Viva Caselli

Първо, ти няма какво да губиш. Второ, нямаш право да желаеш нещо повече от спасение - психическо, физическо. Претенциите ти за спокоен живот на този етап не трябва да включват пари, приятели, забавления... На теб ти трябва да излезеш от средата, в която се намираш в момента и да останеш насаме със себе си. В чисто място където няма много хора и няма наложено темпо. А градът е точно това. Трябва да си нещо за да не бъдеш нищо. Грешката при теб е, че желаеш да се освободиш от неволите си, но искаш това да стане сякаш си ударил шестица от тотото. Да, така си представяш живота според мен. Няма такъв живот, който от нещастен се превръща в щастлив в рамките на един ден. Ще разбия илюзиите ти, че съществуват спасители, които ще ти дадат жилище, работа и прилично заплащане. И ще те приемат за член на тяхното семейство или ще те причислят към компанията на приятелите си. Но се намират друг тип хора ( организации ), които биха били полезни за теб и ще изправят грешките в теб, разбира се, с твоя помощ. Та, направи си труда и се свържи с някоя еко ферма, както се спомена по-горе или се обърни към манастир. Спокойствието ще те погълне и ежедневните задължения ще те накарат да се почувстваш полезен в живота. Не се безпокой, че там ще бъдеш принуждаван да вършиш нещо, което не е по силите и възможностите ти. Забележат ли хората там, че искаш промяна и си добро момче ще почувстваш облекчение, а те чувство, че изпълняват мисията си достойно. Ще се успокоиш и в главата ти ще започнат да изникват идеи. Ще забравиш миналото си и ще започнеш да кроиш планове за бъдещето си. Ще бъдеш наясно със себе си и физическите си и умствени способности и лесно ще можеш да се ориентираш накъде да поемеш и какво да търсиш. Може да излезеш извън България и да заживееш друг живот, но това ще разбереш как да се случи, само тогава когато се освободиш от сегашното си положение, а това ще стане като се заселиш в предложените по горе места. Сигурно се питаш какво става и защо няма хора, които да приемат исканията ти. Ами положението ти е такова, че в момента всички ти прощават, но никой не ти помага! Няма как по друг начин да бъде. Това се случва защото ти не искаш някой да ти помогне и хората забелязват това. Ти не подаваш безпомощната си ръка, вместо това предлагаш бреме! Кой е този, който ще поеме отговорност за нечий живот?! Имай поне малко мъжка чест и себеуважание и проумей, че не си сирак, който чака да бъде осиновен! Разбери, че можеш да поправиш всичко и това не е никак трудно, но моля те - разбери, че сам на себе си трябва да помогнеш първо. Помогнеш ли сам на себе си няма да си длъжен никумо, а благодарен, което също е от значение в твоя случай. Напише поне един пост, в който да се забележи някакво вътрешно вдъхновение в теб и жажда за живот. Недей да се предаваш толкова млад, недей!!!

Дънов е казал е това,
което не значи трябва да си фанатик на тема истина ( добро ). Проблемът със злото е, че когато не си виждал на какво е способно ставаш способен да го оневиниш. Превръщаш се в завършен наглец, наглец, който на всичкото отгоре е и жалък! Който попада в капан и се влюбва в себе си и набива в болната си глава колко е достойно да си невъзмутим и спокоен. Наглец, който твърди, че към злото трябва да се подхожда с непукизъм, а грижите, които полага за болната си душичка са само и единствено добри. Такъв човек тича в парка сутрин и се радва на птичките. На обяд си прави слънчеви бани и релаксира на тиха музика. Вечерта прекарва в компанията на любимата си и прави всичко възможно, за да изпита удоволствие в любовта. Това е добрякът, който живее сред хората, но не е от хората! Такива личности нито се прераждат, нито пък живеят след смъртта. За тях смъртта е спасение, защото оная сила над нас ги обрича на вечно несъществуване!
Дънов е посочил пътеката по която е искал да вървят хората, които го четат и го следват. Пътеката е когато можеш и колкото можеш да се бориш срещу злото. Да се застъпваш за добрите дела и хора и да се стремиш да си полезен, усетиш ли в себе си бунтовническа искрица. Да живееш смело и достойно и да не заравяш глава в пясъка, защото не си щраус, а човек. Да уважаваш и почиташ хората, които са загинали заради свободата на себеподобните си. Да дълженстуваш на добрите примери, които са оставили след себе си и да повярваш, че и от теб също се очаква да допринесеш с нещо! Да променяш себе си в посока добро и полезно. Да си горд със себе си когато постъпиш по човешки начин, а не да те е страх, че гордостта е зло и да я поставяш под съмнение. Да се виниш, когато съвестта те вини, а не да отричаш силата й! И утре ако се случи така, че се удариш челно с кола или мотор в някой стълб, то поне да си оставил някаква диря след себе си, която да твърди, че си живял. Ако заболееш от рак или някаква друга неизличима болест да знаеш, че си свършил каквото си могъл в живота и имаш право да се оттеглиш без да искаш ничие разрешение.

