Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Chaos

Участници
  • Общо Съдържание

    61
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Chaos

  1. Интересно ми е да разбера, дали сте "за" контролирането на осъзнатите сънища и за изменяне на съдържанието им. Дали пък това не ограбва съня и не размива посланието му? Лично аз предпочитам да ги изменям, когато нещо ме заплашва в съня или пък се случва нещо изключително жестоко и гадно. Като се замисля, нищо случайно няма в сънищата. Колкото и да изменим съдържанието, то ще се изменя по определена схема, но все пак ще се позамаже първоначалното послание на съня.
  2. Ох, ти ми препоръчваш най-нормалното и най-трудното нещо. Всъщност си втория човек, който ми дава този съвет, Првия беше свещеник. По едно време имах кошмари, в които тая беше главен персонаж, та затова се обърнах към него. Майка ми ходи при някаква врачка, но тя й казала, че имам магия и се опитала да й пробута една връзка жълт кантарион за 200 лв.и контрамагия за още 100 с отстъпка. Мда, ще се възползвам от препоръката ти, определено. Знам, че няма да е лесно, но май това е опцията ми. Отново, много, много ти благодаря,Sorsi.
  3. Е, Sorsi, направо улучи десетката! Да, разбира се, че си разпознах лошата храна за чувството! Не знам дали трябва да го пиша това тук, но осъдих бивша работодателка за неплатени заплати. Много елементарна и груба жена, манипулираше, заплашваше... Аз бях първата, дето посмя да си търси правата. Колегите просто ги беше страх от нея. Сега всички около мен говорят за това, а аз се лаская, естествено! Но не ми е приятно да си мисля и говоря за нея- същата злоба се сякаш ме завладява, както по време на делото, а после съм като пребита. Не е за мен това! Вероятно ще бъде лесно да му спра храната на това кръвожадно коте, просто ще помоля хората да не споменават за тези минали работи пред мен. Мда, и за много нараненото чувство си прав, Заради него ми се е въртяла тази песничка в главата. В нея се пее " Не мога да реша дали да живееш или да умреш". А котето с възпалението, май представя моето възпалено и раздуто его в момента. Много ти благодаря, Sorsi, прекрасно си разтълкувал посланието на съня. .
  4. Здравейте на всички, Ще съм благодарна, ако някой ми помогне да разнищя съня, който ме разбуди рано-рано тази сутрин. Ще го опиша така, като съм го записала веднага след ставане. В центъра на града съм, пресичам улица с двама мъже. озоваваме се насред някакъв базар, а пред нас има една врата (в приземен етаж на някаква висока сграда). Двамата мъже влязоха през вратата, знам, че и аз трябваше да вляза, но се изплаших. Опитах да избягам, но накъдето и да тръгнех, едни черни врати падаха пред мен като завеси и не ме пускаха. Единствения изход от това място беше през тази плашеща врата. Когато застанах пред нея, тя просветна и аз без никакво усилие я докоснах и влязох. Оказах се в малка стаичка, колкото асансьор. От дясната ми страна пак просветна друга врата и аз минах през нея. Така, още няколо врати. движех се само надясно и напред. Най-накрая излязох в един селски двор. беше пролет, духаше вятър, но не много силен. Страхотна градина с кокичета, розови и сини зюмбюли. Имаше и рози. Всичко беше подредено, но много естествено. Пак от дясната ми страна имаше схлупена къща с много интересен покрив. Всъщност, покрива изглеждаше по-голям от къщата. Беше пуста. знам, че бях сама на това място. Огледах се и видях една голяма компания котки в нещо като дам. Едната котка беше първата, която имах и кърмеше малките си. Едно друго коте трепереше и беше с парализирани крака. (Всъщност това коте се бях опитала да спася предното лято, но не успях- много лошо го беше подредил някой садист). Още една котешка мама имаше там, която не познавам и имаше възпаление(?). Котката, която имам сега се опитваше да суче от нея. Всъщност, моята котка изглеждаше напълно здрава в тази компания (тя е коте все още, де...). Взех си я на ръце. Толкова пухкава и дебеличка ми се стори, както в действителност. Едно друго коте ядеше рибешка глава. Това последното ми се стори гадно. Приличаше на развалена риба, но гледаше като жива. Винаги, когато сънувам мъртва риба някой умира. . ************************************** Само едно уточнение, през нощта съм имала 4 съня, това е последния сън, но кой знае защо съм го номерирала като 6, когато съм го записвала в дневника. И през цялото време докато го записвах и мислех за него, а и сега, в главата ми се върти песничката от "Доктор Ху" на Scissor Sisters- I Can't Decide. Струва ми се, че това може да има отношение към тълкуването, но не ми ясно как. . ..
