Милкана

Сънят си е нещо като паралелен живот. Толкова е истинско, сетивно, също като с усещанията наяве - звук, картина, цветове, мирис, състояния на тъга, радост, страх, ужас. Ако бях израстнала в друга култура, щях да смятам сънищата си като част от случващото ми се ежедневие. В нашата култура е прието да схващаме съня като като илюзия, измислена от несъзнаваното ни приказка, странна объркана купчина от разни парцалки и чирепи на счупени съдове, с една дума объркава без смисъл. А всичко има смисъл. Случващото се насън е често много по-разнообразно и вълнуващо от случващото се в будно състояние. Аз самата много обичам да спя, пренасям се в свят, който не винаги е много приятен, но и това е опитност и носи своите послания. Ставайки сутрин /обикновено недоспала, защото ме буди часовник, трябват ми не по-малко от 9 часа за да се наспя/, на мен ми трябва около час и половина, за да се настроя на вълните на бодърстване. Това е време, в което съм някъде между двете действителности. А много често става така, че за да се оттърва от въздействието на един силен сън, трябва да мине една нощ, да сънувам нещо друго, денят не помага, напротив, усилва ефекта на съня като увеличително огледало. Имала съм предсказателни сънища, завоалирани, естествено, никога едно към едно. Но с елементи и хора, които след време стават реални. Един от тези сънища има връзка с Портала и този форум.

В момента chezal ти отговаря, но може ли аз да се опитам нещо да кажа? Грамофонната плоча е запис. Ти я пускаш и пускаш - тя възпроизвежда повтаряемо. Сънувайки този символ, вероятно си в житейски период, когато се въртиш в кръг и нищо ново не постигаш. Старата песен на нов глас. Мисля, че символът на грамофонната плоча има тясна връзка с повтарящите ти се сънища. Пази се от рутината и разчупи кръга.

Има ли вегетарианци пушачи? Някой, който е спрял месото, спрял ли е цигарите? По-трудно ли е да се откажеш от цигарите , отколкото от месото? В какво е разликата? Ами разлика няма. Иска ли човек нещо, прави го. Останалото са приказки за зависимост, навик, обтоятелства, пристрастеност. Ако не можете да откажете цигарите, значи , че вътрешното ви аз не желае да ги откаже. Цялото ви същество трябва да ги отхвърли. Иначе заплахата от погрозняване, остаряване, заболяване няма да ви спре да задушавате клетките на своето тяло и телата на околните. Може пък тялото ви да има нужда точно от тази отрова. Все с нещо се тровим докато сме тук, на Земята. Поне да имаме избор. Малко уточнение - не пуша и никога не съм искала да пуша, нито съм пушила. но се храня с месо. Поне когато го има, го ям. Затова тръгнах към тези аналогии.