"Във времена на морална разруха гаранция, че ще усетим свежия вкус на свободата може да даде само силния звън на съвестта. Защото този звън е морален феномен, който отказва да се възползва, като вместо това извлича само полза! "Рокко Кинничи (19 януари 1925 — 29 юли 1983, Палермо ) - италиански магистрат, основател на комисия " Антимафия ". Убит от мафията!

Никого не поучавам как да живее и не нападам от този форум. Това е моята лична истина по темата добро/зло.

sadlife, не знам дали съм разбрал правилно, но Зара_ ти предложи (загатна) работа. Защо си мислиш, че още си зле и никой не ще да ти помогне???
Мисля, че трябва да се зарадваш, че ти се подаде ръка. Пиши и на лични и се измъквай от средата, която те мъчи. Какво друго да ти кажа? Аз не мисля, че недоволстваш, но вече започвам да си мисля, че не искаш да се промениш. Съчувствам ти, но това не те грее. Яви се човек, който ти предложи реална помощ, а не съвет. Ами, на твое място бих се радвал.
Съвземи се малко, ей!

Нещото, което винаги ми е подсказвало с какъв човек си имам работа са очите му. В слънчевия сплит не съм усещал напрежение. Умът ли действа или интуицията идея си нямам, но досега не съм се подвеждал от личната си преценка за човека, с когото разговарям. Изяснявам, че не е задължително определен от мен човек като лицемер да бъде такъв и за останалите. Просто се радвам, че себе си не съм подвеждал. Последния път едно съседско дете показваше снимките от абитуриенската си на съседите от улицата. Понеже с приятелката ми бяхме на беседката, та и ние се включихме в зяпането на снимките. Момичето ме попита: "Познай коя е на добрата ми приятелка", сочейки снимка, на която е тя, заедно с още четири момичета. Посочих едно от момичетата и тя с възхищение каза: "Как позна?". Просто в очите на онова момиче се четеше, че е момиче, което става за приятелка. Вътрешно усещане помагащо ми да бъда прецизен в преценките си и по този начин да избягвам взаимоотношенията си с хора, които биха ме разочаровали.

sadlife, не знам дали съм разбрал правилно, но Зара_ ти предложи (загатна) работа. Защо си мислиш, че още си зле и никой не ще да ти помогне???
Мисля, че трябва да се зарадваш, че ти се подаде ръка. Пиши и на лични и се измъквай от средата, която те мъчи. Какво друго да ти кажа? Аз не мисля, че недоволстваш, но вече започвам да си мисля, че не искаш да се промениш. Съчувствам ти, но това не те грее. Яви се човек, който ти предложи реална помощ, а не съвет. Ами, на твое място бих се радвал.
Съвземи се малко, ей!

