Chaos

Всеки от нас идва на Земята под определен слънчев знак. От гледна точка на индивидуалното си развитие той е свързан със съзидателния устрем към пълноценна реализация на Аз-а. Но от гледна точка на родовата динамика зодията е свързана с "мисията", която родовете (нацията) възлагат на всеки от нас. Дали тази мисия ще бъде изпълнена, или не, е въпрос на индивидуалното духовно ниво, на съзнателен избор и решения.

Дете Овен се появява, когато родът има нужда от ново начало, от отстояване на Аз-а (индивида). Също така и в случаите, когато се нуждае от отвоюване на по-силно позиции и от продължаване на мъжкото поколение.

Дете Телец показва родовата нужда от стабилност и уседналост, от радост и удоволствие от живота, от финансов просперитет, както и от продължаване на женското поколение.

Дете Близнаци се ражда, когато родът е закостенял. Когато предците са имали нужда от повече свобода, връзки и контакти. Когато семейната система има нужда от отваряне и изява, от приспособимост.

Дете Рак се появява, когато родът има нужда от постигането на духовна сигурност, от проява на грижа и разбиране, от "връщане" към семейството и семейните ценности, от отстояване на родовите и духовни корени.

Дете Лъв показва необходимост от "връщане" на славата и достойнството на рода, от проява на благородно поведение, от реабилитация на неприет, липсващ, отхвърлен или унижен баща.

Дете Дева се появява, когато родът се нуждае отново от ред, от издигане на образователното ниво, както и от преодоляване на ситуации, свързани със смърт, болест, зависимости или бездуховност.

Дете Везни се появява, когато родът има нужда от баланс, от изравняване на взетото и даденото, от хармония и помирение, от възстановяване на справедливостта спрямо игнорирани членове на общността.

Дете Скорпион се появява при необходимост от трансформация на моделите, от промяна, от свежа кръв, или когато родът на майката не счита бащата за достоен и има съпротива срещу него.

Дете Стрелец идва, за да разшири хоризонтите, да излекува рани, свързани с тесногръдие, неразбиране или липса на идеали. Когато животът или смъртта на членовете на рода (най-вече по женска линия) не са били почетени.

Дете Козирог се появява, когато родът се нуждае от тласък напред, от развитие, от реални успехи в професионален и обществен план, значимост, уважение, признание, стабилност и ред.

Дете Водолей се ражда при нужда от коренна промяна, от дързост и нови хоризонти, от свобода, от свежа кръв и гени, които да го обновят. Или корените на рода са неясни - изоставени деца, осиновени и др.

Дете Риби се появява, когато родът има нужда от смирение и вглеждане в себе си, от покой и по-висша духовна перспектива. Или когато в рода има отчуждение, отхвърляне, нещо тайно, прикрито, нарочно премълчавано.

Източник: списание Осем (бр.5), май 2011

Сънят е влизане в несъзнаваното. Превалират универсалните символи, повторени и цветово.
"Колата", в която ти си шофьор е "изпреварена" от катафалка с отворени врати.
Сънят използва символа на пренасящото смъртта/тленното/, т.е. което всички знаем, но и не познаваме за да означи несъзнаваното. Насетне катафалката е заменена с храм. През отворената й задна вратичка /преход - едно като друго/ влизаш в нея, но вече като в храм. Другата е затворена. Двете врати са всъщност едно и също - незнайното като узнато в съня или знайното като неузнато.Човешката душа е и храм - "мястото" на пресичането на временното ни биване с безвремието /вечност/.
Наместо свещи /свещта също може и да е символ на човешки живот или на човек изобщо/ има мартениците- също всеобщ символ /бели и червени/, които носят носят Кръглото/ цялото - ненарушимо съвършенно - тук показано в синия цвят/. Когато Едното е умножено като същото, най-вероятно е на ниво колективно несъзнавано.
Може би и затова в съня символите са уни-версални.
Цветовете са: черно/катафалка/ - в него бяло,червено и синьо/мартеници/. Т.е. събрани са противоположностите. Всяка пролет е погребала зимата.

