Viva Caselli

Добре де, vorfax! Може би има истина в думите ти . Не отричам. Искам да кажа само да не ме мислиш за заслепен фанатик, който превъзнася родината си. Но имам потребност и изпитвам някакви чувства по - голями към българи, отколкото към други нации. Явно ти виждаш нещата по така. Ако утре ден американка скочи по - високо от Стефка Костадинова не бих се зарадвал. Няма да мога. Ако го направя няма да съм искрен. Ако дискриминирам другите нации, то става несъзнателно, но има ли лошо в подобна дискриминация? Според твоите възледи има, но аз не мога да я усетя, както ти.

Да, но не защото е българин. Моля някой правоимащ да премести това към темата с патриотизма и национализма. Не мисля, че е удачно да извадиш едно изречение от поста ми и да молиш някой правоимащ да премести в темата... Не си мисли, че не мога да сторя същото с някои от твоите постове. Не е от съществено значение къде ще бъде преместен постта ми. Поне не и за мен. По - важното е да разберем гледните си точки. А това е тотално грешно: " Патриотизма е комплекс за малоценност ". Че то по твоята логика и гордостта към света и човешките постижения е комплекс за малоценност. Не, в грешка си. Това, че почиташ хората, които са проляли кръвта си заради теб не е комплекс за малоценност, а уважение и почит, които лично аз чувствам за съвсем нормални и човешки изблици на признателност. Левски е умрял заради теб, за да си свободен. Ти пак върви да се покланяш пред някой друг, не е лошо. И моя идол не е българин. Но пази честта си и народа си, че утре, ако се наложи да умреш за България до българите да застанеш, да не отидеш до турците, ' щото с мен си пишеш, моя език разбираш. Турския не го знаеш! И понеже споделяш, че това деление може да е опасно. Може и прав да си, но нима заради това, че е опасно ще стоиш безпристрастно отстрани!? Да се премести постта ми където трябва, ако това ще успокои някого.

Vorfax, какво искаш да кажеш? Че се гордееш и срамуваш единствено от себе си!? Не изпитваш ли нужда да се поклониш пред Левски? Не се ли срамуваш понякога като прочетеш какво са извършили група българи в чужбина? Нито величая българите, нито пък ги принизявам, но лично за мен е неизбежно да съм безпристрастен към България. Незнам как действат чувствата ти, но аз не мога да ти повярвам, че не си настръхвал през онова американско лято ( 94 г. ). Ние сме част от България и трябва да се стремим преди всичко да покажем България пред света в приятна светлина. Не като отричаме недостатъците на страната си, а като признаем къде грешим. И след това се поправим. Българи сме, vorfax!

Едва ли е толкова трудно да се докаже. Има места където излизат всички данни от снимката автоматично като фотоапарат, размери и други подробности. Но понякога се случва да се снима един и същ обект от няколко фотографи. Езерата съм ги виждала така от двама автори, две снимки. Ако не знаех, нямаше да разбера. Къде се намира това място? Освен авторът някой друг знае ли? Известно ли е? Иначе, наистина не е приятно, да те крадат, дори да е един лев. Много е неприятно. Ако ти поискат един лев, ще го дадеш и няма да остане онова чувство, че са те излъгали, възползвали са се от тебе, ограбили са те. Всеки иска да ползва чуждия труд безплатно, но за собствения иска да му плащат. Нека постъпваме както бихме постъпили към себе си, защото всичко се връща по закона за равновесието или за сеитбата и жътвата. Да, права си! Може би аз не усещам така силно обидата, както засегнатия потребител и затова не отдавам значимост на щенията му. Но реално погледнато човек може да се засегне дълбоко от подобни неволни кражби.

Ако зависеше от мен. И ако това щеше да те успокои бих го направил. Но в интернет нещата са общи и никога лични. Всеки може да каже, че нещо си е негов труд, но за жалост не всеки може да го докаже. Успокой се и не се гневи. Ако ще го правиш насочи гнева си към по - важни неща. Там би бил полезен, а не защото някой си е харесал твоя снимка, която може да е твоя, но може и да не е.