Мислих, мислих и ето какво измислих внезапно: Казват, че съм общо-взето добър човек с принципи и поведение. Но ревността никак не ми е чужда и е една от отрицателните ми характеристики. Не че вдигам скандали ала италиано, о не, по най-тънкия и неуловим начин мога да я проявя - спокойно, с поглед, с държание. Пределно ясно ми е откъде идва /генетически и астрологически доводи и житейските поводи/, знам добре, че до никъде не води /освен до разпад/, но въпреки това не мога да си представя, че утре мъжът ми ще ми снесе някоя новина и аз ще се възрадвам от все сърце - защото видите ли , той е щастлив. Ами няма да се зарадвам. Нито ще ми е все едно. Неверността е човешки недостатък. Как се изправя той? С болка, с катарзис. С минаване през ада. този ад може да е проявената ревност, може да е преживяната загуба, обида. Аз ревнувам, защото очаквам да бъда излъгана и обидена. Ревнувам, за да не се изненадам. Ревнувам, защото това е предпазната мярка. Знам, че така може да предизвиквам мислеформи и даподтиквам към изневяра - което го мислиш, става. Но също така знам, че досега това не се е случвало. Моята ревност е също предупреждение към човека, с когото съм. Той трябва да знае кое ще ме нарани и ако ме обича, няма да го допусне. Моята ревност също наранява - рибата в морето, а пък аз съм сложила тигана. Когато се опарите, идва болката. Ревността предшества изгарянето - ревнувам човек, който не ми е изневерил. Изневери ли ми - вече не го ревнувам. Ревнувам, защото искам честност, откритост. Ревнувам, защото освен любовница аз искам да съм най-вече приятел. И ако споделя с мен грешките си, значи е заслужил доверие и прошка. Ревнувам, когато виждам заплаха. Заплаха за кое, ще попитате? Заплаха за целостта. Моята ревност е моят ключ, с който завардвам вратата на дома, в който не искам да влизат крадци. Разбира се, че не можем и не бива да ограничаваме контактите си само до един човек, това е абсурдно и немислимо. Но нима няма да ви направи впечатление, мили дами, че мъжът до вас желае да опознава хората и в любознателността и любовта си към тях търси контакти - за разговор и споделяне с непознати. Но нито веднъж непознатият заговорен не е бил мъж! Това няма ли да ви поучуди и наведе на някои мисли? Интерес към психиката и поведението на другия, противоположен пол - да, може би. И докъде се простира той, интересът? Ето ви малък пример за повод за ревост, за съмнение. Никога не съм обичала без да проява поне мъничко ревност. Винаги е намесена, колкото и да не я искам. От което следва ли, че обичта ми не е била истинска нито веднъж? От това следва ли, че съм неспособна да обичам? Не смейте да ме порицавате и клеймосвате. Не смейте да отнемате надеждата ми, че случващото се е любов. Аз никого не задържам насила. Способна съм да понасям раздели, но не съм способна да понасям лъжи. Ревността е жар. На един славянски език коренът на думата за ревност е точно този - жар. Също като жарава. Любовта е пламък, нали, тя гори и се разгаря. Тя е вечен огън. Топли и изгаря. Пламъкът оставя жарава. Има ли оган, има и нажежени въглени. За людската, проска обикновена любов говоря, не за свръхлюбовта на свръхбовека. Аз не съм свръхжена. И си го признавам. Ако някой реши, че е достоен за моята любов - тази с Огън и Жар, трябва да знае, че тя няма да го изгори, стига де не бърка с ръце в горещите въглени.

Онзи ден един приятел /българин/ ми сподели, че се разделил със своето арабско гадже, защото тя го обвинявала в липса на ревност! Да, тъй като той не проявявал такава, тя го обвинила в недостатъчно любов . Разни култури, разни нрави...

Не мисля, че трябва да се укоряваме за ревността си, ако сме лъгани. Кое е по-лошото - да ревнуваш или да мамиш? Човек никога не ревнува без да има повод за това.

Vermimр знаеш ли, много пъти съм си мислела, че си въобразявам - въобразява си, че знаците, които получавам, са плод на фантазията ми и на ревността ми. Дори когато бяха прекалено явни и недвусмислени. И си казвах, че това са глупости, че щом момчето ме уверява в обратното /а аз имам склонността да вярвам на хората/, следователно всичко друго е възможно, но не и че той ми изневерява. Затворих си очите, дори когато получих вирус, който се предава само по един-единствен начин..., реших, че явно медицината е в грешка, но не и той. Защото ми се искаше да му вярвам, искаше ми се това, което казваше, да е истина, но не. Много малко са мъжете, които могат да си признаят. Повечето лъжат. Лъжат, защото ги е страх. Лъжат, защото им харесва да живеят така. Или може би защота си мислят, че като излъжат, ще задържат жена си, ами да - какво толкова - някоя и друга свалка, голяма работа, само тя да не разбере. Но тя разбира. Винаги разбира. Аз имам много силна интуиция ли е, телепатия ли е, някакво странно усещане за нещата. И разбирам. Дори да няма външен признак. Твоят случай много ми прилича на повратния момент в живота на моя приятелка. Но за него ще ти пиша л.с., не искам да го коментирам в пространството, тъй като аз не съм анонимна. Има доста жени, които си падат по неангажиращи връзки с женени мъже, като по този начин причиняват ненужни страдания - и то не само на съпругата му, но и на него. Това е грозно. Не прави това, което не искаш на теб да се случи - това е един от моите житейски девизи, но далеч не всички го споделят. 15 год. брак са критична точка и при подходящ дразнител по-лабилен човек се подмамва и кривва. Независимо от всичката си любов. Повече от ясно е, че съпругът ти се е поддал на ухажванията, но дори и това да не е станало, фактът, че предпочита банкетите, пийванеткомпанията на колежките, говори, че иска да го направи. Което е равносилно на изневяра. Той не е безучастен, активен е - и към тях/нея , и към теб /подаръците, цветята/. Повече от мен - в л.с.

