Jump to content
Порталът към съзнателен живот

АлександърТ.А.

Участници
  • Общо Съдържание

    3115
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    184

Всичко добавено от АлександърТ.А.

  1. Неделни беседи - 1940 г., 1940 г. Път на зазоряване (1939–1940) Верен и истинен „Отче наш“ „В начало бе Словото“ http://www.beinsadouno.com/wiki/index.php?title=Верен_и_истинен Прекрасна и за съжаление много актуална , беседа .
  2. Вместо да си посипят главите с пепел за гафовете при пандемията .Да се извинят за съсипването на икономиката и здравето на много гласоподаватели ? След като същите хора , които убеждаваха за ваксинация по време на пандемията , сега настояват за същото със същи незнайни ваксини . Интересно е че има все някой желаещ да се ваксинира . Изобщо е интересен варианта на доказано некомпетентни да вършат нещо и пари да искат за това . Ако е майстор в къщи да е излетял отдавна . https://telegraph.bg/zdrave/novini/dzhipita-otkazvat-da-vaksinirat-sreshtu-covid.-ne-e-lekarsko-pacient-da-iska-a-ti-da-go-vryshtash-kategorichen-e-d-r-brynzalov-ot-bls-390995
  3. Кой прав , кой крив няма значение .Отнасяме го всички ние . https://www.vesti.bg/sviat/rusiia-s-raketite-za-ukrajna-bylgariia-narushava-sporazumenieto-s-nas-6179503 За това трябва да се повтарят думите на Учителя : България прябва да остане неутрална Всяко друго действие е плод на човешко недоразумение ако не е предателство .
  4. Вярно е . Не съм мислил по темата , защото : 1-- Купувам вестници . Ежедневника е 1.50 лв. и почти половината са кръстословици . Авторски статии може да се намерят в седмичниците . Там доколко свобеден е авторът намам представа но всеки си е със своето почти постоянно мнение . ; 2--Плащам си кабелната телевизия също
  5. На фона на общия българоевропейски пеизаж , някои основни правила за мислене и поведение .
  6. Неделни беседи - 1940 г., 1940 г. Път на зазоряване (1939–1940) Светлина, топлина и сила „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще прочета само няколко стиха от 16-а глава от Евангелието на Лука: от 10-и до 17-и стих. „Духът Божи“ Светлина, топлина и сила 1940
  7. Един добър клип ... Човек за да извлече най много полза от преживяването на подобни клипове . За да не се загуби в многото трудности .Трябва здраво да държи ключа даден ни от великите Учители . То е Любовта и нейното прилагане . ,,Всичко което се прави в интелектуалния живот , без да е изпълнено с топлината на душата и без да е оживено от ентусиазъм . Подпомага работата на Ариман по най изгодния за него начин : хората са тласкани към събливост . Вече сме в епохата , която ни принуждава да развиваме и ползваме разсъдъчната си способност за неутрализиране на злото ,превръщайки го в добро .