Да са живи и здрави всички психолози, защото имат огромно значение сред нашия свят. Преди време гледах по телевизията Калин Цанов.Не знам от къде изникна този глас в него, но самото слушане на неговия глас влияеше странно отпускащо. Някак си все едно те убеждава, че нямаш проблем. И си склонен да повярваш, без да му мислиш. Интервюто беше кратко, но няколкото думи, които каза, бяха силни не със самото си значение, а със странно мекото и спокойно произношение.

Нужно е да слушаме, разсъждаваме, мислим ... Нужно е да изказваме позицията си, да поучаваме, да се противим ... Какво по - естествено и човешко и от това да изразиш несъгласието си? Да, може и да искам промяна, да виждам хората, както ги виждам в представите си. Пречат ли на някого критиките ми? Пречат на онзи, който се засяга. И за какво се засяга? Налагане на мнение има когато хората си служат не с думи, а с принуда. А това, че изказвам мнението си е лично мнение и в никакъв случай искане на нещо от някого.Да, може и да искам този или онзи да се промени, но нима това искане вреди на някого? В реда на нещата е да изразя гледната си точка, когато чувствам, че съм длъжен да го направя. Човешките ценности събират и разделят. С едни ще се съберем, а с други разделим. Това е свободата в искането на промяна в хора, институции, организации. Нашия глас ще се чува, защото именно това е предназначението му. Ние може да спорим, но ние си служим със словото, не с оръжия. Грешка ли е да поискаш от някого положителна промяна? За мен не е. Да поискаш, а не да заставиш. Да обясниш, а не да наложиш. Е, понякога усещам в себе си огромна емоционалност, която понякога ми пречи в правилната преценка, но и това ще променя в себе си. И не защото емоциите трябва да се подтискат, а просто защото има моменти, в които емоциите са ненужни, защото мътят мозъка. В зависимост от обстоятелствата и събитията ...

http://vbox7.com/play:ff5a79ac%5B"]Опасна е просията! Да се внимава на кого и какво се дава, че стотинката хвърлена в шапката на просяка може и да топъл жест, но ако е дадена от сърце за сърцето на просяка, и грях е, ако стотинката е дадена на системата, ' щото системата работи безмислостно. Циганетата, които всяка сутрин пресрещат колите на Горнобански път. Не е тяхното борба за оцеляване - лична и неприкосновенна. Не просят, работят изпълнявайки служебните си задължения. И само обществената непримиримост може да реши проблема. Не като даде стотинка на просещия, а като откаже да се възползва от гузната си съвест. Помощта ще се изрази в нежеланието и борбата срещу просешката мафия. Нейната двигателна сила са нашите съжаления. Тя работи благодарение на нас. Ние сме анонимни съучастници, които съдействат на системата. Ние можем да поискаме от държавата сметка. Защо държавата принуждава гражданите да съдействат на просешката мафия. Ние ще продължим да помагаме на децата в немилост, но помощта ще се изрази не в паричното рушветчийство, а с дрехи, храна, а и най - важното - емоционална подкрепа! Всеки в знак на съпричастност може да даде пари на " босите крака ", но малко са онези, които ще окажат емоционална подкрепа. Именно помощта на онези с ярката подкрепа и желанието да помогнат на просяците ще бъде стил за подръжание, стил, който ще повлече след себе си една огромна вълна на осъзнаване и истинска помощ.

Виц по действителен случай. Не смешен, ужасен, ужасен! В кръчмата след полунощ всеки е пиян. Трезен е само певеца, който се възползва от пияните и обезверените. Прави всичко по силите си, за да вземе парите им, за да ги весели уж. Внезапно измежду пияните една маймуна влиза през прозореца и започва да си топи опашката в чашите. Един не толкова пиян човек търка очи и гледа. И понеже няма към кого да се обърне пита певеца. Нали е трезен. - Ей, знаеш ли защо маймуната си топи опашката в чашите? Отговор веднага получава. -Е, как да не я знам, бе. И певеца запява. - Защо си топи маймуната опашка в чашите ... Така е и с врачките. Врачката, за да вземе парите на " пияните " знае всяка песен. А " пияните " понеже не виждат трезвенник, към когото да се обърнат, търсят помощ във врачката, която поради липса на истински лечители заема длъжността истински лечител. И вместо да лекува сее разруха.

