Viva Caselli

Не е сън. Има една фраза, която гласи: " Всички умираме, но не всички живеем ". Е, някои наистина живяха!

Съдиите трябва да носят в себе си един велик принцип. Да претеглят фактите, да не изпитват състрадателност към жертвата, да не изпитват омраза към престъпника. Тяхната отговорност е неимоверно голяма и чувствата може да са лош съветник. Но ако погледнем от близо ще открием, че те в крайна сметка са човеколюбиви активисти. Те по свой начин се вграждат в духовната и социална сфера на нашето съвремие. Те са безпристрастни наблюдатели със силно подчертана ценностно активна морална интуиция . Подобна неутралност приемам, въпреки че аз не мога да я следвам, а ще ми трябва. Другия вид неутралност, която толкова се афишира от някои потребители наричам непукизъм, а на галено - хармония със себе си. Ако погледите ни стигат дотам, че да се стремим да живеем в хармония със себе си, ако това е целта, ако това е пътя, то тогава живота губи смисъл!

Няма възходи, няма падения. Няма грешки, няма грехове. Всичко е една голяма илюзия. Сподели преди време един мой по - прост другар ( бивш ).

Злото е по - лесно да се възлюби, ако си чувал, че съществува, и по - трудно, когато си се сблъсквал директно с него. Затова не смятам, че е нужно да се търси консенсус с неговите членове. Да обичаш някой, който е прекрачил границата на общочовешките ценности, е меко казано абсурдна обич. Насилието върху човешкия дух е издевателство. Не просто оскърбление, незачитане на равнопоставенността, а унижение спрямо живота. Следователно, който обикне злото ще намрази живота. То няма място сред нас и всеки опит да бъде изопачено с цел успокояване на съвестта е обречен на провал.

Злото е по - лесно да се възлюби, ако си чувал, че съществува, и по - трудно, когато си се сблъсквал директно с него. Затова не смятам, че е нужно да се търси консенсус с неговите членове. Да обичаш някой, който е прекрачил границата на общочовешките ценности, е меко казано абсурдна обич. Насилието върху човешкия дух е издевателство. Не просто оскърбление, незачитане на равнопоставенността, а унижение спрямо живота. Следователно, който обикне злото ще намрази живота. То няма място сред нас и всеки опит да бъде изопачено с цел успокояване на съвестта е обречен на провал.

Който може и телефонните измамници да възлюби. Едва ли ще внесе добро в тях. Напротив. По - скоро ще внесе уют в собствения си свят неглежирайки проблема. Вярвам, че е възможно да вникнеш и разбереш мотивите поблазнили нечия душа да сломи друга, но още по - силно вярвам, че съвестта е морален феномен служейки вярно, както на човека, така и на обществото. И знам, че няма да бъда по - праведен, по - добър ... възлюбвайки хора, които чрез действията си самоволно са се лишили от правото да са сред нас.

Ти си дете и няма нужда да се тревожиш и притесняваш. Не се безпокой, че някое момче е възможно да се отнесе грубо с теб. Видиш ли такива негодници им се опъни да видиш как ще свият опашка. Остави настрана за малко ученето и се отдай на по - весел живот. Щом усещаш, че имаш близка приятелка не страни от нея, а откликни на исканията й. Сподели с приятелката ти притесненията си, но го направи само ако си сигурна, че може да пази тайна. Ако е добра приятелка ще те разбере. Излизай, забавлявай се и намери някое свестно момче, което да спомогне да се отърсиш от предрасъдаците си. Но помни! На момчета няма да им пускаш аванта, защото веднъж усетили леконравно момиче те не го изпускат от очи. Ще държиш на своето и няма да правиш излишни компромиси, за да угаждаш на някого. Така с времето ще усетиш как ще се вдигне самочувствието, а с него и критерийте ти. Предишните случки са посмачкали самочувствието ти и в теб се загнездил предрасъдък, че си " бавна, тъпа ". Положението е такова, че тези предрасъдъци, които виреят в теб игнорират любезното държание на мнозинството, като вместо това търсят доказателство, че нещо ти липсва. Първата и най - важна крачка е да се отпуснеш, но същевременно и да останеш бдителна и разумна, за да не ти замае главата сегашния живот. Престраши се, отиди да дискотека няколко пъти и ще усетиш как проблемът вече го няма, а ти си свободно и весело момиче.
Дете, горе главата!

