query

За пореден път ще се съглася с гледната точка на Божидар. Не знам... толкова ли е трудно да има човек реална оценка на себе си, на държавата си, на народа си....

Ето например Станимир пише неверни неща. Първият му абзац мога да го приложа като характеристика към поведението на масата англичани например. Но не... българите сме безпардонни и искаме да се съобразяват с нас. Ооооо голяма грешка... откак е излязла тази книга на моя съгражданин Алеко, се е насадил такъв огромен комплекс от Бай Ганьо, че вече не сме безпардонни въобще, а сме смачкани и боготворим чужденеца, все едно е нещо повече от нас. Аз лично бих много се зарадвала тази книга да изчезне от българската литература. Видяла съм Бай Ганьовщина в различни чужденци, но на никой не му пука!!! Каквито са те, такива сме и ние като индивиди. Факт е, че когато българинът отиде в чужбина се вписва добре там. Престъпните елементи ги има навсякъде. И даже ако т.нар. европейци дойдат да живеят в нашите условия, ще станат по-корумпирани и от нас. Вече се вижда всичко. Нямате ли очи да го видите?!

"Но у българина липсва и изграден идеал за това какъв трябва да бъде благородният, достоен човек"- Станимире, покажи ми в корпоративна Америка например, къде е тоя идеал за благородство и достоен човек.
Пишете наизуст.

За пореден път ще се съглася с гледната точка на Божидар. Не знам... толкова ли е трудно да има човек реална оценка на себе си, на държавата си, на народа си....

Ето например Станимир пише неверни неща. Първият му абзац мога да го приложа като характеристика към поведението на масата англичани например. Но не... българите сме безпардонни и искаме да се съобразяват с нас. Ооооо голяма грешка... откак е излязла тази книга на моя съгражданин Алеко, се е насадил такъв огромен комплекс от Бай Ганьо, че вече не сме безпардонни въобще, а сме смачкани и боготворим чужденеца, все едно е нещо повече от нас. Аз лично бих много се зарадвала тази книга да изчезне от българската литература. Видяла съм Бай Ганьовщина в различни чужденци, но на никой не му пука!!! Каквито са те, такива сме и ние като индивиди. Факт е, че когато българинът отиде в чужбина се вписва добре там. Престъпните елементи ги има навсякъде. И даже ако т.нар. европейци дойдат да живеят в нашите условия, ще станат по-корумпирани и от нас. Вече се вижда всичко. Нямате ли очи да го видите?!

"Но у българина липсва и изграден идеал за това какъв трябва да бъде благородният, достоен човек"- Станимире, покажи ми в корпоративна Америка например, къде е тоя идеал за благородство и достоен човек.
Пишете наизуст.

Запитвали ли сте се защо все се изглеждаме по другите държави, техните "успехи" и се наричаме малка страна?

Ние не вярваме, че като българи сме способни, не вярваме, че заслужаваме, не вярваме, че имаме с какво да се гордеем. Затова все се изглеждаме насам-натам.

Българинът не вярва в себе си, българският мъж не се обича като мъж, българската жена не се обича като жена.

И понеже ние не вярваме в себе си се оказва, че най-силните качества на българина, които могат да му донесат предимство, са презрени. Заклеймяваме ги като не-европейски, не-културни, изостанали, не-на място, прости.

А те не са не-европейски, не-културни, изостанали, не-на място, прости. Просто ние се срамуваме от тях, защото не се обичаме, не вярваме в себе си, а пък затова вярваме на другите дъуржави, които използват това, за да ни въртят насам-натам.

Българската интелигенция е най-ярък изразител на тази НЕ-вяра на българина в себе си, в отричането на българското и тичането по чужбинското.

Разгледайте, например, разказите за Бай Ганьо. Просто си личи как Алеко се страмува от него. А Ганьо има такива прекрасни качества.

Първо качество. Бай Ганьо не се засяга и обижда. Е да, гледа си интереса, но това незасягане и не-обиждане е едно много силно качество. Има дори Дзен притча как като не приемеш обидите и оскърбленията на другите, то те не стават част от тебе. Духовните учение описват как като се обиждаш и засягаш вървиш по недуховен път. А Бай Ганьо не се обижда, не се засяга.

Второ качество. Смелостта да тръгне по Европа такъв, какъвто е. Тук и сега. Без подготовка, без страх, с огромна увереност.