* 1000 черни ръце, а по средата изпъква една бяла.

Нека си пази църквата каноните, нека отлъчва, нека анатемосва. Няма лошо в това. Щом йеромонах Висарион е избрал да защитава православните християни нека го прави. Ако е искрен и няма подмолни мотиви за мен е прав. Но не е на прав път гонейки Ванга! Да заклеймиш Ванга е гавра с паметта й. Защото йеромонах Висарион признава, че Ванга не е шарлатанка, че има поглед в бъдещето, но същевременно с признанието той я заклеймява като антихрист. И пояснява защо. Че Ванга е помогнала е изцерила много хора е факт неоспорим, но йеромонах Висарион има едно меко казано нелепо обяснение за чудодейните и способности. Според него тъмните сили се замаскират като добри, за да покажат на хората, че Ванга е пророк. И след това Ванга ще повлече след себе си хиляди хора, които са й повярвали. Злото ще се превърне в зло и хората ще бъдат измамени! Привежда и пример, в който разобличава Ванга в служител на дявола. Преди да издъхне Ванга вика при нея поп, с който да поговори. Но когато попа влиза в нейната стая Ванга му казва, по памет: " Хвърли веднага на земята това, което носиш и се махни от тук ". Неговото обяснение е, че сляпата Ванга е видяла кръстта в ръката на попа и е поискала да хвърли кръстта на земята ". Следователно Ванга е служител на злото. Според йеромонах Висарион. Аз обаче искам да го срещна и да му кажа. Не че ще ме разбере, щото клетва е давал. Но да му кажа, че моето мнение за това, което е направила Ванга е, че тя не е искала да поругае кръстта, а напротив - тя е усетила, че попа, който идва при нея е лицемер, престъпник, който не заслужава Божията обич. Това е усетила тя. Попа е бил злото, а кръстта в ръцете му оръжие за масово заблуждаване, а не светлина и обич! Ванга дори на предсмъртния одър е защитила човешкото в човека! Умирайки е отлъчила попа измамник! Твърдо съм против анатемосването на Ванга и Дънов. Защото не това са хората, които трябва да бъдат подгонени от църквата. Дънов е проповядвал любов. Проповядвал е хубаво и чисто слово. Църквата трябва да започне от друго място. Започне ли от там с нея съм!

Никой нищо никога не ти е поставял. Запознай се с тази теория и по - добре тогава пиши. Идеите са вечни и несътворени, идеите (вариантите) са проявление на Бог. Всичко е Бог. Това че ти се запознал с тази теория от цитати и извадки не мисля, че те прави повече запознат от мен. Пиша по начина, по който усещам нещата, а дали е вярно или не ще се разбере по - късно. Нито ме е срам да съм глупав в очите на другите, нито имам за цел да съм фактор. Чети какво пишеш, чети аз какво пиша, за да избегнеш противоречието със себе си. Идеите са проявление на Бог! Нали това казвам, но не конкретизирани идеи. Ти пишеш това, което и аз, но или не ме разбираш или не можеш! Идеите са Божие дело, а реализираната идея - човешко дело. Идеите, които носиш в себе си са плод на твоето въображение. Идеите и въображението са Божие дело, а начина, по който ще реализираш въображението и идеята си е израз на свобода ти, също ограничена, дадена ти също от Бог. Ти го казваш сам! "Идеите са вечни и несътворени ". Това ти мнение обезмисля позицията, към която се придържаш. Щом идеята е вечна и несътворена кой ще я сътвори? Ами човека, а не Бог! Хем ми опонираш; хем си на моето мнение. Идеята не е конкретизирана, а несътворена. Водата си стои. И ние сме свободни да измислим чаша, за да я поставим в чаша. Да измислим басейн, за да я поставим в басейн. Водата е тук, за да проявим дадената ни възможност къде да я сложим, но ние не сме ограничени в избора си къде да я сложим, не и по такъв конкретен начин. Няма в бъдещето нищо материално поставено. Материализмът е наше дело. Как така стана, че идеята е и несътворена, но и сътворена? Щом е несътворена ния ще я сътворим. Щом е сътворена ние няма нищо да сътворим. Последно. Идеите сътворени ли са или несътворени? Как така откриваме нещо несътворено, а в същото време несътвореното не е наше дело!?