В теб се е промъкнал неканен гост, чието име е раздвоение. То те мъчи и гризе, то пече съвестта ти. И аз съм имал пристъпи на раздвоение, не като в твоя случай, но подобни тежки дилеми и знам, че е ужасно. Достойнството срещу хитрия и безкруполен оператор - любовта. Първо се чувстваш употребена и измамена, а в следващия момент си готова да дадеш прошка, защото все още таиш топли чувства към него. Положението е деликатно и само принципиалността и острата непреклонност ще бъдат добродетелите, които ще те измъкнат от трудното положение, в което се намираш. Виждаш, че съветници не липсваха, дори и ясновидец се промъкна измежду желаещите да помогнат. Почувствах се длъжен да споделя своя съвет, това и направих в предните два поста. Съвети и препоръки мога да ти давам до безкрай, но това няма да помогне, защото в крайна сметка ще се подчиниш на вътрешния си глас. За финал ще ти пожелая да си щастлива, каквото и да предприемеш! Аз мога само да се надявам да хванеш верния път, дано, дано! Бъди силна!

http://www.youtube.com/watch?v=Slp50B4GKq4&feature=related
Оригинал


Интерпретация


С най - топли чувства към всички, които съм натоварил по един или друг начин!

http://www.youtube.com/watch?v=Slp50B4GKq4&feature=related
Оригинал


Интерпретация


С най - топли чувства към всички, които съм натоварил по един или друг начин!

В теб се е промъкнал неканен гост, чието име е раздвоение. То те мъчи и гризе, то пече съвестта ти. И аз съм имал пристъпи на раздвоение, не като в твоя случай, но подобни тежки дилеми и знам, че е ужасно. Достойнството срещу хитрия и безкруполен оператор - любовта. Първо се чувстваш употребена и измамена, а в следващия момент си готова да дадеш прошка, защото все още таиш топли чувства към него. Положението е деликатно и само принципиалността и острата непреклонност ще бъдат добродетелите, които ще те измъкнат от трудното положение, в което се намираш. Виждаш, че съветници не липсваха, дори и ясновидец се промъкна измежду желаещите да помогнат. Почувствах се длъжен да споделя своя съвет, това и направих в предните два поста. Съвети и препоръки мога да ти давам до безкрай, но това няма да помогне, защото в крайна сметка ще се подчиниш на вътрешния си глас. За финал ще ти пожелая да си щастлива, каквото и да предприемеш! Аз мога само да се надявам да хванеш верния път, дано, дано! Бъди силна!

В теб се е промъкнал неканен гост, чието име е раздвоение. То те мъчи и гризе, то пече съвестта ти. И аз съм имал пристъпи на раздвоение, не като в твоя случай, но подобни тежки дилеми и знам, че е ужасно. Достойнството срещу хитрия и безкруполен оператор - любовта. Първо се чувстваш употребена и измамена, а в следващия момент си готова да дадеш прошка, защото все още таиш топли чувства към него. Положението е деликатно и само принципиалността и острата непреклонност ще бъдат добродетелите, които ще те измъкнат от трудното положение, в което се намираш. Виждаш, че съветници не липсваха, дори и ясновидец се промъкна измежду желаещите да помогнат. Почувствах се длъжен да споделя своя съвет, това и направих в предните два поста. Съвети и препоръки мога да ти давам до безкрай, но това няма да помогне, защото в крайна сметка ще се подчиниш на вътрешния си глас. За финал ще ти пожелая да си щастлива, каквото и да предприемеш! Аз мога само да се надявам да хванеш верния път, дано, дано! Бъди силна!

Могат животните да обвиняват! Онзи поглед, който впиват в нас малтретираните животински очи, сякаш казват: " Виждаш ли какво направи ".
Имаше една реплика: " За животните с любов, а за хората ... " . Хората към хората проявяват омраза. Но към животните е тотално грешно да се изпитва омраза. Наше морално задължение е да търсим начини да бъдат щастливи. Цирковете, зоологическите градини са наше дело, и както повечето наши дела са грешни, грешни са и тези две човешки дела. Нека не унижаваме животните. Няма в природата слон, който играе с топка. Няма в природата маймунка, която яде чипс. Свобода за животните! Това да поискаме, не приятен следобед в зоологическата градина, не вечерна разтуха в цирка, че страшни престъпления се извършват там!

