АлександърТ.А.

Съветвам я да избере единия.Виждал съм като разберат партньорите и двамата я изоставят.Ако вложи достатъчно разум(предвидливост),ще избере този който ще е до нея при всички обстоятелства.Живота е редуване на хубаво и лошо.Ако и двамата не са ревниви,може и така да живее.Нейна е задачата да намери баланса.Само бих я посъветвал да избягва лъжите,объркват живота.Може само да се съобразява и поднася нещата по подходящ начин.От към хубавата или забавната страна,без да се лъже.

Не би трябвало вярата да пречи.Ако ми пречи значи не се разбирам...Защо разбиранията (вярата) да стават повод за отхвърляне?Съобразяване с другите ,не е отхврляне на вярата.Доброто й разбиране и приложение носи живот.Мисля си че всички вярваме в ръководната роля на Духа,различаваме се в разбирането и приложението .Аз вярвам в необозримото многообразие в проявите на Духа и в градивноста на веки опит за разбиране и приемане.Не отричам че избягвам да употребявам думата Бог.заради настройките на околните .Това променя само мен ,обогатява ме.Нали духовните закони са определящи за всички ни, това е важното

Човек не може да има всичко.Съчувствам ти!..Диди в другата тема добре те съветва.По някога е добре да изберем по малките загуби,за да не ни избират нас

1_желано въздействие;Случи ми се често сънуване на изпълваща ме с ужас ,случка .Буден разбирах абсурдноста на ставащото,без особена полза.За да се справя с проблема,направих,следното:при заспиване,без да знам кога ще се случи пак,си вдъхвах увереност,с разиграване на възможното решение.След 5до7 опита по време на сън постепенно овладях случеащото се.На края осъана удоволствието от невероятните ми способности. 2_Урок:След 1990 г. появата на множество екстрасенси предизвика у мен силно желание да местя предмети от растояние.толко ме бе обсебила тази идея че и на сън продължавах да опитвам. Опитите продължаеаха с променливи,най често никакви резултати.до като изведнъж(на сън) придърпах вестника от 5 метра.В този сън бях факир.На другия ден бях забравил.След половин година си обясних,къде изчезна желанието за телекинеза.

Просто трябва да направя нещо, че да прекратя този цирк.-----------Трябва да разграничиш влюбване от любов.Влюбването е илюзия за любов , и най често не е взаимна.Обикновено виждаме в другия черти които не притежава.Ако е само за секс,става.Секс се право цял живот,ако се поддържаш в добро здравословно състояние.Но секса без любов изморява.Защо мислиш някои бракове изкарват едва , една две години.Любовта е насочена към душата .Към характера,начина на реагиране, чувството за хумор,отношението му към света,към родителите,децата,приятелите,съпругата.За любовта не са от значение резките житейски промени ,болестите ,нещастията.Тя почти винаги е взаимна .Към тази любов се стремим всички.Ако любимия не ме обича, ще има ли сили моята любов да поддържа общото щастие през годините.Опитите показват,че не става.

Доброто е спокойно ,засмяно ,красиво,мелодично,пеещо,слънчево,топло,галещо,приятно,уютно,апетитно, ... Злото е стресиращо,намръщено,грозно,крещящо, болезнено,заслепяващо,поглъщащо светлината,предизвикващо треперене,отблъскващо .......Преплитането на добро и зло наричаме живот.За да има добро(построяване на къща),трябва и зло(Отсичаш дървета-правиш греди;разрушаваш скала-камъни,цимент;подравняваш полянка-поставяш основите)

Бозайниците си маркират територията

Сянката е подтисната част от психиката на човека.Тази част която по различни причини не желаем да признаем и я потискаме .Това може да бъдат емоции ,качества.Не може да ги унищожим,само ги потискаме.Вследствие на което започваме да ги наблюдаваме в околната среда,и ги отчитаме като външни сили и действия.Това е обяснение на твърдението,че борбата със злото само го подсилва.Идеята да се отървем от отрицателните си черти е добра но неосъществима.Проблемът е че нежеланите черти пред който си затваряме очите (когато е с години,става рефлекс) си остават наши и се връщат да ни тормозят под формата на невротични симптоми,страх,депресии,като придобиват застрашителни размери ,не съответстващи на истинската им същност.Можем да опитомим злото само като се сприятелим с него.Злото проектирано навън става неконтролируемо.Интегрирано обратно ,става добродушно....Често потискаме и проектираме навън и положителни качества.Последното е основа за романтичната любов,и причина за нейната краткотрайност....Опознай себе си,е да потърсиш,намериш и приемеш всичко несъзнателно потискано.Положителните и отрицателни черти не само се уравновесяват,когато са интегрирани ,но и както всички противоположности са си необходими Как ще различим светлината ако няма сянка? ,,Приемането на себе си е основата на моралния проблем и същността на цялостния светоглед.Да нахраня гладните,да простя обидата,да обичам врага си в името на Христос-това са несъмнено големи добродетели.Защото това което правя на най-малкия от моите братя,го правя на Христос.Но какво ще стане,ако открия че най малкия сред тях, най бедния сред просяците,най наглия сред престъпниците,самия враг,-че всички те са в мен и че самия аз се нуждая от собствената си доброта,-че самия аз съм врагът,който трябва да бъде обичан-какво да правя тогава?"---К Юнг......Цялостния ,завършен Човек няма сянка.Той е свободен Дух.