  5. На мен това много ми прилича на хипнагогна халюцинация. Много хора се оплакват от зрителни и звукови халюцинации на границата между будността и съня. Знам, че хипнагогията се използва като преход към осъзнато сънуване, но не ми ясно как точно. Виж в гугъла за повече инфо. Също и за лъжливото събуждане (не знам как е точния термин на български, но ин Инглиш си е баш false awakening). На мен веднъж ми се случи да чувам смях и някаква абсурдна музика докато се унасях, и това ме стресна адски много. Имах чувството, че полудявам. Като си спомням, не бях спала доста дълго време преди това, може и това да е причината.
  6. Не знам доколко е оправдано да се наказват или порицават дребните крадци. Аз лично съм се убедила в това, че рано или късно този, който отнема чуждо, си плаща с лихвите своеволието. Бог ни е заповядал да не си завиждаме и да не се крадем. Когато бях малка, обичах да прескачам в един съсед и да му бера черешите. Детска ми работа, човека винаги ми даваше като ме види, или пък нещо сладко, приготвено от жена му... И същата череша я имахме у дома. Много се дразнеше от моите набези. Веднъж ме свари да крада и в яда си каза "Ръцете ти да исъхнат." Клона под единия ми крак се сторши, аз паднах върху него и двамата се оказахме с по една счупена ръка. Обещах, че няма повече да влизам неканена в двора му и двамата си отдъхнахме. През пубертета обаче реших, че тъкмо неговия мотор е подходящ за мен да се науча да карам. Поразпитах кое как става и без да му мисля много, яхнах моторетката и се пребих след 50м. Ща не ща, трябваше да си призная, отидох и казах първо на него. Ох, така се страхувах да не се ядоса, а той пък като ме видя, даже не обърна внимание на бръщолевенията ми за мотора. Веднага се захвана да промива раните ми. Такова състрадание показа към мен, дето го бях ощетила, такъв срам ме хвана заради постъпката ми, че от тогава дори се гнуся като си помисля, че мога да открадна и да се разпореждам с чужди неща. И сега ме е срам като го пиша това. Нашите платиха ремонта на машинката, а аз не бях тежко пострадала, но с тази детинщина нанесох вреда на доста хора, които дори не познавам. Съседа беше лекар и с това моторче ходеше да посещава болни в близките села. Извинете ме за дългия пост и за тази сантименталност, но мисълта ми беше, че когато човек краде, той не си дава сметка колко други същества всъщност ограбва, а самата кражба е тежест за всички страни. Духовния свят бързо се разплаща с тези, които престъпват божиите закони. Независимо какво е откраднатото, кражбата е болка в душите и на ощетения, и на крадеца, и само справедливостта и прошката могат да излекуват подобна болка.
  7. На мен някак не са ми интересни компютърните игри. Не ги играя и не знам как биха ми въздействали. Преди време пишех в един американски сайт и повечето от хората там бяха запалени по компютърните игри. Какво да ви кажа, не им завиждам на тези. Имаше жена с 4 деца, с различни проблеми всяко, тя се оплакваше на две на три от децата си и си продължаваше да говори за Skyrim. Те сякаш живеят в тази игра, бе хора! Много са докачливи общо взето, Не знам дали е черта на всички американци това (всъщност не са само американци), но тези геймъри ме разпердушиниха, когато се престраших да попитам имат ли приятели, кога си гледат децата и такива неща... Много голямата част от тях се оплакваха, че не им върви в любовта, че са нещастни, че семействата им се разпадат,не можели да общуват пълноценно а после спокойно започваха да си говорят за точки и нива, за суперсилите си, какви дракони изтребили и всякаквите там подробности от няколко популярни игри. Да не говорим, че в този сайт могат да членуват деца над 13 години, а освен игрите, там спокойно се възхваляват екстазито, тревата и алкохола. То бива бягство от действителността, бива, ама такова чудо...