  8. Лектори Преподаваха научен комунизъм , но речта им май изневери ... Днес моралът им е явно в криза , а учебния предмет е ...вдън гори . Пещерния антикомунизъм днес владее уродливите души . И на практика какво излиза ? Кой от всички ни сега греши ? Кой от всички ни за вчера ще ни съди ? Комунизмът няма в случая вина . Кой е в ролята ,,да бъде , да не бъде " между нас на всякаква цена ? В чекмеджето еврото избира своя път към храма ни фалшив ? Лекторът е същия в ефира . И той е пак умен и красив ... От предмета в миналото няма нито ред в защита с апостроф ... Даже смятат ,че това било промяна за безродника сега по пътя нов ... А той убедително говори , нови думи в речника открил . Но кажете честно как се спори по научен антикомунизъм със дебил !? Лозан Такев
  9. Глобалистите и джендърите са в паразитно трудничество и взаимна зависимостсъ „Обобщено, отказът от универсални истини неизменно води до отричане на самата свобода. Какво всъщност е свободата? И дали тя е сред основните ни грижи за бъдещето?“ – Преводна статия на Брандън Смит Трябва да призная, че в усилията си да разбирам и разнищвам крайнолеви/глобалистки идеологии и програми стигнах до момента, в който съм колкото очарован, толкова и ужасен. Помислете за момент за прогресивния „интердисциплинарен“ мироглед, който често наричаме „уоук“ или „джендърски“: Това не е активистко движение, защото те вече имат равни права пред закона. Отчасти е политическо движение, но целите им далеч надхвърлят поставянето на техни кандидати в правителството – голяма част от правителството вече е на тяхна страна. Те твърдят, че се противопоставят на „капитализма“ и корпоративната власт, но движението им се финансира предимно от същите парични елити, които уж презират. Не, това движение е нещо различно – то е комбинация от сляпа вяра и натрапчив култ, който се кланя на самия себе си, който боготвори властта и който се стреми винаги да подкопава истината, за да постига целите си. Ние сме свидетели на историческо събитие: ражда се чудовищната религия на моралния релативизъм За да разберете политическата левица и нейните тактики, трябва да разберете връзката ѝ с глобалистите. Джендърските организации са творение на корпоративния/глобалисткия режим. В продължение на десетилетия мозъчни тръстове като фондация „Форд“ и фондация „Рокфелер“ пишеха университетски програми, за да произвеждат постоянен запас от сектанти, индоктринирани до последния в грижливо изработена система от вярвания, която се придържа към социализма, и експлоатиращи статута си на „жертви“. Те се отвращават от меритокрацията1 и затъват в заблуди за справедливостта. Те изискват невъзможна утопия, която да гарантира равенство за всички. Те смятат, че самодостатъчността е престъпление; опит да се избяга от контрола на колективистите. И са винаги готови да рационализират нечестността, дезинформацията, моралната деградация, хаоса и убийствата, стига да получават това, което искат. Както съм писал и преди, трудно е да се бориш с едно движение, в което няма морал и срам Ако целта ви е да ги убедите да спрат това, което правят, като използвате логика, факти, здрав разум и призиви към съвестта, ще се провалите. Тях не ги вълнува нито едно от тези неща. Левичарската мания за власт е абсолютна – това е всичко, за което говорят. Контролът е в основата на всеки техен аргумент. Но тяхната представа за власт е доста ограничена и детинска. За уоукясалите джендъри тя се намира в културния фашизъм.2 Властта е в тълпата. Властта е в проявите на колективно унищожение и контрол. Те се питат: „Какво можем да отнемем от другите и как можем да им внушим страх?“ Те вярват, че колкото повече могат да вземат, толкова повече власт имат. Глобалистите гледат на властта по подобен начин като левичарите, но те разширяват манифеста с въпроса: „Как можем да убедим другите да ни предоставят контрола доброволно?“ Полезни идиоти сред уоукитата виждат властта като нещо, което трябва да бъде откраднато чрез сплашване или сила. Глобалистите възприемат властта като нещо, което им се предоставя от полезните идиоти. За да получат тази власт, глобалистите изразходват по-голямата част от енергията и богатството си за производство на единомислие и съгласие. Не е достатъчно да контролираш населението, а трябва да го накараш и да повярва, че твоята олигархия е НЕГОВА ИДЕЯ. По този начин крепостните селяни никога няма и да опитат да въстанат Докато уоук-активисти тичат като маймуни с кибрит и се опитват да подпалят света, глобалистите гледат тези активисти и си казват: „Как да накарам тези маймуни да подпалят точно тези неща, които аз искам те да подпалят?