Обичта е толкова различна, че това " гениално " хрумване на въпросния господин е абсурдно! Не искам да вярвам, че някой си мисли, че с такава обич ще бъде по - близо до Бог! Равнопоставеността изложена по този начин е нелепа меко казано. Това е налудничев, фанатичен ултиматум, който обезмисля Вселенските закони щамповани върху нашите сърца. Споделям, че тази любов не бива да се споделя на други места, особено на такива с разплакани родители, че може и да няма втори шанс да се подвигне този въпрос.

Веднъж извършена кражбата остава във вечността. Тоест последствията, които ще донесе кражбата може и да са незабележими, но борбата е за друго! Мен веднъж са ме крали. Бях изнесъл един фикус от вкъщи и го бях оставил във входа. Та след известно време изчезна. Беше откраднат от кварталните колекционери на цветя ( бабите ). Ясно е, че на престъпните актове от подобно естество хората гледат с насмешка. Но по - важно е да се разбере, че не е важно от какво естество е кражбата. Каква вреда ще нанесе. Истината е друга. Кражбата нарушава Природните закони! Крадецът може да не е подозирал, че извършва престъпление, но веднъж извършил го, той се обвързва с него. В този ред на мисли според мен е нужно наказателната отговорност да мине на преден план. Тук някой може да си помисли, че става дума за отмъщение. Но не е така. Редно е да се поучим от Съдията! Когато Съдията облича тогата си оставя личностните си пристрастия извън залата.За да обобщим е нужно да кажем, че няма оправдана кражба, защото всяка кражба нарушава природните закони.

Уличните грабежи, жилищните грабежи, джебчийството. Тези престъпления са пуснали пипала в обществото ( в нас ). Крадецът притежава дързост, смелост, решителност. Следователно в себе си крадците носят добродетели, които използват, за да вършат злини. Когато ние станем свидетели на престъпление, но премълчим извършваме измама, лъжа, мошеничеството. С дързост писателите даряват положителните герои, а с измама отрицателните. Така че с бездействието си нанасяме вреда; и върху себе си; и върху обществото.

Както аз го усещам, чисто човешки, без възвишени мисли.
От съществено значение е човек преди да изгради идеал да проучи дали може да го следва. Стремежът към съвършенство влючва няколко дисциплини, като първа е моралната; втората е дългът към идеала. Идеалът, който изградим трябва да е изпълним, за да не ни разплаква. Какво може човек? Да махне предрасъдъците си, за да отстъпи място на здравата съвест. Съвестта чрез своята самоподдържаща се енергия по съвсем естествен път ще догматизира идеалите, без да наложи нещо отвън. Безпристрасността ще изплува иззад до скоро циментираната съвест, за да дадем своя човешки принос към света. Зловонната воня на порока ще бъде задушена, като на нейно място ще застанат човешките добродетели, за да посеят свежия вкус на свободата. Този път вече е проправен от хора, които умряха, за един по - чист свят и мисля, че е редно ние да го продължим! Защото е осъществим, защото е човешки, защото е нужен ...

Веднъж извършена кражбата остава във вечността. Тоест последствията, които ще донесе кражбата може и да са незабележими, но борбата е за друго! Мен веднъж са ме крали. Бях изнесъл един фикус от вкъщи и го бях оставил във входа. Та след известно време изчезна. Беше откраднат от кварталните колекционери на цветя ( бабите ). Ясно е, че на престъпните актове от подобно естество хората гледат с насмешка. Но по - важно е да се разбере, че не е важно от какво естество е кражбата. Каква вреда ще нанесе. Истината е друга. Кражбата нарушава Природните закони! Крадецът може да не е подозирал, че извършва престъпление, но веднъж извършил го, той се обвързва с него. В този ред на мисли според мен е нужно наказателната отговорност да мине на преден план. Тук някой може да си помисли, че става дума за отмъщение. Но не е така. Редно е да се поучим от Съдията! Когато Съдията облича тогата си оставя личностните си пристрастия извън залата.За да обобщим е нужно да кажем, че няма оправдана кражба, защото всяка кражба нарушава природните закони.

Уличните грабежи, жилищните грабежи, джебчийството. Тези престъпления са пуснали пипала в обществото ( в нас ). Крадецът притежава дързост, смелост, решителност. Следователно в себе си крадците носят добродетели, които използват, за да вършат злини. Когато ние станем свидетели на престъпление, но премълчим извършваме измама, лъжа, мошеничеството. С дързост писателите даряват положителните герои, а с измама отрицателните. Така че с бездействието си нанасяме вреда; и върху себе си; и върху обществото.