Мисъл за деня-16.01.2012
Човешката любов състарява, а Божествената Любов подмладява. Когато момата е много красива, като знае, че на някого ангелът е слаб, да си тури по-проста кърпа, та този приятел да отиде да работи, а не да си криви шапката. При човешката любов има удари. Ударите са прекаленото увличане, което идва и зашеметява. То заблуждава, въвежда в една област на бездействие и човек не може да работи.
Степени на Любовта

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата Молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята Молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула


Молитвен наряд за понеделник:

Благославяй - №8 от "Духът Божий"
Молитва на царството
Псалом 143

Могат животните да обвиняват! Онзи поглед, който впиват в нас малтретираните животински очи, сякаш казват: " Виждаш ли какво направи ".
Имаше една реплика: " За животните с любов, а за хората ... " . Хората към хората проявяват омраза. Но към животните е тотално грешно да се изпитва омраза. Наше морално задължение е да търсим начини да бъдат щастливи. Цирковете, зоологическите градини са наше дело, и както повечето наши дела са грешни, грешни са и тези две човешки дела. Нека не унижаваме животните. Няма в природата слон, който играе с топка. Няма в природата маймунка, която яде чипс. Свобода за животните! Това да поискаме, не приятен следобед в зоологическата градина, не вечерна разтуха в цирка, че страшни престъпления се извършват там!

За когото и каквото мислиш - той и това ще е в живота ви.
Ти сам се превръщаш в роб на този, с когото се сравняваш или искаш да те сравняват.
Животът на човека, когото обичаме, е негов личен и неприкосновен - както и нашия личен живот. Вместо да тровиш живота и на двама ви с измислени филми от миналото и бъдещето, защото просто не се наслаждавате двамата на всяка минута прекарана заедно СЕГА?

Здравей, Chaos

Според мен двамата мъже, който са те водили са две твои божествени мисли, който са те прекарали през някаква тъмна зона и са те завели в твоя астрална(чувствена) сфера, която е била доста добре обработена. Пролетта показва, че са ти дадени добри условия за работа. Котките символизират твой чувства. Имаш някакво чувство в теб, което е много наранено и едно, което е хищническо (това което яде рибата). Това, че си спряла здравото коте да суче от болно е хубаво, остава ти да излекуваш болното ти чувство и да облагородиш кръвожадното за да завършиш работата си в тази сфера. Може би няма да успееш да ги идентифицираш съзнателно веднага, но с времето смятам, че няма да имаш проблем.

Според мен лошата храна, която даваш на чувството ти може да бъде четене на вестници, телевизия или нещо друго, което правиш системно в ежедневието си и подхранваш едно кръвожадно чувство в теб, помисли си и ако се сетиш опитай се да му спреш храната и за нула време ще стане вегетарианче.

Що се отнася до болното чувство, според мен то е, заради което си се страхувала да последваш божественото. Когато ти дойде една добра мисъл опитвай се да я реализираш без да правиш сметки и без да се страхуваш от нищо, така смятам че ще го излекуваш.

Здравейте,
Струва ми се, че тук бих могла да постна въпроса си.
И така: имала съм прадядо, който починал, когато съм била бебе, на 105 години. Нашите ми разправяха как той имал 1 пломбиран зъб със стъкло и нито един изваден, но на 101 години е започнал "да сменя" зъбите си както децата, т.е. виждало се е, че му никнат нови зъби. Как е възможно това? Не смея да попитам специалисти, че може да прозучи глупаво, но след като толкова хора са го наблюдавали, вкл. и лекар (приятел на дядо),не виждам причина да лъжат за това. Та откъде могат да се вземат тези нови зъби? Защо са му на човек в дълбока старост? Знае ли някой за други такива случаи?
Само да добавя, че този ми дядо не е опитвал месо в живота си. Аз си мисля, че това явление може да има връзка с храната и с начина на живот. Никой не го е чувал да псува, например, или пък да се разбеснее за нещо. Ей така, простичко си е живял, без да допуска злото в себе си и около себе си. А, и до последно се е трудел в дворчето. Е, приятели, ще ми е интересно да прочета какво мислите за това и имал ли е някой подобни наблюдения. То направо звучи невероятно: щастлива старост с нови зъби!

Крис
Срещата на жертвата и насилника не е случайна.Нищо не е случайно,нищо не става без съгласието на Отец.

Не знам доколко е оправдано да се наказват или порицават дребните крадци. Аз лично съм се убедила в това, че рано или късно този, който отнема чуждо, си плаща с лихвите своеволието. Бог ни е заповядал да не си завиждаме и да не се крадем.