“ За да се получи съгласието на половината население на една държава, е необходим мощен апарат за дезинформация. Съмнявам се, че повечето левичари дори осъзнават, че цялата им философия е финансирана и изфабрикувана от корпоративни интереси. А ако ги образовате за факта, че сега са съюзени със същите ултрабогати корпоративни вампири, които уж мразят, скоро ще откриете, че те нямат нищо против. Те с радост ще сключат договор с дявола, защото виждат в него средство за „победа“. Ето така политическите левичари и глобалистите са неразривно преплетени. Ето защо и вече не се занимавам сериозно със споровете за „фалшивото разделение на ляво и дясно“. Разбира се, в Републиканската партия все още има неоконсерватори, които твърдят, че са консервативни, а всъщност са глобалисти и левичари. Но въпросът не е в това. Проблемът е, че милиони и милиони обикновени хора от левицата съзнателно са избрали да застанат на страната на глобалистите и специално се прицелват към консервативната и патриотичната култура, за да я унищожат. Те са ни толкова врагове, колкото са ни врагове и глобалистите Глобалистите нямат власт без левичарската тълпа. Време е да приемем тази реалност, вместо да подновяваме онзи стар и мързелив аргумент: „Но проблемът е и в двете страни…“ – Не, проблемът е само в едната страна. Те винаги са били проблемът, независимо от политическите маски, които носят. Ако погледнете пирамидата отдолу нагоре, вече не съществува такова нещо като „фалшивата лява/дясна парадигма“. Съществува МНОГО ИСТИНСКА лява/дясна парадигма. Разделението е житейски факт Разделителните линии са начертани от статуквото. Или си с тях, или си против тях. Не съществува средно положение. Във филма „Кабинетът на д-р Калигари“3 елитен член на обществото превръща един човек в чудовище чрез хипноза и го изпраща да дебне из околностите, за да убива хора, които елитът иска да отстрани от пътя си. Глобалистите също използват хипноза, за да създават свои леви чудовища, когато те им трябват за мръсната работа. Има два основни стълба, които глобалистите искат да разрушат чрез левичарите: 1) възприятието на хората за свобода и 2) възприятието на хората за обективни факти. Вижте например неотдавнашната ковид „криза“ и тираничните мерки, подкрепяни от повечето левичари. Вижте и истеричните лозунги за климатичните промени и призивите за ограничаване на въглеродните емисии, които неизбежно ще доведат до масово обезлюдяване – отново в голямата си част са подкрепени от левите политици. И двете „кризи“ се основават на идеята за животозастрашаваща заплаха, която изисква от хората да жертват свободите си на всяко равнище. И все пак диктатите заради ковид предполагаха, че трябва да спасим населението от смърт, докато диктатите заради изменението на климата предполагат, че трябва да убием по-голямата част от населението, за да защитим околната среда. Това няма смисъл, освен ако не разбирате, че лишаването от свобода е крайната цел. Ковид никога не е бил за спасяване на животи, а климатичният контрол няма нищо общо със спасяване на планетата Що се отнася до възприемането на обективни факти, достатъчно е да погледнем движението на транссексуалните, за да се убедим, че самите основи на истината са под обсада. Ако допуснем биологията да е субективна, идентичността да е частна фантазия, ако генетичните данни, които използваме, за да определим и категоризираме нашия вид, са „социални конструкции“ вместо факти, тогава почти всяка истина може да се окаже под прицел. Вярвам, че този опит да се превърне биологичната реалност във въпрос на лична интерпретация се прави с намерението да заглушат морала и универсалните истини. Ако човечеството бъде убедено да приеме хирургическото/химическото осакатяване и кастриране на младежи, ако бъдем убедени да приемем сексуализацията на децата от ранна възраст, тогава лесно може да бъдем убедени да приемем почти всичко друго. Педофилия? Робство? Убийства? Всичко това в името на нечие лично сладострастие, представящо се за свобода В крайна сметка отказът от универсални истини неизменно води до отричане на самата свобода. Какво всъщност е свободата? И дали тя е сред основните ни грижи за бъдещето? Все пак „живеем в общество“, а според левичарите, всичко, което правим, „засяга всички останали“. Следователно свободата може да бъде опасна; тя може да нарани или да разстрои другите. Тя