направиш, като се аргументираш удобно, че имаш желание да растеш духовно не може да е дело на мъдър човек. Напротив. Само наглецът би сторил това, само негодникът, който е забравил своите родители, забравил себеотдаването им. Това е нечиста идея, жалък, нечестив опит да се поругае, дори обезцени семейната ценност, която трябва да се предава, а не предотвратява.

В теб се е промъкнал неканен гост, чието име е раздвоение. То те мъчи и гризе, то пече съвестта ти. И аз съм имал пристъпи на раздвоение, не като в твоя случай, но подобни тежки дилеми и знам, че е ужасно. Достойнството срещу хитрия и безкруполен оператор - любовта. Първо се чувстваш употребена и измамена, а в следващия момент си готова да дадеш прошка, защото все още таиш топли чувства към него. Положението е деликатно и само принципиалността и острата непреклонност ще бъдат добродетелите, които ще те измъкнат от трудното положение, в което се намираш. Виждаш, че съветници не липсваха, дори и ясновидец се промъкна измежду желаещите да помогнат. Почувствах се длъжен да споделя своя съвет, това и направих в предните два поста. Съвети и препоръки мога да ти давам до безкрай, но това няма да помогне, защото в крайна сметка ще се подчиниш на вътрешния си глас. За финал ще ти пожелая да си щастлива, каквото и да предприемеш! Аз мога само да се надявам да хванеш верния път, дано, дано! Бъди силна!

Внимавай много, дано не потърсиш вина в себе си! Ако можеш да се самонараниш, да вмениш вина на себе си, то тогава виновна ще си. Каквото и да не си му дала, каквото и да го е отблъснало от теб, той няма право да търси друга, след като има теб. Може да застане и да ти каже: " Аз не искам повече да продължавам с теб. Промени това в себе си, дай ми това. Нуждая се от това. " Но това се предприема преди изневярата, никога след нея. Че е много удобно да напълни със сълзи очите и да ти сподели, че съжалява. Въобще не си помисляй, че по някакъв начин ти си спомогнала да мърсува с друга. Ти не си виновна. Поведението ти, каквото и да е било през годините прекарани заедно не може да е предпоставка за изневяра. Ама по никакъв начин не може да е, никакъв! Дал е мъжката си дума, че ще бъде с теб в добро и зло. Какво повече може да се иска и търси... Изневярата винаги е съпровождана от похотливостта, а тя е смъртен грях. Това едва ли те интересува в момента, но да опростиш изневяра значи с единия крак да стъпиш в плътските сладострасти! Успех!

Подготовката за злодеянието е предварително замислена. Преди да се стигне до полов акт е имало друг акт. Този на отдръпването от теб и на усамотяването с любовницата му - чрез телефонни обаждания. Тази телефонна връзка за мен означава, че мъжът ти съвсем съзнателно, с егоистични помисли е подходил към същността на акта. Без никакви угризения от негова страна си била мамена в продължение на ( ? ). Петнадесет годишната ви връзка не бива да бъде предпоставка за компромисно решение. Потърси щастието в прегръдките на друг! Ти си дала всичко от себе си, а си получила нож в гърба!

Обичта е толкова различна, че това " гениално " хрумване на въпросния господин е абсурдно! Не искам да вярвам, че някой си мисли, че с такава обич ще бъде по - близо до Бог! Равнопоставеността изложена по този начин е нелепа меко казано. Това е налудничев, фанатичен ултиматум, който обезмисля Вселенските закони щамповани върху нашите сърца. Споделям, че тази любов не бива да се споделя на други места, особено на такива с разплакани родители, че може и да няма втори шанс да се подвигне този въпрос.