  8. Лично аз съм имала само един сън с Ванга и той беше много вдъхновяващ и паметен. Бях на село, при люлката, която дядо ми беше правил като дете, лятна привечер беше, а въздуха миришеше на окосена трева, чуваха се щурци. Всичко беше като застинало, но усещах някакво напрежение. Не знаех защо съм там, само очаквах нещо да се случи, нещо изключително важно за мен. В двора влезе някакъв мъж и ме повика, защото Ванга искала да говори с мен за нещо. Отидохме до къщата на съседите, а там, под един навес, върху едно трикрако столче беше седнала Ванга, много изморена. Каза ми три неща, но си спомням само последното- че ще видя синята птица. Излязох от къщата, но бях недоволна някак си и го казах на мъжа, който ме беше повикал. Запътих се към скалите по-надолу от къщата, защото те ми бяха любимото място. Минах през някаква сгурия или червена пръст, но мъжът ми каза да не гледам в краката си, а към небето. Какво мислите, че видях? Най-красивата гледка. Звездите тъкмо се бяха показали, а небето беше като кристално. И на този фон, бавно и величествено прелетя синята птица. Приличаше на жерав, но беше направена от синя светлина- съвсем реална и безплътна в същото време. Толкова виках към минувачите да я погледнат, но те не ми обърнаха внимание. Така никой освен мъжа и мен не видя синята птица, а това беше наистина величествена, божествена гледка. Птицата бавно се разтвори в небето и само звездите останаха след нея. Прекрасен сън беше това. Може би се е случил през 1999г., но усещането ми за него не се е променило за толкова години. Емоцията още е същата. Сещам се и за друг сън, който ми донесе подобно усещане. Просто стоях и наблюдавах вселената. Пулсираше като сърце-ту се свиваше, ту се разширяваше. Не знам как да го опиша това чувство, но е все едно да си вън от всичко и във всичко едновременно. Разбираш и обичаш всичко, ти живееш с цялото творение. Сега се чудя как да го обясня, струва ми се малко налудно. Може би в този момент забраих, че съм аз, не знам. Определено бях много повече от аз и много по-малко от аз. Не усещах никакво напрежение или отпускане, само съществувах и бях щастлива от това.
  9. Ейй, тази темичка направо ме грабна. Какво да ви кажа, много ми е мъчно за сакъзчетата, които залиняха и си отидоха заедно с баща ми от този свят. А растяха толкова буйно и така обилно цъфтяха, че хората се спираха да им се порадват. Татко много ги обичаше и макар че аз също се грижех добре за тях, не можаха да превъзмогнат мъката си. Казаха ми, че ако взема нови сакъзчета, те ще се захванат добре и ще растат по същия начин, както и предишните. Мисля да пробвам тази година. Аз също много обичам цъфтящи растения, даже дефинбахията и трилистника у дома си цъфтят. А какви невени и калдаръмчета се смеят на терасата през лятото! Приказка! Не понасям обаче букети. Абе как може да е израз на любов това да ти поднесат нещо мъртво? Че дай го на човек живо, да му се радва и обича дълго време! Добре, че приятелите и роднините ми знаят за тази ми особеност и ми подаряват цветя в саксии или да си ги прихвана- семенца, коренчета, резници... Хич не ми пречи, че не са в увити в целофан. Такива хубави драцени, шефлери, бенджамини и какво ли не съм събрала от рождени дни и празници; и всички сякаш поддържат жива връзката със скъпите хора, които са ми ги подарили. Имам една приятелка, която има магазинче за цветя, но и тя не продава рязани цветове. Но пък този, който си е взел саксийка или семена от нея, знае как растението засиява в дома му. А причината бизнеса й да върви е в отношението й към растенията, с които се занимава. Те наистина се отплащат с много любов и радост.