Дааа, на теория е много лесно, а и като погледна отстрани - супер отношения - съпругата да позволява на мъжа си да си има приятелка/-и. Дано и той да й позволява да си има приятели в такъв случай. Хората имат различно разбиране за такъв род взаимоотношенния. Аз лично при подобен сценарий ще се отдръпна - не желая да съм една от много или дори 1 от 2. Не ми харесват полигамните отношения и това е. Не бих се измъчвала. С това не давам съвет как да се постъпи, а давам личното си становище. Чувала съм стряскащи твърдения от рода "да, спал съм с много жени, проститутки, циганки и всякакви и всички съм ги обичал". Да, мъжът вероятно визира оная висша Любов, която не можел да спре да раздава на женските същества. Само че не под каква да е форма, а под формата на секс. Което според мен си е опит за извинение и оправдание на собствената слабост. Та това споменах точно във връзка с любовните триъгълници и многоъгълници. На мъжете, а и на жените им харесва идеята да са обкръжени от почитатели и да имат отношения далеч отвъд платоническите почитания. Някои са изкушени, други не се поддават на изкушенията. Вижте, постъпете така, както ви говори сърцето и живейте така, че да не се създава излишен тормоз - за вас и за другите. За някои свободните извънбрачни отношения не са проблем и това ги устройва, за други това е немислимо и за да няма вечни обиди, наранявания и вина, трябва да се наруши триъгълника/многоъгълника - някой трябва да излезе.

Guest ми подсказа една подтемичка като сподели пристрастието си към самозадоволяването. Наясно сме, че енергиите трябва да се трансформират. Има теории как става това, но практиката е нещо съвсем друго. Нека приемем хипотезата, че не знаем, не можем да трансформираме. Казват, че когато човек няма достатъчно занимания /учене, работа, хоби, спорт/, започва да се занимава с глупости / под глупост вкл. секса - ще ме извините, но за удобство :)/. Но не винаги е така. Ето, ти имаш нужда от секс, тялото ти иска да получи онова удоволствие и задоволяване, което носи само сексът. Ако изключим трансформирането /което, както уточних, е доста мъгляво понятие/, остава да се прави нещо, което да води директно до получаване на физическо удоволствие. Да предположим, че нямаш приятел, възможните сценарии се оказват два: да правиш секс с когото ти падне, без да влагаш чувства, или да се задоволяваш сама. Кой вариат избирате? Кой от двата е по-добър вариант? Крайностите са нежелателни, разбира се - рискуваш да станеш асоциален или промискуитетен. На мен лично не ми изглежда много нормално да се впуска човек в разни връзки , основане единствено на секс... Няма да се правя на сексолог, но ми се струва, Гест, че ти можеш да излезеш от това положение, ако позволиш на някой изключително нежен, романтичен и обичащ те мъж да се докосне до теб.