може да разруши планетата. Най-добре е да се отървем от нея изцяло в името на колективизма… Ето я вечната взаимовръзка: Без истината нямаме свобода и без свобода не можем да виждаме истината От тъмната страна също си имат взаимовръзка: Без глобалистите не може да има левичарска тълпа, а без левичарската тълпа ще бъдат ликвидирани глобалистите. Глобалистите се стремят да подчинят света и за да го направят, трябва да подкопаят основните принципи на човешкото взаимодействие и разбирателство. Те се съюзяват с левите политически сили, за да всяват хаос сред населението, да го държат разсеяно и извън равновесие, докато силните на деня увиват пипалата си около всяка последна фибра на личната свобода. Най-голямата ни надежда е гражданите да се ядосат и да откажат да правят още компромиси. Трябва да започнем да наричаме политическата левица това, което е в действителност – бияч на глобалисткия заговор. Не може да има отстъпки, когато става въпрос за нашите основни принципи. Никаква толерантност към разрушителите, никакво търпение към саботьорите. Ако една подривна група се опитва да разруши моралната тъкан, която прави Запада функционален и свободен, ако желае да изкорени наследството, за чието създаване са се борили нашите предци, тогава трябва да постъпим като предците си и да премахваме вредителите. Автор: Брандън Смит Преводач: Иван Стаменов Източник: Alt-market
  10. По повод множеството изнесени факти и статии за пандемията Цитат : Защо някои хора никога няма да признаят, че са сгрешили Всички ние грешим и правим това редовно. Някои грешки са малки, като например: „Не, не е нужно да се отбиваме в магазина; има достатъчно мляко за закуска.“ Някои са по-големи, като например: „Не ми давайте зор; имаме достатъчно време да стигнем до летището преди полета.“ А някои са съдбоносни, като например: „Знам, че валеше и беше тъмно, но съм сигурен, че това беше човекът, когото видях да влиза с взлом в отсрещната къща.“ Никой не обича да греши. Това е неприятно емоционално преживяване за всички нас. Въпросът е как да реагираме, когато се окаже, че сме сгрешили — когато не е останало достатъчно мляко за кафе, когато сме попаднали в задръстване и сме изпуснали полета или когато разберем, че човек е лежал в затвора пет години, защото погрешно сме го разпознали? Някои от нас признават, че са сгрешили, и казват: „Ами, ти беше прав. Трябваше да вземем повече мляко.“ Някои от нас някак намекват, че са сгрешили, но не правят това изрично или по начин, удовлетворяващ другия човек: „Имахме достатъчно време да стигнем до летището, ако трафикът не беше толкова тежък. Но, добре, следващия път ще тръгнем по-рано.“ Но някои хора отказват да признаят, че грешат, дори и пред лавина от доказателства: „Пуснали са го от затвора заради ДНК тест и самопризнанието на друг човек? Нелепо! Той беше извършителят! Видях го!“ Първите два примера вероятно са познати на повечето от нас, защото това са типични отговори при направена грешка. Приемаме отговорността изцяло или частично (понякога, много, много частично), но не си затваряме очите за действителните факти. Не твърдим, че е имало достатъчно мляко, когато не е имало, или че не сме закъснели на летището. Но какво да кажем, когато човек наистина загърби фактите и когато той просто не може да признае, че е сгрешил при никакви обстоятелства? Какво в неговата психика го кара да не признае, че е сгрешил дори когато е очевидно, че е така? И защо това се случва толкова често — защо такива хора никога не признават, че са сгрешили? Отговорът е свързан с егото и самочувствието им. Някои хора имат толкова крехко его, такова крехко самочувствие, толкова слаба „психологическа конституция“, че признаването на грешка в основата си е твърде заплашително за егото им, за да го толерират. Да приемат, че са сгрешили, да се намерят в тази реалност, би било толкова психологически разрушаващо, че техните защитни механизми правят нещо забележително, за да избегнат това — те буквално изкривяват възприятието си за реалността, за да я направят по-малко заплашителна. Техните защитни механизми защитават крехкото его, като променят самите факти в съзнанието си, така че те вече не грешат и не са виновни. В резултат на това те излизат с изявления, като например: „Проверих сутринта и имаше достатъчно мляко, така че някой сигурно го е изпил.