Значи ти знаеш каква е истината! Щом чувство за вина се промъкнало в теб, това трябва да ти каже, че с него е и истината. И когато кажеш истината вината отпада веднага и усещаш колко си невинна! Това, че си признала грешката пред себе си идва ти каже, че си изрекла наполовина истината. Защо да мъчиш себе си и други двама? Излизаш смело и отговорно и пред двамата! По-добре за теб би било да го направиш поотделно. Тоест днес кажи на единия истината, а утре викни на кафе другия и му я кажи. Ти си сгрешила и си се поправила. Застъпила си се за доброто в човека. Това ти е ценен урок, че не трябва да лъжеш, че сега от цялата тая работа ти страдаш най-много. Бъди откровенна и към двамата и не ги жали. Достатъчно си лъгала тях и себе си. Сега е ред нещата да дойдат по местата си и всеки да намери своята тишинка - правдива! Може би ти се струва твърде трудно да се приложи написаното и се плашиш какви ще са им реакциите. Дали ще ти простят не бива да е от значение за теб. Това си е тяхно право и ти нямаш право да ги натоварваш с желания да ти се прости. Не трябва да ги молиш да не изтриват телефона ти от списъка с контакти. Важното е, че си направила след цялата тая каша каквото трябва! Всичко ти е простено още в мигът, в който им кажеш какви си ги вършила! Ти още утре се опитай да приложиш това и ще видиш, че всички угризения ще изчезнат. Елементаран съвет, който мнозина биха ти казали. Истината е елементарна! Бъди смела! Не говоря от името на всички мъже, но беше ли се случило с мен щях да ти стисна ръката. Да ти благодаря, че си излязла чиста и си ми казала истината. И щях да преустонява абсолютно всякакви контакти с теб. Това щеше да ми покаже на мене, че не търпя лъжата, както и на тебе, че и ти не я търпиш! Прекалено е просто и се искат само няколко думички, за да се освободиш от чувството за вина.

Успех!

Здравей, приятел! Мисля, че със съвет нищо няма да се промени. Разбирам мъката и безсилието, които са те стиснали и как нищо няма смисъл. Не смея да ти казвам, че трябва да направиш това или онова, че трябва да не се предаваш, защото съм наясно, че е глупост. Затова не вярвам, че един съвет ще реши 23 годишен проблем. Пиша в твоята тема просто за да кажа, че те подкрепям и че се надявам някак си да се измъкнеш от този ад! Бих те насърчил да останеш в този форум и да поработиш върху себе си. Ще има ефект и ще излезеш от дупката!

http://www.youtube.com/watch?v=tBU1okBsAuA&playnext=1&list=PL300CEDB69BA2862D&feature=results_main
Като разходка в парка, като целувка в мрака... ; )

Преди около година са обърнах към книгите с тяхната философия и духовност. Започнах друг живот. Порязащо и неописуемо беше чувството, когато попадах на мисъл от преди векове и тя грабваше, забиваше се в мен. Припознаваш себе си или по-точно частичка от себе си, защото както е казала no_self, това което мислиш, че си е само идея за това, което всъщност си. Човек е различен и вярвам, че в него постоянно съществува една вътрешна борба, която поддържа същността му жива. И се случи следното. Един път отричах живота, а друг път защитавах човешките достойнства и бяха смисъл за мен. Екзалтираност и жажда за живот, вдъхновение и идеализъм vs убеждение, че си никой и нищо не можеш да правиш, нито на тоя, нито на ония свят. Виждаме как се скрива зад нас детството, после младоста и се изплъзва цялото ни съществувание между пръсите на времето. Тръгваме от корените на дървото, изкачваме се по стъблото му и всеки хваща свой път (клон) - на върха е себепознанието. Всеки стига по различен клон до него, а мнозина и не стигат, но това само доказва, че пътят към него е един. Себепознанието е път към един красив и достоен живот и всеки имал шанса да тръгне по него трябва да е горд, че не е изпреварил приживе смъртта. Че няма какво да вземе от от него!

sadlife, не знам дали съм разбрал правилно, но Зара_ ти предложи (загатна) работа. Защо си мислиш, че още си зле и никой не ще да ти помогне???
Мисля, че трябва да се зарадваш, че ти се подаде ръка. Пиши и на лични и се измъквай от средата, която те мъчи. Какво друго да ти кажа? Аз не мисля, че недоволстваш, но вече започвам да си мисля, че не искаш да се промениш. Съчувствам ти, но това не те грее. Яви се човек, който ти предложи реална помощ, а не съвет. Ами, на твое място бих се радвал.
Съвземи се малко, ей!

http://www.youtube.com/watch?v=tBU1okBsAuA&playnext=1&list=PL300CEDB69BA2862D&feature=results_main
Като разходка в парка, като целувка в мрака... ; )