Виц по действителен случай. Не смешен, ужасен, ужасен!

В кръчмата след полунощ всеки е пиян. Трезен е само певеца, който се възползва от пияните и обезверените. Прави всичко по силите си, за да вземе парите им, за да ги весели уж. Внезапно измежду пияните една маймуна влиза през прозореца и започва да си топи опашката в чашите. Един не толкова пиян човек търка очи и гледа. И понеже няма към кого да се обърне пита певеца. Нали е трезен.
- Ей, знаеш ли защо маймуната си топи опашката в чашите?
Отговор веднага получава.
-Е, как да не я знам, бе.
И певеца запява.
- Защо си топи маймуната опашка в чашите ...

Така е и с врачките. Врачката, за да вземе парите на " пияните " знае всяка песен. А " пияните " понеже не виждат трезвенник, към когото да се обърнат, търсят помощ във врачката, която поради липса на истински лечители заема длъжността истински лечител. И вместо да лекува сее разруха.

Ако зависеше от мен. И ако това щеше да те успокои бих го направил. Но в интернет нещата са общи и никога лични. Всеки може да каже, че нещо си е негов труд, но за жалост не всеки може да го докаже. Успокой се и не се гневи. Ако ще го правиш насочи гнева си към по - важни неща. Там би бил полезен, а не защото някой си е харесал твоя снимка, която може да е твоя, но може и да не е.

Нужно е да слушаме, разсъждаваме, мислим ... Нужно е да изказваме позицията си, да поучаваме, да се противим ...
Какво по - естествено и човешко и от това да изразиш несъгласието си? Да, може и да искам промяна, да виждам хората, както ги виждам в представите си. Пречат ли на някого критиките ми? Пречат на онзи, който се засяга. И за какво се засяга? Налагане на мнение има когато хората си служат не с думи, а с принуда. А това, че изказвам мнението си е лично мнение и в никакъв случай искане на нещо от някого.Да, може и да искам този или онзи да се промени, но нима това искане вреди на някого? В реда на нещата е да изразя гледната си точка, когато чувствам, че съм длъжен да го направя. Човешките ценности събират и разделят. С едни ще се съберем, а с други разделим. Това е свободата в искането на промяна в хора, институции, организации. Нашия глас ще се чува, защото именно това е предназначението му. Ние може да спорим, но ние си служим със словото, не с оръжия. Грешка ли е да поискаш от някого положителна промяна? За мен не е. Да поискаш, а не да заставиш. Да обясниш, а не да наложиш. Е, понякога усещам в себе си огромна емоционалност, която понякога ми пречи в правилната преценка, но и това ще променя в себе си. И не защото емоциите трябва да се подтискат, а просто защото има моменти, в които емоциите са ненужни, защото мътят мозъка. В зависимост от обстоятелствата и събитията ...

Могат животните да обвиняват! Онзи поглед, който впиват в нас малтретираните животински очи, сякаш казват: " Виждаш ли какво направи ".
Имаше една реплика: " За животните с любов, а за хората ... " . Хората към хората проявяват омраза. Но към животните е тотално грешно да се изпитва омраза. Наше морално задължение е да търсим начини да бъдат щастливи. Цирковете, зоологическите градини са наше дело, и както повечето наши дела са грешни, грешни са и тези две човешки дела. Нека не унижаваме животните. Няма в природата слон, който играе с топка. Няма в природата маймунка, която яде чипс. Свобода за животните! Това да поискаме, не приятен следобед в зоологическата градина, не вечерна разтуха в цирка, че страшни престъпления се извършват там!

Прибирам се от работа. Пускам телевизора. Тъкмо натискам дръжката, за да вляза в банята и чувам гласът на Милен Цветков. В някаква дискотека пуснали прасенце намазано с олио. Играта е проста и забавна. Младежите просто трябва да хванат обезумялото прасенце. Прасенцето е хванато, а очевидци споделили, че е бито и ритано, а след това заклано. Една женица се обади и сподели, че това, което вижда не е истина, а сън.
Цитирам по памет: " Незнам дали някой ще ми повярва, но на фона на обадилите се преди мен се съмнявам. Това не може да е истина, не може да е забавление. " Жената беше съкрушена. Вярвам ти, вярвам ти.
Отидохме твърде далеч. Не искам да съм лош пророк, но ако младото поколение продължи да прегръща разврата утре - ден на мястото на прасенцето ще е някой човек. Само ако младото поколение не постигне консенсус с разврата, само тогава разврата ще изчезне - като кошмар. Крайно огорчен съм, но все пак оставам оптимист, защото знам, че всяко престъпление има начало, ще сложим и край!