Guest, ти си прекрасен човек ! Непременно ще ти се случи нещо толкова красиво и истинско, че тази щастливо-нещастна любов, която е все още жива и те гори, ще бъде спомен и опритност. Няма начин. Случва се често да стане така, че да се влюбим в "неподходящ" човек - в такъв, който има жена /съпруга или приятелка/, деца. На мен не ми се е случвало, но ако беше станало, нямаше да си позволя по-голяма близост от платоническо приятелство. Дори не съм сигурна, че и това щях да допусна, тъй като ще бъда подложена на изкушения и страсти. Впрочем, случвало ми се е да обечам момче, което обича моя приятелка, и макар тя да беше безразлична, аз дори не му споделих чувствата си. Не се бъркам там, където има намасени други чувства и жени. Колкото и да ми е мъчно. Не желая аз да съм причината за изневяра - някой друг да бъде наранен заради моите себични чувства. И затова стоя далеч от подобни възможности. Не позволявай този мъж да се превръща в твоя фикс идея и да пречи на живота ти, защото виждам, че въпреки силните красиви чувства, това положение ужасно те гнети. Може би той е наистина човекът - твоя сродна душа, може би трябва да се бориш за него, но мисля , че ти си много по-силна, защото не вземаш, а даваш. Не зная нищо за теб, нито възрастта ти, нито опитността ти, поведението, характера, още по-малко з него и аз не съм човекът, който би ти дал уместен съвет. Само мога да ти кажа, че от малката висота на 32 си години и от още по-малкия си житейски опит знам, че трябва да се върви напред. И отново ще цитирам съвета на мой приятел: "Не се обръщай назад, за да не станеш стълб от сол".

Pagaina, не разбрахме тези твои мисли и представи в какво отношение са към тялото ти - такъв е въпросът.

Ако разглеждаме човешкото тяло в съпоставка с модела на Световното Дърво, на което във времева интерпретация корените са миналото, стволът - настоящето, а короната - бъдещето / в топосна, пространствена интерпретация тези три части са респективно земен свят, връзката с небесния святи накрая - самото Небе/. откриваме сподни елементи. Растежът започва отдолу нагоре, от корените към листата, от краката към главата. Следователно би трябвало да възприемем по-близките до земята органи като по-предни, по-стари. Разделяйки условно човешкото тяло на три част, то краката беха могли да бъдат миналото /основата, на която сеопираме и от която изхождаме/, торсът с ръцете - настоящето / творчеството, което посредством символа на ръцете прилагаме, за да създаваме бъдещето/ и третата част - главата - там е бъдещето /умът е устремен напред, т.е. нагоре/. Това е чисто условна интерпретация, в смисъл , че приемем времето като делимо. Защото вероятно минало, настояще и бъдеще няма - има едно непрекъснато настояще, дно цябо време, тъй както е цялостно тялото ни. Друга възможно корелация е, ако свържем чястите на нашето тяло с хронологичното им развитие. Но по тази начин става доста объркващо, защото човешкото тяло е изменчиво и податливо на промени и това , което е било минало си остава в настоящето /опадалите зъби, загубата на крайник и под./, а това, което е било очаквано, в един момент престава да бъде бъдеще и се превръща в настояще / вторичните полови белези, посивелите коси и т.н./. Аз самата нямам усещането да разглеждам тялото си порционирано спрямо трите времеви сектора и не асоциирам страните и частите му с условното деление на хроноса. Тялото ми се движи във времето и преминава в измеренията му в целостта си.

Гостенино, това нее секс, а онанизъм. Нали знаеш откъде идва думата - да, от онзи Онан, дето хвърлял семето си... Сексът е обмяна на вещества и енергии между най-малко двама души, служещи си с органите на телата си. Сексът не е просто удоволствие и оргазъм. Накто знаете, в английски думата се използва за определяне понятието "пол". Предпочитам по твоя въпрос за правилността на "ръкоделието" да се изкаже някой мъж, иначе рискувам да навляза в дълбоки води. Въпреки че имам известни наблюдения за вероятните последствия.

Аз се сещам за един много прозаично-биологичен отговор )) Клетката. Тя започва да се дели.И се умножава. И създава детелината, зайчето, мечката, човека.