Преди около година са обърнах към книгите с тяхната философия и духовност. Започнах друг живот. Порязащо и неописуемо беше чувството, когато попадах на мисъл от преди векове и тя грабваше, забиваше се в мен. Припознаваш себе си или по-точно частичка от себе си, защото както е казала no_self, това което мислиш, че си е само идея за това, което всъщност си. Човек е различен и вярвам, че в него постоянно съществува една вътрешна борба, която поддържа същността му жива. И се случи следното. Един път отричах живота, а друг път защитавах човешките достойнства и бяха смисъл за мен. Екзалтираност и жажда за живот, вдъхновение и идеализъм vs убеждение, че си никой и нищо не можеш да правиш, нито на тоя, нито на ония свят. Виждаме как се скрива зад нас детството, после младоста и се изплъзва цялото ни съществувание между пръсите на времето. Тръгваме от корените на дървото, изкачваме се по стъблото му и всеки хваща свой път (клон) - на върха е себепознанието. Всеки стига по различен клон до него, а мнозина и не стигат, но това само доказва, че пътят към него е един. Себепознанието е път към един красив и достоен живот и всеки имал шанса да тръгне по него трябва да е горд, че не е изпреварил приживе смъртта. Че няма какво да вземе от от него!

Късметче, аз съм казал, че не мога да надскоча, но съм казал и че със сигурност ще стана вегетарианец. Близо да 2 месеца съм живял без месо, но после се подлъгах по една моя приятелка и пак станах месоядец, защото ми мрънкаше, че съм отслабнал, лицето ми се било изпило. Затова пак станах месоядец и сега ям веднъж в седмицата месо, но не 100 грама, а повече (ако се чувствам отпаднал ям и повече от един път). Това че се ограничавам за мене значи много. Показва ми че бягам от съучастничеството. Но ще дойде моментът в който отведнъж ще спра да ям месо и ако не вярвах, че ще дойде, то нямаше да признавам порока си и нямаше да пиша в тая тема с призиви към отказване от месото. Сенека е казал и друго, когато бил нападнат от един друг човек, който го обвинил, че не живее правилно. Сенека отговорил: Не гледайте, че пълзя подир истината, а гледайте, че познавам истината. Това по памет. Щом съм осъзнал истината тя ще изплува наяве и ще дойде у мене, макар сега да се движа подир нея. Така че, няма дебат. От моя страна има споделяне и осъзнаване на пороците и смелост да излезеш пред другите с тях, въпреки недоволството, което може да срещнеш. Колкото повече четеш за вредата от месоядството, толкова повече в теб ще се явява желание да го откажеш. Аз това правя чета състрадателни истории и страдам. Така се отказвам от месото(ограничавам). Нито йоги помагат, нито молитви, нито нещо кой знае какво възвишено. Истина е проста. Имаш свободна воля и не трябва да отнемаш друга свободна воля. Тази на животните. И напротив. Когато отглеждаш и заколиш прасе или овца все едно си заклал дете, което си възпитавал и хранил. Пряк извършител си и смъртта му трябва да те отврати още повече, а не да те накара да ядеш повече. Един път си бил убиец, а втори " канибал ". Изял си приятелят си! Ниско си паднал! Докато когато месото е купено от магазин си по-малко виновен. Или също толкова, но поне не си хранил животното с цел да ти напълни търбуха. Други са свършили тая мерзост, а ти " просто " си я подкрепил. Но не искам да пиша и обвинявам, защото някой може да каже, че обвинявам неправомерно, а това ясно, че е не така. Ще пиша в темата, когато напълно се откажа от месото. Че други може да кажат: напразно си пише или, че не ми е стигнало мъжеството да се откажа.

Благодаря за съветите! А на въпросът: Можеш ли? - казвам: Да, мога! Да, ще се случи! Да, ще бъда вегетариацец! Да, сигурен съм! Затварям темата за себе си, тъй като казах достатъчно по нея!