Трето качество. Бай Ганьо не се срамува. Предполагам се сещате как Бай Ганьо се опитва да говори чужди езици. Може и да не ги знае, но се разбира с хората. А един български срамежливко, който се притестнява, че да си българин е лошо, ще стои в ъгъла и ще си остане неразбран даже да знае добре езика.

Четвърто качество. Бай Ганьо и политиците и неговото проникновение "всички са маскари". От това и не само в този разказ става ясно, че той не разчита "някой да го оправи", а "се оправя сам". Ей това е ужасно силно качество. А сега повечето българи лежат и плачат да дойде някой да ги оправи.

Пето силно качество. Този човек се гордее, че е българин. Само заради това заслужава поклон.

Като се замислите ще намерите още много презрени, но силни качества.

Ами да вземем така наречените борци. Тези хора печелеха медали по целия свят. След това влязоха в бизнеса. Успешно, макар и грубо. Мина време, поошлифоваха се. Сега никой не говори за борци. От тях останаха силните и умните като успешни бизнесмени.

Е да, може да се каже, че тези силни качества са насочени неправилно, но според мен са насочени неправилно, защото са презрени.

Въпросът с раждаемостта е много основателен - в глобален план. Земята наистина се задъхва, че и издъхва от хора. Количество голямо, качество, ниско... Разбира се, хуманните начини за контрол над раждаемостта са изискване на образование, финансов статус, ниво на интелект и култура. Всички тези социални случвания корелират пряко с някаква относителна съзнателност в битието-житието.

Относно българина обаче всичко това не важи! Решително не важи. Защото сме останали около 4 милиона в собствената си държава и сме буквално превземани отвътре от турци и цигани. Нищо лошо в последните - не който яде баницата е виновен, но който я дава. Понякога фактите са факти - беземоционални, такива каквито са.

Между другото - няма ли кой да преименува темата в "глобалната пренаселеност" или "хуманен контрол над раждаемоста" и т.н. ?

Вие много ме обърквате, да си призная.
Все си мисля, че волята всъщност играе роля само и единствено, когато трябва да проявим свободната си воля- да се учим или да не се учим от житейските уроци. Нали? Щото няма успехи, няма загуби- всичко е уроци.
Хипотетично - даден ми е живот. И в този живот аз имам задачата да обичам един картоф. Ми докато не го заобичам този картоф, на мен друго няма да ми дадат. Просто е. Ако се оплаквам и роптая- ще си стоя на картофа до края на живота си. Като го заобичам, все едно това е моето другарче- тогава ще съм си решила задачата и следва следващата. /сещам се за оня филм с Том Ханкс и топката Филипс, дето му беше единствения приятел/ Да си заобича човек животът такъв, какъвто му е даден. Ако иска- ще чете, ако иска- няма да чете. Да държи в мислите си, че е проводник на общочовешка любов, че е търпелив, много търпелив. Не го познавам смирението, че да го споменавам и него. Предполагам там някъде идва и то, но кой знае..
И решението е само чрез Любовта. Никакви усилия. Никакво бързане.

Вие много ме обърквате, да си призная.
Все си мисля, че волята всъщност играе роля само и единствено, когато трябва да проявим свободната си воля- да се учим или да не се учим от житейските уроци. Нали? Щото няма успехи, няма загуби- всичко е уроци.
Хипотетично - даден ми е живот. И в този живот аз имам задачата да обичам един картоф. Ми докато не го заобичам този картоф, на мен друго няма да ми дадат. Просто е. Ако се оплаквам и роптая- ще си стоя на картофа до края на живота си. Като го заобичам, все едно това е моето другарче- тогава ще съм си решила задачата и следва следващата. /сещам се за оня филм с Том Ханкс и топката Филипс, дето му беше единствения приятел/ Да си заобича човек животът такъв, какъвто му е даден. Ако иска- ще чете, ако иска- няма да чете. Да държи в мислите си, че е проводник на общочовешка любов, че е търпелив, много търпелив. Не го познавам смирението, че да го споменавам и него. Предполагам там някъде идва и то, но кой знае..
И решението е само чрез Любовта. Никакви усилия. Никакво бързане.