Ами нали и аз казвам същото, че сме ограничени до някаква степен, но не и по този конкретен начин. Житейските ситуации ги измисляме ние, а не нещо друго. Човешките качества са Божие дело, а не творенията на човешките качества! Имаш в себе си много чувства, а това как ще ги развиеш си е твое право. Какви са и кои са тези сили, които ще поставят пред мен 1000 строго определени идеи, по които да действам в дадена ситуация!? Въобще не вярвам, че в пространството виси идеята, че огъня може да се използва за унищожение!? Кой е този Бог, който ще постави подобно творение пред човека!? Нито пък, за да стопли премръзналия скитник. Бог сътворил хората, като им дал качества. С тези качества хората сътворяват света. Такъв, какъвто е днес. Такъв, какъвто е бил преди години. Бог е нематериалист! Бог не залага пред нас мини, които ние откриваме. Ние откриваме това, което ограниченият ни ум може да открие. Човешките добродетелите не могат да се пипнат, те са невидими, мислите ни също са невидими. Всичко, което е невидимо е Божие дело, а онова, което е видимо наше дело. Изключвам хората и природата, защото те се Божие дело, но оттам нататък всичко, което може да се пипне е наше дело. Оръжията за масово унищожаване, лекарствата против неизлечими болести. Или силата над нас постави лекарствата пред нас, постави и калашника!? Или Бог създаде дървото, за да го отсечем и ръгнем в печката. Не, не. Бог създаде дървото, а ние създадохме от дървото какво ли не. Въпрос на вярвания, сам го каза. Аз вярвам, че това, което с ограничената си свобода създадем на Земята след смъртта ще е нашето досие. И Бог няма да възнагради човека понеже построи храм Божи, нито пък ще възнагради художника, който със завидно майсторство иконографиса храма, не ще възнагради и майстора, който позлати купола. Ще ги възнагради много ясно, но не заради красивото изкуство, което сътвориха. Ще ги възнагради, защото мислите им бяха чисти. Мислите ще награди, а пред материалното ние ще се покланяме, защото сме материалисти. Ние, а не Бог!

Не ни принуждават, не ни ограничават. Ние сме си ограничени и се разгръщаме, проявяваме по един или друг начин. Ние в действителност нищо не измисляме. Всичко съществува като варианти, житейски варианти и евентуално някои от тях се реализират. Те могат да ни влияят, но от нас зависи дали и доколко ще се поддадем. Май отново ще " поспорим ", а !?

В едно индианско племе изчезват одеялата на една жена. Шамана събира цялото селище и казва : " Ще влезете в тъмната шатра, ще сложите ръка върху тенджерата. Под нея има гарван. Когато крадливата ръка докосне тенджерата гарвана ще изграчи. " Един по един индианците влизат и излизат, но гарвана не грачи. Влизат и мъже и деца и жени, но гарвана не грачи. И така. Остава само един човек. Миналите теста започват да точат ножовете си. Последния индианец разбрал своята участ влиза. Докосва тенджерата, затваря очи и чака присъдата си, но гарвана и този път замълчава. Излиза и сяда между останалите очи, които гледат шамана с недоверие. Шамана казва: " Всеки да вдигне ръцете си ". 1000 бяли ръце, а по средата изпъква една черна. Да, да, да! Няма магии, има съвест! Някой спомня ли авторът на тази приказка? Останала е в съзнанието ми от детските години. Какво съм чел на 12, 13 г. не се сещам по конкретно. Съжалявам, че не цитирам, но не мога да се сетя, ако е в разрез с правилата да се модерира / изтрие.