Това е от чужд форум и е модерирано от мен - съкратено.

http://vbox7.com/play:c4df47df#commentTop
Саундтракът на филма Trade / Робство (2007) . Филм приближаващ се максимално до действителността, в която живеем.
" Резюме : По данни на ЦРУ, ежегодно в САЩ се прехвърлят от 50 до 100 хиляди жени, момичета и момчета с цел проституция или продажба в сексуално робство.В света повече от 1 млн. годишно пресичат границата против волята си."Ние не намираме жертви в Сащ, защото не ги търсим"! Филма го има в Замунда.

Докато при наркотиците има някакво доброволно желание да вземеш и да отидеш в по-добър свят, то в склоняването към проституция, такова желание няма! Има само принуда и жестоко третиране! Зад всички манипулативни статии и разкази, че жените избират доброволно да продават телата си, че порноиндустрията е легален бизнес, така безобиден, а според много и полезен за брачните двойки, стои болка, мъка и ужасни случки!

Аз не съм вегетарианец, но се ограничавам в употребата на месо. Усещам, че това е грешка: да се храниш със нечия смърт. Но не мога да надскоча този порок. Да, порок е и който отрича все още не го е разбрал. Сигурен съм, че ще стана. Чел съм, че човек трябва да се приема такъв какъвто е. Да не се бори срещу особеностите на характера му, защото се усилват. Ставаш сутрин и казваш в огледалото: аз се обичам и приемам такъв какъвто съм. Това е съвет от книгите за положително мислене. Имах ли възможността да редактирам този съвет бих добавил, че има ефект наистина, но само ако успееш след изреченото да се целунеш с огледалото, но не по устните, а по челото. ; ) Да живееш осъзнато е да изследваш грешките си. Да ги откриваш и унищожаваш. Може да не се освободиш напълно от зависимостта и често да изплуват желанията: да си хапнеш месо, да изпушиш цигарка, да пиеш алкохол, за да замъти главицата. По-добре да избереш малкото зло. В мислите понякога да си зависим и вързан, отколкото да влизаш в пряк контакт със зависимостите. Е, може да има и изключения, че пък твърдото налагане може до срив и всичко да тръгне по старому. Та, мъдростите, които целят да показват вредата от месото би следвало да предразполагат човешкото съзнание към положителна промяна, а не да се тълкуват като опити да се нарани нечий интерес, да се укорява излишно. Затова грубите порицания от някои борци против месоядството докачат месоядците. Защото дълбоко в себе си знаят, че вършат злина, но нямат силно достойнство и се страхуват да поемат борба с порока. И ако не бъде напълно унищожен ( поради някакви здравословни причини ), то поне може да бъде ограничен до минимум. Значим е пътят към положителната промяна и той издига човека високо. Да се стремиш да бъдеш осъзнат по човешки начин е много по-удобно и лесно за изпълнение, отколкото да се стремиш към духовност, която не знаеш как да постигнеш.

" Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждавеме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта. " Сенека към Луцилий

Изпълняваш ли човешките си морални принципи навременно и всекидневно, то и пред и зад гърба ти е нямало смърт, а само живот! Пък нека живота е един. Нека след смъртта няма нищо!

Аз не съм вегетарианец, но се ограничавам в употребата на месо. Усещам, че това е грешка: да се храниш със нечия смърт. Но не мога да надскоча този порок. Да, порок е и който отрича все още не го е разбрал. Сигурен съм, че ще стана. Чел съм, че човек трябва да се приема такъв какъвто е. Да не се бори срещу особеностите на характера му, защото се усилват. Ставаш сутрин и казваш в огледалото: аз се обичам и приемам такъв какъвто съм. Това е съвет от книгите за положително мислене. Имах ли възможността да редактирам този съвет бих добавил, че има ефект наистина, но само ако успееш след изреченото да се целунеш с огледалото, но не по устните, а по челото. ; ) Да живееш осъзнато е да изследваш грешките си. Да ги откриваш и унищожаваш. Може да не се освободиш напълно от зависимостта и често да изплуват желанията: да си хапнеш месо, да изпушиш цигарка, да пиеш алкохол, за да замъти главицата. По-добре да избереш малкото зло. В мислите понякога да си зависим и вързан, отколкото да влизаш в пряк контакт със зависимостите. Е, може да има и изключения, че пък твърдото налагане може до срив и всичко да тръгне по старому. Та, мъдростите, които целят да показват вредата от месото би следвало да предразполагат човешкото съзнание към положителна промяна, а не да се тълкуват като опити да се нарани нечий интерес, да се укорява излишно. Затова грубите порицания от някои борци против месоядството докачат месоядците. Защото дълбоко в себе си знаят, че вършат злина, но нямат силно достойнство и се страхуват да поемат борба с порока. И ако не бъде напълно унищожен ( поради някакви здравословни причини ), то поне може да бъде ограничен до минимум. Значим е пътят към положителната промяна и той издига човека високо. Да се стремиш да бъдеш осъзнат по човешки начин е много по-удобно и лесно за изпълнение, отколкото да се стремиш към духовност, която не знаеш как да постигнеш.