  10. Здравейте, Струва ми се, че тук бих могла да постна въпроса си. И така: имала съм прадядо, който починал, когато съм била бебе, на 105 години. Нашите ми разправяха как той имал 1 пломбиран зъб със стъкло и нито един изваден, но на 101 години е започнал "да сменя" зъбите си както децата, т.е. виждало се е, че му никнат нови зъби. Как е възможно това? Не смея да попитам специалисти, че може да прозучи глупаво, но след като толкова хора са го наблюдавали, вкл. и лекар (приятел на дядо),не виждам причина да лъжат за това. Та откъде могат да се вземат тези нови зъби? Защо са му на човек в дълбока старост? Знае ли някой за други такива случаи? Само да добавя, че този ми дядо не е опитвал месо в живота си. Аз си мисля, че това явление може да има връзка с храната и с начина на живот. Никой не го е чувал да псува, например, или пък да се разбеснее за нещо. Ей така, простичко си е живял, без да допуска злото в себе си и около себе си. А, и до последно се е трудел в дворчето. Е, приятели, ще ми е интересно да прочета какво мислите за това и имал ли е някой подобни наблюдения. То направо звучи невероятно: щастлива старост с нови зъби!
  11. Здравейте, За мен възвръщането на Сатурн беше много болезнен период. Да уточня, че Сатурн при мен е в 4 дом, Лъв.Първо почина баща ми, после чичо ми след 6 месеца го последва; не стига това, ами парични проблеми и непочтени работодатели се присъединиха към тая тъжна върволица. Още се чудя как не откачих през това време. Забелязах и друго: в живота си имам 4 операции, като първите 2 (на гърлото и корема) ми бяха направени на 4-5 години, когато Сатурн е бил в съвпад с рождения Плутон в края на 5 дом, а малко преди това е бил в съвпад с рождения Марс. Не помня много от този период, но жестоките болки в корема няма да забравя докато съм жива. То беше някакво рядко заболяване, причинено от остатък пъпна връв в корема ми, който пък продължил да се превръща в някакви други неща. Нашите разправяха, че много трудно ми е била поставена диагноза и първоначално съм била лекувана за урологично заболяване. Третата операция беше пак на корема, защото първата не била съвсем успешна, Тогава Сатурн е бил в квадратура с Марс и с това проблема се решил, поне аз и докторите мислим така. И така, живях си щастливо, докато дядо Сатурн пак не се дотътри до съвпад с Марс преди 2-3 години, когато зъболекарката ми съвсем случайно реши да ми направи снимка на зъбите заради чести лимфаденити и необяснимо разклащане на зъбите (рожден Сатурн в 4 дом често носи подобни благини) и се оказа, че имам запаси от зъби в челюстите за няколко живота напред. Айде, пак операция и погром над красотата ми, но се избавих от честото боледуване. Всъщност, и баща ми, и баба ми са я имали тази особеност, баба ми дори е била оперирана. Колкото до Марс, мисля, че той може да е прекрасен сигнификатор за хирургията, особено в Дева, както е при мен. На всичко отгоре той е управител на моя 12 дом, но защо чак сега се замислих за тези неща, си остава пълна мистерия за мен.
  12. Ами номера е не да караш нещо в съня ти да действа по различен начин, защото това ангажира вниманието ти, а всяко едно нещо в съня ни изисква внимание, за да съществува. По-разумно би било да се съсредоточиш в някакъв детайл или действие, които не те плашат и така ужасяващите сцени ще избледнеят и изчезнат. То и в будния живот е така донякъде- колкото повече мислим за плашещите ни неща, толкова по-значими ни се струват те и в един момент започват да диктуват поведението ни.
×
×
  • Добави...