Да се изясни коя кражба е дребна? Може би тази, която е извършена в период на бедност и нищета, като умисълът вложен в престъпното деяние е в следствие на жаждата за живот. Вредата, която нанася крадецът в материален план е незначима ( " взима ", за да се нахрани, не повече ). Ние можем да съжалим крадецът, но не и да оправдаем постъпката му! Направим ли го се превръщаме в съучастници, безкруполни крадци, които грабят, за да живеят. И понеже от нас се очаква да бъдем честни и добросъвестни граждани плахостта и смиреността завоалирани чрез прошката ще убият по особено жесток начин правосъдието с неговите велики принципи, които нямаме право да престъпваме. Три подобни постъпки да оправдаем ще бъдем обвинени, като ни се лепне званието - завършен крадец! За да избегнем присъдата си трябва да търсим начини, които ще се изразят в намирането, дори осигуряването на работни места, помощи, препоръки, които ще спрат безчинствотото и леконравието в празните стомаси, а те не са малко. Много хора тълкуват привързаността към предметните блага, като проява на дребнавост, на егоизъм, на примитвен ум, нисък интелект, но истината е друга. Истината, която познавам аз, е тази на справедливата привързаност към нашия дом - Земята. Трябва да се опитваме да усъвършенстваме този свят. И не като прощаваме на престъпниците. Този урок да не оставяме на децата си, за да не се налага да минават по нашия път! Пътят на бруталния компромис, на страхливата толерантност, на лицемерната прошка, на съучастничеството. Кражбите отдавна са категоризирани. А това, което ги свързва, че всички са наказуеми. Това е урокът, който е редно да предадем на децата си. Не крадете, каквото и да е, защото няма да ви се прости. Нито от обществото, нито от Бог!

Нека Съдиите носят в себе си честност, безпристрасност. Нека внимателно претеглят фактите, обстоятелствата. Да бъдат прецизно нивелирани стожери. Нито да таят неприязън и омраза към подсъдимите, нито приятелство и симпатии. Нека работят съвместно с всички институции, а от другата страна на бариерата да бъде подкрепата на обществената непримиримост. Честит Специализиран съд!

Отново споделям, че хората, които искат да се провъзгласят за реформатори трябва да построят една широка основа. Свръх чувствителната интелигентност върху тази основа ще бъде гаранция, че предаността към системата ( космополитизъм ) няма да бъде заменена в периоди на национална гордост. Възможно е ли с това, което притежава националността да почуства мъката в сърцата на друга националност, когато трагедия сполети другата националност!? Първото условие, което налага космополитизма е заличаване на историята. Стария човек е обвързан с историята, а новия с цялото ( света ). Универсалният космополитизъм със своето учение трябва да създаде в човека съвсем нова терминология на езика, на чувствата, на мислите. Да се появи от тесногръдия селянин квалифициран работник, който с действията и мислите си е много над заспалия интелект, дълбоко просмукан в нас. Студената пресметливост е естествено заложена в нас и ние сме роби на нейната власт. И сякаш, за да ни покаже колко е труден пътят към тази философия в мигове на просветление в нас се появяват благородни импулси, които със своите чувствени трептения издигат в нас култ към всеобщото човешко благо. Редно е да уточня, че не нося в себе си велик принцип, който се оповава единствено на идеята да служа вярно и безкористно на родината си. Не! Дори в мен има силна привързаност към друга страна, която ме е пленила с достойните човешки постъпки. С хората, които се раждат днес там, каквито в България не виждам.

Както аз го усещам, чисто човешки, без възвишени мисли. От съществено значение е човек преди да изгради идеал да проучи дали може да го следва. Стремежът към съвършенство влючва няколко дисциплини, като първа е моралната; втората е дългът към идеала. Идеалът, който изградим трябва да е изпълним, за да не ни разплаква. Какво може човек? Да махне предрасъдъците си, за да отстъпи място на здравата съвест. Съвестта чрез своята самоподдържаща се енергия по съвсем естествен път ще догматизира идеалите, без да наложи нещо отвън. Безпристрасността ще изплува иззад до скоро циментираната съвест, за да дадем своя човешки принос към света. Зловонната воня на порока ще бъде задушена, като на нейно място ще застанат човешките добродетели, за да посеят свежия вкус на свободата. Този път вече е проправен от хора, които умряха, за един по - чист свят и мисля, че е редно ние да го продължим! Защото е осъществим, защото е човешки, защото е нужен ...