Вие много ме обърквате, да си призная.
Все си мисля, че волята всъщност играе роля само и единствено, когато трябва да проявим свободната си воля- да се учим или да не се учим от житейските уроци. Нали? Щото няма успехи, няма загуби- всичко е уроци.
Хипотетично - даден ми е живот. И в този живот аз имам задачата да обичам един картоф. Ми докато не го заобичам този картоф, на мен друго няма да ми дадат. Просто е. Ако се оплаквам и роптая- ще си стоя на картофа до края на живота си. Като го заобичам, все едно това е моето другарче- тогава ще съм си решила задачата и следва следващата. /сещам се за оня филм с Том Ханкс и топката Филипс, дето му беше единствения приятел/ Да си заобича човек животът такъв, какъвто му е даден. Ако иска- ще чете, ако иска- няма да чете. Да държи в мислите си, че е проводник на общочовешка любов, че е търпелив, много търпелив. Не го познавам смирението, че да го споменавам и него. Предполагам там някъде идва и то, но кой знае..
И решението е само чрез Любовта. Никакви усилия. Никакво бързане.

Вие много ме обърквате, да си призная.
Все си мисля, че волята всъщност играе роля само и единствено, когато трябва да проявим свободната си воля- да се учим или да не се учим от житейските уроци. Нали? Щото няма успехи, няма загуби- всичко е уроци.
Хипотетично - даден ми е живот. И в този живот аз имам задачата да обичам един картоф. Ми докато не го заобичам този картоф, на мен друго няма да ми дадат. Просто е. Ако се оплаквам и роптая- ще си стоя на картофа до края на живота си. Като го заобичам, все едно това е моето другарче- тогава ще съм си решила задачата и следва следващата. /сещам се за оня филм с Том Ханкс и топката Филипс, дето му беше единствения приятел/ Да си заобича човек животът такъв, какъвто му е даден. Ако иска- ще чете, ако иска- няма да чете. Да държи в мислите си, че е проводник на общочовешка любов, че е търпелив, много търпелив. Не го познавам смирението, че да го споменавам и него. Предполагам там някъде идва и то, но кой знае..
И решението е само чрез Любовта. Никакви усилия. Никакво бързане.

Донче, ето ги правилата:

А те са ни повече, ни по-малко между човешките и Божествените мисли да има пълно съгласие. Тогава за какво свое решение говори Станимир?! Също човек да бъде в съгласие с Божественото и т.н.

И още нещо - смирения човек не изпълнява тези правила някак насила или по-меко казано - съзнателно, с участието на волята си, а напротив, това е вътрешно присъщо за него (Учителят споменава по-горе в същата беседа, че това е вътрешно качество, а не външно), може да се каже, че тези правила, за които говори, са атрибут, характеристика на смиреността.

Последно - не, че воля въобще няма, а просто човешката воля не "играе" за много неща, за които ние, съвременните хора сме масово убедени, че тя е важна и нужна. И въобще идеята е ние да проявяваме Божията воля, да станем добри приемници и проводници на Божията воля.

Проблемът на повечето пишещи тук е, че си мислят, че всичко знаят. Оттам и тази категоричност на изказа. Модераторите не правят изключение.

Проблемът на повечето пишещи тук е, че си мислят, че всичко знаят. Оттам и тази категоричност на изказа. Модераторите не правят изключение.

никаква случайност.

Животът случайност ли е? Или законите на Природата?

Когато се оставиш на това, което религиите наричат смирение, когато приемеш себе си и Бог в себе си, когато се освободиш от боботеното на ума, сливаш своята с Божията воля и тогава осмислянето идва по-често.

А това, което си мислим, че сме осмислили по своя воля, сме го осмислили в редките си моменти на смирение....

П.С

Ще дам индиректен пример от учението на Учителя.

Той казва и има безброй цитати, че осъзнаването е следствие на страданията, вследствие на скръбта. Та питам тези страдания и скръб, и породилите ги събития ние волево ли сме си ги причинили? Не, идват изневиделица, неочаквано.
Също така погледнато чисто логически ние не можем волево да осъзнаем нещо именно, защото не сме го осъзнали - не знаем какво точно ще ни помогне да го осъзнаем.

Донка и аз с ръка на сърцето ти ще кажа как изглежда твоя личен пример, А очевидно си го дала честно, защото си вложила чувства и очевидно си осмислила нещата, защото не може да има осмисляне, без осмислянето да е минало през чувствата.

Първо ти се е сгромолясал живота и всички ценности. Това, ако не е страдание, какво е. Не е ли страданието, което е променило посоката на живота ти.