“ Когато се посочи, че никой не се е прибирал от сутринта, така че никой не е могъл да направи това, те отново повтарят: „Някой трябва да го е направил, защото проверих и имаше мляко“, сякаш някакъв призрак е дошъл в къщата, изпил е млякото и си е тръгнал безследно. В другия ни пример те ще настояват, че тяхното грешно разпознаване на обирджията е било правилно въпреки ДНК доказателствата и самопризнанието на различен човек. Когато бъдат опровергани, те ще продължат да настояват или ще атакуват всеки, който се опитва да ги оспори, и ще говорят с пренебрежение за източниците на неудобната информация. Например: „Тези лаборатории грешат непрекъснато и освен това не можеш да се довериш на самопризнание от поредния престъпник! И защо винаги заставаш на тяхна страна?“ Хората, които многократно проявяват такъв вид поведение, по дефиниция са психологически крехки Тази оценка обаче често е трудна за приемане, тъй като за външния свят такива хора изглеждат така, сякаш уверено отстояват позициите си и не отстъпват — качества, които свързваме със силата. Но психологическата непреклонност не е признак за сила, а ни разкрива слабост. Тези хора не избират да отстояват позицията си. Те са принудени да го направят, за да защитят крехкото си его. Признанието, че грешим, е неприятно, това е рана за всяко его. Необходима е известна доза емоционална сила и смелост, за да се справим с тази реалност и да се изправим пред грешките си. Повечето от нас малко се натъжават, когато трябва да признаем, че грешим, но се справяме. А когато хората по презумпция не могат да признаят, че грешат, когато не могат да толерират самото схващане, че са способни на грешки, това е така, защото те страдат от толкова крехко его, че не могат да се мобилизират и да го преодолеят — налага им се да изкривят самото си възприемане на реалността и да оспорват очевидни факти, за да защитят това, че не са допуснали грешка. Как ще реагираме на такива хора, зависи от нас. Единствената грешка, която не бива да допускаме, е да разглеждаме техния упорит и твърд отказ да признаят, че грешат, като знак за сила или убеденост, защото е абсолютно противоположното. Това е психологическа слабост и неустойчивост. Автор: д.ф.н. Гай Уинч Превод: Александър Радков Източник: Psychology Today
  11. 09-08-2023 Преводен коментар на Кит Найтли от Off-Guardian: „Новият грипоподобен вариант е новинарска тема, защото горещата вълна „Цербер“ приключи, а юли беше необичайно хладен и влажен за сезона...“ Всичко, което ви трябва да знаете за „Ерис“ Голямата новина през последните няколко дни е, че ковид се завръща… отново. Този път – във вариант „Ерис“, чието име идва от гръцката богиня на разногласията и раздорите. И както се твърди, предизвиква „увеличение на случаите“ за пръв път от… на кого му пука от колко отдавна? Повечето новини ни занимават с подробности за предполагаемата му връзка с Омикрон или Арктурус, или пък някое от другите имена, изреждани в заглавията. Нека видим и симптомите Сред тях са сополив нос и възпалено гърло, и… други познати. Единственото ново, което си струва да се спомене тук, е, че „загубата на обоняние и вкус“, което дълго се смяташе за типично при ковид, вече не се смята за обичаен симптом. Yahoo дори съобщава – без да влага никаква ирония, – че предполагаемият скок на „случаите“ е заради хората, стоящи си повече у дома. Това, че лошото време и продължителният престой вкъщи съсипват имунитета и са обвиняване за този скок, е изумително обяснение, защото предишния път се предполагаше, че локдауните помагат за ограничаване на „случаите“. Както и да е, без да увъртаме повече, ето всичко, което наистина трябва да знаете за варианта „Ерис“: Това е поредната простотия! Точно като предишните. Не се налага да обяснявам на вас защо е така, нали? Разбира се, медиите ни обстрелват с празни приказки, за да си губим времето с тях, като отново ни говорят за „симптоми“ и „инфекция“, сякаш последните три години не са обезсмислили всички такива думи. Но ние вече сме – или би трябвало да сме – отвъд всякакви спорове с пропагандните центрове. Знаем всичко, което трябва да знаем за симптомите – те са „като цяло леки“ и „грипоподобни“, защото ковид не е нищо друго освен ново име за ендемични респираторни заболявания. Знаем, че статистиката за смъртните случаи е менте, както и че „тестовете“ не вършат никаква друга работа, освен да произвеждат „случаи“. Всичко това ни е известно, даже напомнянето му е ненужно, честно казано. Единственото около „Ерис“, което си струва разглеждане, е причината да ни занимават с него в медиите. Но и тук отговорът е съвсем кратък: „Ерис“ е новинарска тема, защото горещата