" Посочи ми кой придава някаква стойност на времето, кой цени деня, кой съзнава, че умира всекидневно? Заблуждавеме се, гледайки на смъртта като на нещо предстоящо - голяма част от нея вече е отминала. Годините зад гърба ни принадлежат на смъртта. " Сенека към Луцилий

Изпълняваш ли човешките си морални принципи навременно и всекидневно, то и пред и зад гърба ти е нямало смърт, а само живот! Пък нека живота е един. Нека след смъртта няма нищо!

БожидарЗим, виж какво! Женствеността и мъжествеността остави настрана! Не съм отрекъл това. За друго става на въпрос. Съжалявам, че не си ме разбрал. Нашето възпитание не знам какво е? И се чудя нашите кои са? Аз говоря от свое име и казвам, че не допускам подобни истини в себе си. Не мога да докажа защо не е така, както и ти не можеш да докажеш, че е така. Това са чувства. От зор или не приеми позицията ми за окончателна, отдавна приета!

Оценявам учителската ти загриженост да ме успокоиш и освободиш от съвременното обусловение относно ролята на мъжа и жената и ти казвам по случая, че съм бил с толкова жени, колкото повечето мъже не са имали шанса да изпратят до входната врата. Това, че искам и си представям едно желано от мен равноправие не си мисли, че ме поставя и в ролята на готвач или пазаруващ. Или пък, че не съм удрял шамар на жената до себе си. Не съм казал горното с желанието да подновя старата словесна престрелка между мен и теб, защото виждам, че си добронамерен. Желая да си пиша с теб, но не искам да ме оценяваш и да ми даваш непоискани съвети, че след новоприетите драконови мерки мисля, че е излишно. Нека се стремим да мислим по казаното, а не по това какъв е казалият го или от какво страда. Нали това е част от правилата? И никак нямам желание да ги престъпвам, че става твърде сложно...

Та, конкретно по темата. Първия мъж в живота на жената оставя трайна следа, ако жената го е приела от сърце, държал се е мило с нея и я е карал да се чувства желана. Защитавал я, когато не е могла сама да го стори и е поемал непосилните за нея трудности. Тя от своя страна го е успокоявала бил ли е ядосан, заставала е плътно зад него, до него и се грижила за него по женски начин. Такъв мъж се обича и жената си спомня за него, но да се доверявам на някакъв професор, който е омърсил жената(меко казано), твърдейки, че след първия мъж е:
Смятам за неуважение спрямо мене си, за неуважение спрямо майка ми, спрямо жените въобще.

Този въпрос ми прилича на една тема в един християнски форум. Беше озаглавена " Мъже, уважавайте жените си ". Тази заповед предразполага мъжа да мисли, че жената е под него и е препоръчително да се държи добре с нея. Това се случва и с тая тема. Не виждам как може да се докаже тая небивалица, затова заключавам и отхвърлям веднагически тези нелепи космически прелюбодействия! Почтено и достойно е да кажем, че първия мъж на жената не определя и не се вселява по никакъв начин в жената! Разменят ли се енергии нека са еднакво разпределени, че иначе звучи мръснишки и буди презрение.