Има ли отърване от егоизма, ' щото като те чета и в мен го има? Не егоизъм да имам нещо, да съм някой, а едно силно искане да бъде света такъв, какъвто аз го искам. Не е грешен егоизъм да се стремиш да бъдеш безгрешен, съвършен ( според представите си), как мислиш?

Т.е. нужно е да сме наивни и глупави, за да бъдем щастливи. Докато приказките са реалност и дядо Коледа носи подаръци, няма нищо по-естествено от щастието. На децата не им е нужен повод за да смеят... В ранните години ни се позволява ( а може би и прощава ) лекомисленото поведение. След съзряването би трябвало да възтановим баланса, като станем отговорни и разумни. Възрастния човек не може да се радва, както когато детето се радва виждайки своята майка, като преди това не я виждало известно време. Били сме деца и знаеш как сме радвали. В детските очи е радостта! В нашите очи я няма.

Щастието е в нас, докато сме деца. Стане ли човек възрастен е безмислено да търси щастие там, където го няма. Всеки да си избира, ама онова щастие, което някои виждат навсякъде около нас, наричам пусто щастие. Щастие също е глупаво да изпитваме когато успеем в някое начинание. Трябва да знаем, че каквото и да постигнем има и още за постигане. Да не се радваме и отпускаме излишно, 'щото не е уместно така да се самозалъгваме. Имам една мечта, която е съвсем реална и е на път да се осъществи. Когато се вглъбя в нея, а това става често, получавам не точно щастие, а разбиране. И някак си ми става едно такова отпуснато и хубаво. А идеи, че трябва да постигна нещо, за да съм щастлив нямам, защото знам, че каквото и да направя все ще е малко пред това, което се иска от мен.

Всеки да си търси имитациите! За едни имитациите са точно в онези просветлени хора, които са създали школа и наука, показали ли ни смисъл, показали ли ни същност. Но истината за мен е по - проста. Знае що е духовност човека, но за жалост знае, че може и да си позволи да не знае що е духовност. Така е по - удобно. Има място и за грешки.

'Щото има само една поза - позата на любовта. Чрез тази поза може да усетим вкуса на интимността. Другите пози, са позите на разврата, на низките страсти, на гнусното мачкане ...

Слушайте съвестта си, не й позволявайте да пресмята, чистата съвест не пресмята. Чистата съвест е най - чистата вяра. Съвестта е Божие дело, дело, което обезмисля всичките свети писания. Бъдете искрени и вярвайте в това, което минава през вас. Поискайте възмездие, поискайте и любов, за да не бъде сляпа вярата ви! Че сляпо вярва ония, който прошка даравя на ония, който майки почернява. Ония, който лъже себе си в името на свети писания грях върши! Хора сме, а не богове, затова няма да ни се даде правото да разберем, защо сред нас има и зло. По - важно е да разберем, проумеем, че нямат място злините сред нас! Гаранция, че онова, в което вярваме дава съвестта, а не нечия мъдрост. Защото когато Бог казва ... съвестта друго шепне. Измяна е, а не вяра да се подчиниш на Бог, защото Бог го е казал. Бог може и да го е казал, но Бог е сътворил нещо повече, а именно - съвестта!

Могат животните да обвиняват! Онзи поглед, който впиват в нас малтретираните животински очи, сякаш казват: " Виждаш ли какво направи ". Имаше една реплика: " За животните с любов, а за хората ... " . Хората към хората проявяват омраза. Но към животните е тотално грешно да се изпитва омраза. Наше морално задължение е да търсим начини да бъдат щастливи. Цирковете, зоологическите градини са наше дело, и както повечето наши дела са грешни, грешни са и тези две човешки дела. Нека не унижаваме животните. Няма в природата слон, който играе с топка. Няма в природата маймунка, която яде чипс. Свобода за животните! Това да поискаме, не приятен следобед в зоологическата градина, не вечерна разтуха в цирка, че страшни престъпления се извършват там!