Прибирам се от работа. Пускам телевизора. Тъкмо натискам дръжката, за да вляза в банята и чувам гласът на Милен Цветков. В някаква дискотека пуснали прасенце намазано с олио. Играта е проста и забавна. Младежите просто трябва да хванат обезумялото прасенце. Прасенцето е хванато, а очевидци споделили, че е бито и ритано, а след това заклано. Една женица се обади и сподели, че това, което вижда не е истина, а сън.
Цитирам по памет: " Незнам дали някой ще ми повярва, но на фона на обадилите се преди мен се съмнявам. Това не може да е истина, не може да е забавление. " Жената беше съкрушена. Вярвам ти, вярвам ти.
Отидохме твърде далеч. Не искам да съм лош пророк, но ако младото поколение продължи да прегръща разврата утре - ден на мястото на прасенцето ще е някой човек. Само ако младото поколение не постигне консенсус с разврата, само тогава разврата ще изчезне - като кошмар. Крайно огорчен съм, но все пак оставам оптимист, защото знам, че всяко престъпление има начало, ще сложим и край!

Като по - малък Коледатата минаваше на село. Дядо ми беше такъв човек, че държеше всичките три сестри да са заедно. Майка ми и лелите ми се събираха, защото това беше закон за него. Баба ми горкичката по стар обичай беше задължена да слугува на всички три семейства. Майка ми и лелите ми искаха да помагат за подготовката на коледната трапеза, но дядо ми не позволяваше. Трябваше всички да са на масата, а баба ми да принася храната под зоркия поглед на дядо ми. Той само питаше кой какво иска, а баба го донасяше. Голям грешник беше дядо. Понеже цял живот е бил господар в семейството си и знаеше, че мъжа може да носи голяма болка на жената, и гузен, питаше 3 - те си деца: " Тормози ли те мъжа ти ". Вдигаше заплашително бастуна си, казваше: " Само ако те тормози, ей с тоя бастун ще му скълцам главата ". Беше доста властен характер и не позволяваше да му се противоречи. Изпращаше баща ми и двамата ми лелинчовци за коледна елха. Правеше това като че ли напук. Ясно е, че един мъж стига, за да донесе от гората елхичка, но той сякаш искаше да покаже мястото на мъжа и жената в семейството. Баща ми и лелинчовците ми гледаха дядо право в очите. Не че го харесваха с вечните му щения. Плашеше ги онзи млад дядо - участник в съпротивата, съмишленик на Славчо Трънски.
Свежата елхичка намираше място в ъгъла на стаята, а аз и братовчедите ми украсявахме елхата. Като най - малък от всички дядо най - много ме глезеше. Помня един случай, в който счупих нарочно една играчка за елхата и тате ми се развика, но нали дядо трябваше да е над всички, се разкрещя по баща ми, а мен мен ме взе в скут.
Постоянно се връщам назад във времето и виждам кой къде е грешил. Кой за какво се бореше. И онази коледна идилия беше идилия, докато бях малък. Сега вече осъзнавам ужаса, който носеше онзи светъл празник, светъл празник, който минаваше под диригентския бастун на дядо.
На Коледа човек може да си позволи да опрости някое дребно престъпление; на себе си; на близките си; на хората като цяло, но е недопустимо да извърши престъпление - именно като погуби нечий живот в името на коледното настроение!

Кавалерството ще си остане благородна постъпка. Но то трябва да се проявява в случаите, в които жената не би могла да се справи сама. Тогава кавалерството е на място, фалшът го няма. Кавалер е човекът, който създава в жената усещането, че тя е самостоятелна и независима, а не негова притурка. Кавералът е анонимен джентълмен, който с постъпките си бяга от показността. Когато кавалерът забележи правостоящ човек в градския транспорт не е нужно да го погледне в очите, за да каже: " Заповядайте, седнете ". Кавалерът просто става и съвсем спокойно отстъпва мястото си, без да отдава някаква значимост на постъпката си, значимост няма. Кавалерът не натрапва своята любезност, не очаква благодарности. Не търси внимание, не избира пол, просто кавалерства.