вълна „Цербер“ приключи, а юли беше необичайно хладен и влажен за сезона във Великобритания. И понеже скоро идва есента, а няма значими спортни събития, по време на които да ни напомнят рекламата: „Спрете колите на бензин“. Накратко, когато хората откажат да се паникьосат заради климатичните промени, се случва „Ерис“ Всъщност, трябва да очакваме съвсем скоро медийните заглавия да свържат по някакъв начин „Ерис“ с климатичните промени. Проблемът им обаче е, че също като при климатичните промени, хората се плашат от голи думи само до някое време. Медиите прекалиха с „глобалното затопляне“ и думите изгубиха силата си, апокалиптичните предсказания така и не се сбъднаха, а и хората така претръпнаха, че пускат покрай ушите си такива неща, без да си дават сметка, че го правят. Същото ще се случи и с ковид. Колкото повече претоплят манджата, за да предизвикват страх, толкова по-малко хора ще се връзват. Вероятно заради това започнаха да полагат основите за „следващата пандемия“ от „заболяване Х“. Автор: Кит Найтли Преводач: Иван Стаменов Източник: Off-Guardian
  12. Защо Бил Гейтс купува акции на Anheuser-Buch? ud Light, бившата най-продавана бира в Америка, се срина, след като компанията джендъряса. Защо тогава милиардерът Бил Гейтс купува 1,7 млн. акции на стойност около 95 млн. долара в компанията майка Anheuser-Busch? Чрез фондацията си Bill & Melinda Gates измамният филантроп закупува множество акции на алкохолни напитки. Той купи и 3,76% дял в Heineken Holding NV или 10,8 млн. акции на стойност 939,87 млн. долара. Какво се смяташе за важен продукт по време на пандемията? – Алкохолът. На магазините за алкохол им беше разрешено да останат отворени през цялата пандемия, за да се успокоят масите. Националният институт по здравеопазване (NIH) съобщи, че една четвърт от хората са започнали да пият повече от обичайното през мрачните дни на пандемията, а продажбите на алкохол са скочили с 3%. От безброй други проучвания знаем, че по това време рязко са се увеличили проблемите с психичното здраве, а NIH отчете и че мнозина са започнали да пият повече като механизъм за справяне със стреса. Същият феномен се случи в Ню Орлиънс след урагана Катрина през 2005 г., когато продажбите на алкохол скочиха до небесата, а години по-рано алкохолната индустрия спечели и от терористичните атаки на 11 септември. Не ме разбирайте погрешно, от време на време и аз се наслаждавам на чаша уиски. Все пак обаче трябва да се запитаме защо всички здравни организации и правителства смятат, че алкохолът, известен канцероген, е „важна стока“ по време на пандемията. Някога ЦРУ е проучвало как да „увеличи опияняващия ефект на алкохола“ при проучванията за MKUltra. Разбира се, шантавите изследователи са подправяли алкохола и с други опиати, но са установили, че алкохолът може да „повиши способността на хората да издържат на лишения, мъчения и принуда“. Паниката продава алкохол. Хората са по-малко склонни да въстанат по улиците, когато са у дома, притъпени от приятно опиянение. Ако се стигне до нов локдаун заради климата или вирус, алкохолът ще продължи да се смята за „основна стока“, до която всички трябва да имат достъп. Бил Гейтс се готви да се възползва от нашето страдание по всеки възможен начин. Автор: Мартин Армстронг Преводач: Иван Стаменов Източник: Armstrong Economics
  13. Здравейте ! Днес по BTV гледам предаването в ,,преди обяд" , ,,Аз потребителят"С тема как децата си изкарват парите ? Колко децата ви помагат в къщи ? Майка споделя как децата и помагат като дава по 10лв. на по голямото да гледа по малкото . Както и тарифи за други домашни работи . Би било хубаво , някоя млада майчица , тук да сподели мнение , кое как е . Но не мога да не кажа и аз нещо във връзка с темите на около . По принцип няма лоши решения щом вършат работа и допринясят полза .Въпроса е човек да предвиди бъдещето , десетилетия на пред .Нали едно 5 годишно дете ще се реализира , за което го подготвяме , след поне 20 г . Значи няма лошо всяка помощ да се оценява със стойноста на парите .После , всяко дете трябва да знае смисъла на семейството и обединяващите сили на любовта , държащи го сплотено .Все пак нали това е бъдещето , всеки се включва според силите си . А парите и оценяването в околния свят , могат да се приобщат като ползи . Например , сина , ако почисти с прахосмукачка къщата , трябва да знае каква парична помощ е това за семейството . Смятам че вторачването на детето в парите , вместо в работата , е много погрешен подход .