Когато бях малка, обичах да прескачам в един съсед и да му бера черешите. Детска ми работа, човека винаги ми даваше като ме види, или пък нещо сладко, приготвено от жена му... И същата череша я имахме у дома. Много се дразнеше от моите набези. Веднъж ме свари да крада и в яда си каза "Ръцете ти да исъхнат." Клона под единия ми крак се сторши, аз паднах върху него и двамата се оказахме с по една счупена ръка. Обещах, че няма повече да влизам неканена в двора му и двамата си отдъхнахме. През пубертета обаче реших, че тъкмо неговия мотор е подходящ за мен да се науча да карам. Поразпитах кое как става и без да му мисля много, яхнах моторетката и се пребих след 50м. Ща не ща, трябваше да си призная, отидох и казах първо на него. Ох, така се страхувах да не се ядоса, а той пък като ме видя, даже не обърна внимание на бръщолевенията ми за мотора. Веднага се захвана да промива раните ми. Такова състрадание показа към мен, дето го бях ощетила, такъв срам ме хвана заради постъпката ми, че от тогава дори се гнуся като си помисля, че мога да открадна и да се разпореждам с чужди неща. И сега ме е срам като го пиша това.
Нашите платиха ремонта на машинката, а аз не бях тежко пострадала, но с тази детинщина нанесох вреда на доста хора, които дори не познавам. Съседа беше лекар и с това моторче ходеше да посещава болни в близките села.

Извинете ме за дългия пост и за тази сантименталност, но мисълта ми беше, че когато човек краде, той не си дава сметка колко други същества всъщност ограбва, а самата кражба е тежест за всички страни. Духовния свят бързо се разплаща с тези, които престъпват божиите закони. Независимо какво е откраднатото, кражбата е болка в душите и на ощетения, и на крадеца, и само справедливостта и прошката могат да излекуват подобна болка.

Не знам доколко е оправдано да се наказват или порицават дребните крадци. Аз лично съм се убедила в това, че рано или късно този, който отнема чуждо, си плаща с лихвите своеволието. Бог ни е заповядал да не си завиждаме и да не се крадем.

Когато бях малка, обичах да прескачам в един съсед и да му бера черешите. Детска ми работа, човека винаги ми даваше като ме види, или пък нещо сладко, приготвено от жена му... И същата череша я имахме у дома. Много се дразнеше от моите набези. Веднъж ме свари да крада и в яда си каза "Ръцете ти да исъхнат." Клона под единия ми крак се сторши, аз паднах върху него и двамата се оказахме с по една счупена ръка. Обещах, че няма повече да влизам неканена в двора му и двамата си отдъхнахме. През пубертета обаче реших, че тъкмо неговия мотор е подходящ за мен да се науча да карам. Поразпитах кое как става и без да му мисля много, яхнах моторетката и се пребих след 50м. Ща не ща, трябваше да си призная, отидох и казах първо на него. Ох, така се страхувах да не се ядоса, а той пък като ме видя, даже не обърна внимание на бръщолевенията ми за мотора. Веднага се захвана да промива раните ми. Такова състрадание показа към мен, дето го бях ощетила, такъв срам ме хвана заради постъпката ми, че от тогава дори се гнуся като си помисля, че мога да открадна и да се разпореждам с чужди неща. И сега ме е срам като го пиша това.
Нашите платиха ремонта на машинката, а аз не бях тежко пострадала, но с тази детинщина нанесох вреда на доста хора, които дори не познавам. Съседа беше лекар и с това моторче ходеше да посещава болни в близките села.

Извинете ме за дългия пост и за тази сантименталност, но мисълта ми беше, че когато човек краде, той не си дава сметка колко други същества всъщност ограбва, а самата кражба е тежест за всички страни. Духовния свят бързо се разплаща с тези, които престъпват божиите закони. Независимо какво е откраднатото, кражбата е болка в душите и на ощетения, и на крадеца, и само справедливостта и прошката могат да излекуват подобна болка.

Не знам доколко е оправдано да се наказват или порицават дребните крадци. Аз лично съм се убедила в това, че рано или късно този, който отнема чуждо, си плаща с лихвите своеволието. Бог ни е заповядал да не си завиждаме и да не се крадем.