Имаме така традиция в именуването - някой по-стар роднина да бъде почетен, като с името му се нарече негов наследник. Една от причините е именно почитта и уважението, които по-младите изразяват и ако човекът, на когото мислят да кръстят детето си е толкова лош, то те няма да го почетат по тоя начин. Другата причина е, че но този начин се предава част от семейната история и традиция. Разбирането е многопластово и в кратък пост не бих могла да се изразя много ясно по въпроса, затова само щриховам. Това, че с името идва и някаква съдба /пренос на съдба, заложби/ е толкова вярно, колкото и че носим гените на предците си - добри или лоши хора. Така че нека не се вманиачаваме и да страдаме от името, колкото и да не ни харесва човекът, който ни го е предал. Имената не са уникални, те са повтаряеми, колкото и да са разнообразни - уникалните сме ние, всеки един от нас. Аз самата често съм си задавала въпроса доколко съм поела от кармата на чичо ми - човека, на когото съм кръстена. И знаете ли по какво се оприличавах с чичо ми Милчо? Той беше ерген, никога не се ожени и не остави потомство. Въпреки че беше справедлив, добър и симпатичен мъж. Понеже не намирах нормално обяснение за себе си, имайки предвид реално какво представлявам, бях решила, че както е тръгнало и аз ще остана неомъжена и бездетна. Виках си, то сигурно тая съдба оттам ми е дошла, приемах го като нещо, което не мога да променя. Доколко това е така, не мога да кажа. Във всеки случай бързо отхвърлих подобна идея. Всъщност много се радвам и винаги съм се радвала на името, което са ми дали. И много добре знам, че с мен рода на чичо ми няма да свърши - аз го продължавам, него, името му, това, което не е могъл да осъществи, ще направя аз. Да, приемайте името си откъм тази положителна страна - колкото и да ви смущава нещо у човека, чието име са ви дали, знайте , че и вие имате участие в избора му. Преди да се появите на тоя свят. И третият смисъл да се продължава името е именно в това - да имаме погледа, силата и способността да направим това, на което другия не е бил способен, което е пропуснал или което е сгрешил. Антропонимията е цял раздел в езикознанието, но много по-добре бихме схванали същността му, ако обединим познанията си от другите науки - скрити или открити, нали?

Shonar, възхищавам се на силата ти! Аз не бих могла да постъпя като теб. Дори не ми се иска да си помисля какво би последвало...Североизточните жени се славят не като добри любовници, а като добри вампири. Може би заради силата си си възнаградена да запазиш съпруга и семейството. Ние дотук говорим главно за това, колко лошо нещо е изневярата и какви мъки причинява. Но представете си, че този, заради когото са ви изневерили, е голямата истинска любов на "вашия" човек. Нима ще е честно да го обвинявате, че е намерил сродната си душа и тази душа не си ти? Жалкото е, че малко хора са способни да разпознаят фалшивата любов от истинската. И се заблуждават - умишлено или без да искат.

Е, Гостенино, явно на този етап другите ме уважават повече, отколкото аз самата себе си. Нищо , и това време ще дойде някой ден. При всеки е различно, своеобразно, според нуждите. А нахвърлянето на месо насред вегетарианство много ми прилича на впускане в секс след въздържание. Ако ли човек се въздържа и от двете - все нанякъде ще избие -именно защото е човещинка

Хайде да ви попитам тогава - що за вегетарианец е този, който не яде месо, но внезапно усеща силен порив и се нахвърля не на друго, а на дробчета - на кръвотворния орган ! Това внезапно моментно отклонение ли е и дали изобщо е отклонение? Правилно ли е да нарушава хранителния си режим, но по-важно е защо го нарушава. Въпросът е принципен. Какво мислите?

Вижте, аз обичам животните, мили са ми, приятно ни е си общуваме. Но тази обич поне досега не ме е направила вегетарианка. Ще кажете:"ами ти не ги обичаш тогава!", но не ще сте прави. Никога не съм живяла в среда, където се за ядене се отглеждат зайци, кокошки, прасета и др. и слава богу! Не бих могла да си представя, че животинчето приятел ще бъде на масата ми. Дори и жива риба не понасям да се внася вкъщи, тъй като ще я убиват, за да я ядем. Но въпреки това хапвам месо. Харесва ми, вкусно ми е. Може би все пак има надежда за мен, че един ден ще го откажа - изпитвам неистово отвращение от вида и миризмата на език, сърца, воденички, бъбреци, мозък, главички, хрущяли! Не възприемам транжирано животно като животно, макар да знам, че е било такова. Така че въпросът за вегетарианствата не опира до любовта към животните. Ако заявим обаче, че истинското вегетарианство е водено от любов и уважение към себе си, рискуваме да бъдем посочени като егоисти, които не ги е еня за другите, а само за собственото здраве и чистота на органично ниво. И както винаги - истината е някъде по средата.