както и други отбелязват прошката е преди всичко вътрешен процес.Прощавайки освобождаваш другия,благодариш му за урока(ползата),и освобождаваш себе си.Оставяш товара и продължаваш напред.Не се живее в миналото.Очаквайки бъдещето живееш сега.Спомените и чувствата ни дърпат назад.А те са снимка в сравнение с живота течащ в момента.Прощавайки ,поставяме снимките на мястото им, в скрина.Прошката е да потърсиш вътре ,тъгата ,огорчението, озлоблението ,и им кажеш ,нямам нужда от вас,освобождавам ви.Прощаването както всичко ново, е нужно по често изпълнение

,,Хляба наш насъщен, дай го нам и днес"Мъдростите като духовна храна трябва много внимателно да се дъвчат.Да се приемат от ума и се одобряват от сърцето.Живеем в общност което налага размяна на ценности .Купуването,продаването,ги свързвам със спекулативната промяна на оценката.Има го във всяка сфера на човешката дейност. Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? – Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. „Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Това е сега ,а е казано е преди век..........................Как да не изпадаме в безчестие?Като подредим наново ценностите .Те определят живота ни.и тяхното подреждане ,ще ни изведе на прекия път ......,,Хляба наш насъщен" във всякакъв смисъл ни е осигурен,както е осигурен на всичко живо по планетата.Но егоистичното вмешателство в разпределението,породено от погрешната ценностна система,ражда катаклизмите.ХЛЯБА-всичко необходимо за живота ,е около нас.Има един хубав символ в зрелия плод горе на дървото.Усилия трябват да се покатериш и го достигнеш.

Хубава тема,и малко смешна.Смешна защото,кой не знае основното правило при хранене(на ума,тялото,)Инстинкта е само за гърдата на мама.За останалото трябва познание за дозировката и начина на прием.Малкото количество може да лекува,свръх голямото убива.И храната особено духовната трябва да се подбира.И друго е смешно когато си внушаваш че си цар на квартала, а очакваш да те заобичат.Значи ако налагаш своето мнение,наистина може да заболееш .Положителното мислене е приложение на любовта.Няма ли любов в мисълта ,тя е нещо друго но не и положителна.

Лекция от Дънов http://triangle.bg/books/1922-02-24-18-30.1999/1922-03-08-19.html

Хубавото е достатъчно до като не дойде обратното.Като те налегне лошото най прекия път минава през този килер.Ровейки там с ум и сърце откриваме истината за кривиците който сме допуснали.Тяхното изправяне пък е смисъла на нашето присъствие тук .Това е част от истината за израза ,,опознай себе си" Най-благодатните теми са онези, за които не знаем нищо Това е твоята истина... .Абсолютната истина не можем да разберем.А иначе истината за личността е опората без която не може да съществува.Чрес промяна на истината се променя и личността.

Краси защо мислиш че си на правата отсечка,а не на някоя магистрала встрани.Това че цитираме нещо не значи че го разбираме.Само му даваме някакво обяснение.Относно ,,героя" не е ли време да напишеш няколко прилагателни.Щото не ми е силна страна четенето на дълги постове.Има нещо объркващо в тях.И не му се връзвай на Станимир.Кой се сърди на децата,те всички са герои