Когато бях малка, обичах да прескачам в един съсед и да му бера черешите. Детска ми работа, човека винаги ми даваше като ме види, или пък нещо сладко, приготвено от жена му... И същата череша я имахме у дома. Много се дразнеше от моите набези. Веднъж ме свари да крада и в яда си каза "Ръцете ти да исъхнат." Клона под единия ми крак се сторши, аз паднах върху него и двамата се оказахме с по една счупена ръка. Обещах, че няма повече да влизам неканена в двора му и двамата си отдъхнахме. През пубертета обаче реших, че тъкмо неговия мотор е подходящ за мен да се науча да карам. Поразпитах кое как става и без да му мисля много, яхнах моторетката и се пребих след 50м. Ща не ща, трябваше да си призная, отидох и казах първо на него. Ох, така се страхувах да не се ядоса, а той пък като ме видя, даже не обърна внимание на бръщолевенията ми за мотора. Веднага се захвана да промива раните ми. Такова състрадание показа към мен, дето го бях ощетила, такъв срам ме хвана заради постъпката ми, че от тогава дори се гнуся като си помисля, че мога да открадна и да се разпореждам с чужди неща. И сега ме е срам като го пиша това.
Нашите платиха ремонта на машинката, а аз не бях тежко пострадала, но с тази детинщина нанесох вреда на доста хора, които дори не познавам. Съседа беше лекар и с това моторче ходеше да посещава болни в близките села.

Извинете ме за дългия пост и за тази сантименталност, но мисълта ми беше, че когато човек краде, той не си дава сметка колко други същества всъщност ограбва, а самата кражба е тежест за всички страни. Духовния свят бързо се разплаща с тези, които престъпват божиите закони. Независимо какво е откраднатото, кражбата е болка в душите и на ощетения, и на крадеца, и само справедливостта и прошката могат да излекуват подобна болка.

Веднъж извършена кражбата остава във вечността. Тоест последствията, които ще донесе кражбата може и да са незабележими, но борбата е за друго! Мен веднъж са ме крали. Бях изнесъл един фикус от вкъщи и го бях оставил във входа. Та след известно време изчезна. Беше откраднат от кварталните колекционери на цветя ( бабите ). Ясно е, че на престъпните актове от подобно естество хората гледат с насмешка. Но по - важно е да се разбере, че не е важно от какво естество е кражбата. Каква вреда ще нанесе. Истината е друга. Кражбата нарушава Природните закони! Крадецът може да не е подозирал, че извършва престъпление, но веднъж извършил го, той се обвързва с него. В този ред на мисли според мен е нужно наказателната отговорност да мине на преден план. Тук някой може да си помисли, че става дума за отмъщение. Но не е така. Редно е да се поучим от Съдията! Когато Съдията облича тогата си оставя личностните си пристрастия извън залата.За да обобщим е нужно да кажем, че няма оправдана кражба, защото всяка кражба нарушава природните закони.

Уличните грабежи, жилищните грабежи, джебчийството. Тези престъпления са пуснали пипала в обществото ( в нас ). Крадецът притежава дързост, смелост, решителност. Следователно в себе си крадците носят добродетели, които използват, за да вършат злини. Когато ние станем свидетели на престъпление, но премълчим извършваме измама, лъжа, мошеничеството. С дързост писателите даряват положителните герои, а с измама отрицателните. Така че с бездействието си нанасяме вреда; и върху себе си; и върху обществото.

Ейй, тази темичка направо ме грабна.

Какво да ви кажа, много ми е мъчно за сакъзчетата, които залиняха и си отидоха заедно с баща ми от този свят. А растяха толкова буйно и така обилно цъфтяха, че хората се спираха да им се порадват. Татко много ги обичаше и макар че аз също се грижех добре за тях, не можаха да превъзмогнат мъката си. Казаха ми, че ако взема нови сакъзчета, те ще се захванат добре и ще растат по същия начин, както и предишните. Мисля да пробвам тази година.

Аз също много обичам цъфтящи растения, даже дефинбахията и трилистника у дома си цъфтят. А какви невени и калдаръмчета се смеят на терасата през лятото! Приказка!
Не понасям обаче букети. Абе как може да е израз на любов това да ти поднесат нещо мъртво? Че дай го на човек живо, да му се радва и обича дълго време! Добре, че приятелите и роднините ми знаят за тази ми особеност и ми подаряват цветя в саксии или да си ги прихвана- семенца, коренчета, резници... Хич не ми пречи, че не са в увити в целофан. Такива хубави драцени, шефлери, бенджамини и какво ли не съм събрала от рождени дни и празници; и всички сякаш поддържат жива връзката със скъпите хора, които са ми ги подарили.
Имам една приятелка, която има магазинче за цветя, но и тя не продава рязани цветове. Но пък този, който си е взел саксийка или семена от нея, знае как растението засиява в дома му. А причината бизнеса й да върви е в отношението й към растенията, с които се занимава. Те наистина се отплащат с много любов и радост.