Проблемът идва от там, че съществува избирателно модериране. Това не е коректно. Не че аз съм обидил (лична нападка) някой и той ми е върнал, а че едната обида остава да се чете, докато втората се модерира. Преди време един потребител след мой пост ме нарече извратеняк. Разбира се. Казах му да си мери думите, че наистина мога и такъв да съм. Но това, което потуши напрежението беше, че и двата поста бяха изтрити. По този начин получаваш урок, че си равен пред другите и те пред теб. Че си потребител пред модератори/администратори и те пред теб потребители, когато стане на въпрос за спазване на закон или правило. Че няма недосегаеми, че така е редно да бъде, особено в място, където обективността трябва да се преследва на всяка цена(!), какъвто е този форум. По този начин истината се показва и истинските хора се застъпват за нея. За няколко дни 2 случая на избирателно модериране. Единия път аз бях потърпевш. Гледам сега и vorfax хленчи. Правилата е редно да бъдат, както и закона, еднакви за всички. Защото когато шах-партията приключи всички влизаме в една кутия. И царе и пешки. Така че, ако царят прескача две квадратчета на разпънатата дъска, пешката върви назад, то в затворената кутия това неспазнаване бива овъзмедено.

Когато Анаксимандър е заключил, че слънчевите лъчи влизайки във взаимодейстие с тинята създават животно, е бил доста голям наивник. Глупав е бил и когато е казал, че от рибите са се появили хората. Но е поправил цялата тая бъркотия и е изрекъл изречение, което да поправи предишните му схващания и да го издигне нависоко!
"От каквото възникват всички неща, в същото се превръщат по силата на необходимостта. Защото поради своята нечестивост те търпят наказание и получават възмездие едно от друго според мярата и времето."

Анаксимандър

Един факт е проблем, ако му отдаваш значимост! Мислиш върху него. Наистина е странно. Вече живея толкова време с тая паяжина, но понеже съм свикнал с нея до такава степен, че за мен тя не съществува. Аз съм я приел в себе си и тя е изчезнала. Нещо като примирие, но не онова примирие, което ти се налага чрез книги, а някакво естествено такова. Така необяснимо и резултатно.
Ивелин85, търси в интернет и ще откриеш много информация как се появяват тези точици. Причините да се появяват и как се лекуват. В интернет се подвизават добри специалисти, които обичат работата си и са отворени да дават съвети и помощи безплатно. Няма нужда от тоблерони и уиски, за да изкопчиш съвет. И аз също като теб навремето бях изпаднал в тревожност и не можех да си представя как ще живея с този дефект, който беше постоянно с мен. А зимата на фона на белия сняг беше ужасно. Излезнем с приятели в квартала и всеки се радва на снега, а аз съжалявам себе си и се ядосвам на тея точици, пречещи ми да виждам зимната гледка. Уверявам те, че с времето ще изчезнат. Ще са там - пред очите ти, но ще изплуват единствено и само, ако някой те подсети, че ги имаш, както ти ме подсети с твоя пост и ги зърнах отново.

Ето ти много полезна информация в този сайт.
http://www.allaboutv...spotsfloats.htm
И в този.
http://www.retinamd....etinaframe.html
Eто и на български.
http://www.vdaskalov...etinaframe.html

Здравей, приятел! Мисля, че със съвет нищо няма да се промени. Разбирам мъката и безсилието, които са те стиснали и как нищо няма смисъл. Не смея да ти казвам, че трябва да направиш това или онова, че трябва да не се предаваш, защото съм наясно, че е глупост. Затова не вярвам, че един съвет ще реши 23 годишен проблем. Пиша в твоята тема просто за да кажа, че те подкрепям и че се надявам някак си да се измъкнеш от този ад! Бих те насърчил да останеш в този форум и да поработиш върху себе си. Ще има ефект и ще излезеш от дупката!

Опитай се да повярваш, че съдържаш в себе си сила, която въобще не иска да се бори с болката. Каква е болката ти? Носталгия по отминали дни, брутална меланхолия, разяждаща душата ти и отчаяни опити да върнеш любимия човек до себе си. Уважи чувствата и спомените си и не приемай, че отчаянието е нещо непременно злощастно за теб! Защо ти е да трансформираш болката в любов? И какво ще се случи, ако болката бъде трансформирана в любов и радост? Предполагам, че рано или късно радостта ще се трансформира в тъга! Болката трябва да се почуства, изживее и съхрани. И който предлага лекове срещу болката не е наясно с болката. За нея лек няма. Тя идва и си заминава. Погледнато мащабно радостта и тъгата бледнеят пред универсалната истина, че никой нищо не може да ти отнеме или вмени, защото ти съществуваш! Така е било, така й ще бъде. Радост и тъга да се редуват. Аз днес се будя щастлив, а утре огорчен. Може би има сладка и вечна омая, но лично аз не съм я почуствал, нямам и желание да се стремя към нея. Просто съществувам!
Успех!