Е и? Хората наистина може не винаги да са в състояние да оценят правилно нечии действия дали и доколко са героични, но законът за кармата винаги преценя правилно, а същото практически може да се каже и за по-висшите същества от хората. Но какво отношение има всичко това към проявите на героизъм? Трябва ли една постъпка да се определя като героична според това колко хора я приемат за такава? Именно, това имам предвид. Обаче ти казваш - има смисъл от героите, защото са ни като стимул да ги следваме, защото ги даваме за пример и т.н. Мда, ама този несретник никой няма да го забележи, никой няма да го дава за пример на някой друг ... А има и друго, което си пропуснал в моето мнение - идеята ми е, че всеки прави в този си живот толкова, колкото му е възможно и колкото му е заложено. Т.е важно е всеки от нас да изпълни мисията си, с която е дошъл на земята, това е. Да определяме някой като герой, да препоръчваме на някой да се стреми да бъде като еди кой си, а на него съвсем друго да му е заложено ... какъв е смисъла? Вредно е дори. Това се опитвам да кажа. Герой?Несретник?Това е нечие мнение(илюзия),преклонение или презрение.Да се чувстваш герой е здраве.Да се чувстваш несретник е болест.Всеки с комплекс за малоценност се чувства несретник...За второто.Може да навреди само насилието.Може да се поднесе идеята но не и да се натъпче някъде.Манипулациите са вредни.Важен е принципа да даваш от сърце.........Колко години се говори за Христос.И какво ,по близко ли сме до Бога?Колко път има още докато стигнем?По добре е да се насочим към по близките цели.Да придобием и затвърдим по достъпните добродетели.Когато не мразиш,ти харесваш,обичаш.Човека комуто приписваш някакви добродетели е твоя герой.Той може да бъде твоят(та) любим(ма).Може да бъде почистващия фасовете след гордите.Може да бъде всеки изпъкващ с нещо човек(герой).Защото добродетелите са на всякъде .И струва ми се стават все повече.Какъв етикет бихте лепнали на възрастния белобрадко просещ пред храма,дарил 16000 лв.на родната ни църква.Просяк или герой.В дните преди избора на патриарх бе нужно да се напомни кое е важното. Помните ли Любчо от село Фролош. Заедно с кончето си Април младият мъж спасяваше останалите без хляб и лекарства възрастни хора в селата в Рила планина през ледените дни на миналата зима. Обилният сняг тогава затрупа пътя в района и 40 махали останаха блокирани.Ето това е героят-Човек действащ въпреки всичко ,воден от истината такава каквато я вижда с главата и сърцето си.

Човешко е да се защитава някаква идея.Постоянно го правим.Но не трябва да затваряме прозорците за различното.Разберем ли го израстваме.Много често опонентите защитават една идея с различни думи.Исус Христос е връх сред човеците.Дали ще го наречеш връх на планината ,,Герой" или Бог,няма значение ,неговия образ не потъмнява.Напротив добива цвят ,става по разбираем ,по близък .То е като да покажеш бялата светлина с описание на цветовете в светлинния спектър.

krasi 33 Егоист, това ли е главното с което можеш да определиш героя

krasi 33 Чудесно мнение с което съм съгласен.За да бъде по завършено имам малки забележки:Няма по духовен път.Тъй като нищо извън духа не съществува...Не аз и ти измисляме думите,само им придаваме лично значение .Те съществуват отдавна .Така е и с ,,Героя".Темата е да си дам сметка какво значи това за мен лично.Мога ли да използвам ,,Героя" за повдигането си.

Показването и сравняването на герои с негерои е човешко а не Божествено...за мен това е гвоздея...Това което твърдя е че героите като по висша категория и техния героизъм разделят а не обединяват, следователно не са ни нужни. .Не мисля че съществуват ,ненужни неща...Докато расте детето ти,трябва да го напътстваш с примери от живота.Героите са точно за това.Винаги може да намериш нечий героични постъпки,от който да се учиш.

Но на героят понякога може да му се наложи да пролее кръв или мастило за да бъде героизмът му завършен. Предполагам ,не желаеш да кажеш, че героят се стреми да е герой?

Героят не е този който пролива кръв, или мастило.Героят е фокус на някаква идея и самата тя.Да търсим идеята ,в ежедневието.Има я. А ако обръщам повече внимание на думите (външното),изпускам съдържанието.Видимо и най често няколкото изречения погледнати набързо, от предварителна избрана позиция,са объркващи.Но идеята е там,трябва малко внимание ,старание...Как говорим с Бога?Не можеш разбра нечие мнение ,ако за малко не изоставиш своето,и приемеш чуждото... Разбирането идва след това.

За какво става дума?За героя като обществен феномен.За личността ,която вдъхновява множеството и на която се стремим да подражаваме?Или за героичното в ежедневието.Всеки човек има героични подвизи,с много воля и труд спечелени битки.Който за съжаление с течение на времето се омаловажават и избледняват. Пример са първите стъпки на малкия човек.След година това е ежедневие,но момента на първите крачки е подвиг,постигнат с месеци опити.Способността ни да се стремим и постигаме целите е наше качество.Това е божественото у всеки човек .Знаейки че в същността си,съм съвършено същество,мога да избирам личностите на които да подражавам, и наричам герои.Чийто живот спомага за определяне на собствените ми цели..

По делата им ще ги познаете.Героят е обществено значима фигура отстояваща духовни ценности.Не разбирам по горе писаното,какво е.Диан, предишният ден ми мина през главата същото, че героизмът е отживелица в наши дни. Защото не може да отречете подвига на Маика Тереза,Ма̀ртин Лу̀тър Кинг ,Нелсън Мандела,Махатма Ганди,.и т. н.Нима Нашия гимнастик Йордан Йовчев не е герой.Пример за достоен живот...Последната година се заседях много и такива като него ми напомнят че живота е действие