Веднъж извършена кражбата остава във вечността. Тоест последствията, които ще донесе кражбата може и да са незабележими, но борбата е за друго! Мен веднъж са ме крали. Бях изнесъл един фикус от вкъщи и го бях оставил във входа. Та след известно време изчезна. Беше откраднат от кварталните колекционери на цветя ( бабите ). Ясно е, че на престъпните актове от подобно естество хората гледат с насмешка. Но по - важно е да се разбере, че не е важно от какво естество е кражбата. Каква вреда ще нанесе. Истината е друга. Кражбата нарушава Природните закони! Крадецът може да не е подозирал, че извършва престъпление, но веднъж извършил го, той се обвързва с него. В този ред на мисли според мен е нужно наказателната отговорност да мине на преден план. Тук някой може да си помисли, че става дума за отмъщение. Но не е така. Редно е да се поучим от Съдията! Когато Съдията облича тогата си оставя личностните си пристрастия извън залата.За да обобщим е нужно да кажем, че няма оправдана кражба, защото всяка кражба нарушава природните закони. Уличните грабежи, жилищните грабежи, джебчийството. Тези престъпления са пуснали пипала в обществото ( в нас ). Крадецът притежава дързост, смелост, решителност. Следователно в себе си крадците носят добродетели, които използват, за да вършат злини. Когато ние станем свидетели на престъпление, но премълчим извършваме измама, лъжа, мошеничеството. С дързост писателите даряват положителните герои, а с измама отрицателните. Така че с бездействието си нанасяме вреда; и върху себе си; и върху обществото.

В основата на всички религии е вярата. Вярата е заложена в нас от Бог. Вярата, каквото и да е тя е Божие творение, а религиите човешка интерпретация. Вярата е човешка необходимост, а вярата в религията ( Ислям , Будизъм, Християнство ) свободен избор.

Mel, не искам и нямам за цел да Ви убеждавам в правотата на думите си. Истината е по - проста. Желая просто трезви мисли, не трезви химери. Вие говорите за неща, които са непосилни! Които граничат с някаква смела теория. Да, това е космополитизма, но това е неосъществимо. За мен е важно, ако ще следва човек тази идея да се вписва в описанието й. Едно е да разбираш същноста й, и съвсем друго да си част от тази същност, а момента е такъв, че само я разбираме. Замислете и се опитайте да проумеете възможно ли е това, което описвате. Замислете се как живеете, какви са нуждите на безполовата Ви душа, колко ценно е за Вас семейството, децата Ви. Какви страсти преминават през Вас при една обикновена случка. Отговорите ли си ще разберете, че единствения начин да се впишете в тази идея е клавиатурата скърцаща под пръстите Ви. Това е Вашата гледна точка! Това е Вашето изображение за Него. Аз сега Ви казвам, че Бог не е това, което е за Вас. Вие моя Бог ли ще следвате или Вашия? Чука на вратата Ви друг и Ви казва да четете само Библията и да нямате друг Бог! Не е възможно да имаме един и същ Бог, защото моралните възгледи се явяват мерило в ръцете ни! Не отхвърлям и не обявявам себе си в противник на космополитизма. Ценностната система, която ни предлага тази философия е страхотна и може само да спечелим опитвайки се да я приложим. Но не искам и да следвам философия, която може да ме унижи и злепостави! С какво ли? Именно с жалките си опити да следвам философия ( утопия ), която ежедневно предавам. С емоциите, с пристраността, с невежеството си. За да бъде човек поне малко космополит трябва да носи ( възпита ) в себе си висока съвкупност от духовни ценности. Или иначе казано културата трябва да се произвежда вътре в човека, а не да влиза извън него ( света ). Нелепо ми се вижда махването с ръка и вричането в космополитизма. То е същото като да се обявиш против изсичането на горите, а масата в хола ти да е с дървени крачета, нелепо е, Меl!

Благодаря ти! Желанието да имам ясна позиция ме подтикна да се замисля. За мен една от най - висшите ценности е да съм наясно със себе си, с онова в което вярвам. Винаги когато нечия критика бръкне в мен започвам да се терзая. И за да не съм угнетен търся отговор за себе си. Вярвам и знам, че човек не трябва да умре носейки раздвоение в себе си. Споделям думите ти, че се движим неизбежно стъпаловидно. Че на този етап не можем пропуснем стъпало, няма как!