Думите слагат бариери, определено. но има хиляди да начини да изразим това, за което не ни достигат думи - безсловесните изразни средства ни помагат, стига да знаем азбуката им.

Ха-ха, освен раничката може да ти се наложи да носиш и някоя уморяема нетренирана госпожица, при което задача става непосилна наистина Аз не съм се качвала на Рила, освен до манастира, но ми се ще да ида , видя и усетя. Как точно ще стане с катеренето /лазенето /- не знам, на някои домашни буби не им достигат силици . Лошото е с тези ангажименти работни, отпуски и т.н. На мен също не ми се ходи във всеобщата суматоха, особено ако ми е за първи път. Пък и предпочитам да има що-годе някакъв комфорт, не си падам по битническите изпълнения. Но много искам да се съберем заедно ние, тук, които се срещаме във форума. За да си поговорим на живо сред природата.

В чешкия език има две пословици, които буквално се превеждат така: "Бачка като кон" и "Бачка като българин" - в смисъл работи здраво, неуморно. Чували сте за онези прословути български градинари, които заминавали масово за Чешко преди около век време. Били са известни като трудолюбиви и работливи. Оттам тръгнала и пословицата. Докато ние казваме "Работи като луд" - свързваме многото работа с ненормалност )))

Алиса, в съня баба ти ясно е казала какво иска. От агнешко месо се вари курбан. Кубран се прави за отдаване на почит - това е принасяне на жертва в името на нещо или някого. Често пъти за отплата, че на даден ден се е разминало голямо нещастие.Или на деня на някой светец / дните, посветени на светци, са всъщност празници-помени, тъй като се чества деня на смъртта/. За кой празник баба ти поиска да приготвиш агнешкото? Това също е важно. Ако не знаеш конкретно за кой - избери ти, но знай, че до Великден са пости, а от Великден до Томина неделя помени не се правят. От написаното-припомненото от мен следва, че баба ти иска да я споменеш на определен ден по определен начин. Поменът си е точно това - спомняне за някого. Още повече, че е починала много отдавна. Това, че не ядеш месо, в никакъв случай не би ти попречило - ти не яж от курбана, не е задължително, защото курбанът се раздава. Един съвет - винаги, когато сънувате свой починал близък, идете на следващия ден в църква и запалете свещичка в пясъка. За упокой на душата.

Понякога се налага да умираме от болка. Никой не е застрахован от влюбвания и привличания, но трябва да прави разлика между повика на сърцето и повика на хормоните. Често не сме способни да различим източника на нашата любов - а той е в нас, не в обекта на чувствата. доколкото вшждом , въпросът е с партьор или бец. Не става дума за няколко партньора. Ако искаш да замениш един партньор с друг, но и старият и кандидат партньорът те обичат, тогава какво? Все някого ще нараниш и ще предпочетеш да не нараняваш и третия, т.е. себе си - и ще си вземеш клетвите, за да ги дадеш на новия. Партньорът не е дреха, нито къща, нито кола. Партньорът е човек, заслужил доверие и чувства. Партньорът е избор и задължение, радост и лишение. Пък ти прави каквото сметнеш за добре... Ако ли е много трудно - живей без никакъв партьор

Зависи какъв е сънят, какво е съдържанието му, от кога жо сънуваш, през какви интервали се повтаря, случва ли се нещо повтарящо се в будно състояние, което да го предизвиква.. Възможно е да е силен спомен от друг живот. Възможно е да се повтаря, защото носи нослание, което не си успяла да прочетеш, а е важно за теб. Възможно е сънят да ти харесва и да си го "пускаш" все едно гледаш един и същи любим филм.