  14. https://www.vbox7.com/play:97da6458ef?pos=relline https://www.vbox7.com/play:97da6458ef Изчезва ли българския картов ? Има информация за поръчка в Германия на картофи с български надписи ?
  15. https://scontent-sof1-2.xx.fbcdn.net/v/t39.30808-6/372848380_6900626016615702_8732645570098844551_n.jpg?_nc_cat=111&ccb=1-7&_nc_sid=5614bc&_nc_ohc=sFdGq3IKlpwAX_id763&_nc_ht=scontent-sof1-2.xx&oh=00_AfDkR56mRelLE44RHO9_4v5EVHGCEVH_mowFTZgQq_YnzQ&oe=6507F31A Българин посети луната .
  16. https://www.facebook.com/vehadi.solejko/posts/pfbid0qrEq6tTWwoyQuEYqSbkWnhfZGqPt2SBPZyAfFd98bGJvsrUmHGQRTkkpUdPLXiAsl https://www.facebook.com/vehadi.solejko/posts/pfbid0qrEq6tTWwoyQuEYqSbkWnhfZGqPt2SBPZyAfFd98bGJvsrUmHGQRTkkpUdPLXiAsl https://l.facebook.com/l.php?u=https%3A%2F%2Fvchas.pro%2F1128242%2F%3Ffbclid%3DIwAR3rl3IIgp-8GYSnDHfM9Yn-sPT2B1mKJe3Yjj5PVeLPlYdpjDP7v5ghvvc&h=AT3hikBdyCI6I2Dn52-OUjCROrFBcJYT2znk_ugq3qR-IxFTZjjQKJnNSZnzOG20FtC-T9oiYJ5aHIggoxON_ezIroaDwC0NfuYKoNXDnGQkMwnZQiBYYNJQmnQEA9qXOJyZ&__tn__=H-R&c[0]=AT04ZsAYpCxsP0eaVgIzaiAKP_9N3R6tffXpocvvCTMK1ivy0vN-sldRE7Y-bE18MdPCoS424VxCYp13Ccy6Hs8a4wj8ToG0wNrvZrV63yEViQX5fdwvBalVaRmHjpRvwGFiFaL-r9GWc9mqYf8aMJzvTxEd7hoSjIbwpwRDUTlLuPOBhV4VRCSI
  17. Неделни беседи - 1940 г., 1940 г. Път на зазоряване (1939–1940) Новият закон „Отче наш“ „Ще се развеселя“ Ще прочета само няколко стиха от 19-а глава на Евангелието от Лука: от 1-ви до 10-и стих. „Духът Божи“ Новият закон 1940 От тука следва едно виждане ,,, за младите . Кой е млад ? Този , който видял нещо и веднага бърза да го има , няма търпение .Скача , веднага да грабне целта . Прескача подробностите , не обръща внимание на Пътя . Той не разбира че Пътя е съдържанието . Неговите подробности изграждят реалната цел . Без Пътя , целта е само форма и не носи удовлетворение . Беседата е чудесна , например:
  18. На скоро , само аз съм писал тук , но не приемам това повишение . Не съм чак толкова интелектуалец , че да се интересувам от различните фракции в интернационала . Въпреки че Маркс бил нещо като втора ръка спрямо Бакунин . А в анархизма ми харесва говоренето за човешката свобода . И такива като мене , чели недочели , разпространяват , анархизма като никакъв ред в обществото . Но ние , привилегированите с възможноста , да четем множество текстове по всякакви въпроси . Знаем че личната свобода винаги опира до свободата на другите . И от това се ражда един общовалиден ред . Една подредба и ерархичност в цялата природа .
×
×
  • Добави...