След това няколко пъти казваш и показваш, че тези неща са достигнали до сърцето ти, а както казах няма осмисляне, без осмислянето да е минало през чувствата. Каква воля има тука? Има чувства.

След това дебело подчертаваш, че "имаше и неочаквани прозрения, имаше внезапни просветления". Хайде кажи ми как волево си ги предизвикала Ако беше така, щеше да имаш план нещо в смисъл "тази вечер в 22:12 планирам прозрение"..
Пак да кажа: първоначалното е сгромолясването и страданията. Това, което мислим за воля е голо лутане и заобикаляне на смирението....

П.С. Писах ти на лични за изумилата ме модераторска забележка...

Не съм прочела кой, какво е казал в последно време.
Но
Христо е единствения човек тук, който поставя по едно "плюсче" за кураж на хора, пишещи първата си тема за помощ. Разбира се, много хора после пишат в нея, но той дори и да няма, какво да напише като коментар- слага едно плюсче, за да види авторът и, че някой е съпричастен /макар и без реална помощ/, защото знаете, че често първите отговори закъсняват.

Преди време отидох с колелото си до "Камбаните" ("Знаме на Мира"). В ума ми бе складиран стар детски спомен за тях, за звъна им. Когато пристигнах забелязах, че мащабите се бяха променили. Не ми изглеждаше вече голяяяммооо, а напротив - малко за този вид и време творение... В детските ми очи някак си нещата изглеждаха... доста по различно, но явно бях пораснал.
Все пак детето бе там, аз бях там.
С голям интерес започнах да ги разглеждам и изучавам, камбаните де. Удрях ги. Удрях ги една след друга, по няколко пъти всяка, която ми харесваше, като звук. Опитвах се да доведа до резониране, до определена вибрация... Удрях ги и в съчетание - няколко камбани на куп, в кратък ред и музикална подреденост.
Тъй, почти вече бях направил цялостна обиколка, когато ме дръпна другарска ръка. Спрях изненадан. Защо ме подръпваха? Какво?
Чак тогава чух... Чух пазача, който не издържал на тътена подвикваше да спра. Беше ми подвиквал доста, но аз не чувах. Бях пленен! Не го чувах. Не знаех че е там, че вредя. Просто не знаех.
"Хайде стига вече!" - бяха думите му...
В очите му имаш умора и моление. Колко много бе слуша той звъна на камбаните! Толкова много хора! Всеки ден, ден след ден...
Стига си звънял, човече!
Да, понякога не чуваме. Да, понякога не разбираме. Понякога просто не знаем. Затова "звъним". Нещо в нас ни подбужда. Какво?

Мога да кажа, че чрез някои от нас често се проявяват едни пакостливи духчета и ако ние, сами не съумеем да си ги овладеем, то идва и външна реакция...

Та мислете хора, нека анализираме себе си първо и след това да реагираме...

У всеки има нещо прекрасничко и нека всеки го види в себе си, за да го види и у ближния....

Концертът на тази физическа цигулка е свършил! Концертът на вечния живот продължава безспирно и постоянно! Мисълта ми е, че всичко има много измерения, много гледни точки!

За Емил - оригинален, интелигентен, предизвиква и раздвижва темите. Но пък си има и някакви правила... все пак...

За Христо - умно момче, особено ако се постарава да пише в духа на форума, по-премерено и фокусирано...

Вероятно админите си имат основанията за бан. Ако обаче пак видя тези потребители тук, ще се радвам!

В крайна сметка нищо фатално не е станало ,тези които са баннати могат да си направят други профили и да запотнат на чисто като се придържат към правилата .

За щастие потребителите на който и да било форум са различни, всеки е индивидуален и затова комуникацията с толкова хора е интересна, стига да не се общува с грубости и обиди. Умението за цивилизовано общуване с всякакви хора (онлайн и офлайн) се формира трудно. Формира се единствено чрез (почти) постоянно общуване с много хора. По време на общуване хората влизат в различни роли, използват различни "маски"... Един общува само с устата си, друг - само с поглед казва много, а трети не може да каже и едно изречение, без да жестикулира и без да подскача... Хората могат да бъдат срещнати на много места - у дома, на улицата, в градския транспорт, в магазина, на работа, в училище, в университета, в казармата, на спортна тренировка, на групова психотерапия... И така - нататък.