" При нищожното ни тяло природата ни е дала толкова ненаситен стомах, че надминаваме по лакомия най-огромните и най-всеядните животни? Така ли? - Нищо подобно. Нищожно е това, което дължим на природата. С малко можем да се разплатим с нея. Не гладът на стомаха ни струва скъпо, а амбициите ни. (4) Затова нека поставим в числото на животните, а не на хората тези, които - според думите на Салустий - “са роби на стомаха си“; а пък други - дори не са в числото на животните, а на мъртъвците. Живее този, който е полезен на мнозина, живее този, който е полезен на себе си. А пък онези, дето се спотайват и бездействат - за тях домът е като гроб. На тях спокойно можеш да им изпишеш името върху мрамора на собствения праг – те са изпреварили смъртта. "
Извадка от любимите ми нравствени писма от Сенека младши към неговия скъп приятел Луцилий.

Забележи само как си без средно образование и как можеш да мислиш разумно! И колко глупаво е образованието, когато попадне в ръцете на човек, който не е способен да разсъждава! Аз съм сигурен, че поне половината от твоите връстници нямаше да са способни да опишат така ясно и точно проблемите си. На тоя свят трябва да си завършен идиот, за да не бъдеш поне един път разочарован от живота и да го напсуваш, кога наум, кога гласно. Винаги съм изпитвал влечение към хора, които се питат кой съм, а за какво съм тук, защо се случва това... С една дума стремят се да проумеят защо въобще са се "писали" участници в тоя цирк наречен живот. Едните отричат живота, а другите го потвърждават. Понякога е болезненена способността да осъзнаваш какво се случва около теб. Каза, че вече толкова си прочел и молил за помощ. Много си видял, много ти се е помагало чрез позитивни утвърждения. Разбирам, че не си наивник и знаеш, че няма универсална формула за водене на пълноценен живот. Приемам те за приятел и ти казвам. Друже, защо не се опиташ да се захванеш с някаква работа? Нима безсилието ти е толкова силно, че да те смачка толкова млад? Усещаш ли как когато човек е изпаднал в немилост разбира, че всичко си зависи само и единствено от него? Ти в случая си този, който трябва да пръв да подава ръка, а хората тези, които решават да се здрависат ли с теб или да те отхвърлят. Ето и тук във форума. Кой щеше да знае за болката ти, ако не я беше споделил? Значи все пак ти не си тотално отчаян и депресиран. Човек загубил всякаква надежда вече не хленчи, не се оплаква, тъй като стига до убеждението, че няма право да се оплаква от живота. Значи все пак има живинка в теб и някаква вътрешна сила търси промяна и спокойно убежище. Хубаво е това! Всеки с право ще ти каже, че трябва да се опиташ да вземеш активно участие в живота. Същото ще ти кажа и аз. Според мен е нужно да повярваш, че не е възможно случващото се около теб да е непроменимо. Така че, приятелю мой, изход има! Нека това, че живота бие, бие, бие и бавно довършва не те плаши. Той за всички ни е еднакъв. И жалък е, но и изпълнен с удоволствия е. Редуват се скърби и радости. По закона на необходимостта е ред при теб да се появи радостта, това е неизбежно! Пиша ти, без да давам конкретни съвети. За какво да повтарям истини, които знаеш? Всичко отдавна е написано и казано, а от теб се иска "само" да го приложиш. И много е изчетено от теб, но не си успял нищо да приложиш на практика. Е, опитай се този път да промениш нещо! Казвам ти, че ако имам в момента някакво желание, то е да се почувстваш жив! Наистина силно го желая. Представи си само, че ако ми изпълниш това желание и двамата ще бъдем щастливи! Бъди здрав!