Нужно ли е да посетя специалист?

[plami888]

Преди не бях се замислела,но от известно време постоянно мисля за това, дали имам някакъв проблем?

Сега съм на 16 и от 2 години откакто напуснах предишното си училище се чувствам много гадно,защото след като 5 клас се преместихме аз и моят приятел, с който се познаваме от деца,в друг клас той започна да се държи с мен ужасно,да ме обижда,за да се прави пред другите момичета на голяма работа и покрай него и останалите момчета започнаха да се държат по същия начин с мен. Разбирам да бях някаква стиснителна, срамежлива или дебела,но не е така,всички приятелки ми казват,че съм много красива и умна(разбира се не някоя зубърка). Имах си приятелки,излизах,тренирах волейбол(имам сребърен медал) и бадминтон(бях 1ва в града), единствено спорта ме карашеда не мисля за това, но наистина незнам какво провокира това тяхно поведение.От начало много се засягах, но с течение на времето свикнах, но нещо в мен ме караше да мисля,че той(приятелят ми) ще се промени и всичко ще бъде както преди,но за съжаление това си остана само мечта..... И така 2 години, докато на 3тата(в 7ми клас)в един час по география бях изпитана от място,но права с гръб към останалите, след като ме изпитаха реших да седна,столът го нямаше, озовах се на земята и си ударих главата в задния чин, за миг ми причерня пред очите, а всички около мен се смееха дори и “приятелките ми”. От тогава изпитвах ужасни болки във врата, майка ми ме завeдe на лекар и той останови, че имам разместени прешлени и леко сетресение на мозъка. Носих яка 2 месеца докато отшумее болката,след което докторите казаха,че неможе да се излекува (естествено не нося яка,защото няма смисъл).Единственото ми желане беше да завършим и да кандидатствам в гимназия. И така приеха ме в най-елитното училище в града,класът ми е чудесен (вече няма обиди и намеци),имам страхотни приятелки, получих това,което исках...Изгубих връзката с предишните ми приятели и спрях често да излизам и да се забавлявам,някак се затворих в себе си. Много се сближих с една моя съученечка,всичко си споделяме,понякога излизаме с нея и останалите ми съученички на кафе.Тя започна да ме вика да излизам с нея и компанията и, много искам,но се страхувам всичко от изминалите години да не се повтори,когато видя някое момче,което не е от моя клас, си мисля,че ме смята за тъпа,бавна и незнам си още какво....Силно желая да излизам и да се забавлявам като другите,но този страх не ме напуска....

PS:Родителите ми незнаят за състоянието ми

[Viva Caselli]

Ти си дете и няма нужда да се тревожиш и притесняваш. Не се безпокой, че някое момче е възможно да се отнесе грубо с теб. Видиш ли такива негодници им се опъни да видиш как ще свият опашка. Остави настрана за малко ученето и се отдай на по - весел живот. Щом усещаш, че имаш близка приятелка не страни от нея, а откликни на исканията й. Сподели с приятелката ти притесненията си, но го направи само ако си сигурна, че може да пази тайна. Ако е добра приятелка ще те разбере. Излизай, забавлявай се и намери някое свестно момче, което да спомогне да се отърсиш от предрасъдаците си. Но помни! На момчета няма да им пускаш аванта, защото веднъж усетили леконравно момиче те не го изпускат от очи. Ще държиш на своето и няма да правиш излишни компромиси, за да угаждаш на някого. Така с времето ще усетиш как ще се вдигне самочувствието, а с него и критерийте ти. Предишните случки са посмачкали самочувствието ти и в теб се загнездил предрасъдък, че си " бавна, тъпа ". Положението е такова, че тези предрасъдъци, които виреят в теб игнорират любезното държание на мнозинството, като вместо това търсят доказателство, че нещо ти липсва. Първата и най - важна крачка е да се отпуснеш, но същевременно и да останеш бдителна и разумна, за да не ти замае главата сегашния живот. Престраши се, отиди да дискотека няколко пъти и ще усетиш как проблемът вече го няма, а ти си свободно и весело момиче.

Дете, горе главата!