Онлайн те се срещат най-общо казано "в компютъра":
- В чат програми (mIRC, ICQ, Skype, Odigo...),
- B сайтове за запознанства,
- B най-различни по тематика форуми,
- B социални мрежи (Facebook, Google Plus, Twitter, Linkedin, Flickr, Friendster, Orkut, Bebo, Netlog, Myspace, Hi5, Mylife...)
- В онлайн игри (от Diablo, през World of warcraft, Lineage, Silkroad online, Titan quest, Sacred, Guild wars и други подобни - чак до Second life.)

А общуването "в компютъра" има своите специфики; доста по-различно е от общуването in vivo; на живо. Макар да има и общи неща между двата вида общуване.

Та, така... Хората сме различни, всеки е индивидуалност, всеки има своите интереси. Именно поради това общуването с другите е ценно; понеже можем да научим много от всеки свой събеседник. Всяко общуване е двупосочно, всеки може да научи нещо от другия. Това се отнася и за педагогическото общуване - учителят може да научи нещо и от учениците си. Колкото и знаещи да сме, не можем да знаем и да помним всичко.

Разбира се, ако можехме да сме си самодостатъчни, щяхме да общуваме единствено с най-милото си - със собственото си отражение в огледалото. И понеже не сме самодостатъчни, се нуждаем от общуването с другите хора.

Не знам за какъв ежедневен спам в почти всяка тема иде реч. Колкото до "извисените" и "духовните" теми, в тях не е писано от години. Напоследък виждам, че в някои от тях отново се появи дискусията (по скоро се появиха нови мнения, а действителна дискусия липсва). Лесно е да се замеряме взаимно с цитати, но липсва личното мнение след тях. А така постингът изглежда недовършен. Все едно, че някой сектант е наизустил 100-200 изречения от "Библията" и ги цитира с повод и без повод. Ама - без много-много да е разбрал наизустеното.

Не знам кои са тези 3, 4, или 5 потребителя, които спамят, нито останалите 40-50, които се дразнят от това. Обаче ще споделя какво се случи в един друг форум, в който пишех по много в продължение на няколко години. В един момент много потребители бяхме прогонени оттам - с мотива, че това, което ни е интересно да дискутираме, не представлявало интерес за администратора и за няколко модератори около него. Някои бяха баннати, на други им триеха новите мнения и теми, трети бяха принудени сами да напуснат поради "елитарността" на този форум. Днес славата му лежи на стари лаври, макар да има отвреме-навреме някоя интересна дискусия. И кое, мислите, било интересно на админа и модераторите? Ами - да броят болтовете по корпуса на камиони, танкове, кораби, локомотиви и самолети, да си мерят параметрите на танковите дула и разни други такива неща. И сега си говорят сами, понеже са си самодостатъчни. Останалите мигрирахме в друг форум, където се чувстваме на мястото си. Оставям на вашата интелигентност да разпознаете двата форума, за които говоря. Няма да споменавам имената им.

Но внимавайте и тук да не стане така - да останат 10, 20 или 30 "съзнателни", "духовни" и "извисени" персонажа, които ще са си самодостатъчни и ще си приказват някакви неща, които интересуват само тях. А останалите потребители да спрат да пишат, а после - да спрат и да четат. И да мигрират завинаги на някое по-интересно място.

Да, всяко мнение трябва да бъде съдържателно и ценно само по себе си. Но не всеки може да пише по този начин. Обаче би могъл да се научи, ако пожелае.

Не може това, което интересува един, да бъде интересно на всички. Има моменти, в които една тема или няколко теми се дискутират по-усърдно. В друг момент ще бъдат други. Всеки се интересува от различни неща. Един се интересува от Учението, друг - от картите Таро, от астрологията и от нумерологията, трети - от психотерапията онлайн, четвърти - от наука, псевдонаука и образование, пети иска да научи как да разшири съзнанието си и да полети, следващият иска да попита нещо... Хубавото е, че интересите се развиват и интересуващият се днес от едно утре ще се заинтригува от друго и ще започне да пише в други теми и раздели.

Тук сме се събрали хора с някакви общи интереси и с общи търсения. Разбира се, всеки има и други интереси извън демонстрираните тук. Всеки от пишещите потребители дава своя отпечатък върху форума. Форумът е това, което е, заради вече написаните (и все още ненаписаните) теми и мнения на потребителите, регистрирани в него.