Прибирам се от работа. Пускам телевизора. Тъкмо натискам дръжката, за да вляза в банята и чувам гласът на Милен Цветков. В някаква дискотека пуснали прасенце намазано с олио. Играта е проста и забавна. Младежите просто трябва да хванат обезумялото прасенце. Прасенцето е хванато, а очевидци споделили, че е бито и ритано, а след това заклано. Една женица се обади и сподели, че това, което вижда не е истина, а сън. Цитирам по памет: " Незнам дали някой ще ми повярва, но на фона на обадилите се преди мен се съмнявам. Това не може да е истина, не може да е забавление. " Жената беше съкрушена. Вярвам ти, вярвам ти. Отидохме твърде далеч. Не искам да съм лош пророк, но ако младото поколение продължи да прегръща разврата утре - ден на мястото на прасенцето ще е някой човек. Само ако младото поколение не постигне консенсус с разврата, само тогава разврата ще изчезне - като кошмар. Крайно огорчен съм, но все пак оставам оптимист, защото знам, че всяко престъпление има начало, ще сложим и край!

Като по - малък Коледатата минаваше на село. Дядо ми беше такъв човек, че държеше всичките три сестри да са заедно. Майка ми и лелите ми се събираха, защото това беше закон за него. Баба ми горкичката по стар обичай беше задължена да слугува на всички три семейства. Майка ми и лелите ми искаха да помагат за подготовката на коледната трапеза, но дядо ми не позволяваше. Трябваше всички да са на масата, а баба ми да принася храната под зоркия поглед на дядо ми. Той само питаше кой какво иска, а баба го донасяше. Голям грешник беше дядо. Понеже цял живот е бил господар в семейството си и знаеше, че мъжа може да носи голяма болка на жената, и гузен, питаше 3 - те си деца: " Тормози ли те мъжа ти ". Вдигаше заплашително бастуна си, казваше: " Само ако те тормози, ей с тоя бастун ще му скълцам главата ". Беше доста властен характер и не позволяваше да му се противоречи. Изпращаше баща ми и двамата ми лелинчовци за коледна елха. Правеше това като че ли напук. Ясно е, че един мъж стига, за да донесе от гората елхичка, но той сякаш искаше да покаже мястото на мъжа и жената в семейството. Баща ми и лелинчовците ми гледаха дядо право в очите. Не че го харесваха с вечните му щения. Плашеше ги онзи млад дядо - участник в съпротивата, съмишленик на Славчо Трънски. Свежата елхичка намираше място в ъгъла на стаята, а аз и братовчедите ми украсявахме елхата. Като най - малък от всички дядо най - много ме глезеше. Помня един случай, в който счупих нарочно една играчка за елхата и тате ми се развика, но нали дядо трябваше да е над всички, се разкрещя по баща ми, а мен мен ме взе в скут. Постоянно се връщам назад във времето и виждам кой къде е грешил. Кой за какво се бореше. И онази коледна идилия беше идилия, докато бях малък. Сега вече осъзнавам ужаса, който носеше онзи светъл празник, светъл празник, който минаваше под диригентския бастун на дядо. На Коледа човек може да си позволи да опрости някое дребно престъпление; на себе си; на близките си; на хората като цяло, но е недопустимо да извърши престъпление - именно като погуби нечий живот в името на коледното настроение!

Гледах само един епизод от това предаване. В него сценаристите бяха напъхали американците в една кофа. Ако не се лъжа и един циганин се мъдреше по между им. Това, че ги качиха на Рила е в плюс. Хубаво е това, че ги измъкнаха от кофата, за да им покажат, че България е страна с велика природа. Нормално е да подходят със съмнение към хората от Бялото Братство. Просто се сблъскаха с друг свят. Радвам се, че останаха възхитени от величествената Рила.