Здравейте,

За мен възвръщането на Сатурн беше много болезнен период. Да уточня, че Сатурн при мен е в 4 дом, Лъв.Първо почина баща ми, после чичо ми след 6 месеца го последва; не стига това, ами парични проблеми и непочтени работодатели се присъединиха към тая тъжна върволица. Още се чудя как не откачих през това време.
Забелязах и друго: в живота си имам 4 операции, като първите 2 (на гърлото и корема) ми бяха направени на 4-5 години, когато Сатурн е бил в съвпад с рождения Плутон в края на 5 дом, а малко преди това е бил в съвпад с рождения Марс. Не помня много от този период, но жестоките болки в корема няма да забравя докато съм жива. То беше някакво рядко заболяване, причинено от остатък пъпна връв в корема ми, който пък продължил да се превръща в някакви други неща. Нашите разправяха, че много трудно ми е била поставена диагноза и първоначално съм била лекувана за урологично заболяване.
Третата операция беше пак на корема, защото първата не била съвсем успешна, Тогава Сатурн е бил в квадратура с Марс и с това проблема се решил, поне аз и докторите мислим така.
И така, живях си щастливо, докато дядо Сатурн пак не се дотътри до съвпад с Марс преди 2-3 години, когато зъболекарката ми съвсем случайно реши да ми направи снимка на зъбите заради чести лимфаденити и необяснимо разклащане на зъбите (рожден Сатурн в 4 дом често носи подобни благини) и се оказа, че имам запаси от зъби в челюстите за няколко живота напред. Айде, пак операция и погром над красотата ми, но се избавих от честото боледуване. Всъщност, и баща ми, и баба ми са я имали тази особеност, баба ми дори е била оперирана.

Колкото до Марс, мисля, че той може да е прекрасен сигнификатор за хирургията, особено в Дева, както е при мен. На всичко отгоре той е управител на моя 12 дом, но защо чак сега се замислих за тези неща, си остава пълна мистерия за мен.

Ейй, тази темичка направо ме грабна.

Какво да ви кажа, много ми е мъчно за сакъзчетата, които залиняха и си отидоха заедно с баща ми от този свят. А растяха толкова буйно и така обилно цъфтяха, че хората се спираха да им се порадват. Татко много ги обичаше и макар че аз също се грижех добре за тях, не можаха да превъзмогнат мъката си. Казаха ми, че ако взема нови сакъзчета, те ще се захванат добре и ще растат по същия начин, както и предишните. Мисля да пробвам тази година.

Аз също много обичам цъфтящи растения, даже дефинбахията и трилистника у дома си цъфтят. А какви невени и калдаръмчета се смеят на терасата през лятото! Приказка!
Не понасям обаче букети. Абе как може да е израз на любов това да ти поднесат нещо мъртво? Че дай го на човек живо, да му се радва и обича дълго време! Добре, че приятелите и роднините ми знаят за тази ми особеност и ми подаряват цветя в саксии или да си ги прихвана- семенца, коренчета, резници... Хич не ми пречи, че не са в увити в целофан. Такива хубави драцени, шефлери, бенджамини и какво ли не съм събрала от рождени дни и празници; и всички сякаш поддържат жива връзката със скъпите хора, които са ми ги подарили.
Имам една приятелка, която има магазинче за цветя, но и тя не продава рязани цветове. Но пък този, който си е взел саксийка или семена от нея, знае как растението засиява в дома му. А причината бизнеса й да върви е в отношението й към растенията, с които се занимава. Те наистина се отплащат с много любов и радост.

Пролетта настъпи преди броени минути, и в този дух днес може би не случайно открих тези красиви живописни картини от Макро Маврович.

Още от тях ето тук: Вижте

ама, как така? всеки знае, че всички деца като малки си мечтаят да са боклукчии-за да се возят отзад на камиона и юнашки да въртят кофите. поне ние всички деца гледахме с истинска завист и възхищение,когато тези велики хора събираха боклука от квартала.

.. Хич недей звъня!
Нали точно това прави каката - размахва пухкави ръчички - само дето не уточнява, че парите в крайна сметка отиват при нея.. защото все ще има балъци, дето ще й звънят
Нали Законът е "Дай, за да получиш!".. И каката дава шоу и получава за него кинти.. То, да не е лесна работа да се прави на шут!

Нарочно не се обаждах в тая тема, защото вие си ме знаете че имам мания за величие, нали? Естествено доплатена със солидна доза комплекси.

Е, не съм толкова "зле" като Драго Чая, но все пак...