Елитарното ниво на форума се постига с много труд, с много писане в него на уникални и интересни за много хора (и пишещи в него, и само четящи). Обаче това предполага наличието на някакъв елит, който да поддържа такова ниво на теми и дискусии. Това може да са както управата на форума - модераторите и администраторите, така - и група потребители. Или - и двете споменати групи заедно. Но този елит трябва да внимава да не стане така, че да си пише само той.

Не бива да се сърдите на новите потребители, ако те не познават в детайли учението на Петър Дънов или не са достатъчно духовни и извисени, ако съзнанието им не е разширено, ако не могат да минават през стени, да летят и така нататък. Дайте им време да израстнат, да се запознаят с Учението, да станат по-добри, по-духовни, по-извисени, да разширят съзнанието си... Опитайте се да растете заедно с тях. Докато учениците и студентите израстват около своя преподавател, той също израства покрай тях.

Така както всеки човек еволюира (израства на възраст, променя се личността, му, израства духовно и/или физически), еволюира и форумът.

Ако точката, до която този форум е достигнал в опредлен момент, не ви кефи, има три варианта за промяна:

1. Промяна на самия форум
- промяна на тематичната и идейната (или - идеологическата) му насоченост
- промяна на мисията му
- промяна на разделите в него (премахване, добавяне или разместване на някои раздели)
- премахване на нежеланите теми и мнения

2. Промяна на потребителите
- помагане на потребителите да изратснат, да вървят по Пътя, да изкачат върха на Планината
- възпитание или превъзпитание на някои потребители
- забрана за писане за различен период на определени потребители
- прогонване на нежеланите потребители (банване на потребители, криене на нежелани теми и мнения и др., докато те сами се откажат да пишат тук и мигрират в друга част на виртуалното пространство)

3. Лична промяна.
Променяне на себе си в някаква желана посока. (повече доброта, по-голяма толерантност, по-голямо тъпение, по-голяма духовност или извисеност, по-разширено съзнание и др. такива неща)

Добра идея тази за доброто
искам да помахам на Котето и на Христо за това, че винаги са имали желание да се включват и откликват на потребителските теми ( и да създават такива). Тук все чувам, че "едно време" имало "едни хора", които ама много били разбирали, ама вече не пишели. Мерси на гореспоменатите, че са писали.

Няма добри и лоши хора, има добри и лоши постъпки.
Защо се коментират само лошите постъпки, а добрите се забравят?
Не противоречи ли това на Учението?

Обсъди се лошото, а кой е видял в човека плама, добрината, благородството, находчивостта, ума... Сещам се за по-малкия си брат навремето. С една глава по-нисък, слабичък, ребрата му се броят, но като се разпали целият става червен и крещи, че ще ме набие. Държа му ръцете, викам му да спре, че не мога цял ден да го държа и ще се наложи да го натупам, ама той продължава. Като ми писне му дръпвам един бой и готово. Всъщност не можех да му се сърдя, от няма и къде го натупвах. Та, заплахите от страна на нашия баннат приятел аз възприемам по същия начин. Емоции!

Не съм прочела кой, какво е казал в последно време.
Но
Христо е единствения човек тук, който поставя по едно "плюсче" за кураж на хора, пишещи първата си тема за помощ. Разбира се, много хора после пишат в нея, но той дори и да няма, какво да напише като коментар- слага едно плюсче, за да види авторът и, че някой е съпричастен /макар и без реална помощ/, защото знаете, че често първите отговори закъсняват.

Не съм прочела кой, какво е казал в последно време.
Но
Христо е единствения човек тук, който поставя по едно "плюсче" за кураж на хора, пишещи първата си тема за помощ. Разбира се, много хора после пишат в нея, но той дори и да няма, какво да напише като коментар- слага едно плюсче, за да види авторът и, че някой е съпричастен /макар и без реална помощ/, защото знаете, че често първите отговори закъсняват.

Истината е, че все още живеем по интереси, не по братски, тъй че такива разногласия са нормални... За това и казах, че горе, където сме души сме прекрасни, на земята си ръмжим и учим...

Различни нива на съзнание, различни хора, различни интереси... Всеки може да си научи урока, колкото му е възможно в момента и, колкото иска...
Заобикаляйте големите камъни, като водата... Чистата вода отмива тинята и носи живинка...

jul, поздрави за постовете.