Човек, за да спре да вижда и разграничава света трябва да загуби изцяло своята принадлежност. И веднага изниква въпросът, ако това се случи коя принадлежност ще се всели в човека? Доброто го има и сега. Това, че хората изповядват различни религии не означава, че доброто не е възтържествувало. Вярата в доброто не се влияе от религията. Аз не заклеймявам чуждите религии. Те съществуват и са там, някъде по света, но същевременно не мога да ги следвам, защото принадлежа на част от света. Бог е един! Но за всеки човек различен. Бог е един, но с различни изображения. Представата, която дадена общност изгради за Бог е твърде вероятно да не намери симпатии в друга. Света пак си е едно цяло, но ние не можем да спрем да виждаме разделенията. Разделенията съществуват и отричането им е възможно единствено върху лист хартия! Никой не вижда нищо негативно в различната вяра, но и никой не иска да отхвърли своята, за да приеме чужда. На никого не е безразлично пред кого ще се покланя. Кой е този, който ще приеме чужди обичаи? Много ще изразят своята толерантност към чуждите обичаи, но до момента, в който чуждите обичаи са чужди, а започнат ли да се налагат, ще срещнат безкомпромисен отпор. Спортът не прави хората фанатици! Чувството в човек, че трябва да заеме нечия страна е " виновникът " за фанатизма. Защото умът пресмята и избира, умът не може да е апатичен лидер. Това е причината да не можем да загубим националната си идентичност, защото чувствата са по - силни от смелите химери ...

Да, идеята не е лоша, но изпълнението й е непосилно. Войните е невъзможно да се прекъснат. Разделението поставя нашия ум. Ние сме християни и като християни възможно ли е да сложим чалми? Никой не казва, че трябва с ножове и пушки да защитаваме вярата си, но нима няма да се случи това, ако утре - ден малцинствата в България решат да бутнат църквите, за да изградят джамии? За да се осъществи идеята е нужен водач, който с благото си слово да обедини всички нации. Нашите чувства са тясно свързани с родината. Същото е когато гледаме спортно награждаване. Защо очите ни се насълзяват, когато българин вдигне купата? Защо сърцето тупти, когато чуем българския химн? И защо не можем да изпитаме тази емоционалност, когато уругваецът е с купата, а химна на Уругвай?

Космополитизмът е идеология, в която човек е преди всичко гражданин на света. Стремящия се към космополитизъм отрича своята принадлежност, за да я замени с цялостната такава, а именно - дете на света. Тази идеология според мен е неосъществим проект. Израстването в парче земя ограничава светогледа на човек и му слага рамка. Това е процес, който тече съвсем естествено и прекъсването му е утопия. Безрезервния космополитизъм би следвало да е вътре в човека, и не би следвало да се възпитава в човека. Симпатизирането на определен народ, не собствения, е в разрез с идеята въвеждана от идеологията за космополитизма. Той изключва всякакво пристрастие, не дели хората, защото езика е общ, държавни граници не съществуват. Общочовешките ценности са еднакви навсякъде, както и религията. Спортните, научните, музикалните ... постижения са дело на хората. Космополитизма изключва обобщаването, слагането в общност. Общности, държави, континенти не съществуват.Тук е важно да се спомене, че не измяната и отричането от родината е знак за космополитизъм. Космопилитизмът изключва и чуждопоклоничеството. Невъзможността тази идеология да се осъществи идва от там. Невъзможно е дори да си помислим, че можем да констатираме, провъзгласим определена страна като по - по - най. А факт неоспорим е, че едни нации са по - напред от други. Е, тогава къде е мястото на космополитизма, когато самия свят налага разделение, което разделение не може да бъде преодоляно от човешките чувства и емоции, размисли, заключения, окачествявания? И борбата за космополитизъм в какво ще се изрази? Ако човек е патриот ще милее за родното. Но ако човек намери по - хубава родина ( страна приемник ) е възможно да се отрече от родината си. Човешките очи разделят и степенуват ... Човешкото съзнание е склонно да види в едни нации повече добрина, отколкото в други, то си е и така. Дори и илюзия на ума човек вижда в различните общности, различни светоусещания, а космополитизмът следва да предразполага човешкото съзнание към универсалност ... Що е космополитизъм? Има ли място сред нас? Б.а; Пускам темата по повод разногласията в друга. В тази тема, който желае може да събере мислите си. Аз така го усетих и разбрах.